Joomla Software solutions Template

Payday loan

Уилям Пети (1623-1687г) (запознава се с Томас Хобс, изучава задълбочено Фр. Бейкън, след ирландския разгром забогатява много, а чрез спекула умножава богатството си, познава Хенри Кромуел, навлиза в политиката, става член на парламента, получава дори благороднически сан). Негови произведения са: “Нещо за парите”, “Политическа анатомия на Ирландия”, “Политическа аритметика”, “Трактат в-у таксите и налозите”

Методология на Пети:

-          пълното разбиране на природата на нещата – прилагане на дедуктивния метод – от общото към същността

-          пренасяне на естествените в обществените науки, за да се даде отговор за природата на богатството

-          малки недостатъци, присъщи на меркантилизма - фрагментарност

-          обяснява редица икономически явления и връзките между тях (работна заплата и средства за живот, цената на земята и рентата труда и цената), поставяйки основата на научното разбиране на метода и предмета на икономическата наука – това е първият икономист тръгнал по този път.

Понятие за стойността на Пети:

• В основата на размяната стои количеството вложен труд за изработката на стоката. Пети разделя цената на естествена цена – която за него е самата цена на стоката, която се определя от труда и политическата цена – това е пазарната цена, която може да се движи около нейната естествена.
• Мярка на величината на стойността е времето.
• Пети полага началото на трудовата теория за стойността.
  • Важно място заема природата, Пети казва: “трудът е баща и най-активен принцип на богатството, а земята – неговата майка” – следователно не само труда, но и природата е стойностно образуващ фактор.

Работна заплата на Пети:

ü                                           Трудът си има цена, както всички други стоки. Затова Пети реалистично свързва работната заплата със минимума средства за съществуване на работника и неговото семейство. Това не е екзистенциален минимум, при който работника съществува едвам едвам, а просто минимум, с който работника да продължава същото количество труд, а не по-малко, ако му бъдат дадени повече средства.

ü                                           Този минимум обаче не е константна величина. Той се променя според 2 фактора, изложени от Пети:

-          плодородието на земята – оказва влияние върху производителността на труда. Следователно ако цената на основните хранителни продукти се повиши, ще се повиши и минимума.

-          природо-климатичните условия – свързваме с естествените потребности на работника (дърва за зимата)

Рентата на Пети:

ü                                           част от стойността на продукта, присвоявана след приспадането на разходите за семена и РЗ, по силата на собствеността върху земята.

ü                                           Рентата според Пети трябва да е равна на толкова пари, колкото един човек може да спести, след като му се приспаднат всичките разходи.

ü                                           Пети прави извод, че при равни други условия отношението между работната заплата и рентата се намира в обратна пропорционална зависимост.

ü                                           Източник на рентата не е труда, а тя е резултат на природния стойностно образуващ фактор – земята. По силата на това този, който владее земята, получава рентата.

Печалба:

ü                                           Пети няма понятие за печалба.

ü                                           Едното разбиране е идентифицирането с рентата. Т.е. за него тя включва печалбата.

ü                                           Самостоятелно от рентата се разглежда само лихвения процент, наричан парична рента. Но той извежда процента не от печалбата, а от рентата, което му пречи да стигне докрай до проблема за цената на земята.

ü                                           Така рентата се разглежда веднъж като доход от поземлена собственост и втори път като всеобща форма на капиталистически доход.

Диференциална рента:

ü                                           Диференциална рента по местоживеене означава, че при равни по плодородие участъци земя, по-близките до пазара, принасят по-висока рента от собствениците на земя отдалечени от пазара. Разликата в разходите на транспорт до пазара. Така тези, които са наблизо ще покачат цената до толкова, че тя да се изравни с настина направените разходи на отдалечените търговци. Стига се до виждането, че стойността се контролира не от индивидуалните разходи, а от обществено-необходимите такива.

ü                                           Подобна е диференциацията по плодородие – тук вече имаме зависимост на производителността на труда в еднакви по размер участъци земя според плодородието на почвата

Цена на земята и процент:

ü                                            Тя е природен дар, но нейната цена може да се обясни. Купува се и се продава не земя, а доходът от нея, т.е. Пети свързва цената на земята с труда и рентата. Капитализираната рента, сбор от годишни ренти – но колко да е това число. Пети казва, че човек се стреми да купува такъв брой годишни ренти, докогато трябва да изхранва своето семейство и поколение. Следователно за времето, за което живеят дядо, баща и син. За онова време в Англия, това са били 21г. Ето защо Пети казва, че цената на земята се образува като 21 умножим по рентата.

Пари:

ü                                           в “нещо за парите” Пети окончателно скъсва с меркантилизма. Извежда двете основни ф-ии на парите (всеобщ еквивалент, мярка на стойността)

ü                                           Пети смята, че стойността на парите трябва да е устойчива. Счита, че всички монети трябва да са равни на тегло, чистота на метала и форма. Рязко критикува непълноценните пари.

ü                                           Функцията средство за обръщение Пети дели на вътрешна и местна стойност. Вътрешната – това е количеството на благородния метал, а под местна стойност разбира обозначения номинал на монетата.

ü                                           Възможна е замяната на пълноценните пари в случай на недостиг с книжни.

ü                                           Пети стига до извода, че както недостига, така и излишъка на пари са еднакво вредни за икономиката.

ü                                           Поставя въпроса за количеството пари в обръщение и казва, че то зависи както от сумата на стоковите пари, така и в обратна зависимост от честотата на паричния оборот. Формулата може да се представи така:

Кп=Цс/О (количество пари=цени на стоки/брой на паричния оборот)

Икономическа мисъл във Франция

Икономическите условия във Франция не наподобяват ни най-малко тези в Англия. Във Франция господства феодална система и монопол. Тези тенденции на феодалния режим действат особено силно. Заради водената политика на меркантилизъм все повече запада селското стопанство. Аграрния сектор е в криза, защото се води политика на ниски изкупни цени и забранен износ. Кризата се задълбочава още повече, когато Франция губи колонии, територии и пазари.