Joomla Software solutions Template

Payday loan

1. Основи на индустриалните отношения

І. Предмет на индустриални отношения. Те най-често се дефинират като взаимодействие между работодатели и техните групи и организации от една страна и работодателите и правителството от друга. В техният обхват влизат всички взаимодействия между отделните страни по повод условията на труд, заплащането и осигуряването. По принцип те представляват система от правила, норми и институции за осъществяване на сътрудничество и провеждане на консултации между правителството, организации на работниците, организации на работодателите. Индустриалните отношения възникват с развитието на индестрията и преминават през множество школи и концепции.

1. Базира се на т.нар.индустриален подход, базира се на подробното описание на отношенията между социалните партньори. Понататъшното теоретично развитие на индивидуалните отношения се основава на т.нар.системен подход. Според този подход индивидуалните отношения представляват подсистема на една обща социална система. Тази обща социална система въздейства и ограничава системата на индивидуалните отношения. Всяка система на индивидуалните отношения се състой от 3 елемента:

- това са действащите лица/социални партньори/ държава , синдикати, работодатели. Външната среда влияе върху тяхното поведение;

- идеология- представлява обща съвкупност от възгледи за мястото и ролята на социалните партньори. Всеки от тях може да има собствена идеология, но между тях трябва да има допирни точки.

- съществуване на нормативна база, която определя правилата на взаимоотношенията между партньорите.

- подход на социално действие-основава се на тезата,че социалните партньори имат собствено разбиране за мястото и ролята им в индивидуалните отношения, което оказва въздействие върху външната среда, с други думи-въздействието е от вътре на вън.

- на концептуалната структура- централно място в него има понятието “концептуална структура”. То е съвкупност от възгледи, постулати, разбирания и пр.за това как да интерпретира, случващите се събития. Съществуват два основни типа концептуални структури: унитарна и плуралистична.

Унитарната акцентира върху общите цели и игнорира личностните и групови интереси.

Плуралистичната приема наличието на множество групови интереси и проблемът се състой в това как те да бъдет управлявани за постигането на общата цел.

-          подход на неинституционализма- базира се на използването на математическия апарат за обясняване на индустриалните отношения. Тук по специално се използва “апарата на теорията на игрите”.

Индивидуалните отношения се характеризират с голямо разнообразие в отделните страни, независимо от това съществуват няколко основни принципа:

-          признаване правото на асоцииране на работодателя и работника за защита на свойте интереси;

-          утвърждаване на тристраното начало в индустриалните отношения-разбира се като участи на синдикати, работодатели и правителство.

-          Равнорпоставеност на страните в индустриалните отношения;

-          Допускане на плурализъм в индустриалните отношения;

-          Признаване на автономността на организациите в индустриалните отношения.

ІІ. Профсъюзи-класическа дефиниция е дадена от съпрузите Уеб в края на по-миналия век. Според нея профсъюзи са: дълготрайни сдружения на наемните работници с цел запазване и усъвършенстване на трудовия им живот. Теорията на профсъюзите също има дългогодишна история и съвпада с тази на индустриалните отношения.

Характерните черти на един съвременен профсъюз са :

-          регистрация по съответния съдебен ред;

-          независимост от работодателя;

-          членство към по-големи организации като федерации и конфедерации;

-          стремеж към усъвършенстване условията на труд, в които работят членовете на организацията;

-          възможност за организацията на колективни действия насочени към постигане на своите цели. Целите на профсъюзите са свързани със защита интересите на своите членове. Те включват предимно защита на заплатите, осигуряване условията на труд и заетостта. Целите на профсъюза не са строго ангажирани, те зависят от конкретните условия/защита на заплатите, условия на труд и т.н./.

Функциите на профсъюзите са свързани с постигане на своите цели.традиционните им функции могат да бъдат обобщени в следния вид:

1. Участие в колективния трудов договор.
2. Защита на работните места.
3. Сътрудничество с работодателя(изразява се в сядането на масата за преговори).
4. Политическа активност.
5. Социални грижи.
6. Организиране на услуги-безплатни правни услуги.

