Joomla Software solutions Template

Payday loan

Съвременните банки се намират в органична връзка и зависимост помежду си. Те образуват една съвкупност, едно цяло, т.е. представляват банкова систе-ма. Именно съвкупността от банки и банкоподобни институции, които съще-ствуват и функционират в дадено стопанство, дава представа за неговата банкова система. Тази система е една стройна система с определен състав и структура. За да могат банките да изпълнят своята роля в обществото, е необхо-димо банковата система да бъде организирана по начин, създаващ условия за това. Организацията и структурата на банковата система зависят от системата на организация и разпределение на резултатите от производството между членовете на обществото, т.е. от формата на икономическа организация на производството.

Върху развитието на банковата система оказват влияние множество фактори, като:

• Общественият и икономическият строй, който определя обществените ценности и целите на икономиката.
• Структурата и обемът на предлагането на банкови услуги.
• Правното регулиране на банковите дейности.
• Склонността на банките да иновират.

Всички тези фактори сами по себе си са тясно свързани и трябва да се раз-глеждат във взаимната им връзка. Тяхното отчитане може да бъде ефективен двигател на развитието на банковата система в рамките на съзидателните цели на икономическата система.

Погледната в исторически план, след появата на банките в банковото дело, различни периоди на развитието на стопанството се характеризират и със специфична, адекватна на нуждите и потребностите на обществото банкова система.

До средата на миналото столетие по своя характер и специфика банковите системи са многозвенни. Отделните банки и банкоподобни институции са се намирали в точно определени връзки помежду си, но тези връзки са предимно хоризонтални. Липсва ясно изразена йерархическа зависимост между отделни-те звена на банковата система.

Едва през втората половина на века постепенно започва да се формира и да се утвърждава като господстваща т. нар. двузвенна банкова система. Това е бан-ковата система, при която емисионната (централната) банка е отделена от тър-говските банки. Двузвенната банкова система се възприема при добре развити пазарни условия. Тя има ясно изразена йерархическа стуктура. В нея на по-висшето ниво се намира централната банка, която единствена има право да емитира в оборота националната парична единица. Дейността на съвременни-те централни банки обаче не се ограничава с емисията на банкноти. Тя най-често е държавна банка и играе ролята на касиер на държавата и “банка на бан-ките”. Тя провежда и парично-кредитната политика на държавата.

Второто звено на двъзвенната банкова система са търговските банки и другите специализирани банкови институции (спестовни каси, инвестиционни и ипотекарни банки и др.), както и специализираните финансови (небанкови) институции (пенсионни фондове и застрахователни компании). Търговските банки пряко извършват парично-кредитното обслужване на гражданите, фир-мите и учрежденията. Те от своя страна могат да бъдат универсални и спе-циализирани; държавни, общински, кооперативни и частни; големи, средни и малки; национални, регионални, чуждестранни и транснационални.

Предимствата на двустепенната банкова система трябва да се търсят във въз-можностите за разделяна на функциите, които двете звена изпълняват, т.е. в:

• Концентрирането на провежданата парична политика в емисионната (централната) банка.
• Съсредоточаването на посредническите функции в търговските банки.

Недостатъците на двустепенната банкова система трябва да се свързват преди всичко със затрудненията, които тя създава с откъсването на паричната полити-ка от посредническата дейност.

Освен двузвенната, световната практика познава и еднозвенна банкова систе-ма. Това е банковата система, при която емисионната (централната) банка не е отделена от търговските банки. Съществуването на еднозвенна банкова система е учредено чрез действието на общ закон за цялостната банкова дейност. Тази ситема се възприема при действащи планови, а не пазарни условия. Обединя-ването на всички банкови дейности става чрез вътрешното организационно структуриране на едностепенната банкова система при наличието на възприет държавен монопол.

Предимствата на еднозвенната банкова система трябва да се свързват с въз-можностите, които тя разкрива за обединяване на всички функции, присъщи на банковото дело.

Недостатъците на еднозвенната банкова система трябва да се свързват с пре-комерното концентриране на функциите на банковото дело и затрудненията, които тя създава по отношение на съчетаването на паричната политика с по-средническата дейност.

През периода от 1951 до 1987 г. банковата система в нашата страна има едно-звенен характер. Чрез национализацията през 1947 г. БНБ поглъща всички съ-ществуващи до този момент търговски банки. До 1987 г. България има само три други банки, извън БНБ: Държавна спестовна каса (ДСК), Българска външно-търговска банка (БВТБ) и Банка за стопански инициативи (Минералбанк). Първата обслужва гражданите, втората – валутните операции, а третата – кре-дитирането на малките и средните предприятия и различни стопански ини-циативи. По същество обаче тези банки са били поделения на БНБ.

Двузвенна банкова система у нас започва да се изгражда от 1987 г., когато се създават около 10 специализирани отраслови търговски банки, всяка от които предоставя търговски кредити само на отрасъла, за който е създадена – електро-ника, селско стопанство и др. През 1989 г. тези банки са преобразувани в тър-говски банки с универсален характер с право да кредитират всички области на икономиката както с дългосрочни, така и с краткосрочни кредити. През същата година 59-те клона на БНБ се преоформят в обикновени търговски банки. По-късно лицензии и за банкова дейност получават много нови частни търговски банки, като: Първа частна банка, Тексимбанк, Елитбанк, Кристалбанк, ТБ “Моллов”, Първа инвестиционна банка, Райфайзенбанк, Бизнесбанк, Експрес-банк, Първа източна международна банка, Капиталбанк, Банка за земеделски кредит, Балканска универсална банка, Българска търговска и индустриална банка, Юнионбанк, Кредитна банка, Туристспортбанк и др.

