Регулация на банковата система. Теоритични основи на регулирането. Видове регулация. Практическо осъществяване на банковото регулиране в България.

Регулиране и дерегулиране

Аргументи в полза на регулирането на банковата система от ЦБ:

- Парите като обществено благо - Частно благо е това, чието потребление от един човек изключва потреблението му от друг, тук се използва принципа на изключването. Този принцип не се отнася до ползата от общественото благо, от което всеки може да се възползва свободно. Счита се, че ролята на парите като стимулатор на търговията, валутната обмяна и ефективните пазари им придава характеристиката на общественото благо, чиието предлагане трябва да бъде регулирано от държавата.

- Прекалено голямо предлагане на пари - Банките могат да създават пари, като просто кредитират сметките. Тъй като това е безплатно и ако не бъде регулирано, паричната маса би нарастнала без ограничения, а това би предизвикало мощна инфлация.

- Аргументът “новият сектор” в подкрепа на икономическия преход - Парите и банките са задължителни за икономическия растеж, т.к. преприятията имат нужда от кредити, с които да финансират инвестициите. Счита се, че страните без добре развита система от търговски банки има нужда от ЦБ, която да стимулира развитието на банковия сектор. Един добре развит банков сектор може да бъде в подкрепа на икономическия растеж, като кредитира финансирането на инвестициите, особено в частния сектор.

- За поддържане на общественото доверие в банките

- За да бъдат банките управлявани предпазливо

- За налагане на лоялна конкуренция между банките

ЦБ регулира банковата система посредством:

1. Капиталови коефициенти - като надзорен орган ЦБ налага капиталов коефициент, като кредитополучатели да не изпълнят задълженията си, т.е.да не успеят да погасят кредитите си. Затова банките се нуждаят от марж на сигурност, така че ако някои кредитополучатели не изпълнят задълженията си, те все пак могат да се издължат на вложителите си. Този марж на сигурност е капиталът на банката (под капитал се разбира финансовият капитал, който се състои от инвестираните от акционерите средства и неразпределената печалба).

Капиталов коефициент = (Акционерен капитал + неразпределена печалба)/(Отпуснати от банката кредити и други активи)

Според Базелското споразумение, този коефициент е 8% и е валиден от 01.01.1993 г.

Ако например активите на банката са на стойност 500 млн.лв., тя трябва да има капитал минимум 8% х 500 = 40 млн.лв.

Ако капиталовият коефициент спадне под задължителното равнище, той трябва да бъде възстановен или чрез увеличение на капитала, или чрез намаляване на активите на банката. Капитала може да бъде увеличаван чрез записване на акционерен капитал, който акционерите трябва да внесат. Активите могат да бъдат намалени чрез разпродаване на дъщерни дружества, чрез продажбата на кредити на други банки , или чрез сложен юридически и финансов процес наречен секюритизация. Секюритизация има тогава когато кредитите (които са част от банковите активи) бъдат превърнати в други финансови инструменти, които не се третират като актив в счетоводния отчет на банката и затова не се включват в изчислението на капиталовия коефициент. В някои случаи част от секюритизираните активи трябва да фигурират в счетоводния баланс.

2. Коефициент за измерване на резервите - ЦБ  може да разпореди банките да държат нелихвоносни резерви по сметки в в ЦБ. Задължителните резерви се изразяват посредством коефициента на задължителните минимални резерви от общия размер на пасивите на банката (от които банковите депозити представлява съществена част). Тези резерви са инструмент на паричната политика.

Коефициент на минималните задължителни резерви = Нелихвоносни депозити на банката в ЦБ/ Пасиви на банката

3. Коефициент на ликвидност - ЦБ определя тази част от банковите депозити и други пасиви, които трябва да бъдат държани като парични наличности или други активи, които бързо и лесно могат да бъдат  превърнати в налични средства. Това помага на банките да удоволетворяват клиентите си, когато те желаят да теглят пари и предотвратява загубата на доверие ако банките не могат да направят това. Банките с недостиг на ликвидни средства, необходими за постигане на задължителния коефициент, могат да заемат средства от други банки или да се обърнат към ЦБ като “кредитор от последна инстанция”.

