Joomla Software solutions Template

Payday loan

ПАЗАР НА ТРУДА

3.1.  Същност и предпоставки за възникване

Трудовият пазар може да се разглежда в два аспекта: като икономическо пространство и като система от икономически отношения.

В първия аспект трудовият пазар е пространството, в което лицата, търсещи работа срещу заплащане, се срещат с лицата, които търсят работна сила. Това кратко определение може да се разшири, като се включат институционалните предпоставки, необходими за функциониране на трудовия пазар. От тези позиции трудовият пазар може да се определи като съвкупност от институции и организации, процедури, правила и правни норми, които осигуряват платена заетост, а така също и подходящата работна сила.

Във втория аспект трудовият пазар е комплекс от икономически отношения между лицата, търсещи работа, и лицата, които търсят работна сила.

Предпоставките за възникване на трудовия пазар в исторически план са:

1)                  превръщането на личността в юридически свободен субект;

2)   недостигът на средства за прехрана в една част от населението, което го принуждава да търси работа срещу заплащане;

3)   наличието на капитал в друга част от населението, който може да се инвестира в различни дейности.

Към тези предпоставки трябва да се добавят :

1)   нормативните актове, чрез които се регулират взаимоотношенията на трудовия пазар;

2)                  институциите и организациите, които благопроятстват търсенето на работа и намирането на работна сила.

Основна характеристика на трудовия пазар е съотношението между търсене и предлагане на работна сила.

Търсенето на работна сила е готовността на работодателите да наемат определен брой сътрудници с определена квалификация и трудов стаж.

Предлагането на работна сила с готовността за наемане при определени условия на труд и възнаграждение.

Търсенето и предлагането на труд са два независими процеса. Причина за това е, че те зависят от два различини субекта - търсещ работа и работодател. Всеки един тях има поведение, което се определя от влиянието на различни групи фактори.

Трудовият пазар може да бъде балансиран или дефицитен в зависимост от съотношението, в което се намират търсенето и предлагането (вж. фиг. 4).

При балансирания трудов пазар има съответствие между търсе­не и предлагане на работната сила. При това всеки търсещ работа намира свободно работно място за кратък период от време. Работо­дателите, търсещи работници, своевременно намират необходимата им работна сила. Балансираният трудов пазар практически се среща рядко и той има повече теоретично значение.

Дефицитният трудов пазар е този, при който търсенето е по-голямо от предлагането или предлагането е по голямо от търсенето.

При първия случай има недостиг на работна сила. При това работодателите трудно намират необходимата им работна сила. В благоприятно отношение се намират търсещите работа, които своевременно се устройват на работа при благоприятни условия на труд и заплащане.

При втория случай има недостиг на свободни работни места. При това работодателите намират своевременно необходимите им работници при много изгодни за тях условия. Същевременно търсе­щите работа престояват на трудовия пазар продължително време.

Трудовият пазар може да се разглежда в професионален, отраслов, регионален, национален и интернационален аспект.

Най-важният от тях е националният трудовият пазар, който представлява трудовия пазар на всяка страна и може да се разглежда като съвкупност от професионални, отраслови и регионални трудови пазари.

Международният трудов пазар е резултат от интеграцията на икономиките между отделните страни и свободното движение на капитали, хора и стоки. Той оказва силно влияние върху националния трудов пазар.

В зависимост от фазата на икономическия цикъл страните за­щитават своя национален трудов пазар и ограничават навлизането на работна сила от други страни. Това е характерно за икономичесите кризи, по времето на които местното население се защитава чрез ограничение на чуждестранна работна сила. В период на нара­стване на производството ограниченията се намаляват, което засилва движението на работна сила.

Трудовият пазар е елемент от системата на пазарите. Като такъв той влияе и се намира под влияние от останалите видове пазари. В най-голяма степен той зависи от стоковия пазар. При свръхпроизводство на стоки и услуги започва съкращаване на работни места и намаляване на производството. Степента на намаление зависи от силата на икономическия натиск. В резултат на това нараства диспропорцията между търсене и предлагане в полза на предлагането.

При нарастването на доходите на населението или разкриване­то на външни пазари започва разширяване на производството. Това води до създаване на нови работни места.

Трудовият пазар зависи и от състоянието на паричния пазар. Липсата на пари за инвестиции ограничава развитието на производството, от което следва и намаляването на търсенето на работна сила. Такъв резултат се получава и при пресищане на паричния пазар. От това следва нарастване на цените на стоките и услугите. С увеличаване на лихвения процент се оскъпява кредитът и производството се задържа. В резултат от това се ограничава производството и се нама­лява броят на работните места.

Валутният пазар също оказва влияние на трудовия пазар. При ограничено количество валута се затруднява закупуването на маши­ни, съоръжения, суровини и материали. При това се ограничава про­изводството, а оттам намалява и търсенето па работна сила. В резул­тат на това нараства броят на безработните, т.р. предлагането значи­телно превишава търсенето.

