Joomla Software solutions Template

Payday loan

Типове овощни насаждения. Проектиране и създаване на нови овощни насаждения

1. Същност на отрасъла

Овощарството е важен отрасъл на българското земеделие. В страната има подходящи условия за отглеждане на различни овощни видове. Добри икономически резултати от отглеждането им могат да се получат само от продукция с високо качество. Качествените плодове трябва да отговарят на различни изисквания – пазарни /вкус, цвят, форма, големина, тегло, консистенция, здравина на обвивката/; здравословни /съдържание на хранителни вещества, захари, киселини, витамини, минерални и баластни вещества/; производствено направление /за прясна консумация, за консервиране, за съхранение/.

Предпоставка за получаване на устойчиви добиви от здрави плодове с високо качество е добрата осигуреност на овощните дървета с хранителни вещества, както и избора на подходящо място за разполагане на овощните насаждения.

2. Същност на проектирането

Тъй като производството на овощни насаждения  в земеделието се осъществява продължително, времето е обект на специално внимание. Процесът представяме като последователност от въздействия върху почвата, другите съставки на околната среда и обекта за производство във времето. По принцип той обхваща целия производствен и технологически цикъл. Това в растениевъдството означава от подготовката на почвата и разсада за овощните  до прибирането и съхраняването на продуктите. За да се изпълнят такива относително самостоятелни дейности в земеделието са необходими и съответни стопански единици.

Проектирането от своя страна се занимава с изготвянето на документирани решения за създаване или изменение на нещо в бъдеще. Това са предложения и резултати от земеустройството. С тях се цели описване, проектиране и изменения в предназначението и използването на различните части от земята, техните форма, размери, на връзките между тях. Един от резултатите на тази дейност е кадастралният план.

От икономическа гледна точка трябва да се вземат предвид и необходимите капиталовложения. По принцип те са по-големи за интензивни култури и нарастват с отдалечеността на сеитбообръщенията. Става дума за водоснабдителни съоръжения, пътища, полски станове. Капиталните вложения са пропорционални и на промените, които се предвиждат. По-добре е да се ползва всичко съществуващо и да се ограничават нискоефективните нововъведения. Например,  те са твърде големи при трайни насаждения,  които плододават след няколкогодишен период. Наред с общите, за отделните видове са важни и някои специални изисквания.

Техническият проект за създаване на овощно насаждение включва следните по-важни елементи: големина и форма на кварталите, пътна мрежа, подреждане на сортовете, напоителна система, пунктове за растителна защита, площадки за пчелни семейства, стопански и битови сгради и др. При създаването на насаждението тези елементи се нанасят на терена.

Квартали. Те са основни структурни единици в големите по размери овощни насаждения. Целесъобразно е в границите на един квартал да се застъпва само един овощен вид, със сортове, имащи сравнително еднакъв срок на встъпване в плододаване, едновременен цъфтеж и еднакви изисквания към растителната защита. На равнинен терен кварталите са обикновено правоъгълни, с дължина до 800 м и ширина до 300-500 м. На наклонен терен ширината е по-малка (до 250-300м). В гъстите насаждения кварталите се разделят на парцели. Напречно на редовете се прокарват междупарцелни пътища на 120-200 м един от друг, по които се извозва набраната плодова продукция.

Пътна мрежа. Проектира се и се прокарва така, че да не затруднява работата на машините и същевременно да не заема много земя. Около кварталите пътищата са широки 8-10 м, а между парцелите  6-8 м.

Защитни насаждения. Създават се само на места, изложени на силни ветрове. Желателно е в тях да се засаждат дървесни видове, които нямат общи болести и неприятели със застъпените овощни видове. При поливни условия обикновено се засаждат 2-3 реда тополи.