Коефициент на ликвидност = Парични наличности и ликвидни активи / Пасиви на банката

Като част от контрола, ЦБ изисква от търговските банки редовно представяне на статистически отчети. Обикновено отчетите включват: споменатите коефициенти, големите кредити и счетоводна информация като капитални инвестиции, баланси и отчети за приходите и разходите. Въз основа на тези отчети надзорните органи могат да решат дали банките работят предпазливо или дали работят така, че да могат при необходимост да се издължат на вложителите си.

Видове регулиране.

Административно регулиране - кредитни ограничения и лимити.

ЦБ могат да издават наредби, с които да регулират размера и вида на кредитирането.

Количествени регулатори: насърчават кредитирането за конкретни цели и ограничават други видове кредитиране. Например в страна, която има проблеми с платежния баланс, ЦБ може да разпореди на банките да дадат приоритет на кредитирането на експорта.

Пряк е този инструмент, чрез който ЦБ влияе директно върху ликвидността, кредитните отношения и банковата система като цяло. Пряк инструмент са кредитните тавани, с които на всяка банка се определя пряко (но не индивидуално) таван за кредитиране. Това се прави на базата на относителния дял на кредитите на търговските банки в общия размер на кредитите към края на предходната година. Кредитните тавани влияят чрез мултипликатор и на кредитната експанзия на отделните банки, а оттам и на паричната маса.

Регулирането на паричната маса и на кредитната експанзия, осъществявана в банковата система като цяло се извършва и чрез стимулирането на търговски банки да търгуват по между си с неизползваните тавани. Прилагането на този инструмент за регулирането на заемните операции е съпроводено и с някои неблагоприятни резултати. По-големите банки, поемащи и по-големи рискове бързо изчерпват кредитните си квоти, докато в по-малките те остават неупотребявани. Това намалява ефективното използване на кредитните ресурси и ограничава конкуренцията между банките. Лихвените проценти по кредитите в банките с бързо изчерпващи се кредитни тавани обикновено се повишават. Свободните средства се насочват предимно към валутни операции, което води до по-големи и резки колебания на валутния курс на лева.

Минималните задължителни резерви са един от преките инструменти за регулиране на не само на ликвидността на банките, но и на кредитните операции. Те са инструмент, чрез който ЦБ влияе върху кредитната експанзия на търговските банки.

При силна парична и кредитна рестрикция един от основните инструменти за ограничаване на кредитната експанзия на ТБ е определянето на кредитни тавани. Този инструмент ограничава обема на кредита, който ЦБ може да отпусне на ТБ и размера на кредита, който ТБ могат да предлагат на клиентите си. Този инструмент влияе на паричната маса чрез паричния мултипликатор, ограничавайки съвкупното търсене. Тази мярка има обаче временен характер.

Банките не предоставят кредити на своите клиенти неограничено. Кредитите обикновено се лимитират. Лимитът или таванът представлява границата, до която могат да се предоставят кредити на отделни държави, отрасли, лица или отделни банки. Въвеждането на кредитни лимити се налага поради невъзможността на банката да удоволетвори всички кредитни предложения, както и с цел обвързване на предоставянето на кредити с кредитоспособността на банковите клиенти. С ограничаването на сумата на кредита се преследват следните цели:

1. Намалява се концентрацията на кредитния ресурс в отделни държави, отрасли и по-големи предприятия.

2. Намалява се рискът на банките

3. Предотвратява се възможността за облагодетелстване на членовете на ръководните и контролните органи на банката.

Кредитните лимити се определят от ръководството на банката. Лимитите определят границата на кредитните експозиции към:

- отделни държави

- отрасли и производства

- конкретни клиенти, в зависимост от кредитния им рейтинг

- банкови продукти

Според Закона за банките чл. 29 (1) Банките и банковите групи са длъжни по всяко време да не надвишават установените съотношения на големите експозиции към собствения капитал.

(2) Банките и банковите групи установяват експозиция към едно лице или свързани лица като сбор от балансови активи и задбалансови ангажименти, определени с наредба на ЦБ.

(3) Експозицията към едно лице или свързани лица се счита за голяма, когато е равна или превишава 10 на сто от собствения капитал на банката или банковата група.

(4) Решение, което води до формиране на голяма експозиция, се взема от управителния съвет (съвета на директорите). Когато експозицията надхвърля 15 на сто, решението се взема с единодушие.

(5) Експозицията към едно лице или свързани лица не може да надвишава 25 на сто от собствения капитал.

(6) Общия размер на всички големи експозиции по ал.3 не може да надвишава 8 пъти собствения капитал.

