Joomla Software solutions Template

Payday loan

Пенсионни системи

КЗОО в дял І се регламентира краткосрочното и пенсионно осигуряване .Чрез разпоредбите, отнасящи се до задължителното пенсионно осигуряване ни осъществява цялостната реформа в пенсионната система в страната. Въвеждат се по строги правила за получаване  на:

пенсии за осигурителен стаж и възраст;

пенсии за военна и гражданска инвалидност

наследствени пенсии

социални пенсии за старост;

пенсии на лица , упражняващи самостоятелен занаят или професия.

1 .Придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст през 2001 г на 61 г. за мъжете и 56 години, при условие че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не е по-малък от 99 за мъжете и 89 за жените.

От 31 декември 2000 г. възрастта по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 6 месеца за мъжете и за жените до достигане на 63 години за мъжете и 60 години за жените, а сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта се увеличава с 1 до достигане на 100 за мъжете и 90 за жените.

От 31 декември 2004 г. сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта за жените на всяка следваща календарна година с една до достигане на 94.

В случай, че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта е по-малък изискуемия, право на пенсия се придобива при 15 години осигурителен стаж, от които 12 години действителен стаж и навършване на 65-годишна възраст за мъжете и жените.

Кадровите военнослужещи придобиват право на пенсия при уволнение, независимо от възрастта им, при 25 години трудов стаж, от които две трети да са действително изслужени на кадрова военна служба.

Държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица от МВР, Специализираната следствена служба, от Главна дирекция "Главно управление на местата за лишаване от свобода" и от Главна дирекция "Следствени арести" на Министерството на правосъдието при уволнение придобиват право на пенсия при 25 години трудов стаж, от които две трети да са действително изслужени на такива длъжности в посочените ведомства, независимо от възрастта.

Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по един процент за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж.

Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за предходната година се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. Индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му.

2. Пенсии за инвалидност - Осигурените лица имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време. Съобразно характера на инвалидността, професията тези пенсии биват: за трудова злополука или професионално заболяване, за общо заболяване, гражданскоинвалиди, военноинвавлиди.

Пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто загубена работоспособност.

Правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - от датата на заявлението по чл. 94.

Пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността.

Пенсиите за инвалидност на лицата, навършили възрастта по чл. 68, се отпускат пожизнено.  Когато преосвидетелстването на тези инвалиди е извършено по тяхно искане, пенсията не се намалява или прекратява.

Право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване -осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - до датата на заявлението по чл. 94, както следва:

1.  до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа - независимо от продължителността на осигурителния стаж;

2.  до 25-годишна възраст - една година;

3.  до 30-годишна възраст - 3 години;

Размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване - се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент, равен на едно за всяка година осигурителен стаж.

Когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл. 68, разликата между възрастта му и възрастта по чл. 68 се признава за осигурителен стаж.  При определяне на пенсията признатите години осигурителен стаж се умножават с коефициент, както следва:

1.  за лица с намалена работоспособност над 90 на сто - 0,9;

2.  за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто - 0,7;

3.  за лица с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто - 0,5.

Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване не може да бъде по-малък от:

1.  за лица с намалена работоспособност над 90 на сто - 140 на сто от социалната пенсия за старост;

2.  за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто - 130 на сто от социалната пенсия за старост;

1. за лица с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто - 105 на сто от социалната пенсия за старост.

Размер на пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест се отпуска на работници и служители пострадали при изпълнение на граждански дълг се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за предходната година се умножи по индивидуалния коефициент, изчислен до датата на инвалидизирането определени коефициенти:

Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест не може да бъде по-малък от:

1.  за лица с намалена работоспособност над 90 на сто - 150 на сто от социалната пенсия по старост;

2.  за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто - 140 на сто от социалната пенсия за старост;

3.  за лица с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто - 115 на сто от социалната пенсия за старост.

Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест не може да бъде по-малък от размера, изчислен като за пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

3. Наследствени пенсии

Право на наследствена пенсия имат децата и преживелият съпруг, както и родителите, ако не получават лична пенсия.

Наследствената пенсия се определя в процент от полагащата се лична пенсия на починалото осигурено лице, както следва:

1.  при един наследник - 50 на сто;

2.  при двама наследници - 75 на сто;

3.  при трима и повече наследници - 100 на сто.

Наследствената пенсия се отпуска общо на всички лица, които имат право на тази пенсия, и се разпределя поравно между тях.  Минималният размер на наследствената пенсия не може да бъде по-малък от 90 на сто от социалната пенсия.

Децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, както и за времето, през което са на наборна военна служба, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст.

4.Пенсия за военна инвалидност имат лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или са пострадали през време или по повод на:

* наборната военна служба;

* службата в запаса или в резерва.

Размер на пенсията за военна инвалидност - процент от социалната пенсия за старост по следната таблица.

5. Социални пенсии - отпуска се когато лицето няма право на друг вид пенсия, независимо дали е осигурена, тази пенсия не може да се получава заедно с друг вид пенсия и не се предава по наследство.

№21 Здравноосигурителни системи

През 1998 г- приет закон за здравното осигуряване, дава възможност да стартира здравната реформа . Здравното осигуряване е система за социална и здравна защита и медицинско обслужване на населението, основана на принципите: задължителност и самофинансиране. Съществува самоуправление и публичност на социално-здравната осигурителна дейност, без пряка намеса на държавата.

База на здравноосигурителната вноска е определена със Закона за ОДФЛ. Здравно осигурителната вноска е необлагаема и се приспада от дохода при данъчното облагане. Тя се внася от задължения ежемесечно - по банков път, с пощенски запис или в брой.

Тази дейност се осъществява чрез платима от НЗОК медицинска помощ. Правилата за дейността й са приети и съгласувани със съсловните организации, утвърдени от министъра на здравеопазването. Цените на отделните видове медицинска помощ и здравно обслужване се уреждат с национален рамков договор, сключен м/у НЗОК и съсловните организации. Договорът е едногодишен,ако не се постигне съгласие м/у страните се или не бъде приет  в срок бюджетът на НЗОК -се продължава срока с още 1 година. В този случай цените на медицинската помощ се определят чрез индекса на инфлацията.

Определена е цената на платимите от НЗОК здравно-медицински услуги и платимите лично от неосигурените лица.

Здравното осигуряване е чрез:

-осигуряване от работодатели в полза на работниците им -80%.

-задължително здравно осигуряване на за работещите по трудов договор лица- база е индивидуалния доход, Осигуреният заплаща 20%.

Пенсионерите се осигуряват от републиканския бюджет, за социално слаби, безработни и неработещи членове на семействата, майките в неплатен отпуск - чрез общинския бюджет по местоживеене.

-частно здравно осигуряване - от доброволно от отделни лица, чрез вноски, но не на база доход, а  използваните услуги

Определен е:

1. статутът на здравноосигурените :

А/обхваща всички законно живеещи в страната, бежанци и временно легално пребиваващите.

Б/има право на избор на личен лекар;

В/право на медицинска помощ чрез договор с РЗОК;

Г/Право на спешна помощ при необходимост

Д/Има право да получава информация

Е/ право на възмездяване -частично или пълно при разрешено лечение от НЗОК в чужбина и др.

2. За ползването на услугите на НЗОК се заплаща част от цената на услугата. Заплаща се пряко от ползващите услуги за посещение при лекар -1%от МРЗ /0,85лв./, а за ползване на болнично заведение -2% от МРЗ;

Паралелно с този принцип се прилага социалния принцип за преференция на социално слаби, малолетни, неработещи, болни, пострадали от войната, ползващи социални заведения.

Дейността на НЗОК се контролира от контролния съвет или Сметната палата /за бюджета/, при невярна информация - има санкции.