3.2.  фактори, определящи търсенето и предлагането на работна сила

Търсенето и предлагането на работна сила зависят от различни фактори поради различните субекти, които ги определят.

Търсенето на работна сила се определя от начините на развитие на производството - екстензивен, интензивен или смесен.

При екстензивното развитие се създават нови работни места на съществуващото равнище на техниката и технологията. При това търсенето нараства пропорционално на нарастването на производството. В определени случаи е възможно да се породи дефицит на работна сила на трудовия пазар.

При интензивно развитие на производството, което се съпътства от въвеждане на нова техника с по-висока производитеност на труда, влиянието върху търсенето на труд е в следните две направления:

1)       намалява търсенето на ниско квалифицирана работна сила; поради по-високото ниво на новата техника част от работещите не притежават необходимата подготовка за работа с нея, а същевременно нейното обслужване изисква и по-малък брой персонал;

2)       нараства търсенето на персонал с по-висока подготовка и професионална квалификация; степента на нарастване на търсенето е в зависимост от дълбочината на промените в производството и неговата технология.

При смесен тип на развитие на производството влиянието върху търсенето е противоречиво:

1)        търсенето на работна сила нараства в степента, с която производството се разширява екстензивно;

2)        търсенето на висококвалифицирана работна сила се увеличава в съответствие с развитието на производството по интензивен път;

3)        Намалява необходимостта, а с това и търсенето на ниско квалифицирана работна сила в зависимост от степента на интензивното нарастване на производството.

Следователно търсенето на работна сила ще зависи от съотношението между екстензивното и интензивно развитие на производството.

При запазване на равнището на производството влиянието върху трудовия пазар е незначително. Търсенето на работна сила е в грани­ците на естественото движение на работната сила.

При намаляване на производството търсенето на работна сила също намалява. В резултат на това приходите на държавата намаля­ват, което е причина за допълнителното съкръщаване на заетите в бюджетната сфера.

Търсенето на работна сила на микроравнище, т.е. на ниво органи­зация, зависи от печалбата. В съответствие със закона за намалява­щата възвръщаемост търсенето може да нараства или да намалява. В случаите, когато с привличане на нови работници расте и печалба­та, работодателите се стремят да увеличат броя на заетите. Когато печалбата не се увеличава, интересът към привличане на нова работна сила ще намалява.

Търсенето на работна сила от страна на работодателите се про­меня в зависимост от сравняване изгодата от използуване на работ­на сила:

1)   при възможност да се заменят машините с хора, когато това е икономически изгодно, работодателите привличат допълнителна работна сила. При това нараства търсенето на работна сила;

2)   при икономическа целесъобразност от използуване на машини трудът се заменя и търсенето на работници с ниска квалификация намалява, а нараства интересът към специалисти с определени знания и умения;

3)   при нарастване на разходите за труд в общите разходи за производтвото и реализацията на продукцията, работодателите се стремят да повишават производителността на труда и интересът им към привличане на нови работници намалява;

4)   при по-голяма елестичност на търсенето на стоките в зависимост от цената се запазва и еластичността на търсене на работна сила. Следователно търсенето основно зависи от развитието на производството на макрониво и от изгодата на работодателите на микрониво.

Предлагането на работна сила се определя от съвкупност от обективни и субективни фактори.

Обективните фактори са непосредствено свързани с население­то, с неговия брой и неговата структура.

Трудовият пазар е в зависимост от числеността на населението и тази част, която се намира в трудоспособна възраст. При равни други условия по-големият брой население е предпоставка и за по-голямо предлагане на труд. Трябва да се вземе под внимание и делът на лицата в трудоспособна възраст. Не всички от тях участвуват в трудовия пазар. За определяне на съвкупното предлагане от общата численост на лицата в трудоспособна възраст трябва да се приспаднат:

• загубилите своята трудоспособност лица;
• военнослужащите в армията;
• заетите в различните форми на обучение и курсове с откъсване от производството;
• лицата, незаети по собствено желание.

Действителното съвкупно предлагане зависи и от допълнително желаещите да работят:

• лица под трудоспособна възраст, които търсят работа;
• пенсионери, търсещи платена заетост;
• инвалиди с частична трудоспособност, търсещи работа;
• учащи, търсещи работа.

Съвкупното предлагане на работна сила зависи и от миграцион­ните процеси. При нарастване на емиграцията предлагането на работна сила намалява. Имиграцията е причина за нарастване на предлагането на труд.

Освен тези фактори върху предлагането оказват влияние и факторите, от които зависят здравето и трудоспособността на населени­ето. Размерът на предлагането зависи и от намалението или увели­чението на числеността на армията, а така също и от нарастването или намалението на броя на обучаваните в трудоспособна възраст в различните форми на образование.

