Joomla Software solutions Template

Payday loan

1.Уводна част

Конкуренцията между банките, между тях и другите участници в операции и сделки с пари и капитали, от една страна, е жизнено важна за тяхното успешно функциониране, а, от друга страна, е двигател за тяхно­то развитие и за развитието на икономиката и паричното стопанство като цяло. Банковата конкуренция може да се определи като въздействие на свободни пазарни субек­ти, при които всеки от тях се стреми да реализира своите икономически интереси. В резултат на това възниква съперничество между търговските банки за по-добри позиции на пазарите на финансови услуги. Успех ще имат единствено тези банки, които провеждат успешна и адекватна (на конкретните условия и на перспективите за развитие на бизнеса) конкурентна политика, които са добре капитализи­рани и постигат добри финансови резултати, които разполагат с квалифициран персонал и из­ползват модерни средства и подходи в своя мениджмънт.

2. Характеристика на пазара:

А) основни участници и пазарни позиции;

България е една от сравнително малките в териториално отношение страни, в която обаче забелязваме, че банковия пазар е изключително наситен и предлага голям асортимент от банкови институции на нас, потребителите. Това разбира се предполага и наличието на засилена конкуренция между водещите в бранша. "Алфа банка - клон България", "Банка ДСК" ЕАД, "Българо-американска кредитна банка" АД, "Първа инвестиционна банка" АД, "Токуда Банк" АД, "Централна кооперативна банка" АД, "БНП Париба С. А. - клон София",  "Банка Пиреос България" АД, "ПроКредит Банк (България)" АД, "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, "УниКредит Булбанк" АД, "Търговска банка Алианц България" АД- това е само част от списъка на регистрираните и активно действащи банки.  Наличието на големия брой банки предполага и тяхната класификация. Например по отношение на привлечените депозити банките от челната десетка могат да бъдат разделени условно на две групи. В първата влизат тези, чиито пазарен дял устойчиво нараства. Тук лидерската позиция се държи от Първа инвестиционна банка, която за една година е успя да увеличи пазарния си дял от 2.7% на 4.5%. Банка ДСК - нейният дял от общата сума на банковите депозити в края на VI.2008г. е достигнал 14.7%. Сред прогресивно развиващите намираме също и „Райфайзенбанк“. Точно обратната е пък тенденцията при Булбанк, която в рамките на една година стопи пазарния си дял при депозитите от 23.4% на 20%. Чувствителна загуба на пазарно присъствие регистрира и „БНП Париба“, чийто дял е спаднал от 2.8% на 1.7%.

Малко по-различна е картината при кредитите. Най-голям ръст по този показател отбеляза ОББ, която за една година е увеличила пазарния си дял от 7.2% на 9.8%. Немалък ръст в кредитната си активност е постигнала и „Райфайзенбанк“, чийто пазарен дял е нараснал от 4.9% на 6.1%.
На обратния полюс са Банка ДСК, Булбанк, Биохим и „БНП Париба“. Едно от възможните обяснения за тази тенденция при тези банки е, че темповете, с които те увеличават своята кредитна дейност, са по-бавни от общия за системата.

Още към края на януари 2008г. стана ясно от статистиката на БНБ, че големите банки губят от пазарния си дял за сметка на по-малките в сектора. В първа група към края на януари 2008 г. са Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Райфайзенбанк (България), Пощенска банка (с юридическо име Юробанк И Еф Джи България). Във втора група са останалите български банки, а в трета - клоновете на чуждестранните банки у нас. Мястото на банките в групирането зависи от размера на активите им и се променя в края на всеки отчетен период. За една година петте най-големи банки са загубили от позициите си в кредитирането, депозитите и активите на системата средно по около 17%, което е довело до спад в дела им на пазара от над 2/3 до близо половината от пазара. За тяхна сметка по-малките банки набират скорост. Основно банките от втора група са причина за намалелия пазарен дял на петте големи. Високата конкуренция в сектора и борбата за клиенти и пазарни дялове логично води до отслабване на позициите на по-големите банки.

