Въведение

ьТърговските банки са гръбнака на финансовата система, чиято стабилност е едно от най-важните условия за функционирането на пазарните механизми, за ръста на националната икономика, за благосъстоянието на гражданите. Нещо повече, в условията на глобализация, в т.ч. и особено на финансовите пазари, нараства необходимостта от все по-координирани усилия за осигуряване избягването на рискове в дейността на търговските банки. Специфичният характер на банковата дейност – фактът, че всяка банка взаимодействува с много голям брой икономически агенти – фирми и граждани, обуславя високото общественото значение на устойчивото функциониране на системата, тъй като всяко едно сътресение в банковия сектор засяга интересите на най-широки слоеве от населението[1].

Великата депресия от 30-те години на ХХ в. може да се счита за повратен момент в общественото възприемане на проблема за стабилността на финансовата, в т.ч. на банковата, система, и за отправен пункт в изграждането на мрежи за сигурност на финансовите пазари. Концептуалното и институционално развитие на мрежите за сигурност довежда в масовия случай до възлагане на основната отговорност за гарантиране паричните средства, вложени от клиентите в банки, и за създаване, налагане и контрол за спазване на определени правила и процедури от страна на търговските банки на държавата като изразител на интересите на клиентите. В повечето страни държавата делегира защитата на този обществен интерес на Централната банка, но съществуват и други институции, които са ангажирани в мрежата за сигурност.

Съвременната система на регулиране на търговските банки в България е изградена по време на мандата на последните две правителства под силното влияние на следните фактори:

• Банковата криза и въвеждането на валутен съвет;
• Глобализацията в областта на финансовото посредничество и преговорния процес за присъединяване към ЕС;

Институцията, която осъществява надзор и регулиране на търговските банки в България е Българска народна банка (БНБ)

Целта на настоящата дипломна работа е да се направи преглед и анализ на:

• Факторите, под влиянието на които се е формирала действуващата система за регулиране и надзор на търговските банки;
• Нормативната уредба, на основание на която БНБ осъществява надзор и регулиране дейността на търговските банки;
• Капацитета на институциите, които осъществяват функции по регулиране на банковата дейност и банковия надзор;
• Процеса и резултатите от транспониране на европейското законодателство и прилагането на международните стандарти в банковия надзор;
• Актуалните въпроси, свързани със стабилността на банковата система и предизвикателствата пред надзора и регулиране дейността на търговските банки.

Трябва да се има предвид обаче, че към момента на написване на работата, търговските банки все още не са публикували годишните си отчети и за това на места се борави със стари данни.

В крайна сметка разглеждането на горепосочената проблематика би следвало да даде отговор на въпроса как и до каква степен политическите решения, в т.ч. и поетите международни ангажименти от страна на българските институции, са се превърнали в част от нормативната уредба в областта на регулирането и надзора на търговските банки и какво е значението на този процес за българската икономика, за поддържането на ценовата стабилност[2], за устойчив икономически растеж.

1. Същност на надзора и регулирането на търговските банки

Регулиране и надзор върху дейността на търговските банки се провежда в една или друга степен във всички страни. Съществуват общи в основни линии схващания за същността на понятието, за задачите и функциите на банковия надзор.

Търговските банки по принцип са икономически субекти, които участвуват в стопанския оборот като посредници на пазара на финансови услуги. Най-съществената отличителна черта от останалите стопански единици, функциониращи в производството, търговията и услугите, се състои в това, че търговските банки акумулират от голям брой физически и юридически лица финансов ресурс, който многократно надхвърля собствения капитал, и трансформирайки по-голямата част от тези набрани средства в кредит за други лица търговските банки поемат търговски риск, който е не само риск за конкретната банка, но и за вложителите. Именно този факт обуславя обществената необходимост от обществен контрол[3] и управление на този риск, което представлява обективната основа от възникване на специфично регулиране и надзор върху тяхната дейност. В рамките на националната държава този проблем се решава като законодателството определя специфични правила за дейността на търговските банки, както и възлага на определени от нея органи функциите по контрола върху спазването на тези правила. Същевременно, в условията на глобализация и икономическа интеграция тези специфични правила се унифицират и развиват така, че да отговарят на две условия – да създават достатъчна сигурност и устойчивост на глобалната финансова система и да облекчават процеса на свободно движение на капиталите.

1.1. Понятие и същност на банковия надзор

Банковият надзор представлява контрол върху изпълнението и съблюдаването от страна на търговските банки на законодателството, регулиращо банковата дейност, в т.ч. поднормативните актове, издадени от органа по надзора в изпълнение на законодателството, както и на финансовите нормативи и счетоводни стандарти.

Същността на банковия надзор се състои в проверката на съответствието на решенията и действията на търговските банки на законите, регулиращи банковата дейност и на поднормативните актове.

Значението на надзора се заключава във възможността по този начин да се управляват рисковете в банковата система.

Органът или органите за банков надзор като правило нямат административни пълномощия[4] по отношение обекта на надзора и по тази причина нямат права да контролират целесъобразността на дейността на дадена банка, а правомощията се състоят в оценка на законосъобразността.

Въпросът за съчетаване в органа или органите за банков надзор на нормотворчески правомощия с правомощия по контрола за изпълнението им е спорен, тъй като най-често това води до свръхрегулиране[5], което като правило ограничава стопанската инициатива и подхранва корупционната среда.

Банковият надзор се осъществява посредством дистанционен надзор /изискване периодичното предоставяне на определени документи и тяхната оценка/ или – посредством контактен надзор /проверка на банковите документи на място в дадена търговска банка/.

1.2. Задачи и функции на банковия надзор

Задачите и функциите на банковия надзор се конкретизират и се обуславят от целите и обектите на банковия надзор. Задачите на банковия надзор се състоят от проверка на обектите, които са предмет на надзор, като на двата основни предмета съответствуват и двете основни задачи на банковия надзор:

• Проверка на спазването на законите и банковите регулации;
• Проверка на прилагането на счетоводните стандарти.

Функциите на банковия надзор съответствуват на основните направления на документална или контактна проверка:

• Проучване на юридическите аспекти в дейността на банката - спазването на учередителните документи;
• Проверка на спазването на изискванията на лицензията за банкова дейност;
• Анализ на баланса и финансовите отчети;
• Изследване на динамиката на отделните показатели на банковата дейност и перспективите за развитие на банката;
• Проверка на решенията на органите за управление;
• Проверка на работата на органите за вътрешен контрол на банката;
• Анализ на договорните отношения на банката с клиентите, с дебиторите и кредиторите;
• Анализ на начините и средствата на инвестиране на собствения и привлечения капитал;
• Проверка на управлението на рисковете;
• Проверка на формирането на резервите;
• Проверка на гаранциите;
• Проверка на законността и обосноваността на формиране на приходите;
• Проучване на договорите и причините за реализация на загуби по видове дейност;
• Изясняване на причините, мотивите и обстоятелствата, които са способствували за допускане на нарушения;
• Изясняване на целите, които са преследвани при нарушения на отделни показатели и нормативи;
• Изясняване на причините и целите при провеждане на губещи и неефективни операции и, преди всичко – тези, които са предизвикали повишен риск и са довели до нарушаване на нормативите.

2. Фактори за формиране системата за надзор и регулиране на търговските банки

Действуващата към момента в страната система за надзор и регулиране на търговските банки е резултат от противоборството на две тенденции: на първо място – да се поддържа доверие в банковата система, което естествено води до свръх регулиране и до презастраховане, и на второ място – до транспонирането на най-добрите световни и най-вече европейски норми и практики, които постепенно да подобрят бизнес средата за банковата дейност, да спомогнат за повишаване ефективността на търговските банки, да доведат до поевтиняване на кредита и до устойчив икономически растеж. Конкретните измерения на този процес не могат да бъдат анализирани успешно без кратък преглед на специфичните за България фактори, които въздействуват върху формирането на регулаторната рамка и органите за надзор в банковата дейност.

