Joomla Software solutions Template

Payday loan

ГЛАВА 4

СЪЩНОСТ НА

МЕНИДЖМЪНТА НА ЛОГИСТИЧНАТА ВЕРИГА

1. Въведение

От снабдяването с материали за производството до разпределението на стоките сред потребителите материалните ресурси, полуфабрикатите и готовите изделия преминават през множество междинни пунктове от логистичната мрежа като например:

•доставчици; -производители;  -търговци на едро;

•спедитори;   -складове и товароразпределителни центрове;

•логистични организации; -звена от търговията на дребно; -транспортни организации.

Класическите подходи на икономическата наука разглеждат участниците в логистичната мрежа изолирано, без да отчитат наличните системни връзки. Всеки един от членовете провежда самостоятелно оптимизационни изчисления в областта на снабдяването, производството и пласмента, без да съществува стремеж за съгласуване на действията с останалите участници. Едва през средата на 80-те години в разработките на  Hulihahn [67] се поставя на преден план цялостното разглеждане на логистичната мрежа като се въвежда понятието логистична верига. Може да се каже, че това понятие се появява отново едва в третото издание на класическия труд по логистика на Ваllou [27] през 1992г. В европейското пространство се употребяват множество синоними на това понятие като стойностна верига или пласментно коопериране.

Цялостното разглеждане на логистичната верига обединява схващанията на отделните нейни участници и е насочено към съгласуване на материалните потоци в цялата мрежа. Този вид съвместна координация се отбелязва като мениджмънт на логистичната вери. С оптимизацията на цялостната логистична верига се преследват следните цели:

• Ориентация към повишаване на полезността за крайния клиент;

• Повишена удовлетвореност на клиентите чрез доставки, съобразени с потребностите;

• Понижаване на запасите в логистичната верига и произтичащото от това съкращаване на разходите за поддържане на запаси;

• Увеличаване потоците от товари и свързаните с това възможности за опростяване на управлението;

• По-висока ефективност на междуфирменото управление на производствения капацитет;

• По-бързо адаптиране към промените на пазара;

• Съкращаване на цикъла на изпълнение на поръчките при конкуренция по време;

• Избягване на ситуациите, свързани с недостиг от запас.

2. Школи в мениджмънта на логистичната верига

В тази точка ще проследим историческото развитие на теорията за мениджмънт на логистичната верига като се откроят основните етапи в еволюцията на нейния обхват и съдържание. Както вече разгледахме, логистичната верига (Supply Chain)  представлява последователност от доставчици на материални ресурси, производствени предприятия, дистрибутивни организации и клиенти, свързани чрез материални, информационни и финансови потоци [121].

Корените на теорията за мениджмънт на логистичната верига могат най-напред да бъдат открити в литературните източници, третиращи проблемите на логистиката. Както казахме, според литературните източници това понятие се въвежда в употреба в началото на 80-те години от Hulihahn, както и от консултантите по мениджмънт Oliver и Webber [96], които насочват основното внимание към напречното интегриране на функциите. Впоследствие се наблюдава широко използване на този термин, като разбирането на отделните автори за неговата същност варира в широк диапазон. В таблица 4.1. е представено обобщение на различните аспекти на възприемане на мениджмънта на логистичната верига (МЛВ) на водещи автори в тази проблематика.

Табл. 4.1. Аспекти на мениджмънта на логистичната верига

Освен в същността значителни различия се наблюдават и в дефинициите и съдържанието на МЛВ [60]. Според изследванията на Bechtel и Jayram [99] могат да се откроят четири основни идейни течения, чиито постановки доминират в литературата за МЛВ. Това са "школа на съзнаване на функционалната верига", "школа на връзките" ("логистична школа'), "информационната школа" и "интеграционната (процесна) школа".

2.1. Школа на съзнаване на функционалната верига

Според основния представител на тази школа (Functional Chain Awareness Achool) Hulihahn "МЛВ обхваща материалния поток от доставчика през производителя и дистрибутора до крайния потребител" [б7]. В дефиницията могат да се откроят два основни аспекта, считани за отличителни белези на школата.

Първо, акцентира се върху материалния поток, т.е. вниманието се насочва към движението на продуктите.

Второ, целият процес на добавяне на стойност към продукта се интерпретира като верига от различни участници и функции, от което следва, че той включва доставчиците и производителите от началото до края на процеса (от край до край) - фиг. 4.1

Идеите на авторите от тази школа са много близки с концепцията на Портър за стойностната верига [103], която той предлага като инструмент за анализ дейността на фирмата. Портър може да бъде считан за родоначалник на идеята за верижна интерпретация на бизнеса, независимо че не я свързва пряко с материалните потоци. Основното тук е, че се осъзнава съществуването на верижна обвързаност между функциите снабдяване, производство и пласмент като се акцентира на тяхното по-силно интегриране. Към тази школа могат да бъдат отнесени също дефинициите за МЛВ, изведени от Jones/Riley [73], Stevens [117], Langley/Holcomb [83].

2.2. Школа на връзките (логистична школа)

Характерно за логистичната школа (Linkage/Logistic School) е нейния малко по-различен фокус. Тя установява своето внимание върху връзките, които съществуват между различните функционални сектори в рамките на веригата. Според нея тези връзки могат да се разглеждат като източник на значителни конкурентни предимства, ако се оптимизира тяхното управление. За тази цел акцентът се насочва именно върху мениджмънта на материалния поток между отделните елементи на веригата, при което обработката на товарите, складирането и транспорта се възприемат като основни фактори за придобиване на конкурентни предимства.

