Joomla Software solutions Template

Payday loan

Адам Смит (1723-179) – баща на зрелия класицизъм и съвременната икономическа наука. Той използва всичко позитивно от своите предшественици (познава лично Кене и Тюрго). Творчески доразвива всичко добро като използва методологията. Преодолява

-          атавизмите у Пети

-          ограничения х-р в рамките на аграрния сектор при физиократите.

Англия се превръща в промишлено-аграрна страна. Смит създава теоретична с-ма, обхващаща всички аспекти на пазарния процес. Той има намерение да изучи всички страна на човешката природа, но успява да отрази 2:

- нравствената – в произведението “Теория на нравствените чувства”, която предава Единбург и Гласгоу. Той разглежда мотивацията на човек поради чувството за симпатия и взаимопомощ, въобще връзката с другите индивиди.

- ик или стопанската – мотивацията на човешкото поведение се основава на чувство за егоизъм. Като основно произведение, което анализира тази страна на човешката природа се счита “Изследване богатството на народите”.

У Смит се допуска дуализъм. Едва ли не човек се проявява като коренно различна личност в зависимост от сферата, в която се намира. Човекът, ръководен от егоизма, Смит определя като икономистичен човек. Целта е подобряване на м-лното положение. Те имат вродено чувство за размяна и често използват това при своите взаимоотношения. Иконом човек е ръководен от „invisiblle hand”, чието ръководство води до ефективни резултати. Действието на пазарния механизъм и конкуренция са тези, които успяват да впрегнат иначе опасно социалните егоистични интереси. Те налагат „дисциплина” в-у участниците до толкова да не се нарушават интереси. Пазарът е израз на свобода на действието, но в определени размери.

Въпросите какво и колко да се произвежда са основни за механизмите на пазара. Д (или още видимата ръка) по никакъв н-н не трябва да пречи на естествения порядък на нещата. Д трябва да способства и съдейства за нормалното протичане на този порядък. Това не значи отрицание на Д,напротив. Невидимата ръка води до контрол за нарастване на богатството. Т.е. този процес води до по-пълно задоволяване на потребностите.

Смит е внимателен относно пазара. Той е на ясно, че пазарът води до създаването на вредни блага (цигари, наркотици и тн). Обективното изучаване на естествения ред (от пр-во до потребление) Смит определя като позитивна страна на политическта икономия. Но наблюдава и нормативната страна.

Смит използва индуктивно – дедуктивния анализ. Той допуска един дуализъм в смисъл, че разкъсва двата анализа един от друг. Подобен тип икономически дуализъм наблюдаваме и у Пети.

Пр-р: Смит смята, че ст.стта се определя от труда, и така следващата стъпка в анализа е проверката. Предвид сложността на многофакторното влияние в.у цената решението не може да бъде доказано. Така се стига до второ решение, което по-лесно обяснява нашето твърдение. Ето защо Смит има 3 подхода за ст-стта като се отказва от първия.

Освен това той извежда факторите, които способстват за разширено нарастване на богатството.

Възглед за разделението на труда:

Станалия особено известен пример за  манифактурното производство на карфици, Смит дава, за да покаже ефекта от разделението на труда. Стига до 3 основни причини за нарастване на производителността:

1)       опростяването, многократното повтаряне повишава умението и ловкостта

2)       съкращаването до минимум на между оперативното време

3)       изобретяване на помощен инструментариум и създаването на машините.

И при Ксенофонт и при Смит макар да извежда размяната като качество на човека, той вижда важната връзка м.у пазара и разделението на труда.

Теория за стойността:

Термина ст.ст има 2 значения: потребителна и разменна

Според Смит стоковото благо има способност да удовлетворява човешки потребности (потребителната ст.ст) или да се разменя за др стокови блага.

Противоречие на ст-стта – с висока потребителна и ниска разменна ст-ст (хляба) или обратното с ниска потребителна и висока разменна стойност (злато, бижута). Смит разглежда само принципите, регулиращи разменна стойност. Решава 3 те въпроса:

1)       кое е истинското мерило на стойността

2)       кои са съставните части на стойността или още цената

3)       коя е причината пазарната цена да се отклонява или да съвпада

Отговаря на първия въпрос съгласно трудовата теория. Смит дава като единствено мерило на стойността на стоковото благо – труда. Но след това дава друго понятие да стойността,  което гласи, че тя се определя от количеството труд, с което тя се разпорежда или купува.