Видове профсъюзи. Съществуват различни критерии за разграничаването им. Най-общо се разделят на следните видове:

-          квалифицирани профсъюзи-обединяват работници, които притежават определена квалификация или занаят. Членството в тях е ограничено. Тези организации се стремят да запазят силни позиции при договаряне и да регулират търсенето и предлагането на труд.

-          Общи профсъюзи. Достъпът до тези организации е неограничен. Силата им се корени в голямата членска маса.

-          Отраслови профсъюзи. Обединяват работниците от даден отрасъл.

ІІІ. Работодатели. Роля на работодатели могат да изпълняват организации и физически лица, чиято дейност е ориентирана към печалбата или преследват идеална цел. По форма на собственост- държавни, частни и общински. В историческото развитие на работодателите се следва хода от управител-собственик към професионален мениджър. В този смисъл управител може да бъде лицето упълномощено да представлява компанията. При изясняване ролята на мениджмънта от особено значение имат дефинирането на правата, отговорностите и субординацията/съподчиненост на отделните равнища/. В управлението правата означават власт. Те са свързани с нивото на компетентност. Отговорността е обратната страна на правата, този който решава даден проблем е отговорен за него. Субординацията следва от отговорностите. Всеки подчинен трябва да отговаря и да докладва на по-високостоящите.

Подходи на ръководството към индустриалните отношения. Обща тенденция е подхода на ръководителя към индустриалните отношения да се характеризира като непоследователен и неструктуриран. По ппринцип ръководството реагира, а не е инициатор.

Могат да се разграничат следните разновидности на мениджмънта към индустриалните отношения:

-          традиционен подход-характеризира се с противопоставянето на работодатели и синдикати.

-           Усъвършенстван съвременен стил. Ръководителят признава синдикатите и търси взаимодействие по определени въпроси.

-          Стандартен съвременен стил. Прагматичен и адаптивен. Няма строго определени характеристики.

-          Бартерналистичен. Мениджмънтът се ръководи от унитарни принципи и не признава ролята на синдиката.

ІV. Колективно трудово договаряне. Метод за определяне условията на труд и наемните отношения по пътя на преговори между работодатели и работници. В икономическата теория няма точно определение на същността на колективния договор. Съществуват 3 концепции, които се изразяват в следното:

1. Маркетингова. Разглежда колективния договор като инструмент за покупко-продажба на трудови услуги, в този смисъл то представлява съвкупност от икономически отношения.
2. Управленска. Разглежда процеса на договаряне като институция за създаване на правила в отношенията между работодателя и работника(договарянето се разглежда като политическо отношение).
3. На управленски отношения. Произтича от предходното, разглежда се като система от отношениямежду работодатели и синдикати, които имат еднопосочни интереси.

Условията за съществуване на колективно трудовия договор са:

1. Да има достатъчна степен на организираност от страна на работниците.
2. Взаимно признаване на страните като партньори.
3. Да има взаимно доверие между тях(най-трудно постижимо).

Структура на договаряне. С това понятие се описват стабилните и постоянни характеристики, ограничаващи определин процес на договаряне от друг. За целта се използват 4 показателя:

1. Равнище на договаряне. Това са нивата, накоито се водят преговори и се подписват споразумения. Очикновено те са 4: национално, браншово, регионално и фирмено. Според връзките на тези равнища се разграничиват следните типове договаряне:

-          централизирано- съществува силна координация и взаимодействие между отделните равнища, взетите решения на горните равнища са задължителни за по-долните(Скандинавски страни, Испания,Португалия)

-          децентрализирано-липсва национално равнище, а координацията между фирмено и браншово равнище е слаба(Великобритания).

1. Форма на договаряне. Определя начина на водене на преговори и подписване или не на постигнатите договорености.
2. Брой договорни единици. С този термин се обозначава групата заети, покрити от един трудов договор в една организация. Може да има повече от една договорна единица.
3. Обхват на договарянето. Включва въпроси, които са обект на преговори, какви въпроси са обект на колективния трудов договор.