Joomla Software solutions Template

Payday loan

1.Еволюция на възгледите за предм.на икономикса. Осн.иконом.школи. Предмет, структура и функции на икономикса.

Първи опит да се систематизират знанията за стопанския живот е трудът на древногр.учен Ксенофонт”Икономика”(Ойкономос).Той създава система от разумни правила за организация и управление на домашното стопанство.

Понятието „икономика” произлиза от древногр.дума „ойкономос” означаваща-наука за стопанството.Понятието Икономика се преобразува в термина „политическа икономия”,означаваш-наука за законите на националното (държавното) стопанство.

Обобщавайки определенията: Икономиксът е не само чиста но и приложна наука за рационалния избор или използването на оскъдните ресурси в производството ,разпределението, размяната и потреблениетона благата.

Основни икономически школи:

1.homo faber-целенасочена трудова дейност,Китай,Египет,Елада. Имена:Аристотел,Ксенофонт,Платон. Първи опити за осмисляне икономич.устройство на гръцкото общество.

2.Меркантилизъм- Възниква в края на 16-нач. На 17в.Представители:Томас Ман,Антоан дьо Монкретиен,Жан Батист Колбер и др. Терминът „меркантилизъм” произтича от италиански-„меркантиле”-търговки,носещ печалба от търговия. Меркантилистите считат че източника на богатство е търговията,а богатството се въплъщава в парите,получавани чрез активно търговско салдо.

3.школа на физиократите-Франция

4.Класическа школа

5.марксизъм-Карл Маркс третира болестите на капитализна като неизличими,вижда изход в промяна на обществото

6.Малтус-намаляване на човешкото

ПРЕДМЕТ:

Икон.е наука за това как хората и обществото правят своя избор при разпределението на оскъдните,ограничени икономически ресурси за задоволяване на неограничените си желания и потребности.

Ограниченост има тогава,когато потребностите и желанията на хората са по-големи от възможностите,с които разполага обществото.

Стоките са оскъдни,защото желанието да бъдат притежавани надминава природната даденост на ресурсите.

СТРУКТУРА:

1.Микроикономикс-обхваща изучаването на относително обособените икономически субекти(микроединици),потребителите,домакинствата и фирмите,както и тяхното взаимодействие с икономическа среда.Задачата на микроикономикса е да покаже как отделните индивиди правят един единствен изобр измежду множество алтернативи.

2.Макроикономикс-изучава иконом.процеси и явления в общостопански мащаб.Третира съвкупните икономически величини.Това е теория на националните икономици.

3.Мезоикономикс-т.нар.”микроикономика за макроединиците”.Обект на изследване са микроединиците,превърнали се фактически в макроединици.

4.Мегаикономикс-икономика на световното стопанство.

ФУНКЦИИ НА ИКОНОМИКАТА:

1.теоритично-познавателна(единство на теория и методология)

2.Методологическа- ф-я на икономикса във взаимодействието му с другите икономически науки.

3.Практико-приложна

4.мирогледна(идеологическа)

>>В зависимост от това как се отнася към действителността и как я изучава,икономиксът може да бъде:

1.Позитивен-теоритично отражение на обективната действителност: Как е?

2.Нормативен-Как трябва да е? Основава се на обективни оценки или експертни съждения и цели да ни покаже онова,което би трябвало да е,било е или трябва да бъде.Не взема съществуващото както трябва да бъде.

3.Идеологически(„пожелателен”)-Как ни се иска да е.

По принцип икономиксът би следвало да бъде позитивен-да се стреми към обикновено разкриване на икономическите закономерности,на икономическите връзки и зависимости и на тази основа да подсказва възможните варианти на развитие на дадените процеси

. 2.  Метод и методология на икономикса.Принципи на иконом.мислене.

Методът е съвкупност от начини,средства и похвати за разриване същността и зависимостта на явленията и процесите,които са обект на анализ.

МЕТОДИ:

1.Метод на научната абстракция-Той е основен.Не е плод на въображението,а е отражение  в съзнанието на реално съществуващи отношения и връзки м/у стопанските субекти.

2.Индуктивно-дедуктивен метод- „индукция”-движение на мисълта от единичното към общото. „дедукция”-от общото към единичното.

3.Прогностичен м-д

4.Разработване на научни концепции-прогноза+обосновка

5.Историко-логически м-д

6.Методи на функционалните икономики

7.Счетоводен м-д

8.Математически м-д

9.Философски м-д

10. Метод на анализа и синтеза

ПРИНЦИПИ НА ИКОНОМ.МИСЛЕНЕ:

1.Оскъдност на благата- Благо-нещо,което има полезност и удовлетворява различни потребности. Потребност-обективно необходимо условие за съществуването на отделен индивид,социална група или общество.Начинът на удовлетворяване на потребностите е субективен.

2.Решенията са целесъобразни,когато са икономизирани.

Полезност-изгодата или задоволството,очаквано от направения избор или начин на действие.

3.Изборът зависи от предсказуемостта на промените в икономическата мотивация на икономическите агенти.

4.Икономическото мислене е маржинално и съпоставя ефекта от всяка единице допълнителен разход.

5.Всяко действие(бездействие) или вторичен ефект,който се прибавя(изважда) към първоначалния непосредствен ефект.

6.Информацията е ресурс и има цена.

7.Способност на теорията да предвижда.

3. Производството-сърцевина на икономиката

Що е производство?

-диалог човек-природа,в който човекът със своя труд регулира обмяната на веществата.

-въздействие чрез оръдието на труда върху обектите на труда за получаване на плодове на труда

-съвкупност от манипулации, работни действия

-процес-непрекъсваем,перманентен

-материална основа на човешкия живот.

Процесът на производство на материални блага представлява целесъобразна трудова дейност на хората,насочена към видоизменяне и приспособяване на природните вещи и процеси във форма,годна да задоволява човешките потребности.

1.Производството като трудов процес:

1.1 Предмети на труда-цялата гама от неготово дадени природни ресурси и създадени от човека

1.2.Средства на труда-цялата гама от средства,създадени от физическите и интелектуални сили на човека.

Работната сила е съвкупност от умствените и физическите способности,които човекът прилага когато произвежда.

2.Производството като непрекъснат процес на възпроизводство.

Съществуват 4 фази:

производство -> разпределение -> размяна -> потребление

Никоя от 4-те фази не може да променя мястото си.Те съществуват едновременно.

Типове възпроизводство:

-просто

-рестриктивно

-разширено (икономическо съживление)

4.Крива на производствените възможности.Релативна цена.Зак.за нарастващата рел.цена.

Крива на произв.възможности:

1.Чрез нея се илюстрират алтернативни комбинации от 2 блага,които икономиката може да произведе при пълно и ефективно използване на наличните производствени ресурси на дадено технологическо равнище.

2.Кривата не показва дали сме произвели достатъчно,не ползва разпределението,не ползва съотношението- производство : потребление.

3.Всяка точка от кривата ни показва пълно и ефективно натоварване на производствените възможности.

Всяка точка под кривата означава неефективно използване на производствените възможности и непълното им натоварване.

Всяка точка над кривата означава консумация на бъдещи ресурси.

4.Закон за алтернативните разходи(или за нарастващата цена)

Алтернативна цена/алтернативен разход- Това е размера на отказаната полза.В условията на ограниченост,когато индивидът е принуден да направи своя един-единствен избор измежду множество алтернативи,той избира този,от който очаква най-голяма полза.Цената на пропуснатите възможности е алтернативната цена.

Закон за нарастващата цена- придвижвания от т.А към т.В

Замествайки една алтернативна цена с друга се жертват все повече единици от даден продукт,за да може да се произведе една допълнителна единица от друг продукт.

5.Разделение на труда и размяна.Стоката

Съществуват 2 основни форми на организация на общественото производство:

1)            натурална- натурално е това стопанство,в което продуктите се произвеждат за потребление,връзката между тях е пряка и непосредствена,т.е. материалните блага преминават от производството в потреблението. Продуктите се произвеждат за задоволяване потребностите на самите производители.

2)            стокова- стоковото стопанство господства при капитализма и в условията на съвременното пазарно стопанство. Стоково е това стопанство,в което произведените продукти са предназначени за пазара.

Предпоставки за възникването на стоково производство:

1.обществено разделение на труда- големи социални групи от хора се специализират в производството на отделни видове продукти

2. частната собственост върху средствата за производство.