Според представителите на логистичната школа "МЛВ представлява техника на управление, разглеждаща преди всичко връзките във веригата от доставчиците на материали през различните нива на производство, складиране и дистрибуция до крайния потребител” [123].

2.3. Информационна школа

Представителите на информационната школа (Information School) защитават тезата, освен на материалния поток значително внимание трябва да се отдели и на информационния поток през логистичната верига, тъй като те се подчиняват на сходни принципи. Информационната школа има по-широк обхват от предходните две школи. Според нея МЛВ изисква всички участници в логистичната верига да бъдат непрекъснато информирани. Така МЛВ възприема, че "връзките и информационните потоци между отделните звена на логистичната верига имат решаващо значение за крайните резултати" [72].

Тук трябва да се отбележи, че информационният поток и материалния поток могат да се движат или еднопосочно, или противоположно. Така от една страна информационния поток подпомага движението на товаропотока, а от друга информира доставчиците относно състоянието и местонахождението на техните продукти. На тази база в рамките на логистичната верига могат да се различат еднопосочни и двупосочни информационни потоци.

2.4. Интеграционна / процесна школа

С най-широк поглед и най-голям обхват се характеризира интеграционната школа (Integration/Process School). Според нея МЛВ се възприема като парадигма, превъзхождаща идеите на представените по-горе школи. Тя разглежда логистичната верига не само като съвкупност от функционални и организационни блокове, пресичани от материални и информационни потоци. В основата и стои идеята, че е необходимо отделните блокове да бъдат разбити хоризонтално на съставляващите ги елементарни (частични) процеси, които да

се разглеждат като обекти за последваща оптимизация. Описаните по-горе компонент, логистичната верига се декомпозират хоризонтално, което позволява тяхното последващо по-ефективно комбиниране. Характерно е, че така представения хоризонтален аспект не се ограничава само върху логистичните процеси. Няколко различни процеса в логистичната верига могат да бъдат управлявани обособено, дори ако те частично принадлежат към един и същ организационен елемент, т.е. това е така нареченото логистично сегментиране. Според основните представители на тази школа същността на МЛВ се изразява в интегриране на всички бизнес процеси по протежение на логистичната верига [42.51,63.81].

Интегративният аспект на МЛВ може да бъде разкрит също и в дефиницията на Форума по глобални логистични вериги (Global Supply Chain Forum) [81], който определя МЛВ като "интегриране на всички водещи бизнес процеси от крайния потребител през основните доставчици, осигуряващи продукти, услуги и информация и добавящи стойност за клиентите и останалите инвеститори (акционери)".

Тук е важно да се отбележи, че интеграционната школа се откъсва от изходната предметна област на логистиката и производството и се опитва да включи всички аспекти от най-важните дейности в обхвата на мениджмънта на логистичната верига.

2.5. Обобщение

Представените школи концентрират своето внимание върху отделни елементи на логистичната верига. Тя се разглежда като сбор от различни организационни елементи, и като продукт, включващ техните компоненти, разположени напречно на движението до крайния потребител. По-важно обаче за практиката е какво може да се заимства от различните школи и кое е най-добро или подходящо за конкретна реализация.

Изходна база за разбиране същността на МЛВ е детайлният анализ на същността на отделните школи и разкриване на техните ключови елементи. Ако най-напред се възприеме аспекта на функционалните вериги, тогава настъпва конфронтиране с идеята за връзките от типа фирма-фирма (Business to Business) като последователност от задачи и/или организационни елементи. Логистичната школа измества вниманието към непосредственото управление на връзките между отделните елементи, осъзнавайки факта, че именно тези връзки представляват слабо място и са източник на разнообразни практически проблеми Информационната школа добавя информационните потоци като определящ елемент на процесите в логистичната верига. Интегративната школа акцентира на отделните бизнес процеси независимо от техния обхват.

Разгледаните школи могат да се възприемат и като методология за последователен анализ на различни страни от логистичната верига. Все пак трябва да уточним, че нито една от школите не обхваща изцяло всички съществени аспекти от мениджмънта на логистичната верига. Ясно е че представените школи са ограничени в своя обхват, тъй като по принцип се фокусират върху някой от елементите на логистичната верига или МЛВ. Може да се каже, че първите три школи пренебрегват някои от по-важните аспекти в МЛВ. докато интегративната школа предлага максимално широк обхват. Безкрайното разширяване на обхвата на МЛВ и налагането идеите на интегративната школа, че МЛВ представлява интеграция на всички основни бизнес-процеси. изцяло независими от изходната предметна област на логистиката поставя един изключително сериозен теоретичен проблем, тъй като МЛВ може да се възприеме като синоним въобще на мениджмънта на организацията

В тази връзка могат да се поставят и други допълнителни въпроси. Ако съществува несъгласуваност между елементите на логистичната верига, която в момента е пренебрегната и не е обект на внимание, как можем да бъдем сигурни, че по същия начин няма да се пренебрегнат взаимните компенсации между отделните процеси? Следователно простото преминаване от вертикален към хоризонтален аспект не е достатъчно. Приемането на двата аспекта не означава, че те трябва да бъдат сравнявани и че единият е по-добър от  другия. В голяма част от съвременните публикации се наблюдават множество критики към понятието верига от доставчици, тъй като търсенето на потребителите е именно това, което предизвиква веригата от дейности и процеси, а не доставчиците (Demand Chain). Освен това понятието верига донякъде не е много точно, когато съществуват само един доставчик и един клиент на продукта. Ясно е, че тази ситуация се счита за изключение като се допуска, че става въпрос за множество организации, доставящи различни компоненти за даден продукт. Тези доставчици от своя страна също работят с други доставчици, за да произведат своите изделия Следователно е по-правилно да се употребява понятието логистична мрежа вместо логистична верига. Все пак обаче остава въпроса дали е необходимо и целесъобразно да се управляват всички връзки с доставчиците, с техните доставчици и т. н.

