Joomla Software solutions Template

Payday loan

„Фактори, определящи цената на труда”

Основните фактори са:

1. Състояние на трудовия пазар – съотношение между търсене и предлагане на труд;

II. Издръжката на живот;

1. Законодателството;
2. Естеството на работата (длъжността);

V. Количеството на труда;

1. Производителността на труда;
2. Договорената сила на заети и работодатели;
3. Финансовото състояние на фирмата;
4. Стабилността на организацията – технологични и производствена.

1. Съотношението между търсенето и предлагането на труда води до това, че цената е по-висока когато търсенето е по-голямо и по-ниска, когато предлагането е по-голямо. Днес това влияние се ограничава и деформира, главно при достигнатото равнище на заплата, от намесата на държавата, от действията на организации на заети и работодатели и др.

II. Издръжката на живот има различно значение във времето. В миналото нейното най-ниско равнище се е определяло от средствата за физическо съществуване на заетите или назначителни над него. Това схващане има реална сила и днес в страни с ниска темпове на икономически растеж и висока раждаемост, но се забелязва в някой страни в преход от планово към пазарно стопанство. Това схващане не отговаря на развитите страни, където заетите, дори и с ниска квалификация, получават значително над необходимите средства за физическо съществуване. Средствата за издръжка на живота се определят от:

-          природо-климатичните фактори;

-          нрави, обичай, традиции;

-          състояние на икономиката;

-          демографски процеси;

-          потребителски цени;

-          данъчни плащания;

-          други.

1. Ролята на законодателството при определяне цената на труда е свързано с регулиращата функция на държавата. Степента на намеса на държавата върху цената на труда, зависи от типа икономическа система, традиции, конкретната ситуация в страната и други.
2. Цената на труда зависи и от естеството на извършената работа и по-конкретно от:

-          изискванията на длъжността към образованието и квалификацията на заетия;

-          отговорността за извършената работа;

-          тежестта на труда;

-          условията на работната среда.

По- високата работна заплата, по-високо равнище на образование и квалификация е свързано с времето и разходите за придобиването им. Такава работна сила обикновенно създава по-качествени стоки и услуги. По-високата цена на труда мотивира младежите за по-високо образование и квалификация, а заетите – да увеличават знанията, уменията и навиците си. По високата отговорност на работата, като причина за по-висока цена на труда или по-висока работна заплата, се свързва с по-голямото напрежение на тази работа и има за цел да компенсира допълнителните разходи за подготовка на заетите и да повиши привлекателността на тези работни места. Тежестта на труда се измерва с разхода на физическа енергия за единица работно време. По-тежкия труд трябва да получи по-висока работна заплата. Тъй като тежкия труд е непревликателен, за да се мотивират търсещите работа да заемат тези работни места, се определя по-висока заплата. При определяне на работна заплата се отчитат и условията на средата и по-специално тези, който се отклоняват от нормалните стойности. Част от отклоненията на условията на труд, като температура, влажност на въздуха, височини и др., водят до повишен разход на физическа енергия, който следва да се компенсира. Редица параметри на работната среда оказват вредно въздействие върху човека. Това налага чрез по-високи работни заплати да се мотивират търсещите работа да заемат тези места.

V. Цената на труда се свързва обикновенно с количеството на труда. По-големият по количество труд трябва да получи по-висока работна заплата. Отчитането на количеството труд мотивира заетите да работят по-интензивно. Универсален измерител на количеството труд е работното време – колкото повече е то, толкова по голямо количество труд. Действителното количество труд обаче, зависи не само от продължителността на работното време, но и от интензивността на труда.

1. Цената на труда се свързва и с производителността на труда. Работодателят може да увеличава заплатите само когато нараства производителността на труда. Производителността на труда влияе и върху мотивацията на заетите. Когато техните доходи зависят от произвотителността на труда се постига и по-голяма еднопосочност в интересите на фирмата и заетите.
2. Цената на труда по настоящем зависи и от договорната сила на синдикати  и работодатели при колективното трудово договаряне. От своя страна нази сила зависи от редица фактори, като състоянието на пазара на труда, държавната политика, организациите на синдикатите и работодателите и други фактори. Този фактор е свързан с долната и горна граница на трудовите доходи. Долната граница е доминирана от интереса на заетите и отразава равнището, под което не не могат да съществуват. Горната граница е доминирана от работодателите и отразава равнището на работна заплата, което те могат да плащат, като запазват каткурнтната си способност и възможности за развитие на фирмата. Фактическата цена на труда се намира между двете граници и в зависимост от силата на двете страни, пресечната точка клони към долната или горната граница.
3. Цената на труда зависи и от финансовото състояние на фирмата. Проспериращите фирми имат по-големи възможности да увеличават работната заплата. Това увеличаване обаче трябва да става много внимателно, защото опита по света показва, че при съществени отклонения в работната заплата от достигнатото равнище, неизбежно води до аналогично поведение на други работодатели, а от друга страна и ескалация в исканията за по-високи заплати на заетите. По такъв начин започва една верижна реакция, която най-често поставя в трудно положение фирмите, който участват в наддаването на заплати. Ето защо се препоръчва съгласувано равнище на работните заплати на работодателите в бранша, което става в техните съюзи.
4. Цената на труда зависи и от производствената и технологична стабилност във фирмата. При промени в тях се налагат корекции и в цената на труда. В съвременните условия факторите, които влияят върху цената на труда трябва да се разглеждат във взаимна връзка. Несъобразяването с това води до съществени деформации в цената на труда и до неблагоприятни последици при изпълнение на основните им функции.