Резултат от общото разделение на труда и от частната собственост е:

1.повишаване производителността на труда

2.производство на продукт над потребностите на самия производител

В стока се превръща само този „полезен продукт” на човешкия труд,който е предазначен за размяна с цел да се получи съответната на него равностойност.

- Стоката като потребителна стойност е съвкупност от физически и химически свойства

- За да се превърне една вещ в стока,тя трябва да задоволява преди всичко потребностите НЕ на производителя и,а на други хора.

- Стоката като разменна стойност е способността и да се разменя.Различната стойност е количествео съотношение или пропорция,в което една стока се разменя с/у друга стока.

Като потребителни стойности стоките са различни по качество,а като различни стойности-са различни само по к-во.

Двояката същност на стоката е обусловена от двойнствения характер на въплътения в нея труд.

-              конкретният труд е трудът,който създава потребителна стойност

-              абстрактният труд създава стойността на стоката.

Овещественият в стоката човешки труд представлява стойността на стоката. Величината на стойността на стоката е количеството обществено необходимо работно време за нейното производство.

Общ.необходимо работно време-работно време,необходимо за производството на една стока при средно нормали условия на производство.

Цената е паричната форна на стойността на стоката.

6.Пари и техните функции.Монетарна система

Парите се появяват като всеобщо средство за размяна.Стойността м се измерва косвено със стоките и услугите,които могат да се купят с тях.

Същността на парите се рабира чрез техните ФУНКЦИИ,които изпълняват по време на престоя си в сферата на обръщение:

1)мярка на стойността- тази функция се изпълнява от идеалните пари,т.е. от мислено представяни.

2)средство за обръщение- парите опосредстват стоковото обръщение.Те изпълняват тази фщя като налични пари(реални пари)

- златно съдържание(в 1 книжна пара)-онова количество злато,което се приема от дадена страна за нейна парична единица на книжните пари.

- златно покритие- колич.злато,гарант на книжните пари.

3)платежно средство-изпълняват тази функция,когато покупко-продажбата се извършва на кредит,т.е. с отсрочка на плащането.

4)средство за натрупване на богатство

5)световни пари- международно разплащателно средство

Парите са най-високо ликвидната стока,която най-бързо може да се превърне в друга стока.

Основните форми на парите са: стокови и парични знаци. В съвременната икономическа литература парите се разглеждат като монетни,книжни пари,чекови депозити и електронни пари.

Развитие на различните видове пари:

1.Стокови пари- физически съществуваща стока със своя собствена стойност.Стокови пари са:монетите,изработени от злато,сребро,мед,платина.

2.неосребрими книжни пари- книжни знаци и монети,без собствена стойност,които по договореност изпълняват ролята на пари.

3.осребрими книжни пари- документ,гарантиращ притежаването на определено количество злато,който циркулира като разменно средство

4.кредитни карти- обхващат всички съвременни средства,използвани от търговските банки.

Пускането на пари в обръщение се нарича ЕМИТИРАНЕ на парична емисия.Движението на парите реално започва в емисионните банки(тези които произвеждат,печатат пари),минава през касите на търговските банки и фирмите за да достигне до гражданите.След това по обратен път парите се връщат в институцията,която ги е пуснала в обращение.

Количеството пари,което се намира в оборота на дадено национално стопанство се нарича „парична маса”.

7.Теория за пазара.Конкуренция

Пазарът:

1)това са отношенията между пазарните субекти,които участват в размяната

2)механизъм на формиране на цената ,посредством взаимоотношенията м/у пазарното търсене и пазарното предлагане

3)междинно свързващо звено м/у производството и потреблението

Функции на пазара:

1)комуникативна-осъществява се връзката м/у пазарните агенти

2)регулираща- свързва се с функционирането на пазарната икономика

3)дистрибутивна- разпределение и преразпределение

4)алхативна- пространствено разпределение

Видове пазари:

1.Според обекта:

- консумативен пазар(пазар на потребителските стоки)

- факторен пазар (на средствата за производство)

- капиталов пазар (пазар на ценни книжа )

2. По териториален признак:

- местен; регионален; национален; световен

3. Според пазарната структура

- пазар със съвършена конкуренция: 1.съвършена конкуренция , 2.монопол

- пазар с несъвършена конкуренция: 3.монополистична конкуренция, 4.олигопол

Колкото по-малко е влиянието на индивидуалната фирма върху пазара,на който тя продава продуктите си,толкова по-конкурентна е пазарната структура.

КОНКУРЕНЦИЯ: взаимодействието на пазарните агенти,при което всеки участник се стреми да реализира своите интереси.

При СЪВЪРШЕНАТА КОНКУРЕНЦИЯфирмата е получател на цената и няма пазарно влияние.Моделът на съвършената конкуренция представлява еталон,с който се сравняват реално функциониращи пазари.Дадена фирма може да се определи като МОНОПОЛ, ако тя е единствен продавач или купувач на даден продукт.Монополът може да бъде  държавен, частен или със смесена собственост.

ОЛОГОПОЛЪТ е широко разпространен пазарен феномен.Представлява индустриална структура,при която няколко фирми контролират целия пазар.

ФУНКЦИИ НА КОНКУРЕНЦИЯТА:

1)информационна

2)стимулираща

3)контролираща

ВИДОВЕ КОНКУРЕНЦИЯ:

1)между продавачите

2)м/у купувачите

3)м/у продавачи и купувачи

Общото м/у монопола и олигопола е наличието на пазарна мощ.При монопола тя е абсолютна,а при олигопола- достатъчна. Ценовото лидерство се изрзява в това,че една фирма определя равнището на цената,а другите стриктно я следват. Монополистичната конкуренция не е отрицание,а форма на пазарна конкуренция.

В тесен смисъл Конкуренция означава- присъствието на 2-ма и повече продавачи и купувачи,където се предлага ограничено количество от дадена стока.

8.Организационни форми на бизнеса

Най-често използвани критерии за класификация на организационните форми на бизнеса са: форма на собственост, предмет на дайност,начин на организация и контрол в/у дайността на фирмата, цели и задачи поставени на фирмата, мащаб на дайност, национална принадлежност на капитала на фирмата.

За разлика от предприятията,фирмите притежават пълна самостоятелност и отговорност при решаване на всички стопански,технологични и социални проблеми.

1.В зависимост от формата на собственост фирмите биват:

- еднолични частни        -общински

- дружествени частни      -държавни

- акционерни              -партийни

- църковни и др.

2. Според предмета на дайност:

-промишлени       -строителни     -селскостопански

-търговски        -транспортни    -финансови

-застрахователни и др.

Друго разделение на фирмите е: Малки, Средни и Големи

Търговският закон у нас регламентира правата и задълженията на следните фирми:

-еднолични търговци и еднол.фирми

-събирателни дружества

-командитни дружества

-друж.с ограничена отговорност

-акционерни дружества

По силата на закона търговец е физическо или юридическо лице ,което извършва някоя от следните дейности:

-покупка на стоки и др. с цел да ги препродаде; покупка на на ценни книжа с цел да ги продаде; производство на стоки с цел продажба; застрахователна, комисионна, складова, лизингова дейност на търг.представит.; банкова дейност или валутни сделки; превозна, хотелиерска, туристическа, рекламна, информационна, импресарска дейност или предоставянето на др. услуги; сделки с интелектуална собственост; производство на филми,видео,звукозаписи и др. подобни дейности; издателска или печатарска дейност; покупка,строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба.

По смисъла на закона Търговец е лице,което не се занимава единствено с покупко-продажба на стоки,а осъществява разнообразни дейности.Според ТЗ,акционерно е дружеството,чийто капитал е разделен на акции(като акциите задължително са равни).

9.Търсене и предлагане.еластичност

Търсенето показва желанието и възможността на потребителите да закупят определено количество стока при всички възможни равнища на цената и при равни други условия.

ЗАКОН ЗА ТЪРСЕНЕТО: Колкото е по-ниска цената на една стока или услуга,толкова по-голямо ще бъде търсенето и за единица време.

Ако цената е const.(х), с изменение на цените на др.стоки (у), то х и у могат да бъдат: заместими, комбинирано потребими или независимиед. от др.

ДОХОД: Зависимостта му е права,т.е. с нарастване на доходите нараства и търсенето и обратно-с нам. на доходите търсенето намалява.

