Joomla Software solutions Template

Payday loan

Система за осигуряване при безработица

Има създаден фонд “ПКБ” /професионална квалификация и безработица/ за осигуряване за безработица и финансиране на дейностите по защита при безработица, професионална квалификация и насърчаване на заетостта на безработните.

Приходите във фонда са от задължителните месечни вноски за сметка на работодателите и на осигурените лица, целеви субсидии от държавния бюджет, глоби, целеви дарения

Осигуряването при  безработица е два вида - задължително и доброволно.

Задължителното осигуряване за безработица е система, набираща средства с цел гарантиране на осигурените лица на право да ползват услугите по заетостта , професионалната квалификация, паричното обезщетяване

Принципите на задължителното осигуряване са:

*задължително участие на всички работодатели и търговски дружества;

*Задължително участие на всички лица наети по трудов договор. Не се осигуряват лица, работещи свободна професия или по граждански договори.

*солидарност на осигурените при използване на средствата за осигуряване при безработица;

*участието на държавата, осигурените и осигурителите в управлението и контрола на средствата.

Осигурено за безработица е лице, за което работодателят е правил или дължи осигурително вноски за безработица. Осигуреното лице има право, съгласно закона за закрила при безработица, на:

*информация за свободни работни места;

*посредничество за постъпване на подходяща работа;

*минимална трудова заетост;

*ПКП

*Обезщетение и помощ при безработица

Регистрираните като безработни, които не са постъпвали на работа, имат същите права с изключение на правото да получават обезщетения и помощи при безработица.

2.Осигуряването за безработица се осъществява чрез осигурителна вноска, за тази година е 4% върху начислените СРЗ./ 3,2 за работодателя и 0,8% з а сметка на осигурения/. Тя се внася от задължения ежемесечно.

Осигурителни плащания при безработица:- покрива само част от загубеното трудово възнаграждение. Право на обезщетение има безработен, който е:

-останал без работа поради прекратяване на трудовото правоотношение

-да има 15 месеца осигурителни вноски;

да е бил на работа по трудов договор не по- малко от 9 месеца;.

Обезщетението се определя по фиксиран 60% от средномесечното БТВ, като е не по-малко от 80% и не повече от 150% от МРЗ/. Периода на изплащане на  обезщетението е съобразен със трудовия стаж на безработния - по години и е от 4 до 12 месеца/.

3.Помощи - парично плащане от фонд ПКБ - за осигуряване на определен минимум от средства за издръжка. Право на помощ има лице, което:

• е останало без работа 6 месеца след изплащане на обезщетенията,
• размера на помощта е в размер на 60 % от МРЗ
• Изпаща с за срок не повече от три месеца;
• Редът за отпускане, спиранe и прекратяване на помощта е както при обезщетенията.

Същност и основания на равните възможни.

Дискриминация в труда и професиите

1. Произтича от разбирането за равноправието на свободните хора. , те са въпрос н етика, на морал и социална справедливост. Те могат да се разглеждат и в други контексти:

Равните възможности на хората имат няколко основни форми:

*равен шанс на платена заетост

*равен достъп до всички длъжности

*равен заплата за труд с еднаква ценност

*равен условия на труд

*равен достъп до социално осигуряване и битово обслужване

*равен достъп до професионално обучение

*равен дял в управлението

*равен достъп до допълнителни изгоди.

2.Дискриминацията в труда и професиите - включва всяко различие, изключване или предпочитане, основано на раса, пол, цвят на кожата, религия и др. и води до различно третиране в областта труда и професиите и нарушаване на равните възможности. За дискриминация не се считат:

*различия или предпочитания, основани на специфични изисквания за длъжността - образование, професионална квалификация и др;

*различия и предпочитания, които целят запазване на здравето и трудоспособността на определени категории - при жените, младежите до 15 г., и др

*мерките, които с взимат с/у лицата -обектна законно подозрение, че се занимават с дейност, вредяща на сигурността на страната;

*мерките на държавата за защита на лица, които в зависимост от пола, възрастта, инвалидността имат нужда от защита -това е позитивна дискриминация- тя може да е фактор за предоставяне равни възможности на хората от тези групи - за участие в образованието, квалификацията и др.

