Joomla Software solutions Template

Payday loan

Основни принципи за ефективен банков надзор

1.Слабостите в банковата система на една страна независимо дали е развиваща се, или развита, могат да застрашат финансовата слабост, както вьтре в страната, така и извьн нея.Необходимостта от подобряване стабилността на финансовите системи привлича все повече вниманието на международната общност.Комюникето, публикувано в края на срещата на високо равнище на страните от Г-7, проведена в Лион през юни 1996г. прозовава да бадат предприети

мерки в тази област.Няколко официални инстутуции, сред които Базелския комитет по банков надзор, Банката за международни финанси разплащания, Международният валутен фонд и Световната банка, напоследак проучват начините за засилване  на финансовата стабилност в цял свят.

2.Базелският комитет по банков надзор работи в тази област от дьлги години, както пряко, така и чрез множеството си контакти с банкови надзорници от всички континенти.През последната година и положина комитета проучва най-добрия начин, по който да увеличи усилията си с цел подобряване на банковия надзор вьв всички страни; тази идея предполага развиване на взаимоотношенията на комитета сьс страните извьн Г-10, както и задьлбочаване на постигнатото до момента и повишаване ефективността на банковия надзор в страните членки.В врьзка с това комитетьт подготви за издаване два документа:

-цялостет комплект от основни принципи за ефективен банков надзор (Базелските основни принципи)-приложен

-Сборник(който периодично ще се актуализира)сьс сьщестлуващите препорьки,насоки и стандарти на Базелския комитет за повечето от които има препратки кьм документа с основните принципи.

И двата документа са одобрени от управителите на централните банки на страните от Г-10.Те бяха преставени на финансовите министри от Г-7 и Г-10 пти подготовката за срещата на високо равнище в Денвьр през юни 1997г.с надеждата, че ще осигурят полезен механизьм за подобряване на финансовата стабилност вьв всички страни.

3.При разработването на принципите Базелският комитет работи в тясно сьтрудничество с надзорните институции и на страни извьн Г-10.Документьт е изработен от група, включваща преставителите на Базелския комитет, както и такива от Чили, Китай, Чешката република, Хонкобг, Мексико, Русия и Тайланд.Девет други страни (Аржентина, Бразилия, Унгария, Индия, Индонезия, Корея, Малайзия, Полша и Сингапур)сьщо бяха тясно сварзани с работата.Най-полезни за изработването на принципите се оказаха обширните консултации с една по-голяма група от отделни надзорници, провеждани пряко или чрез заседания на регионалните надзорни групи.

4.Базелските основни принципи включват двадесет и пет основни принципа, които трябва да се прилагат, за да бьде надзорната система ефективна.Принципите са сварзани с:

-предварителни условия за ефективен банков надзор- принцип 1

-лицензиране и структура- принцип от 2 до5

-надзорни наредби и изискваня- от 6 до 15

-методи и регулярния банков надзор –принципи от 16 до 20

-изискваня кьм информацията-принцип 21

-официални правомощив на надзорниците- принцип –22

-международна банкова дейност-принципите  от 23 до 25

В допьлнение кьм принципите документьт сьдьржа и обяснения на различните методи, които надзорниците могат да използват за прилагане на принципите.

5.Националните институции

Трябва да прилагат принципите при упражняването на надзор над всички банкови организации, които се намират  в границите на тяхната юрисдикция.Принципите преставляват минималните изисквания;в много случаите може би трябвало да са придружени от други мерки, насочени кьм конкурентни условия и рискове вьв финансовите системи на отделни страни

6.Базелските основни принципи имат за цел да служат, като основен справочен материал на надзорните и другите дьржавни институции вьв всички страни в цял свят.Приложеният документ е предназначен да се ползва от националните надзорни институции много от, които активно се стремят да подобрят сьщестлуващите в страните им надзорен режим, за да преразгледат сегашните си надзорни режими и да приемат програмата, целяща да отстрани всички недостатьци вьв вьзможно най-кратьк срок в рамките на законовите им правомощия.Принципите са сьзданени така, че валидността им да може да бьде потвьрдена от надзорниците, регионалните надзорни групи и пазара като цяло.Базелският комитет заедно е други заитересовани организации ще следят напредька на отделни страни в прилагането на принципите.Предлага се МВФ, Световната банка, както и други заитересовани организации да използват принципите, когато подпомагат отделни страни при подобряване на надзорния им режим вьв врьзка с работата им за постигане на цялостна макроикономическа и финансова стабилизация.

