Joomla Software solutions Template

Payday loan

Произход на данъка-същност, теории за същността на данъка, х-ристики-Данъка представлява не само форма за набиране на средства за издръжка на д-вното управление, но и начин за преразпределение на дохода с мех. на соц. дейности. Данакът е задължително и принудително централизиране в публ. фондове на част от доходите или богатството на физическите и юридическите лица, живеещи и работещи на територията на страната. Паричната форма за изчисляване и плащане на данъците в момента е общоприета поради силно развитите стоково-парични отношения, но в исторически план са познати и натурални форми на данъчни плащания. С появата на д-вата възниква и въпросът за нейната издръжка. Заплахата от чужди нашествия е принуждавала поданиците да се разделят с част от имуществото си за издръжка на войската да загубят всичко. П/з вековете тези „волни пожертвования” са се превърнали: от доброволни в задължителни; от свързани с покриване на конкретни разходи; от натурални вноски в парични плащания и от задължение на определен кръг от лица във всеобщо задължение. Различните теории за същността на данъка са повече или по малко сполучливи опити да се обясни по обществено приемлив начин принудата, с която д-вата си служи, за да отговори на неотменими потребности, без да отнема правото на личен избор и начин на живот на хората. Както и да бъдат наречени данъците-форма на застраховка, лично пожертвование или вноска с/у очаквани публ. блага, те както и д-вата се приемат като “необходимо зло”, което трябва да бъде държано под строг надзор, развивано в съотвевствие с общоприети или приети от мнозинството принципи.

22.тема-Функции на данъците-.Функциите, които изпълнява данъкът са:  фискална, социална, икономическа, екологична. Фискалната функция е първопричина за появата на данъка. Начинът, по който се осъществява фискалната функция, може да доведе до желани соц., ик-чески и екологически ефекти. Тези ефекти обаче са съпътстващо явление или нова сфера за получаване на ефект от данъка. Социалната функция се състои от, една страна, в получаването на социално равенство ч/з данъка или по-скоро намаляване на соц. неравенство ч/з него, а от др., в постигането на равнопоставеност пред данъка. Идеята за равенство ч/з данъка се реализира ч/з прогресивността и селективността на данъка. Прогресивността означава, че данъчният размер се изменя с изменението на облагаемата маса. Селективността на данъка е свързана със съобразявянето на данъка с произхода на дохода, х-ра на потреблението и др. Икономическата функция се използва за въздействие от д-вата в/у всички фази на възпроизводствения процес-производство, разпределение, потребление, натрупване. Ик-ческата функция се проявява ч/з въздействието в/у: 1-ик-ческата конюнктура. Ч/з намаляване на данъците в/у разходите може да се стимулира търсенето на стоки и услуги. За да се стимулират производството и инвестициите, може да се намали данакът в/у печалбата, а инвестираната част от нея да се освободи от данъци. 2-Ик-ческите структури. С помоща на данъците могат да се създадат подходящи условия за преструкториране на ик-ката в посока към: толериране на приоритетни, високоефективни или традиционни отрасли и дености, към създаване на данъчни облекчения за определени райони с ниска степен на урбанизация. Екологичната функция на данъка е сравнително нов аспект на неговото прилагане. Ч/з екологичната функция д-вата изкуствено завишава данъците не за да увеличи приходите, а за да създаде условия за разумно и ик-ческо потребление на невъзпроизводими или бавно възпроизводими ресурси или такива, които са в недостиг (питейна вода, горски ресурси) за ограничаване на замърсяването ч/з временни данъчни преференции за нови авангардни технологии и др.

23.тема-Принципи на данъчното облагане-Осн. принципи на съвременното данъчно облагане се коренят във формулировките и препоръките, дадени още преди 200 год.от Адам Смит за необходимост от: 1-Съразмерност на облагането, което означава всеки данък да е съобразен с финансовите възможности на данъкоплатеца; 2-Определеност на данъка. Данъкът да бъде еднозначно регламентиран, така че за данъкоплатеца да не представлява трудност да определи срока, начина и размера на плащанията; 3-Удобство на данъка. Данъкът трябва да е организиран така, че за данъкоплатеца да са максимално удобни времето, мястото, начинът на плащане; 4-Евтиност или рентабилност. Това означава, че относителният дял от данъчните приходи, който се изразходва за издръжка на данъчната администрация, трябва да бъде минимален. Има и други принципи, които са актуални: 1-Всеобщност на данъчното облагане; 2-Легетимост на данъка; 3-Стабилност на данъка; 4-С-мност, постоянство и непротиворечивост на данъчните норми; 5-Соц. насоченост на данъците; 6-Ик-чески принцип. Съотношението м/у всички принципи формира х-ра на данъчната с-ма. Неговият избор е както финансово-ик-чески, така и политически, който се прави от мнозинство във върховния законодателен орган. Парламентът определя степента на хоризонтална и вертикална справедливост при набиране на средства за публ. фондове за продължителен период.

