Joomla Software solutions Template

Payday loan

Конкуренцията е вид отношение между физическите или юридическите лица, което възниква по повод наличието на обща цел и задоволяването на конкретни потребности. Неизбежно този стремеж създава предпоставки за по-добро използване на ресурсите, както и открива по-широк кръг от възможности за реализация на поставените цели пред заинтересованите лица. Конкуренцията е в основата на разнообразието и повишаването на благосъстоянието на обществото.

Стопанското развитие на България след 1989 г. до голяма степен е предопределено от развитието на банковия сектор и състоянието на държавния фиск. Начинът, по който са формирани банките, моделите на тяхното функциониране, управление и надзор, оказват съществено влияние за възникването на една от сериозните финансови кризи в най-новата световна история( 1996-1997 г. ).

През 1989 г.,както във всички останали области на стопанския живот, така и в банковото дело съществува дуржавен монопол, което от своя страна води до една несъвършена конкуренция или по-точно до липсата на ясни преспоставки за нейното възникване и осъществяване. Банковата система е едностепенна, налице е само една основна банка- Българска народна банка с нейната клонова мрежа, която изпълнява функциите, както на централна, така и на търговска банка ( въпреки че, БНБ като цяло изпълнява функциите на контролен орган,а не на стопански субект ). До 1981г. освен БНБ функционират още две други банки- Държавна спестовна каса и Българска външнотурговска банка ( сегашната Булбанк ).

По-старата от тях БВТБ е учредена през 1964 г. и оперира като агент, обслужващ външнотърговските разплащания. ДСК от друга страна е създадена през 1967 г. като влогово-кредитен институт, който има за основна задача да поощрава и развива спестовността, да организира влогонабирането и кредитирането на населението.

Близо четиредесетгодишната история на двете банки, тяхната монополна позиция през по-голямата част  от този период в обслужването на населението и международните финанси, все още предопределя до голяма

-1-

степен доминиращото им положение на банковия пазар, както от гледна точка на активи ( в случая с Булбанк ), така и от гледна точка на клиентска база ( в случая с ДСК ).

През 1981 г. съществуващото от 60-те години статукво е нарушено с появата на Минералбанк, чиято основна дейност е насочена към финансирането на появяващите се с подкрепата на тогавашното правителство малки и средни държавни фирми. През 1989г. са създадени още седем нови банки, които да кредитират предприятията в отделните браншове. Тези банки са тясно специализирани и дейността им се ограничава дофинансиране на определените им от държавата предприятия в определени отрасли. В много от случаите съответните предприятия притежават дялове в акционерния капитал на обслужващите ги банки.

За разлика от другите страни от Централна и Източна Европа, преходът в България започва при пълна липса на частно участие в структурата на банковата система. Към края на 80-те години няма и присъствие на чуждестранни банки на българския банков пазар.

В този период кредитирането се извършва по планов принцип, банките нямат  право да отказват предоставяне на банкови услуги, ако те са съобразени с плана, лихвените проценти се определят  административно от Министерския съвет, а БНБ служи като преразпределител на набраните от ДСК спестявания на населението и по този начин формира кредитния ресурс на държавните банки.

Истинските реформи в българския банков сектор стартират през 1989 г., когато наследената от социализма централизирана банкова система е заменена с двустепенна, състояща се от централна банка и 59 търговски банки, повечето от които създадени чрез трансформиране на бившите клонове на БНБ. Към края на 1990 г. общият брой на опериращите в страната банки достига 70.

Първоначално новосъздадените банки функционират на базата на Правилника за банките, приет в средата на 1989 г. Този правилник урежда правния регламент както на централното, така и на търговското банкиране. Две години по-късно тяхната уредба е разделена. През 1991 г. е приет Законът за БНБ, който служи като основа за създаването на формално независима централна банка. Формално, защото в практиката през целия период до 1997 г. тази независимост е фактически нарушавана чрез оказване на законов натиск (посредством Закона за държавния бюджет)

-2-

върху БНБ да отпуска кредити на правителството.

Една година по-късно е приет и Законът за банките и кредитното дело, с което на практика се поставя основата за изграждане на модерна банкова система. Изграждането на нормативната база за развитие на банкова дейност протича в условията на мащабна финансова либерализация.

