Joomla Software solutions Template

Payday loan

Държавата като причина за възникването и функционирането на финансите.

За възникването на държавата има две групи от теории:

-         Теологична теория;

-         Нетеологична теория.

Според първата теория държавата се третира като божествено творение, а нейният владетел се е считал за наместник на Бога на земята и носител на правда и справедливост. Тази визия се възприемала до епохата на късното средновековие. И се е реализирала практически чрез абсолютната монархия. В периода на ренесанса и в последвалите го реформация и просвещение абсолютните монархии започват да отстъпват мястото си на конституционните монархии. По-късно се лансира за демократична респективно републиканска форма на държавно управление, която е актуална и днес. Републиканската форма на управление е древна. Нейните корени откриваме в антична Гърция и в гръцките градове държави Месембрия и Аполония. В тази връзка можем да посочим Аристотел, който е установил 158 форми и разновидности на държавно управление. На сегашния етап те могат да бъдат сведени до 2 основни вида:

-         Демократични;

-         Недемократични.

След християнизирането на Европа държавата се третира като божествено творение и дело, а управлението й осъществено от наместниците на Бога на земята - владетелите. В тази връзка се посочва Теорията за двата меча – единият се предоставя на владетелите от папата, а другият остава в църквата. Нетеологичната концепция за произхода на държавата се свързва с теорията за суверенността, която е тясно свързана с идеята за модерната държава. Според тази теория държавата е изкуствена личност – субект на суверенност. Тази теория се развива от учени като Боден, Джон Лок и Жан Жак Русо. Според теорията за суверенността съвременните държави притежават следните най-забележителни характеристики:

-         Териториалност;

-         Контрол над средствата за насилие;

-         Безлична структура и власт;

-         Легитимност.

Най-популярна от нетеологичните теории е Теорията за т.нар. обществен договор. Тя води началото си от древногръцката епоха, но след ренесанса се развива от Джон Лок и най-вече от Жан Жак Русо. Според теорията за обществения договор държавата е продукт на взаимно съгласие между нейните граждани. Този договор не бива да се разбира в буквалния смисъл, а като общо съзнаване и убеденост, че е в интерес на всички индивиди да ограничат своя индивидуален суверенитет чрез трансформирането и предоставянето на част от него на едно новообразувано общо социално-политическо тяло наречено в последствие държава. Т.е. държавата се създава, за да се защитават чрез нея общи интереси, които са от полза за всички индивиди /граждани/. Този общ интерес е бил наричан в античността в римската държава summum comunare (res-publica). Именно с общото колективното благо се свързва и оправдава съществуването на съвременната държава, а с това и на публичните финанси. Първоначално общото благо, предоставено от държавата на нейните граждани, се е свеждало до изпълнения от нея на две основни функции:

-         вътрешна функция, намираща израз в поддържане на вътрешния ред и сигурност и защита на собствеността. За тази цел се изграждат и поддържат право охранителни и правозащитни органи;

-         външна функция, която намира израз в защита на гражданите от външно нападение или чужда агресия. Т.е. до охрана на територията и при възможност до нейното разширяване. Тази функция се обезпечава от армията и от междудържавните дипломатически и икономически взаимоотношения.

На сегашния етап функциите на държавата са повече на брой и доста по-сложни. Те могат да бъдат изброени по следния начин:

-         социална функция – намира израз в преразпределението на доходите между индивидите, което се осъществява чрез механизма на данъчното облагане и някои публични разходи.

-         Културно-образователна функция – намира израз в това, че съвременните държави предоставят безплатно до определено ниво образование.

-         Здравеопазна функция;

-         Екологична функция – въвеждане на екологични такси.