Субективните фактори, от които зависи предлагането на работна сила, се определят от отделната личност и неговото семейство. Към тях се отнасят:

• разполагаеми ресурси на личността и семейството;
• стремеж към определен жизнен страндарт;

• финансова изгода от упражняването на определена заетост в конкретна област в икономиката;
• цена на платената заетост;
• предпочитания на личността;
• сигурност за семейството;
• социални сравнения.

Ресурсите са важен фактор, от който зависи предлагането. Към тях се отнасят свободно време, доходи и спестяванията, притежава­ни от личността и семейството.

Свободното време има някои ограничения, които имат биологичен характер (сън, почивка и др.). Друга част от свободното време се използува за възпитание на децата, за повишаване на образованието и др. В повечето случаи предлагането е по-голямо при повече сво­бодно време.

Доходите също влияят на предлагането на работна сила. При значителни доходи от заплати и допълнителни изгоди предлагането на труд се намалява. Аналогична е ситуацията при значителни дохо­ди от наеми, дарения и други нетрудови доходи.

Спестяванията също влияят върху индивидуалното предлагане на труд. При нарастване на спестяванията от трудови и нетрудови доходи се намалява индивидуалното предлагане.

Вторият фактор е свързан с разходите за поддържане на желан жизнен стандарт. Те в най-голяма степен се определят от издръжка­та на живота, от финансовите задължения на личността и неговото семейство, от размера на дължимите данъци и др. Предлагането на труд намалява, когато:

• издръжката на живот намалява като резултат от по-ниска инфлация;
• намаляват задълженията на личността и неговото семейство;
• намаляват данъчните задължения;
• обществото участвува по-активно в издръжката на образованието, здравеопазването и др.

Решението за предлагане на труд зависи и от финансовата изгода от заетостта. При това е необходимо да се вземе под внимание:

• дължимият данък върху работната заплата; доплащанията;
• Осигуровките за здравно, социално осигуряване и др.
• разходите за транспорт до работното място;
• разходите за храна по време на работа;
• разходите за поддържане на квалификацията и др.

Всеки определя според своите разбирания размера на т.нар. критичен доход. Той представлява доходът (работната заплата), за който личността е готова да замени своето свободно време срещу заетост.

Съществуват няколко възможности:

1)   в случаите, когато реалните доходи са по-големи от критичния доход, се предпочита трудовата заетост;

2) в случаите, когато реалните доходи са по-ниски от критичния доход, предпочитанията са за свободното време;

3) при равенство между реални доходи и критичен доход хората остават безразлични към платената заетост.

Следователно, при нарастване на реалните доходи се увеличава и предлагането на работна сила. Същевременно, ако реалните дохо­ди нараснат над определени граници, се засилва интересът към сво­бодното време. Това води до намаляване на индивидуалното предлагане на работна сила на тази част от населението.

Четвъртият фактор, оказващ влияние върху решението за платена заетост, е нейната цена.

Цената на заетостта влючва разходите на семейството за осигуряване на свободно време на един от неговите членове. Към тези разходи може да се отнесат промяната в начина на хранене, използу­ването на облекчаващи домакинството уреди, възпитанието и отглеж­дането на децата и др.

Петият фактор са предпочитанията на отделните личности. Те в голяма степен са свързани с ценностната система на всеки инди­вид. В зависимост от това някои предпочитат заетост при невисоки реални доходи пред свободното време. Изборът на платена заетост в някои случаи зависи от стремежа за идентичност и принадлежност към определена социална група, в други - от желанието за запазване на професионалните знания и умения, за изява и себедоказване. В същото време има и личности, които при същите условия предпочитат неплатената заетост в домакинството, отглеждането на децата в семейството, работа в домашното стопанство.

Шестият фактор се отнася до стремежа към семейна сигурност. Това ясно проличава в период на висока безработица. В тези условия се засилва желанието за поддържане на желания жизнен стандарт на семейството и за компенсиране на загуби от евентуални съкращения. В тези условия голяма част от жените се стремят към платена заетост.

Социалните сравнения също са фактор, от който зависи индивидуалното предлагане. Вътрешна присъща черта на индивида е той да се сравнява със своите съседи, роднини, с тези, които го заобикалят. Това е причина да се увеличи индивидуалното предлагане с цел нарастване на доходите и постигане на по-висок жизнен стандарт.

Посочените фактори са взаимо свързани помежду си. Всеки влияе и сам се намира под влияние на останалите.

3.3.  Сегменти на трудовия пазар

Трудовият пазар се състои от отделни сегменти.Те представля­ват неконкуриращи се групи. Сегментите на трудовия пазар могат да се илюстрират чрез фиг. 5.

Основните сегменти на трудовия пазар са вторичен и първичен.

Вторичният трудов пазар от гледна точна на фирмата е външен. На този пазар се намират тези, които не работят и са готови да за­почнат работа. Той има отворен характер от гледна точка на работодателите, търсещи работна сила, и от позицията на търсещите пла­тена заетост.