Б) основни дейности на банките;

За разлика от другите стопански субекти (фирми), търговските банки имат особено място и са част от стопанския и икономическия живот и от структурата на икономическите и управленските субекти. Те са субектите, които в най-голяма степен участват в процесите на движението на капитали­те. Това възлово място в парично-кредитната система ги прави непосредствен участник в цялостния стопан­ски живот на страната.. Тяхната присъща дейност са паричните сделки. Именно Те привличат разнообразни свободни капитали от икономиката и ги насочват към клиенти,  които имат потребност от допълнителни капитали, посредничат при разплащанията между субектите, осъществяват значителна част от паричния и платежния оборот на субектите и още редица посреднически, доверителни и управленски дейности. В банките се концентрира значителна част от спестяванията на населението и натрупванията на фир­мите, което формира доверието на субектите към националната парична единица. Така те стават не само посредник в движението на парите и капиталите, но и гарант на спестяванията и натрупванията при тях.

Функциите на търговската банка намират реален израз в нейните разнообразни операции, които фор­мират облика на банката, разкриват нейните позиции сред останалите банки от съответната банкова система, както и позициите й спрямо всички останали икономически субекти. Тези функции може да се обобщят като икономически функции- това са дейностите по влогонабиране, кредитиране, раз­плащане, инвестиране, финансиране, емитиране на ценни книжа и др., и управленски функции, които се реализират като управление на вътрешна структура на банката и управление на дейността п извън банката.

Търговските банки осъществяват парично, платежно, кредитно и капиталово посредничество на своите клиенти, чрез многообразните си операции. От позициите на банковия баланс операциите се разграничават на два вида – пасивни операции, които изразяват формирането на собствения и мобилизирането на чуждия капитал,  и активни операции, които  показват  начините и формите на из­ползване на банковия капитал.

Основна операция на всяка търговска банка е формирането на собствения капитал. Банката мо­же да получи лиценз, само при положение че е образуван регламентираният размер на собствения капитал. Привлечените средства се мобилизират чрез междубанкови кредити и чрез привличане на безсроч­ни, спестовни, срочни депозити на гражданите от средствата по разплащателните (текущите) и нетекущите сметки на фирми и организации. Депозитите представляват 80-90% от банковите пасиви.

В пасивните операции съществено място заемат и кредитите, които търговските банки получават от паричния пазар (Централната банка, други банки, специализирани банкови и небанкови финансови институции и др.). Нефинансовите субекти кредитират банките, когато закупуват емитирани от тях собствени облигации и чрез депозитните сертификати. Когато търговските банки имат нужда от ликвидни средства те могат да продадат на паричния пазар ценни книжа, което представлява форма на получен кредит, т.е. източник за набавяне на ликвидни средства до договорения срок за обратната покупка).

При осъществяване на активните операции търговските банки се стремят да повишават своята  рентабилност  и  ликвидност. Затова основен подход тук е всяка банка да има възможност да посреща ежедневно задължени­ята си към клиентите и всички кредитори. За тази цел тя формира определена касова наличност и приравнените към нея средства (минимални задължителни резерви в Цент­ралната банка, депозити в други банки, чекове и други платежни документи).

Кредитните операции са най-съществената част на активните операции на търговските банки. Те заемат 40-60% от активите на търговските банки в развитите страни, а в България делът им е по-висок. Същевременно кредитите са и най-малко ликвидни, т.е. те са най-рисковият актив на банките, защото не могат да се превръщат в пари преди настъпване на падежа.

Търговските банки участват и в лизингови операции по два начина -  косвено, като кредитират участниците в тези операции, и пряко - като закупуват дълготрайни материални активи и ги предоставят под наем.

Много е трудно да се определи къде започва и къде свършва една или друга банкова услуга. Ето защо банките преминават към предлагането на „па­кети" от услуги. Едно от предимствата на този подход е, че той предпазва банката от взаимстване на отделната услуга. Един „пакет" от услуги издържа по-дълго време на конкуренцията и по-трудно може да бъде присвоен от банката-конкурент. В условията на конкуренция банките трябва да се съобразяват с обстоятелството, че банковите услуги не могат да се съхраняват и натрупват и са подложени на бърза имитация. Друго предимство е, че съдейства на клиентите да разширят доверието си към банката и мултиплицира ефекта от удовлетворената единична потребност.

Банковите услуги се класифицират според конкретните  измерения  и резултатите  на плас­ментната политика. Те се представят в три основни групи - типични, същински банкови услуги, банкови второстепенни услуги, допълващи същинските и банкови неутрални услуги. Същинските банкови услуги включват кредитирането, влоговите сделки, сделките с ценни книжа, разппащания и кеш мениджмънт. Към второстепенни и неутрални банкови услуги се отнасят депозитните сделки, управлението на имуществото и търговията с благородни метали. Счита се, че комбинацията между второстепенните и неутралните услуги формира една нова група, наречена допълнителни банкови услуги.