Напоителна система. Прокарва се в зависимост от начините на напояване. При гравитачно напояване постоянните канали минават по границите на кварталите. Обикновено успоредно на редовите се прокарват временни канали, а по междупарцелните пътища  временни напоителни вади, от които водата се подава в браздите. Ако се предвижда дъждуване или капково напояване, изготвя се отделен проект. Желателно е подземните транспортни тръбопроводи да се прекарат преди засаждането на дръвчетата, като им се направи точна схема на разположение.

Пунктове за растителна защита. Създават се в близост до водоизточници. Добре е в съседство с тях да са складовете за растителнозащитни препарати и инвентар.

Площадки за пчелни семейства. Трябва да са добре огрени от слънцето и по възможност да са запазени от силни ветрове. Разполагат се шахматно на около 600 м една от друга. Предвиждат се по 2-3 кошера за всеки 10 декара.

Стопански и битови сгради. Разполагат се до главните пътища. Това са манипулационните пунктове, складовете за торове, помещенията за работниците и др.

3. Условия за отглеждане на овощни насаждения

Трайните насаждения - овощни градини,  както и подобни и др. изискват много средства за поддържането и още повече за създаването им. Овощните градини трябва да се създават близо до населени места. Там те трябва да са защитени от вредното действие на ветровете. Подходящи са участъци до големи водни басейни, склонове с наклон до 10°, поречия на реки. Подпочвените води не бива да са по-високо от 1,7 - 2 м от повърхността. Затворените котловини не са най-подходящи, поради опасността от слани. Подходящи са дълбоки и добре аерирани почви. Неподходящи са тежки, песъкливи и засолени, също и преовлажнени почви. Доброкачествена продукция се получава на леки почви, например в хълмисти райони, добре огрявани от слънце. Добри са склоновете с южно и югозападно изложение, в южна България и някои северни склонове. Надморската височина да е до 700 м.

Овощните растения се отглеждат продължително време, често десетилетия, на едно и също място, което налага при създаване на насаждения от тях да се вземат предвид много фактори от биологично, екологично и икономическо естество. Допуснатите при създаването на насажденията грешки често се откриват късно, понякога са непоправими и свързани с големи загуби.

Овощни плодове се произвеждат предимно в т.нар. промишлени (стокови) насаждения, продукцията от които е предназначена за пазара. Известен дял в плодовото производство имат любителските и алейните (покрай пътища и канали) насаждения, както и единично отглежданите растения.

При избора на място за овощно насаждение се прави преценка на климатичните условия и особеностите на релефа и почвите съобразно с изискванията на отделните видове и сортове. Вземат се предвид и някои икономически фактори:  възможности за пласмент на плодовата продукция, наличие на работна ръка и подходяща механизация, възможности за съчетаване с други отрасли и т.н.

Ниските температури през зимата ограничават отглеждането на чувствителните на студ овощни видове (праскова, бадем и др.), плодните пъпки на които се повреждат при температури под минус 21-24 градуса. В края на зимата и в началото на пролетта са опасни и повратните мразове, тъй като малко преди цъфтежа пъпките са доста по-чувствителни на студ и се повреждат при по-малки стойности на отрицателните температури. По време на цъфтежа повреди по цветовете се получават и при понижение на температурите под минус 2-3 градуса. Повредите са по-чести при отглеждане на овощните насаждения в ниски места или затворени котловини, където се задържа студен въздух.

Валежите в повечето райони на страната са недостатъчни за задоволяване нуждите на овощните растения, особено на влаголюбивите. Най-малко са те през месеците юли, август и септември, когато наедряват плодовете на повечето видове и сортове. Овощни насаждения от влаголюбивите видове като юбълка, круша, дюля и ягода, както и от праскова, се създават на места, осигурени с вода за напояване.

Местата със силни ветрове са неподходящи за създаване на овощни насаждения, особено от видовете с едри и лесно събарящи се плодове.