24.тема-Елементи на данъка-Елементите са х-рестики на данъка, с помоща на който той може да бъде еднозначно определен и успешно събран. Елементите са: 1-Обект на данъка (данъчна маса). Всичко онова, което се облага с данък (доходи, имущества, качества на личността). Съвкупността от информация за елементите на облагаемата маса представлява данъчната основа. 2-Субект (платец) на данъка. Това е физическо или юридическо лице, което е пряко свързано с обекта на данъка (собственик, ползвател). Субектът е юридически задължен да понесе тежеста на данъка, като го заплати. 3-Данъчен носител. Физическо или юридическо лице, което в действителност понася данъчната тежест независимо от това дали то е данъчен субект. 4-Данъчно основание. 5-Данъчен искател. 6-Данъчен дестинатор. 7-Данъчна тарифа. Сложно понятие, което вкл.: а)съвкупността от корекции (намаления или облекчения), които се извършват в/у данъчната осн., за да се получи чиста данъчна осн. б)приложение на данъчния размер към данъчната осн. 8-Данъчен мащаб. Представлява определено качество, белег или свойство на обекта на обагане, въз основа на което се установява данъчното задължение на платеца. 9-Данъчна ед-ца. Конкретно определена част от мащаба на данъка, в/у която се определя размерът му. 10-Данъчно задължение. Конкретният размер на сумата, която трябва да заплати данъчният субект. 11-Данъчен регистър. База от данни за регистрираните юридически лица в страната, които са и данъчни субекти. Съдържа информация за постоянния адрес, вида и собствеността на юридическото лице.

25.тема-Видове данъци. Критерии за групиране на данъците-Преки и косвени данъци. Преките  данъци са насочени към облагане на имуществото, богатството и дохода, а косвените данъци – към производството и реализацията на стоки и услуги.  Косвените данъци се калкулират в цените на стоките и услугите и се прехвърлят към крайния потребител (ДДС, акцизите, митата). Преките данъци засягат дохода при неговото реализиране (ДОД, данък в/у печалбата и др.), а косвените данъци също засягат дохода но повече при неговото разходване. Редовни и извънредни данъци. Поначало всички данъци са редовни и формират приходите на д-вата. Като изключение при извънредни обстоятелства могат да се налагат  и извънредни данъци, които имат еднократно действие. Централни (държавни) и местни (общински) данъци. Централни са: ДДС, акцизите, митата и данъкът в/у печалбата. Местни са: данъкат в/у имуществото, наследствата, даренията в/у смяната на собствеността и др. Общи и целеви данъци. Според тяхното свързване с финансирането на определени разходи. Поначало данъците са общи, като се свързват с финансирането на всички разходи на д-вата. Целеви х-р днес имат плащаните данъци за соц. осигуряване.

26.тема-Начин за облагане с данъци-Начините за облагане с данъци са: поголовно облагане, пропорционално облагане, прогресивно облагане и регресивно облагане. При поголовното облагане обект на облагане е самата физическа личност, без да се държи сметка за нейното имуществено състояние и доходи. При пропорционалното облагане размерът на данъка остава непроменен, а данъчното задължение се променя в зависимост от измененията в данъчната основа. Пропорционални са предимно корпоративния данък, някои от местните данъци, косвените данъци. При прогресивното облагане размерът на данъка се изменя по предварително избрана прогресия (стъпка), в резултат на което данъчното задължение расте много по-бързо от нарастването на данъчната основа. При това облагане съществено се изменя съотношението м/у доходите преди и след тяхното облагане. При изграждането на прогресията са х-рни 2 подхода:  според реда  за установяване на данъчния размер и според начина за изчисляване на данъчното задължение. Според реда за установяване на данъчния размер прогресиите биват: ограничени и неограничени. При ограничената прогресия нараставането на данъчния размер достига до определено равнище, след което облагането става пропорционално. При неограничената прогресия данъчният размер нараства неограничено, в зависимост от увеличаването на данъчната основа. В зависимост от начина на установяването на данъчното задължение прогресиите биват: преки и непреки. Прогресиите биват още: обикновени, етажни и комбинирани етажни прогресии. Регресивното облагане е противоположно на прогресивното облагане. С увеличаване на облагаемата данъчна основа размерът на данъка и относителната височина на данъчното задължение намаляват, т.е. колкото доходът е по-голям, толкова по-малък е размерът на данъка и относителната величина на данъчното задължение.