2.1. Банковата криза и въвеждането на валутен съвет

Кризата в българската икономика през първите години на прехода не се развива равномерно. Реалният растеж е отрицателен за периода 1989-1993 г. През 1994 г. и 1995 г. икономиката регистрира лек положителен растеж, постигнат в условията на преки и косвени субсидии. Инфлацията намалява от 130% през 1994 г. до 33% през 1995 г. Платежният баланс е положителен и валутните резерви се увеличават от 899 млн.щ.дол. до 1,5 млрд. щ. дол. Платежната система работи сравнително нормално и банковата система става по-ликвидна. Относително добрите резултати през 1995 г. не предвещават кризата през следващата година, когато реалният растеж отново е отрицателен - минус 11%, валутните резерви намаляват до 500 млн. щ. дол. и инфлацията достига 310% в края на годината.

Кризата в банковата система се оказва много по-сериозна от недостатъчната ликвидност и въпреки масираната финансова интервенция от страна на държавата, кризата в банковата система се задълбочава. В средата на 1996 г. БНБ се принуждава да затвори шест банки и още девет само три месеца по-късно. Високата инфлация и отрицателният растеж през 1996 г. и 1997 г. показват, че икономиката не е поела по пътя на не инфлационно развитие. Отсъствието на последователна икономическа политика и имитацията на пазарни механизми задълбочават кризата през 1996 г. Правителството, което в резултат на подписаното през 1994 г. споразумение с частните кредитори от Лондонския клуб следва политика на твърди бюджетни ограничения с външния свят, не е в състояние да наложи твърди бюджетни ограничения в страната. Това противоречие е в основата на банковата криза, която се задълбочава и води до икономическа и политическа криза в началото на 1997 г.

С годишна инфлация през 1996 от 311% и обезценка на лева до 3000 % страната навлиза в хиперинфлационна спирала. Пазарът се доларизира, а валутните резерви намаляват до 417 млн. щ. дол., които са равни на стойността на едномесечния внос на страната. Банковата система е в състояние на колапс при 18 банки, поставени под особен надзор от БНБ. Одобреният от МВФ план на правителството за излизане от кризата не постига основните си цели - да се прекрати печатането на пари и да се ликвидират губещите предприятия. Загубата на доверие от страна на вложителите води до ескалиращо изтичане на ресурс от банковата система, обръщането на този ресурс в чужда валута – основно щатски долари и, като резултат още по-силен инфлационен натиск.

Провалът на споразумението с МВФ от юли 1996 г., което би спомогнало за овладяване на банковата криза и за предотвратяване на последвалите я икономическа и политическа кризи, демонстрира ярко, че първото и най-важно условие за осигуряване стабилност на банковата система е независимостта на органите, натоварени с регулиране и надзор на банковата дейност от изпълнителната власт.

Ето защо през 1997 г. с поредното споразумение с МВФ в България е въведена системата на паричен съвет, която е основен фактор за предотвратяване на политическа намеса в паричната политика, а това от своя страна води до възникване на условия не само за приемане и усъвършенствуване на съответните нормативни актове, регулиращи търговските банки, но и до постепенно внедряване на международно признатите стандарти и механизми на банков надзор.

Валутният борд, независимо от това, че на практика лиши страната от възможността да провежда самостоятелна парична политика, премахна възможността за финансиране дефицита на държавния бюджет с печатане на пари, доведе до трудности за износителите, които бяха принудени да свиват разходите или да излязат от пазара – се отрази благоприятно на основните икономически показатели, което е видно от следната таблица:

Показатели преди и след въвеждането на валутния борд

Източник[6]

Преговорите и споразуменията с МВФ пряко и косвено се отразиха, както на банковата система, така и на политиката на банките. Стресът, предизвикан от колапса на банковата система през 1996 г., и особено - загубата на доверието на вложителите изискват не само време за преодоляване на отрицателните последици, но по-строги механизми на регулиране и надзор върху дейността на търговските банки. В този процес България се опира на най-добрите практики на международната банкова общност.

2.2. Глобализацията в областта на финансовото посредничество и преговорният процес за присъединяване към ЕС

Банковите кризи не са изолирано явление в международните финанси и това налага разработката на международно приети механизми и нормативи за съхраняване стабилността на банковата система.

Банковите сътресения през 1974 г. са повод за учредяването на т.нар. Базелски комитет. Колапсите на водещи банки в две страни инициират активното отношение към проблемите на регулирането и надзора от страна на цялата международна банкова общност. През юни 1974 г. правителството в Западна Германия затворя Herstatt Bankhaus заради банкови загуби от валутни операции, без да се поеме отговорност за последвалите загуби на много банки в други страни. През октомври на същата година Franklin National Bank в САЩ е затворена поради лошо управление на депозитната й база, прекомерни спекулации на международните валутни пазари и свръхамбициозна експанзия. Тези отрицателни прецеденти водят до учредяване в края на 1974 г. от страните от Г-10 към Банката за международни разплащания  на специален орган - Комитет по банкови регулации и надзорни практики, наричан понастоящем Базелски комитет по банков надзор. В него участвуват управителите на Централните банки от Г-10: Белгия, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Люксембург, Холандия, Швеция, Швейцария, Великобритания и САЩ. Комитетът издава два документа:

• Цялостен комплект от основни принципи за ефективен банков надзор – Базелски основни принципи[7];
• Сборник с препоръки, насоки и стандарти, който се актуализира периодично.

Базелският комитет по банков надзор[8] се превръща в основен международен консултативен орган, който полага сериозни усилия да реагира своевременно на промените в банковия бизнес. Най-значимото му постижение, което е в основата на съвременната глобална банкова система е Международното унифициране на капиталовите мерки и стандарти от юли 1988 г., което дефинира най-комплексния индикатор за здравето на банките – капиталовата адекватност. Степента на покритие на поетите рискове със собствени средства става основа за капиталовото регулиране на банките в почти всички страни. Дори Съединените щати променят своя модел, използван от 1950 г. от Федералната резервна система, и възприемат през 1989 г. новите правила. Преди 1988 г. на различни етапи развитите страни въвеждат собствени капиталови правила.

Еволюцията на капиталовото регулиране нормално води до етап, при който е нецелесъобразно международно активните кредитни институции да се регулират с множество различни национални стандарти. В този смисъл първото Базелското споразумение от 1988 г. изпълнява функциите на световен регламент. Принципът, заложен в него, предполага стандартизирана оценка на кредитните рискове по групи контрагенти. В течение на повече от десетилетие концепцията на първото споразумение отлично изпълнява предназначението си, като именно тези правила са възприети от страните от ЕС и са в основата на преговорния процес с България по транспониране постиженията на правото на Европейския съюз в българското законодателство в областта на регулирането и надзора на търговските банки.

Или, с други думи – ако банковата криза и въвеждането на системата на паричен съвет са факторът, който създава условията за преработка на законодателството, регулиращо банките и надзора, то процесът на присъединяване към ЕС превръща тази възможност в задължение по прилагане на минималните стандарти, включени в Базел 1.

Същевременно, обаче, прилагането на концепцията на Базел 1 в развитите страни показва и недостатъци, а именно – групирането на активите и прилагането на унифицирани рискови тегла без оглед на конкретните индивидуални особености изкривява оценката на риска. Това лишава банките, които разполагат с добре развити системи за измерване и управление на риска, от възможността да отчитат действителните рискове, да поддържат оптимален размер на капитала, както и да обхванат и други важни рискове. Ето защо се стига до разработване на усъвършенствано ново споразумение /известно като Базел 2/, което има за цел да отрази съвременните характеристики на банковия бизнес, а именно, че стабилността е необходимо, но не достатъчно условие. Освен стабилност прозрачността е другият важен фактор, който повишава доверието във финансовия сектор. Свободният достъп до кредит с прозрачни условия и цена, поддържането на стабилна платежна система, гарантират непрекъснатост и прогнозируемост във финансирането на бизнеса и финансовите потоци. В същото време от гледна точка на Базелския комитет и надзорните органи се преследват и две други цели: първо, стимулиране банките да развиват своя риск мениджмънт и, второ, постигане на по-висока степен на сътрудничество и координация между надзорниците от различни страни.

