Joomla Software solutions Template

Payday loan

Платежен баланс

9.1. Платежен баланс – същност

Платежният баланс е статистически отчет, изложение, сметка, описание на входящите и изходящи потоци чуждестранна валута към и от банковата система на една страна, на тяхното салдиране и съответно уравновесяване. Той се съставя от централните банки, като по правило отчетният му период е месечен, тримесечен и годишен.

БНБ публикува платежния баланс в рамките на осем седмици след приключването на съответния отчетен период. За методологическа основа на платежния баланс у нас понастоящем служи петото издание на “Ръководство по платежен баланс” от 1993 г. на МВФ. Българският платежен баланс се съставя в евро и в лева.

9.2. Платежен баланс – особености и конкретика

Структурно платежният баланс в разглежданата от нас негова аналитична версия [1] се състои от пет раздела: текуща сметка, капиталова сметка, финансова сметка, раздел грешки и пропуски и раздел резерви и друго финансиране. Подразделенията в самите раздели се наричат статии, а респективно техните подразделения - подстатии.

Най-важната слагаема на първия раздел в платежния баланс - раздела Текуща сметка е Търговски баланс, който се получава като разлика между Стоки кредит (експорта – fob) и Стоки дебит (импорта fob). За 2004 година търговският баланс на България е отрицателен, като дефицитът възлиза на -2728,9 милиона евро.

Следва статията Услуги, в която влизат входящите и изходящи потоци по линия на транспорта, туризма и други услуги. За горецитираната година салдото тук е активно с 723,2 милиона евро. Най-голям принос за това има туризмът, чието нето е 970,7 милиона евро.

Статията Доход обхваща “трансграничните” доходи на чужденците, заети у нас и на резидентите, работещи зад граница. Освен това, тук са лихвите и дивидентите, изплащани по заеми, по директни и портфейлни инвестиции. В българския платежен баланс нетото по въпросната статия е отрицателно -530,6 милиона евро.

В текущата сметка се включват също така наречените Текущи трансфери. Тази статия обхваща безвъзмездните парични преводи от и към чужбина, където примерно влизат сумите, превеждани от българската емиграция за подпомагане на близките им у нас, средствата постъпващи по линия на структурните фондове на ЕС, различните парични дарения и помощи, паричните суми, свързани с получаването на наследства и пр. Нетото по статия Текущи трансфери през 2004 г. е положително и възлиза на 888,2 милиона евро.

По този начин общо текущата сметка се оказва за 2004 година отрицателна: -1648,2 милиона евро.

Капиталовата сметка е раздел, обхващащ безвъзмездни капиталови трансфери, такива свързани с опрощаване на пасиви или с отпускане на инвестиционни субсидии. По определение този раздел не може да има особена тежест в платежния баланс – за разглежданата година нетото по него е 0,1 милиона евро.

Разделът Финансова сметка съдържа статиите преки инвестиции, портфейлни инвестиции и други инвестиции.

Преките инвестиции най-общо могат да се дефинират като инвестиции в предприемаческа дейност. Наличието на пряка инвестиция предполага придобиване на поне 10% дял в предприятие или правото на глас в него. За 2004 година нетото по преките инвестиции в българския платежен баланс е положително: 1797,1 милиона евро.

Статията Сливания и придобивания отразява сделките от въпросния  характер, като за 2004 г. е регистриран пасив от -649,5 милиона евро, който явно се дължи на осъществените през годината операции по преоформяне на собствеността на “Мобилтел”.

Портфейлните инвестиции са инвестиции в акции, облигации, бонове и пр. инструменти на финансовия пазар. Инвестициите в акции се считат за портфейлни инвестиции, когато се придобива по-малко от 10% от капитала на дадено предприятие. В нашия платежен баланс салдото по портфейлните инвестиции за съответната година е отрицателно -557,8 милиона евро.

Други инвестиции - активи и Други инвестиции - пасиви образуват статия в платежния баланс, обхващаща отпуснатите и получени търговски кредити между страната и чужбина, съответните заеми и погашенията по главниците им, както и валутните депозити на търговските банки и на нефинансовия сектор в чужбина и на нерезиденти у нас.

По визираната статия в подстатията за активите се наблюдава 753,3 милионен “минус”, който се обяснява с възобновяване изтичането на средства на българските търговски банки през годината зад граница (-553,8 милиона евро).

