Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)| Oсновни принципи на макроикономическата теория и политика |
 |
 |
 |
|
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА ТЕОРИЯ И ПОЛИТИКА Функция и предмет на макроикономическата теория. Макроикономическата теория е система, която обхваща принципите за организацията, функционирането и оптимизирането на резултатите, отразяващи общото поведение на националните стопански системи. Тя предполага изследване на цялата съвкупност от вътрешни и външни връзки, които изразяват обобщено поведението на всички икономически единици в националната икономика и изпълнява няколко основни функции.
1.1 Познавателната функция е свързана с изучаването на различни страни, свойства и признаци на макроикономиката. Въз основа на нея познанието за националното стопанство се систематизира, обогатява и задълбочава. 1.2 Методологичната функция е свързана с използването на система от научни инструменти, научни подходи и модели, които позволяват по-цялостно изследване на свойствата и механизмите на макроикономиката. 1.3 Приложната функция се изгражда върху познавателната и методологичната и е насочена към оказване на целенасочени въздействия върху макроикономическата система за постигане на определено състояние или динамика в развитието и.
При макроикономическите анализи е необходимо да се установят обобщените резултати от функционирането на националното стопанство и икономическите предпоставки за тяхното постигане. Това става чрез сравнителен анализ между обема на създадения национален продукт и използваното количество национални ресурси. Целта на анализа е да се определят механизмите за максимизиране на ефекта от функционирането на макроикономическата система и да се установят принципите за оптимизиране на поведението на националните икономики. Тези принципи се свързват с постигане на макроикономическо равновесие.
Оптимизирането на поведението на националните икономики се постига чрез определени целенасочени действия, чрез използването на система от икономически инструменти и механизми, или иначе казано, чрез формиране и провеждане на определени макроикономически политики.
Макроикономическата теория е съвкупност от принципи за поведението на националната икономика в нейната цялостност, за обобщеното поведение на микроединиците, за характера и механизмите на взаимодействие между тях, а също и за резултатите от това взаимодействие. В същото време макроикономическата теория е и система от принципи за формирането и провеждането на определени макроикономически политики за целенасочено въздействие върху икономическата система. Макроикономическата теория се свързва с такива проблеми като: - формирането на равнището и структурата на националното производство - постигането на определена степен на заетост на ресурсите и преди всичко заетост на труда или безработица - процесите на инфлация или дефлация - инвестиционната активност в националното стопанство - взаимодействието между съвкупното търсене и съвкупното предлагане, както и постигане на равновесие между тях - формиране на вноса, износа, валутния курс, платежния баланс - формирането на механизмите на фискалната и паричната политика, както и постигането на макроикономическа стабилизация Приоритети и цели на макроикономическата теория:
Един от най-важните приоритети на макроикономическата теория е определянето на състоянието и изменението в равнището на националното производство. 1.1 Производство и брутен вътрешен продукт (БВП) Обобщаващ измерител за равнището на националното производство е БВП. Неговият обем се определя от физическия обем на всички стоки и услуги, създадени в националната икономика, за крайно потребление и от равнището на техните цени. Затова БВП се определя като произведение от тези два елемента. БВП (GDP) = Q . P БВП отчита само обема на стоките и услугите, произведени вътре в националната икономика от всички фирми, в т.ч национални и чужди, но не се отчита обема на производството на национални фирми работещи в чужбина. В БВП се отчита само количеството на стоките и услугите за крайно потребление от домакинствата, фирмите, държавата и чужденците. Величината на БВП се определя за даден период – обикновено една година. 1.2 Икономически растеж и икономически цикъл. Икономически растеж има, когато равнището на националното производство реално нараства, т.е, когато се увеличава физическият обем на БВП. Това се изразява в икономически подем на националното стопанство. Но икономиката не винаги е във възход. В определени периоди се формират икономически спадове – обемът на БВП намалява. Тези колебания в равнището на националното производство характеризират формите и протичането на икономическия цикъл.
Постигането на пълна заетост на труда е важно условие за цялостното и ефективно използване на всички други ресурси в националното стопанство. Намаляването на степента на заетост на труда предизвиква увеличаване на безработицата. Това е неблагоприятно, тъй като ограничените ресурси не се използват рационално и ефективно, равнището на националното производство намалява, ограничават се възможностите за потребление на населението, част от населението остава без доходи и жизненият му стандарт спада. При пълна заетост на ресурсите националното производство е на границата на производствените възможности, т.е постигнато е максимално възможното равнище на националното производство. То се измерва чрез показателя потенциален БВП, който се бележи със символа GDPp и при него липсва безработица.