3.Особености  на логистиката  н  мениджмънта на логистичната верига

В тази точка ще разгледаме особеностите в европейското и американското разбиране на същността на логистиката и ще посочим техните общи черти и различия.

3.1. Европейско разбиране на логистиката

В континентална Европа се наблюдава значителна еволюция в същността и съдържанието на логистичната концепция. В най-ранните етапи логистичната концепция включва всички дейности, свързани с физическото придвижване на материалните продукти. Така тя обхваща всички структури и процеси, осигуряващи изпълнение на целта трансформация на обектите в пространството и времето. За разлика от производството, където предметите на труда преминават през заготвителни, обработващи и монтажни процеси, преобразуващи физическите характеристики на продукта, то в основата на логистиката се намират преди всичко дейностите транспорт, обработка на товарите складиране. Тук може да се отбележи, че всички автори в областта на логистиката приемат основните елементи на англо-саксонското разбиране на понятието логистика.

Постепенното развитие на логистиката в посока на разширение на нейния обхват доведе до възникване на цялостна логистична концепция, разглеждана като конкретизация на мета-системния подход [44]. За разлика от индивидуалистичния и холистичния подход системният подход за анализ на организацията изисква особено внимание върху връзките между отделните организационни елементи, както и върху взаимодействията между организацията и нейните елементи [13]. Така може да се приложи мрежовия подход към организацията позволяващ интерпретиране на всички дейности като потоци през тази мрежа. Следва да се изтъкне, че разрешаването на мрежовите проблеми (напр транспортна задача) винаги е било предмет на логистиката. затова мрежовият подход може да се разглежда като обобщение на основополагащите характеристики на предметната област на логистиката. Според европейското разбиране за логистична концепция, понятието логистика може да се диференцира на три нива, възприемани в по-общ смисъл - фиг. 4.6.

На тази база изходната предметна област на логистиката се интерпретира като първо ниво на логистиката, наречено логистични системи. Тук терминът логистика обозначава всички структури и процеси, които се използват за трансфер на обекти в пространството и времето. Традиционните логистични дейности като складиране, транспорт и поддържане на запаси спадат също към тази категория.

Второто ниво, наречено логистичен мениджмънт, се отнася до ефективното планиране организиране и контрол на логистичните системи от първо ниво

На трето ниво логистиката се разбира като специфичен подход за проектиране и реализация на логистичния мениджмънт или казано по друг начин като логистична философия.

Едно такова представяне на логистиката може да подскаже, че тя не се ограничава само върху определени специфични функции в рамките на организацията, а се превръща в общо ръководство или дори в управленски подход, който включва следните принципи:

-Спазване на системния принцип и отчитане на сумарните разходи. Основна роля на системния подход в логистиката е да посочи, че фрагментарният мениджмънт и решения обикновено водят до субоптимални решения, защото игнорират взаимодействията между взаимосвързаните процеси и дейности. Затова преди да се вземе решение в една област трябва да се прецени, какво ще бъде неговото влияние върху останалите дейности. В основата на подхода на отчитане на сумарните разходи стои приложението на системните принципи в областта на разходите. Според него при вземане на решение за снижаване на разходите в дадена подсистема трябва да се проследи как то ще се отрази върху сумарните разходи на цялата система. Системният подход се препоръчва с оглед предпазване от суботпимални решения и постигане на глобален оптимум.

-Поточен принцип. Поточният принцип изхожда от основния обект на логистиката - материалния поток Той има за задача да илюстрира на по-общо ниво промяната на гледната

точка от вертикална, йерархична и функционално-ориентирана към хоризонтална и процесно-ориентирана Според поточния принцип функционалните и организационни граници губят своето значение. Тук следва да се отбележи, че терминът логистична верига (стойностна верига) се използва именно в този контекст сред авторите от централна Европа.

-Ориентация към потребителя и обслужването. Принципът на ориентация към потребителя и обслужването иска да подскаже, че разглеждайки цялата логистична верига може да се установи, че не само крайният потребител има определящо влияние върху нейното цялостно функциониране. Този принцип изисква всички взаимодействия между доставчика и неговия доставчик да се разглеждат като отношения между две съседни звена в логистичната верига, тъй като те също имат възлова роля върху нейното цялостното функциониране.

Повечето от тези характеристики в голяма степен се застъпват и в англо-американското разбиране за мениджмънт на логистичната верига (МЛВ). Сравнявайки европейската трактовка на логистиката. разгледана по-горе, с американската, не се открояват някакви особени различия. Затова в голяма част от европейските литературни източници се забелязват известни проблеми с използването на понятието МЛВ. Разграничителните линии между логистиката и мениджмънта на логистичната верига, които понастоящем са възприети и от най-широк кръг автори в тази проблематика, се намират в техния организационен обхват. Така логистиката се фокусира преди всичко върху вътрешно-организационните взаимодействия, докато МЛВ се съсредоточава върху междуорганизационните връзки - фигура 45

Независимо от това, че на пръв поглед посоченото разграничаване изглежда достатъчно логично и основателно ние можем да се съгласим с него само при определени условия. Например, основните характеристики на двете понятия - логистика от европейска и МЛВ от англо-американска гледна точка са подчинени на спазването изискванията на системния подход, който определено не придава особена важност на организационните граници. Затова очертаването на разграничителна линия по границите на организацията изглежда твърде изкуствено поради ясно изразената поточна ориентация на двете концепции (логистична концепция за мениджмънт на логистичната верига).