На вторичния трудов пазар се намира работна сила с различна характеристика. Тя се определя от източниците на работна сила:

• лица, принудително съкратени от работните места;
• младежи, завършили образование;
• желаещи да работят в подтрудоспособна възраст;
• търсещи работа студенти, домакини, пенсионери;
• уволнени военнослужащи;
• новозаселени в даден регион;
• имигранти;
• представители на етническите малцинства.

Лицата, които са загубили принудително своята работа, са готови отново да се наемат. В повечето случаи това са лица с традиционни знания и недостатъчна квалификация. Това поражда трудности при тяхното наемане отново, тъй като са загубили част от професионалните си знания и умения.

Младежите, завършили образование, обикновено притежават актуални теоретични знания. На тях основно им липсва професионален опит. Това е причина да не са предпочитани при набиране на кандидати за работа. Работодателите трябва да правят и допълнителни разходи за тяхното обучение и адаптиране към условията на работа. Предимство на тази група е, че те нямат навици, които противоречат на фирмената култура, и работодателят може да ги приобщи по-лесно към ценностите на организацията.

Лицата в подтрудоспособна възраст на вторичния трудов пазар желаят да допълнят своите доходи с платена заетост. По принцип те нямат необходимата квалификация, която може да бъде компенси­рана с обучение. Този контингент е подходящ за изпълнение на ниско квалифицирана работа и почасова заетост.

Студентите, домакините и пенсионерите се храктеризират с това, че те предлагат в повечето случаи само част от свободното си време.

Студентите и домакините не винаги притежават необходимата квалификация. Като контингент те са подходящи за длъжности, за които не се изискват специфични знания и умения.

Пенсионерите притежават необходимия опит и знания. Те са подходящи за дейности, при които липсва висока степен на физичес­ко и умствено напрежение.

Уволнените военнослужащи са две основни групи. Едната от тях се характеризира с ниска степен на образование и квалификация. Те са подходящи за извършване на работа, за която не се изисква специална подготовка. Другата група от военнослужащите има висока квалификация и образование.

Новозаселените в региона са много различни по своето образование и квалификация. Те могат да бъдат хора, търсещи ново начало, а така също и трайно престояващи на трудовия пазар безработни.

Емигрантите са също много различни на вторичния трудов пазар. Те могат да са високо квалифицирани или нуждаещи се от подготовка. Особено важно за тази категория е адаптирането й към условията на страната.

Една значителна част на вторичния трудов пазар са лицата от етническите малцинства. Те се характеризират с ниска степен на образование и квалификация, поради което са продължително безработни.

За разлика от вторичния първичният трудови пазар обхваща лицата, които са заети, но при определени условия са готови да заме­нят изпълняваната от тях работа с друга при по-добри условия.

Първичният трудов пазар е резултат от промените, които настъпват в технологиите и организацията па работа. При това необходимостта от специалисти със специфични знания нараства. Те могат да бъдат намерени сред сътрудниците в предприятието, а не на вторичния трудов пазар. Това определя първичния трудов пазар, като независим и не конкурентен на вторичния.

Първичният трудов пазар съществува чрез две основни форми: вътрешен трудов пазар и професионален трудов пазар.

Вътрешният трудов пазар е пазарът в организацията. В него се включват онези работници и служители, които са готови да заменят заеманото от тях място с друго, което им предоставя по-интересна и привлекателна работа. Работодателят го използува в случаите на необходимост от специалисти с по-висока квалификация при технологически и организационни промени. Това предполага изграждане­то на система за информация и квалификация на сътрудниците във фирмите.

Вътрешният трудов пазар се състои от първични и вторични работни места.

Първичните работни места са тези, за които изискванията към персонала са високи по отношение на квалификацията и образованието. Те се разделят на първични независими и първични подчинени.

Първичните независими работни места изискват висше, полувисше или средно специално образование. В тази група се включват ръководителите в производството и администрацията. Те се заемат чрез израстване в кариерата и чрез квалификационно развитие. Те осигуряват най-стабилна заетост, сравнени с останалите работни места.

Първичните подчинени работни места се заемат от лица със средно равнище на квалификация и образование. Това са работните маста на административно-спомагателния и обслужващ персонал, както и на работниците със средно равнище на професионална квалификация. Тези работни места не предполагат такава стабилност, както първата група. Независимо от това, те осигуряват стабилна заетост, а същевременно представляват най-важния контингент за издигане в кариерата след провеждане на курсове за обучение

Вторичните работни места не изискват висока квалификация на заетите. Към тях се отнасят работните места на работници и обслужващ персонал без квалификация. Тези работни места не са особено сигурни при ограничения на производството и съкращения на персонала.

Професионалният трудов пазар обхваща работна сила със специфична професионална подготовка - например пазар на работна сила на счетоводители, програмисти, маркетолози и др. Този трудов пазар е резултат от разделението на труда в областта на различни професии. Професионалният трудов пазар е неконкурентен на вторичния трудов пазар, тъй като на него липсва такава работна сила.