Първите стъпки в тази насока се изразяват  във формалното оттегляне на държавата от административното определяне на лихвените проценти по депозитите и кредитите (въпреки че, в рамките на продължителен период от време, определяният от централната банка основен лихвен процент е базата, върху която банките формират лихвената си политика), освобождаване на цените, замяна на фиксирания с плаващ валутен курс, либерализация на външната търговия, премахване на държавния монопол върху търговията с чужда валута. Постепенно се премахват и кредитните тавани и други непазарни мерки за “борба” с инфлацията, които не постигат никакъв значим резултат. Наред с това нормативната база е допълнена с нов закон за счетоводството (1991 г), търговски закон (1991), поредица закони за чуждестранните инвестиции (първият от тях приет през 1991 г.) и т.н.

Повечето държавни банки възникват от регионалните клонове на БНБ. Голямата част от тях попадат в категорията на малките и средни банки. Наред с това в страната оперират няколко големи държавни банки, които държат основната част (около две трети) от активите в банковата система и са специализирани в обслужването на големите индустриални сектори и населението. В тази категория попадат  БВТБ (или Булбанк), Минералбанк, Балканбанк, Стопанска банка, ТБ “Биохим”, ТБ “Електроника”, Транспортна банка, Стройбанк, Българска пощенска банка и ДСК, която по онова време държеи  около 75 % от депозитите на населението.

Успоредно с процеса на създаване на нови банки започва и процес на консолидация на съществуващите кредитни институции. И така, към 1991 г. в България функционират 70 държавни банки. Повечето от тези банки са малки – с основен капитал до 10 млн. лв. , което по онова време възлиза на около 500 000 щатски долара. Тези банки отпускат средно по 250 млн.лв. (12 млн. щ.дол) кредити на година.

1991 г. е годината, в която БНБ започва формалната подготовка на процеса на консолидиране на банковия сектор в страната. Основната цел на това консолидиране е да се предпази банковия сектор от по-нататъшно фрагментиране. Първата стъпка в тази насока е направена със създаването

-3-

на Банковата консолидационна компания (БКК) през 1992 г.

Целта на компанията е да работи за консолидиране на държавната собственост в банковия сектор чрез прехвърляне на дяловете на държавата в капитала на търговските банки, управление на притежаваните дялове, консолидиране на търговските банки с повече от 50 % държавно участие в капитала, подготовка и осъществяване на приватизацията на определени банки.

През 1992 г. се осъществява първият мащабен консолидационен проект с обединяването на 22 държавни регионални банки в една – Обединена българска банка. Малко по-късно през същата година Транспортна банка и още 12 малки банки формират “Експресбанк”.

През 1993 г. три банки са слети в “Балканбанк”. Още осем търговски банки са консолидирани в ТБ  ”Хеброс”, а чрез обединяването на други четири банки се създава “Софиябанк”.

Две години по-късно се реализира своеобразна втора вълна на консолидация на държавните банки чрез сливането на “Софиябанк”, “Биохим” и “Сердика” в ТБ “Биохим”. По този начин към края на 1995 г. броят на държавните банки намаля до единадесет. ДСК остава единствената банкова институция, нямаща статут на търговска банка, функционираща по отделен закон и притежавана пряко от държавата (а не чрез БКК).

От гледна точка на структурата на банковата система, държавните банки запазват доминиращата си роля в банковия сектор през целия период до въвеждането на валутен борд в средата на 1997 г. Бавните темпове, с които протича процеса на консолидация, допринасят за по-нататъшното декапитализиране на държавните банки, които без това са обременени с лоша задлъжнялост. Въпреки формално поставената си цел, до 1997 г. БКК не осъществява нито една приватизационна сделка в банковия сектор.

“Роенето” на банки е характерно не само по отношение на държавното присъствие в сектора. Подобен процес протича паралелно и в частния сектор, като особена активност в това отношение е регистрирана от създаването на първите частни банки през 1991 г. до 1993 г. Особено благоприятно влияние за появата на множеството частни банки през този период оказва либералния режим на лицензиране и ниския размер на

-4-

необходимия начален капитал. С изключение на един единствен изолиран

случай, до 1996 г. БНБ активно дава, но не отнема лицензи. Първата чуждестранна банка се появява на българския пазар през 1993 г., а към 1996 г. чуждото участие в банковия сектор се олицетворява от седем опериращи банки.