Релефът на мястото оказва влияние върху температурата и влажността на почвата и въздуха. По-топли и по-сухи са склоновете с южно, югозападно и югоизточно изложение, отколкото тези със северно изложение или близки до него.        Долните части на склоновете са по-влажни от горните. При топлия и сух климат на нашата страна за предпочитане са местата със северно, североизточно и северозападно изложение. Много добри са равнините места в предпланините, приосновните склонове на планините и възвишенията, които нямат голям наклон. Най-подходящи за влаголюбивите овощни видове са равнинните места в долините на големите реки, стига те да са проветриви и да не задържат студен въздух. Малината и касисът се развиват най-добре в припланинските и планинските райони, където лятото е по-прохладно и въздухът е по-влажен.

Надморската височина оказва влияние върху клитатичните условия и въздейства различно на отделните овощни видове. Кайсията, прасковата и дюлята се развиват добре на места с надморска височина до 500-600 м, ябълката, крушата, сливата, черешата, вишнята и орехът  до 800 м, а ягодата, малината и къпината  до 1300 м.

Големите водни басейни омекотяват климата през зимата, поради което намаляват повредите по овощните растения от ниски температури.

Овощните растения се отглеждат на различни типове почви: алувиално-ливадни, сиви горски, канелени горски, черноземи и др. Най-подходящи са дълбоките, достатъчно влагоемни, с добър въздушен режим почви, с ниско ниво на подпочвени води. Тежките глинести, непропускливи почви трябва да се избягват. Костилковите овощни видове изискват почви с по-лек механичен състав в сравнение със семковите.

Ябълката, крушата, орехът, прасковата, сливата, ягодата и малината виреят добре върху слабо кисели до неутрални почви. Черешата и вишнята върху подложка дива череша изискват слабо кисела, а върху мехалебка  слабо алкална почва. Върху слабо алкална почва може да се отглежда и кайсията.

В малките по размери овощни градини (дворни, вилни и др.) не може да се говори за избор на място, тъй като земленият участък в повечето случаи е еднакъв по почвен тип, изложение и наклон. Тук по-скоро става въпрос за избор на подходящи видове и сортове с оглед  най-целесъобразното използване на земята.

4. Видове овощни насаждения

Промишлените овощни насаждения са с по-голям размер на площите. В тях се прилагат съвременни технологии на отглеждане на растенията, включващи механизиране на голяма част от работните процеси. Те биват екстензивни и интензивни.

Екстензивните насаждения са с по-малък брой растения в единица площ, по-големи размери на короните, по-късното встъпване на растенията в плододаване забавя възвръщането на капиталните вложения по създаването и отглеждането до стабилизиране на добивите.

Интензивните насаждения, каквито се създават масово при ябълката и крушата, се характеризират с голяма гъстота на засаждане, по-ранно встъпване на растенията в плододаване в резултат на използването на слаборастящи и умеренорастящи подложки и сортове, бързо нарастване на добивите по години и ускорено възвръщане на капиталните вложения. Основните им предимства пред екстензивните насаждения са получаването на значително по-големи добиви от единица площ през първите десетина години след засаждането и лесното обслужване на дърветата поради малките размери на короните. Предимство е и сравнително краткият живот на растенията, позволяващ бързо да се реагира на промените в сортовия състав  своевременно се застъпват нови сортове, отговарящи на изискванията на пазара. Гъсти насаждения се създават и при прасковата, в които дърветата се формират със свободнорастяща корона. Тенденция за сгъстяване има и при останалите овощни видове.

Любителски овощни градини се създават най-често в дворните и вилните места. Те са с малки размери и са предназначени предимно за ритмично снабдяване на домакинствата с разнообразни плодове. Понякога част от продукцията се предлага на пазара. Често отглеждането на овощни растения е съчетано с отглеждане на зеленчукови, полски и други култури.

Създаването на промишлени овощни насаждения се предшества от изработване на технически проект от проектанстка организация. Този проект се изработва въз основа на предварително технико-икономическо задание, в което се посочват мястото, размерът, границите на обекта, типът на насаждението, очакваните добиви и икономически резултати, етапите на изграждане на обекта и т.н.