Joomla Software solutions Template

Payday loan

СЪВЪРШЕНИЯТ  ПАЗАР  НА  ТРУДА

Пазарът на  труда в много отношения е аналогичен на стоковите  /продуктовите/. В основата на неговото функциониране е конкуренцията, а условията при която тя се осъществява са различни. Съвкупността  от обективните  характеристики, които определят спецификата и конкурентното равнище на един или друг пазара се дефинира като пазарна структура. В процеса на формирането на пазарните структури, определящо е отношението между конкурентно способността и степента на влияние върху ценообразуването.

Икономистите разграничават: пазарна структура при съвършена конкуренция; пазарна структура при несъвършена конкуренция  с три основни форми  -  чист монопол, монополистическа конкуренция и олигопол. Съвършената конкуренция  (Perfect competition) е пазарна структура, при която никой от продавачите /производителите не може да влияе върху цената, по която продава продукцията си. Несъвършената конкуренция  (Imperfect соmpetition) е такъв тип пазар, на който продавачите/производителите са в състояние да въздействат върху цената. Фирмите притежават достатъчна пазарна власт за да диктуват “правилата на играта”. От силата на пазарната власт се определят основните форми, в която тя се проявява: чист монопол, монополистическа конкуренция и олигопол.

Монополът (Monopoly) е пазарна структура, при която един единствен продавач участва на пазара и не съществува възможност за навлизане на други.

Монополистическата конкуренция (Monopolistic competition) е конкуренция между много на брой продавачи/производители, предлагащи продукти, които са близки, но не и взаимозаменяеми. Продуктовата диференциация осигурява на фирмите известна пазарна[1] власт, която й позволява  да въздейства върху цената.

Олигополът (Oligopoly) e пазарна структура с ограничен брой фирми-производители, всяка от които е достатъчно голяма, за да повлияе на пазара.

На пазара на труда, така както и на стоковите пазари  равновесното равнище на “цената на труда”, а това  представлява работната заплата се определя от търсенето  предлагането на труд. Възнаграждението на труда играе  регулираща роля по отношение на заетостта. Поведението  на търсещите и предлагащите труд на пазара на ценообразуването се отличава с особеност, обуславящи се от типа на пазарната структура.

ОБЩА  ХАРАКТЕРИСТИКА  НА МОДЕЛА НА СЪВЪРШЕНИЯ ПАЗАР НА ТРУДА

В границите на функциониране на пазарната структура – установилите се правила и критерии, фирмите притежават способността да въздействат върху пазара. От силата на това въздействие зависи степента на конкурентно способността на   пазарната структура. С най-ниска степен на въздействие от страна на фирмата върху пазара се характеризира “съвършената конкуренция”.

Съвършено конкурентен  пазар на труда е такъв пазар, на който има достатъчно много работници и работодатели, , така че никоя самостоятелна фирма или работник  има  силата и възможността да повлияе на равнището на работната заплата.  За него са валидни всички онези  предпоставки, които са валидни за съвършената конкуренция на продуктовия пазар.

Моделът на конкурентния пазар на труда се основава на наличието на следните по-важни  условия:

1.Наличието на достатъчно много купувачи-работодатели и достатъчно много продавачи-работници  на труд. Това означава, че нито един от тях не е в състояние да оказва съществено влияние при формиране на пазарната цена на труда , т.е.на равнището на  работната заплата/;

2. Всички работници са еднакво квалифицирани, с еднаква продуктивност и възможности. С други думи, на пазара на се предлага хомогенна работна сила. Не съществува каквато и да е трудова дискриминация по отношение на пол, възраст, раса;

3. Фирмите и работниците са добре информирани един за друг. Работодателите са добре информирани за цените на продавачите, за техните професионални възможности. Работниците са добре осведомени за свободните за свободните работни места, за заплатите, условията на труд;

4. Продавачите на труд действат независимо един от друг и могат свободно да влизат и излизат на пазара.Търсещите труд, също;

5. Всички свободни работни места се заемат само чрез пазара на труда, т.е. не съществува вътрешен пазар;

6. Нито една от двете страни на пазара на труда не обединява интересите си в организации, които да се стремят към увеличаване или намаляване на възнаграждението;

7. Цената на труда се определя единствено от пазарните сили на търсенето и предлагането на труд, т.е. нито няма нито една заплата фиксирана от правителството, което означава, че работодателите не могат да бъдат ограничавани по отношение на заплащането;

8. При извършване на конкретния избор, определящо е основното възнаграждение.  Допълнителните придобивки  нямат съществено значение. Търсещите работа , при равни други условия ще предпочитат по-високата  пред по-малката заплата, а работодателите – по-голямата печалба, пред по-малката.

При наличието на посочените условия, има основание да говорим  за съвършено конкурентен пазар на труда.  В действителност има пазари на труда, които са съвършено конкурентни, а други се доближават до конкурентността  само приблизително общо взето. Освен това съществуват редица ограничения на съвършената конкуренция, за които ще стане въпрос малко по-нататък.

Моделът на конкурентния пазар се използва като предпоставка на анализа на реално съществуващите пазари на труда. Пазарните сили, опериращи чрез търсенето и предлагането си взаимодействат и по такъв начин определят равнището на заплащането и заетостта.