Кредитни ограничения според Закона за банките:

Чл.47 (1) Банката може да предоставя само с единодушно решение на нейния колективе управителен орган и одобрение на ръководителя на специализираната служба за вътрешен контрол кредити на:

1. Администратори на банката

2. Съпрузи и роднини по права линия до трета степен, включително на лицата по т.1

3. Акционери, притежаващи акции, които им осигуряват повече от 5 на сто от общия брой на гласовете в общото събрание на акционерите

4. Акционер, чийто представител е член на управителен или надзорен орган на банката.

5. Юридически лица, в управлението на които участват лица по т.1,2,3 и 4

6. Търговски дружества, в които банката или лице по т. 1,2,3 и 4 участва в управлението или има квалифицирано дялово участие.

7. Лица, упражняващи надзор върху банковата дейност

8. Ръководителя на специализираната служба за вътрешен контрол на банката.

(2) В случаите на ал.1 с решението за отпускане на кредита се определят и условията за погасяване и размерът на лихвата.

(3) Разпоредбата на ал.1 не се прилага, когато:

1. Размерът на предоставеният кредит на лицата по ал.1, т.1, 2, 7 и 8 не надхвърля годишното им възнаграждение

2. Размерът на предоставеният кредит на лицата по ал.1, т.3, 4, 5, 6 и 9 е по-малък от 1 на сто от внесения капитал на банката.

(4) Банките не могат да предоставят облагодетелстващи условия по кредитите на лицата по ал.1 изразяващи се във:

1. Сключване на сделка, която поради своето естество, цел, характеристика или риск не би могла да бъде сключена от банката с клиенти извън лицата по ал.1

2. Събиране на лихви, такси или други парични задължения или приемане на обезпечения, които са по-ниски от тези, изисквани от други клиенти.

(5) Размерът на необезпечен кредит, предоставен от банка на неин служител, не може да надхвърля 24 пъти брутната му месечна заплата. За предоставянето на такива кредити банките приемат вътрешни правила.

(6) Общият размер на предоставените кредити спрямо собствения капитал на банката не може да надхвърля 10 на сто за лицата по ал.1 и 3 на сто - за кредитите по ал.5

Синдикиран кредит е финансиране от група банки или небанкови институции, когато всеки поотделно участва в общата сума на кредита. Банките сключват договори за съвместно кредитиране, като по този начин рискът се разделя между банките.

С наредба номер 7 се определя допустимият размер на концентрация на риск общо за банката или банковата група към всеки отделен клиент или свързани лица. Основна цел на наредбата е да се разпредели и ограничи загубата, която банката/банковата група може да понесе в резултат от концентрацията на експозиции.

Експозиция към отделен клиент или свързани лица са:

1. Всички активи, отразени като балансови позиции, без да се прилагат рисковите им тегла, независимо от условията на възникването им и използвания финансов инструмент.

2. Задбалансови ангажименти, при реализацията на които възниква безусловно вземане за банката.

Не се включват в експозициите:

1. Активите, с които е намален собственият капитал (капиталовата база) на банката, съгласно Наредба номер 8 за капиталовата адекватност на банките.

2. Активите, които възникват при сделки с чуждестранна валута и сделки с ценни книжа в процеса на уреждане на задълженията по тях, но за не повече от обичайните два, съответно пет работни дни.

3. Активите, изцяло покрити със специфични провизии.

Отделен клиент е:

1. Всяко физическо или юридическо лице, както и гражданско дружество или друго сдружение на такива лица, което няма самостоятелна правосубектност.

2. Държавата, съответно общините или органите им, когато се проявяват като самостоятелни носители на задължения към банката и по отношение на които банката има експозиция.

Голяма експозиция е експозицията, която е установена поотделно за банка или на консолидирана основа за банкова група към отделен клиент или свързани лица.

Решенията, които водят до формиране на голяма експозиция към отделен клиент или свързани лица се вземат преди възникване на експозицията.

Голяма експозиция има и в случаите, когато тя се формира:

1. В резултат на намаляване на размера на СК (капиталова база), установен с Наредба номер 8 на БНБ за капиталовата адекватност на банките.

2. В резултат на нововъзникнала свързаност между отделни клиенти или отделен клиент и свързани лица, към които банката има вече експозиция.

Специфични експозиции: При отпускане на синдикиран кредит или при съвместно поемане на емисия, включително по сделки NIFs и RUFs, участващата банка отчита експозиция, съответстваща на нейния дял или съгласно условията на сключения договор.