1)ако доходът нараства и търсенето нараства- нормални стоки

2)ако дох. нараства,а търсенето намалява- малоценни стоки

3)ако промяната в дохода не променя търсенето – луксозни стоки

Ако предпочитанията на потребителя се увеличават спрямо дадена стока,това води до увеличаване на търсенето.Търсенето е свързано и с очакванията за бъдещо изменение на пазарните условия.

ПРЕДЛАГАНЕ: То изразява желанието и възможността на производителите да предоставят определено количество от дадена стока при всяка възможна цена,за определен период от време при равни други условия.

ЗАКОН ЗА ПРЕДЛАГАНЕТО: М/у цената на една стока и предлаганите количества от нея съществува правопропорционална зависимост: С повишаване на цената нарастват предлаганите количества и обратно.

ТЕХНОЛОГИЯ: Винаги върви във възходяща посока.Ако технологията се осъвършенства и предлагането нараства.

ПАЗАРНО РАВНОВЕСИЕ: Количественото съвпадение м/у търсене и предлагане по установени цени,на определено място и време. То е 2 вида: индивидуално(за дадена стока) или общо пазарно(отнася се до всички стоки).

ЕЛАСТИЧНОСТ: Тя показва степента на реакцията на потребителите(купувачите), изразена чрез изменение на търсените количества стоки под влияние на изменение на детерминантита на търсенето-ценови и неценови.

-спрямо цената (р)-

>при стойност 0- съвършена нееластичност

>при стойност м/у 0 и 1 – нееластичност

>при стойност = 1 – нормална(единична) еластичност

>Колкото Е>1 – съвършена еластичност

-спрямо дохода (у):

-при 0 -луксозни стоки

-при >1 -нормални стоки

-при <1 -малоценни стоки

КРЪСТОСАНА ЕЛАСТИЧНОСТ: Е на търсенето на една стока в зависимост от цената на друга стока.

ЕЛАСТ.НА ПРЕДЛАГАНЕТО: Ценовата еластичност изразява силата с която предлагането реагира на промените в пазарните цени.

10.Производство във фирмата

Типичната фирма има само 1 цел- да максимизира печалбата си. Във връзка с това всяка фирма приема 3 важни решения:

1)Какво колич. продукция да произвежда и предлага на пазара

2)каква производствена технология да бъде избрана

3)какви количества от ресурсите да се търсят и закупуват

Производството е процес,в който се осъществява вазимодействието на производствените ресурси с цел трансформирането им в продукти и услуги.Фирмата е тази,която формира предлагането на стоки и услуги и търсенето на производствени фактори. ПРОИЗВОДСТВ.ФАКТОРИ-това са изходните ресурси,които ще се преработват и преобразуват в процеса на производството.Крайният продукт се описва чрез производствената функция:

Q=t.(k.a) –където: к-физическият капитал; а-работна сила

Q=t(F1,F2…Fn) – където: Q-количеството на призведената продукция; F1,F2…Fn- използваните ресурси

Най-общо ПЕЧАЛБАТА на фирмата е: разликата м/у общите приходи и общите издръжки на фирмата П=TR-TC; TR=qx.px; TC=qf.pf

В условията на съвършена конкуренция,нормалната печалба е около равнището на пазарния лихвен продукт.Паричните потоци се изразяват: печалба-приход-разход.

Производствената активност на фирмата може да се изчерпи чрез общия,средния и пределния продукт на променливия фактор.

>>Общият продукт е цялото количество произведена продукцияза определен период от време.

>>Средният продукт показва средната производителност на променливия фактор или количеството продукция,която се произвежда от единица променлив фактор.

>>Пределният продукт е допълнителният продукт,получен в резултат на увеличаването на количеството на променливия фактор с единица.

КРАТКОСРОЧЕН ПЕРИОД:  този при който най-малко един от производствените ресурси е постоянен(физическият капитал,паричният капитал,работната сила).

В краткосрочен период фирмите не могат да променят характера на производството си.В краткосрочния период се проявява:

Закона за намаляващата възвръщаемост,който гласи,че ако се увеличава количеството на някой производствен фактор, при неизменно количество на останалите производствени фактори,настъпва момент от който прилагането на всяка допълнителна единица от променливия фактор дава намаляващ пределен продукт или възвръщаемостта от неговото използване намалява.

>>Има 3 етапа на ефективност на фирмата:

1ет. общият,средният и пределният продукт на фирмата нарастват;

2ет. продължава нарастването на общия продукт,но средния и пределния намаляват;

3ет. трите форми на продукта намаляват,като пределният продукт е с отрицателен знак.

За фирмата е най-печеливш 1ет.

ДЪЛГОСРОЧЕН ПЕРИОД: При който производствените фактори са променливи.При него се вземат стратегическите решения за фирмата.Той може да бъде от няколко дни,до няколко месеца или година.

Възникват 2 основни проблема:

1.как да се получи макс. количество продукция при дадено равнище на разходите

2.дали с увеличаването на факторите ще се  увеличи,намали или запази размерът на разходите за производство на единица продукт или стока

12.Полезност на благата и поведение на потребителя

Потребността е осъзната и обективирана нужда.Тя е състояние на неудовлетвореност,от което човек се стреми да излезе или пък състояние на удовлетворение,което той желае да продължи.

Под „полезност” на дадено благо разбираме способността му да удовлетворява някаква човешка потребност.Понятието е субективно.

Освен предпочитанията на потребителя,очакванията за бъдещ доход и цена,значение има

Бюджетното оганичение. То е зададено отвън.Съобразявайки се с него потребителят определя възможните комбинации на стоките и услугите,които са достатъчни и могат да бъдат избрани от него.Потребителският избор е процес на разполагане на ограничените ресурси върху количество стоки и услуги.

Линия на бюджетното ограничение(фиг1): показва всички комбинации от две блага.Потреблението е възможно само в тр.ОВА,който очертава границите на потребление.В т.В-целият доход отива за потребление на благото х.; В т.ВА- за благото у; В т.D- не е иразходван целия разход.

(фиг.1)

Удовлетворяването на потребност зависи от колич. на благото и степента на интензивност на потребителя.Според :

1.кардиналния подход,ако благото е делимо на части,колкото са повече те,толкова интензивността намалява.По този начин полезността на частите намалява.Това е ЗАКОН ЗА НАМАЛЯВАЩАТА ПРЕДЕЛНА ПОЛЕЗНОСТ: С увеличаване на количеството на потребление на 1 благо,неговата пределна полезност намалява.

2.Ординален подход –Потребителите казват кои са по-предпочитани стоки.Колкото е по-задоволена потребността от стока А, и по-незадоволена от потр. на стока Б, толкова по-предпочитана ще бъде стока Б пред стока А.

Главно условие за потребителското равновесие е отношението на пределната полезност на благото към неговата цена да бъде еднакво за всички блага.

MUx / px = MUy / py

-ako Mux >= Px –потребителят е напълно удовлетворен

-ако Mux < Px –потребителят се отказва от благата.

При постоянни цени на благата(Px,Py= const.) (фиг.2) :

1)            Ако доходът на потребителя се увеличи,бюджетната линия се измества надясно.

2)            Ако д-дът се намали ,кривата се измества наляво.

(фиг.2)

КРИВА НА БЕЗРАЗЛИЧИЕТО:Теорията на безразличието изисква потребителите да подредят своите предпочитания,като избират между блага без да правят разлика в степента на удовлетвореност.Т.е. във всяка точка от кривата потребителят получава еднаква удовлетвореност.(фиг.3)

 (фиг.3)

Равновесие на потребителя: Целта на потребителя е максимизирана полезност на използваните блага.За да се максимизира общото удовлетворение,трябва да се избере комбинация,която да изпълнява условието: MRS= Px / Py. В тази точка на равновесие потребителят се задържа,ако доходът е фиксиран и цените на благата са зададени.

В зависимост от промяната в цената на дадена стока,се получават 2 ефекта:

1) Ефект на заместване: Ако цената х намалее,търсенето на у се увеличава

2) ефект на дохода: Изменението в търсенето и потреблението на х, влседствие от нарастването на реалния доход на потребителя.

13.Основни макроиконом.проблеми и цели.Типове икономически системи

Основни проблеми:

1)Какво и колко да се произвежда

2)Как да се произвежда,от кого,с какво ресурси и с каква технология

3)За кого да се произвежда

Макроикономиката е теория за поведението на икономическата система като цяло,която изучава националното производство,заетостта,цените и външната икономическа дейност на страните.