Подстатията за пасивите показва положителен резултат от 2158,0 милиона евро, за който най-вече допринася растежът на получените от чужбина заеми от българския финансов и нефинансов сектор, както и на депозитите у нас на нерезиденти - съответно 1424,2 милиона и 514 милиона евро.

Балансът между горните две подстатии е положителен и през 2004 година възлиза на 1440,7 милиона евро.

Наименованието на раздела Грешки и пропуски говори само за себе си, че той се използва с компенсаторни цели. Наличието му се обуславя от обективната неточност на набираната за съставянето на търговския баланс от централната банка от многобройни източници информация, както и от налагащите се ревизии на данните по вноса и износа и от усъвършенстването на методологията. За 2004 година данните по Грешки и пропуски показват плюс от 402,9 милиона евро.

На това место в платежния баланс, след Грешки и пропуски, се “тегли чертата” и горерепосочените четири раздела се сумират, за да се получи ОБЩ БАЛАНС. За 2004 година той се явява положителен и възлиза на 1399,6 милиона евро.

Въпросният резултат се отразява с обратен знак, в случая значи със знак минус, в раздела Резерви и друго финансиране, който е “под черта”.

Първата статия във въпросния раздел е Валутни резерви, която показва нарастването или намалението на съответните резерви в чужда валута на централната банка. Знакът минус тук свидетелства за увеличението им, а знакът плюс за тяхното намаление. За 2004 година валутните резерви на БНБ са нараснали, тоест показателят в статията е -1493,4 милиона евро.

Следват още две статии, които обясняват разминаването между плюса по платежния баланс и нарастването на резервите на БНБ, а именно Ползвани кредити от МВФ и Извънредно финансиране.

Тук трябва специално да се обърне внимание на обстоятелството, че отношенията с МВФ и извънредното финансиране на платежния баланс се отчитат “под черта”, сиреч отделно от статиите “над чертата”, както следва:

þ     Заемите от МВФ се отразяват нето, като разлика между получени и платени суми по главници.

þ     Извънредното финансиране включва средствата, получени в подкрепа на платежния баланс, както и отсрочените и реструктурираните плащания по просрочия.

þ     Плащанията на главници по заеми в подкрепа на платежния баланс влизат “горе” “над черта” във Финансовата сметка към заемите на държавното управление.

За 2002 г. показателите по съответните статии Ползвани кредити от МВФ и Извънредно финансиране са съответно -29,1 и 122,9 милиона евро. Минусът и плюсът тук са “нормални”, тоест минусът означава изтичане на средства, а плюсът – прилив на такива в страната.

Таблица 9

Бележки

1) Данните за периода 1991 г. - 2001 г. са окончателни. Данните за 2002 г. - 2005 г. са предварителни. Данните за 2004 г. са ревизирани.

2) За периода 1991 г. - 1994 г. вкл. - данни от митнически декларации, по дата на пресичане на границата, а от 1995 г. - данни от митнически декларации по дата на оформяне на митническата декларация. Данни, получени от Агенция Митници, допълнени с информация от НСИ и обработени от БНБ.

3) Оценка на БНБ.

4) За 1991 г. - 1994 г. - данни на НСИ и оценка на БНБ. От 1995 г. данните са в съответствие с методологията, разработена от Министерството на икономиката и Българска Народна Банка.

5) Отрицателният знак (-) показва изтичане на капитал (нарастване на активи или намаление на пасиви).

6) За периода 1991 - 1992 г. вкл. - данни от Министерството на финансите. За периода 1993 - септември 1997 г. вкл. - данни от Министерството на финансите и Агенцията за приватизация. От октомври 1997 г. - данни от фирмите с чуждестранно участие, Агенцията за приватизация, отраслови министерства, НСИ, Централния депозитар, търговските банки и др.

7) От 1997 г. данните се базират на отчетите, предоставени на БНБ от фирми, получили финансови кредити от чужбина.

8) В статията се отразяват всички сделки, които представляват придобивания или сливания.

9) Поради приключилата обработка на данните след въвеждането на нова форма за отчитане на портфейлните инвестиции, данните за 2005 г. са ревизирани.