2.     ТЪРСЕНЕТО НА СЪВЪРШЕНИЯ ПАЗАР НА ТРУДА

Основни действащи лица на пазара на труда са купувачите и продавачите на труд.      В пазар с идентична работа и хомогенна работна сила конкуренцията ще причини изравняване на часовата норма на заплата. Очевидно, никой работодател няма да плати повече за работата на един човек с определена квалификация, отколкото да кажем на човек със същите умения. Съвършеният пазар на труда регулира, както цената на труда, така и разпределението на работната сила  и  заетостта.

Търсенето на труд е в обратна зависимост между броя на заетите и размера на заплащането. Тази обратна зависимост е закономерно явление, както за отделната фирма, така и за конкретния пазар на труда като цяло. Кривата на търсенето е насочена надолу и надясно,  и показва склонността на работодателите да наемат повече работна сила – труд, когато работната заплата се намалява.

ПРЕДЛАГАНЕТО  НА СЪВЪРШЕНИЯ ПАЗАР НА ТРУДА

Индивидуалното предлагане на труд. Краткосрочна крива на  предлагането

Решението на индивида дали и колко труд да предложи зависи от  работната заплата и желаното заплащане, което той  може да получи, както и от редица други фактори.  Определящо обаче за всеки индивид при вземане на решение относно предлагането на труд е равнището на работната заплата. Логиката – хората са склонни да се наемат, ако размера на заплащането от работодателя съответства или се доближава до желаното от заплащане. Извод: В краткосрочен период решението на отделния индивид колко да работи се   определя от реалната работна заплата

Дългосрочна  крива на предлагането на труд

Кривата на предлагането на труд в икономиката като цяло е  възходяща. Когато реалната работна заплата расте, хората желаят да работят  повече. Следователно, при нарастване на работната заплата, при неизменни други условия би могло да се очаква увеличаване обема на извършваната работа, от страна на работната сила.

Фирма, която наема неквалифициран труд, с други думи наема работници без специална подготовка ще има хоризонтална крива на предлагане на труд. При текущото възнаграждение тя ще е в състояние да наема толкова работници, колкото си иска. Това се отнася и за отрасъл, който не е основен работодател в някоя отделна сфера или определен тип трудови услуги, чиято крива на предлагане също ще бъде хоризонтална. На равнище отрасъл обаче хоризонталните криви на предлагането не са типични, а по-скоро са изключение. Отрасловата крива на предлагането на труд по принцип е нарастваща.  В краткосрочен период квалификацията и местоработата на работниците са постоянни, така че ако даден отрасъл трябва да наеме повече специализирана работна сила ще се наложи  да мотивира  преместването с по-висока работна заплата.

Дългосрочната отраслова крива на предлагането на труд е по-полегата, т.е. по-еластична от краткосрочната крива. Домакинствата, които предлагат труд имат по-голяма възможност да се приспособяват към промените в заплатите в дългосрочен, отколкото в краткосрочен период. Затова в повечето отрасли кривата на предлагането на труд в дългосрочен период е възходяща и по-еластична, отколкото в краткосрочен период

Определяне на равновесното равнище на работната заплата

Стартов момент в развитието на теорията за заплащането е моделът на съвършената конкуренция.Този модел най-добре илюстрира как пазарните сили, опериращи чрез търсенето и предлагането на работа си взаимодействат и по такъв начин определят равнището на работната заплата  и заетостта. На пазара на съвършената конкуренция цената на труда, а това е работната заплата се определя така, както се определя и цената на коя да е стока на продуктовите пазари  -  чрез механизма на търсенето и предлагането.

Равновесното състояние  на конкурентния пазар на труда се установява в момента на съвпадението между търсеното количество труд от работодателите /фирмите/ и предлаганото количество на труд /работна сила/, от страна на работниците. То предполага балансираност на пазарните сили на търсенето и предлагането , при което потребностите на купувачите и продавачите на труд са задоволени, а интересите на едните и другите реализирани.

Икономическа рента  Цената на  труда, която е условие за наемане и задържане на работника в производството се нарича трансферна цена. Икономическата рента е   размерът на заплащането за един зает, който превишава необходимия минимум, за да се предизвика предлагането му за определена цел.  Тя възниква когато има добавъчно търсене на даден труд, а предлагането за него е нееластично. Липсата на достатъчно заместители  на дадения труд  налага заплащането на следващите единици от него да бъде по-високо. Следователно икономическата рента е  възнаграждение не за вложения в  повече труд, а за ограниченото му предлагане на трудовия пазар.

5.     ИЗМЕНЕНИЯТА  В ТЪРСЕНЕТО И ПРЕДЛАГАНЕТО НА ТРУДА  НА  СЪЪВЪРШЕНИЯ ПАЗАР  НА ТРУДА

Когато пазарът на труда е в равновесие, това предполага че е достигната заетост на работната сила, която съответства на пазарната цена на труда и потребностите на икономиката.  Нарушеното равновесие на пазара на труда говори за настъпили изменения в конкурентните сили. Това означава, че не всички сделки на трудовия пазар се осъществяват с изгода за всички участници.

Пазарното равновесие се нарушава с измененията на търсенето и предлагането на труд, от гледна точка на ефекта, който  те оказват върху равновесната заплата и заетостта. Под въздействието на различни фактори – икономически, политически, демографски, природни, психологически и други кривите на търсенето и предлагането на труд  се изместват от първоначалното си положение.  По такъв начин те влияят върху цената на работната сила и заетостта като формират нова точка на пазарно равновесие. Фигура  3.7 ни показва промените в търсенето и предлагането  на труд и  приспособяването на пазара.