Първичният и вторичният трудови пазари могат да се разглеждат в национален и интернационален аспект. В някои отрасли на науката и производството, характеризиращи се с бързо развитие, след изчерпване на възможностите на вътрешния трудов пазар специалистите се насочват към националния професионален трудов пазар. Ако условията са такива, че необходимостта от работници продължава да нараства, а възможностите са изчерпани, това насочва вниманието към източници извън страната. По този начин, известен още като „лов на умове", се правят икономии от инвестиции в образованието, като същевременно се печели време и от бързо реагиране на промените в икономиката.

В икономическата практика делението на първичен и вторичен трудов пазара има определено значение. Всеки ръководител трябва да използува вторичния и първичния трудови пазари според конкретния случай. При необходимост от разширяване на производството работна сила може да се намери на вторичния трудов пазар за изпълнителските кадри и на първичния за тези, които ще изпълняват ръководни функции.

3.4. Елементи и основни потоци на трудовия пазар

Системата на трудовия пазар се състои от следните елементи: население; заети лица; заети лица, търсещи по-добре платена работа; незаети лица; лица извънработната сила; работни места;рабо­тодатели; цена на работната сила; институционална структура; инфраструктура (вж. фиг. 6).

Населението на дадена страна са гражданите й, независимо от тяхната възраст и трудоспособност. От населението зависи предла­гането на работна сила за определен период от време.

Заетите лица, съгласно общоприетата методология на НСМ, включват навършилите 15 и повече години, които:

• извършват работа в производството на стоки и услуги срещу парично или натурално заплащане най-малко за 1 час; работят, но временно отсъствуват поради болест, майчинство, обучение, отпуск и други причини;

работят самостоятелно и получават доход в собствено предприятие, ферма и др.

лицата, които работят без заплащане във фирми на свои родственици.

Фиг. 6. Елементи на трудовия пазар

Според своето положение в обществото заетите лица се групират по следния начин:

• работодатели и самостоятелно заети са тези лица, които имат собствена фирма, работят на свободна практика, работят под аренда, извършват определена дейност, за която използуват наемен труд;
• наети лица, които срещу своята работа получават възнаграждение в пари или натура в държавна или частна организация;
• неплатени семейни работници, упражняващи труд при свои родственици от същото семейство без заплащане.

Следващият елемент в структурата па трудовия пазара са неза­етите лица, които търсят работа. Към тях се отнасят всички, които:

• са навършили 15 години;
• не работят срещу заплащане;

-             търсят платена заетост;

•   изявяват готовност да започнат работа в кратък период от време.

Към тази група се отнасят и лицата, които не търсят активно работа, но очакват обещана заетост в нова организация или във фирмата, в която се намират в принудителен отпуск.

Наети лица, които търсят работа са лицата, които имат вече платена заетост. Те не са удовлетворени от условията на труд, поради което при определни по-добри възможности са готови да сменят своята работата.

Работните места като елемент на трудовия пазар обхващат всички работни места - заети и свободни. Свободните работни места определят търсенето и зависят от развитието на производстовото и инвестирането в икономиката.

Работодателят е основен субект на трудовия пазар. Според Кодекса на труда той е физическо и юридическо лице, което самостоятелно наема работници и служители.

Цената на работната сила включва средставата, срещу които работникът е готов да се наеме при определен работодател.

Институционалната структура на трудовия пазар обхваща нор­мативната материя, която регулира функционирането на трудовия пазар. Тук отнасяме законови актове, съглашения на правителство­то и синдикатите, междуправителствени договорености и др.

Инфраструктурата е изградената система от организации на различни равнища - национално, регионално и местно, необходими за функциониране на системата на трудовия пазар.

Трудовият пазар се намира в непрекъсната динамика и движение. Неговото изучаване има значение за анализ и прогноза на процесите, които протичат и за тяхното своевременно регулиране. В този смисъл движението може да се проследи чрез потоците на трудовия пазар (вж. фиг. 7).

Първият поток е от населението извън работната сила към свободните работни места. Това са основно пенсионери, студенти и ученици, търсещи работа незаети лица, домакини и др. Потокът е в грани­ците на външния трудов пазар и води до увеличаване на предлагането на труд.

Фиг. 7. Основни потоци в трудовия пазар

Вторият поток са лицата, които са заети, към незаетите, търсещи работа. В тази група се отнасят съкратените поради ограничаване на производството, напусналите по собствено желание, освободените по целесъобразност от работодателите и лицата, които са пенсионирани, но са запазили своята работоспособност и желаят още да работят. Този поток е от първичния към вторичния трудов пазар и е причина за нарастване на предлагането на труд, т.е. на безработицата.

Третият поток е от незаетите лица, търсещи работа, към сво­бодните работни места. Този поток обхваща лица, които имат каче­ства, отговарят на изискванията за конкретните работни места и са наети на работа. Този поток намалява предлагането на труд. Той е от вторичния към първичния трудов пазар.