3.2. Англо-американско разбиране на логистиката

В Америка се наблюдават известни различия в развитието на логистичната теория. Там разглеждането на логистиката и производството се ограничава преди всичко върху оперативно логистично равнище, включващо управлението на дейностите транспорт, складиране и подържане на запасите Принципът на отчитане на сумарните разходи в логистиката е формулиран вследствие практическо изследване на предимствата на въздушния транспорт [42]. Целта е била да се изследва относителната ефективност на въздушния транспорт като по-високите транспортни разходи се съпоставят с икономията на разходи за поддръжка на по-големи складови запаси. След основаването през 1963 година Съветът по мениджмънт на логистичната дистрибуция, по късно преименуван на Съвет по логистичен мениджмънт (Concil of Logistics Management) публикува множество статии, дискутиращи предметната област на логистичния мениджмънт. Независимо от утвърденото от Съвета по логистичен мениджмънт понятие "логистичен мениджмънт", в американската литература се използват също така голямо количество синоними, които в значителна степен припокриват неговата същност, а именно физическа дистрибуция, маркетинг-логистика, мениджмънт на материалите, логистичен инженеринг, бизнес-логистика, мениджмънт на доставките, дистрибутивен мениджмънт и др.

Най-широко разпространената и възприета дефиниция на понятието погистика е дадена през 1986 година от Съвета по логистичен мениджмънт. Тя гласи: "логистиката е процес на планиране, реализация и контрол първо на ефективни и ефикасни потоци и второ на съхранението на суровините и материалите, незавършеното производство, готовите изделия както и на свързаната с тях информация от точката на възникване до точката на потребление с цел удовлетворяване потребностите на крайните потребители". Може да се отбележи, че това определение за логистичен мениджмънт пресича организационните граници и дава сходна интерпретация на логистиката. аналогична на ниво едно и две от европейското разбиране - фиг 4.6. В англо-американската литература не се забелязва по-нататъшна еволюция на понятието логистика като характерното тук е. че именно концепцията за МЛВ произхожда от логистичната теория. Идеята за МЛВ най-напред се прокарва в разработките на Oliver и Webber [96].

З.З. Обобщение

Анализирайки изследванията в областта на логистиката и мениджмънта на логистичната верига се забелязва тесен паралел в развитието на съответните теории и голяма прилика между първо и второ ниво от европейското разбиране за същността на логистиката и американската дефиниция според Съвета по логистичен мениджмънт.

Основните школи в развитието на МЛВ (без интеграционната школа) могат да бъдат причислени като цяло към първото и второто ниво на европейското определение на понятието логистика, докато третото ниво частично се припокрива със схващанията на интегративната школа като се наблюдават и определени различия.

Европейската логистична концепция се отличава от една страна с многообхватна и сложна теоретична база, но едновременно съдържа известна неопределеност и двусмислия, както и недостатъчно голяма практическа приложимост. Англо-американската концепция за МЛВ е много по-прагматична и с непосредствено практическо значение, което може да бъде отбелязано само за някои части от европейската логистична философия.

Обобщавайки казаното, може да се посочи, че под логистичен мениджмънт (второ ниво на понятието логистика) следва да се разбира планирането, организирането и контрола на логистичните системи (първо ниво на понятието логистика) относно специфични логистични принципи (трето ниво на понятието логистика). Принципно погледнато, понятието МЛВ е синоним на термина логистичен мениджмънт. Казваме принципно, защото двете понятия засягат различни аспекти от една и съща област. Ако възприемем тази теза, тогава можем да отнесем решаването на вътрешно-организационните въпроси към компетенциите на логистичния мениджмънт, а междуорганизационната проблематика към МЛВ. В тази връзка може да се изведе и твърдението, че МЛВ е приложна концепция, която може да се разглежда като цялостна логистична концепция. Тя е тясно свързана с основната предметна област на  на логистиката и се концентрира върху активното управление на материалните, информационните и финансовите потоци. В нейния обхват попадат междуорганизационните проблеми както и кооперативните взаимоотношения между участниците в цялата логистична верига. Въпреки това, МЛВ често се разглежда като концепция, която дадена организация трябва да използва за управление на своята логистична верига (мрежа), отколкото като цялостна концепция с обособен детайлен поглед върху всички участници.

4. Източници на конкурентни предимства чрез мениджмънт на логистичната верига

Характерен белег на мениджмънта на логистичната верига (МЛВ) е преследването на комплекс от разнообразни цели. На практика при разработка на концепцията за МЛВ най-често акцентира върху съкращаване на запасите в цялата верига или по-общо върху намаляване на разходите. Към тях се добавят подобряване обслужването на клиентите или степента на удовлетворение на техните потребности, както и формиране на конкурентни предимства [41,51]. В голяма част от публикациите се изброяват най-различни целеви величини на МЛВ, без да се посочват принципи и критерии за тяхната класификация. В тази точка ще се опитаме да изведем и опишем някои конкретни цели и задачи, което да улесни разработката на практически осъществима концепция за МЛВ.