Ето защо успоредно с транспонирането в българското законодателство на европейските директиви, издадени в съответствие с концепцията на Базел 1, се въвеждат и елементи от Базел 2 или на основата на преработени или на нови европейски директиви, или в резултат на прякото сътрудничество на българските органи за банков надзор с Базелския комитет по банков надзор.

Повратен момент в утвърждаването на съвременната система на регулиране и надзор на търговските банки е Междуправителствената конференция за присъединяването на Република България към Европейския съюз и , по-специално – преговорната позиция по глава 3 “Свободно предоставяне на услуги” в частта Банково дело, в която се декларира, че Република България е готова да приеме до датата на присъединяването на страната в Европейския съюз правото на Общността в областта на свободното предоставяне на банкови услуги и ,че Република България няма да изисква преходни периоди или изключения по отношение на банковия сектор.

България поема ангажимента да транспонира в законодателството си, следните директиви, които пряко касаят регулирането и надзора на търговските банки:

• Директива 2000/12/ЕС за установяване и извършване на дейност като кредитни институции;
  • Директива 2000/12/ЕС относно установяването и извършването на дейност на  кредитните институции и Post BCCI Директива 95/26/ЕЕС, като разпоредбите на директивата, отнасящи се до "единния лиценз" ще бъдат приложени от датата на присъединяването на Република България към ЕС.
  • Директива 86/635/ЕЕС за годишните отчети и за консолидираните отчети на банките и други финансови институции и Директива 89/117/ЕЕС за задълженията на клоновете на банките, учредени в страна-членка, чиито седалища се намират извън въпросната страна, да публикуват годишните си счетоводни документи
  • Директива 93/6/ЕЕС за капиталовата адекватност на инвестиционните дружества и на кредитните институции (САD I) и  Директива 98/31/ЕС, изменяща директивата за капиталовата адекватност[9]
• Директива 94/19/EC за програми за гарантиране на депозити.

Поети са ангажименти от формален и неформален характер за размяна на надзорна информация. При осъществяване на проверки на място, управление "Банков надзор" обменя информация на неформална основа с други надзорни органи в България, или извършва съвместни проверки с други надзорни институции.

Поетите ангажименти от предходното правителство стават част от управленската програма на следващото и са важен фактор за формирането на действуващата към момента система за регулиране и надзор на търговските банки.

3. Основни моменти в правната уредба на банковия надзор

Банковият надзор, по определението[10] на проф. Валери Димитров, е терминът използуван в нормативните актове, в литературата и практиката за обозначаване на упражняването на държавен контрол за спазването на законовите забрани и задължения[11] при осъществяването на търговското банково дело…”Този кръг от законови норми регламентира функционално надзора като компетентност /система от правомощия, упражнявани от надзорните органи/ и като производства /процедури/, чрез които и рамките на които се упражнява надзорната компетентност. Като обособена държавна функция надзорът е възложен на централната банка[12]”. Основната цел на надзора е поддържането стабилността на банковата система, както и защитата на правата и законните интереси на вложителите.

Банковият надзор в тесния смисъл е контролът, упражняван от Централната банка върху дейността на търговските банки, както и върху дейността на клоновете на чуждестранните банки у нас. Централната банка изисква от тях да й предоставят всички счетоводни и други документи, както и информация за дейността им, извършва ревизии и други целеви проверки за предприемане на необходимите  действия по отстраняване на нарушения в банковата дейност, които застрашават сигурността на поверените на банките парични средства и други ценности, затрудняват правилното осъществяване на банковите сделки или могат да причинят съществени вреди на националната икономика.

БНБ осъществява функциите си по надзора и регулиране дейността на търговските банки на основание на следните закони:

• Закон за Българската народна банка
• Закон за банките
• Закон за банковата несъстоятелност

В тези закони е заложена надзорната компетентност /системата от надзорни правомощия/, упражнявани от централната банка, т.е. юридически е изразена възложената й за осъществяване функция да контролира дейността на търговските банки.

Надзорната компетентност се състои от следните правомощия[13]:

• Надзорноустановителни;
• Разрешително-ограничителни;
• Предписващо-задължаващи;
• Сигнално-сезиращи;
• Отговорностни
• И правомощия за публично осведомяване.

3.1. Основни права и задължения на БНБ в областта на банковия надзор

Законът за Българската народна банка постановява, че БНБ регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите.

За целите на надзора БНБ може да изисква от банките да й предоставят всички документи и информация, както и да извършва съответни проверки.

Управителният съвет на БНБ упражнява следните основни правомощия по отношение на търговските банки в областта на надзора:

• определя процентите на минималните резерви, които банките трябва да държат, и утвърждава условията и изискванията за изпълнението им;
• определя с наредби нормативите и изискванията за регулиране на банковата дейност.

В Българската народна банка са обособени три основни управления - "Емисионно", "Банково" и "Банков надзор"[14], всяко от които се ръководи пряко от подуправител, определен от Народното събрание.

Надзорът върху банковата система се осъществява от подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор", който е овластен с изключителни права в областта на надзора и регулирането на търговските банки. При упражняване на надзорните си правомощия той прилага самостоятелно и независимо предвидените в закона мерки за въздействие и санкции. Нещо повече - издаването и отнемането на разрешение (лицензия) за банкова дейност се извършва с акт на управителя по предложение на подуправителя.

3.2. Условия за извършване на банкова дейност

Законът за банките конкретизира материята, като изрично постановява, че банкова дейност, може да извършва само:

• лице, което е получило разрешение (лицензия) за банка от Българска народна банка;
• банка със седалище в чужбина, която е получила разрешение (лицензия) от Българска народна банка да осъществява дейност в страната чрез клон.

Подробно се разглежда реда за учредяване и управление на търговска банка, за издаване и отнемане на разрешение (лицензия) за извършване на банкова дейност, като един от съществените елементи е наличието на сертификати[15] за упражняване на ръководни функции в търговска банка за членовете на управителния съвет (съвета на директорите), т.е. изискванията, които се поставят за получаване на лицензия са много по-сурови и прецизирани от тези, които са приети за учредяване на търговско дружество в друга стопанска сфера.

Друга особеност е изискването за предоставяне на подробна информация за лицата, записали пряко или косвено 3 и над 3 на сто от акциите с право на глас и за тяхната професионална (делова) дейност през последните 5 години, както и изискването физическите лица и законните представители на юридическите лица да представят писмени декларации относно произхода на средствата, от които са направени вноските срещу записаните акции, че средствата не са заемни и за платените от тях данъци през последните 5 години.

Аналогично високи са изискванията за получаване на лицензия за извършване на банкова дейност на територията на страната чрез клон, като специално е нужно и писмено съгласие за откриване на клон от органа за банков надзор в страната по седалището й, както и доказателства, че компетентният орган за банков надзор по седалището на чуждестранната банка упражнява върху нея надзор на консолидирана основа. Допълнителен фактор за защита на българските вложители е изричният текст, че лицензия се издава само на реномирани банки, опериращи на световния финансов пазар или на банки, получили гаранции от тях. /Що се касае до търговските представителства на чуждестранни банки, тъй като те нямат право да извършват банкови сделки, то от тях се изисква само препис от акта за регистрация в 14-дневен срок от издаването му/.

Преди да се произнесе по заявлението за издаване на лицензия, Централната банка извършва всички необходими проучвания, за да установи валидността на представените документи и финансовото състояние на заявителя. В срок до 6 месеца от получаването на заявлението Централната банка уведомява писмено заявителя, че ще издаде лицензия за извършване на банкова дейност.