В) тенденции в развитието на пазара.

България е една от малкото държави в Европейския съюз, която засега избягва тежките проявления на  стартиралата през изминалата година световна икономическа криза. Според данни на БНБ към края на третото тримесечие на 2008 година (юли-септември) банковата система в България остава стабилна, адекватно капитализирана и с достатъчна ликвидност. Една от причините е, че бизнес профилът на банките е  принципно различен от този на банковите системи, изпитващи най- големи сътресения. Разбира се все пак е налоцително да се вземат превантивни мерки. Сред тях са промени в лихвите по кредитите и цялостното затягане на кредитните стандарти, а от тук следва и спада на темпа на нарастване на кредитите. Това е крайно необходимо и от гледна точка вече печалния опит на САЩ с т.нар. „живот на кредит”, което бе и една от основните предпоставки за сформитането и развитието на кризата.

В тази ситуация по-малките банки се стремят да завоюват и задържат добри позиции на пазара. Това важи и за останалите кредитни институции, като всяка от тях се стреми към ако не разрастване на пазарните си позиции, поне към запазването им. Прогнозите на банкери са, че конкуренцията на банковия пазар ще остане все така висока, а изискванията на потребителите ще нарастват.

3. Сегментиране на пазара на банкови услуги:

Сегментирането на пазара на банкови услуги представлява разделяне на банковия пазар на клиентови групи с различни нужди от финансови услуги и изготвяне на дизайн и реклами за всяка една от тези групи клиенти.

А) профил на клиентите;

За да се формира един цялостен профил на клиента, е необходима интегрирана информационна система, която съдържа цялата клиентски ориентирана информация и позволява синхронизация на всички комуникационни канали.

В профила на клиентите се включват типични характеристики на клиентската организация - индустрия, в която работи, организационна структура( йерархична, линейна, смесена), териториални особености (глобална, международна, локална начин на работа - непрекъснато / дискретно производство, проектно-ориентиран големина на фирмата), а ако клиентите са индивидуални - възраст, основно занимание, интереси, предпочитания.

Клиентският профил служи на първо място за таргетиране, защото колкото по-конкретна и заинтересована да купува е целевата група, толкова по-малко усилия и средства ще се влагат в маркетиране и толкова по-успешни ще са маркетинговите кампании.На втора позиция идва изборът на маркетингови тактики и намиране на подходящи маркетингови послания, защото представата за клиентите сама би могла да подскаже кои са верните маркетингови ходове, както и да насочи към точния баланс между Интернет маркетинг, директен маркетинг, партньорства и кръстосани продажби. Профилът спомага и за определянето на верните канали за комуникация с целевата група.

Категориите купувачи бихма могли да бъдат частни клиенти-обикновено с добро финансово състояние,малки и средни парични собственици,производства в обществения сектор, общински фирми и занаятчийски работилници и малки фирми в сферата на услугите и др.

Б) избор на сегменти от съответните банки;

Първоначално сегментацията на пазара е възприемана като групиране на потребителите на дадени части на пазара. Терминът сегмент означава съвкупност от потребители, които реагират по приблизително еднакъв начин на определена комбинация от маркетингови въздействия. За всеки сегмент се разработва отделна, конкретна маркетингова комбинация. В широк аспект сегментацията е стратегия на поведение на производителя или посредника на пазара, определяна въз основа на анализираните от него сегменти. Това означава, че производителите и потребителите на една и съща част от пазара проявяват еднакви или подобни закономерности в поведението си относно даден продукт в определен период от време. Именно тази еднородност в поведението им формира и съответните части на пазара, наречени сегменти. В тесен смисъл сегментацията на пазара може да се разглежда като специфичен метод на маркетингов статистически анализ, осигуряващ определено равнище на формиране и поддържане на дялове от пазара.

Потребителите биват групирани въз основа на три базови критерии - еднаквост, уникалност и разлики/прилики. Критерият еднаквост показва, че съществуващите различия по отношения на пол, възраст, доходи и други не винаги за достатъчно значими, за да повлияят на покупката на определени продукти. От друга страна потребителите са уникални и различията между тях правят стандартните продукти неприемливи. Съществуват няколко базови критерии за сегментиране. Първият от тях е географският критерии – регион ( Северен, Южен и т.н.т.), климатични условия (континентални, високопланински и др.), размер на населеното място, равнище на урбанизация. Следващият е социо-икономически и демографски критерии. Той обхваща възраст, пол, образование, доходи (нисък, под средния, среден, над средния, висок), занятие/професия, жизнен цикъл на семейството, религиозна принадлежност и социална група. Третият   критерии обхваща група  специфични особености като личностни – психологически тип(екстрoверт, интроверт), автономност (зависим, независим), консервативност (консервативен, либерален, радикален), лидерство (лидери, последователи), и потребителски – равнище на употреба (не са потребители, леки, средни, тежки), мотиви за покупка (икономии, статус), равнище на лоялност към марката (силно лоялни, лоялни, нелоялни), ценова и рекламна чувствителност (нечувствителни, ниска, висока).

