Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)Същност на банковата карта като инструмент за електронна обработка |
Доскоро банковите карти не бяха масово позната у нас, дължащо се до някаква степен на факта, че традиционните навици за плащане кеш са силно застъпени и утвърдени. Многообразието на банковия пазар и обширната реклама обаче правят различните банкови продукти все по-достъпни, а с това и по-примамливи. Банковите карти (кредитни и дебитни карти) навлизат все повече в ежедневието на българина. През последните няколко години те започнаха да се налагат, не само като начин за пазаруване, но дори и като начин на живот. Като един сравнително нов продукт на пазара, банковите карти (кредитни и дебитни) са все още недостатъчно познати и изпълнени с доста неясноти. Електронните разплащания и в частност електронното банкиране навлизат все повече в практиката. С развитието на технологиите и банковия сектор това ще се превърне в обичайна практика. Обезпечаването на тези разплащания изисква, както създаването на продукти, чрез които да се извършват плащанията, така и съответната инфраструктура, която да осигурява процеса. На съвременния етап от развитието на електронните разплащания, продуктите с които се извършват те са банковите карти (кредитни и дебитни). Какво представляват банковите карти? Банковата карта е банков документ, осигуряващ безналични плащания по електронен път. Различават се карти с национално значение и карти с международно значение. Сама по себе си банковата карта не е еквивалент на парите, а средство за идентификация на притежател на пари в банка /дебитна карта/ или на лице с право на кредит /кредитна карта/. Тя представлява пластмасова пластина със стандартни размери и записана на нея дигитална информация за името на притежателя, валидността и номера на картата, който включва код на банката издател, номера на сметката и др. Тази информация може да бъде записана на магнитна лента /каквито са най-разпространените карти/, на вграден чип или и по двата начина /хибридни карти/. Върху самата карта са отпечатани името на банката, номерът на картата, валидността й и името на картодържателя. Последните три компонента са отпечатани чрез специална технология – ембосинг, при която надписите са изпъкнали и позволяват отпечатването им върху касова бележка чрез индиго и специално устройство. Много често за защита от подправяне на картата се отпечатва и холограмен знак. [1] На всяка карта съответства неколкоцифрен код, който се знае само от държателя, т. нар. ПИН код /Personal Identification Number/. Идентификацията на картодържателя се извършва чрез проверка дали ПИН кодът, който той въвежда в АТМ или ПОС, съответства на картата. Банковата карта се издава въз основа на договор, в който са определени правата и задълженията на банката издател и картодържателя. Издатели на банкови карти у нас са 28 банки с лиценз от Българска народна банка съгласно Наредба 16 на БНБ. Размерите и записаната върху картата информация са в съответствие с международни стандарти. Това позволява дадена карта /ако договорът предвижда това/, да бъде използвана за плащане по целия свят независимо къде е издадена. От 1995 г. досега все по-широко разпространение получава електронната търговия през Интернет. Кредитните карти са основният инструмент за плащания при покупката на стоки и услуги в Мрежата с една съществена разлика - картодържателят не въвежда своя ПИН код. Това се прави от съображения за сигурност - информацията в Интернет преминава през най-различни канали и може лесно да бъде прихваната. Притежателят на карта въвежда само своето име, номера на картата и срока на валидност. Основни операции, които могат да се извършват с помощта на банковата карта са: ¬ теглене на пари в брой чрез терминално устройство (ПОС) - компютър, свързан в Интернет или Интранет ¬ превод между сметки чрез терминално устройство (АТМ) - банкомат ¬ справочни и други неплатежни операции ¬ плащане на стоки и услуги при търговци чрез специални терминални устройства ПОС /Point of Sale/; плащане на стоки и услуги в Интернет чрез виртуални ПОС устройства; ¬ плащане на консумативи /ток, парно, вода, мобилни телефонни услуги/ от банкомат; ¬ справочни операции като наличност по сметка, информация за последни няколко плащания, смяна на ПИН код и др. Банковите карти основно са два вида и техните различия се подразбират от семантичните им наименования - дебитни и кредитни. Дебитната карта е средство за извършване на плащания в зависимост от наличните средства и договореността за минимален и максимален размер на едно плащане. Дебитната карта предполага откриване на сметка в банка и съответно внасяне на парична сума. При откриване на сметката се уточняват параметрите - национална, международна. Собственикът на сметката получава явен код на банковата сметка, която е инициализирана на пластмасовия носител, и секретен код - ПИН. Кредитната карта е средство за извършване на плащания в зависимост от размера на разрешения кредит. За целта предварително се сключва договор между кредитоискателя и банката кредитор. Договорът определя параметрите на кредита. На основание договора кредитоискателят получава кредитна карта с атрибути, идентични с тези на дебитната карта. При банковите карти има няколко лица в различни правоотношения: ¬ Банка-издател. Банката трябва да има разрешение за издаване на банкови карти - банките са търговци със специална правоспособност. ¬ Картодържател - лице, на което е издадена банкова карта. У нас е възможно само на физически лица - целта е да се ограничи неовластеното използване. Лицето трябва да е дееспособно. Издателят може да постави и допълнителни изисквания: постоянен адрес, платежоспособност. ¬ Търговец (не по смисъла на ТЗ) - всяко лице, което се е задължило към издателя по сключен с него договор да приема плащане чрез използване на банкови карти чрез терминално устройство ПОС. Може да е физическо и юридическо лице. ¬ Национален оператор - юридическо лице, определено от БНБ да развива и поддържа националната система за плащания с банкови карти и да извършва авторизация. Участието на такова лице не е задължително, но у нас е - целта е от всяко устройство да могат да се извършват операции с различните карти, които участват в тази национална система.