Едни от най-важните въпроси и проблеми с които се занимава макроикономиката са:

1)измерване и анализиране на икономическия растеж

2)инфлацията

3)безработицата

4)доходите и потребленията на домакинствата

5)динамиката на инвестициите

6)паричната политика на централната банка

7)данъчната политика на правителството

8)външнотърговските отношения

9)платежният баланс

Цели и задачи:

1)високо равнище  и ускорен процес на производство

2)високо равнище на заетост и ниска безработица

3)стабилни цени

4)стабилен валутен курс и балансирани вносно-износни потоци

Типове ик.системи:

Познати са 3 основни типа икономически системи: пазарна,командна и смесена.

Те са обособени в зависимост от формите на собственост при които се използват икономическите ресурси.

ПАЗАРНА:Пазарът координира дайността на предприемачите,доставчиците и потребителите.Той има 2 основни елемента: търсене и предлагане,съответно купувач и продавач,а връзка между тях е цената.

КОМАНДНА: (централизирано,директивно планиране) При нея държавата определя какво и как да се произведе и къде да се реализира. Това се прави за да се гарантира равномерен и балансиран растеж на производството,т.е. много по-ефективно използване а ресурсите.

СМЕСЕНА: Родина на този модел е Швейцария(1832)Нейна основна цел е да съчетае,развие и оптимизира положителните страни на другите 2 системи и да сведе до минимум негативните ефекти от действието на пазарните принципи при съответните социални ограничители.Всяка смесена икономика е едновременно и регуларна икономика,макар че обратното не е задължително. При нея не съществува свободно либерално пазарно стопанство в чист вид.

14.Смесена икономическа система.Икономически субекти и взаимодействие

Смесена ик.система:

Родина на модела на смесената икономика е Швейцария.Основната цел на този модел  е да се съчетаят,развият и оптимизират положителните страни на капитализма и социализма и да сведат до минимум негативните ефекти от действието на пазарните принципи при съответните социални ограничители.Залага се на особен тип пазарна организация,където в обществения сектор се произвеждат около 50% от БНП,равнището на държавния контрол над икономическото развитие е високо и соц.осигуряане се ползва с особен приоритет.Понятието „смесена икономика” се препокрива с понятието социално пазарно стопанство.Всяка смесена икономика едновременно е и регуларна пазарна икономика,макар че обратното не е задължително.

Икономически субекти:

Като цяло се делят на вътрешни и външни.Вътрешните са част от територията на страната а външните са връзки с други страни и организации.Икономическите субекти се разпределят в 4 сектора:

1)домакинствата- макропотребители,които формират доходи с цел потребление

2)бизнес сектор- (всички частни производители)Той е основния производител в икономиката

3)държавата- нетипичен,но мощен икономически субект

4)външен сектор-съвкупност от всички купувачи и продавачи от др.страни

Тези 4 сектора са свързани и си взаимодействат чрез 3 типа пазари :

1)продуктови

2)финансови

3)факторни

Домакинствата и бизнес секторът си взаимодействат на 2 типа пазари:

1)продуктови пазари- домакинствата са купувачи,а фирмите продавачи

2)

15.Измерване на макроикономическата активност.Национално богатство.БНП.Нац.доход.Нетно ик.благосъстояние

Най-агрегираният измерител на макроик.актовност е НАЦИОНАЛНОТО БОГАТСТВО.Нац.богатство е всичко,което се намира на територията на една страна независимо дали е сътворено от природата или човека.

Структура на националното богатство:

-територия (+всичко под и над земята)

-сграден фонд

-техника и технология

-животински фондове

-културни и исторически паметници

-интелектът,ръцете,историческите корени на една нация,умението и да използва ограничените си ресурси,за да ги превърне в в икономическа мощ.

Основен измерител е БВП.Цялата делова активност се измерва с него.Това е стойността на  крайния продукт,произведе вътре в страната.

Друг основен измерител е:

БРУТЕН НАЦИОНАЛЕН ПРОДУКТ(БНП)- Това е сумата от пазарните стойности на крайните или завършените стоки и услуги,произведени от нац.икономика,обикновено за 1 година.

Изчисляване на БНП:

1)Пресмятат се единствено крайните продукти

2)БНП измерва пазарната стойност на производството

3)сумират се единствено стоките и услугите,произведени през периода.

Сума: количествена характеристика или величина,която измерва икономич.активност

Какво не трябва да включва БНП?

-Не се отчитат продукти от други периоди,извън текущия.

-не се отчитат финансови трансакции

-не се включват и трансферните плащания

Има 3 начина за измерване на БНП:

1)БНП като сума от разходите за покупка на стоки и услуги(разходен подход)

БНП=потребление+брутни вътрешни инвестиции+държ.покупки+нетен експорт

2)БНП като сума от разходите за производството(приходен подход)

БНП=зазплати+лихва,рента+косвени данъци+амортизация+печалба

3)Производствен подход-сумира се добавената стойност от всички фирмиПри него от общия продукт се изважда междинният продукт,за да може да се получи добавената стойност във всеки отрасъл.

Измерените по текущи цени показатели са номинални.За сравняване на различни състояния на икономиката във времето се използват реални показатели.

Връзка между номиналния и реалния БНП е т.н. дефлатор на БНП,който отчита инфлацията.Дефлаторът е ценови индекс(число). d=НБВП/РБВП .100 Дефл.представлява общото равнище на цените.

НАЦИОНАЛЕН ДОХОД: Това е съвкупността от всички получени доходи от гражданите и фирмите на една страна.

НД=БНП-амортизация-косвени данъци

БНП е несъвършена мярка за текуща производство защото:

-изключва домашното производство и скритата икономика;

-не отчита вторичния негативен ефект на текущото производство като замърсяването на въздуха,водата,околната среда; и др.

-несъвърш.се отразяват промените в качеството на стоките и услугите

16.Съвкупно търсене и съвк.предлагане.Макроикономическа активност.

СЪВКУПНО ТЪРСЕНЕ: Сумата от домакинствата,потребителските стоки и услуги,търсените от фирмите инвестиционни стоки,търсените от правителството стоки и услуги и търсения от чужденците чист износ.

Крива на съвкупното търсене: Тя описва търсените количества реален БВП при различни равнища на цените. Всяко изменение в цените води до движение по кривата;Всеки друг фактор води до изместване на кривата.(фиг.1)

Има 3 механизма,които с промените в цените изменят търсеното количество реален БВП:

1)Ефект на реалните пари ( M.V=Q.p) БНП / БВП

2)Ефект на взаимозаместване м/у текущо и бъдещо потребление (ефект на лихвения %) ; При него разполагаемия д-д= намал.на потреблението+увелич.на спестяванията.

3)Ефект на взаимозаместване м/у национални и вносни стоки. Антиинфлационна политика.

СЪВКУПНО ПРЕДЛАГАНЕ: То е 2 вида –дълосрочно и краткосрочно.Дългосрочното не зависи от равнището на цените.Краткосрочното има проявление в по-малък период от време.При него съществува взаимовръзка м/у равнището на цените и съвкупното количество на предлаганите стоки.

Съвк предлагане се увеличава ако:

-работната сила се увеличава

-стимулите за труд се засилват

-климатичните условия се подобряват

-откриват се нови суровини и материали

-технологиите се подобряват

Ако не са налице тези фактори съвкупното предлагане намалява.

Макроикономическо равновесие: състояние на икономиката,при което търсеното количество реален БВП= на предлаганото количество реален БВП. (фиг.2)

Макроикономическото равновесие не се постига непременно при пълна заетост или при наличие на естествена норма на безработица,защото то е равновесна точка на краткосрочното съвкупно търсене и предлагане,следователно може и да не съвпада с дългосрочното предлагане.

17.Съвкупни разходи.Разходно равновесие.Мултипликатори.