Дискриминацията се проявява под различни форми.Тя бива: *по възраст, *По пол; *На инвалиди; *На етническа основа, *По социален произход - има я в тоталитарните държави, ограничен е достъп до определени ръководни длъжности и др.

*По политически причини- преди всичко в стопанското управление, недопускане до работа на хора с възгледи, различни от тези на управляващите.

*На хора с обременено минало - обикновено бивши затворници.

Политика за защита на равните възможности

При разработването на политика за защита на равните възможности се препоръчва на държавата:

*предприеме мерки, съответстващи на националните условия и обичаи;

*да постигне сътрудничество на организациите на работници и на работодателите;

*да приеме закон, образователни програми;

*да отмени законови разпоредби и практики, несъвместими с нея

*да провежда  тази политика под непосредствения контрол на държавната власт;

*да осигури прилагането й в дейността на службите за професионално ориентиране, обучение и устройване работа под контрола на държавната власт;

Основни принципи, на които трябва да отговаря държавната политика на недопускане на дискриминация в областта на труда и професиите:

*поощряването на равенството на възможностите и третирането на хората в труда е въпрос с общонационално значение

*равенството на възможностите трябва да се осигурява със законодателството, чрез споразумения и КТД, както и др. начини, съответстващи на националните условия и практика;

*всички лица без каквото и да е ограничение трябва да получат равни възможности: за достъп за професионално ориентиране, обучение, за израстване в работата; за РЗ отговаряща на положения от тях труд, осигуряване на стабилна заетост;определяне на работно време, социално осигуряване и битово обслужване, ползване системата за социално подпомагане;

*държавните и общински органи да провеждат такава политика при търсенето   предлагането на платена заетост без дискриминация;

*работодателите нито да прилагат, нито да допускат дискриминация при наемане на работа или при израстване в кариерата;

*В КТД да се спазват изискванията на принципа за равенство, без дискриминационни клаузи в тях;

*организациите на работодателите и на работниците да не допускат дискриминация при приемане на членове или в дейността на организациите дискриминация;

*тази политика да се провежда в тясна връзка с политиката за недопускане на дискриминация в др. области.

Международни и национални норми за безопасни

и здравословни условия на труд

Има конвенция на МОТ - тя изисква всяка страна да разработи, осъществи и периодично актуализира националната политика в областта на безопасността на труда, хигиената на труда и производствената среда, която да съответства на националните условия и практика и да бъде съгласувана със синдикати и работодатели. Националната политика по в областта на безопасността на труда, хигиената на труда и производствената среда, трябва да включва мерки в области като:

Конструктивни особености, ремонт  на работни места,

Осветление, вентилация, чистота на РМ;

Предпазване от вредното за здравето физическо ли психическо напрежение;

Товарно-разтоварни дейности работи, използване на електричество, пожарна безопасност, радиация , атмосферно налягане,

Доставяне и използване на Работно и защитно облекло;

Санитарно оборудване,питейна вода.

Провеждането на националната политика в областта на безопасността изисква осигуряване на законодателна защита и нормативна база по предходните мерки, въвеждане на системи за контрол и защита на работници и служители, наблюдение на дейностите и спазването на изискванията, разследване на злополуките , мерки за избягване на аварии, поддържане на  връзка с МОТ.

Тези задачи стоят пред работодатели - относно създаване на безопасна среда и пред трудещите се - да спазват инструкции, правилно да ползват техника разумно и др.