Четвъртият поток е от заетите лица към свободните работни места. Този поток е от работещи, които се стремят да променят своята заетост с такава при по-добри условия. Този поток се намира на първичния трудов пазар.

Петият поток е от работещите към населението. В неговия състав са включени пенсионирани лица, освободени, които не желаят да работят и освободените по целесъобразност. Този поток е от първич­ния към вторичния трудов пазар. Той увеличава частта от населението, която не е заета.

Шестият поток е от лицата без работа към населението. В него се включват лицата дълго престояли на трудовия пазар, които са загубили надежда да намерят работа. Потокът е в границите на вто­ричния трудов пазар и е причина за намаляване на предлагането на работна сила.

В съвкупността на потоците трябва да се включат и тези, които са свързани с лицата, осъществяващи самостоятелна дейност и неплатените семейни работници. Те са общо четири.

Първият от тях е от заетите лица към тези, които решават самостоятелно да осъществят икономическа дейност. Този поток намалява предлагането на работна сила на вътрешния трудов пазар.

Вторият поток е от незаетите лица, които търсят работа, към самостоятелно упражняващите трудова дейност и неплатените работници. Той намалява предлагането на работна сила.

Третият поток е от лицата, осъществяващи самостоятелна дейност, към лицата, които търсят платена заетост. Този поток увеличава предлагането, т.е. нараства безработицата.

Четвъртият поток е от лицата, които осъществяват самостоятелна икономическа дейност, и неплатените семейни работници към населението извън работната сила. Този поток не влияе пряко на външния трудов пазар.

3.5.  Влиянието на трудовия пазар върху производството

Трудовият пазар в голяма степен зависи от развитието на про­изводството. Тази връзка е и обратна - производството се влияе от трудовия пазар. Влиянието се определя от съотношението, в което се намират търсенето и предлагането на труд.

Първата ситуация е, когато търсенето на работна сила е по-малко от нейното предлагане (т.е. предлаганите работни места са по-малко от търсещите работа). При нея резултатите за производството са след­ните:

1)   стимулира държавата да търси варианти за разширяване на възможностите на производството, а това се постига чрез инвестиране в държавни предприятия, чрез програми за инфраструктурни проекти и др. (чрез тези мерки се постига известно намаляване на безработицата);

2)   стимулира лицата, загубили своята работа, да повишават своята квалификация или да се преквалифицират в професии, представляващи интерес за трудовия пазар, а това ги прави конкурентни и увеличава шансовете им за намиране на работа;

3)   мотивира част от търсещите работа да се насочат към самостоятелна предприемаческа дейност;

4)   принуждава известна част от лицата, трайно престояли на трудовия пазар в очакване да намерят работа, да се насочат към населението извън работната сила;

5)   създава стимул на заетите да повишават своята квалификация, за да отговарят на изискванията на конкретните работни места, да проявяват висока технологична и трудова дисциплина, да са лоялни към работодателите, а това увеличава тяхната конкуретност спрямо намиращата се на външния пазар работна сила;

6)   в тези условия трудовото възнаграждение не се увеличава, а допълнителните изгоди могат да се ограничат, а това в най-голяма степен зависи от икономическите възможности на работодателя;

7)   увеличава се договорната сила на работодателите при определяне на условията за наемане на работниците и служителите и при това инициативата на организациите на работещите е силно ограничена.

Значителното превишаване на търсенето по отношение на предлагането създава сериозно напрежение при поддържане на безработните лица. Проблемите са толкова по-големи, колкото е нарушено съотношението търсене - предлагане в полза на търсенето. Влияние оказва и времето на престой на безработните на трудовия пазар. В такива условия възможностите за справедлива социална защита от страна на държавата са силно ограничени.

Втората ситуация е при съотношението между търсене и предлагане в полза на търсенето на работна сила (т.е.. предлаганите работни места са повече от търсещите работа). Тогава влиянието върху производството се изразява в:

1)    при подобна ситуация на трудовия пазар производството нараства чрез въвеждане на техника и организация, без да се привлича допълнителна работна сила;

2)    в определени случаи, когато производството изпитва силна нужда от работа сила, тя може да бъде намерена на международния трудов пазар, на в дългосрочен аспект използуването на такава работна сила може да породи сериозни проблеми в бъдеще;

3)    при продължителен недостиг на работна сила се привличат работници от други предприятия и райони чрез по-високо заплащане на това е причина за повсеместно увеличаване на заплатите, което предизвиква увеличаване на цените, отново на заплатите и т.н., а като краен резултат може да се влоши качеството на живота и жизнения стандарт на хората.

