Joomla Software solutions Template

Payday loan

Трудово отношение и основни характеристики на системата на заетост

1. def. за СЗ- съвкупността от правни, ик., соц., полит. и други х-ки на наемане и използване на раб.сила, които се проявяват на трудовия пазарза определен период от време.

2.Заетост- тя се реализата въз основата на възникване и прилагане на трудово отношение м/у работодателя и работника. Системата за заетост е 2 вида:

- индивидуална- х-ра използването на раб.сила на индивида;

-съвкупна- х-ра целия потенциал на раб.сила,определени орг-ии, ик.сектор,отрасъл,нац.мащаб;

3. Трудово отношение- ч/з него индивида реализира трудовата си активност:

а) форми на проявление на труд. отношение: наемни-най-масови отношения за реализ. на трудова заетост; самонаемане- свързано е с организиране на собствена трудова дейност; граждански отнош.- м/у индивиди и определени субекти от търговския или публичния сектор;

б) основания за възникване на трудови отношения- по силата на трудовото законодателство , те са:

-трудов договор-чрез него се гарантира свободата на избор и равнопоставеност на страните.Две са участващите страни- работодател(ФЛ или ЮЛ,което наема срещу заплащане раб.сила на работника в свой интерес) и работник(лице в трудоспособна възраст,което предоставя срещу заплащане раб.сила на работодателя).Трудовия дог.се сключва в писмена форма и е израз на взаимна воля. В него се включват клаузи като: място на работа,заемана длъжност,продължителност на договора,заплащане.

-конкурс/избор- те се определят с подзаконов акт на изпълнителната власт,който също позволява на работодателя да определя със заповед и конкурс длъжности в П-то.

в)задължения и права на страните в труд.отношения- предвиждат се в кодекса на труда: ЗАДЪЛЖЕНИЯ- чл.125- работника тр. да изпълнява труд.си задължения добросъвестно;чл.127,128,129- работодателя е длъжен да осигури условия на работа,да дава указания за изпълнение на задачите,да прилага правилата за безопастност на труда, да плаща заплата; ПРАВА- на работниците относно продължителността на раб.време,почивки,отпуски,обезщетение; на работодателя-извеждат се от чл 125.

г)прекратяване на трудово отношение-става на осн. на общо основание, с/без известие от страна на работника, с/без известие от страна на работодателя.

4.Х-ки на трудовата заетост-тя възниква на определени основания и е най-масовата форма на икономичческа активност на издивидите.

а) в зависимост от основанията на наемане на раб.сила- легална(легитимна); скрита(нелигитимна);

б) в завис. от степента на използване на издивида- пълна(пълен работен ден за неопределен период) и непълна(за определен период от време при непълен ден);

в) в завис. от времето на труд. договор- сигурна и несигурна;

г) в завис. от условията на използване на раб.сила- твърда и гъвкава.

18. Трудов статус: същност и основни компоненти.

Трудовия статус е специфичен социален статус,имащ следните компоненти:

1.Трудът да е основна форма на ик.активност на индивида.

2.Обществена оценка и признание на труда на отделните професии и професионални квалификации.

3.Общност на трудово-професионалните интереси за защита и представяна на позиции и интереси.

4.Обема на права и задължения на индивида,произтичащи от професионалните му позиции.

5.Х-ките на раб.място според йерархията на организацията-състав и обем правомощия.

6.Трудов доход- дава обществена значимост и оценка на конкретния вид труд или професия.

7.Соц. сигурност на раб.място при възникване на евентуални соц. рискове.

19. Работодателски статус: същност и основни компоненти

1.Раб.статус-

-икономическа мисия на работодателя-тя прозтича от предприемаческите му цели и интереси за пазарно утвърждаване на п-то,↑приходите,↑печалбата, и на тази основа- постигане на стабилно ик.развитие;

-соц.мисия- свързана е с предприемачески цели и интереси, но от страна на разкриване на нови работни места,осугуряване на удовлетвореност на работника от дохода, провеждане на соц.политика;

2.Работодателска правоспособност- ч/з нея работодателя реалилира своите интереси. Тя има следните компоненти:

- право на р-ля да учредява и прекратява трудово отношение;

- власт да организира дейнсот,съобразена с правните закони и норми;

- власт да въвежда трудови правила, норми и стандарти;

- дисциплинарна власт-да налага наказания;

- финансова власт- да се рапорежда с фин.ресуср на орг-та;

3.Работодателски интерес- подчинен е на изискванията за ефективно изпълнение на раб. сила. Той се проявява във всички сфери, в които се полага труд.

20. Съвкупна трудова заетост: същност, типология, показатели за оценка

1. Същност- ч/з нея се разкрива степента на използване на разполагаемия ресурс от раб.сила, тя се включва в с-мата за анализ и регулиране на Мо-ик. р-ще.

2.Типологични х-ки – те са важни важни за ик. и соц. развитие и са:

а) степен на използване на работната сила-

*-в зависимост от вида заетост има:

-пълна заетост- целия разполагаем ресурс от раб.сила се използва в производството;

-непълна- непълно използване на трудовия потенциал;

*- показатели за измерване-

- равнище на ик.активност= съотнош. м/у числеността на ик. активното население и числеността на населението в трудоспособна възраст към определен момент: P_иа=РС/Н_тв

- равнище на заетост- отношението м/у числеността на заетите към населението в трудоспособна възраст: Р_з=З_ч/ Н_тв

- равнище на безработица- съотношението м/у численосста на безработните и числеността на ик. активното население: Р_б = Б_ч / РС

б) ефективност на използване на раб.сила- системите на заетост се делят на ефективни и неефективни. Ефективните разкриват степента на използване на раб.сила в производството и тя може да бъде:

- екстензивно използване на раб.сила- оценява се чрез степента на използване на работното време:

- интензивно – оценява се чрез различни показатели на производителността на труда;

Върху типа заетост влияе и нейното разпределение в зависимост от следните х-ки:

*- социално-демографски индикатори- пол,възраст, р-ще на образованието,степен на квалификация;

*- социо-статусни х-ки – разпределянето на заетостта става по легитимност, сфера на заетост, форма на заетост, статус на наемните отношения. Така се придобива представа за % заето в легална и нелегална ик-ка, съотношението наети-самонаети и т.н

*- организационно-производствени х-ки – разпределението на заетостта става според мащаба на производството, по отрасли и сектори на производство.