Същността и икономическите функции на сегментационния процес могат да бъдат обособени в три направления - анализ на пазара (резултат: пазарни потребности, кои са потребителите и конкурентите), избор на целеви пазари (резултат: целеви сегменти, кои пазари са в съответствие с капацитета на фирмата) и избор на пазарен курс ( резултат: сегментационни стратегии,избор на реакция за конкурентно превъзходство).

Оттук може да изведем и целта на сегментирането, а именно пазара  да се раздели на отделни сегменти, така че фирмата да може  да избере най-добрия за нея.

В) подходи и средства за конкуриране (стратегии и тактики);

След сегментирането на пазара за фирмата е важно да избере един или няколко изгодни за себе си сегмента. На базата на избота си банковият мениджър може да приложи един от следните видове маркетинг - недиференциран маркетинг(не се съобразява с различията в сегментите),  диференциран маркетинг (разработване на различни пазарни предложения и стоки за различните сегменти) и концентриран маркетинг (съсредоточаване усилията  върху един или няколко сегмента). Разбира се изборът на маркетингова стратегия зависи и от няколко обективни фактора като

ресурсите на фирмата и маркетинговите стратегии на конкурентите.

На банковия пазар междубанковата конкуренция се изразява най-силно по отношение на кредитната дейност. Тя е свързана с ''ценовата” политика във връзка с таксите, комисионите и лихвите при отпускане и управление на кредитите, с обезпеченията по кредитите, в т.ч. залог на левов или валутен влог, ДЦК, поръчителство, недви­жимо имущество (апартаменти и друга собственост) и видовете кредити и възможностите за ползване на гратисни периоди. Най-същественият предмет на ценовата конкуренция при кредитирането е определянето на лихвения процент. Тези лихвени проценти обаче са свързани с лихвените проценти по влоговете (депози­тите). Търговската банка трябва да прецени каква управленска политика ще провежда: за привличане на вложители или за разширяване на кредитирането и да намери оптималното съотношение.

Съществено значение за конкурентната политика в областта на кредитирането имат и обезпечения­та, които банките изискват за отпускането на кредит. Важни за междубанковата конкуренция се явяват и правомощията на клоновете за отпускане на креди­ти, разширените и ограничените параметри на пълномощията. Предимство в конкурентната борба ще имат банките, които "скъсяват" дистанцията между клиент и управленско звено, вземащо решенията по кредитната дейност.

Лоша шега на банките биха могли да изиграят и завишените такси за дадени услуги. По принцип скъпите услуги на банките не са привлекателни за клиентите и те ще предпочитат банка, предлагаща по-ниски "цени", но и при равни други условия. Високото равнище на тези "цени" обаче може да бъде компенсирано от бързината и качеството на обслужването, от стабилността на банката и ней­ния "имидж".

Стремежът на търговските банки да спечелят клиенти, като изграждат по-широк асортимент от услу­ги, ги подтиква да инвестират средства и в иновационната дейност. Предимството тук ще има тази банка, чиито услуги най-точно отговарят на текущите потребности на клиентите и не се предлагат от конкурентните банки. Иновациите в случая са предимно в сферата на компютърното, информационно и телекомуникационно обслужване.

Г) лихвите – средство на междубанковата конкуренция;

Ефективната годишна лихва по срочните депозити достига и дори надминава 8% през декември 2009 г. по данните на БНБ. Така борбата на банките за пари изстрелва лихвите и по левовите, и по евровите депозити до нива, гонещи двуцифрени проценти.

Само са един месец - декември спрямо ноември, увеличението на средният лихвен процент на пазара е с 0.94 процентни пункта до 8.03% за новопривлечени депозити в левове. Година по-рано - декември 2007 г., средният лихвен процент по левовите срочни депозити е бил 4.66%. При влоговете в евро нивата са с около 2 процентни пункта по-ниски. За декември 2008 г. ефективната лихва е била 6.10% при 3.82% година по-рано.

