Joomla Software solutions Template

Payday loan

ПАЗАР НА ТРУДА

Дефиниции на трудовия пазар Според едно от тях, терминът “трудов пазар” е аналитична конструкция, която се използва за да обясни процесът на осъществяването на сделките между предлагащите и търсещите труд”¹.

Пазарът на труда можем да дефинираме като съвкупност от икономически отношения, формират между наемни работници и работодатели по повод наемането и включването на работната сила в процеса на производството с цел получаване на доход които се. На него се сключва своеобразна “сделка” между  купувачите и продавачите на труд, която се закрепява със сключването на трудов договор, с който се определят условия на труд, възнаграждения, работно време, почивни дни и други. В този смисъл пазарът на труда следва да се разглежда и като съвкупност от правни норми, принципи, процедури и институции, с помощта на които се осъществява наемането на работната сила.

Взаимодействие между пазара на труда и продуктовия пазар

Домакинствата предизвикват търсенето на стоки (DG) на продуктовия пазар и предлагане на труд (SG)  на пазара на труда. Бизнесът предизвиква предлагането на стоки ( SG) и търсене на труд (DL). Взаимодействието на търсенето и предлагането на пазара на  продуктовите пазари детерминира равнището на цените и продукцията (Р1, Q1); взаимодействието на търсенето и предлагането на пазара на труда детерминира равнището на заплащане и заетостта (W1,L1).

Подчинен е на всички закономерности на пазара изобщо, но притежава и своя специфика, която се обуславя  от характера и особеностите  на стоката, която се търси и предлага -  труда. Особеностите на пазара на труда са свързани, преди всички с:

*  Предлаганата “стока” на пазара. На пазара на труда,   за разлика от всички други стоки , не се предлага работникът, а неговите възможности и умения, които обаче са неотделимо свързани с него. Работодателят не закупува, а наема работника за извършването на една или друга трудова дейност, при определени условия. * Производството и възпроизводството на предлаганата стока – “трудът”. Работната сила се създава в продължителен период от време, за което са необходими значителни средства за инвестиции в образованието, професионалната подготовка и квалификация, и тяхното поддържане. Това може да се постигне освен с работната заплата, но и с другите елементи на цената на труда: добавки, компенсации, осигуровки, отпуски, свободно време, професионално-квалификационна подготовка и др.

* Цената на труда. Предлагащият “труд” се стреми към такава цена, която е в състояние да му осигури: възвръщаемост на вложените инвестиции за неговата подготовка; възможност за възстановяване и поддържане на нормално качество на работната сила и равнище на живот, съответствуващо но съвременните изисквания на производството ш достигнатия стандарт на живот.

* Изискванията на търсещите труд. Специфичното тук е, че работодателят търси “стока” не за еднократна употреба, а като производствен фактор с дълготрайна употреба. Затова от значение за него е, както оценката за състоянието на работната сила в момента, така и от  оценката за  бъдещите й възможности за развитие. За работодателя е много важно влиянието, което работникът може да окаже върху ефективността на про4изводството и крайните резултати от него – приходите и печалбата на  организацията. * Продължителност на трудовите отношения. Тъй като работодателят се отнася към труда като основен производствен фактор, той се стреми да задържи работниците, колкото се може по-дълго време.

Например, за един от най-важните по значение фактори за високото и бързо развитие, което Япония реализира, в частност причината за успеха на японското управление на  фирмата  е системата на назначаване по жизненост-1. Това означава, че работниците след дипломирането им в институтите и университетите преминават в различни предприятия като продължават трудовата си кариера до пенсионна възраст.

*Разминаванията  в очакванията на работници и работодатели. За  работника те се изразяват в несъответствието между предварително договорените и реалните условия на труд и заплащане. За работодателя се състои в несъответствието между предварителната оценка за качествата на работника и действителните такива. * Институционалното въздействие върху пазара на труда от страна на синдикатите, съюза на работодателите, държавата. То се изразява в сключването на договора между работника и работодателя, в който договор много от клаузите са регламентирани и предварително утвърдени от трудовото законодателство: условия на труд и продължителност на работното време,минимална работна заплата, почивни дни, отпуски и други.  Законодателно се поставят още редица управленски ограничения на пазара на труда.