Съвкупните(общите) разходи (АЕ) в националната икономика се формират като сбор от 4 компонента:

1)потребителските разходи(разх.на домакинствата)- С

2)инвестиционните разходи(на частния бизнес) –I

3)държавните разходи –G

4)чистият експорт- X

AE=C+I+G+X

I.Потребителски разходи- разходите на домакинствата за материални блага.Те зависят от обема на разполагаемия доход –DI

DI отива за:

-потребление-C

-спестявания- S

т.е. DI=C+S

За измерване на връзката между DI,C и S има 4 показателя:

1.средна склонност към потребление(APC)

2.средна скл.към спестяване (APS)

APC+APS=1

3.пределна склонност към потребление(MPC)

4.пределна скл.към спестяване(MPS)

MPC+MPS=1

MPC: Съотношението м/у промяната в потреблението и предизвикалата я промяна в дохода.  MPC=  C /  Y

MPS:  Съотношението м/у промяната в спестяванията и предизвикалите я промени в дохода.  MPS=   S /  Y

ФАКТОРИ.ОКАЗВАЩИ ВЛИЯНИЕ В/У ПОТРЕБ.РАЗХОДИ:

1.доходът  2.равнището на цените    3. лихвеният процент

4.богатството(физическо;финансово)  5.очакванията за бъдещи доходи

II.Инвестиционни разходи(I)- разходите,които фирмите правят за покупка на крайни стоки и услуги. Инвестициите увеличават запасите от капитал,което повишава производствените възможности на икономиката и е фактор за икономическия растеж.Върху обекта на инвестициите оказват влияние следните фактори:

-равнището на производството и дохода

-лихвеният процент

-появата на нови технологии

-очакванията на фирмите за благоприятна икономическа ситуация

III.Държавните покупки

IV.Чистият експорт = общия износ - общия внос

Фактори,влияещи върху експорта:

-равнище на БВП на останалия свят

-по-висока степен на държавна спец.

-по-ниска цена на бълг.стоки и услуги

-по-нисък курс на лева спрямо другите валути

Фактори,влияещи върху импорта:

-равнище на БВП

-цената на нашите стоки расте

-курсът на лева расте

МУЛТИПЛИКАТОР: Числов коефициент,който показва в каква степен нарастването на инвестициите предизвиква нарастване на производството.

М=1/1-MPC;        MPC+MPS=1;       M=1/MPS

M=  Y/  I

Мултипликатор на разходите: M=  Y/  AE; AE-прираст на съвкупните разходи

Мултипликатор на данъците:  M=  Y/  T; T- изменението в чистите данъци

Аксерератор: A=  I/  Y

Числовият коефициент на аксерератора (А) показва колко пъти ще нарастнат чистите инвестиции в резултат от изменението на нац.доход.Ако доходът расте,растат и инвестициите,което осигурява подема на икономиката.

18.Макроикономическа нестабилност.Икономически цикъл

Макроикономическото пазарно равновесие се осъществява в условия на нестабилност.Задачата на макроикономикса е да обоснове особеностите на установяването,поддържането,нарушаването и възстановяването на пазарното равновесие.

Икономическият цикъл е централно понятие в сложния комплекс от явления,който означаваме като икономическа нестабилност.Основна черти на икономическия цикъл са:

1)колебателните движения на БНП

2)движението на лихвения процент

3)заетостта

4)средният индекс на цените

Като компоненти на икономическия цикъл могат да се обособят: делови цикли,инвестиционни цикли,промишлени,аграрни,строителни и др.цикли.

В иконимическата теория има различни схващания за броя на фазите на икономическия цикъл,за тяхното съдържание и особености.

I ПОДХОД: представен от Бърнс и Мичъл: Икономиката съдържа 2 критични точки –връх и дъно.Те разграничават 2 продължителни фази: -разширяване(от дъно към връх)  и свиване(от връх към дъно); и 2 краткотрайни фази: -в областта ма дъното и в областта на върха.

Цикълът се състои от 4 фази: 1.оживление 2.експанзия 3.рецесия 4.лонгракция

(фиг1)

II ПОДХОД: прилаган от Йосиф Шумпетер. Критичните точки,които са на върха и дъното,са точки на прем.в тенденциите на брутния продукт. Според него цикълът има 4 фази: 1.разцвет 2.рецеия 3.депресия 4.възстановяване.

(фиг2)

III ПОДХОД: (класически).Според него икномическия цикъл е изграден от следните 4 фази:1.криза 2.депресия 3.оживление  4.подем

(фиг3)

IV.ПОДХОД: Моментните състояния на върха и дъното се разглеждат като отделни фази на цикъла на мястото на подема и депресията.Икономическият цикъл се съст от 4 фази:1.връх 2.рецесия 3.дъно 4.експанзия(възстановяване)

Повтарящите се колебания в икономиката показват наличието на цикличност в производството,при което последователно се редуват спадове и подеми в стопанската активност,придружени с изменения в останалите макроикономически параметри.

19.Заетост и безработица (З и Б)

Безработицата е едно от проявленията на икономическата нестабилност. Промените,които се извършват в Б и в свързаната с нея З на работна сила, са част от флуктуациите на ик. с-ма и затова се вписват в сложния комплекс от колебания,които обозначаваме с понятието ик. цикъл.Б и З до голяма степен се подчиняват на цикличния характер на общото производство.Б спада към централните проблеми на макроикономиката и социалното положение на развитите страни.^ на Б води до v на РБВП с всички произтичащи от това последици – понижаване на жизненото равнище,ограничаване на възможностите за инвестиране и разширяване на производството.Безработните са част от т.нар активна раб.сила (всички лица над определена минимална възраст,които могат и активно желаят да работят).Активната раб.сила включва: 1. заета раб.сила,с която се свързва понятието за заетост; 2. незаета,на способна да се труди сила,която активно търси работа.Извънработна сила са учащи,пенсионери,домакинска работа и всички,които могат,но не желаят да работят.

Видове безработица:

1.текуща – причинява се от постоянните промени в ик. в трудовия пазар; свързана е с миграцията на раб.сила;тя се разглежда като мин. равнище на Б дори в условия на пълна заетост.Причини: промени в местожителството, изменения в семейното положение,отпуск по майчинство,сезонен характер на определена дейност,здравословни и соц.съображения – смяна на работата поради лични причини;сезонна Б,преквалификация,несъвършена информация за търсене и предлагане на трудовия пазар.

2.структурна – предизвиква се от несъответствието м/у квалифицираната структура и предлаганата раб.сила,което е свързано предимно с появата на нови дейности и отрасли в едни райони и съкращаване на други.Тя е проява на несъответствие м/ъ структурата на предлагането и тази на търсенето на работа;израз е не неизчистен трудов пазар и показва,че работните заплати не са достатъчно повишени.

3.класическа – поражда се от неравновесния трудов пазар,при който установената или още преобладаваща раб.заплата е над пазарно уравновесеното си равнище; можещите и активно желаещите да работят   са > от тези на свободните раб.места при установена реална раб.заплата

4.циклична (кейнсианска) – проява на колебания във функциите на ик. с-ма ;предизвиква се непосредствено от промените на РБВП и се обуславя от недобрата информираност за състоянието на трудовия пазар;започва свиване на търсенето на раб.сила и v на раб.заплати

5.скрита – хора на непълен работен ден

Естествено число на Б – когато една ик. заработи на потенциала си,онзи min брой на безработни,който остава,е естественото число на Б.

Капан на Б – когато соц,помощи на една ик. са прекалено големи,те задоволяват хората и не им е необходима работа;капан на бедност – когато си зает,но реалната заплата,която получаваш,е ? на соц.помощи, които си щял да получиш ако не работиш.Последици от Б – закон на Оуксън – когато Б се качи с 1%, БВП v поне с 3%.

Заетост - заетостта показва доколко трудоспособното население е осигурено с работни места.За заети се считат всички лица,които се занимават с обществено полезен труд, с цел удовлетворяване на потребностите си.Заетостта на работната сила се определя най-вече от състоянието на икономиката.При подем на производството заетостта на населението ^,а при спад - v.Демографския фактор също дава отражение и влияе върху заетостта на население.

Теория за пълна заетост – посоченото най-високо равнище на заетост, което съответства на ефективността и пълното изразходване на производствените ресурси,представлява пълна заетост на раб.сила.Пълната З предполага определено min равнище на Б.Пълната З е състояние на икономиката, при което желаещите да работят могат да намерят работа с изключение на случаите,когато те се намират в положение на текуща и структурна безработица.

