Joomla Software solutions Template

Payday loan

ПРЕДЛАГАНЕ  НА  ТРУД

1.1. Предпочитания и криви на безразличието. Пределна норма на заместване.

Предлагането на труд е икономическа категория, която се използва за анализа на поведението на работниците на пазара на труда. Трудът, както отбелязахме е особена “стока”. Но наемният работник всъщност продава не труд, а работно време. Всеки човек има на разположение 24 часа. Принципното решение, което той взема е за разпределението на времето между труд и свободно време.

Решението на индивида какво количество труд да предложи може да се разглежда като избор между две алтернативи:  работно и свободно време. Свободното време е времето, което е необходимо за възстановяване на работоспособността, за ядене, сън, развлечения, пътуване, образование, изпълнение на домашни задължения.  Това време не е заето с основна работа и не се заплаща. То не се използва за осигуряване на доход, с който  евентуално биха могли да се закупят потребителски стоки.

Когато работникът избира между двете възможности, работно/свободно време, той се сблъсква с две основни ограничения:  * ограничеността на времето в денонощието – 24 часа;   * часовата ставка на работната заплата.

Часовата ставка на работната заплата следва да се разглежда като алтернативна стойност или цена на труда, тъй като тя представлява паричния еквивалент на стоките и услугите, които жертва работникът за повече часове свободно време. Ако индивидът предпочете да работи един час по-малко, за да има повече свободно време, то цената на един час от неговото свободно време се равнява на потенциалната загуба на доход от един час труд. Практически изменението в часовата ставка на заплащането изменя и цената на свободното време. В този смисъл решението на индивида за това, какво количество труд да предложи може да се  анализира като известен “компромис” между две стоки: свободно време и доход, спечелен от работа.

Индивидуалните предпочитания на индивида в различните комбинации на “доход – свободно време” могат графично да бъдат представени с помощта на кривите на безразличието

1. Кривата на безразличието има отрицателен наклон. Движението надолу по кривата означава, че човек се отказва от определено количество свободно време, за да получи в замяна повече доход. Обратната зависимост между дохода и свободното време обяснява отрицателният наклон на кривата на безразличието;

2. Кривите на безразличието не се пресичат и не се допират, доколкото на всяка крива съответства конкретно равнище на полезност Ако те се пресичат, както е показано на графиката, преференциите няма да логични, а това противоречи на предположението за рационалност на потребителя.

3.Комбинациите на кривите на безразличието, разположени по-високо и по-вдясно от координатното начало, имат по-високо равнище на полезност (доставят по-голямо удовлетворение).

4. Наклонът на кривата на безразличието се определя от величината на пределната норма на заместване – МRS. Пределната норма на заместване – MRS  (Margindl rate of Substution)   е отношението между дохода и свободното време, които взаимно се заместват при различните комбинации.

5. С движението отляво надясно кривата на безразличието става все по-полегата. С отказването от по-висок доход в замяна на допълнителни часове свободно време, намаляват работните часове, а часовете на свободното време се увеличават. На графика 5.1 се вижда, че най-висок доход и най-малко свободно време човек има в точка A. За допълнителен час свободно време ( L₂ – L₁), той е готов да се откаже от по-голeмия доход  (U₂ – U₁) и т.н.

Формата на кривите на безразличието (степента им на изпъкналост) значително се различават. Тя се определя от индивидуалните предпочитания на различните хора към дохода и свободното време.

1.2.   Работна заплата, доход и бюджетно ограничение

сами по себе си  обаче, предпочитанията не са достатъчни за да отговорят на въпроса , каква продължителност на работно време индивидът да предпочете да избере за да максимизира полезността. При равни други условия, коя от комбинациите да избере, зависи от цените и дохода. Ще се опитаме да разгледаме първо, цената на свободното време. Свободното  време е желано заради качествата си които  притежава. То е необходимо време за развлечения, възстановяване на силите, изпълнение на домашни задължения и др. Свободното време е “нормална стока”. А доходът е предпочитан заради стоките и услугите, които могат да се закупят с него.