27.тема-Начини за събиране на данъка, отбягване на данъците, начини за прехвърляне на данъците-За събирането на данъците се прилагат: 1)Откупна система- д-вата предоставя възможността на отделни лица да събират данъците след предварителното заплащане на дължимите от населението данъци; 2)Ч/з д-вни служители-Държавни служители наричани бирници, събират данъци от населението; 3)Посредством гербова хартия и гербови (таксови ) марки-По този начин се събират преди всичко таксите, плащани за услугите от д-вните и общинските власти и от съдебната с-ма. Плащането е свързано с издаването на определени документи; 4)Безобложно събиране на данъка-Данъкоплатецът сам начислява и внася данъчното си задължение.Отбягване и Прехвърляне на данъците-Отбягването и прехвърлянето на данъците е действие на платеца, насочено към укриване на определени факти и обстоятелства, с цел да не се плаща или да се намали сумата на законнно дължимия данък. Отбягването може да бъде легално и нелегално. Нелегалното отбягване е свързано с укриване и неплащане на данъка, което е х-рно за „сивата „ик-ка. Легалните форми за отбягване или намаляване на данъка са: прилагането на необлагаем, минимум при облагане на доходите, ускорената амортизация. Прехвърляне на данъка има тогава, когато няма съвпадение м/у платец и носител на данъка: едно лице действително плаща данъка, а неговият действителен носител е друго лице. Прехвърляемостта е х-рна за косвените данъци. Известни са няколко начина за прехвърляне на данъка: а) Прехвърляне напред ч/з включването на данъка в цената на стоката и услугата и прехвърлянето му в/у крайните потребители; б)Прехвърлянето назад ч/з закупуване на суровините и материалите по цени, по-ниски от пазарните, и включването им в ст/стта на продукцията и услугите по пазарна цена; в)Смесено прехвърляне, което се изразява в едновременно прехвърляне напред и назад.

28.тема-Преки данъци. Същност и видове-Имуществените данъци са типичен представител на преките данъци. Те се събират съобразно различни измерители и при тях не се вземат под внимание соц. положение и платежноспособността на собственика. Типични представители на имуществените данъци са данъкът в/у земята, в/у сградите, в/у наследствата, в/у превозните средства. Данък в/у земята-обект на данъка в/у земята е селскостопанската земя. Има различни начини на облагане: облагане на площа на притежаваната земя; облагане на добивите; облагане на ст/стта на земята; облагане на дохода, получаван от земята. Данък в/у недвижимите имоти. Той е известен сред населението като ”данък сгради”. Ч/з него се набират приходи за общините за тяхното благаустрояване и за др. публ. дейности. С данък се облагат разположените на територията на страната сгради, дворни места, парцели в строителните граници на населените места и др. Данък в/у наследствата. Данъкът в/у наследствата е данък в/у движението на собствеността. Счита се, че наследникът дължи данък, тъй като получава ботатство, за създаването на което не е допринесъл и част от него трябва да се отнеме, за да не се поощрява превръщането на капитала в средства за потребление. Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин. Този виз данък се урежда от закона за местните данъци и такси. Обект на облагане са имуществата, придобити по дарение или по възмезден начин, както и погасените ч/з опрощаване задължения. Освобождават се от данък: 1.Даренията за лечение на бълг. граждани. 2.Дарения за народните читалища. 3.Обичайните подаръци. 4.Даренията м/у роднини по права линия и м/у съпрузи. 5.Безвъзмездна помощ, предоставена по Закона за меценатството. Данък в/у превозните средства. Този вид данък се урежда от Закона за местните данъци и такси. С данък в/у превозните средства, се облагат пътните превозни средства, корабите. Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.

29.тема-Косвени данъци. Същност и видове- Косвените данъци се свързват с облагането на реализираните обороти от стоки и услуги .Те се вкл. в цената на стоките и услугите и по този начин формират крайната продажна цена. Косвените данъци засягат доходите на индивидите при тяхното изразходване за покупката на стоки и услуги. Ето защо те водят до двойно облагане на доходите: веднъж доходите се облагат при тяхното получаване и втори път-при тяхното разходване ч/з косвените данъци. Косвените данъци имат известна антисоциална същност .Облагането с косвени данъци е пропорционално, не може да осигури връзка м/у обекта и субекта на данъка, тъй като облагането не е лично а е реално. Косвените данъци осигуряват най-големите приходи за бюджетите на страните. В групата на косвените данъци са ДДС, акции и мита. Данък добавена стойност. ДДС е нетен данък в/у оборота. Добавената стойност може да се установи по 2 осн. метода: Пряк или събирателен метод, при който се събират компонентите на добавената ст-ст за формиране на данъчната основа за изчисляване на данъка. И непряк или разпределителен метод, прилаган в 2 варианта: а)ч/з приспадане на предварителния оборот при определяне на данъчната основа. б)ч/з приспадане на данъка, вкл. в ст/стта на предварителния оборот. Акцизи. Акцизите принадлежат към т.нар. селективни данъци, т.е. облагането е само за определен вид стоки и услуги. Отличителните белези вкл. селективност на покритието с акцизи, различията в целите на облагането на отделните стоки и наличието на определена форма на количествено измерване и физически контрол при установяване на данъчното задължение. Селективността в облагането на стоките и услугите е основното различие от ДДС. Мита. Митата засягат само стоките, но не и услугите. Те се плащат предварително, а не в момента на реализация на стоките на вътрешния пазар. Митата имат преди всичко регулативно предназначение и в много по-малка степен фискална роля. Мотива за въвеждането на митата е свързан с предимствата, които те притежават:митата се събират сравнително лесно и бързо; начинът за въвеждане и изменение на митническите ставки е гъвка; митническите приходи са с отрицателна еластичност спрямо БВП.