20.Инфлация

Инфлацията е всеобщо и относително дълготрайно повишаване на цените,което води до обезценяване на нац. валута и поскъпване на цената на живота.За да се измери инфлацията ( i ),трябва да можем да определим промените в равнището на цените.Те се установяват чрез индексите на цените – i се измерва с ценови индекси.Всяка държава ги определя по разл. начин.Най-популярен е индексът на цените на потребителските стоки – CPI.Изчислява се по метода на „потребителската кошница” (малка – 100-150;средна – 400-500;голяма – над 1500).Най-популярен е,защото се ежемесечно и най-бързо индикира промяна в равнището на цените.Недостатък – не се включват цените на всички стоки и услуги – само на опр. набор;неподходящ е за измерване за по-голям период.PPI – производствен ценови индекс;важен за изчисляване на i,защото неговото ^ е симптом,че в бъдеще вероятно ще последва ^ на индекса на потреб. стоки.Дефлатор на БНП (включва индекса на цените на всички крайни стоки и услуги). CPI=НБВП/РБВПх100

Видове i: според скоростта,с която инфл.се развива,тя бива:

- умерена (пълзяща) – изразява се едноцифрено число;продължава дълго време с умерен и устойчив темп;стимулира съвкупното предлагане.

- ускорена (галопираща) – двуцифрено и трицифрено число – висок и нарастващ темп на растеж на цените от месец на месец.

- хиперинфлация – четирицифрено число на година;парите не могат да изпълняват своята функция;страхотен срив в доходите.Инфлацията намалява покупателната сила на парите.

Дали е предвидена, или не – очаквана или неочаквана (при нея губят всички ик. субекти).Въздействието на i в/у икономиката – по 2 начина:

-              предизвиква преразпределение на дохода и богатствата от 1 група хора на друга

-              въздейства в/у производството.

Причината е,че всички парични доходи и всички цени не работят в една съща степен – ако не беше така – „чиста инфлация”- само теоретична абстракция;реална инфл. – води до различие в динамиката на номинални и реални доходи.Реалните доходи са това,което може да се купи с номиналните.Тежестите не се разпределят по равно м/у разл. групи от населението – едни печелят, други-губят. Най-вече страдат хората с относително фиксирани доходи.При инфлацията покупателната сила на парите v и оказва влияние в/у покупателна сила на всички доходи,при които и ма разлика във времето на получаване и изразходване.

Когато има натиск в/у цените от правителството (централнопланова ик.)- скрита (подтисната);балансирана и небалансирана;страшна.За намаляване на i,предизвикана от съвкупното търсене,трябва реактивни политики.

Крива на Филипе- когато i ^,безработицата v,и обратното.

Последици от инфлацията: преразпределение на доходите и богатствата от кредитори към дебитори; бюджетните доходи и пенсиите поемат целия удар i; преразпределение на финас. богатство; i обезценява държ. дълг (вътешния).Защита от инфлация – превръщане на финасовото богатство в натурално;бизнесът добре да изчислява разходите;почасово плащане.Високата i предизвиква разрушаване на цялата монетарна с-ма, в/у която се градят пазарните икономики, следователно се губят осн. механизми за координирано и ефективно разпределение на ресурсите.

21.Икономически растеж ( ИР )

Под ИР се разбира ^ на РБВП спрямо предходен базов период.Това увеличение изразява способността на икономиката да произвежда по-голямо количество стоки и услуги в сравнение с минал период.Доколкото растежът се определя на базата на БВП,неговият хоризонт е 1 календ.год. Той може да бъде +, - или 0; + когато РБВП през последната год. е  > от предходната; - РБВП през последната г. е < от предходната; 0 – ако практически няма изменение в РБВП.Типове ИР в зависимост от степента на използване на икономическия потенциал:

- реален – фактически постигнатият растеж за съответната календарна год. Колкото реалният растеж е по-близо до потенциалния,толкова по-голяма е ефективността от провежданата ик.политика;изоставането му от неговото потенциално равнище означава недоизползване на наличните производствени ресурси – ниска ефективност и пропуснати възможности за ^ на БВП – „рецисионна разлика”.Изоставянето на реалния ИР може да се дължи на различни групи причини като недостатъчна ефективност на избраните регулативни механизми,колебанията в бизнес цикъла,външноик. причини,политически причини.

- потенциален – той би се реализирал при пълното натоварване на производствените ресурси,т.е. ако ик. е в състояние на пълна заетост

- номинален и реален ИР – в зависимост от това,дали измерването на БВП е в номинални или реални стойности.Съотношението м/у номинален и реален ИР дава представа за равнището на инфлацията в дадена страна,тъй като статистически реалният ИР = на номиналния ИР,коригиран със съответния дефлационен индекс.Номиналният растеж може да е резултат на промяната на ценовото равнище на стоките и услугите,формиращи БВП докато реалният растеж показва фактическото изменение на БВП.

- балансиран – възходящата динамика на производството не нарушава основните пропорции в ик. и поддържа нейното равновесие по-високо

- небалансиран – постига се нарастване на РБВП с цената на нови или задълбочаване на същите пропорции

Балансирането на ИР е свързано с размера и условията за обслужване на външния държавен дълг.С положителни цели може да се поддържа т.нар. „изкуствен ИР”,главно за сметка на значителни заеми от чужди правителства и банки.Този растеж би бил небалансиран,ако размерът на тези заеми е твърде голям спрямо възможността на икономиката да обслужи този дълг.

- оптимален ИР – при условие,че има баланс м/у спестяванията, разглеждани като лишаване от текущо потребление и разходите по капиталовото натрупване.

Източници на ИР

Нарастването на БВП може да стане чрез ^ на производството в националното стопанство.Това се постига чрез: привличане на повече капитал, внедряване на нови технологии, достъп до нови пазари, подобряване на квалификацията. Източник на капиталово инвестиране – натрупаната корпоративна печалба от производителната дейност; кредити;привличане на акционерен капитал.

Макроикономически теории за растеж

-          теория на Смит – през 19 в. – теория за екстензивния растеж;20 в. – теория за променливите технологии.Тенденции за дългосрочен растеж – количественото измерване на растежа,трендът на растежа,тенденцията на ^ на реалната работната заплата;устойчиво v на заетостта за намалената възвращаемост;на базата на развитите страни - ^ количеството на раб.сила и на конкурентната сила и на технологията.

22.БНБ и финансовите посредници.Монетарни агрегати.Монетарна политика

Всяка държава има своя централна банка – държавно учреждение, отговарящо за регулирането и контролирането на финансовите посредници и пазари в страната чрез провежданата от нея национална парична политика.ЦБ изпълнява много обслужващи и контролиращи функции спрямо финансовите посредници,държавния бюджет и населението.В широк смисъл всички действия на ЦБ са насочени към създаване на благоприятна финансова среда за реализиране на основните макроикономически цели:балансиран икономически растеж,високо заетост,стабилни цени и добри позиции на международните финансови пазари.

В България ЦБ е БНБ,създадена след Освобождението.Съвременната организационна структура на БНБ включва пленарен и управителен съвет; три основни управления;управител и трима подуправителя;шефове на основните управления.Има множество клонове и представителства в страната.Висш колективен орган на управление на БНБ е Управителния съвет (7 души – управител + трима подуправителя + трима независими експерти).В пленарния съвет влизат членове на Управителния съвет, депутати,научни работници и други външни представители.

Финансови посредници – фирми,които приемат депозити от едни стопански агенти и ги дават в заем на други.Има няколко основни типа финансови посредници – търговски, спестовни, кредитни (инвестиционни) банки; застрахователни компании,пенсионни фондове;взаимоспомагателни каси и взаимни фондове.Най-важни са търговски банки – те са частни фирми,упълномощени БНБ или други държавни институции да приемат депозити и да дават кредити.Балансът на търговската банка показва нейните активи и пасиви.Банковите активи са фондовете,които тя притежава.Задълженията u са това, което тя дължи на домакинствата и фирмите.Намалението на банковите активи рефлектира и в/у динамиката на БВП.Търговската банка поема задължението да плаща лихва в/у депозираните в нея пари,защото тя ги използва,за да спечели.Затова в пасива най-голям е делът на привлечените средства от нефинансови институции,които са основен източник за финансирането на българските банки.Другите финансови посредници по принцип играят подчинена роля на финансовия пазар.Търговските банки са универсални,т.е. те могат да получават депозити и да дават кредити на всеки икономически агент на произволни цени.Ако банката е специализирана за определена цел – има инвестиционна,кредитна и спестовна.Застрахователни институции – в България освен Държания застрахователен институт (ДЗИ) бързо се развиват и редица частни застрахователни компании с ^ роля в икономическия живот на страната.Всички финансови посредници печелят от разликата м/у получавания лихвен процент по кредитите и изплащания от тях лихвен процент по депозитите.