При отговора на втория въпрос формулира трето определение на стойността, отказвайки се от трудовия принцип. Виждайки, че върху ценообразуването влияят нетрудови фактори като частната собственост върху капитала и земята, печалба, рента, а също така и пазарни фактори като търсене и предлагане, конкуренция и тн. Т.е. трудовата теория важи само за простото стоково стопанство. Третото определение на стойността казва, че тя е съвкупност от трите дохода: рента, работна заплата е печалба. Отново дуализъм – как нетрудови компоненти изразяват изцяло трудово създадена стока. Освен това тук се намесва и така известната “догма на Смит”. Тя се състои в това, че той пропуска възстановяваните разходи по издръжките по производството.

При отговора на третия въпрос той смята, че само случайни причини, направлявани от силите на търсенето и предлагането водят до отклоняването на фактическата цена от естествената. Изброява 3 случая на влияние на “invisible hand”:

1. когато производството и предлагането надвишават търсенето, тогава пазарната цена ще бъде по-ниска, ще клони под естествената, защото ще имаме конкуренция при производството
2. когато има дефицит – търсенето е по-голямо от предлагането, цената расте, заради конкуренция при купувачите
3. когато търсенето е равно на предлагането – фактическата цена=естествената цена

Основни доходи и проблем с тяхното разпределение:

Разделя обществото на 3 класи: земевладелци, капиталисти и наемни работници.

1. Работна заплата – трудов доход, част от стойността на продукта на труда, но това е непълна плата.

• Работната заплата се определя от средствата за живот, нужни на работника и неговото семейство.
• Според Смит невидимата ръка на пазара във всеки един момент контролира естественото равнище на работната заплата. (по-високата заплата предизвиква по-голяма раждаемост, която по-късно на пазара на труда поради конкуренцията намалява равнището на заплатата, с което отново смъртността се увеличава, защото средствата са под физическия минимум, след това нещата отново се уравновесяват).
• Застъпва се за висока работна заплата, тъй като тя би увеличила производителността на труда, а оттам и печалбата. Тя пък ще доведе до натрупване на капитал.

1. Печалба – историческа категория. Тя е част от стойността на продукта на труда. Смит казва, че тя не е плата на контролиращия предприятието, а възнаграждение на самия вложен в производството капитал. Т.е. печалбата като плод на целия авансиран капитал. Спира се на твърдението и че равни капитали трябва да принасят равни печалби.
2. Лихвения процент – е изведен от печалбата. Печалбата на капиталиста се дели на  поземлена рента – предприемачески доход и лихвен процент – останалата част от печалбата, която е възнаграждение за предприемаческата дейност. Така движението на печалбата обуславя движението на лихвения процент.
3. Поземлена рента – за него рентния доход е паразитен, щом част от печалбата не е за натрупване, а за паразитно потребление. Ето защо е негативно настроен. Подобно на цялата си методология и тук Смит изгражда противоречиви по своята идея схващания. Има 4 схващания за рентата:

-          част от стойността на продукта на труда, присвоявана по силата на частната собственост върху земята.

-          Естествено възнаграждение по използването на замята

-          Монопол на цената на селскостопанските продукти

-          Свързва рентата с изключителното плодородие на земята, излишъкът създаден от природните сили.

Капитал – както по другите категории, така и за капитала той има дуалистично мислене. Той разглежда капитала като:

1)       ст-ст, която може да самонараства благодарение на труда. Т.е. к се генерира от труда.

2)       Производствени запаси за производство и създаване на доход.

За разлика от предшествениците си не прави никаква разлика между капиталите. За него всеки капитал е източник на доход.

Подобно на Кене, Смит дели к на постоянен (основен) и оборотен. Критерият за деленето на к, не е този, който е при Кене (той дели авансите на първоначални и ежегодни според начина на осъществяване на оборота на отделните части на к). При Смит е начина на принасяне на капитала на двете части.