В литературните източници широко се застъпва тезата, че основна задача на МЛВ е да подпомогне създаването на конкурентна позиция на организацията Тук трябва да се отбележи, че концепцията за МЛВ е много близка до предложената от М. Портър [103] концепция за стойностната система (Value System), която той използва за описание на икономическата среда на организацията. Основна разлика между двете е, че Портър се фокусира върху вътрешноорганизационната стойностна верига (Value Chain), като част от стойностната система, докато концепцията за МЛВ набляга преди всичко на междуорганизационните връзки. Тук ще използваме класификацията на източниците на конкурентни предимства, представена от Портър, като отправна точка за оценка на потенциалния принос на концепцията за МЛВ за реализация на тези предимства. Според Портър основна база за осигуряване на конкурентни предимства за организацията е превъзходството на нейните продукти. То може да се основава или на по-ниски разходи (лидерство в разходите) или на специфични характеристики на продукта, които га разграничават от предложенията на конкурентите в очите на купувача (диференциация). Тъй като МЛВ акцентира на междуорганизационните аспекти като източник на конкурентни предимства, в тази точка ще разширим обхвата на инструментариума на Портър и ще опишем двата типа конкурентни предимства, отнесени за цялата логистична верига. Основната идея за това е, че конкурентните отношения се проявяват не само между организациите от един бранш, а и между логистичните вериги, в които те участват. Така може да се обобщи, че за да се постигнат предимства пред конкурентите от една страна всички елементи на стойностната верига в рамките на организацията трябва да се синхронизират с фирмената стратегия, а от друга всички организации в логистичната верига трябва да се направляват в една и съща посока.

Портър идентифицира десет основни фактора (променливи), имащи съществено влияещи върху способността на организацията да реализира конкурентни предимства в посока на ниски разходи или диференциация [104] Тук ще разгледаме по-важните от тях в контекста на тези две възможности, като се опише тяхната значимост, както и предимствата от приложението на системния подход върху цялата логистична верига. Десетте фактора, които допринасят за реализиране на потенциала за по-ниски разходи или диференциация са следните: връзки, икономия от мащаба, обучение и обмен на знания, структура на натоварването на мощностите, коопериране, интеграция, подходящия момент, другите решения с косвено въздействие, характеристики на местоположението и институционални фактори.

•  Връзки

Факторът връзки има изключителна важност за концепцията за МЛВ, изхождайки от идеята, че междуорганизационните взаимоотношения имат съществено влияние върху резултатите на организацията. Портър използва тази променлива, за да подчертае значението на взаимодействията между отделните дейности и процеси. Когато дадена дейност може да бъде пряко засегната от изпълнението на друга дейност, тогава основното внимание трябва да се насочи към тяхното съгласуване. Според Портър могат да се различат два типа връзки. Първите са вътрешни в рамките на стойностната верига, т.е. в организацията, а вторите вертикални, т.е. между съответната организация и нейните снабдителски и дистрибутивни канали. Естествено, концепцията за МЛВ обхваща и двата вида връзки, но тя акцентира на междуорганизационните аспекти. Той отбелязва, че "управлението на връзките с доставчиците може да понижи общите разходи във веригата чрез координиране или цялостна оптимизация" [103].

•  Мащаб на дейността

От гледна точка на разходите мащабът на реализация на една дейност представлява фактор, въздействащ в определена степен върху техния размер. Икономия от мащаба се наблюдава, когато разходите за единица резултат при изпълнение на определена дейност се намаляват при увеличение на нейния обем или казано по друг начин, сумарните разходи за дейността нарастват в по-малка степен от увеличението на резултатите от нея. Ако не се наблюдава посочения ефект, тогава се отбелязва наличие на преразход от мащаба.

Икономията от мащаба представлява значителен източник за реализиране на конкурентни предимства чрез по-ниски разходи особено в междуорганизационен аспект. В рамките на логистичната верига може да се извърши групиране на подобни дейности, чрез което да се реализира икономия от мащаба.  По този начин се създават условия за намаляване на разходите на участниците във веригата, от което се снижават и разходите за крайния потребител Възможности за реализиране на ефекта могат да се търсят например в областите складиране или управление на запасите Например, вместо всеки доставчик да изгражда и подържа запас в собствен склад, може да се организира само един склад, който да бъде използван съвместно от няколко участника във веригата като така се съкратят постоянните разходи, характерни за предходния случай. Същият ефект се постига и когато се обедният дейностите по снабдяване, което води до по-силна позиция в преговорния процес вследствие по-големия обем на покупките, а от тук и до по-ниски покупни цени на единица изделие.

Мащабът на изпълнение на дейността може да се разглежда и като източник на предимства в областта на диференциацията При провеждане на процеси с по-голям обхват нивото на обслужване може да бъде по-високо. отколкото при по-малките производители. Такъв ефект се наблюдава в областта на мобилните телекомуникации, където по-големият оператор с повече на брой клетъчни станции, разположени в множество държави може да осигури по-бърза услуга и по-добро обслужване на клиентите.

-          Обучение и обмен на знания

Резултат от обучението се наблюдава тогава, когато веднъж проведени дейности впоследствие се изпълняват с по-голяма ефективност Повишаването на ефективността се дължи на предварителното познаване на кръга от проблеми и начина на тяхното разрешаване. Освен това обучението може да бъде резултат и от обмен на знания между браншовете или организациите Обучението и обменът на знания позволяват изпълнение на дейностите с по-ниски разходи, което дава отражение върху конкурентните предимства. Например, разработените и използвани сложни методи и техники в една организация, могат да намерят поле на приложение и в други фирми от логистичната верига, като така се съкратят общите разходи.