Търговските банки в България, 1990-1996

Източник: БНБ

Практическото решение за създаване на банка се улеснява значително и от факта, че действащото в онзи период законодателство не поставя

-5-

някакви специални изисквания по отношение на произхода на средствата,

използвани като стартов капитал. Така много от частните банки стартират своята дейност с взети назаем пари, а в много от случаите – от държавните банки. Немалък брой частни банкиса дефакто държавни, защото възникват благодарение на средства, чиито източник са държавните фирми.

Показателен в това отношение е случаят с Първа частна банка, която възниква благодарение на парите на “Кореком” и на няколко държавни предприятия и инженерингови организации.

Наред с широко използваната практика за създаване на частни банки с държавни пари, до 1993 г. Законът за банките и кредитното дело допуска и възможността банките да си разменят пакети от акции и по този начин формално да се вместват в изискванията за капиталова адекватност. Така едни и същи пари се въртят между няколко институции, давайки им легитимността да съществуват и оперират на пазара. Дори и след формалното премахване на горната възможност след промените в ЗБКД от 1993 г. , на дневен ред остава  практиката банки масово да създават банки. Така се появяват Агробизнесбанк (с учредител и акционер ПЧБ), Първа инвестиционна банка (с акционери ПЧБ и Агробизнесбанк), Банка за земеделски кредит, Добружанската банка, Туристспортбанк и др.

Част от новосъздадените частни банки са ориентирани към обслужване (предимно кредитиране) на фирмите на своите акционери или на лица, свързани с тези акционери. Такава е основната дейност например на Частна земеделска и инвестиционна банка, ТБ “Славяни”, Добружанската банка, Бизнесбанк и др. Тази практика на кредитиране на свързани лица напълно се вписва в съществуващата тогава правна среда. Проблем не би имало, ако не беше използвано щедрото рефинансиране от страна на централната банка и ДСК, за да се генерират невъзвръщаеми кредити.

Гореописаната експанзия на частния сектор в банкирането има два ефекта.

Първо, наличието на повече играчи на един относително ограничен пазар предполага засилване на конкуренцията между банките, въпреки че реално не е регистрирано някакво осезаемо подобрение в разнообразието и качеството на предлаганите банкови услуги.

Вторият ефект е негативен и се изразява в драматичното увеличаване на големите кредити и на дела на лошите кредити в банковата система.

-6-

Последното, разбира се, не е  заслуга само на частните банки, а резулатат на комплекс от  фактори.

Към края на 1995 г. 41 % от всички кредити, отпуснати от държавните и частните банки на предприятията от реалния сектор на практика бяха несъбираеми. Само 39 % от кредитите, отпуснати от частните банки, се обслужваха редовно. Това натрупване на лоши кредити доведе до трайната декапитализация на банковия сектор. През 1995 г. само четири от общо опериращите 47 банки отчетоха печалба. Резултатът от всичко това е загуба на доверие в банковата система и масово изтегляне на депозити от банките.

До 1997 година банковата система в България е постоянно в състояние на някакъв вид криза. Общите разходи, породени от перманентната криза са в размер на 41,6% от БВП, т.е. банковата криза в България е най-скъпата банкова криза от всички страни в преход.

Фискална цена на банковите кризи

-7-

Източник: СБ

Преди 1990 година, по време на централно планираната икономика, липсва частна собственост и предприемачество и съответно липсват пазарни (т.е. реални) цени, с други думи липсва възможност за ефективно пазарно насочване на кредитите към рентабилни инвестиционни проекти. Това означава, че кредитите са отпускани на база на административно решение, основано на съответния петилетен план. Разпадането на т.нар. Съвет за икономическа взаимопомощ между социалистическите страни, изчезването на гарантираните пазари в бившия СССР, намаляването на субсидиите, либерализирането на външната търговия и освобождаването на цените в страната води до това, че голяма част от държавните предприятия започват да реализират загуби. Това е причината през 1990 година повече от половината от кредитите, отпуснати на държавни предприятия, не се обслужват. В  началото на прехода повечето държавни банки са в състояние на несъстоятелност, поради наследството на социализма.

“Решението”, което се реализира от правителствата, а именно поемането на необслужваните кредити на държавните предприятия от държавния бюджет чрез емитиране на т.нар. ЗУНК-облигации, установява традицията всеки възникнал проблем да се решава с помощта на пари от бюджета, т.е. с пари на данъкоплатците. Към края на 1994 година ЗУНК-облигациите представляват дълг от почти 2,5 милиарда долара.