Лицензия за извършване на банкова дейност се издава, ако заявителят удостовери, че са изпълнени следните условия:

• записалите акции лица са направили вноски, общата стойност на които е не по-малка от минимално необходимия капитал за извършване на банкова дейност. За клон на чуждестранна банка се представя документ, удостоверяващ превеждането на необходимите за дейността на клона парични средства, когато такова изискване е установено в наредба на Централната банка;
• назначените администратори притежават необходимата квалификация и опит за дейността, която ще изпълняват;
• осигурени са подходящи сгради за извършване на банкова дейност и необходимото техническо оборудване;
• създадена е служба за вътрешен контрол и назначените служители имат необходимата за дейността професионална квалификация и опит.

Издадените лицензии се вписват в специален регистър в Централната банка[16].

3.3. Базисни изисквания към банките по време на текущата им дейност

Освен изброените по-горе условия за получаване на  лиценз за банкова дейност се поставят и допълнителни условия пред банките през периода на текущата им дейност:

Местно или чуждестранно лице, както и свързани лица не могат без предварително писмено разрешение на Централната банка да придобиват пряко или косвено акции в местна банка, които им осигуряват 10 или повече от 10 на сто от акциите с право на глас.

Банката без писмено разрешение[17] на Централната банка не може да:

• открива клонове в чужбина;
  • изменя наименованието си, обозначено в лицензията;
  • се преобразува чрез вливане, сливане или разделяне;
  • извършва банкови сделки извън обхвата на издадената лицензия;
  • увеличава капитала си с непарични вноски;
  • изкупува обратно издадени от нея акции;
  • намалява капитала си.

Банка без писмено разрешение на Централната банка не може да придобива самостоятелно или заедно със свързано с нея лице, пряко или косвено, дялово участие в дружество, което не е банка, когато:

• това участие е квалифицирано дялово участие;
• стойността на това участие надхвърля 15 на сто от собствения капитал на банката;

3.4. Отнемане на лицензия за банкова дейност

Централната банка може да отнеме издадената лицензия за извършване на банкова дейност, когато:

• банката не започне да извършва разрешената банкова дейност в срок 12 месеца от издаване на разрешението;
• банката е представила неверни сведения, които са послужили като основание за издаване на лицензията;
• на чуждестранна банка, която извършва банкова дейност на територията на страната чрез клон, е отнета лицензията от компетентния орган в страната по седалището й.

Централната банка задължително отнема издадената лицензия на банка поради неплатежоспособност, когато:

• тя не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение или
• общата стойност на задълженията й надвишава общата стойност на нейните активи.

С акта за отнемане на лицензията[18] Централната банка задължително назначава квестори, ако такива не са били назначени преди това. Решението на Централната банка за отнемане на лицензията за банкова дейност подлежи на незабавно изпълнение и не може да се обжалва по съдебен ред.

След вземането на решение за отнемане на лицензия на банка Централната банка отправя искане до съответния окръжен съд за образуване на производство по ликвидация на банката или за откриване на производство по несъстоятелност.

3.5. Изисквания за собствен капитал, ликвидност и други елементи, обект на надзор от страна на БНБ

Всяка банка или банкова група трябва да разполага по всяко време със собствен капитал (капиталова база), чиито минимални размери, структура и съотношение с балансовите й активи и пасиви и задбалансови ангажименти се определят от Централната банка с наредба (Наредба № 8 за капиталовата адекватност на банките) , като най-важните положения са:

• Всяка банка трябва да разполага по всяко време със собствен капитал (капиталова база) в размер не по-малък от 10 млн. лв.;
• Методологията за установяване на рискови компонент на балансовите позиции – за Активи с нулево рисково тегло; с рисково тегло 20 на сто; с рисково тегло 50 на сто и с рисково тегло 100 на сто;
• Банката установява отношението на обща капиталова адекватност като процентно съотношение между собствения капитал (капиталовата база) и общия й рисков компонент. Отношението на обща капиталова адекватност не може да бъде по-малко от 12 на сто. Банката установява отношението на адекватност на капитала от първи ред като процентно съотношение между  капитала от първи ред и общия й рисков компонент. Отношението на адекватност на капитала от първи ред не може да бъде по-малко от 6 на сто;

Всяка банка е задължена да поддържа активите си в състояние, което й позволява да изпълнява без забава паричните си задължения. Условията за поддържане на ликвидност се определят с Наредба № 11 на Централната банка за управлението и надзора върху ликвидността на банките, като най-същественият елемент за надзора е информационната система за наблюдение на ликвидността на всяка една банка, която се основава на:

• създаването и поддържането на падежна таблица;
• оценка и управление на паричните потоци; и
• поддържането на адекватен размер ликвидни активи/.

Всяка банка е длъжна да поддържа разлики между активите и пасивите в чуждестранни валути както по отделни видове валути, така и общо в размери не по-големи от определените от Централната банка като процент от собствения капитал[19].

Банката периодично оценява кредитите, другите рискови активи, включително и задбалансовите си задължения, и формира провизии за покриването на рискове от загуби по критерии, определени от Централната банка с наредба[20].

Банките и банковите групи са длъжни по всяко време да не надвишават установените съотношения на големите експозиции към собствения капитал[21]. Експозицията към едно лице или свързани лица се счита за голяма, когато е равна или превишава 10 на сто от собствения капитал на банката или банковата група. Експозицията към едно лице или свързани лица не може да надвишава 25 на сто от собствения капитал. Общият размер на всички големи експозиции не може да надвишава 8 пъти собствения капитал.

Друго важно изискване е, че общият размер на вложенията на банката в недвижими имоти и други материални дълготрайни активи не може да надвишава 50 на сто от собствения є капитал, а заедно с дяловите участия в дружества, които не са банки - собствения капитал[22].

3.6. Специфични разпоредби за организацията на надзора върху банковата дейност[23].

Централната банка упражнява надзор върху дейността на банките, както и върху дейността на клоновете на чуждестранни банки у нас. Тя има право да изисква от тях и от акционерите им да й предоставят всички необходими счетоводни и други документи, както и информация за дейността им, и да извършва проверки на място чрез оправомощени от нея служители и други лица.

При упражняване на надзорните си функции Централната банка може да сключва двустранни споразумения с други централни банки или чуждестранни надзорни органи за обмяна на информация на реципрочна основа и при поемане на задължение за запазване на банковата тайна.

Държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват в рамките на своите правомощия съдействие на органите на банковия надзор при осъществяване на техните функции.

При осъществяване на проверките на място органите на банковия надзор имат право:

• на свободен достъп в служебните помещения на лицата, извършващи банкова дейност;
• да изискват документи и да събират сведения във връзка с изпълнението на възложената задача;
• да назначават експерти;
• да извършват насрещни проверки в други банкови и небанкови предприятия по въпроси, свързани с проверката;
• да искат от съда налагането на запори и възбрани върху имуществото на лица, причинили щети;
• да присъстват на заседанията на управителните и контролните органи на банките.

Централната банка при преценка за възникване на опасности за стабилността на всяка една банка може:

• да отправи писмено предупреждение до банката;
• да свика общо събрание на акционерите или да насрочи заседание на управителния и надзорния съвет (съвета на директорите) за вземане на решения за мерките, които трябва да бъдат предприети;
• да разпореди писмено да се преустановят и отстранят допуснатите нарушения и се предприемат оздравителни мерки;
• да наложи на банката по-строги надзорни изисквания от установените за нея при нормалното й функциониране;
• да разпореди писмено на банката да предприеме действия за промени в лихвите, падежната структура и другите условия, отнасящи се до операциите на банката, включително влогонабирането и задбалансовите ангажименти;
• да ограничи дейността на банката, като й забрани да извършва определени сделки, дейности или операции;
• да задължи писмено банката да увеличи капитала си;
• да забрани плащането на дивиденти или под друга форма разпределяне на капитал;
• да назначи съветник на банката, който може да присъства на заседанията на управителния и надзорния съвет (съвета на директорите);
• да назначи външен одитор на банката, който да извърши финансов или друг одит съгласно определени от Централната банка изисквания. Разходите по одита са за сметка на одитираната банка;
• да разпореди писмено на банката да освободи едно или повече лица, оправомощени да управляват и представляват банката;
• да нареди писмено на акционер, да прехвърли притежаваните от него акции в срок до 30 дни;
• да постави допълнителни изисквания към банката във връзка с разрешената й банкова дейност;
• да назначи двама или повече квестори на банката за определен срок;
• да отнеме лицензията за извършване на банкова дейност или друго издадено от нея разрешение.