10) От 2001 г. се включват отчетените външни задължения на страната по търговски кредити (получени аванси и задължения към доставчици). От 2004 г. се включват отчетените външни вземания на страната по търговски кредити (платени аванси и вземания от доставчици). Поради тримесечната отчетност, данните за трето тримесечие на 2005 г. ще бъдат включени след приключване на обработката им и ще бъдат публикувани с отчета за януари - октомври 2005 г.

11) За 1996 г. се включва изменението на валутните депозити на домакинствата и частни фирми при местни банки. Отрицателният знак (-) показва намаление на депозитите, а положителният (+) - увеличение.

12) За периода 1991 - 1997 г. включително измененията, дължащи се на курсови разлики. От 1998 г. измененията, дължащи се на курсови разлики са изключени. Отрицателният знак (-) показва увеличение на резервите, а положителният знак (+) - намаление. С данните за февруари 2005 г. монетарното злато и другите инструменти в злато се оценяват по пазарна стойност съгласно изменението на чл. 28, ал. 3, т. 6 от Закона за БНБ в сила от 01.02.2005г.

* Аналитично представяне на платежния баланс в съответствие с 5-тото издание на Ръководството по платежен баланс на МВФ.

За периода 2000-2004 година в развитието на платежния баланс на България се наблюдават нееднопосочни тенденции, заслужаващи специален анализ.

На първо място определено може да се твърди, че през визираните години е нараснала отвореността на българската икономика, което в условията на евроинтеграция на страната ни и глобализация на икономическите процеси може да бъде тълкувано главно в положителен аспект.

Дори да посочим като пример най-елементарния показател - съотношението между експорта и брутния вътрешен продукт, което през 2000 г. е било 40,4%, а през 2004 година нараства на 41,1%. Концептуално по-сложните изчисления, когато към стоковия износ се прибавят този по линия на услугите и сумата на входящите текущи трансфери, и тогава се изчисли общият им дял в БВП, също довеждат до твърде оптимистични резултати. Визираният комплексен показател, възлизал съответно на 61,5% от БВП през 2000 г., се оказва на летвата от 63,7% от БВП през 2004 година.

Прегледът на текущата сметка по-нататък обаче показва съществено влошаване на негативното салдо по търговския баланс, който през 2004 година абсолютно нараства с 2,1 пъти спрямо 2000 г., а като процент от БВП от съответно от 9,8% на 14,0%. Негативното салдо във външната търговия е нараствало през последните седем години (от 1998г. насам). Едно такова развитие еднозначно илюстрира конкурентната слабост на българската икономика и логично би следвало да насочи регулативната политика на държавата към т.нар икономика на предлагането. Всяко допълнително инжектирано в стопанството търсене заплашва в средносрочна и дългосрочна перспектива с намаление на резервите на БНБ, а оттам и с нарушение на стабилността на валутния борд.[2]

По този начин, въпреки значителния растеж през годините на приходите от туризма (с 49,4%) и на постъпленията от текущите трансфери (2,7 пъти), през периода се стига и до нарастване на дефицита по текущата сметка в БВП. През 2000 г. той е -5,9%, през 2003 година -9,2%, а през 2004 г. - съответно -7,4% от БВП. Прогнозите за 2005 година са за -13,5%.

Ако проследим "покривността" на входящите по линия на туризма и на текущите трансфери парични потоци, спрямо основния изходящ поток - този на търговския дефицит, можем да констатираме отрицателното като характеристика спадане на показателя от 70,1% през 2000 г. на 68,4% през 2004 г.

Следователно, като цяло илюстрираното дотук развитие по текущата сметка може да се оцени като противоречиво, дори по-скоро като отрицателно. Въпросните проблеми могат от своя страна да намерят своето адекватно решение, предимно по линия на притока на преки чуждестранни инвестиции, който в платежния баланс намира метрирано отражение по финансовата сметка.

Дотолкова доколкото у нас се наблюдава може би уникално по рода си нарастване на доверието в страната от момента на изясняването на перспективите й за членство в Северноатлантическия договор и впоследствие - след приемането й в него, ще си позволя да сравня пряката чуждестранна инвестиционна активност средно за годините 1999 - 2001 с тази за 2002 - 2004 г. Направените разчети показват средногодишна инвестиционна активност във втория подпериод със 72,1% по-висока от тази през първия. А конкретно през 2004 година директните инвестиции у нас са със 77,4% по-високи от тези за 2000 година.