Собствени правила на банките: Банките/банковите групи създават и поддържат подходящи административни и счетоводни процедури, както и ефективен вътрешен контрол за определянето и регистрирането на всички големи експозиции и последващите промени, които настъпват с тях. Определянето на голяма експозиция на банката/банковата група се извършва посредством отнасянето й спрямо СК (капиталовата база) на банката/банковата група.

Когато се установи свързаност между отделни клиенти на неконсолидирана или консолидирана основа, експозициите към тйп се сумират и отчитат като една експозиция, носеща общия риск за банката или банковата група.

Преди възникване на експозиция банката изисква от всеки клиент да състави и представи сведение за наличие или отсъствие на свързаност с други лица, както и за всяка нововъзникнала свързаност или за настъпили промени във вече заявената.

Уведомления за голяма експзиция:

Банката представя в БНБ, управление “Банков надзор”, уведомления в 10-дневен срок от вземането на решение, водещо до формиране на голяма експозиция. При възникване на голяма експозиция към отделни клиенти банката представя уведомления за наличие на свързаност между тях. Банките съставят и представят отчет за големите си експозиции в БНБ, управление “Банков надзор”, до 15-то число на месеца, следващ отчетното тримесечие. Подуправителят на БНБ, раководещ управление “Банков надзор”, дава задължителни указания за начина на съставяне и представяне на големите експозиции. Управление “Банков надзор” може да изисква допълнителна информация за всяка отделна експозиция.

Органите за банков надзор при БНБ извършват проверки за верността на отчетите за големите експозиции, включително чрез проверки на чясто и сравняване на данните от отчетите с тези по счетоводната и оперативната отчетност на банките.

Лихвени ограничения:

Рефинансирането на търговските банки е един от основните методи за снабдяването им с ликвидни средства от ЦБ. Чрез този инструмент ЦБ изпълнява функцията си на банка на банките. Рефинансирането се извършва главно в три форми:

1. Ресконтиране (закупуване) на търговски полици.

2. Предоставяне на кредити срещу залог на ценни книжа, чуждестранна валута и благородни метали (ломбардни кредити).

3. Отпускане на търговските банки на бланкови, т.е. негарантирани (необезпечени, непокрити) кредити.

Чрез повишаване и намаляване на цената на кредитите, както и чрез промяна на границата им (таваните на рефинансирането) ЦБ контролира създаването на пари, регулира паричното предлагане и развитието на икономическата активност.

Търговските банки посредстом получените кредити от ЦБ си увеличават резервите, разширявайки по този начин възможностите си за предоставяне на кредити на клиентите  си.

При рефинансирането на търговските банки, ЦБ регулира паричното предлагане и кредитните операции главно чрез лихвения %. Тя е упълномощена от държавата да установява и изменя основния лихвен % , т.е. лихвения%,  по който тя рефинансира търговските банки. За търговските банки този лихвен % представлява разходи, свързани с набавянето на резерви. По този начин падането на основния лихвен % поощтрява търговските банки да си набавят допълнителни резерви посредством получени кредити от ЦБ. Предоставяните кредити от търговските банки на клиентите им за сметка на тези резерви увеличава паричното предлагане. Когато основният лихвен % нараства, намалява интересът на търговските банки за получаване на кредит от ЦБ, което води до ограничаването и на предлагането на пари.

Посредством лихвените % ЦБ косвено регулира кредитните операции на търговските банки и на тази основа паричното предлагане и икономическата активност. Практиката показва, че при установени високи лихвени % от ЦБ е възможно търсенето на кредити да бъде голямо, както от ТБ, така и от техните клиенти. По този начин при използването и на кредитни тавани се повишава надеждността на банките, ограничават се рисковете и се намалява опастността от възникването на верижни фалити.

Ред за лицензиране:

ЦБ решава кои организации могат да работят като банки и им издава работни лицензи. Изискванията на ЦБ към опериращите банки включват:

- условия за кандидатстване (минимален задължителен капитал и информация за търговската дейност на банката).

- капиталов коефициент - представлява съотношение между капитала (акционерен и неразпределена печалба) и отпуснатите от банката кредити и други активи. Според международните правила този коефициент трябва да е 8%.

- коефициент на ликвидност - представлява тази част от банковите депозити и други пасиви, които трябва да бъдат държани като парични наличности или други активи, които бързо и лесно могат да бъдат превърнати в парични наличности.