С акта за отнемане на лицензията Централната банка задължително назначава квестори, ако такива не са били назначени преди издаването на този акт.

Ако Централната банка е отнела лицензията на банката, правомощията на квесторите се прекратяват след назначаването от съда на ликвидатор, съответно на синдик[24].

За всяка банка, на която Централната банка е отнела лицензията за извършване на банкова дейност се образува производство за принудителна ликвидация.

Или, с други думи, банковият надзор в България се осъществява от БНБ – управление «Банков надзор», като целта да се осигури стабилно функциониране на търговските банки се постига посредством подробна и строга нормативна уредба - а/предварително – на етапа на издаване на лицензия, б/по време на функционирането – чрез изискване на периодични отчети по широк кръг от показатели и планови и внезапни проверки, и – в/на етапа изпадане на търговска банка в несъстоятелност – заедно с Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

4. Банковият надзор в процеса на присъединяване към ЕС и на въвеждане мерките и стандартите на Базелския комитет по банков надзор

Настоящият момент е от изключително значение за надзора и регулирането на търговските банки в България поради съвпадението на 3 процеса:

• Заключителния етап на транспонирането в българското законодателство на изискванията на европейските директиви;
• Извършвания във връзка с горния процес преглед на съответствието на националното законодателство с принципите, препоръчвани от Базел 1, особено в областта на капиталовата адекватност;
• Подготовката и въвеждането в законодателството и практиката на търговските банки и фирмите-кредитополучатели на Базел 2 и съответните европейски директиви[25].

4.1. Оценка на транспонирането на основните изисквания на директивите на ЕС относно надзора и регулирането на търговските банки в българското законодателство

Разпоредбите за правото за установяването и извършването на дейност от банките до голяма степен са въведени в българското законодателство. Правото за извършване на банкова дейност се регулира от Закона за банките и Наредба № 2 за разрешенията и лицензите, издавани от БНБ. Минималните изисквания за лицензите съответстват на изискванията на европейската директива. Условията и редът за издаване на разрешения за извършване на банкова дейност в България се отнасят без ограничения и дискриминация за местни и чуждестранни банки, извършващи банкова дейност на територията на страната.

Необходимостта от наблюдения и контрол на големите експозиции на банките, която цели да се намалят максимално загубите, които банките могат да понасят от един клиент или група свързани клиенти, са отразени в Закона за банките и в Наредба № 7 на БНБ.

Наредба №12 на БНБ за надзор на консолидирана основа въвежда разпоредбите на съответната европейска директива. С нея се определят условията и редът за осъществяване на надзор на консолидирана основа спрямо банки, банкови групи и финансови холдинги въз основа на финансово-счетоводните им отчети и надзорните изисквания за платежоспособност и големи експозиции[26].

Законодателството на ЕС в областта на гарантиране на влоговете в банките е въведено чрез Закона за гарантиране на влоговете в банките и Наредба № 23 на БНБ за условията и реда за плащане на суми по влогове в банки с отнета лицензия до гарантирания размер. В този момент минималният размер на гарантирането на влоговете в българските банки е 25 000 лв., но той поетапно ще се увеличава до датата на присъединяването ни към ЕС до 20 000 евро, каквото е изискването в ЕС.

В Редовния доклад на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяване за 2004 г. се посочва, че въпреки растежа на кредитите, банковият сектор е стабилен и че банковите индикатори като капиталова адекватност и качество на кредитния портфейл са добри. Дава се висока оценка на банковия надзор и неговата роля за поддържане на финансовата стабилност. Отбелязва се, че “Структурите за банков надзор са добре подготвени за осъществяването на надзор върху търговските банки и финансовите къщи в съответствие с надзорните регулации”. Посочва се, че банковият надзор е създал добър административен капацитет, който се доказва от постигнатите резултати по отношение на ниското ниво на необслужвани кредити. Както се посочва в Редовния доклад, значителен прогрес е постигнат от БНБ в хармонизирането на българското банково законодателство с изискванията на кодификационната банкова директива, като остава да се приключи процесът с въвеждане на принципите за единен паспорт и за осъществяване на надзор от страната по седалище.

Положителната оценка на Европейската комисия  представлява своебразна гаранция за стабилността на банковата система на страната. В същото време не би следвало да се подминава фактът, че гръбнакът на банковия сектор представляват приватизираните от австрийски, гръцки, италиански и др. финансови институции български банки, факт, който облекчава в значителна степен въвеждането на методите, принципите и стандартите, препоръчвани от Базелския комитет за банков надзор и Европейската комисия. Усвояването на най-добрите практики не е еднократен акт, а продължителен процес, особено в условията на постоянно усъвършенствуващо се законодателство. Би следвало да бъде отбелязан и фактът, че по много позиции са изпълнени само минималните изисквания, което предполага непрекъснати и последователни усилия и в бъдеще за усъвършенствуване на регулаторната рамка и надзора на търговските банки.

4.2. Преглед на съответствието на националното законодателство с принципите, препоръчвани от Базел 1 в областта на капиталовата адекватност

Собственият капитал на банката исторически винаги е бил основен измерител за риска, защото както уместно се посочва в теорията, капиталът служи като своебразна «възглавница» за абсорбиране на евентуални загуби, проявяващи се в бизнес-дейността, поради което достатъчната капиталова база представлява видимо доказателство за способността на всяка финансова институция да се справя с ликвидни проблеми[27].

В една от своите най-съществени части – частта за капиталовата адекватност Базел 1 дефинира съгласуваната рамка за измерване на капиталовата адекватност и минималния стандарт, който би следвало да бъде достигнат и който ще прилагат надзорните органи на страните, представени в комисията. Съгласуваната рамка установява препоръчителните минимални нива, а националното законодателство може да предвижда по-високи нива. Именно тази особеност дава възможност на базата на сравнението да се определят както степента, която българското законодателство съответствува на принципите на Базел 1, така и да се определи качеството на бизнес средата, в която действуват българските банки, а оттук и условията за функциониране на фирмите от реалния сектор. Познаването на Базел 1 в частта му за капиталовата адекватност в същото време дава възможност за открояване на най-съществените различия с принципите на новото капиталово споразумение – Базел 2.

Сравнителният анализ следва логиката и рамката на Базел 1, която акцентира на оценяване на капитала във връзка с кредитния риск, а по-нататък се разглеждат и другите рискове – лихвен и инвестиционен, които влияят при оценяване на общата капиталова адекватност.