По международните стандарти, производствената сфера се разделя на 3 сектора:

-първичен- добивна индустрия и селско стопанство;

-вторичен- преработваща индустрия:

-третичен- услуги.

21. Трудова заетост и работно време. Масата на работното време и оценката на заетост

Мащабитането на заетостта се опрделя от 2 осн. величини: численост на заетите и продължителност на работното време. У нас според КТ чл.136-дневна продължителност-до 8ч.,седмична до 40ч., при 5 дневна раб.седмица.

1. Раб.време-то е ограничено по размер и е фактор на производствената заетост и фарктор, влияещ в/у търсенето на труд. Продължителността му има соц. и ик. смисъл. Соц. му роля произтича от това, че трябва да се защитят интересите на работниците,като фиксират границите, вкоито работодателя разполага с раб.сила на работника. Ик. му роля е свързана с възм. за измерване на труд,потенциал и обем на търсенето на труд.

а) маса на раб. време- тя е произведение от числената заетост и и продължителността на раб. време за определен период:∑РВ_м=∑З_ч*РВ_дп*∑РД

Структурата на масата на раб. време се определя от:

- действащите законови и други нормативни норми;

- технлогичните изисквания и режими на производствена дейност;

- ефективността на мениджмънта;

Развнища на масата на раб. време:

- първо (базово) р-ще – маса на съвкупното работно време- формира се на основата на законоустановената или договорена продължителност на раб. време:

маса на съвк. раб. вр.= числеността на заетите* дневна прод. на раб.вр* раб.дни

- второ р-ще- маса на фактич. раб.вр- това е съвкупното раб. време изчистено от всякакви прекъсвания на раб. процес;

- трето р-ще – маса на ефективното раб. време- това е времето през което се работи;

- 4-то р-ще- маса на нормативно раб. време- отчита се продължителността на времето по съответните норми за изпълнение на отделни дейности, при нормална интензивност на труда;

Анализирането на структурата на раб. време позволява да се открият факторите за неговото ефективно използване, причините довели до загуби и други. В/у раб. вр. оказват влияние и други фактори- законодателни норми, технологии, трудова дисциплина и т.н. Обект на внимание са загубите на раб. време по вина и на работника и на работодателя.

2.Оценка на заетостта- използва се анализа на раб. време за да се установи:

- средна численост на заетите, а с това и каква е заетостта- твърда, срочна, почасова;

- раб. дни за наблюдавания период;

- дневна продължителност на раб. време;

Неефективното използване на раб. време означава, неефективна заетост или скрита безработица. Това е явление, присъщо на бившата соц. с-ма.

22. Заетост и производителност на труда. Показатели за измерване на производителността

1.Същност- това е отношение между постигнатите резултати на изхода и вложените трудови ресурси на входа на една производителна с-ма. ПТ=Крайни рез./Вложен труд.ресурс.

а) ПТ показва рез. и ефективността от използването на раб. сила;

б) чрез увеличаване на ПТ се учеличава ефективността на трудовата заетост;

2. Условия за повишаване на ПТ:

а) ↑на резултатите при едни и същи разх. за труд;

б) задържане на едни и същи резултати, при ↓на разх. за труд;

в) ↑на разх. за чов. ресурс при още по- голямо ↑на резултатите;

г) ↓на рез., при още по-голямо намаление на разх. за чов. ресурси;

3. Проблеми при измерването на ПТ:

а) труден е избора на р-щето на което да се измерва;

б) труден е избора на показателите за отчитане на рез. и ресурсите;

в) труден е избора на мерни единици за оценка на рез. ;

г) важно е ПТ да се измерва на различни р-ща;

4. Равнища на измерване на ПТ:

а) производителност на раб. място- ч/з него се разкрива степента на производителност на индивида ч/з следните показатели:

- норма на изработка- какво колич. продукция произвежда едно лице за определен период;

- норма на време- колко раб. време е необходимо за изпълнение на отделна операция;

- норма на трудоемкост- какво количество труд се влага в производството на 1-ца продукт;

- норма на обслужване- какво колич. услуги извършва едно лице за 1-ца раб.вр.;

б) ПТ на микроравнище – чрез нея се разкрива степента на ефективно използване на съвкупния човешки ресурс на една организация ч/з следните показатели:

- приходи от продажби за определен период от време;

- вложен човешки ресурс- показва средна численост на заетите, масата на раб. време, направените разх. за труд и всичко това за определен период;

в) ПТ на макроик. р-ще – ч/з нея се разкрива степента на ефективно използване на съвкупната раб. сила на страната за определен период от време:

- БВП за определен t на едно заето лице;

- БВП за същото t на единица раб. време;

- ВБП за същия период на един лев разходи за труд;

За оценка на ПТ се използват още:

-          хронологични сравнения- за установяване на ↓ или ↑ на ПТ, тенденциите за развитие;

-          пространствени сравнения- позволяват ПТ за определен период да се сравнява с това на други предприятия или отрасли, за оценка на конкуреснтноспособността му.