Joomla Software solutions Template

Payday loan

ПРЕДМЕТ И ПЕРИОДИЗАЦИЯ НА СТОПАНСКАТА ИСТОРИЯ

Увод

Стопанската история изследва  дълговременните процеси, тенденциите и

факторите на икономическа промяна. Като основен проблем на стопанската история се определя икономическия растеж.

Задачите, които стоят пред тази наука са:

-          изследване на факторите и начина,   по който се осъществява икономическия растеж и промяна.

-          причините, довели до съответната промяна;

-          историческите събития, които са причинили дадена икономическа промяна и рефлексиите им върху обществото.

В настоящата разработка ще се направи опит да се разгледа същността на предмета на стопанската история, както и отделните нейни периоди на развитие.

1. Същност на предмета на стопанската история

Стопанските отношения между хората съществуват от началото на човешкото битие. Зараждащият се стопански свят представлява предмет за размишления на древните проповедници, управници и философи. Техните идеи се записват като норми за ежедневния живот,  както в Свещените книги на различните религии, така и в научните трактати. Затова, определени начални прояви на не усъвършенстваната систематизация на икономическата мисъл и последващите я преобразувания в едни или други форми на икономическа политика и стопанска практика се наблюдават още в Древния свят, заедно с появата на първите държави. Именно тези концепции съставят входящия идеен контекст, в който се раждат първите системи на икономически познания.

Като основа за развитието на производствените сили на древните общества служи частната собственост в смисъла, под който се разбира това понятие при двата типа робовладелски начин на производство:

•              При източния тип робство е налице мащабно участие на държавата в стопанския живот. При него има регламентация на дълговото робство, на лихварството, осъществява се и контрол върху останалите търговски сделки. Тази форма на зависимост способства за развитието на специфичния азиатски начин на стопанисване.

•              При класическото (антично) робство в Древна Гърция и Древен Рим има предимство на частната собственост върху средствата за производство и непосредствените производители на материални блага - робите. Това довежда до формирането на типичния западноевропейски начин на стопанисване.

Обща черта на икономическата мисъл на Древния свят е опитът да се съхрани приоритета на натуралното стопанство, както и да се осъждат като неморални значителните търговски и кредитни операции, представляващи тип "нееквивалентна" обмяна.

Точно тези идеи - за връзката между икономиката и етиката - намират отражение в стопанското развитие, както    и в квалификацията на стопанските потребности на икономическите и социални групи, което пък от своя страна става основа на предмета на стопанската история.

2. Първи периоди на стопанската история -  развитието на стопанската дейност в Древния свят

Стопанската история на Древния свят разглежда различни   икономически проблеми, по-важните от които са:

•              взаимоотношенията между стопанското устройство на родовата община и робовладелското стопанство;

•              съотношенията между натуралното и стоковото стопанство;

•              икономическото оправдание на утвърждаващия се робовладелски начин на производство;

•              проблемът за дълговото робство;

•              икономическата интервенция на държавата в натуралното стопанство и границите на тази намеса;

•              развитието на вътрешната и външна търговия.

Тук, разбира се,  особеността  е развитието на стопанските отношения в Изтока и в рамките на Европа.

При изследване на икономическата мисъл в Древен Египет и Вавилон    намират отражение въпроси със социално-икономически характер, като:

•              естествеността и следващият от това правомерен характер на неравенството в обществото;

•              икономическите отношения между робовладелците и робите;

•              критическата оценка върху нарастването на мащабите на дълговото робство и лихварството върху имуществения статус на населението;

•              държавната собственост върху земята;

•              рационалното управление на стопанската дейност.

Тези проблеми се предизвикват от заплахата от подкопаване на държавните устои и суверенитет, тъй като бързото развитие на стоково-паричните отношения се съпровожда с рязко намаляване на данъчните постъпления в хазната и отслабване на структурите на властта, особено армията.

По отношение на страни като Индия, се разглеждат въпроси, свързани с:

•              признаването на робството като естествено и необходимо условие за натрупване на обществено богатство;

•              общественото разделение на труда;

•              разделянето на обществото на четири касти (затворени съсловия);

•              усъвършенстването на данъчната система за решение на общодържавни задачи (напр. въвеждане на данъци върху събраната селскостопанска продукция, религиозни данъци, както и данъчни облекчения върху възстановяването на необработваема земя и напоителни системи);

•              установяването на строг държавен контрол върху мерките и теглилките с цел осигуряване на честна търговия.

3. Развитие на икономиката в  античния свят

Зачатъците на икономическата мисъл, както и самото понятие "икономика" възникват в Древна Гърция в работите на някои видни древногръцки мислители: Ксенофонт (430-354 г. пр. Хр.), Платон (428-347 г. пр. Хр.) и Аристотел (384-322 г. пр. Хр.). Следователно установяването на икономическата наука би следвало да се отнася към тази страна и към това време.

Тук се разглежда идеи като:

•              Проблемът за естественото разделение на труда.