Ако през този и следващия месец се задържи темпото на нарастване с по около 1 процентен пункт, за февруари може да се наблюдава двуцифрена ефективна годишна лихва по срочни депозити.

Банките закриват годината с празнични коледни промоции по депозити, като лихвите, които обявяват на годишна база, достигат все по-високи нива за все по-кратки срокове - 9-10% за шест-, дори за тримесечни влогове. Началото на новата година също се открива с промоционални оферти по влогове. Само за първите две работни седмици на януари осем банки обявяват по-високи лихви по свои продукти. В новата конкурентна вълна се очертава и една новост - повечето промоции важат не само за физически, но и за юридически лица. Така и депозитите за фирми, при които увеличението на лихвите е с по-бавни темпове, вече са в полезрението на конкурентната надпревара между банките за свеж ресурс.

През декември средният лихвен процент по срочните фирмени депозити в левове е бил 6.63%, повишавайки се за една година с 2.42 пр.п., а по тези в евро - 4.77%, нараствайки с 1.33 пр.п. През октомври и ноември на миналата година се наблюдава свиване на привлечените средства и от фирмите, и от домакинства. Очакванията са, че през декември високите лихви ще са върнали значителна част от изтеглените от гражданите средства отново в банковата система. Що се отнася до фирмените депозити, регистрираното теглене на средства е в резултат от свитото кредитиране, което кара компаниите да прибягнат до средствата по сметки, които да използват за оборотни нужди. През последния месец на 2008 г. кредитирането отчете намаление от 10 пъти на годишна база. Лихвите по съществуващите вече срочни депозити се покачват с по-бавни темпове - при фирмените с 2.04 пр.п. за година до 5.98%, а при тези за домакинства - с 1.38 пр.п. до 6.03%. Обявяваните лихвени нива по депозитите се определят като неразумно високи от все повече представители на банковия сектор. Мнението е, че вече са достигнати разумните граници и трябва да се спре дотук, тъй като високите лихви по депозитите неминуемо водят до покачване на цената на кредитите. В бранша има и мнения, че лихвите по депозитите все още не са излезли от допустимите граници. Прогнози е трудно да се правят в тази непредвидима среда, но дотолкова, доколкото се наблюдава поне временно успокоение на лихвите по депозитите на този етап, това може да е и основа за успокоение на лихвите по кредитите, коментират банкери.
През изминалия месец се наблюдава запазване на достигнатото ниво на лихвите при потребителските кредити в левове за домакинства спрямо предходния - на 12.41%. Това е резултат от наблюдаваното намаление на обема на този вид заеми през миналия месец с 58 млн. лв. - т.е. новоотпусканите заеми са били по-малко от направените погашения по отпуснати вече заеми. На годишна база има нарастване с 2.20 пр.п. При жилищните кредити в левове увеличението за една година е с 2.40 пр.п. до 10.23%, докато спрямо ноември намалява с 0.25 пр.п.

Годишният процент на разходите продължава покачването си - за потребителски кредити достига 13.56%, а за жилищни е 10.74%.

4. Заключителна част – необходимостта от банкова конкуренция.

Условията за проявление на банковата конкуренция са многообразни. Основните сред тях са съществуването на много банки и банкоподобни институции, съществуването на многобройни икономически субекти, които ползват финансови услуги, развитие на паричните пазари, съществуване на условия за свободно формиране на лихвите, таксите и комисионите за финансови услуги, развитие и разрастване на банковата дейност.Наличието на тези фактори обуславя и съществуването на конкуренцията на банковия пазар респективно на трите й основни функции.  Първата от тях е стимулираща – тя показва, че банките са неделима част от икономиката и като такива функционират в постоянно проме­няща се среда, което изисква  те да провеждат непрекъсната политика за запазване на пазарните позиции на финансовите пазари и завоюване на нови такива. Втората функция е контролираща и се свързва със законосъобразното и правилно поведение на па­зара на финансови услуги, а третата е информационна. На пазара икономическите субекти се информират за  търсенето и предлагането на банкови продукти и вземат решение за формиране на пазарно поведение. Разглеждайки тези принципи и правейки препратки към българската действителност,  няма как да не стигнем до извода,  че  една толкова „гъста”  и засилена конкурентна среда в банковия ни пазар би могла да бъде единствено полезна за страна като България, която все още е по пътя на своето икономическо  развитие.