Joomla Software solutions Template

Payday loan

Водите са важен елемент от географската среда, който оказва влияния върху останалите нейни елементи, а също така върху живота  и стопанската дейност на хората. Водното богатство на страната е едно от първостепенните условия за развитието на националното богатство и нах- вече на енергетиката, маталургията, химичната, циментовата, хранително- вкусовата промишленост, селското стопанство, почивното и курортносто дело, за водоснабдяване на селищата. Водите влияят върху развитието на водния транспорт, изкуственото напояване, производството на електроенергия и др.

Водното богатство на страната е представено от множество реки, езера, Черно море, блата, подпочвени, карстови и минерални води. То обаче е твърде ограничено. В много райони на страната, особено през летните месеци, водите не достигат дори за битови нужди. По запаси на човек от населението (2490 л.). България е на последно място сред страните от Балканския полуостров и на едно от последните места в Европа. Това налага задълбочено изучаване, грижливо отношение, пестеливо използване на наличните водни ресурси.

Една от причините за недостига на вода е напревилното водоползване. Обикновено след еднократна употреба водите от промишлеността не се пречистват и стават негодни за каквито и да било цели. Водата у нас все още няма реална цена и се допускат големи разхищения. Нашето водно богатство все още не се опазва и не се използва рационално.

Други причини за водния недостих са непостоянни речен режим, големите летни засушавания, ограничените валежи през летните месеци, а също така голямата замърсеност на речните и езерните води.

Върху територията на страната средногодишно подата 74 млрд куб м валежи. От тях само 19 млрд куб м се оттичат чрез реките в страната, а останалата част, която съставлява 70% от валежната водна маса се губи в изпарение.От всичко до тук си правим извода, че нашите водни ресурси се попълват едва с 30 % от водните ресурси с валежен произход. От тях 20 % се оттичат чрез реките, 10 % се просмукват в почвата и попадат в подпочвените води.

Най- голямо стопанско значение имат речните и подпочвените води. Те се използват за стопански и битови нужди, а минералните извори- за болнеоложко лечение, за курортно и туристическо дело, за оранжерийно земедение.

Достъпът до достатъчно количество вода с добро качество е от съществено значение за всекидневния живот на всяко човешко същество и повечето икономически дейности. В настоящия момент обаче, недостигът на вода и сушите се оказват голямо предизвикателство и промяната на климата се очаква допълнително да влоши нещата.

Докато "суша" означава временно намаление на разполагаемата вода, дължащо се, например, на недостатъчни валежи, "недостигът на вода" представлява превишение на търсенето на вода над използваемите при устойчиви условия водни ресурси. Поне 11 % от населението на Европа и 17 % от нейната територия досега са били засегнати от недостиг на вода. Последните тенденции показват значително нарастване на разпространението на недостига на вода из цяла Европа.

Следователно недостигът на вода и сушите са от значение не само за тези, които управляват водните ресурси. Те имат директно влияние върху гражданите и икономическите сектори, които използват вода или зависят от нея като селско стопанство, туризъм, промишленост, енергетика и транспорт. Особено производството на водна енергия, което е неутрален по отношение на емисиите на въглерод в атмосферата енергиен източник, сериозно зависи от наличието на водни ресурси. Недостигът на вода и сушите имат и по-широко влияние върху естествените ресурси като цяло чрез отрицателните странични ефекти върху био-разнообразието, качеството на водата, нарасналия риск от горски пожари и обедняването на почвата.Напредъкът към цялостно прилагане на Рамковата директива за водите] (оттук нататък наричана „РДВ“), водещата директива на ЕС за политика по отношение на водата, е от приоритетно значение за преодоляване на лошото управление на водните ресурси.Този проблем често е резултат от неефективни политики за ценообразуване на водата, които обикновено не отчитат чувствителността на водните ресурси на местно ниво. Принципът „заплащане от ползвателя“ почти не се използва извън секторите за доставяне на питейна вода и обработка на отпадните води. Въвеждането на този принцип на ниво ЕС би сложило край на ненужни загуби или разхищение, осигурявайки разполагаема вода за основни нужди, включително всички части на трансграничните речни басейни. С други думи, то би насърчило ефективното използване на водата.

Планирането на използването на земята също е една от основните движещи сили при ползването на водата. Неподходящото разпределение на водата между икономическите сектори води до дисбаланс между нуждите от вода и съществуващите водни ресурси. За да се измени схемата на разработване на политиката и да се премине към по-ефективно планиране на използването на земята на съответните нива се изисква прагматична промяна.