Частните банки също започват да работят и да завземат пазарен дял. Поради липса на приватизация, техният дял достига едва една четвърт от общите активи на банковата система. Чужди банки са допуснати на българския пазар едва през 1994 година. Тъй като чуждите банки са най-прекият път към внасяне на ноу-хау, технологии, организация и силна конкуренция в банковия сектор, резултатът от недопускането им на банковия пазар през първите 5-6 години от прехода е значително забавяне на преструктурирането и модернизирането на банковата система.

През 1995 година се извършва поредна операция по спасяване на държавни банки (Стопанска банка и Минералбанк) чрез бюджетни средства. Въпреки това, в края на 1995 година почти всички държавни банки (с изключение на Булбанк) и повече от 1/3 от частните банки са във фактически фалит, тъй като собственият им капитал е отрицателен. Нетната стойност на банковата система като цяло е минус 53 милиарда

-8-

лева като три четвърти от отрицателната стойност се дължи на държавните банки и една четвърт на частните. Това, което се забелязва, обаче, е, че повечето от частните банки покриват капиталовите стандарти (18 от 29), докато при държавните банки само една отговаря на тези стандарти.

Състояние на банките в началото на финансовата криза от 1996–1997 г.

Източник: МВФ

Слабостта на банковата система и рисковете пред нея причиняват теглене на депозити от страна на граждани и фирма. По този начин пет месеца по-късно активите на банковата система са спаднали с повече от 20% средно.

Най-много спадат активите на държавните банки, докато при частните и чуждите банки активите спадат само незначително. В отговор на тегленето на депозити и началото на банкова паника правителството и парламентът приемат закон за държавно гарантиране на депозитите, който гарантира изцяло депозитите на домакинствата и 50% от депозитите на фирмите. Законът не увеличава доверието на вложителите в банковата система, икономическите агенти разглеждат държавната гаранция като също толкова рискова, колкото и влогът в банка (не бива да се забравя, че бюджетът реализира дефицит, а нивото на международните резерви и стигнало критично ниски нива).

-9-

В същото време БНБ се опитва да постигне няколко противоречащи си цели. Тя се опитва да задържи обезценката на валутния курс като продава долари на валутния пазар. От друга страна БНБ инжектира огромна левова ликвидност в банковата сфера чрез рефинансиране на банките като по този начин създава инфлация (месечната инфлация през втората половина на 1996 година е между 10 и 27%). Увеличеното парично предлагане, от своя страна, и очакванията за обезценка на валутата, карат хората да купуват все повече и повече валута с новонапечатаните пари. Така, БНБ се опитва едновременно да запази валутния курс, купувайки левове на валутния пазар, и да спаси фалиралите банки, рефинансирайки ги с нови средства (междувременно БНБ се опитва също така да намали и инфлацията, повинижавайки лихвения процент до 25% месечно). Резултатът от такава политика, както показва нормалната икономическа логика и богатият международен опит, се материализира в изчерпване на валутните резерви на централната банка и загуба на възможности за влияние върху валутния курс, поради което започва бърза обезценка (курсът на лева спрямо долара спада повече от 6 пъти в рамките на календарната 1996 година – от 70 лева през декември 1995 година достига 461 лева в края на 1996 година).

Изчерпването на валутните резерви поставя под съмнение възможностите на правителството да обслужва външния си дълг. След двегодишно несъобразяване на препоръките на МВФ правителството на Жан Виденов е принудено да предприеме няколко отдавна отлагани реформи, за да получи финансиране от фонда – най-важните реформи са свързани с намаление на инфлацията (т.е. спиране на рефинансирането на банките), затваряне на губещите предприятия и затварянето на губещите банки. Така, отлагането на структурните реформи в реалния и финансовия сектор съвсем естествено завършват с финансова криза, от най-тежкия вид, а именно включваща банкова и валутна криза.

Финансовата криза от края на 1996 година промени консенсусното разбиране за реформите. Споделяното от малцина дотогава схващане, че реформите трябва да се извършват бързо, стана широкоразпространено, тъй като за много повече хора вече беше очевидно, че начинът, по който се извършва преходът до този момент (а именно чрез отлагане на реформите колкото се може повече) е погрешен и води не до по-поносима социална цена на реформите, а до много по- тежки страдания. Първият конкретен резултат от тази промяна в разбирането за това как трябва да се извършват реформите е свързан с премахването на паричната политика и въвеждането на валутния борд през 1997 година.