1. Състав на капитала - в това отношение и Базел 1 и Наредба № 8 подчертават, че всяка банка е задължена да разполага по всяко време със собствен капитал, който да е адекватен на общия рисков профил и че всяка банка би следвало да прилага надеждни системи за контрол и управление на риска, отчетността и за оценка на капиталовата адекватност. Капиталът на банките се образува от капитал от първи ред и капитал от втори ред /допълнителен капитал/. Съгласно Базел 1 собственият капитал е единственият общ елемент за банковите системи на всички страни и той е основата за оценка на капиталовата адекватност. По тази причина налице са известни различия между Базел 1 и Наредба № 8 при трактовката на елементите на капитала от първи и капитала от втори ред:

• При капитала от първи ред в Базел 1 се посочват два елемента – внесен акционерен капитал /обикновени акции/ и оповестени резерви, докато Наредба № 8 разглежда подробно елементите на капитала от първи ред – внесен капитал; фонд Резервен, неразпределена печалба от минали години, намалена с предстоящи плащания по дивиденти и други отчисления; печалба от текущата дейност на банката, намалена с дължимите данъци; премийни резерви, свързани с внесения капитал; други резерви. Хармонизацията е почти пълна, като Наредба № 8 съответствува на принципите на Базел 1, но тя следва един от общите недостатъци на българското законодателство – склонността към детайлизиране за сметка на симплификация на нормите.
• При капитала от втори ред /допълнителен капитал/ различията в елементите му и трактовката им в Базел 1 и Наредба № 8 са повече – съгласно наредбата на БНБ допълнителният капитал се включва в собствения, ако отговаря на следните изисквания:

- тези средства са изцяло на разположение на банката и тя може да ги ползува без ограничения за покриване на загуба от дейността си;

- наличието им е отразено в счетоводните отчети на банката и е заверено от независим регистриран одитор;

БНБ упражнява постоянно наблюдение върху тяхното съществуване и ползуване.

Съгласно Наредба № 8 елементите на допълнителният капитал са:

• резервите от преоценка на недвижими имоти, в които се помещава банката /този елемент присъствува и в Базел 1/;
• нереализирана печалба, намалена с дължимите данъци /този елемент отсъствува при Базел 1/;
• сумите, привлечени от банката чрез дългови/хибридни/ инструменти и други финансови инструменти, като сумите по тях са изплатени изцяло, те са необезпечени, неизискуеми, без наличието на писмено разрешение от БНБ. Тези инструменти позволяват разсрочване на задълженията в случаите, когато рентабилността на банката на дава възможност за изплащане /този елемент съответствува и на принципите на Базел 1/;
• подчинен срочен дълг, изплащането на който е необезпечено, първоначалният срок до падежа е не по-къс от 5 години, а предсрочното му изплащане не може да се извърши без предварително писмено разрешение от БНБ /този елемент съвпада напълно с Базел 1/.

В Базел 1 присъствуват два допълнителни елемента, които в Наредба № 8 не се третират като елементи на допълнителния капитал:

• неоповестени резерви, които се отнасят към допълнителния капитал при условие, че са приети от контролния орган; те се състоят от частта от натрупания излишък след облагането с данък на неразпределената печалба, която банките в някои страни имат разрешение да поддържат като скрит резерв;
• провизиите с общо предназначение срещу загуби от кредити са вторият допълнителен елемент.

Що се касае до лимитите и намаленията при формиране на собствения капитал – то хармонизацията между Базел 1 и Наредба № 8 е пълна; капиталът от втори ред не може да превишава 100% от капитала от първи ред.

2. Относно изчисляването на капиталовата адекватност – според Наредба № 8 банката установява отношението на обща капиталова адекватност като процентно съотношение между собствения капитал и общия рисков компонент. Банките в България прилагат при изчисляване на капиталовата адекватност препоръчителният метод от Базел 1, при който капиталът е свързан с различни категории, активи или задбалансови експозиции, претеглени с широките категории за относителен риск.

Отношението на обща капиталова адекватност според Наредба № 8 не може да бъде по-малко от 12%, а отношението на адекватност на капитала от първи ред – не може да бъде по-малко от 6%. При Базел 1 се определя минимален стандарт, като стандартното съотношение между капитала и претеглените рискови активи е определено на 8 %, а основният елемент на капитала – на най-малко 4 %.

Базел 1 акцентира върху кредитния риск, който се възприема като основен, но банките би следвало да се осигурят и по отношение на различни други видове риск. Стандартизация и третиране, обаче на другите видове риск не се разглеждат от Базел 1, а са предмет на усмотрение на националните надзорни органи.

3. Капиталовите изисквания за кредитен риск се изчисляват като банките определят сумата на рисково претеглените активи. Наредба № 8 и българските банки в основни линии се придържат към посочените в Базел 1 начини за определяне на рисково претеглената стойност на активите. За установяване на рисковия компонент на балансовите позиции балансовата стойност на всеки актив се умножава на съответното рисково тегло и се получава рисково претеглената стойност на актива, а общата сума на рисково претеглените активи на балансовите позиции се получава чрез сумиране на всички претеглени активи. Прилага се следната методология за определяне на рисковото тегло:

Активите с рисково тегло 0% са:

• касовата наличност;
• вземанията срещу правителството на Република България или БНБ, както и вземанията, пряко, безусловно и изцяло гарантирани от тях;
• вземанията срещу правителства и централни банки на държави съгласно приложение № 1 на Наредба № 8 или вземания, пряко, безусловно и изцяло гарантирани от тях;
• вземанията срещу правителства и централни банки, различни от горепосочените, както и вземания, пряко, безусловно и изцяло гарантирани от тях, деноминирани и финансирани в националната им валута;
• вземанията, изцяло обезпечени с ценни книжа, емитирани от правителството на Република България, от БНБ, както и от посочените
  по-горе правителства и централни банки;
• вземанията, изцяло обезпечени със залог на злато;
• вземанията, изцяло обезпечени със залог на вземане към банката под формата на блокиран депозит в левове или чуждестранна валута, за която БНБ обявява ежедневен обменен курс.

Активите с рисково тегло 20% са:

• вземанията срещу местни банки или вземания, пряко, безусловно и изцяло гарантирани от тях;
• паричните позиции в процес на инкасиране (вземания по пътнически чекове, чекове за инкасиране и други инструменти, които незабавно могат да бъдат събрани);
• вземанията срещу банки и държави, посочени в списъка на БНБ по приложение № 1 на Наредба № 8, или вземания, пряко, безусловно и изцяло гарантирани от тях, при условие че тези вземания не са включени в собствения капитал на тези институциите;
• вземанията със рок до една година срещу банки от държави извън списъка на БНБ по приложение № 1 или вземания, пряко, безусловно и изцяло гарантирани от тях, при условие че тези вземания не са включени в собствения капитал на тези институции;
• вземанията срещу международни институции съгласно приложение № 2 на Наредба № 8 или вземания, пряко, безусловно и изцяло гарантирани от тях;
• вземанията, изцяло обезпечени със залог под формата на ценни книжа, емитирани от международните институции, съгласно приложение № 2.

Активите с рисково тегло 50% са:

• Активи с рисково тегло 50 на сто са вземанията по кредити, изцяло и напълно обезпечени с първа по ред ипотека върху напълно застрахован и оценен по справедлива цена недвижим имот в жилищна сграда, който е обитаван или ще бъде обитаван или отдаван под наем от кредитополучателя, като стойността на кредитите не превишава 70 % от стойността на ипотекирания имот.

Активите с рисково тегло 100% са:

• Активи с рисково тегло 100 на сто са всички други активи, които не са посочени по-горе.

4. Що се касае до задбалансовите позиции, то налице е съгласуваност в значителна степен с изискванията на Базел 1. Задбалансовите позиции се приравняват към балансовите с част от отчетната си стойност. Сумите, получени при приравняването на задбалансовите позиции, които не могат да бъдат отнесени към определена рискова категория, се отчитат като високорискови активи и се включват в рисковия компонент с пълната си отчетна стойност. При конверсия на задбалансовите позиции се използува следната методология:

Задбалансови позиции с конверсионен фактор 0% от отчетната им стойност са:

• онези позиции на банката, които се водят зад баланса pro memoriam и по които не може да възникне плащане от страна на банката;
• неусвоените ангажименти за отпускане на кредити с първоначален срок до една година или по кредитни линии, които могат да бъдат прекратени едностранно от банката по всяко време без предизвестие;
• отменяеми акредитиви;
• гаранции и други инструменти, покрити с парични депозити;
• други безрискови задбалансови позиции.