Адаптирането на нови методи също може да доведе до конкурентни предимства от диференциация, ако осигуряват нови свойства или по-добро ниво на обслужване. Например, приложението на щрих-кодове в международния въздушен транспорт или колетните услуги може да повиши конкурентноспособността на използващата ги фирма, предлагайки на своите клиенти непрекъсната информация за това, в коя точка от маршрута се намират техните товари. Така възникват допълнителни възможности за създаване на конкурентни предимства посредством значителна диференциация. Много често обаче двата ефекта се наблюдават паралелно.

• Структура на натоварването на мощностите

Когато размерът на постоянните разходи е значителен, тогава структурата на натоварването на мощностите има особена важност за разпределението на разходите върху продаваните продукти. Изхождайки от междуорганизационните отношения, хармонизацията на поръчките или намаляването на цикличността в снабдителската политика на клиента могат значително да допринесат за по-ефективно натоварване на мощностите и така да се редуцират запасите, както и разходите от недостатъчно използване на оборудването. В логистичните вериги силно е изразен ефекта на Форестър (камшичен ефект), където малките колебания в търсенето на крайния потребител се усилват последователно по протежение на цялата погистична верига, като причиняват огромни колебания в търсенето на доставчиците от последните нива [10.49]. Този ефект може да бъде частично неутрализиран, когато доставчиците получават своевременна информация от своите клиенти за размера на постъпващите поръчки от крайните потребители, което позволява тяхната навременна реакция. Косвено този фактор може да осигури възможности и за диференциални конкурентни предимства, когато доставчикът предоставя навреме по-пълна информация на своя клиент и така в неговите очи се формира представа за по-висока надеждност на цялата логистична  верига.

•  Коопериране

Факторът коопериране е тясно свързан с предходната променлива. Фактически той предполага разделение на ресурсите и може да бъде представен като средство за постигане на икономия от мащаба, обучение и по-добра структура на натоварване на мощностите [103]. Портър използва характеристиката коопериране, за да обедини взаимодействията между отделните бизнес-единици в рамките на организацията, които могат съвместно да реализират различни дейности или да поделят ноу-хау. Това взаимодействие може да се интерпретира и като взаимно обучение, както бе посочено по-горе. Все пак разпределението на отделните дейности заема също централна роля и в междуорганизационния аспект, тъй като се разглежда като допълнителен източник на синергични ефекти.

Например диспечерският отдел се ангажира в планирането и диспечирането на транспортния парк на двете организации като съвместното управление на запасите допринася за по-добро ниво на обслужване и по-ниски разходи, както и комбиниране на дистрибуторските организации или обработката на поръчките.

•  Интеграция

Нивото на вертикална интеграция описва състоянието на провежданите дейности в рамките на организацията или нейната организационна структура. Когато се изхожда от принципите на теорията за транзакционните разходи, изпълнението на една дейност в обсега на организацията избягва разходите, произтичащи от контактите с пазара, но генерира допълнителни разходи вследствие използване на организационната система на фирмата. Интегрирането допринася също и за реализиране на предимства в областта на диференциацията, когато организацията контролира по-добре определени аспекти от предлагането на нейната продукция. Когато се разглежда степента на вертикална интеграция се засяга една от чувствителните точки на МЛВ. Концепцията за МЛВ не трябва да препоръчва определено ниво на вертикална интеграция, тъй като така се възприема фиксирана организационна конфигурация на логистичната верига, или да предлага интегриране на процесите или дейностите, въпреки организационното състояние на участниците. МЛВ обикновено се възприема като междуорганизационна концепция като се акцентира именно на тази и характеристика.

Ясно е, че поради представените особености не могат да бъдат предложени конкретни препоръки за постигане на конкурентни предимства посредством интеграционната променлива. Също така Портър коректно посочва, че тази характеристика е валидна само в границите на организацията.

•  Подходящият момент

Определянето на подходящия момент е един от съществените източници за придобиване на конкурентна позиция на организацията и логистичната верига. Фирмата навлязла първа на пазара може да постигне диференциални предимства (имидж на пионер), а така също и предимства в разходите вследствие ефекта на обучението. Да бъдеш пръв обаче не е само предимство. Недостатъците се появяват, когато фирмите "последователи" се възползват от маркетинговите усилия на първите в бранша, или когато прилагат по-сложни и модернизирани производствени технологии за имитиране на продуктите.

Мениджмънтът на логистичната верига изпълнява съществена роля при определянето на подходящия момент за навлизане на пазара или за подобряване на продукта. Както бе дискутирано, обменът на знания и обучението, както и съвместното изпълнение на определени дейности съдействат за подобряване на информационните потоци и допринасят за цялостна оптимизация на дейностите на всички участници във веригата. Обменът на натрупаните знания води до по-къси срокове за пускане на нови продукти на пазара, а комплексната оптимизация на производствените процеси резултира в по-голяма гъвкавост по отношение на пазарните промени.

•  Други решения

Факторът "други решения" обобщава тази съвкупност от решения в организацията, които не са пряко свързани с представените фактори за постигане на конкурентни предимства, но дават отражение върху стратегическото поведение на организацията и логистичната верига. Най-важните "други" стратегически решения,  които влияят върху разходите и диференциацията, се отнасят до дизайна и конструкцията на продукта, неговите функции и характеристики, дълбочина и ширина на продуктовата програма, нивото на обслужване, срока на доставка, използваните дистрибутивни канали и др. [103].