1992 г. е създадена Банковата консолидационна компания (БКК), която има за задача да консолидира държавните банки с цел: първо, да се създадат по-голе-ми и по-конкурентоспособни банки на вътрешния и международния пазар, второ, да се подобри и облекчи обслужването на големите предприятия и тре-то, да се подготви и осъществи приватизацията на държавните банки.

Изграждането на двузвенна банкова система у нас се направи с цел постигане на следните два резултата: 1) възникване на стимули в търговските банки да кредитират рентабилни и ликвидни предприятие и ефективни инвестиции и 2) създаване на предпоставки за оптимизиране равището на лихвените про-центи както за кредитите, така и за депозитите.

В условията на еднозвенна банкова система такива стимули не могат да въз-никнат. Причината за това е държавната форма на организация както на бан-ките, така и на предприятията. Парите в тези условия не могат да изпълнят своята роля. В условията на пазарна икономика парите служат за закупуване на стоки. Когато стоките се закупуват с пари, материалните и трудовите ресурси се насочват към онези икономически агенти – предприятия и граждани, които имат пари. В условията на централно планирани икономики и едносвенна банкова система ролята на парите е много ограничена. Входните фактори на производството се определят не от парите, с които разполагат предприятията, а от централните планови органи. Определянето на това, кой да получва стоки и услуги става главно по немонетарни критерии. Освен това притежаванеот на пари от предприятията и гражданите не означава непременно, че те могат да закупят търсените от тях стоки.

В тези условия пред баката не е стоял проблемът на кого и за какво да предо-ставя кредити. Много често централните планиращи и управляващи държавни органи са се намесвали при вземане на решение за кредитиране. Причината за това е било обстоятелството, че пред банката, която е била една, не е стоял проблемът за ликвидност, защото тя е била и кредитираща, и емисионна банка. БНБ емитирала банкноти и разполагала с еластичния ресурс “парична емие-сия”. В тези условия пред нея не е стоял проблемът за намиране на ликвидни средства за посрещане на задълженията й към депозаторите и кредиторите.

В условията на двузвенна банкова система проблемът за ликвидността на банките стои с особена острота. Търговските банки и другите специализирани банкови институции могат да предоставят кредити само в рамките на мобили-зираните от тях ресурси. Те не разполагат с елстичния ресурс “парична еми-сия”, затова, за да бъдат ликвидни, е необходимо предоставяните кредити да се погасяват в договорените срокове. Ако това не е постига, банките ще бъдат за-труднени да посрещат задълженията си към клиентите и кредиторите. Ликвид-ността на бнаките изисква те да предотавят кредити на рентабилни и ликвид-ни предприятия и за ефективни инвестиции. Само такива предприятия и ин-вестиции могат да осигурят погасяването на кредита в договорените срокове.

Банките могат да изпълнят своята роля в условията на двузвенна банкова сис-тема при наличието на реален стоков и паричен, в това число и капиталов па-зар. При тези условия банките могат да изпулняват следните задачи:

• Управление на рзменното средство.
• Прехвърляне на средства от спестителите към инвеститорите.
• Превръщане на дребните спестявания в едри парични капитали, об-служващи изграждането на по-големи инвестиционни проекти.
• Избор на най-ефективен проект между предлаганите за осъществяване варианти.
• Контрол върху използването на средствата с цел осигуряване усвоява-нето им по предназначение.
• Контрол за спазване на условията на кредитните договори и погасява-не на заемите в договорените срокове.
• Определяне на начините за разделяне на риска при осъществяването на нови стопански проекти между кредитоискателите и банките.
• Снижаване на риска чрез използването на разнообразни методи за ди-верцификация на инвестиционните рискове.

Нито една от тези задачи не може да се изпълни в условията на еднозвенна банкова система.

От 1992 г. насам върху организационната структура на бабанковата система у нас въздействат главно две тенденции: първо, тенденция на либерализиране на банковия сектор, свързана със създаването на нови банки, и второ, тенденция на консолидация на държавните банки, изразяваща сливането на по-малките банки и образуването на по-големи.

Развитието на структурата на банковата система от 1994 г. е свързано със създаването на сравнително немалко на брой частни банки, както и с недотаъч-ия контрол при изграждането им. През 1995 г. частичните ликвидни кризи на отделните търговски банки се превърнаха в сериозна ликвидна криза на почти всички търговски банки, която прерасна през 1996 г. в безпрецедентната в най-новата история на България финансова криза, свързана с хиперинфлация и рязко обезценяване на националната парична единица. В резултат на това почти една четвърт от банките са подложени на ликвидация и се въвежда валутния борд.

Информационни източници:

• Пенка Стефанова – “Банки и кредитно посредничество”, изд. “Тракия – М”, 1999 г.
• З. Завадска, М. Иванович-Дроздовска, В. Яворски – “Банково дело”, 2004 г.
• Интернет