-10-

Развитието на националната икономиката след 1997 г. се отразява положително на вида и динамиката на финансовото (банково) посредничество в страната. В резултат през първите години след въвеждането на паричния съвет кредитната активност на търговските банки е сравнително слаба. Причините за това са и в намаления кредитен капацитет на системата, и в ограниченото предлагане на кредити. Търговските банки са силно рестриктивни при отпускането на кредити. Консервативната им политика се синхронизира негативно – от гледна точка потребностите на растежа, с относително предпазливото търсене на кредити от страна на бизнеса и домакинствата. До 2001-2002 г. значителен дял в активите на банките имат чуждестранните вложения, които са нискорискови, но носят и нисък доход. Това е изнасяне на национален паричен ресурс зад граница, с което се намаляват инвестиционните възможности в страната. Засиленото търсене на кредити от домакинствата и бизнеса в последните години доведе до позитивна промяна в кредитната политика на банките.

От 2002 г. в осигуряването на финансов ресурс за малките и средни предприятия се включи и държавата чрез създадения Гаранционен фонд за микрокредитиране (ГФМ) към Министерството на труда и социалната политика. Кредитите се отпускат чрез банки-партньори – Обединена българска банка, Евробанк, Хебросбанк, Централна кооперативна банка и Стопанска и инвестиционна банка (СИБанк). Заемите са насочени кьм безработни и хора в по-неблагоприятно социално положение. Лихвените условия са облекчение – 7 до 9% лихва. Финансира се и стартиращ бизнес. Освен чрез функционирането на гаранционния фонд, държавата участва индиректно в насърчаването на малкия и среден бизнес чрез дейността на Насърчителна банка. Тя в момента е единствената държавна банка, създадена с основна цел насърчаване дейността на този сегмент чрез предоставяне на дългосрочен финансов ресурс за инвестиционни цели.
Въпреки динамичното нарастване на банковото посредничество в условията на силна конкуренция, секторът на малките, средните и микропредприятията все още изпитва недостиг на финансов ресурс. Вероятно това се дължи и на факта, че в сравнение с останалите сектори на икономиката малкият и среден бизнес е относително рисков сегмент. Въпреки това обаче може да се каже, че със стабилизирането на икономиката – контролирана инфлация, относителна макроикономическа стабилност, стопанските субекти могат да планират дългосрочно своите приходи и разходи, както и коректно да обслужват отпуснатите им кредити.

-11-

В резултат на острата конкуренция в банковия сектор и особено в кредитирането, условията и параметрите по целевите заеми за малки и средни предприятия значително се подобриха. Основното, на което банките залагат в борбата за клиенти е бързото и качествено обслужване. В сравнение с преди няколко години срокът на одобряване на кредитните проекти сега е много по-малък – броени дни. Обръща се специално внимание на кратките срокове за отговор и на опростените процедури. Някои банки имат и специално одобрени процедури за разглеждане на молби за кредити на малки и средни предприятия извън установените за другите корпоративни кредити. За избягване на излишното формализиране
на процедурите се акцентира и върху обема изискуеми документи.

Реалното състояние на бизнеса се установява с констативен протокол, изготвян съвместно с кредитен специалист на банката. Ако е необходимо, банката влиза в ролята на финансов консултант и партньор на клиента. Бизнес историята на фирмата кредитополучател също вече не е задължително условие в много случаи. Там, където се изисква варира между 3 и 6 месеца. Подобрение се наблюдава и в параметрите по заемите. Отпускат се все повече дългосрочни кредити. Все повече банки не смятат обезпечението като определящо при предоставянето на кредит. В общия случай се допускат всички обезпечения според българското законодателство, приемани от банките - ипотека на недвижим имот, залог на машини и съоръжения, МПС, стоки и материали, парични средства в лева или валута, ДЦК и др. Лихвата е различна в зависимост от срока на кредита, риска на кредитирания проект, валутата, финансовото състояние на кредитоискателя, размерът на заема в съпоставка с оборотите на фирмата. Средната пазарна лихва е около 13-14% годишно, въпреки че не би било коректно да се генерализира, поради спецификите на всеки отделен случай и кредитната политика на съответната банка. Цената на ресурса за крайния кредитополучател варира, като достига и до 18%. В много случаи лихвите се договарят индивидуално с всеки кредитополучател.