Постоянен капитал – в него Смит включва сградите, съоръженията, оръдията на производство и натрупаните умения у населението. Постоянния к не осъществява оборот, метаморфоза и принася печалба посредством движенията на оборотния к.

Оборотната част вкл парите, суровините и м-лите, средствата за пр-во и готовата стокова продукция. Той осъществява оборота, премина през различни етапи и се възвръща у собственика, пренасяйки печалба както в-у величината на постоянния к, така и в.у собствената си величина.

Ето защо Смит прави крачка назад по отношение на Кене за деленето на к, тъй като при Кене и първоначалните аванси пренасят ст-стта си в.у новосъздадения продукт.

Всеки индивидуален к е част от съвкупния обществен к. Обръщението на индивидуалния к преминава през реализацията на стоковия к. А с реализацията на стоковата продукция, к преминава през следните форми: паричен, производителен и стоков. Стоковата форма е условие за възстановяване на к и осъществяване по-нататъшното ф-ионирене. До колкото индивидуалния стоков к е част на съвкупния общ капитал или брутен продукт, то реализация на този съвкупен стоков к минава през реализацията на неговите съставни части – отделните стокови капитали.

Индивидуалните стокови капитали и съвкупния к (брутен продукт) се състоят от множество отделни стоки, блага. В ст-стно и ценово отношение и съответно натурално, отделната стока се състои, нейната структура от няколко елемента. Първо тя трябва да възстановява издръжките по нейното пр-во. Следователно цената се състои от средствата за пр-во, това са суровините, м-лите и аморт начисления и прибавената ст-ст, която се състои от две части, а може и три: рз, печалбата и при земевладение – рентата.

P \price\ = C \cost\ + V \value\ + Pf \profit\ + R \rent\

Това, което важи за отделната стока се отнася и за отделния индивидуален стоков к и за съответния съвкупен стоков к – следователно той се състои от тези 3 елеманта. Но този стоков продукт в натура е съвкупност от множество потребителни стойности. Произведените в натури потребителнти стойности трябва да възстановят изразходваните натури, а останалите изразяват доходите, които могат да се използват за лична консумация. Т.е Смит въвежда 2 понятия:

Брутен доход – това е продуктът, произведен за 1г от нацията.

Чист доход – тази част от брутния доход, която може да се използва като доход за лична консумация. Без тази част от брутния доход, която се използва за производително потребление.

Следвайки тази логика, създадена от Смит, то във всяко национално стопанство к се разпределя в отрасли, които произвеждат средства за производство и отрасли, които произвеждат предмети за лична консумация. Продукта на отраслите, произвеждащи средства за производство е тази част от БД, която възмездява използваните ср-ва за пр-во. По ст-ст тази част има същата структура както всеки продукт, т.е обикновената стока. Друга група отрасли произвежда предмети за потребление за лична консумация. Ценовата структура на продукта на това направление е същата.Т.е. брутния д-д се разпада на 2 части с еднаква структура.

За да може да се осъществи реализацията на отделните стокови блага трябва да имаме обмен м.у продуктите на тези подразделенията.

Смит въпреки тези си разсъждения се спира. Първо заради постоянни катитал, който не осъществява оборот и второ от неговия доход. Той изхвърля възприетия от него брутен доход. За него той не може да се използва като доход. Освен това признава четвъртия елемент – рентата. Въпреки всичко обаче, въвеждането на понятията е важно, защото позволява по-нататъчното изчистване от грешки и отвърждаването им в бъдеще.

Смит преследва идеята за разкриване на природата и източниците на богатството, задавайки въпроса кой труд е производителен. Той се опитва да даде ясен критерий за производителен и непроизводителен. Макар че всички видове труд имат своята полезност, то не всички са производителни.

За производителен той смята този, който създава стойност и този, който изразходва капитал. Непроизводителен е трудът, за който се изразходва доход.

Друго виждане е че за производителен се счита този, чиито резултати имат определен живот от момента на тяхното производство. А непроизводителен е този, който се консумира в момента на производство (това са услугите).