- коефициент на резервите

- правила за големите експозиции

- контрол при валутните сделки и валутните експозиции

- задължителна отчетност и право на проверка

Когато ЦБ издаде на дадена банка работна лицензия, с това тя декларира, че банката работи по установени правила, т.е. банката действа предпазливо и вложителите могат да са сигурни, че банката ще възстанови вложенията им.

Банковата лицензия може да бъде отнета ако ЦБ реши, че банката не работи предпазливо, че нарушава правилата на лицензията, или че има опастност да не може да се издължи на вложителите си. Вместо да отнеме лицензията, ЦБ може да реши да организира оздравяване на банката.

Чуждите банки често са лицензирани в собствената си страна, а не в тази, в която работят, и затова съгласно правилото за единния банков лиценз попадат извън сферата на разпоредбите на страната приемник.

Специални условия и ограничения за извършване на банкови сделки:

Българските банки попадат под действието на Закона за банките/ЗБ/, отнасящ се до конкретната дейност на търговските банки и поставящ ги под надзора и юрисдикцията на ЦБ. За извършването на банкова дейност, всяка банка трябва да получи разрешение от БНБ. Според чл. 1 от ЗБ “Банката е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск”.

Законът поставя ограничения върху дейността на търговските банки, целящи да осигурят ефективност на надзорните правомощия на БНБ. ТБ трябва да имат разплащателни сметки в БНБ, в които да държат минималния си задължителен резерв. Те трябва да водят отчетност и да представят на БНБ документите за проверка. ТБ са задължени да пазят банкова тайна.

Други ограничения имат за цел да насърчават конкуренцията в банковия сектор, като по този начин пречат на създаването на монопол и на участието на банките в нелоялна конкуренция.

Законът разрешава на банките да предлагат и извършват редица операции:

- срочни и безсрочни влогове, счетоводни операции

- теглене на пари и парични преводи

- парични преводи срещу чекове и други видове платежни нареждания

- издаване и управление на банкови карти

- транзакции, включващи различни финансови инструменти, като депозитни сертификати, менителници и др.

Банките могат да предлагат широка гама от различни видове кредити при различни условия и с различен падеж. Това е една от основните операции на ТБ. Те са задължени да вземат в предвид кредитоспособността на кредитоискателите и според нея да решават кои молби да уважат и кои не.

Банките могат да купуват, продават и управляват парични активи, или да ги съхраняват (като депозитар), както и да извършват преводни, разплащателни и клирингови операции. Те могат също да държат правото на собственост върху паричните активи - или като обезпечение, или от името на клиентите си.

Освен това според ЗБ банките могат да извършват и други услуги:

- да търгуват с чужда валута, ценни метали и други бързо ликвидни активи

- да управляват, съхраняват и търгуват с финансови инструменти

- да приемат обезпечения като гаранция при отпускането на кредити

- да предоставят банкови консултации и др.

Банките разполагат със значителна автономия за това как да използват печалбата си, при условие, че поддържат минималното ниво от задължителни резерви. Банките могат да образуват резерв за покриване на риска и лошите кредити, да прехвърлят средства към резервите, да инвестират в развойна дейност или да разпределят печалба под формата на дивидент.

Регулиране на валутните позиции на банките:

Регулиране на валутния риск от валутните позиции на банките.

Рискът произтичащ от валутните операции на банките изисква следенето на позициите на банките в чуждестранна валута.

Открита валутна позиция е левовата равностойност на разликата между активите и пасивите на банката в отделна чуждестранна валута и общо за всички чуждестранни валути. Банката има открита дълга валутна позиция, когато левовата равностойност на активите й в чуждестранна валута превишава левовата равностойност на пасивите й в чуждестранна валута. При обратното съотношение е налице открита къса валутна позиция. Откритата дълга валутна експозиция е изложена на риск от понижаване на курса на чуждестранната валута, а откритата къса валутна експозиция е изложена на риск от повишаване на същия. Нетна открита валутна експозиция на банката е по-голямото число от сумата на левовата равностойност на всички дълги позиции или сумата на левовата равностойност на всички къси позиции по отделни валути.