* Силно изразена сегментираност на пазара. Пазарът на труда е сегментиран на голям брой малки пазари, което се дължи на огромното разнообразие на труда. Разделението и специализацията на труда, от своя страна водят до обособяване и отграничаване на различните видове пазари, придавайки им собствен облик и измерения.

ВИДОВЕ ПАЗАРИ НА ТРУДА    Пазарът на труда  е сложна система от относително обособени и взаимно свързани помежду си пазари. В зависимост от избраните критерии съвременните пазари на труда могат да се обособят в един или друг вид.

А.  В зависимост от източниците на труда за организацията, която наема работната сила разграничаваме външен и вътрешен пазар на труда.

1/ Външен пазар на труда. Наричат го още вторичен пазар на работна сила, на който организацията наема необходимата й работна сила от лицата, които нямат платена заетост и желаят да я заменят  срещу част от свободното си време. Като своеобразен механизъм на разпределение и преразпределение на работната сила той се намира в непрекъсната динамика и движение. Особеното внимание към него, необходимостта от задълбоченият му анализ се дължи на обстоятелството, че процесите, които протичат на външния пазар предопределят  равнището на заетост и безработица, определят цената на различните видове труд. Движението на работната сила на трудовия пазар може да се проследи от схемата на фигура ...

2/ Вътрешен пазар на труда. Известен е като първичен пазар на работна сила за организацията. Всъщност той е типичен за по-големите корпорации и е свързан с тяхната политика по отношение на управлението човешките ресурси. Обхваща лицата, които заети са, но желаят да заменят извършваната от тях работа, с друга, по-престижна. Когато при известна трансформация на организацията се налага заместване или издигане в йерархията на персонала, тогава източникът на кадри си търси най-често в самата организация.

Пространствен или географски аспект. Трудовият пазар, както ни е известно е ограничен в пространството и времето. Търсенето и предлагането на труд винаги се простира в определени от времето и пространството граници. Географските граници на трудовия пазар са определени от териториалното разстояние на което търсещите и предлагащите  труд желаят да се разпростират Националният пазар на труда бива:

-         местен  пазар на труда /селски, градски/;

-         регионален /областен или по различни райони/;

-         пазар на национално равнище.

Световен пазар, където разграничаваме:

-         регионален  /латиноамерикански, източноевропейски, скандинавски и др./;

-         континентален /европейски, азиатски и др./.

Когато мобилността на ресурсите  - работната сила е в рамките на територията на цялата страна, тогава границите на трудовия пазар се разширяват и ние говорим за национален трудов пазар. Ако степента на агрегиране надхвърли националните граници и обхване мобилността на ресурсите – работната сила извън националните граници, тогава става въпрос за международен трудов пазар. Ви  зависимост от географските си граници   може да бъде регионален, класически пример за който може да  послужи Европейския съюз и континентален като например европейски, азиатски и т.н.

Професионален критерий  - от гледна точка на специализацията и диференциацията на работната сила  биха могли да се  обособят  три групи пазари на труда:

а/ професионални пазари на труда / пазари на  квалифициран труд/  на които се предлага и наема работна сила  с определена професия: пазар на лекари, на учители, на програмисти и редица други. Специфичната професионална подготовка  и квалификация, която осигурява мобилността на работниците  в отрасли, фирми, региони се придобива във ВУЗ.  Високата мобилност се обуславя не само от съответната класификация, но и от равнището на възнаграждение, условията на труд и възможност за професионална реализация и издигане.