Ксенофонт за пръв път се обръща към необходимостта от разделението на труда на умствен и физически в зависимост от общественото положение (между свободни граждани и роби). Той изказва идеята, че и най-елементарната работа може да бъде изпълнена по-производително, ако степента на разделението на труда е обусловена от размерите на пазара (по-нататък този аспект заема важно място в теорията на А. Смит).

•              Земеделието като най-значим и най-справедлив отрасъл на натуралното стопанство.

•              Определянето на две свойства ("страни") на стоките.

От една страна, всяка стока се характеризира с определени полезни свойства (потребителна стойност), от които може да се възползва нейният собственик (тук се наблюдава началото на идеята за полезността). От друга страна, всяка стока е способна да се обменя (тук е началото на идеята за разменната стойност или цената). Идеята за двойствеността на свойствата на стоките става по-късно един от централните елементи на учението на класическата политическа икономия.

•              Отношението към парите.

За Ксенофонт, както и за древногръцките мислители като цяло, е характерно отрицателно отношение към лихварството. Това е вид дейност, която според него излиза извън рамките на това, което разрешава етиката. Независимо от това, че Ксенофонт е противник на лихварството, той приема, че парите имат важна роля в стопанството, доколкото облекчават обмяната. Той дефинира двете най-важни функции на парите: "средство за натрупване" и "средство за обръщение ".

•              Неравенството между стопанските субекти е природно заложено. Той основава този извод на факта, че индивидите изработват способностите си за участие в стопанската дейност по естествен начин.

•              Необходимост от разделение на труда.

Платон развива идеята на своите предшественици за разделението (специализацията) на труда. Според него в обществото съществува огромно количество различни потребности, удовлетворението на които изисква много видове стоки. В основата на схващането за специализацията на труда е изводът му, че всеки трябва да се занимава с това, за което е най-приспособен, т.е идеята за справедливостта.

•              Необходимост от държава.

Свързва възникването на държавата с необходимостта от удовлетворение на ежедневните нужди на индивидите, в частност с необходимостта от обмяна. Според него държавата служи за осигуряване на справедливи отношения между стопанските субекти. Затова схващането на Платон е, че е по-добре да има несъвършени закони, отколкото да съществува съвършено беззаконие.

•              Необходимост от учение за градското стопанство.

Платон разработва основите на учението за градското стопанство, което (както и държавното устройство) трябва да се основава едновременно на мъдростта на управниците и гражданите и на градските (държавни) закони.

•              Земеделието като най-значим отрасъл на натуралното стопанство.

Платон смята, че на гражданите трябва да се отпускат поземлени участъци, за сметка на ограничеността на тяхното градско имущество.

•              Отношение към търговията.

Платон смята, че търговията е необходим отрасъл, но "недостойно занятие за свободния гражданин", т.е. с нея трябва да се занимават само хората от по-ниски класи.

•              Необходимост от държавно ценово регулиране.

Необходимо е има съизмеримост на стойността стоките и във връзка с това - граници, в които се установява цената.

•              Същност на парите и техните функции и пр.

4. Развитие на стопанството в по- ново време

Съвременните представи за особеностите на средновековните иконо-мически отношения  се базират главно на стопанските особености на феодалното общество, формирани под активното влияние на католическата църква, като стопанската история стига основно до следните изводи:

• Господстваща форма на обществено производство е натуралното стопанство.

• Преплитане на държавната с църковната власт. Политическата власт се намира в ръцете на поземлените собственици (светски и църковни феодали). Огромна роля играят традициите и господството на религиозния мироглед.

• Йерархична структура на феодалното общество има съсловен характер. Това е обусловено от наличието на господстваща класа и от широкото развитие на отношения от корпоративен тип (занаятчийски цехове, търговски гилдии, манастири и др.).

• Пълна собственост върху земята от страна на феодала и непълна от страна на крепостните селяни.

• Наличие на икономически и извъникономически форми на прину-да на крепостните селяни. Известната стопанска самостоятелност на селяните, в сравнение с положението на робите, предизвиква тяхната заинтересованост от производителността на труда, което на свой ред способства за развитието на производителните сили на обществото.

Обща черта на икономическите отношения в епохата на феодализма е авторитарността, т.е. безусловното съгласуване на всички възгледи в областта на икономическата теория и практика с възгледите на свещенослужителите и феодалите с цел осигуряване на надеждна защита на техните стопански инте-реси и постигане на неоспорим авторитет.

5. Стопанската история във времето на индустриализация

Преходът от Средновековието към Новото време представлява продължителен, дълбок и всеобхватен процес на промени в европейското общество през 15 и 16 век. Той обхваща всички области на човешкия живот - икономиката, науката, политиката, изкуството, религията, всекидневният живот. Едва ли има друга епоха в историята на Европа, когато така бързо се появяват и разпространяват нови идеи, знания и познания, открития, когато така бързо се разширява мирогледа на европееца. Трудно е категорично да се откроят най-значителните от тези промени и да се даде ясен приоритет на едно пред друго. Но безспорно сред явленията на прехода трябва да се изтъкнат няколко - Ренесанса и Хуманизма, промените в науката и техниката, Великите географски

открития, Реформацията.