Задбалансови позиции с конверсионен фактор 20% от отчетната им стойност са:

• документарните акредитиви, при които предметът на доставка служи за обезпечение, и ангажиментите по сделки с клиенти на банката, като ангажиментите се прекратяват с изтичането на определен срок или с настъпването на друго определено условие, предвидени в сделката;
• всички други позиции, по които има ниска вероятност за изискуемост на поетото от банката задължение.

Задбалансови позиции с конверсионен фактор 50% от отчетната им стойност са:

• откритите и потвърдените от банката акредитиви;
• ангажиментите по сделки NIF и RUF;
• гаранции за добро изпълнение, тръжни, митнически и данъчни гаранции и други гаранции, които нямат характер на кредитни заместители;
• неотменяемите стенд-бай акредитиви, които нямат характер на заместител на кредита;
• неупражнените ангажименти за отпускане на кредити с първоначален срок над една година;
• договорите за продажба и обратно изкупуване на активи, по силата на които прехвърлителят на актива има възможност да поиска от банката като получател на актива да го прехвърли обратно;

всички други позиции, за които има средна вероятност за изискуемост на поетото от банката задължение.

Задбалансови позиции с конверсионен фактор 100% от отчетната им стойност са:

• гаранциите, издадени от банката, които имат характер на дамезстител на кредита;
• банковите акцепти и менителничните поръчителства (авали) по задължения на клиенти
• неотменяемите стенд-бай акредитиви, които имат характер на заместител на кредита;
• джирата върху записи на заповед и менителници, по които не са задължени други банки;
• сделките, по които срещу банката може да се предявят обратни искове;
• частично платените ценни книжа по маржови сметки при брокери;
• активите, закупени по директни споразумения за форуърдна покупка;
• всички други позиции, по които има висока вероятност за изискуемост на поетото от банката задължение.

5. По отношение на дериватните инструменти в Базел 1 се посочва следното: банките не са изложени на кредитен риск за пълната номинална стойност на договорите си, а само до потенциалната възстановителна стойност на касовия поток в случай на неустойка от страна на контрагента. Търгуваните на борсата инструменти могат да се изключат в случаите, когато те подлежат на ежедневни постъпления и плащане на допълнително обезпечение в брой. Валутните договори с начален падеж 14 календарни дни, или по-малко, могат да бъдат изключени.

Договорите за злато се разглеждат по същия начин като валутните договори, когато се изчислява кредитния риск с изключение на това, че договорите с начален падеж 14 дни – се включват. Наредба № 8 се придържа към препоръките на Базел 1. Рисковият компонент на дериватните инструменти се определя по метода на пазарната оценка.

6. Базел 1 не включва препоръчителни методи за определяне на рисковите тегла на активите за другите видове рискове. Всяка страна самостоятелно определя тези тегла. В Наредба № 8 са посочени избраните от органа по надзора видове рискове и съответно рисковите тегла на активите, както следва:

• сетълмънт риск – в случай на сделки с предмет дългови, капиталови и стокови инструменти, които са останали неуредени след датите на доставка на инструментите, банките изчисляват ценовата разлика, на която са изложени; ценовата разлика се умножава по съответния фактор за потенциална загуба, а получената стойност се умножава по 8,334 и участвува в рисково претеглените активи за кредитен риск;
• пазарен риск – рискът от загуби, възникващи от движенията в пазарните цени на дълговите и капиталовите инструменти от търговския портфейл и на валутните и стоковите инструменти от търговския и банковия портфейл;
• позиционен риск – рискът от промяна в цените на инструментите в търговския портфейл; позиционният риск има два компонента – а/специфичен позиционен риск – рискът от промяна в цената на инструмента в резултат на фактори, отнасящи се до емитента и – б/общ позиционен риск – в резултат на промяна в равнището на лихвения процент в случай на търгуван дългов инструмент или поради промени на капиталовия пазар.

Общият извод е, че регулирането и надзора върху търговските банки в България следва в основната си част принципите и методите на Базел 1, а оттук и на съответните евродирективи, особено в най-чувствителната област – областта на капиталовата адекватност и оценката и управлението на рисковете. Независимо от това следващото твърдение, макар и не безспорно, не е лишено от обективна основа – а именно, че транспонирането на Базел 1 и евродирективите в българското законодателство, даже и предвидените в някои отделни моменти по-строги регулации, са само едно необходимо, но далеч недостатъчно условие за постигане стабилност на банковата система, тъй като степента на оказване на въздействие по стриктното им изпълнение, както и капацитета на администрацията като цяло все още не са на адекватно равнище[28].

4.3. Базел 2 и предизвикателствата пред регулирането и надзора на търговските банки и фирмите от реалния сектор.

В Редовния доклад на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяване за 2004 г. се отбелязва, че едно от предизвикателствата за надзора е въвеждането на изискванията на новото Базелско споразумение за капитала /Базел 2/ и свързаните с него европейски директиви, като за успешното въвеждане на принципите на новото базелско споразумение за капитала е необходимо да се положат усилия за разширяване на техническия капацитет за оценка на риска.

Както е известно успоредно с финалната фаза на проекта на Базелския комитет по банков надзор за ново международно споразумение за капитала на кредитните институции Европейската комисия изготви през 2003 г. проект за нова капиталова директива. Тя има за цел да въведе новите изисквания и очертае обща рамка за капиталовите изисквания към банките и инвестиционните фирми, действащи в зоната на общността. Директивата ще влезе в сила от началото на 2007 г., когато се очаква България да бъде приета за член на Европейския съюз. БНБ и конкретно управление “Банков надзор” работят за хармонизиране на националната регулаторна рамка с предстоящата капиталова директива.

Базел 2 е структуриран в три отделни, но взаимно свързани раздела, наречени стълбове.

• Първият стълб определя минималните капиталови изисквания. Основният принцип, заложен в новото капиталово споразумение, се основава на индивидуализирана оценка на кредитния риск, позволяваща на банките да увеличат ефективността си, като се възползват от капиталовите резерви, които потенциално биха се освободили от по-точно рисково претегляне на активите. Досегашният подход на единна стандартна оценка на риска и изчисляване на капиталовата адекватност, прилаган от всички кредитни институции, ще бъде заменен с два по-съвременни – стандартизиран и вътрешнорейтингов. Банките ще могат да изберат кой от двата подхода ще прилагат в зависимост от естеството на тяхната дейност и рисков профил.
• Вторият стълб - Надзорен преглед - е отделен елемент от новата проектна рамка за капитала. От надзорните органи се изисква да оценяват най-малко веднъж годишно: а/ рисковия профил на всяка институция, б/ надеждността и адекватността на методологията и вътрешните оценки на банките, в/ адекватността на собствените им средства и вътрешен капитал и г/ изпълнение изискванията на капиталовата рамка.
• Третият стълб - Пазарна дисциплина - налага всички банки и инвестиционни фирми да публикуват разширена вътрешна информация например за използваните методи и оценки, за своята пазарна и рискова политика и др. Надзорът от своя страна следва да оценява достатъчността и качеството на публикуваната информация в зависимост от дейността и рисковия профил на надзираваната институция.

Формулата[29] за измерване на собствения капитал на една банка според Базел 2 е:

Общ собствен капитал = Квота на собствения капитал /мин.8%/

кредитен риск+пазарен риск = оперативен риск

Както става ясно от изложеното – основното е, че методите за измерване на кредитния риск стават по-точни; за първи път се въвежда величина за измерване на оперативния риск, а тази, измерваща пазарния риск, остава непроменена. При стандартния подход банката класифицира своите активи в различни рискови групи, като разликата с Базел 1 е, че вместо една единствена ставка се въвежда избор на вариращи ставки, което дава възможност за гъвкаво управление на риска. Важното в случая е, че при определяне на рисковите групи банката трябва да се съобрази с риска, който външни институции дават на актива /кредитна агенция или друга организация, която покрива стандартни изисквания/.