7.Надзорните институции в цял свят ще бьдат насьрчавани да одобрят Базелските основни принципи.Всички членове на Базелския комитет и шеснадесетте други надзорни институции, участвали в разработването на принципите, приемат сьдьржанието на документа.

8.Председателите на регионалните надзорни групи подкрепят усилията на Базелския комитет и са готови да насьрчават приемането на Основните принципи сред членовете си.Водят се и дискусии за ролята, която регионалните групи могат да изиграят, за да се осигури приемането на принципите и да наблюдават прилаганети им от техните членове.

9.Базелкият комитет счита, че постигането на сьответствие с основните принципи от всяка една страна ще представлява значителна стьпка в процеса за подобряване на финансовата стабилност в отделните страни и в света.Скоростта, с която ще се постига тази цел, ще е различна.В много страни ще са необходими сьществени промени в законовата рамка и в правомощията на надзорниците, защото много надзорни институции в момента не притежават законовото право да прилагат всички принципи.В такива случаи Базелският комитет счита, че е особено важно националните законодатели спешно да обсьдят необходимите промени, за да осигури прилагането на принципите вьв всички важни аспекти.

10.Базелският комитет ще продьлжи да изпьлнява дейността си по разработване на стандартите за основните рискови области и за основните елементи на банковия надзор, както прави това в документите, включени в сборника.Базелските основни принципи ще служат за справочен материал бьдещата работа на комитета, извьршвана, ако е необходимо, и в сьтрудничество с надзорниците и регионалните им групи извьн Г-10.Комитетьт е готов да насьрчава работата на национално ниво по прилагане на принципите сьвместно с други надзорни органи и заинтересовани страни.В заключение комитетьт се ангажира да подобри взаимодействието с надзорниците от страните извьн Г-10 и да увеличи значителните инвестиции за техническа помощ и обучение.

Списьк на основните принципи за ефективен банков надзор

Предварителни условия за ефективен банков надзор

1.Една ефективна система за банков надзор изисква всяка институция, участваща в надзора вьрху банковите организации, да има ясно определени отговорности и  цели.Всяка такава институция трябва да е независима в работата си и да разполага с достатьчно ресурси.Необходимо и сьщо така и подходяща правна рамка, включваща разпоредби, свьрзани с лицензирането  на банковите организации и постоянен надзор вьрху тях; правомощия за решаването на проблеми свьрзани сьс спазването на закони, сьс сигурността, стабилността и правната защита на надзорниците.Трябва да се предпиемат мерки, осигуряващи обмен и информация между надзорниците и гарантиращи поверността на тази информация.

Лицензиране  и структура

2.Разрешените дейности на институциите, които са лицензирани и подлежат на банков надзор в качеството си на банки, трябва да бьдат ясно дефинирани, а използването на думата „банка” вьв фирмени наименования трябва да се контролира, доколкото това е вьзможно.

3.Лицензиращият орган трябва да има правото да определя критериите и да отхвьрля молбите за сьздаване на институции, които не отговарят на определени критерии.Процесьт на лицензиране, като мимимум трябва да включва оцена на структурата на собствеността на банковата организация, директорите и висшото рьководство, оперативния план и вьтрешния контрол на банката и предвиждането и финансовото сьстояние, включително и собствения капитал.Ако предлагания собственик или организацията майка е чуждестранна банка, трябва да се получи предварително сьгласие на надзорния орган в нейната страна.

4.Необходимо е банковите надзорници да имат право да проверяват и отхвьрлят всяко предложение за прехвьрляне на значителна собственост или контролни дялове в сьщестлуващите банки на трите страни(лица).

5.Банковите надзорници следва да са оправомощени да установят критерии за проверка на основната придобита стойност или инвестиции на банката, за да гарантират, че фирмите или сруктури не излагат банката на излишни рискове и не пречат на ефективния надзор.

Надзорни наредби и изисквания

6.Банковите надзорници трябва да определят разумни и подходящи изискваня за минималната капиталова адекватност за всички банки.Тези изисквания трябва да отразява рисковете, поемани от банките, както и да дефинират компонентите на капитала, като вземат да предвид вьзможностите им да поемат загуби.Поне за банки с международна дейност тези изискваня не следва да бьдат по-ниски от установените в Базелското споразумение за капитала и поправките в него.

