Joomla Software solutions Template

Payday loan

МЕРКАНТИЛИЗЪМ (ПЪРВИ ОПИТИ ЗА ТЕОРИЯ НА ПАЗАРА И ПАЗАРНИТЕ ОТНОШЕНИЯ)

Стопанската история предлага множество убедителни факти за предизвикателствата, които пазарната икономика съществува едовременно и провокира скованото от традицията натурално стопанство. Стоковото производство и размяната с нарастващата власт на парите са предизвикали най-непредвидими начинания (пирати, разбойници и т.н.) Тези предизвикателства преминават през хилядолетията, когато набиращото сили пазарно стопанство все още е в ембрионалните си форми, за да се разразят с непреодолима сила в зората на капитализма, когато започва формирането на вътрешния пазар с помощта на бруталните методи на първоначалното натрупване на капитала:

• генезисът на капитализма — началото на пазарната икономика като система, която постепенно изтласква натуралните форми на традиционното патриархално стопанство;
• в политически план - епоха, в която си пробиват път идеите за гражданско общество и парламентарна демокрация;
• епохата на първоначалното натрупване на капитала обединява зараждането на новите буржоазни отношения, развиващи се успешно в градовете-републики от късното средновековие с революционизиращия общественото развитие фактор “Великите географски открития”;
• паралелно е развитието на вътрешния пазар и външнотърговската експанзия, изразяваща се в колониализация на новооткритите земи;
  • в резултат на взаимодействието между екстензивното развитие на капиталистическите отношения и интензивното развитие на манифактурното производство - триумф на пазарната икономика в Англия.

В Англия на практика започна и се разпространи във всички останали страни и индустриалната революция. Испания, Италия и Португалия обективно изостават, въпреки че италианските градове-републики имат богата история и се появяват значително по-рано; Франция също изостава икономически, въпреки силното духовно влияние на прогресивни идеи.

Англия първа достига върховете на пазарната система, поради съчетание на благоприятните обстоятелства: развитие на манифактурното производство:

• "Овцете изяждат хората!" (Томас Мор); насилственото "освобождаване" (изгонване на крепостните селяни от именията, тъй като собствениците са заинтересовани да превърнат земята в пасища за овце, а не да развиват патриархално земеделие);
• превръщането на селяните в пролетарии в градовете (бездомни, търсещи препитание);
• успешна колонизаторска политика т.е. използване на откритията на Магелан и Колумб за целите на икономическото развитие на собствената страна;
  • бързо прилагане на нови технологии за обновяване на производството.

Меркантилизма и меркантилистите са първите икономисти, които осмислят теоретично пазарната икономика в онези периоди, когато търговският капитал е доминиращата форма и главна организираща сила на капиталистическо стопанство. Динамиката на манифактурното производство и разкриващите се възможности за увеличаване на богатството чрез внос и износ оказват въздействие върху мисленето и поведението на предприемчивите хора, а също и на мислителите. Притокът на злато от колониите и от външнотърговските сделки ("треската за злато") меркантилистите се опитват да систематизират и обяснят научно, във връзка с естеството и начините за увеличение на богатството.

Съществуващите условия отварят съзнанието за въздействието на външната търговия. Именно поради това, във всички типично меркантилни представи доминира въпросът за активния търговски баланс те са единодушни, че богатството на страната се увеличава от външната търговия. Съчиненията им съдържат описания и систематизация на важни за икономическата наука институции и категории: нация, държава, население, взаимоотношенията държава – индивид  в условията на набиращата сила свободна конкуренция.

Теоретичната система на меркантилизма е нарастващата власт на приелото парична форма богатство. Те създават цялостна теория за платежния баланс, която обосновава целесъобразността от забраната за износ на ценни метали и препоръки за всестранно насърчаване на натрупването на богатство. Различаваме две разновидности:

• ранен меркантилизъм – привърженици на активния търговски баланс и натрупване на пълноценни пари;
• зрял (късен) меркантилизъм – обръщане към производството (първа стъпка от монетаристичния подход към проблемите на манифактурното производство).

1. Меркантилизъм в Англия:

1.1. Уилям Стафорд (1554-1612): издава съчинение "Кратко изложение на жалбите на нашите съотечественици" (1581) с тема на разговор между рицар, фермер, занаятчия, търговец и доктор по богословие причината и природата на поскъпването (искане за забрана на вноса на промишлени стоки, насърчаване на износа, предотвратяване на разоряването на производителите, особено селяните);

1.2. Томас Ман (1571-1641): най-виден представител на меркантилизма ("Разсъждение за търговията на Англия с Ост-Индидек" (1609), а след смъртта му е публикувано произведението "Съкровището на Англия във външната търговия")

• ролята на външната търговия се равнява на ролята на зърното в земеделското производство);
• формулира теорията на активния търговски баланс като износ на готови стоки, а не на суровини.

1.3. Джеймс Стюарт (1712-1781) - "рационалният изразител на меркантилизма", аристократ, привърженик на свалените от власт Стюарти:

• закъснял теоретик на меркантилизма, но негов блестящ систематизатор, търсещ опора в производството (през 1767 г. издава "ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ПРИНЦИПИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ИКОНОМИЯ", в което пръв обобщава в система икономическите знания на меркантилистите и набелязва процеса на отделяне на абстрактните категории на политическата икономия от техното веществено съдържание);
• застъпва се за меркантилизма в условията на формулирана трудова теория за стойността;
• най-голямата му заслуга: различава обществения характер на труда въплътен в разменна стойност и реалният труд, създаващ потребителната стойност;
• "положителната печалба" не е в резултат на обръщението, а от производството;
• непоследователен и стига до идеята, че богатството на отделните капиталисти нараства в резултат на "относителната печалба", т.е. разликата между стойността и цената.

2. Меркантилизъм във Франция:

2.1. Антоан Монкретиен де Ватевил (1575-1622) пръв употребява понятието “политическа икономия” в "Трактат по политическа икономия" (1615 г.)

• търси средствата за развитие на стопанството във Франция на примера на Англия;
• "търговията, а не манифактурата е главната цел на различните занаяти";
• критикува френското правителство за предоставената свобода на чуждите търговци;
• против разкоша ("чума и съдбовно разоряване", "коприната в Турция и Италия поглъща нашето злато!")
• различава богатството от парите;
• предвижда разоряването на селяните под напора на търговия за внос на по- евтини храни.

3. Меркантилизъм в Италия

3.1. Гаспар Скаруфи (1519-1584):

• през 1582 г. предлага свикане на конференция за обсъждане на въпросите за организацията на паричното обръщение в международен мащаб, с участието на императора и папата;
• предлага признаване на златото и среброто за парични метали, като се приравнят в съотношение 1 :12;

3.2. Антонио Серра (ХVI-ХVII в.) през 1614 г. публикува "Кратък трактат за причините, които могат да доведат до изобилие на злато в страна, която няма рудници". Богатството зависи: от плодородението на почвата; от географското местоположение; от промишлеността, която произвежда за износ (промишлеността е най-изгодна за натрупване на богатство);

3.3. Антонио Джановези (1712-1769) - преподавател в Неаполитанския у-т, публикувал свои лекции: теория на търговския баланс (богатство се създават не от парите, а от правилно организираната търговия с тяхното посредничество; недопустим е внос или износ, застрашаващ местната промишленост).