Joomla Software solutions Template

Payday loan

Разчети с доставчици, клиенти, разни дебитори и кредитори

За да са налице разчетни взаимоотношения трябва да има най-малко две страни. Едната обикновено е предприятието, което като икономическа структура по смисъла на Закона за Счетоводство и други нормативни актове е длъжно да организира и води счетоводство. Другата страна може да бъде представена в лицето на съдружници, собствен персонал, различни държавни и недържавни институции- държавен бюджет, социално и здравно осигуряване, застрахователни предприятия, банки, доставчици и други кредитори, клиенти и други дебитори. При тези взаимоотношения възникват вземания и задължения. Те могат да бъдат уредени чрез заплащането им по банков или касов  път. Разчетите са различни видове:

1.Според отчетно-икономическата си същност:

а) реални вземания или задължения – те представляват действителни разчетни взаимоотношения, които се проявяват като истински конкретни активи или пасиви.

б) условни вземания и задължения – те характеризират външната среда, в която функционира предприятието като икономическа система. Отличават се със своята евентуалност и обикновено се наричат още невъзмездими, непосредствено стопански-правни взаимоотношения.

2. Според вида и статута на контрагентите на предприятието:

а) външни – с доставчици, клиенти, със заемодатели, с осигурители, със застрахователи и други.

б) вътрешни – със съдружници, собственика, персонала.

Стопанските операции, породени в резултат на взаимоотношенията с доставчици и клиенти на предприятието, обикновено заемат голям относителен дял в общия обем на разчетните операции. И все пак те зависят от самата дейност, която развива предприятието, зависят от икономическия цикъл на неговото развитие.

Операциите за взаимоотношенията с клиентите и доставчиците се документират с фактура, която може да бъде данъчна или опростена. Видът на фактурата зависи от това, дали предприятието е данъчно регистрирано според ЗДДС.

Разчетите с различни дебитори и кредитори възникват при упражнени права на вземания от дебитори или по повод задължения към кредитори. Причините за тези разчетни взаимоотношения могат да бъдат разнообразни- доверяване и ползване на довереник; гарантиране и ползване на гарант; начисляване и плащане на такси; плащане на застрахователни вноски и получаване на застрахователни обезщетения; начисляване на лихви за сметка или в полза на предприятието и други.

Разчетите по лихви обхващат разходите за лихви, начислени от предприятието за получени заеми са за сметка на дохода и се третират като финансови разходи, а лихвите начислени и получени от предприятието – като финансов приход.

Разчетите по застраховане се свързват с отчитане на вземания по повод на застрахователни обезщетения или пък задължения по повод на застрахователни вноски, съгласно РПВ, договори и други.

Общият пазар на Европейският съюз включва търгувията между държавите-членки на ЕС. С премахването на граничния и митническия контрол между държавите-членки на ЕС, отпада и прилагането на режимите „ВНОС” и „ИЗНОС”. От 1 януари 2007г. у нас се въвеждат следните нови режими:

1. ВЪТРЕОБЩНОСТНО ПРИДОБИВАНЕ- когато българска регистрирана фирма получава стоки, а доставчикът е регистриран в друга държава-членка. Начисляването на ДДС се извършва чрез издаване на Протокол, който се отразява в Дневника за продажбите и в Дневникът за покупките. За разлика от вноса ДДС не се начислява на митницата, а се „самоначислява” от придобиващата страна.

2. ВЪТРЕОБЩНОСТНА ДОСТАВКА- когато българска регистрирана фирма извършва доставка на стоки, които се транспортират до друга държава-членка и получателят е регистрирана по ДДС фирма. ВОД се облага с нулева ставка. ДДС ще бъде платен от придобиващата страна в държавата-членка, към която се транспортират стоките.

3. ТРИСТРАННА ОПЕРАЦИЯ- представлява верижна доставка на стоки, в която участват три регистрирани по ДДС фирми в три държави-членки.При тази операция стоките директно се доставят от територията на първата страна към територията на последната държава членка, а втората страна се явява посредник. ДДС се начислява в третата страна, която се явява придобиваща.

4. ДИСТАНЦИОННИ ПРОДАЖБИ – тези  продажби са налице, когато получателите са нерегистрирани лица (физически лица, благотворителни организации). Най-често срещаните примери са пощенски поръчки или стоки, поръчани по Интернет.

Счетоводните документи, отчитащи разчетите с доставчици, клиенти, разни дебитори и кредитори са следните:

Фактура - издава се от предприятието-изпълнител по сделката, регистрирано по Закона за ДДС, на предприятието-получател, също регистрирано по Закона за ДДС. Съставя от МОЛ или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на предприятието в 3 екземпляра. Първият екземпляр е за купувача, вторият е за счетоводството, а третият- остава в кочана. Може да бъде данъчна или опростена. Данъчната фактура съдържа всички реквизити, регламентирни с действащото законодателство, включително и сумата на начисления данък за извършване на облагаема сделка. Опростена фактура се издава от нерегистрирано лице по Закона за ДДС, съгласно действащото законодателство, при документиране на осъществените сделки. Задължителните реквизити са същите като при данъчна фактура, с изключение, че няма ред за ДДС.

