Joomla Software solutions Template

Payday loan

1. Заетост и безработица

І. Заетост. Същност и видове. Тя е понятие , с което се характеризира икономическата реализация на работна сила. Тя може да се разглежда на различни равнища-национално, регионално, отраслово и индивидуално. За оценяването на заетостта се използват 3 основни показателя:

1. Процент на заетост.Изчислява се като отношение на броя на заетите към цялото население. Използва се следната формула:

Рṉ= Е . 100

Ṅ

Рп - процент на заетост

Е - брой заети

Ṉ - брой население

Този показател измева каква част от населението на една страна работи.

2.Коефициент на заетост. Изчислява се като отношение между брой на заетите към населението в трудово активна възраст.

Кṉ=E . 100

Na

Кn - коефициент на икономическа активност

Na – население в трудоспособна активна възраст.

Е – брой заети

Измерва каква част от трудоспособно активното население работи. Този показател е основен за оценка и измерване на заетостта в една страна. Основен проблем е дефинирането на населението в трудоспособна възраст/15-64/.

3.Коефициент на икономическа активност. Изчислява се като отношение между работна сила и населението в трудоспособна активна възраст.

Kt=Lf . 100

Na

Kt - коефициент на икономическа активност

Na – население в трудоспособна активна възраст.

Lf – брой в работна сила/сума брой заети+брой безработни/.

Каква част от населението участва в пазара на труда.

Втори основен показател за оценка на заетостта.

Видове заетост. Тя на национално равнище може да бъде пълна и непълна.

-          пълна заетост. Състояние на икономиката и пазара на труда , при което всички, които желаят да работят магот да си намерат работа. В условията на пълна заетост безработица съществува, но тя е на най-ниско равнище.

-          Непълна заетост. Състояние на икономиката и пазара на труда, при което не всички, които желаят да работят могат да си намерят работа. Безработицата е по-висока от нейното естествено равнище.

Заетостта разглеждана на индивидуално равнище също може да бъде пълна и непълна.

-          пълна- тази, която му осигурява работа през цялата година в рамките на установената продължителност на работно време.

-          Непълна- тази, която е по-малка от установената продължителност на работното време-непълно. Тук се отнасят и сезонно наетите работници.

ІІ. Безработица. Същнощ, измерители и социална цена.

В икономическата литература съществуват различни дефиниции за безработен. Едни считат за безработни само регистрираните в БТ, само загубили работа не па собствено желание.

За измерването на безработицата се използват 2 основни показателя:

-          абсолютен брой безработни;

-          относителна величина, която се нар. Коефициент на безработица. Коефициент на безработица се изчислява като  отношение на броя на безработните към работната сила.

u=U .10Lf

u- коефициент на безработица

U – брой безработни

Lf – брой в работна сила

Този показател показва каква част от работната сила не работи. За определяне на брой безработни се използват 2 основни информационни източника:

1. Брой на регистрираните безработни в Агенция по заетостта.
2. Базира се на редовно провеждани статистически наблюдения на работната сила/НСИ/.

Информацията от Националната статистика се счита за по-достоверна, защото тя включва и тези безработни, които не са регистрирани в БТ.

Социалната цена на безработицата може да се разглежда от 2 аспекта:

1. От гледна точка на индивида.
2. От гледна точка на икономиката като цяло.

За индивида безработицата е намаляване на доходите и жизненото равнище, продължителната безработица води до загуба на квалификация.

В макроикономически аспект безработицата има следните негативни ефекти:

- порожда преки икономически загуби;

- изисква големи разходи за нейното обслужване и издръжка;

- намаляват постъпленията в социално осигурителните фондове;

- намалени постъпления в държавния бюджет.

ІІІ. Видове безработица.

В литературата съществуват много критерии за разграничаване на безработицата. Най-общо те са свързани с икономическата школа, която я разглежда. Най-общо могат да се разграничат следните видове:

1. Явна. Определя се като статистически отчетена безработица.

2. Скрита. Характеризира неефективната заетост в организацията и икономиката като цяло. Това са хора, които работят , но не са нужни на предприятието,т.е.те са над оптималното равнище на заетост.

3. Принудителна. Получава се при закриването на работни места в резултат намаляване на производството.

4. Доброволна. Безработни, които отказват да започнат работа поради ниско заплащане или лоши условия.

5. Текуща, фринционна подвижност. Причинява се от постоянното движение на хората-смяна на местожителството, промени в образователния статус. Счита се, че е най-ниско равнище на безработицата.

6.Структурна. предизвиква се от несъоветствието между качеството на работната сила и изискванията на работното място. Обикновено е свързана с появата на нови дейности и закриване на стари такива. При нея предлагането на труд не може да се приспособи към търсенето. Причината е, че работниците нямат нужната квалификация за новите дейности.

7. Класическа. Поражда се от неуравновесен трудов пазар, при който работната заплата е над равновесната.

8. Циклична/кенсианска/. Тя е свързана с икономически цикли при функциониранена икономиката, свързана е с намаляване на производството и оттук закривана на работни места. Може да засегне отделни сектори на икономиката. Има временен характер.