4)    при нарастване на предлагането на работа заинтересоваността към повишаване на квалификация намалява, заетите се чувствуват сигурни за своите работни места, намалява и мотивацията за постигане на по-висока производителност, за проява на творчество при изпълнение на задълженията в работата;

5)    дефицитният на работна сила трудов пазар насочва производтвото към страни с ниска цена и наличието на свободна работната сила, а това е благоприятно за пазара в тези страни и за повишаване на жизнения страндарт на населението, обаче в определени случаи прехвърлянето може да породи дефицит на работни места в страните, износители на производства;

6)      в условията на дефицит на работна сила нараства относителната договорна сила на синдикатите, те са водещи при договарянето на работна заплата и всички останали условия на труд;

7)      нарастването на търсенето на работна сила е причина за увеличаване нейното движение, което зависи и от много субективни фактори.

3.6.  Регулиране на трудовия пазар

Регулирането на трудовия пазар има важно значение за икономиката на всяка страна. Регулирането па трудовия пазар означава постигането на оптимално съотношение между търсене и предлага­не чрез целенасочено въздействие.

Два са основните подходи за регулирането на трудовия пазар.

Първият от тях се свързва с централизираното управление на икономиката. При този подход за ефективна се счита пълната заетост. Тя се реализира чрез механизмите на централизираното адми­нистративно регулиране на трудовия пазар. Това се постига чрез централизирано:

•   разработване на плана за икономическо развитие на страната, отраслите и подотраслите;

« разпределение на трудовите, финансовите и материалните ресурси;

• разпределение и преразпределение на работната сила на различни нива на управление;
• разпределение на завършилите средно и висше образование младежи;
• ограничаване движението на трудовите ресурси между региони, населени места и отрасли.

Вторият подход е характерен за пазарната икономика. Той насочва вниманието към икономическите мерки за регулиране на па­зара. Съществуват няколко теории за икономическо регулиране на трудовия пазар.

Първата от тях е на класическата политическа икономия. Привържениците на това схващане поставят в центъра на регулирането ценовото равновесие, зависещо от съотношението между търсене и предлагане. При по-голямо търсене цената на работна сила се повишава. В резултат на по-високата цена работодателите постепенно губят интерес към привличането на нова работна сила. Това е причина за намаляване на търсенето до нивото на нейното предлагане.

Регулиращото въздействие на цената на работната сила се проявява и когато предлагането е по-голямо от търсенето. В този случай работодателите намаляват значително цената на работната сила, което е причина голяма част да се откажат от трудова заетост при ниската цена на заплащане, която им се предлага. Това ще сведе търсенето на работна сила до нивото на нейното предлагане.

От това следва, че цената на работната сила е основен регулатор на трудовия пазар.

Според тази теория цената може да реагира веднага на измененията в търсенето и предлагането. В действителност това може да се осъществи много трудно поради следните причини - промените в поведението на работниците и работодателите изискват определена информация, а също и определено време за осъзнаване на собствените

им интереси.

Привържениците на тази теория считат, че промяната на цените е резултат от едновременния натиск върху търсенето и предлагането. В действителност промяната на цените се предхожда от редица процедури. Бърза промяна не може да се извърши така, както считат привържениците на тази теория. Те считат, че търсещите работа ще се откажат при положение, че цената на труда се намали. Това е възможно да стане, ако те са сигурни, че ще намерят друга работа, което е възможно само при балансиран трудов пазар. При всяко друго състояние на трудовия пазар лицата биха предпочели работата при по-ниско заплащане пред престоя на трудовия пазар.

Следващата теория е на Дж. Кейнс и неговите привърженици. Според тях равновесен трудов пазар не съществува. Трудовият пазар като една система се намира в едно непрекъснато неравновесие.

Първият акцент в теорията, е че цената не може да се променя произволно и не зависи само от търсенето и предлагането на труд. Нивото на цената се определя и от влиянието на размера на инвести­циите, равнището на производството, условията на внос и износ в страната и други фактори, влияещи върху производителността на труда и възможностите на икономиката.

В определени случаи е възможно повишаване на цената на работната сила без да е нараснало производството. Това ще увеличи платежоспособното търсене на стоки и услуги, което ще повиши тяхната цена.Това ще промени реалните доходи поради по-високата цена на пазара и те ще намалеят, а в най-добрия случай - ще се запазят.

Вторият акцент в теорията е, че безработицата не може да бъде резултат от по-високата или по-ниска цена на работната сила. Най-важната причина за безработицата е ниското ниво на ефективно тър­сене. Тя започва да намалява, когато производството започва да се развива и нараства.

От всичко това привържениците на Кейнс стигат до извода, че цената на работната сила не може да бъде регулатор на трудовия пазар. Необходимо е да се търси външен регулатор. Това е нарасналато търсене на стоки и услуги, което ще предизвика и увеличение на търсенето на работна сила и разкриването па нови работни места.

Повишаването на търсенето на работна сила може да се постигне чрез инвестиране на значителни средства в развитието на произ­водството. При определени условия може да се постигне и пълна за­етост на населението.

Трета група икономисти се обединяват около монетарните схващания за регулиране на трудовия пазар. Те са близки до тези на Кейнс.