Спецификация към фактурата – служи за допълнение към издадената фактура, в която са отразени общо количество или общата стойност по сделката. В спецификацията се отразяват различните видове и единични цени на стоките и датата на фактурата, към която се издава. Съставя се от МОЛ на склада в 3 екземпляра. Оригиналът се прилага към фактурата, която придружава стоката до получателя, вторият екземпляр се предава в счетоводството, а третият остава е МОЛ. Документът е изпълнителен , вътрешен и външен, еднократен и вторичен.

Менителница – вид полица, по силата на която едно лице задължава друго да плати след определено време указаната в документа сума на трето лице. Според Закона за ДДС документът съдържа: безусловно нареждане да се плати определена сума пари; името на лицето, което трябва да плати; падеж; място на плащане; името на лицето, на което трябва да се плати; ден и място на издаване; подпис на издателя.

Протокол за резултат от инвентаризация на разчетите – използва се при инвентаризация на разчетите с купувачи, доставчици, други дебитори или кредитори. Съставя се при установяване на различия между фактическата и документираната величина на вземанията и задълженията, чрез съпоставка на данните от счетоводните регистри и от писмените потвърждения на конкретните дебитори и кредитори. Протоколът се съставя в един екземпляр от комисия, подписва се от членовете на комисията и се одобрява от ръководителя.

Счетоводните сметки, отчитащи разчетите с доставчици и клиенти са следните:

гр. 40- Доставчици и свързани с тях сметки

от с/ка 401 до с/ка 409 (без с/ка 402)

Тези сметки са П, балансови, синтетични, разчетни.

Кр.- при възникване на задължения

Дб.- при изплашане на задълженията

с/ка 402- Доставчици по аванси

Тази сметка е А, балансова, синтетична, разчетна.

Дб.- при авансово преведена сума на доставчика

Кр.- при окончателното уреждане на взаимоотношенията с доставчиците

гр. 41- Клиенти и свързани с тях сметки

от с/ка 411 до с/ка 419 (без с/ка 412)

Тези сметки са А, балансови, синтетични, разчетни.

Дб.- при възникване на вземания

Кр.- при инкасиране на вземанията

с/ка 412- Клиенти по аванси

Тази сметка е П, балансова, синтетична, разчетна.

Дб.- при авансово получаване на суми от клиенти

Кр.- при окончателното уреждане на взаимоотношенията с клиенти

Счетоводните сметки, отчитащи разчетите с разни дебитори и кредитори са следните:

гр. 49- Разни дебитори и кредитори

с/ка 491- Доверители

Тази сметка е П, синтетична, разчетна.

Кр.- с възникналото задължение

Дб.- при изплащане на задължението и с начисляване на комисионни

с/ка 492- Разчети за гаранции

Тази сметка е А-П, синтетична, разчетна.

Активен характер- когато ние внасяме гаранцията

Пасивен характер- при получаване на гаранцията

Дб.- при внасяне на гаранцията или при връщане на получени от нас гаранции

Кр.- при получаване на гаранцията

с/ка 495- Разчети по застраховане

Тази сметка е А-П, синтетична, разчетна.

Активен характер- при начисляване на вземането от обезщетението във връзка с възникнало застрахователно събитие

Дб.- с начислените обезщетения

Кр.- при начисляване на обезщетението

Пасивен характер- с възникване на задължение във връзка с ежемесечното превеждане на застрахователните вноски.

Кр.- начисляване на ежемесечните вноски към застрахователите

Дб.- при тяхното превеждане

с/ка 496- Разчети по лихви

Тази сметка е А-П, синтетична, разчетна.

Активен характер- възниква вземане във връзка с начислена лихва за предоставен заем

Дб.- при начисляване на лихва

Кр.- при получаването на лихвата

Пасивен характер- възниква задължение във връзка с начислена лихва за получен заем

Кр.- при начисляване на лихвата

Дб.- при изплащането на лихвата

с/ка 498- Други дебитори

Тази сметка е А, синтетична, разчетна.

Дб.-при увеличаване на вземанията

Кр.- при инкасиране на вземанията

с/ка 499- Други кредитори

Тази сметка е П, синтетична, разчетна.

Кр.-при увеличаване на задълженията

Дб.- при изплащане на задълженията

Освен тези сметки се използват още сметките от група 50; 20; 21; 27; 30; 31 и други.