Инфлацията е процес на нарастване на общото равнище на цените на всички стоки и услуги в националната икономика, а дефлацията е процес, противоположен на инфлацията. Ако равнището на цените в националната икономика е променлива величина, това ще се отрази и при определянето на обема на БВП. В стойностно изражение неговата величина зависи от физическият обем на стоките и услугите и от равнището на техните цени. В този случай, ако физическият обем на БВП е постоянна величина, неговият стойностен обем ще зависи изцяло от изменението в равнището на цените. Това обаче не позволява да се определи фактическото количество на произведените стоки и услуги и затруднява икономическите сравнения за различните времеви периоди. Това налага при макроикономическите анализи да се използват два показателя за определяне обема на БВП – реален и номинален БВП. Обемът на реалния БВП се определя при постоянно равнище на цените за даден период, т.е той се изчислява при съпоставими цени. Бележи се със символа GDPR и показва измененията в реалното равнище на националното производство. Ако GDPR се увеличава, това означава, че са произведени по-големи количества стоки и услуги. Обемът на номиналния БВП се определя при текущи цени. Бележи се със символа GDPN и показва измененията в текущото равнище на националното производство. Този показател може да се изменя в резултат на изменения в равнището на цените. Затова номиналния БВП не може да се използва за икономически сравнения и за определяне на реалния икономически растеж.
В макроикономическата теория обикновено се включват и проблеми на външнотърговските отношения на националните стопанства. В тази област се разглеждат въпроси като: принципи и механизми на международната търговия, международни валутно – финансови отношения, формирането на платежния баланс и др. 5. Основни цели на макроикономическите анализи. Въз основа на тези приоритети могат да бъдат посочени и съответните основни цели: - стимулиране и стабилизиране на реалното равнище на националното производство към неговите потенциални възможности, а на тази основа определяне на факторите и механизмите за постоянен икономически растеж. - Стимулиране на икономиката към постигане на възможно по-пълна заетост на ресурсите и определяне на факторите и механизмите за ограничаване на безработицата - Постигане на стабилно равнище на цените, определяне на факторите и механизмите за ограничаване и овладяване на инфлацията. - Формиране на активни външнотърговски връзки, балансиране на платежния баланс и поддържане на стабилен валутен курс. Макроикономически политики За да постигне основните макроикономически цели, всяка държава прилага система от икономически инструменти, чрез които въздейства върху националното стопанство и създава условия за неговото функциониране, т.е провежда определени макроикономически политики чрез правителствените инструменти.
Провежда се от правителството и включва съвместното използване на две групи фискални инструменти: системата на правителствените разходи и системата на данъците. Чрез фискалната политика се въздейства върху икономическата активност на основните стопански субекти – главно върху факторите и механизмите на съвкупното търсене, а от тук се влияе при формирането на равнището на националното производство, степента на заетост и темпа на инфлация. В условията на икономически спад, когато безработицата расте, фискалната политика е стимулираща, експанзивна. В този случай тя тласка икономиката към потенциалното равнище на производството и ограничаване на безработицата. Когато икономическият подем създаде опасност от увеличаване на инфлацията, фискалната политика е ограничаваща, рестриктивна. При тези условия икономическата активност се ограничава, за да не се допусне или да се овладее инфлацията.
Провежда се от Централната банка на една държава. Тя включва такива парични инструменти, чрез които се контролира количеството на парите в обръщение, т.е осъществява се контрол върху паричното предлагане или кредитната активност на търговските банки. По този начин се въздейства върху лихвения процент, а от тук и върху икономическата активност на основните стопански субекти. Като основен резултат от нейното провеждане са измененията в равнището на националното производство, степента на заетост и темпа на инфлация. В зависимост от характера на преследваните цели монетарната политика също може да бъде експанзивна или рестриктивна.
Насочена е към формиране на определени съотношения при изменението на работните заплати и цените в националната икономика, така че да не се допуска инфлационно напрежение.
Обхваща формирането на механизмите за вноса и износа, за търговския и платежния баланс, валутния курс, външния дълг и др.
|