б/ пазари на неквалифициран труд – включват трудови пазари, на които предлагащите своя труд работници са без квалификация или с много ниска такава и ниско образование, по-голяма част от които са безработни. Работодателите на тези пазари не предявяват особени изисквания към професионалната подготовка на предлагащите труд. Всъщност работниците се наемат за изпълнението на разнообразни, но елементарни по функции и операции дейности, за които не е необходима предварителна подготовка, т.е. за дейности, които биха могли да се изпълнят от всеки. Затова икономистите наричат такива пазари още “пазари за всички”. Детерминиращ мотив при търсене на работа на тези пазари е размера на работната заплата.  “ производствени “ /отраслови, браншови/ пазари на труда. Това са такъв тип производствени пазари на труд, на които се и търси и предлага работна сила със специфична професионална подготовка, адекватна на изискванията на определен отрасъл, бранш или предприятие. Квалификацията, която притежават работниците е предназначена за обслужването на конкретни отрасли и производства и може да бъде използвана само в тях.  Такива пазари обхващат крупните  сфери, отрасли и браншове на икономиката като публична администрация, обществено хранене, армия, металургия, химическа промишленост и т.н.

4. СТРУКТУРА И ОСНОВНИ ПОТОЦИ  НА ТРУДОВИЯ ПАЗАР

Населението са всички граждани на една страна, независимо от тяхната възраст, пол и трудоспособност. То е основният източник на работна сила.

Заети лица по Методологията на Националния статистически институт обхващат лицата навършили 15 и повече години, които: извършват работа за производство на стоки и услуги поне 1 час за което получават заплата в пари или в натура;имат работа, но временно отъстват по болест, майчинство, обучение, неблагоприятни климатични условия, отпуск и др; работят в собствено предприятие, фирма или стопанство или извършват самостоятелно друга  работа срещу доход;лицата, работещи без заплащане във фирми, предприятия или стопанства на родственици на техните домакинства.

Според социалния статус в заетостта, заетите лица се групират в следните групи:

работодатели и самостоятелно заети, които използват наемен труд;наети лица за извършване на определена работа срещу която получават възнаграждение в пари или натура; неплатени семейни работници.

Незаети лица, които търсят работа. Към тях се отнасят: лицата, които са навършили 15 години;не  работят срещу заплащане; търсят работа и са готови да започнат в кратък период от време; лицата, в принудително неплатено отстъствие от работа, ако очакват да се върнат.

Наети лица, които търсят по-добре платена работа. Това са лицата, които не са удовлетворени от възнаграждението, което получават или от условията на труд и са готови да сменят работата си.

Работните  места обхващат всички заети и свободни работни места в икономиката.

Работодателят е основен субект на трудовия пазар. Той е  физическо или юридическо лице, което самостоятелно наема работници или служители.

Цената на работната сила включва средствата, срещу които работодателят е готов да наема работници.

Институционалната структура на трудовия пазар включва законовата уредба , актовете на правителството и на упълномощените от него органи; междуправителствени договорености и др.

Инфраструктурата  на трудовия пазар включва всички организации на национално, регионално или местно равнище, които са необходими за неговото функциониране.

Първият поток е от населението извън работната сила, към незаетите лица, които търсят платена заетост (безработните) – домакини, пенсионери, студенти, учащи, инвалиди и др.

Вторият поток са лицата, които са заети към незаетите лица (безработните), които търсят платена  работа- съкратени, напуснали по собствено желание, пенсионери по възраст или болест, но запазили трудоспособност.  Движението на лицата  е от първичния към вторичния поток, с което се увеличава предлагането на работна сила.

Третият поток е от незаетите лица, които търсят платена заетост (безработните) към свободните работни места. Този поток е от вторичния към  първичния трудов пазар.

Четвъртият поток  е от заетите лица към свободните работни места. Той е от работещи, които търсят по-добра работа и заплащане и се намира на първичния  пазар на труда.

Петият поток е от заетите лица към населението, извън работната сила: останали без работа по собствено желание, освободените по целесъобразност; съкратените. Този поток е от първичния към вторичния трудов пазар.

Шестият поток е от незаетите лица, които търсят платена заетост (безработните) към населението извън работната сила. Потокът е в границите на вторичния пазар и е причина за намаляване на предлагането на работна сила. В потоците следва да се вземат предвид и лицата, които осъществяват самостоятелна стопанска дейност, както и неплатените семейни работници.