Трябва да отбележим, че не винаги един час свободно време има цена. Цената на един час свободно време се равнява на “пропусната полза”, който можеше да бъде използван за пазарна работа. По друг начин казано, “пропусната полза” на 1 час свободно време се равнява на 1 работен час. И както вече  ни е известно, колкото  е по-висока  цената на 1 час работно време, толкова по-висока е и цената на 1 час свободно време. Работната заплата, която се получава за час, умножена по  отработените часове за седмицата дава общия доход за седмицата. Икономистите наричат връзката между часовото заплащане, отработените часове и общия доход бюджетно ограничение  (Budget constraint).

Равновесните часове на работа Решението  колко часове да работи, което човек взема е резултат на взаимоотношението между предпочитание, заплащане и доход. Графично представен, процесът на избор обединява в едно кривите на безразличието и линията на бюджетното  ограничение. Икономистите използват уравнението  като допълнителен показател на обяснението, защо точка Х е оптималното равнище на работните часове?[1] Наклонът на бюджетното ограничение измерва заплащането, тези левове, които могат да се получат за час работа. Наклонът на кривата на безразличието измерва стойността в долари  на онова психологично усещане на индивида за това, колко струва всеки час свободно време. За да се максимизира полезността трябва да продължи да работи допълнителни часове, докато работната заплата, която е спечелил е по-висока от това, което той психологически възприема като стойност на всеки час свободно време Измененията в работната заплата влияят върху избора между работни часове и свободно време. Да предположим, че един работник работи 40 часа седмично като за един час му се заплаща 7 лева и доходът му възлиза на 280 лева седмично. След време заплатата му нараства на 12 лева. Работникът би могъл да си позволи да намали работната седмица на 35 часа седмично като при това неговият доход ще бъде по-висок от предишния  (35 x 12)., а той ще разполага с 5 часа повече свободно време. Така при нарастване на работната заплата – часовата ставка на заплащане възникват два ефекта:”ефекта на заместването” и “ефект на дохода”.

Ефектът на заместването се изразява в това, че с повишаване на часовата ставка на работната заплата се увеличава алтернативната стойност на труда и у работника се появява стимул да замени свободното време с труд.  Следователно и със стоки, закупени за сметка на допълнителния доход. С повишаване на заплащането всеки час използван за свободно време означава пропусната възможност да бъде спечелен допълнителен доход, става “по-скъп”. Именно това е причината работникът да замести свободното си време с труд.

Ефектът на дохода от повишаване на работната заплата се изразява в съкращаване на количеството труд предлаган от работника и увеличаване на свободното време. С повишаване на часовата ставка  доходът нараства. С ръста на дохода,  човек не само може да си купи повече нормални  стоки и услуги, при условие че цените останат непроменени, но ще пожелае и да има повече свободно време ( свободното време също е нормална стока).

Еластичност на предлагането на труд

Както еластичността на търсенето на труд характеризира реакцията на купувачите към промяната на в цените на труда, така и еластичността на предлагането на труд, характеризира чувствителността на предлагащите труд към промените в заплащането.

Еластичността на предлагането спрямо работната заплата е отношението между процентното изменение на предлагания обем труд (заетостта)  и процентното изменение на работната заплата, при равни други условия. Тя може да се изчисли с коефициент на предлагането на труд по формулата:

E_SW =  %L / %W  или  E_SW = ∆L/L : ∆W/W, където:

E_SW e  коефициент на еластичност на предлагането на труд     спрямо цената;

∆L – изменение в работната заплата;

∆W -  изменение в работната заплата;

%L, % W – процентно изменение в заетостта и работната заплата.

Коефициентът на еластичността на предлагането показва, с колко процента нараства количеството предлагани часове на труд, при ръста на работната заплата с един процент (  1%  ). Еластичността на предлагането е винаги положителна величина, тъй като съгласно закона за зависимостта между цената на фактора и обема на неговото предлагане е права.