Всички тези явления, а в последствие и редица технически открития слагат качествено нов отпечатък на стопанските дейности и се подготвя зараждането на крупния индустриален капитал.

6. Епохата на глобализацията

След средата на 20 век,   стопанската история се занимава основно с процесите на глобализация и регионализация.

Глобализацията е най-активна във формалните моменти, свързани с равнището на информатизиране, разпространяването на всякакъв род системи, които позволяват финансовите транзакции, политическите, културните, научни и др. новини да достигат изключително бързо до различните световни региони. В същото време тя задълбочава разминаванията между отделни аспекти, страни в развитието на съответните общества. Формалните финансови транзакции и разпространяването на информацията се откъсват от икономическото развитие, както и от динамиката на процесите, които протичат в материално-производствената сфера, далеч изпреварват реалните промени в жизненото равнище и социалния статус на широки социални групи, т.е. установява се дълбока несинхронност между тези, отиващи в различна посока и осъществявани с различен темп промени.

Глобализацията е единство от динамични, но същевременно противоположно ориентирани процеси и тенденции. Статистиката показва, че за следвоенните десетилетия в световната икономика релефно се откроява тенденция, в рамките на която при едно по-активно и засилено взаимодействие с останалото човечество, западните страни се превръщат във все по-обособена част от него. Сериозно нараства онази част от страните, които не съумяват, оказват се неспособни да се впишат в информационното общество, вследствие на което бързо изпадат към периферията и стават излишни в световен мащаб. Въпреки всички формални и видими успехи на глобализацията като информационна революция, разпространяване на информационни и финансови потоци, глобализацията поражда кризисни състояние в света като цяло и в отделни региони и страни. Това намира израз в обстоятелството, че развитите западни държави в течение на последното десетилетие концентрират вниманието си главно към своята част от света и своите интереси, вследствие на което проявяват твърде ограничено желание и стремеж да се откриват за останалите. Развитите страни днес са в ролята си на доставчици на качествено нов безграничен ресурс - информацията, знанията, научните постижения и в замяна получават дефицитни материални и други ресурси от страните, разположени в периферията на икономическото развитие. По такъв начин те създават и нов механизъм за формиране на богатствата. Но центровете на глобализация, центровете на иновационни промени продължават да бъдат строго и едностранно локализирани в рамките на западния свят, докато в останалите страни глобализацията задвижва само отделни обществени сфери и ограничени социално-групови сегменти.

Заключение.

Представата за икономиката като единство от семейно-битови, организационни и производствено-технически явления е обект на изучаване от стопанската история. Последната, също така,  е насочена към анализ на съдържанието на рационалността, ролята на този принцип и сферата на неговото приложението. Разбира се, под модела за рационалността в съвременната икономическа литература се разбира поведението, което съответства на частните интереси на индивида. В съвременен аспект рационалността на стопанския субект се дефинира ако той сам решава какво и как да прави и се ръководи изключително от собствените си интереси (т.е. своята индивидуална система от предпочитания). Именно това е смисълът на максимизацията на индивидуалната полезност -принципът, на който се изгражда съвременната микроикономика.

Периодизацията на стопанската история   цели създаването на координатна система на икономическия растеж на основата на точни индикатори.

Съществуват ред периодизации на стопанските учения, като една от най- популярните е на Алвин Тофлър, като той определя следните периоди от развитието на човечеството:

-  Първа вълна - Аграрна. Започнала надигането си преди 10 хиляди години. Създава земеделието, обработваеми земи, села, градове, колонии, търговията и парите, обслужващи и развиващи аграрния сектор технологии.

- Втора вълна - Индустриална. Започнала надигането си около 1750 г. Създава индустриалния свят.

- Трета вълна - Постиндустриална. Започва надигането си към края на 50-те години на ХХ век най-напред в САЩ. Динамично се премества работна сила от

вторичния към третичния сектор. “Белите якички” стават повече от “сините якички”.

Според Тофлър,  за всяка от вълните  е характерно:

Първата вълна е обществото след аграрната революция и измества ловносъбираческите култури.

Основните компоненти на обществото от Втората вълна са семейството, производствени тип образователна система и корпорацията. Тофлър пише :"Обществото от Втората вълна е индустриално и основано на масовото производство, масовото разпределение, масовата консумация, масовото обучение, масмедиите, масовите забавления, и оръжията за масово унищожение. Комбинирайте тези неща със стандартизацията, централизацията, концентрацията и синхронизацията и ще приключите със стил на организация, който наричаме бюрокрация."

Третата вълна е постиндустриалното общество. Толфлър добавя, че след 50-те години повечето държави формират общества от Третата вълна. Той измисля много думи, за да го опише и споменава думи, измислени от други хора като Информационна ера.

Според него хомогенността на обществото на Втората вълна се измества от хетерогенността на Третата вълна. Ще настъпи процес на демасовизация и той няма да отмине нито семейството с неговите форми и функции, нито ценностните ориентации.

Разбира се, посоченото деление е твърде условно и периодите на стопанската история на човечеството могат да се разглеждат по редица други начини.