Joomla Software solutions Template

Payday loan

Дейвид Рикардо (1772г. – 1823г.).

Рикардо дели обществото на класи , отреждайки им различна роля.Той счита , че едни класи движат общественото развитие,а други го възпират.Той е привърженик на интересите на бизнескласата , на промишлената буржоазия извършваща промишлената революция и решително се противопоставя , макар сам да става земевладелец , срещу интересите на поземлената рентиерска класа.Рикардо не осъжда работническите съюзи и здружения , но и не им придава сериозно значение.

На класовата структура на обществото Рикардо отрежда определена роля във функционирането на икономиката.От тук той извежда основната задача на политическата икономия , която според него е установаването на законите за разпределението на  „продукта на земята” (т.е. на националния доход и националното богатство.) между трите основни класи в обществото – наемни работници , капиталисти , земевладелци.

В края на  XVIII и началото на  XIX век се появява ново течение наречено утопичен социализъм.Типични представители за този период са : Сен Симон (1760г. – 1825г.) , Шарл Фурие (1772г. – 1837г.) и Робърт Оуен (1771г. – 1858г.).Към школата на социалисти утописти , но с национално значение преди всичко принадлежат и Етиен Кабе , Виатлик и др.

Най – ценно при тези представители на утопичния социализъм е това , че те изобразяват и подлагат на една безпощадна критика съществуващата социално – икономическа система и се стремят да дадат модели на бъдещи общества , макар и изградени на случайни , непотвърдени от практиката истини и закономерности , т.е. при тях са налице едни неясни и произволно създадени модели , но за сметка на това твърде привлекателни и близки до желанията на изстрадалите маси в обществото.

Критиката на съществената социално – икономическа система от социалистите утописти на  XVIII в. е в по – голяма или по – малка степен отражение на определен исторически момент в нейното развитие – а именно особенностите на ранното развитие на капитализма в тези страни и класическите форми , в които това развитие се осъществява.

Класиците на марксизма – Карл Маркс и Фридрих Енгелс обогатяват предмета на политическата икономия , като подчертават , че тя изучава обществено – икономическите отношения и законите , които управляват производството , разпределението , размяната и потреблението на материалните блага при всички обществени формаций.

Отговорите на тези въпроси дават следните постановки на Маркс.При определяне на предмета на изследването преди всичко той изхожда от простото положение , че основата на живота на хората и общественото е материалното производство , предполагащо труда , оръдията и предметите на труда.За да живеят хората , трябва постоянно да потребяват материални блага , а за да ги имат , те трябва да произвеждат , да се трудят.Но индивидите произвеждат необходимите им материални блага не изолирано , на групи , на общества.В този смисъл производството е винаги обществено производство , а трудът – дейност на асоциирания обществен човек.Най – важното условие за осъществаването на трудовия производствен процес е съединяването на работната сила (разбирана като способността на човека за труд) със средствата за производство (състоящи се от оръдия и предмети на труда).Тези два елемента – работната сила и привежданите в движение от нея  средства за производство , съставляват според Маркс производителните сили на обществото.

Представеното разбиране за предмета на икономическото изследване в „Капиталът” Маркс обобщава като предмет въобще на политическата икономия.Защото макар той да изследва един исторически тип производствени отношения – тези на капиталистическия начин на производството , предметът на политическата икономия в постановката му не се затваря само в този „тесен смисъл” на капитализма , а се разбира по – широко , обхващайки изучаването на производствените отношения на общественото на различните исторически степени в неговото развитие.

Алфред Маршал вече замества термина „политическа икономия” с „икономикс” и подчертава , че икономиксът има по широко значение , отколкото политическата икономия.Той често ги употребява като синоними.”Политическата икономия” или икономиксът – пише Маршал – се занимава с изследване на нормалната жизнена дейност на човешкото общество; тя изучва тази сфера на индивидуалните и обществени дейности , която по най – тесен начин е свъзана със създаването и използването на материалните основи на благосъстоянието.

Маршал счита,че икономиксът трябва да се ръководи от прагматични цели до колкото е възможно , следва да отбягва острите проблеми на политическите  и партиините борби.Само тогава тази наука ще подпомага държавните дейци да изберат правилно целите , полезни за стопанското развитие на страните си , и ще им препоръчва най – рационалните и ефективни методи и средства за тяхното осъществяване.Той подчертава , че икономиксът не е само чиста икономическа теория , но и приложна наука , насочена към изработването и реализацията на такава икономическа политика , спомагаща за постигане на максимум изгода (полезност , печалба) от микроикономическите агенти (купувачи , продавачи , производители , потребители , домакинства и фирми) с минимум разходи (на труд , време , капитал).

