Joomla Software solutions Template

Payday loan

„Цена на труда – същност, функции, елементи”

Цената на труда е паричната сума, за която работодателят има правото да използва наетите от него лица. Тя се разглежда в тесен и широк смисъл на думата. За наетите  (т.е. в тесен смисъл) цената на труда е работната заплата, която се договаря и изплаща срещу  вложения труд. За работодателите (т.е в широк смисъл) цената на труда е значително по-широко понятие. Тя включва освен работната заплата и разходите които той прави съгласно изискванията на закон, нормативни актове, колективни договори или по собствено желание. Действителната цена на труда е тази, разбирана в широк смисъл. За работодателя именно тя определя границите на ефективно използване на наетата работна сила. Цената на труда за работодателя е един от видовете разходи по икономически елементи, за производство и реализация на продукцията, т.е. структурата на нейната себестойност. Разходите по икономически елементи бива:

a)       материали;

b)       външни услуги;

c)       амортизации;

d)       заплати;

e)       социални осигуровки и надбавки;

f)        други;

g)       за организация и управление;

h)       за продажба на продукцията;

Цената на труда изпълнява три глани функции:

1. възпроизводствена, възмездяваща. Работната заплата е преди всичко средство за живеене. Когато не разполагат с достатъчно средства за съществуване на желаният жизнен стандарт, хората търсят работа. Тази функция определено се свързва с жизнения стандарт. В началото на ХХ век се е считало, че всеки зает има право на възнаграждение, което му позволява за води животсъобразно равнището на цивилизацията на времето в страната. Около 50 години на миналия век се оформя разбирането, че всеки койтосе труди има правона възнаграждение, което осигурява задововително жизнено равнище. По късно се срещат и определения за възнаграждение, което осигурява прилично жизнено равнище. Напоследък в развитите страни с висок жизнен стандарт се налага схващането за такова възнаграждение, което да позволи на заетите да изпитват удоволствията от живота над общо приетите основни потребности. Различните схващания за тази функция показват, че тя се свързва главно с икономически съображения, всеки нает трябва да получава работна заплата или доход, които да възстанови:

a)       инвестициите за образование и обучение;

b)       разхода на енергия в конкретния трудов процес;

c)       разходите за поддържане на интелектуалното равнище и за развитие на специфичните знания и умения на индивида;

d)       разходите за семейството;

e)       разходите, необходими на заетия, когато е загубил трудоспособност.

1. Стабилициращата функция на труда се свързва с доходите и количеството на парите в обръщение. Счита се, че доходите от работна заплата в общата парична маса са от съществено значение за икономическата стабилност. Ако това равновесие се наруши се прибягва и до контрол на цената на труда. Този контрол позволява по-добре да протичат инфлацията, заетостта, безработицата.
2. Мотивиращата функция обикновенно произтича от жизнения стандарт на заетите. При равни други условия по-висока заплата, по-висок жизнан стандарт. Ето защо стремежът към по-висока заплата е естествен. Тя е главното, което кара търсещият работа да приеме дадена оферта. Нещо повече, работната заплата в голяма степен определя и интереса към трудовия пазар. Работната заплата в голяма степен определя и трудовото поведение на наетите във фирмата, готовността им да се идентифицират с нейните цели и интереси. Тя провокира активност в трудовия процес и трайни интереси за повишаването образователно и квалификационно равнище. Цената на труда включва седем основни елемента:

a)       Работна заплата;

b)       Допълнителни изгоди;

c)       Осигурителни вноски;

d)       Средства за текущо здравно обслужване и за профилактика;

e)       За социално битово и културно обслужване;

f)        За повишаване квалификация и преквалификация;

g)       За повишаване условията и охраната на труда.

Работната заплата   е основен на цената на труда. Тя се дефинира от МОТ (Международна организация на труда), като всяко възнаграждение  или заработка, изчислена в пари и установена в споразумения или закон, което по силата на договор за наемане, работодателя заплаща на наетия за труда. Работната заплата е част от брутния вътрешен продукт. Работната заплата се изплаща в пари, по изключение може и в натура, но не и във вредни за организма вещества. Работната заплата се изплаща във валутата приета за страната, на заетия или на упълномощено от него лице, може и по банков път или чрез пощенски превод, ако е предварително договорено.

Удръжките от работната заплата могат да се правят само в размери, определени от законодателството. При фалит, заетите във фирмата се ползват със статут на привилигирован кредитор, но са чак на четвърто място за удоволетворяване. Работната заплата се изплаща в срокове, предварително определени, в работни дни, на работното място или близо до него. Работната заплата е номинална и реална. Номинална е сумата, която заетия получава за труда. Реална – стоките и услугите, които може да купи с номиналната заплата. Равнището на реалната работна заплата зависи от:

-          размера на номиналната работна заплата;

-          задължителните лични осигуровки;

-          данък върху работната заплата;

-          цените на стоките и услугите.

Основните елементи на работната заплата са:

-          основно възнаграждение;

-          заплата над основното възнаграждение, определена чрез прилаганите системи на заплащане – според изработеното или според времетраенето на труда;

-          добавки за компенсиране на инфлацията;

-          допълнителни възнаграждения за продължителна работа (класове), нощен труд, специфични условия на средата (вредни), за научна степен или звания;

-          възнаграждение при особени случай, като официални празници, на разположение и др;

-          възнаграждение за платен отпуск;

Допълнителните изгоди са плащания извън работната заплата. Тук влизат:

-          допълнителен платен отпуск;

-          допълнителни семейни надбавки;

-          безплатна храна или храна с намаление;

-          закупуване на по-ниски цени на стоки и услуги на фирмата;

-          безплатно облекло;

-          безплатни или с намаление детски ясли, градина, училище, спортни съоръжения;

-          парични суми за отпуски, ваканции;

-          кредити, с намален лихвен процент;

-          бонуси за празници, 13 заплата и др.

Допълнителните изгоди за разлика от работната заплата се предоставят на заетите без да се отчитат конкретните им постижения на работното място. Тази система се разви особено след Втората световна война. В някой страни делът на допълнителните изгоди е около 50 на 100, а в Италия дори 100 на 100 от размера на работната заплата.

Допълнителните изгоди спомагат доходите на заетите да се поставят по пълно в зависимост от финансовото състояние на организацията. От икономическа позиция оценката им като коректив на работната заплата е противоречиво. Тяхното увеличаване явно става за сметка на работната заплата. Натрупаният опит обаче показва, че чрез тях по-лесно се отчитат измененията в производителността на труда и финансовото състояние на фирмата.

Осигурителни вноски:

ЗАПЛАТИ, ОСИГУРОВКИ, ДАНЪЦИ И РАЗПОЛАГАЕМ ДОХОД