Тъй като при всеки анализ на платежен баланс естествено става дума главно за насрещни финансови потоци и за тяхното балансиране, в контекста би трябвало да се проследи и "покривността" на нето входящите потоци по линия на преките инвестиции спрямо дефицита по текущата сметка. През 2000 година въпросният показател възлиза на 144,4%, а през 2004 година той вече е 102,1%. В абсолютен размер това са 338,3 милиона евро през 2000 година и 31 милиона през 2004 година.

За вече споменатите в текста подпериоди 1999 - 2001 г. и 2002 - 2004 г. съотношението между нетните преки инвестиции и дефицита по текущата сметка е съответно 1,123 и 1,063. Като абсолютен размер това са 301 милиона евро за първия подпериод и 253,6 милиона за втория, което прави средногодишно по 100,3 милиона и 85,4 милиона евро. Значи, погледнато и в дадения ракурс не може да се каже, че развитието на платежния баланс върви еднозначно в положителна насока.

Как тогава можем да си обясним плюса по платежния ни баланс през 2004 година, възлязъл на 1,388 милиарда евро и така надхвърлил 7,4 пъти същия от 2000 година?

Отговорът се крие явно в нарастването на външната задлъжнялост на частния сектор у нас. През 2004 г. търговските банки заемат от задгранични партньори 408,0 милиона евро, а фирмите получават задгранични кредити на сума от 915,0 милиона. През 2000 година аналогичните данни възлизат на 42,0 милиона и 260,1 милиона евро. 

Разглеждан във визирания аспект, излишъкът в платежния ни баланс фактически еднозначно идва от средства, получени назаем от частния сектор. В контекста следва да се отбележи и една друга много важна подробност. Въпросът е там, че търговските ни банки не само че ползват кредити от чужбина. Същевременно, през 2004 година, те са изнесли на депозити зад граница горе долу същата сума, която са заели. (Числата са съответно 553 милиона и 408,0 милиона евро, последните посочени по-горе).

Този факт показва от една страна начина на заобикаляне на регулациите на БНБ, насочени към ограничаването на кредитната експанзия у нас. Което съвсем не бива да ни учудва, централната банка на една малка страна не може да се справи с мощта на транснационалните банки. А от друга страна случилото се говори за макроикономическа неефективност, тъй като приблизително една и съща сума пари отива в чужбина и се връща, а не се ползва пряко у нас, без съответните "външни" посреднически лихви, такси и комисионни и пр..

В контекста на макро неефективността и неадекватността на централно банковите рестрикции следва да се разглежда още обстоятелството, че след като през 2002 и 2003 г. българските търговски банки прибраха 627,6 милиона евро от депозирания в чужбина и на практика работещ за други икономики кредитен ресурс, официално възлизащ на около 1,3 милиарда евро, то през 2004 година същите банки наново изнесоха навън 553 милиона евро. Ситуацията тук е логична с оглед мерките предприети от БНБ, но изглежда повече от странна на фона на 514,0 милиона евро депозити на нерезиденти, постъпили в нашите търговски банки през 2004 година. За съпоставка – през 2000 година те са 74,5 милиона. Ясно е, че освен лихвеният диференциал за въпросното увеличение съществена роля играе и синдромът “членство в НАТО”.

В заключение на анализа трябва да се подчертае, че истинско здравословно стабилизиране на българския платежен баланс може да бъде постигнато само чрез експортно ориентирано развитие на страната ни, на базата на системно привличане на преки иновативни чуждестранни инвестиции. Перспективите на второто като че ли вече донякъде се очертават, докато за първото могат единствено да се правят догадки. Повишаването на цените на енергоносителите не е някакъв кратковременен процес и затова по-нататъшното увеличаване на  външнотърговския ни пасив поне краткосрочно изглежда много по-вероятно, отколкото очакването на подобрение.

Реализираните досега излишъци по платежния баланс, разбира се, увеличават резервите на Централната банка, но естествена характеристика на един заемен входящ поток е появата в бъдеще на обратния, изходящия, свързан с обслужването на кредитите, заплащането на лихви и погасяването на главници. Именно това дава основание състоянието на българския платежен баланс понастоящем и структурните трансформации настъпили в него за периода 2000-2004 г. да не бъдат оценявани напълно еднозначно позитивно, а в оценката да се прокрадват сериозни нотки на тревога.