При втория подход - подхода на вътрешните рейтинги, който се базира на вътрешни оценки за риск и изчисляване на капиталовите изисквания, би трябвало по-точно да се определи индивидуалния рисков профил на контрагентите; той поставя и много по-високи изисквания - като наличието на по-добре развити системи за оценка и управление на риска, но по-точното отчитане и оценка на действителния за всяка банка риск ще доведе до възможността да се поддържа оптимално количество и структура на собствения капитал. С други думи, необходимият по регулаторните изисквания капитал ще се доближи повече до така наречения икономически капитал на всяка банка[30].

Проблемът с въвеждането на Базел 2 в кратките срокове, които остават до присъединяването на страната към ЕС, обаче не е само и не е толкова проблем на банковия надзор и на банките – очевидната необходимост от прозрачност в дейността и получаване на кредитен рейтинг и от страна на кредитополучателите ще затрудни голяма част от българските фирми от реалния сектор, ще разкрие нови възможности, но ще доведе и до нови разходи, което нееднозначно ще се отрази на конкурентоспособността, особено на малките и средни предприятия[31].

Процесът на хармонизиране на българското законодателство с това на ЕС и в областта на надзора и регулирането на търговските банки ще продължи и занапред, но вече на нова основа в следствие на приетите поправки в Конституцията и прякото действие на европейските директиви, което безусловно ще усъвършенствува банковия надзор, като постепенно почти напълно ще го унифицира с този в страните-членки на Евросъюза.

Заключени

Независимо от изградената съвременна и строга система на надзор върху търговските банки невижданите темпове на растеж на кредитирането през 2004 и началото на 2005 година е проблем, който внимателно се следеше от БНБ. Някои факти дават основание за тревога - капиталовият излишък (парите, които са над нужните за постигане на изискваната 12% капиталова адекватност) спада от 700 млн. лв. в края на 2003 г. до 343 млн.лв. през декември 2004 г. Това е ясна индикация, че възможността на банките да посрещат все по-нарастващия риск в системата с наличния си ресурс постепенно се изчерпва.. Добрият доход, който реализира системата, е в резултат на все още изключително високия лихвен марж между депозитите и кредитите от 5.62%. В същото време обаче нелихвените разходи също запазват високо ниво от  4.3%, което в голяма степен намалява положителния ефект от поддържания голям лихвен марж.

Същевременно, по данни на Банков надзор темпът на нарастване на проблемните активи в банковата система започва да се изравнява с темпа на покачване на кредитите. Ако в първата половина на 2004 г. раздадените от банките заеми нарастват с 48% на годишна база, класифицираните като проблемни кредити бележат ръст от около 39%.

По данни на БНБ капиталовата адекватност на системата в края на 2004 е спаднала с пет пункта в сравнение с началото на годината е вече 16%. Съотношението кредити спрямо депозити достига приетото за бариера ниво от 71%.

Ето защо в продължение на мерките за охлаждане на кредитния ръст, предприети през 2004 г., в края на м. Февруари 2005 г. БНБ, прие решение, инициирано от Банков надзор, кредитите на най-активните банки да нарастват с над 23 на сто за период дванадесет месеца само ако срещу това те блокират в БНБ сума, двойно по-голяма от превишението на лимита. Ограничението се въвежда за институциите, които са отпуснали заеми за над 60% от сумата на привлечените депозити от лица, различни от банки, небанкови финансови институции по смисъла на чл. 1, ал. 5 от Закона за банките и предприятия от финансовия сектор. Тези мерки влязоха в сила от 1 април 2005 г. Регулацията засяга най-агресивните банки и за тях ще бъде твърде скъпо да кредитират над лимитите.

Засегнати в случая са осемте най-големи банкови институции в страната, които управляват около 70% от отпуснатите заеми. По-малките като цяло не надхвърлят цитираните 60% (кредити към депозити), поради което трудно биха попаднали в регулацията. Част от банките направиха опит да заобиколят ограниченията и в края на м.април бяха регистрирани рекордни равнища на кредитирането, поради което предстои БНБ да въведе комплекс от мерки за намаляване на ръста в кредитирането, които се очаква да бъдат много по-сурови и категорични от предходните ограничения. Наредба № 21 бе променена, като максимално разрешеният ръст на заемите от 4% на тримесечие се изчислява от февруари, а не от март. Освен това се обсъждат изменения в Наредба № 8 за капиталовата адекватност. По всяка вероятност в нея ще бъде записан текст, който ще забранява на банките да включват текущата си печалба в собствения си капитал. А от неговия размер зависи максималната сума на кредитите, които може да отпусне една банка. БНБ предвижда да коригира и Наредба № 9, като въведе по-строги изисквания по класифицирането и провизирането на просрочените кредити. По всяка вероятност ще се увеличи размерът на провизиите, които банките заделят като покритие на нередовно обслужваните от клиентите им заеми. Тези провизии се отчитат като разход и се отразяват негативно върху собствения капитал. А както вече бе казано - от неговия размер зависи максималната сума на заемите, които една банка може да отпусне.В прессъобщението на БНБ, след консултации с АТБ се декларира: "Участниците в дискусията се обединиха около виждането, че по-равномерното нарастване на кредита за частния сектор е от интерес на финансовия сектор и за устойчивото развитие на икономиката като цяло.

Приведеният пример илюстрира изключителното значение на надзора и регулирането на търговските банки не само за стабилността на банковата система, но и за темповете на нарастване на кредитирането, на лихвените равнища, на функционирането на икономиката на страната като цяло.

Анализът на нормативната уредба, на основание на която БНБ осъществява надзор и регулиране дейността на търговските банки, както и на административния им капацитет, на резултатите от транспониране на европейското законодателство и прилагането на международните стандарти в банковия надзор, както и на актуалните въпроси, свързани със стабилността на банковата система и новите предизвикателства пред нея дава основание за следните основни изводи:

• България разполага със съвременна и адекватна на процеса на присъединяване към ЕС и глобализацията на финансовите пазари система за регулиране и надзор на търговските банки, като все още тази система е по-консервативна и по-строга, отколкото в страните от Г-10 или ЕС като цяло;
• Тази система е основен елемент за поддържане на макроикономическата стабилност на страната, за ценовата стабилност и за устойчив икономически растеж;
• Предстои постоянното усъвършенствуване на системата, като постепенно центърът на тежестта ще се пренася от проблемите на нормативната рамка върху проблемите на прилагане на законодателството;

Основното предизвикателство не само пред банковата система, но и пред фирмите от реалния сектор е свързано с въвеждането на  стандартите на новото базелско споразумение – Базел 2.

Използувани източници на информация:

Данаилов, Д., Търговските банки в България: оценяване, регулиране, банкиране и надзор чрез международни методики, изд. Болид, София, 2003 г.

Димитров, В., Въведение в банковото право. Търговската банкова дейност и нейната публичноправна уредба, изд.”Нова звезда”, София, 1996 г.

Димитров, В., Гарантиране на влоговете в банките - на кого, как и на каква цена, Финанси и право, бр.6, 1997 г.

Георгиев, В., Бележки върху ограниченията на вложенията и инвестициите на банките, сп. Търговско право, бр.2, 2002.

Георгиев В., Правното положение на квестора според Закона за банките и кредитното дело, Съвременно право, 1994, № 5.

Грозев, Р., Юридическо регулиране на дейността на международните банки, София, 2002 г.

Грозев, Р., Правен режим за банковия надзор на консолидирана основа. Финансов холдинг, Финанси и право, бр.4, 2001 г.

Грозев, Р., Надзор на консолидирана основа спрямо банкови групи и банки, Финанси и право, бр.8, 2001 г.

Грозев, Р., Промени в нормативната уредба, касаещи работата на банките, Доклад пред 5-ти дискусионен банков форум, април 2003 г., София

Завадска, З., Дроздовска, М., Яворски, В., Банково дело, Университетско издателство “Стопанство”, 2004 г.

Закон за банките

Закон за банковата несъстоятелност

Закон за Българската народна банка