- Съществува огромен потенциал за пестене на вода. Населението продължава да разхищава поне 20 % от водата си поради неефективност. Пестенето на вода трябва да стане приоритет и следователно трябва да се проучат всички възможности за подобряване на водната ефективност. Разработването на политики трябва да се основава на ясна йерархизация на възможните решения за справяне с проблема с водата. Създаването на допълнителна инфраструктура за доставяне на вода би трябвало да се разглежда като вариант, когато всички други възможности, включително политиката за ефективно ценообразуване на водата и финансово ефективните алтернативи са били изчерпани. При ползването на вода също би трябвало да се въведат приоритети: ясно е, че публичното доставяне на вода винаги би трябвало да е най-значимия приоритет, за да се осигури достъп до адекватно осигуряване на вода.

По-нататъшното интегриране на свързани с водата съображения в секторните политики, засягащи водните ресурси, е от първостепенно значение, за да се премине към култура на пестене на вода. Най-общо, налице е отсъствие на последователност и дори вредни въздействия върху защитата на водните ресурси.

Най-накрая, за да бъдат напълно ефективни, политическите действия по отношение на недостига на вода и сушите трябва да се основават на висококачествени знания и информация за мащаба на предизвикателствата и прогнозираните тенденции. Съществуващите европейски и национални програми за оценка и мониторинг не са нито интегрирани, нито изчерпателни. Следователно, запълването на празнотите в научното познание и осигуряването на съпоставимост на данните в ЕС са предварителни и необходими условия. В този контекст, научните изследвания трябва да играят съществена роля, осигурявайки знания и подкрепа при провеждането на политиките.

В перспектива на национално ниво до 2010 г.:

- В съответствие с изискванията на РДВ, да се въведат тарифи за водата, основани на икономическа оценка за нейното използване и стойност с подходящи преференции за ефективно използване на водните ресурси и принос на различните форми на използване на вода за възстановяване на разходите по услугите, свързани с нея. Принципът „заплащане от ползвателя“ би трябвало да се превърне в правило, независимо от това откъде идва водата. Въпреки това, частните домакинства би трябвало да имат достъп до адекватно доставяне на вода без значение какви са техните финансови възможности.

- Да се засилят усилията за въвеждане на програми за задължително отчитане на водата във всички сектори, използващи водни ресурси.

- По-общо казано, да се осигури цялостно прилагане на РДВ, за да се гарантират или възстановят устойчиви водни ресурси.

Добри практики са тези във Франция например.Там напоителните системи трябва да са снабдени с водомери, когато се надхвърлят определени прагове на водочерпене. През периода 2000–2003 г., нивото на оборудване нарасна от 54 % на 71 %, което представлява 85 % от цялата напоявана територия.

Икономическото развитие на някои речни басейни може да доведе до неблагоприятни въздействия върху наличието на водни ресурси. Особено внимание би трябвало да се обърне на речни басейни, които са изправени пред почти постоянно състояние на интензивна употреба или недостиг на вода. Например широкото развитие на туристически курорти в чувствителни речни басейни доведе до значително въздействие върху местните водни ресурси. Фермерството също оказва значително влияние особено във връзка с напояването. Свръхводочерпенето остава сериозен проблем също и поради непълното разделяне на производството от помощите за селскостопанските производители.

Всички икономически сектори трябва да продължат да развиват ефективни по отношение на водата технологии и практики. Резултатите по отношение на водата все още биха могли да бъдат значително подобрени. В някои региони до 30 % от обема на употребяваната в сградите вода би могла да бъде спестена. В някои градове течовете в публичните мрежи за доставяне на вода могат да превишат 50 %. Наличието на подобно разхищаване на вода е признато и в напоителните мрежи. В допълнение към подобряването на технологиите, повишаването на качеството на практиките при управление на водите е важен инструмент във всички сектори, където се използва огромно количество вода (напр. селско стопанство, промишленост или туризъм).

На предизвикателствата, свързани с недостига на вода и сушите, е необходимо да се гледа както като на значим екологичен проблем, както и като на предпоставка за устойчив икономически растежу нас и в Европа като цяло. В момент, когато ЕС се стреми да съживи и даде сила на икономиката си и да продължи да има водеща роля за справянето с климатичните промени, разработването на ефективна стратегия за водна ефективност може да окаже съществен принос.

Трябва да се проведе съответната политиката с цел да се започне широко мащабен дебат за адаптирането към недостига на вода и сушите, две явления които потенциално могат да се разраснат в контекста на климатичните промени.