Основните моменти в тази теория са следните:

• цената на работната сила не се влияе от съотношението между търсене и предлагане на труд, а има непрекъсната тенденция на нарастване в резултат на нарастване на проиводителността на труда;
• трудовият пазар няма вътрешни регулатори и не може да се саморегулира;

- съотношението между търсене и предлагане може да се приведе в равновесие чрез монетарна политика.

В основата на теорията на монетаристите е естественото равнище на безработица. Това е равнището на безработица, при която работната сила функционира ефективно. Естественото ниво на безработица намалява стремежа на работниците към непрекъснато и необосновано нарастване на цената на работната сила.

Въпреки общите моменти, между теорията на монетаристите и теорията на Кейнс има и различия. Монетаристите считат, че пълната заетост е неефективна, и приемат безработицата до нейното есте­ствено равнище. Кейнс възприема пълната заетост като напълно възможна при определени икономически условия.

Определен начин на регулиране на трудовия пазар предлага и институционалната теория. Последователите на тази теория спо­делят мнението, че липсват универсални механизми за регулиране на трудовия пазар. Според тях, за да се постигнат успехи в регулирането, трябва да се извърши анализ на отраслово регионално ниво, на равнище организация, в професионален аспект. Едва тогава могат да се разкрият причините и точните механизми за регулиране на търсенето и прелагането на труд.

Разгледаните теории имат своята научна обосновка и положителни страни, което ги прави и практически приложима теоретична основа и възможност за практическо приложение. Ето защо, всяка една от тях се използува в съчетание с останалите за регулиране на трудовия пазар.

3.7.  Институции на трудовия пазар

Всяка страна изгражда специфична структура от институции на трудовия пазар. У нас в тази структура се включват: Министерство на труда и социалната политика, Агенция по заетостта, Национален съвет по заетостта, Съвет за сътрудничество, регионални агенции по заетостта, постоянни и временни регионални комисии по заетостта и частни посреднически организации (вж. фиг. 8).

Министерският съвет определя държавната политика по заетостта. На тази основа министърът на труда и социалната политика предлага ежегодно Национален план по заетостта, който се приема от МС.

Органите на изпълнителната власт създават условия за насърча­ване на заетостта на гражданите, които желаят и могат да работят и търсят активно работа. Те провеждат политиката по насърчаване на заетостта и обучението за придобиване на професионална квалификация на лицата извън системата на народната просвета и висшето образование. Министърът на труда провежда политика, осигуряваща защита на националния пазар на труда.

Към МТСП се създава Агенция по заетостта за изпълнение на държавната политика по насърчаване на заетостта, защита на паза­ра на труда, професионалното информиране и консултиране, професионално и мотивационно обучение на безработни и заети лица, как­то и за извършване на посредническа дейност по информиране и наемане на работа.

В своята дейност изпълнителният директор на Агенцията по заетостта се подпомага от съвет, в който участвуват представители на организации на работодателите, на работниците и служителите. На национално равнище се създава Национален съвет за на­сърчаване на заетостта към МТСП. В него влизат представители от МС, от организациите на работодателите и на работниците и служителите на национално ниво. Председател на Националния съвет за насърчаване на заетостта е министърът на труда и социалната поли­тика или упълномощено от него длъжностно лице.

Националният съвет за насърчаване на заетостта изпълнява следните функции:

• обсъжда и дава становища по разработването и провеждането на политика по заетостта и на Националния план за действие по заетостта;

- периодично се информира за данните за състоянието на паза­ра на труда и за ефективността от прилаганите мерки и програми за насърчаване на заетостта

• предлага на МТСП разработването на проекти и нормативни актове, мерки и програми за насърчанане на заетостта;
• обсъжда и дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с пазара на труда ;
• обсъжда проекти и дава становища по споразумения на МТСП с други министерства, държавни институции и неправителствени организации за общи действия по въпросите на заетостта.

На регионално ниво се създават териториални поделения на Агенцията по заетостта. Те осъществяват политиката по заетостта и обучението за придобиване на професионална квалификация.

По решение на Съвета за регионално развитие към МС се създа­ват временни или постоянни комисии по заетостта. Председател на Комисията по заетостта е областният управител или упълномощен от него представител на областната администрация. В тази комисия се включват представители на: областната администрация и на общините на територията на областта; териториални поделения на Агенцията по заетостта; министерствата и др. държавни институции; областни структури на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите; отраслови браншови организации; юридически и други лица с нестопанска цел, свързани с проблемите на заетостта и обучението за придобиване на професионална квалификация.

Към поделенията nа Агенцията по заетостта се създава Съвет за сътрудничество, който осъществява пряко наблюдение и контрол върху провежданата политика по заетостта.

Успоредно с Агенцията по заетостта посреднически услуги предоставят и физически и юридически лица, регистрирани по българското законодателство, които имат разрешение за това. Тяхната дейност е съобразена с нормативната материя, създадена в нашата страна.