23.Фискална политика.Данъци

Под ФП се разбира използването на данъците и правителствените разходи за управление на съвкупното търсене.Чрез нея се противодейства на развитите колебания в инфлационните или дефлационните тенденции, предизвикващи фундаментално пазарно неравновесие.В резултат на това се изменя равновесието на заетостта,а с това доходите на респективно платежоспособното търсене.Така правителствата ограничават колебанията в рамките на бизнес цикъла,с оглед хармонизирането на ик.растеж и недопускането на срив във функционирането на икономическата с-ма.ФП е един от основните елементи на стабилизиращата политика.

Видове ФП

- рестриктивна – налага се обикновено при прекомерна икономическа експанзия, заплашваща с неконтролируема рецесия или при твърде голям бюджетен дефицит

- стимулираща – предполагаща данъчни облекчения.Повишава търсенето на инвестиции и потребителски стоки с цел да засили ик.активност и да осигури условия за излизане от кризисна ситуация.

Фискална спирачка – заложена е в с-ма на данъчната ставка,която е променлива величина.С ^ на доходите тя обикновено се ^ до max размер; може да е пропорционална,прогресивна или регресивна.

ФП влияе по различен начин в/у отделните елементи на БВП.Основните инструменти,с които се осъществява това,са данъчните ставки,бюджетните разходи и трансферните плащания.Както е известно,доходът има номинално и реално измерение.Последното се определя от покупателна способност на дохода след удържането на данъците.Така разликата м/у номиналния доход и платените данъци формира разполагаемия доход,а именно той определя платежоспособното агрегатно търсене.Двете величини не съвпадат – част от разполагаемия доход се спестява, независимо,че се изменя еднопосочно с платежоспособното търсене. Регулирайки данъците,правителството изменя платежоспособното търсене на желаната равновесна точка: D (разполагаем доход) = Y(БВП) – IT(подоходен данък).В реалната икономика разполагаемият доход,съответно и потребителското платежоспособно търсене зависят от измененията в две променливи:БВП и данъчната ставка.Те могат да се изменят еднопосочно или различно посочно,с еднаква или различна динамика.Ако данъците се ^ по-бързо от растежа на БВП,разпределителният доход,а с това и потребителското търсене v и обратното.Но при всички случаи,при даден БВП чрез данъчната политика правителството може да управлява съвкупното търсене индиректно – посредством разполагаемия доход и потреблението.

Чрез данъците държавата „измъква” пари от единия джоб на домакинствата,а чрез трансферните плащания „пуска” пари в другия джоб. Разликата м/у данъците и трансферните плащания се нарича чисти данъци. Те v размера на разполагаемия доход на домакинствата.а от тук и потребителския разход.

24.Бюджет и бюджетна политика

Държавата може да влияе в/у съвкупните разходи,а оттук и в/у равнището на НП по два начина:пряко,чрез държавните покупки,и косвено – чрез чистите данъци (данъци и трансферни плащания),отклонявайки част от дохода и така влияейки в/у потребителски разходи.Държавните покупки,трансферните плащания и данъците са основните елементи в приходната и разходната част на държавния бюджет.Затова чрез формирането и разходването на държавния бюджет държавата може да влияе в/у съвкупните разходи,а оттук и в/у равнището на националния продукт.Бюджетната политика е целенасочено използване на двата компонента на държавния бюджет – държавните покупки и чистите данъци – за стабилизиране на съвкупните разходи.Необходимостта от такава политика се определя от това,че равнището на НП може да се съпровожда с безработица или инфлация.Когато чрез бюджетната политика се стимулира съвкупното търсене,за да се ^ производството,това се прави и с надеждата,че ще създаде нови раб.места;когато се ограничи съвкупното търсене,за да v номиналния НП – очаква се да v инфлацията.Затова чрез бюджетната политика може да се влияе в/у дълбочината и амплитудата на икономическия цикъл;равнището на производство и дохода;структурата на БНП,равнището на цените. Това се постига чрез целенасочени въздействия в/у величините на държавните покупки, данъците, транферните плащания, които са инструментите на бюджетната политика.

Механизъм на бюджетна политика – първо условие за целенасочено въздействие на държавата в/у икономиката е да се определи дали съвкупните разходи са твърде ниски или твърде високи за постигане на пълна заетост.Когато равнището на производство е под потенциалното, разликата м/у действителните разходи и разходите,необходими за достигането на пълна заетост,се нарича рецесионна празнина.Разликата м/у по-високите действителни съвкупни разходи и по-ниското равнище на разходите,което е необходимо за достигане на пълна заетост,се нарича инфлационна празнина.Държавните покупки са по-ефективно средство за запълване на рецесионна или инфлационна празнина, отколкото  данъците и трансферните плащания.Основният проблем при бюджетната политика – държавните покупки, данъците и трансфернит плащания са свързани помежду си.

Размерът и структурата на бюджета се определя от две групи фактори – целите на икономическата политика и приетите механизми на нейната реализация;състоянието на икономиката и действието на нейните сили. Тежестта на едната или другата група фактори зависи от степента на участие на държавата в управлението на стопанството и социалната u ангажираност.Във всички случаи тези фактори взаимно се допълват и тяхната хармонизация е едно от условията за умението да се управлява.

Финансирането на бюджетния дефицит е един от важните инфлационно образуващи фактори.

25.Международна търговия и външнотърговска политика.Платежен баланс

Начало на теорията за международната търговия поставят меркантилистите.Според тях всеки приход за една страна е разход за друга.Според Адам Смит две страни могат да ^ своето стопанство,ако всяка една от тях се специализира в производството на стоки,за които има абсолютно предимство и ги замяна за стоки на други страни,които произвежда с по-големи разходи.По този начин благосъстоянието им нараства, защото разделението на труда и специализацията позволява да се произведе повече блага.За да се анализира ситуацията при търговията м/у страни,които не притежават абсолютно предимство в производството на стока,трябва да се използва концепцията за алтернативна цена и показателя условие на търговия.Давид Рикрадо пръв извежда разликата м/у абсолютните и сравнителните предимства.Ако всяка страна се специализира в производството на стоки, за които има сравнително предимство,световното стопанство ще се ^.Условията за търговия се дефинират като отношения м/у количеството от дадена стока,което трябва да бъде произведено и доставено на пазара,за да се получи количество от друга стока – това е пропорцията,в която двете стоки се разменят.Тя може да се представи и като отношение м/у цената на другата.Пропорциите показват какво количество от една стока трябва да се жертва, за да се получи една единица повече от друга стока чрез размяната,докато пределните алтернативни разходи показват какво допълнително количество от една стока може да се произведе, ако производството на някаква друга стока се v.

Теоремата Столпер-Самуелсън – тя свързва международната търговия с разпределението на националния доход.След като двете стоки,с които се търгува,излязат на международния пазар и на едната се ^ относителната цена,работната заплата ще се повиши спрямо печалбата на капитала и в двете стоки.При свободна търговия нарастването на относителната цена на стоката,в която страната има сравнителни предимства,води до ^ на доходите в отраслите,които разполагат с изобилие на производствени фактори и го v е отраслите,които разполагат с оскъдни ресурси.

Теоремата Хекшер-Олин – класическият анализ показва,че пределът на търговия зависи от пределните алтернативните разходи преди свободната търговия м/у въпросните страни.Стоката,за която в съответната страна те са по-ниски,има сравнително предимство и стимули да бъде изнасяна при условия на свободна търговия.Но класическата теория не идентифицира факторите,които формират сравнителното предимство.Х-О разработват теория,която обяснява защо отделните страни имат сравнително предимство в разхода при производство на различни стоки.Според теорията сравнителното предимство възниква от надареността на страните с производствени фактори.Тя допуска,че има две страни,всяка от които произвежда две стоки,като използва два производствени фактора,от което следва предположенията: 1.двете страни имат различна надареност с фактори на производството; 2.при производството на стоките два фактора се използват в различна пропорция.За разлика от теорията на Рикардо,моделът Хекшер-Олин набляга на факторната надареност на страните.Различната надареност обуславя и различие в предлагането. Поради това различието в относителната цена се извежда от нееднаквата надареност с фактори.Моделът предполага, че предпочитанията на населението в двете страни,т.е. условията на търсене,са еднакви,използват се фактори с еднакви качества и технологията,производството и ефективността на единица ресурс са еднакви.