Като израз и проявление на обществения договор се считат съвременните конституции. Според Русо държавата е обществена организация, която не създава, но консумира материални блага. Тогава от къде държавата ще вземе тези блага и ще ги консумира? Отговорът е от дохода на тези, които създават блага за размяна, т.е. от фирмите и гражданите чрез плащаните от тях данъци и такси. Именно чрез плащането на данъци индивидите се съгласяват да предоставят, т.е. да накърнят част от личната си свобода, суверенитет в полза на общото благо, преследвано и защитавано от държавата. Следователно произходът на финансите непосредствено е свързан с парите от една страна и от друга с държавата като носител на общото колективното публично благо. В контекста на глобализацията някои автори считат, че функциите на държавата ерозират за сметка на защита на корпоративни /групови/ интереси и блага. В този смисъл някои автори разглеждат съперничеството между глобалните корпорации и съвременната държава.

Теория за публичните блага

1. Чисти публични блага. Една част от публичните блага могат да се консумират само общо или колективно. Тяхното потребление не може да се персонифицира. Типични публични блага са държавното управление, отбраната и сигурността. Финансирането им става на непазарна основа, т.е. със задължителното участие на всички чрез платените от тях данъци. В случая с чистите публични блага не е възможно да бъде изключен даден индивид от потреблението им. Друга характеристика е съществуването на несъперничество и конкуренция между индивидите в процеса на тяхната консумация. В условията на свободния пазар потребителите и производителите се конкурират помежду си, в резултат на което се формират пазарните цени на частните  блага. - Публичните блага се отличават с висок инвестиционен риск и дълъг период на възвращаемост, което възпрепятства производството им от частни фирми. - Големи външни ефекти от производството им, което налага държавна намеса за интернализирането /преодоляването, превръщането им във вътрешни/ им. - Клонящи към нула пределни разходи при предоставянето им на един допълнителен индивид. – Служат на висш или възвишени общонационални цели.

Предлагането и осигуряването на публични блага става по 3 начина:

-         От частни фирми чрез възлагане на обществени поръчки;

-         От частни доброволни сдружения, които преследват идеални цели, получаващи субсидии и дотации от държавата;

-         От специализирани държавни предприятия.

В съвременните условия основно използваният метод за производство и осигуряване на чисти публични блага е чрез възлагане на обществени поръчки.

1. Смесени публични блага. Има такива блага, чието потребление може да се индивидуализира или с други думи ясно е кой индивид от обществото /колектива/ колко често ги консумира. Такива публични блага като здравеопазването, образованието, социалното осигуряване, някои административни услуги, извършвани от държавни органи се консумират индивидуално и са типични смесени публични блага. От обществена гледна точка е рационално и целесъобразно да се поддържа социалната сигурност чрез по-високо здравеопазване и образование. Това е основание държавата да участва в създаване на тези блага. До колкото може да се персонифицира потреблението им и до колкото е морално оправдано и икономически целесъобразно в тяхното финансиране участват и индивидите, които ги консумират. Участието на индивидите във финансирането на тези блага става чрез плащането на такси. От тук смесените публични блага за разлика от чистите се финансират не само за сметка на данъчните постъпления, но и за сметка за събирани такси в процеса на консумацията им. Смесените блага могат да бъдат произвеждани и осигурявани не само от публично-правни тела /държавата и нейните органи/, но и от частни фирми. Структурата на финансиране на смесените публични блага /доколко с данъци, доколко с такси/ зависи от това доколко в смесените блага участва частния или обществен интерес.
2. Мериторични и демериторични блага. Това са блага, които са свързани с интересите и ценностите на определени социални общности. Така например индивидите от дадена обществена група манифестират исторически опит или културни традиции, върху която основа между тях възниква обществен съюз на базата на общи интереси и ценности. Подобни интереси и ценности могат да станат повод и основа за формирането на общи потребности, които всички индивиди да се чувстват задължени да подкрепят. Примери могат да бъдат дадени със социалната програма за предоставяне на безплатна храна на най-бедните или програма за запазване на културните ценности в определени региони. Мериторичните публични блага са принудителни за потребление и понякога възниква въпроса, дали целта с която се предоставят не може да бъде изкористена и да бъдат използвани за обслужване на групови интереси. Като демириторични блага се сочат алкохолът, цигарите, наркотиците. Борбата с тези пороци изисква държавна намеса и това струва определени средства на данъкоплатците.