1. Еластично предлагане на труд, когато  E_SW >1. Това предполага, че ако работната заплата се увеличи с 1%, предлаганото количество труд ще се измени с повече от 1%. Кривата на предлагането е еластична (по-полегата линия);

2. Относително нееластично предлагане на труда, ако E_SW <1, т.е. при увеличаване на работната заплата с 1%, предлаганият труд се изменя с по-малко от 1%. Кривата на предлагането на труд е слабо еластична  (по-стръмна линия);

3. Единична еластичност на предлагането на труд, ако E_SW=1 и означава, че работната заплата и количеството предлаган труд се изменят пропорционално, или на 1% увеличение на заплащането, отговаря 1% изменение в количеството предлаган труд;

4. Съвършено нееластично предлагане на труд, ако коефициентът  E_SW=0. Обемът на предлагането на труд не се увеличава при всяко от измененията на  възнаграждението и кривата е вертикална линия;

5. Съвършено еластично предлагане на труд  има когато E_SW = ∞. Това означава,  че и при  най-малкото увеличаване на работната заплата  (след като преди това е стигнала до определена величина), предлагането на труд силно реагира. Кривата на съвършено еластичното предлагане на труд е хоризонтална линия.

Поради ограничеността на ресурсите, никоя  реална крива на предлагането не може да бъде съвършено еластична по цялото й измерение.

2.  ПРЕДЛАГАНЕ НА ТРУД ОТ ДОМАКИНСТВОТО

Домакинството  обхваща хората, които живеят в общ дом, имат общ бюджет и интереси. То може да се състои от едно или повече семейства, от един или повече индивида. Ето защо решенията за предлагането на труд в неговите граници са взаимно свързани. Това прави “моделът на домакинството” съществена част от общата теория за предлагането на труд., особено с масовото  участие на жените в работната сила.

Моделът “работно/свободно” време поначало е използван за  да се анализира решението на мъжете да участват в пазара на труда, доколкото те са били преобладаващата част от работната сила. Традиционно възрастният мъж прекарва повече от времето си в продължителна пазарна работа на пълен работен ден и твърде малко време в различна извънпазарна работа *( гледане на деца, възрастни или болни и други домашни дейности)като реално разпределение между работно и свободно време.

С масовото  навлизане на жените в пазара на труда и превръщането им в съставна част на работната сила, икономистите са принудени да признаят, че моделът “работно-свободно време” сам по себе си е непълен поради най-малко то две важни причини[2]:

Първо, игнорира семейния контекст в който се взема решението за предлагането  на труд.  Съпругът и съпругата  не решават поотделно разпределението на своето време – работно-свободно, а по-скоро максимално използват ресурсите си  за да увеличат полезността за цялото семейство. Това, което е необходимо да допълни  и подобри модела “работно-свободно време” е да включи влиянието, което заплатата и дохода на член от семейството има върху решенията за предлагането на друг член от семейство.

Второто, несъвършенство на модела “работно-свободно време” е, че не показва реалистично избора, който правят мъжете и жените по отношение използването на тяхното време. По-скоро от стриктната дихотомия между работно-свободно време омъжените жени традиционно имат три алтернативни начина за използване на времето си: пазарна работа  (за пари);извънпазарна  /непазарна/ или домашна работа;свободно време.

Особен принос в разработване на концепцията за “модела на домакинството”, като по-нататъшно развитие и обобщение на теорията за избора в решението за предлагането на труд, има Гари Бекер  (Gary Becker) с още най-ранните си произведения като “Теория за разпределението на времето” и “Човешкият капитал”[4]. 3. Участие   В Работната Сила

В една национална икономика, мащабите на предлагането на труд зависят на първо място от броя на трудоспособното население и неговото движение. Вероятността за  участие в работната сила се измерва чрез дела ( в относителни и абсолютни величини) на желаещите да работят (работещи плюс безработни) в общия брой на хората в трудоспособна възраст. Въпреки специфичните фактории тенденции в демографските процеси на отделните страни се наблюдават и по-общи фактори и закономерности, които определят участието в работната сила. Именно тези по-общи фактори и закономерности са предмет на изясняване.