2.Национални норми- едно от основните права на работниците е правото им на безопасни и здравословни условия на труд -в КТ. За осигуряване на това право е приет Закон за здравословни и безопасни условия на труд -1997 г., който изисква:

1.  предотвратяване на риска за живота и здравето;

2.  оценка на риска, който не може да бъде предотвратен;

3.  борба с риска при източника на възникването му;

4.  приспособяване на условията на труд към индивида с цел намаляване и премахване на вредното им влияние върху неговото здраве;

5.  въвеждане на техническия прогрес в технологичните процеси, машини и съоръжения;

6.  замяна на опасните производства, работно оборудване, инструменти, вещества, суровини и материали с безопасни или с по-малко опасни;

7. прилагане на единна обща политика за превантивност, обхващаща технологията, работните места и организацията на работа, условията на труд и социалните взаимоотношения;

8.  използване на колективните средства за защита с предимство пред личните предпазни средства;

9.  предоставяне на работещите лица на необходимата информация във връзка с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд;

1. обозначаване на съществуващите опасности и източниците на вредни за здравето и безопасността фактори.

Законът предвижда създаването на система от правила за тези условия и реда на тяхното осъществяване -регламентирани са с няколко наредби.Това са правилата за: безопасност на труда /БТ/, за здравословни условия на труд, отраслови правила  за БТ, държавни изисквания по БТ, отраслови нормали за осигуряване на БЗУТ /към машините/,заводски нормали за осигуряване на БЗУТ, правила за специфични производства, отделни машини, съоръжения и др.

Инструктиране и обучение на работниците- начален инструктаж, инструктаж на работното място, периодичен инструктаж,, ежедневен инструктаж /в мини, кариери, взривни материали/ и др.

Работодателят е длъжен: да предоставя безплатна предпазна храна,да осигури и специално работно облекло и лични предпазни средства, да осигури намалено работна време при вредности, преференции за намален трудовия стаж за пенсиониране, допълнителен платен отпуск и др.

Политика за осигуряване на безопасни

и здравословни условия на труд

Основните задължения са определени в Закона за здравословни и безопасни условия на труд и наредбите по тези проблеми. При извършване на трудова дейност в организацията работодателят трябва:

1.  да направи оценка на риска за здравето и безопасността, която да обхване работните процеси и работното оборудване, помещенията, работните места, организацията на труда, използването на суровини и материали и други странични фактори;

2.  да планира подходящи мерки за предотвратяване на риска в съответствие с направената оценка, а когато това не е възможно, да осигури защитата на работещите и на другите лица;

3.  да отчита специфичните опасности за работниците и служителите, които се нуждаят от специална закрила, включително и тези с ограничена трудоспособност;

4.  да предвиди съответните улеснения за лицата по т. 3 на работните им места при изпълнение на трудовите им функции;

5.  да създаде необходимата организация за осъществяване на наблюдението и контрола по изпълнението на планираните мерки;

6.  да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин;

7.  да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани;

8.  да предприеме необходимите мерки за координация на действията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, когато на един обект или работна площадка се извършват работи или дейности от работници и служители и на други работодатели.

9. Работодателят предоставя на работниците и на служителите или на техните представители необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността им, както и за мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването или контролирането на тези рискове.

10. осигурява организация за действия по ликвидиране на опасността, оказване на първа помощ, противопожарна охрана и условия за евакуация на работниците и служителите, както и контактите със службите за гражданска защита, противопожарна охрана и спешна медицинска помощ;

11. Работодателят задължително установява, разследва и регистрира всяка станала трудова злополука и известните му случаи на професионални заболявания по ред и начин, определени с отделен закон.

12. Работодателите осигуряват обслужване на своите работници и служители от служби по трудова медицина.

Не по малко значение имат и задълженията на работниците в съответствие със своята квалификация и дадените им инструкции са длъжни:

1.  да използват правилно машините, апаратите, инструментите, опасните вещества и материали, транспортните средства и другото работно оборудване;

2.  да използват правилно дадените им лични предпазни средства и специално работно облекло;

3.  да използват правилно средствата за колективна защита, да не ги отстраняват и не ги изменят самоволно;

4.  да информират незабавно работодателя или съответните длъжностни лица за всяка възникнала обстановка при работа, която може да представлява непосредствена опасност за тяхното здраве и за всички неизправности в средствата за колективна защита;

5.  да съдействат на работодателя и на съответните длъжностни лица при изпълнението на мероприятията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и на предписанията, дадени от контролните органи.