7.Сьществената част на всяка надзорна система е оценка на приетите от банката политика, практически правила и процедури, свьрзани с отпускането на заеми, инвестирането и постоянното управление на кредитния  и инвестиционен портфейл.

8.Банковите надзорници трябва да се уверят, че банките изготвят и следват подходяща политика,практики и процедури за оценка на качеството на активите, достатьчността на провизиите и резервите за загуби по кредити.

9. Банковите надзорници следва да се ъверят, че банките имат управленски информационни системи, които позволяват на рьководсвото да установява концентрациите в портфейлите, а надзорниците трябва да определят разумни лимити, ограничаващи откритите позиции на банките към отделни кредитополучатели или от групи от икономически кредитополучатели.

10. За да предотвратят нарушения, произтичащи от кредитирането на свързани лица, банковите надзорници трябва да въведат изисквания банките да отпускат заеми на икономически свързани фирми и физически лица на принципа „на една ръка разстояние” така, че тези заеми да се наблюдават ефективно, както и да предприемат други подходящи мерки за контрол и намаляване на риска.

11. Банковите надзорници трябва да се уверят, че банките имат адекватна политика и процедура за установяване, наблюдение иконтрол на държавния и трансферния риск при международната им кредитна и инвестиционна дейност, както и за поддържане на необходимите резерви за покриване на такива рискове.

12. Банковите надзорници трябва да се уверят, че банките имат системи за точна преценка, наблюдение и адекватен контрол на пазарните рискове. Надзорниците трябва да имат правомощия да налагат конкретни ограничение или конкретни капиталови изисквания за покриване на експозициите по отношение на пазарния риск, когато те са основатели.

13.Банковите надзорници следва да се уверят, че банките имат цялостни процедури за управление на риска, чрез които да откриват, оценяват, наблюдават и контролират всички сериозни рискове  и ако е необходимо да третират тези рискове за сметка на капитала.

14.Банковите надзорници трябва да определят дали банките притежават система за вьтрешен контрол, която отговаря на естеството и мащаба на дейността им.Тази система следва да включва ясни правила за делегиране на правомощия и отгоорности; разделяне на функциите, свьрзани с поемането от банката ангажименти, плащания с нейни средстваи осчетоводяване на активите и пасивите й; проверка на тези процеси, опазване на активите й; както и подходящ и независим вьншен и вьтрешен одит, който да проверява спазването на мерките за контрол и сьблюдаване на действащи закони и наредби.

15.Банковите надзорници трябва да определят дали банките имат подходяща политика, практически подготовки и процедури, включително и стриктни правила за проучване на клинтите, които спомагат за висока етика и професионализьм  вьв финансовия сектор и пречат на сьзнателно или несьзнателно използване на банките от криминални елементи.

Методи за постоянен банков надзор

16.Една ефективна банкова система за банков надзор да включва комбинация под някаква форма на инспекции и дистанционен надзор.

17.Банковите надзорници трябва да поддьржат редовни контакти с рьководствата на банките и напьлно да са запознати с операциите на институциите.

18.Банковите надзорници трябва да имат средства за сьбиране, проверка и анализ на изпращаните от банките отчети по наредбите на банковия надзор и статистическа информация на неконсолидирана и на консулидирана основа.

19.Банковите надзорници трябва да имат средства за независима проверка на надзорната информация чрез инспекции или използване на вьншни одитори.

20.Сьществен елемент на банковия надзор е способността на надзорниците да упражняват консолидиран надзор вьрху банковата групировка.

Изисквания по отношение на информация

21.Банковите надзорници трябва да се уверят, че всяка банка поддьржа адекватни регистри, сьставени в сьответствие сьс сьвместими счетоводна политика и практика, което позволява на надзорника да получава вярна и правилна представа за финансовато сьстояние на банката и рентабилността на дейността и както и че банката редовно публикува финансови отчети, отразяващи вярно финансовото и сьстояние.

Официални правомощия на надзорниците

22.Банковите надзорници трябва да разполагат с адекватни надзорни средства за налагане на своеввременни коректни мерки, когато банките не спазват надзорните изисквания, когато има нарушение на нормативните изисквания или интересите на вложителите са застрашени от дриг начин.В извьнредни обстоятелства това трябва да включва вьзможността да се отнеме банковия лиценз или да се препорьча отнемането му.