Тези решения имат изключителна важност за конфигурацията на логистичната верига, както и за вида на участващите организации. Независимото разпределение на задачите и дейностите в рамките на логистичната верига причинява субоптимизация на процесите, което не позволява реализиране на конкурентни предимства за участниците в нея В тази връзка е необходимо отделните решения да бъдат съвместно координирани от членовете на логистичната верига, което представлява и основната същност на концепцията за МЛВ

•  Характеристики на местоположението

Местоположението на производствената площадка, центровете за обслужване и т. н. оказват също така влияние върху разходите и диференциацията на организацията и логистичната верига. Най-често при избора на конкретно местоположение се отчитат следните по-важни характеристики: разходи за работна сила. съществуваща инфраструктура, енергийни разходи, наличие на образован персонал.

Координацията на решенията относно местоположението в рамките на логистичната верига може да осигури конкурентни предимства по две причини. От една страна може да се избере такова място за разположение на дейностите, което да не се ограничава от местоположението на самата организация. Това е целесъобразно, когато трябва да се отчете допълнително разположението на доставчиците или дистрибуторите. Аргумент за това е, че ако прехвърлянето на дейности към друг участник в логистичната верига води до цялостно подобрение в разходите или в диференциацията, то това повишава и общата конкурентна позиция на цялата логистична верига. От друга страна обаче решенията за местоположението на новите дейности трябва да съобразяват в някаква степен мястото на вече съществуващите мощности. Все пак разположението на допълнителни производствени площадки на доставчика в близост до производствените мощности на купувача може да доведе до спестяване на транспортни разходи, съкращаване на запасите и повишаване нивото на обслужване.

• Институционални фактори

Към институционалните фактори Портър включва всички външни фактори като държавна и местна нормативна уредба, данъчни закони и др. Различията в тези фактори се разглеждат аналогично на решенията за местоположение в случаите, когато те се координират между всички участници в логистичната верига.

Обобщавайки ще посочим, че в тази точка бяха разгледани основните фактори, които имат най-голям принос за постигане на двата основни вида конкурентни предимства за организацията. Чрез разширяване обхвата на разработената от Портър концепция за стойностната верига върху междуорганизационните отношения, бяха демонстрирани възможностите за осигуряване на конкурентноспособност посредством разработка на концепция за мениджмънт на логистичната верига.

5.Базов модел на мениджмънта на логистинната верига

При разглеждането на вече представените логистични мрежи прави впечатление многообразието от възли, които конфигурират структурата на мрежата и които трябва да бъдатт преодолени при движението на товарите през логистичната мрежа. Обикновено участниците в мрежата са независими организации, които се конкурират помежду си предлагайки най-благоприятни условия [99]. Характерно за тези организации е, че работят в условията на неопределеност относно времетраенето на срока на съвместната работа, тъй като контактите са най-вече краткосрочни и без гаранция за удължаване Водещ параметър на преговорите най-често се явява по-ниската цена, а качеството и обслужването се поставят на второстепенно място. Съществуването на несигурност относно продължаването на договорите може да се констатира чрез големите запаси и високите капацитетни резерви. Производствените цикли на поръчките и доставката на материалите в тази система са сравнително дълги, тъй като при всяка смяна на участниците съответните връзки трябва отново да се дефинират и преодоляват.

Подходите на мениджмънта на логистичната верига залагат на модел на коопериране между участниците в логистичната мрежа за разлика от конкурентните модели, включващи независими пазарни субекти. Кооперирането обикновено започва с краткосрочни договори, които поставят основите за дългосрочно сътрудничество на базата на рамкови споразумения. На тази основа връзките между участниците в мрежата получават една по-висока стабилност и могат да се създадат опростени процедури за преминаване през възлите. Системите за информационен обмен и материалните потоци между отделните участници се съгласуват по следния начин:

• чрез дългосрочни договори, които ясно разграничават постигането на логистични резултати във веригата.

• чрез взаимен обмен на всеобхватна информация.

• чрез междуфирмени информационни системи със стандартни протоколи от вида ЕDI.

• чрез стандарти в системата от материални потоци.

• чрез опростяване на процедурите и съгласуване в цялата верига,

• чрез премахване на пиковите натоварвания посредством планиране на капацитета и

• чрез обмен на предварителна информация за по-ефективно управление на

производството.

Това интегриране позволява бързо протичане на поръчките през мрежата, без да се налага включване на купувачите, обсъждане на договорни клаузи и контролиране на стоките при постъпване след обичайните процедури. Кооперирането между участниците в логистичната мрежа, превърнали се в логистични партньори, засяга също и останалите аспекти като продуктовото и асортиментното развитие, изследванията и развойната дейност, както и съвместните действия по стимулиране на продажбите. Тези представи за коопериране и произтичащите от тях положителни ефекти са отразени в американската литература още през 60-те години при въвеждането на концепцията за вертикална маркетингова система.

Претворяването на базовия модел в практически работоспособна кооперация между партньорите изисква постепенно изграждане на доверителни отношения в процеса на сътрудничество. Принципът за съгласуване на партньорите от логистичната мрежа може да се пренесе също до различните отдели и сектори в даден концерн или предприятие. Например той може да се използва за оптимизация на многофазни дистрибутивни системи или стратегически и оперативни звена на континентални пласментни структури. Прилагането на принципа може да се подпомогне чрез съставяне на показатели за контрол на логистичната верига.

Основният модел на мениджмънта на логистичната верига може да бъде представен посредством два основополагащи принципа:

1.Цялостно обхващане на логистичната верига.