Сключва се Договор за банкова карта - между издател и картодържател, който е двустранен, възмезден, консенсуален, формален, каузален договор. Предмет - извършване на правни и материални действия. Договорът е сложен - елементи от поръчка и изработка (извършват се материални и правни действия). Този договор се сключва на основа на договор за банкова сметка. Използване на Банковата карта. Права и задължения 1. Банковата карта се използва само лично от Картодържателя, който се задължава да я пази с грижата на добрия стопанин и не може да я преотстъпва на трети лица за извършване на операциите. Титулярът на сметката се задължава да осигурява покритие по Сметката. 2. Използването на Банковата карта става чрез подпис на Картодържателя върху квитанцията за транзакцията или чрез въвеждане на персонален идентификационен номер ("ПИН") от Картодържателя на клавиатурата на терминални устройства АТМ или ПОС. Въвеждането на ПИН има действието на правно валиден подпис по смисъла на действащото в Р България законодателство и правилата на VISA International. 3. Картодържателят се счита за уведомен, че при извършване на транзакции през ПОС терминали, търговците имат право да поискат документ за самоличност с цел идентификация на Картодържателя. 4. Картодържателят е длъжен да пази своя ПИН в тайна. Картодържателят и Титулярът на сметката са отговорни за всякакви вреди, произлезли от неизпълнението на гореспоменатото или измамливи операции с Банковата карта. Картодържателят и Титулярът на сметката са отговорни за всички директни или индиректни щети, в следствие на неправилно използване на ПИН кода. ПИН може да бъде използван само с Банковата карта, за която е определен. 5. Банковата карта не може да бъде преотстъпвана на трети лица, държана като обезпечение или залог, или използвана от трети лица. Картодържателят е длъжен да пази в тайна номера на Банковата карта, освен в случайте, когато извършва транзакции с нея. Титулярът на сметката не може да прехвърля правата си върху средствата по Сметката, както и да учредява залог върху средствата в полза на трети лица. 6. Картодържателят има право да извършва следните операции с Банковата карта: 6.1. теглене на пари в брой чрез терминални устройства АТМ и автоматизирани гишета с терминални устройства ПОС в банки или други финансови институции; 6.2. плащане чрез терминални устройства ПОС и импринтерни устройства в зависимост от Банковата карта. 7. Всяка операция, извършена с Банковата карта се счита за неотменима транзакция за сметка на Титуляра на сметката. Банката не носи отговорност за какви да е сделки сключени при използването на Банковата карта . Банката има право да ограничава броя на операциите на ден/седмица, извършвани с Банковата карта, както и броя и сумите на неприетите инструкции, докато Титулярът на сметката може да определи лимит на сумата на операция (ите) за определен период от време ("Лимит"), но не повече от Стандартните стойности на Лимитите. 8. В съответствие с правилата на VISA International, Банката не носи отговорност за щети, в следствие на надхвърлен Лимит, ако проверката на разполагаемото салдо и авторизацията е извършена само от търговеца вместо от Банката. 9. Картодържателят може да извършва операции до размера на разполагаемото салдо по Сметката, но не повече от определените Лимити. Разполагаемото салдо по Сметката е равно на салдото по Сметката намалено с гаранционния депозит, когато такъв се изисква, и увеличено с размера на овърдрафта по Сметката, когато такъв е разрешен. При използване на Банковата карта за плащане на стоки и услуги Картодържателят трябва да подпише, предложената му от търговеца квитанция по начин, съвпадащ с подписа върху обратната страна на Банковата карта или да използва ПИН кода, когато това се изисква. Подписвайки квитанцията или използвайки ПИН, Картодържателят потвърждава, че операцията е извършена с негово съгласие и съдържание, посочено в квитанцията. Картодържателят и Титулярът на сметката са отговорни за правните последици от невъзможността Картодържателят да действа по гореспоменатия начин или неправилно изпълнение.
|