Институционалната структура на пазара на труда е система от учреждения и организации, които осъществяват връзката между  търсещите и предлагащите труд и осигуряват функционирането на пазара на труда. Тя включва държавни институции и учреждения, недържавни структури, обществени организации и други, които способстват за ефективното взаимодействие между продавачите и купувачите на труд, като допринасят за реализиране на националната и регионалната политика по заетостта. Това са известните трудови борси, обслужващи работодателите  и  активно търсещите работа. Трудовата борса /организации, институции/ е посредническо звено, което улеснява сключването на трудовите сделки между работници и работодатели*. Тя е основната форма на трудовия пазар и обективна потребност в пазарната икономика. Допринася за:

1. Осигуряване  на връзката между работодатели и работници;

2.Ускоряване процеса  на  реализацията на сделките на трудовия пазар чрез по-добрата информираност, насочване и консултации на участниците в него;

3. Оказване на информационни услуги на работодатели и работници  при търсене и предлагане на работа;

4. Събиране и анализиране на информация за конюнктурата на трудовия пазар -  състояние, тенденции;

5. Анализ на информацията за проблемите, свързани  с отношенията на търсенето и предлагането на работна сила, с разширяване на заетостта с включването на социално уязвимите слоеве;

6. Осигуряване на оптимална заетост на населението;

7. Разработка и реализация на специални програми за преподготовка и повишаване на квалификацията на работниците;

8. Съдействие на предприятия и организации за създаване на нови работни места и др.

Трудовата борса има и определени социални функции, изразяващи се в реализацията на националната политика по отношение на заетостта и безработицата. На нея се преплитат трите основни типа икономически интереси: тези на държавата, на работодателите и наемните работници, т.е. тя функционира на принципа на трипартизма.  Притежава всички онези характеристики, които са типични и за останалите борси (стокова, фондова, валутна), но в същото време притежава и редица особености, отличаващия от тях. Основните й различия произтичат  преди всичко от спецификата на стоката, която се  договаря – работната сила.

Ролята на трудовата борса  у нас играе Националната  система по заетостта с нейните  бюра по труда.

През декември 1989 година, с 57 Постановление на МС се поставя началото на трудовата борса в страната. През 1990 г. са създадени 119 бюра към общинските съвети.

У нас държавната система по заетостта сега включва:

а/ на национално равнище

- Национален съвет за насърчаване на заетостта;

- Национален консултативен съвет по професионална квалификация;

- Агенция по заетостта.

б/ регионални институции

- Областният управител и кметовете;

- Постоянни и временни комисии по заетостта;

- Дирекциите “Регионални служби по заетостта”;

- Дирекции “Бюро по труда”.

Бюрата по труда в системата на трудовата борса заемат ключово място. Те са основното структурно звено, които изпълняват редица функции и отговорности.  Към по-важните функции се отнасят:

*Регистриране на:

а/ безработни, които не са заети, но активно търсят работа;

б/ свободните работни места, предоставени им от работодателите – фирми, организации;

в/ заетите, които търсят работа, съответстваща на професионалната и квалификационната им подготовка;

* Изплащане на парични обезщетения и помощи на безработните според законодателно установените условия;

*  Организиране обучението по квалификацията и преквалификацията на безработни и други желаещи смяна на труда;

* Информиране на безработни и други търсещи свободни работни места, ориентирането им към нова професия, ново работно място и други.

* Осъществяване  на социалната политика по заетостта за защита на безработните чрез прилагане на мерки и програми, свързани с финансирането и подпомагането на хората, останали без доходи.

* Специализиран контрол върху прилагането на нормативните обезщетения и помощи

“Частните бюра по труда” ска друга институция на трудовия пазар, която опосредства сключването на сделката при информиране и наемане на работника от работодателя, т.е. на трудовия договор. Те изпълняват аналогични на бюрата на труда към държавната система по заетостта функции: предоставят информация за свободните работни места, за условията на труд и заплащане, за изискванията към професионално-квалификационната подготовка на търсещите труд и други. За предоставените услуги от “частните бюра по труда” се заплаща.

Посредническата дейност при наемането на работа е важно условие за адаптиране към пазарните условия на труд. Гъвкавото използване на широките възможности на институционалните звена и организации за информиране, насочване и консултации на търсещите и предлагащите труд ускорява реализацията на сделките на трудовия пазар