2.Коопериране между партньорите в логистичната верига.

Посоченият базов модел може да се конкретизира по следния начин, което включва:

• Ориентация към клиентите в логистичната верига, включително и към крайните клиенти [119]. Тук са необходими измервания за качеството на обслужването с оглед разкриване на потенциала за усъвършенстване Кооперативните идеи могат да се разширят върху организацията на крайните клиенти, като например възприемане на определено обслужване на крайните клиенти посредством доставчиците или чрез логистични фирми.

• Кооперирането с външни партньори следва да се разширява, но не трябва да се занемарява сътрудничеството между звената вътре в организацията. Необходимо е да се разкрият недостатъците на собствената функционална организация и чрез реорганизиране на бизнес-процесите да се адаптира към изискванията на логистичната верига

• Цялостното разглеждане на логистичните вериги разкрива потенциал за оптимизация на веригата. В този случай трябва да се помисли за управление на асортиментната структура на продуктите. Така при разработката на нови продукти следва да се вземат под внимание разходите за отделните модификации по протежение на цялата логистичната верига. В производствения процес, който е разпределен между партньорите във веригата, обособяването на индивидуализираните варианти на базовия модел (например сглобяване, специфично местно опаковане и ръководства за експлоатация) трябва да се предприема, колкото се може по-накрая, т.е по-близо до края на логистичната верига. Този подход в логистичната литература се отбелязва като отлагане или отсрочване (Postponement) [64].

Другите направления за оптимизация на логистичната верига се отнасят до управлението на запасите и определянето на местоположението.

• Друг аспект, който е много тясно свързан с принципа на коопериране е изграждането на обхватна информационна система като например сканиращи каси в точките на продажба от логистичната верига.

След като разгледахме най-общите принципи, сега можем да обобщим и конкретните форми на коопериране при мениджмънта на логистичната верига. Така могат да се разграничат подходи за мениджмънт на логистичната верига в снабдяването и в пласмента, както и цялостни подходи, които интегрират снабдяването и пласмента - таблица - 4.2.

Табл. 4.2. Подходи в мениджмънта на логистичната верига

6. Обяснение на мениджмънта на логистичната верига чрез теорията на транзакционните разходи

Както вече разгледахме, американската теория за транзакционните разходи на новата институционална икономика се опитва да разкрие, кои условия влияят върху основаването на едно предприятие и кои фактори стимулират към вертикална интеграция или коопериране [131]. Изхождайки от нейните постановки можем да установим, че мениджмънтът на логистичната верига е конкурентно ориентиран и насочен към предоставяне на по-висока полезност на клиента. Различават се също неконкурентни институционални форми като вертикална интеграция или сключване на краткосрочни и дългосрочни договори. Мениджмънтът на логистичната верига притежава следните предимства, характерни също за вертикалната интеграция и договорите за доставка:

Предимства на вертикалната интеграция: -координация и контрол; -комуникация; - конкуренция между целите; -намаляване на неопределеността; -подобрено натоварване на оборудването; -равномерни очаквания.

Предимства на договорите за доставка: -разпределение на риска; -разпределение на дълготрайните активи; -понижаване на неопределеността; -задължения за цена, количество и качество; -обмен на информация; -ориентация към бъдещето; -ниски бариери за навлизане в бранша; -повишена гъвкавост спрямо вертикалната интеграция.

По аналогичен начин могат да се представят и недостатъците на мениджмънта на логистичната верига, присъщи също за вертикалната интеграция и договорите за доставка.

Недостатъци на вертикалната интеграция: - изключителна собственост върху дълготрайните активи; - приложение само на собствени технологии; - преразход от размера и диапазона на контрол; - намален пазарен натиск за ефективност; - бариери за навлизане в бранша.

Недостатъци на договорите за доставка: - ограничения върху координацията и контрола; - дублиране на усилията; - проблеми при управлението на кръстосаните връзки; - бариери за навлизане поради взаимна зависимост.

Мениджмънтът на логистичната верига като конкурентна форма на коопериране, обаче притежава много повече предимства от договорите за доставка и вертикалната интеграция. Той позиционира фирмите съобразно техните водещи компетенции, докато рисковете, които възникват вследствие инвестирането в дълготрайни активи се разпределят между всички участници. Пазарните рискове се понижават чрез подобрена комуникация и координация. Мениджмънтът на логистичната верига се опитва да обедини всички силни страни на партньорите в кооперацията като едновременно преодолява недостатъците от класическите форми на коопериране - вертикално интегриране и договори за доставка.

Могат да се идентифицират две ситуации, при които приложението на концепцията за мениджмънт на логистичната верига е изключително подходящо:

Ситуация 1. Повтарящи се транзакции, изискващи се от тясно специализирано оборудване. Тази ситуация е подходяща за коопериране под формата на договори за доставка. Двете страни печелят от кооперирането. Взаимната зависимост се състои от използването на оборудването и равномерността на доставките. Така се установява дългосрочна обвързаност и се понижава мотивацията за алтернативно поведение във вреда на партньора.

Ситуация 2 Пазари с висока неопределеност, като например технологичните пазари за компютри. Тази ситуация е неподходяща за вертикална интеграция От друга страна обаче мениджмънтът на логистичната верига може да редуцира риска и неопределеността за всички партньори посредством обмен на информация и оптимизиране на логистичните процеси чрез коопериране Съответните договори трябва да отразяват несигурността като се подържат гъвкави правила, а някои клаузи се оставят отворени за по-нататъшна конкретизация.