Преференциални условия по заема се получават в случай, че кредитополучателят е клиент на банката и ползва цялостно банково обслужване – депозит, разплащания и пр. Банките залагат на цялостно предложение за обслужване на клиента и неговия бизнес – пакетни програми съпроводени с бонуси като овърдрафт, безплатни дебитни карти, по-ниски лихви. Наред със самостоятелните си програми за кредитиране, банките предлагат и възможности, свързани със сътрудничеството им с международни финансови институции като Европейската банка за

-12-

възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка, Банката за развитие към съвета на Европа, съвместни проекти с международни организации като Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество и Американската агенция за международно развитие. По проектите с партньорите от Швейцария се кредитират МСП от селското стопанство и преработването на земеделска продукция или производството на екологични продукти.

През месец септември 2009 г. Министерството на финансите публикува Икономически мерки за възстановяване на българската икономика (27 юли 2009 г. - 27 април 2010 г.).

Глобалната финансова криза, некомпетентността и корупцията в управлението на тройната коалиция, доведоха България дo влошен бизнес климат и нарастваща безработица (към август 2009 г. тя достига 7,9%), пише в съобщението на финансовото министерство. Наред с тези, други негативни резултати са спад от 4,2% на БВП за първото полугодие на 2009 г., спад на промишленото производство през месец юли 2009 г. с 18,9% на годишна база, като спадът в преработващата и добивната промишлености е съответно в размер на 24,3% и 13%. Спадът на оборота на промишлените предприятия през месец юли 2009 г. е 24,1% на годишна база. Силно понижени са темповете на приток на преки чуждестранни инвестиции. За периода януари-юни 2009 г. потокът на преките чуждестранни инвестиции e спаднал с 52,5% на годишна база). Влошен е платежният баланс с около 2,160 млрд. евро, като за периода януари - юни 2009 г. общият баланс е отрицателен, в размер на 888,2 млн. евро.

Според проучване направено от MKB Unionbank през месец февруари 2009 г. :

*След срива от близо 80%, фондовата борса ще отбележи ръст от около 10%

*Очертава се забавяне на лизинга и небанковото кредитиране

В резултат на финансовата криза, която вече прераства и в икономическа, инвестиционната активност се очаква да се свие, което ще доведе до спад във вътрешното потребление и намаляване на отпуснатите кредити. Прогнозният ръст на БВП е в рамките на 1.8% - 2% за 2009 г., но не е изключено при един по-силно негативен сценарий на “твърдо приземяване” ръстът да е нулев или отрицателен.

-13-

В края на септември 2008 г. вземанията на лизинговите дружества възлизат на 5.43 млрд. лв. (8.2% от прогнозния БВП), което представлява нарастване от 77.7% спрямо същия месец на предходната година, когато те са съставлявали 5.4% от БВП.  За наблюдавания период на 2008 г. забавянето в сектора е несъществено, като за сравнение в края на 2007 г. годишният ръст е в размер на 83.1%.

Към края на септември 2008 г. вземанията по кредити на небанковите дружества, специализирани в кредитиране, са 2.70 млрд. лв. (4.1% от прогнозния БВП ), което представлява увеличение от 32.7% спрямо декември 2007 г., когато те са формирали 3.1% от БВП.

-14-

Източник: БНБ

Тенденцията за рязко намаляване на ръста в отпусканите от тези дружества кредити е ясно забележима от началото на 2008 г., като през третото тримесечие ръстът спада до 5.6%. Ситуацията през 2009 г. е в  унисон с наблюдаваната тенденция при банковите кредити.

Най-значителен е спадът на лихвения спред при най-големите банки, което вероятно се дължи на факта, че те чувстват натиск заради засилената конкуренция от по-малките институции. Същевременно конкуренцията между тях би трябвало да доведе до по-ефективно управление на ресурсите, така че да се запази или подобри настоящото ниво на печалбите. Наличието на голям брой участници в банковия сектор,борещи се за по-голям пазарен , дял дава възможност на крайния потребител след запознаването му с продуктите,които предлагат и условията по тяхното използване, да направи най-добрият за него избор в една конкурентна среда.

Конкуренцията трябва да се различава от конкурентността. Конкурентността е способност да се създава благоденствие чрез производството на стоки и услуги, които успешно преминават проверката на един неограничаван пазар и просветеното търсене при нормални условия. Конкурентността не е евтина местна валута, обвързаност с особена правителствена програма или субсидия. Тя е обвързаност с просветени пазари и водещи компании и трайни инвестиции в човешки капитал.

-15-

Икономика, в която дори и собствените потребители не купуват онова, което тя произвежда, е обречена на упадък.