Фундамент на изследванията на Маршал са теориите за: пределната полезност , пределната производителност на производствените фактори и равновесия.Той анализира законите на ценообразуването и правилата за рационалната организация и ефективното използване на ресурсите.Неговата огромна заслуга е в това , че превръща икономикса в наука за рационалната стопанска дейност на макроикономическите еденици.Поради това той се възприема като баща на  микроикономикса.

Политическата икономия има по – широк предмет в сравнение с икономикса.Последният изучава преди всиччко закономерностите и механизмите на координация на стопанските процеси в развитото капиталистическо пазарно стопанство.Политическата икономия , както беше изложено , изучава дълбоката същност на икономическите отношения и законите , управляващи производството , разпределението , размяната и потреблението на материални блага при всички обществени формации.Тя се базира на трудовата теория за стойността , на икономиксът – на субективната теория за полезността (пределната полезност) докато политическата икономия разглежда икономическите отношения и закони като обективни , независещи от волята и желанията на стопанските субекти , то икономиксът анализира тяхното поведение и субективните им мотиви и предпочитания при осъществяване на стопанската дейност.

Политическата икономия разглежда капиталистическото пазарно стопанство като преходна форма на стопанството , което на определен етап от своето развитие неизбежно ще отстъпи историческото си място на плановата , централно управлявана икономика.Икономиксът анализира капиталистическото стопанство като вечно и непреходно.В това се състой главната разлика между тези две направления на икономическата наука.

Публикуваната през 1936г. „обща теория на заетостта , лихвата и парите” на Джон Мейнард Кейнс става основната за съвременния икономикс.С нея той отхвърля микроикономическия подход на неокласиците и доказва , че в условията на несъвършена конкуренция автоматичният механизъм за регулиране на пазарното стопанство престава да работи нормално и ефективно.Според Кейнс условията за процъфтяване на фирмите (при максимум печалба и минимум разходи) не са идентични с условията за нормално функциониране на цялата икономика.За това той обосновава необходимостта от активна държавна намеса при регулирането на стопанските процеси и създаването на „ефективно” съвкупно търсене.Държавата според него трябва да оказва определящо влияние върху склонността към потребление чрез съответната система от данъци , фиксиране на лихвения процент , социализацията на инвестициите и други средства.По такъв начин се надява недостатъците на пазарното стопанство и икономическите кризи да бъдат преодолявани и да се осигури приближаването към пълна заетост.

Кейнс смята , че главната задача на икономикса е разработката на стопанската политика,  спомагаща за сформирането на „ефективно” търсене , икономически растеж , пълна заетост и благосъстояние на обществото.

Представите за предмета на съвременния икономикс се развиват и обогатяват както последователите на Кейнс , така и от неговите противници.Богатството от дефиниции за икономикса нараства , което се дължи на две основни причини.Първо , през последните десетилетия бурно се развива самият обект на икономическата теория – огромното разообразие от условия, взаимозависимости и резултати от функционирането на пазарното стопанство.Второ , съществено се обогати аналитичният апарат на тази наука .

Предприема разработването на икономическата теория , обясняваща по – реалистично механизма на функционирането на икономиката в условията на несъвършена конкуренция и несъвършена информация.Той се стреми да състави такива рецепти за регулирането на капиталистическата икономика , които да намалят противоречията в нея и да осигурят условия за стабилен икономически растеж.

Кейнсианството се превръща в общопризната идеология на държавномонополистическия капитализъм , теоретическата база на една икономическа политика , получава наименованието „политика на регулирано търсене”.

Кейнс определя равнището на заетостта не от изменението на работната заплата , а от динамиката на „ефективното търсене” , което от своя страна се изгражда от очакваните разходи за потребление и инвестиране.В една икономика равнището на заетост и величината на националния доход се определят не от изменението на цените на ресурсите, а от „ефективното търсене”.Причините за безработица според Кейнс се коренят във вътрешните недостатъци на капиталистическата система , изградена на базата на свободната конкуренция.В своята икономическа теория Кейнс се стреми да определи закономерностите на движение на „ефективното търсене” и прираста на националния доход.

Според него в основата на „ефективното търсене” стоят две градивни съставки : потребление и инвестиции.Състояние на пълна заетост в една икономика може да има само тогава , когато тези две съставки за даден период от време се намират в определено съотношение и могат да достигнат изискващото се необходимо равнище за това.Кейнс разглежда личното потребление като фактор , от който зависи потреблението в една страна.Според него върху личното потребление оказват влияние редица обективни и субективни фактори , които изменят реалните доходи , но не оказват съществено влияние върху обема на цялостното потребление в една страна.Личното потребление е представено от Кейнс като устойчива функция от нарастването на доходите.Според него потреблението расте , но не със същия темп , с който растат доходите.Всичко това Кейнс обобщава в т. нар. от него „основен психологически закон на обществото” , изведен преди всичко от психологията на човешката личност.