Безспорно, един от най-значимите фактори, които определят участието в работната сила е възрастта. Равнището на заетост силно е  силно зависимо от възрастта, и както практиката показва тази зависимост е далеч по-силно изразена при жените, отколкото при мъжете. При някои възрастови групи тази разлика много лка. Това е възрастта между 15 и 24 години, т.е. при най-младите и възрастовата група между 35 и 44 години. Причината е, че към първата група спадат жените, които не са омъжени, а във втората – след като грижите им към децата намаляват, доколкото последните са вече в състояние самостоятелно да се грижат за себе си.

Според хипотезата за “трите фази” на поведениeто на търсене на работа от омъжените жени на Myrdal и Klein  (1960), жените работят от завършване на училище до сключване на брак; след това напускат пазара на труда за да отгледат децата си и се завръщат отново в професионалния живот на около 40 години[5].

За възрастовите групи до 25 години по отношение на мъжете се наблюдава обратната тенденция – определен спад в участието в работната сила. Причините се търсят най-вече в нарасналото желание на младежите да получат по-високо образование. Понякога в причина се превръща и дискриминацията на младите хора на пазара на труда и окончателното отказване от търсене на работа. Твърде ниско е и равнището на участие в работната сила на мъжете над 60 годишна възраст по понятни причини. Относително стабилно във времето е участието в работната сила на мъжете между 25 и 55 години и на жените от 25 до 49, когато икономическата активност на жените е най-висока и най-близка до тази на мъжете.

ДАНЪЧНОТО ОБЛАГАНЕ НА ИНДИВИДИТЕ И ПРЕДЛАГАНЕТО НА ТРУД

Данъчното облагане (данъкът върху дохода) е друг важен фактор, който влияе върху индивидуалното предлагане на труд. Човек би се замислил, дали да приеме работа с намалено работно време, ако значителна част от спечеленото ще трябва да предаде на данъчните служби. Добре известно е, че когато хората вземат решение за предлагане на труд се ръководят не от номиналните, а от реалните си доходи, които отчитат и различните  видове данъци.

Облагането на дохода с данък поражда  двата ефекта: ефекта на заместването и ефекта на дохода.Ефектът от увеличаването на данъка ще бъде намаляване на дохода. За да компенсира намаляването на дохода индивидът ще увеличи работните часове за сметка на свободното време, т.е. предлагането на труд  нараства.  Ако ефектът на дохода е по-силен от ефекта на заместването предлагането на труд нараства. Възможно е да се случи и противоположното: по-високите данъци като намаляват реалния доход да стимулират увеличаването на свободното време. Да припомним: свободното време е “стока” и нейната цена, с нарастване на  данъка и намаляване на дохода също намалява. Тогава някои от данъкоплатците ще предпочитат да намалят работните часове и да увеличат свободното време. Ефектът на данъка се обяснява с намаляване на предлагането на труд  и увеличаване на свободното време в резултат на намаляване на дохода с увеличаване на данъка – действа ефектът на заместването.

Интересна позиция съдържа данъчната теория на “Икономика/та/ на предлагането на труд”  (Supply-side labour economy). В основата на теорията е концепцията за ниските данъчни ставки. Според съплайсайдърите, с нарастване на данъчните ставки намалява предлагането на труд и отслабва производството. Високите ставки са причината за ориентиране към домашното производство, което не подлежи на данъчно облагане.  Привържениците на теорията пледират за намаляване на данъците, и особено на хората с  най-високо заплащане, т.е. на висококвалифицираните.Намаляването на данъците ще засили желанието за труд и инвестиране на капитали, а  това ще оживи производството и увеличи доходите,  оттук – данъчната основа и данъчните постъпления.