Платежният баланс на една страна е регистър за записване на международни транзакции на нейните резиденти.В него се намира информация,необходима за управление на МИО на страната.Времевият период,който обикновено обхваща платежният баланс,е една год.,но в оперативен порядък се обработва информацията и се съставя баланс по тримесечие,полугодие,деветмесечие,а по отделни негови сметки се прави рекапитулация и за по-кратък период.Транзакциите в платежния баланс се записват на принципа на двойното счетоводство.Според него всяка транзакция има две страни: трансфер на стоки,от една страна,и трансфер на цени – от друга.Двете страни на транзакцията са представени от двете колони на баланса – дебит и кредит.Дебитната колона се използва,за да се запишат независимо мотивираните транзакции, които пораждат задължение (плащане) на пари на чужди резиденти,докато кредитната колона се използва за записване на независимо мотивираните транзакции, които пораждат взимане на пари от чужденци. Всяка транзакция най-напред се записва като независима операция в съответната колона според горния принцип,а след това се записва и като зависима транзакция.

Освен,че е разделен на две колони – дебит и кредит,платежния баланс се състои и от хоризонтални сметки,в които са систематизирани еднородните трансакции.В България платежният баланс се съставя от БНБ въз основа на информация от Главно управление митници и банковата информация.

26.Международен валутен пазар.Валутни курсове и международни финанси

По принцип МВП обхваща всички транзакции,свързани с размяната на пари.За разлика от някои финансови пазари,МВП не е дислоциран на точно определено място.Той има голямо сходство с пазара на ценни книжа. Главни участници на валутния пазар са големите търговски банки,техните клиенти и мрежата от брокери,специализирани в търговията със специфични валути,които обикновено посредничат м/у банките и финансовите центрове.Търговските банки действат предимно от името на своите клиенти,ангажирани в международната търговия.Транзакциите м/у банките и брокерите са известни като търговия на едро,докато транзакциите м/у банките и техните клиенти са познати като търговия на дребно.Банките реализират печалба,защото купуват чуждестранна валута по-евтино отколкото я продава.МВП не е съсредоточен в определи страни.Обикновено операцията на търгуването се осъществява на 3 равнища: 1.транзакции м/у търговски банки и техните клиенти; 2.национални интербанкови валутни операции с посредничество на брокерски къщи; 3.операции на национални с чуждестранни банки.Най-значимите инструменти на валутния пазар са кабелните трансфери и преводните полици.Кабелният трансфер е нареждане за превеждане на определена сума пари по сметка.Полицата е заповед,някои се изплащат незабавно,други – с отсрочка.

Видове валутни транзакции:

- стопански операции – най-широко разпространени;транзакцията трябва да се извърши в продължение на не повече от два дни чрез разплащане в брой.Двата дни се приемат като незабавно плащане.

- форуърдни – по-голям падеж;могат да са с отсрочка на плащането няколко месеца и дори година,но валутния курс е договорен за датата,на която се сключва операцията

- суапови сделки – извършва се конверсия на една валута в друга на дадената дата,при задължението същата валута да се върне обратно на определена бъдеща дата;курса на разменната валута е договорен предварително.

Задграничните операции на търговските банки са типична дейност заради печалба.Подобно и на други пазари и валутния пазар търсенето и предлагането формират цената и пазарното равновесие.Търсенето на валута кореспондира с дебитната позиция на платежния баланс.Докато монетарните власти не се намесят,валутния курс се детерминира от търсенето и предлагането.Когато няма ограничения в механизма на валутния пазар,пазарните сили формират т.нар. консистентен валутен курс, който е резултат от постоянното взаимодействие на валутите,в резултат на които цената на дадената валута е еднаква на различните пазари.Процесът, който води до образуването на консистентен валутен курс,се нарича валутен арбитраж.Това понятие обобщава факторите,които не позволяват да съществува различие в курса на дадена валута на различните ВП.По същество това е едновременна покупка и продажба на една и съща валута на различни ВП,с цел да се „обере” различието във валутния курс. Валутният арбитраж прави еднаква цената на валутата и създава единен пазар.

Валутните спекуланти се надяват да спечелят от различието в колебанието на валутните курсове.Най-удобно поприще на валутните спекуланти е форуърдният пазар.Със своята дейност те упражняват както стабилизиращо,така и дестабилизиращо влияние в/у ВП.Стабилизиращата функция на спекулантите е полезна за банкерите и предприемачите,защото те са заинтересовани от стабилен разменен курс.Това е дейността,която възпира пазарните сили, когато те водят до v или ^ на валутния курс.Дестабилизираща е функция на спекулантите,при която те карат валутния курс да се колебае.

27.Икономическа интеграция и интеграционни общности.Процеси на глобализация.България в Европейския съюз

Терминът икономическа интеграция се отнася до сливането на националните икономики и премахването на границите,които разделят икономически една нация от друга.

Основните причини за възникването и развитието на интеграцията могат да се групират в две големи групи – икономически и политически.

Икономическите причини са най-тясно свързани с производствените сили,особено във връзка с научно-техническата революция.Изграждането на високомеханизирани и автоматизирани производствени комплекси като обективна необходимост изисква огромни инвестиции и широк пазар,за което отделните национални пазари се оказват много тесни.Възможността да се създадат условия близки до националния пазар подтиква развитите страни към интегриране,към образуване на общ пазар.

Силно влияние в/у интеграционните процеси оказват и политическите причини – най-вече развитието на различните държави в условията на Студената война през 50-те и 60-те год. на ХХ в.

Интерграционни общности:

1.Зона за свободна търговия (ЗСТ) – тя включва премахването на митническите тарифи и квоти (количествените ограничения) в/у търговията м/у страните членки,като всяка от тях си запазва правото да установява митнически режими с трети страни.Северноамериканският договор за свободна търговия (NAFTA) м/у САЩ,Канада и Мексико и Асоциацията на източноазиатските страни (ASFAN) са съвременни примери за ЗСТ.Свободата на търговия може да бъде ограничена до определени сектори.

2.Митнически съюз – той включва всички клаузи на ЗСТ с оглед на премахването на ограниченията за търговия м/у страните членки,а в същото време ги задължава да следват единна търговска политика при техните сделки и съглашения с останалите страни в света.

3.Общ пазар – той включва всички търговски клаузи от Митническия съюз,като ги допълва с мерки, които целят да допринесат за свободно движение на факторите за производство.Създаването на общ пазар на стоки,услуги,труд и капитал е една голяма крачка към интеграция.Общият пазар означава създаването на единен,лишен от граници пазар на продукти и фактори за производство.

4.Световна банка – основана е през 1944 г. под наименованието „Международна банка за възстановяване и развитие”.Непосредствено след Втората световна война тя има за цел възстановяването на западноевропейските стопанства.В последствие дейността u се разширява и тя започва да оказва финансова помощ при природни бедствия, икономически кризи,демократични реформи и тн.Днес Световната банка е една от най-мощните организации в света.

5.СТО – основана е през 1947 г. под наименованието „Общо споразумение за мита и търговия”.Тя е реорганизирана и преименувана през 1995 г.Главен център е Женева.Учредителки са 23 страни,чиято основна цел е постепенно опрощаване на митата.От 1995 г. страните членки става 123.Днес в СТО членуват общо 148 страни.Основни цели на организацията са: юридическо съгласуване търговската политика м/у страните членки;подпомагане на развиващите се държави;сътрудничество с други световни икономически и политически организации.

6.ОПЕК – организация на страните,износителки на нефт (петрол). Основана е през 1960 г.с главен център – Виена.Главна цел на ОПЕК – съгласуване на нефтената политика и определяне на най-ефективна политика за защита на страните членки.

7.Икономически и валутен съюз (ИВС) – най-силната форма на икономическа интеграция.Той включва централизирано провеждане на икономическа политика,а не само стремеж към хармонизиране и координиране на политиката,което е характерно за Общия пазар.Вторият аспект,а именно Валутният съюз,изисква разпространяване на централизирано управление и в/у монетарната политика – създаване на единна валута,емитирана от една централна банка.