Всяка банка е длъжна да поддържа ежедневно и към датата на изготвянето на месечния отчет откритите валутни позиции по отделни и нетната си валутна позиция в размери, не по-големи от определените от ЦБ като процент от СК, както следва:

1. Максимално съотношение в размер до 15 на сто между откритата позиция във всяка чуждестранна валута и размера на собствения й капитал (капиталова база), с изключение на валутата “евро” и нейните национални деноминации.

2. Максимално съотношение в размер до 30 на сто между нетната открита валутна позиция и размера на собствения й капитал (капиталова база), с изключение на валутата “евро” и нейните националнии деноминации.

Националните деноминации на “евро” са валутите на страните членки на Европейския икономически и паричен съюз - Германия, Белгия, Люксембург, Испания, Франция, Ирландия, Италия, Холандия, Австрия, Португалия, Финландия, Гърция.

Откритите дълги или къси валутни позиции на банките се определят от следните елементи:

1. Балансовите активи и пасиви в чуждестранна валута (балансова стойност)

2. Задбалансови активи и пасиви в чуждестранна валута

3. Сделки в чуждестранна валута и благородни метали (спот, форуърд, суап, фючърс, опции и др.)

Банките извличат данните за отделните елементи при определяне на валутните позиции от счетоводните си регистри.

Преизчисляването на чуждестранните валути в левове се извършва по обменните курсове на БНБ за деня, за който се отнасят изчисленията.

Особени продцедури на надзора.

Банкова несъстоятелност и системи за защита на депозитите

Банковата несъстоятелност, според Закона за банките глава 15.

Източниците за набиране на средствата на фонда са:

1. Първоначалните (встъпителни) вноски на банките - Встъпителна вноска се от всяка банка еднократно в срок до 30 дни от датата на на вписването й в търговския регистър и е в размер 1 на сто от регистрирания й капитал, но не по-малко от 100 хиляди лв.

2. Годишнште премийни вноски от банките - всяка банка прави годишна премийна вноска във фонда в левове в размер 0,5 на сто от общия размер на влоговата база, определена към 31 декември на предходната година. Банките превеждат дължимата премийна вноска в срок до 31 март следващата година.

3. Доходите от инвестиране на набраните във фонда средства.

4. Други източници (заеми, дарения, чуждестранна помощ и други).

БНБ е депозитар на средствата на фонда. Направените вноски са елемент на счетоводните разходи на банките и са невъзстановяеми, дори и при ликвидация на банката.

Случаи на суброгоция:

- От датата на решението на БНБ по чл.23 ал.1, фондът встъпва в правата на вложителите към банката до размера на гарантираните суми.

- Фондът не дължи лихви по гарантираните суми.

Оценката на ресурсната база на ТБ се базира на:

1. Структурен анализ, насочен към представяне на съотношенията между отделните групи и видове ресурси и тяхната динамика;

2. Анализ на основата на финансови коефициенти, характеризиращи:

- съответствието между качеството на ресурса и неговото пласиране;

- риска от трансформацията на падежите;

- зависимостта на баката от отделните видове ресурси;

- степента на защита на депозиторите от риска от неплатежоспособност на банката;

Регулиране на банковата система

ЦБ регулира банковата система посредством:

1. Капиталов коефициент = акционерен капитал + неразпределена печалба / отпуснати от банката кредити и др. А

Този коефициент е 8%. Ако е под 8% трябва да бъде възстановен или чрез увеличение на капитала или чрез намаление на активите на ТБ

2. Коефициент за измерване на резервите - МЗР

3. Коефициент на ликвидност

Административно регулиране - кредитни ограничения и лимити

ЦБ издават наредби, с които да регулират размера и вида на кредитирането.

МЗР са един от преките инструменти не само за регулиране на ликвидността на банките, но и на кредитни операции.

Банките не предоставят кредити неограничено. Те се лимитират (Кредитни лимити) - експозициите на банките

Лихвени ограничения - при рефинансирането на ТБ, ЦБ регулира парично предлагане и кредитни операции главно чрез лихвения %. ЦБ може да установява и изменя основния лихвен процент.

Чрез лихвения %, ЦБ косвено регулира кредитните опрерации на ТБ.

Ред за лицинзиране - ЦБ решава на кои организации може да издава лицензия.

Лицензията може да бъде отнета (двете условия)

Регулиране на валутните позиции - рискът, който произтича от валутните операции на банките изисква следенето на позициите на банките в чужда валута (наредба номер 4)

- откритата валутна позиция - дълга и къса - 15%

- нетната открита валутна позиция - 30%