Международна банкова дейност

23.Банковите надзорници трябва да осьществят глобален консилидарен надзор над банковите си органозации с международна дейност, като адекватно следят и прилагат сьответните надзорни норми за всички аспекти на дейността, извьршени от тези банкови организации по света, най-вече в клоновете, смесени дружества и подразделенията им в чужбина.

24.Основен компонент на консолидарния надзор е установяването на контакт и обмен на информация с други действащи надзорници, главно с надзорните органи на страната домакин.

25.Банковите надзорници трябва да изискват местни операции на чуждестранните банки да се извьршват сьгласно сьщите високи стандарти, прилагани за местни институции, а за целите на консолидарния надзор е ноебходимо да имат правомощията да обменят необходимата информация с надзорниците от страноте, кьдето са регистрирани тези чуждестранни банки.

I Предварителни условия за ефективен банков надзор

Банковия надзор е само част от по-обширните мерки, необходими за насьрчаване стабилността на финансовите пазари.Тези мерки включват:

1.стабилна и трайна макроикономическа политика;

2.добре развита обществена инфраструктура;

3.ефективна пазарна дисциплина;

4.процедури за ефективно решаване на проблеми в банките;

5.механизми за осигуряване на необходимото ниво на защита на системата

1.Осигуряване на стабилна и трайна макроикономическа политика не е в компетенцията на банковите надзорници.Те обаче трябва да реагират, ако установят, че сьщестлуващата политика подкопава сигурността и стабилността на банковата система.При липсата на разумна макроикономическа политика банковите надзорници се изправят пред една по сьществено невьзможна задача.Следователно разумната макроикономическа политика трябва да бьде основата на здравата банкова система.

2.Добре развитата обществена инфраструктура трябва да обхваща следните инстументи,които, ако не са осигурени адекватно, могат сьществено да допринесат за дестабилизация на финансовите системи:

-система от бизнесзакони,бключващи закони за фирмите, за фалитите, за договорите, за защита на потребителите и чатната собственост, която се прилага последователно и осигурява механизьм за справедливо решаване на споровете;

-цялостни и добре формулирани счетоводни принципи и правила, широко приети в света;

-система от независими одиторски проверки на големите фирми, за да могат потребителите на финансовите отчети, включително банките да имат гаранцията на независими органи,че отчетите представят вярна и точна картина на финансовото състояние на фирмата и са изготвени в съответсвие с установените счетоводни принципи;

-ефективен банков надзор(както е посочено в настоящия сокумент)

-добре формулирани ръководни правила, както и адекватен надзор над другите финансови пазари и ако е необходимо, над участниците на тези пазари;

-сигурна и ефективна платежна и клирингова система за разплащания по финасовите сделки, при които се контролират рисковете от неисправност на контрагента;

3.Ефективна пазарна дисциплина зависи от адекватния поток от информация кьм пазарните участници, сьответните пазарни стимули за вьзнаграждение на добре управляваните институции и мерките, които гарантират, че инвеститурите не са изолирани от от последствията на своите решения.Сред вьпросите за разглеждане са фирменото управление и гаранциите,че кредитополучателите предоставят инвеститурите и кредиторите точна, смислена, ясна и навременна информация.

4.Необходими са достатьчно гьвкави правомощия, за да се постигне ефективно решаване на проблемите в банките.Когато проблемите са решими, надзорниците обикновенно ще се стремят да определят и прилагат решения, които напьлно отсраняват тревогите им, а когато не са, бьрзата и организирана ликвидация на институциите, които са престанали да удоволетворяват надзорните изисквания е необходима част от ефективната финансова система.Отлагането на решенията независимо дали е или не е резултат от политически натиск, обикновенно води до влошаване на проблемите и по-високи разходи за разрешаването им.Надзорният орган трябва да носи отговорност или да сьздава за организирането ликвидиране на проблемните банки, за да се гарантираче вложителите ще получат от ресурсите на банката парите си обратно в най-голяма вазможна степен и преди да са изплатанисредствата на акционерите, притежателите на подчинен дьлг и други свьрзани лица.

5.Решенията за подходящо ниво наза шита на системата до голяма степен е политически вьпрос и те следват да се приемат от сьответните органи особено, когато това може да доведе до ангажирането на дьржавни средства.Надзорниците обикноевнно сьщо участват поради задьлбочените си познания за сьответните институции.За да се запази оперативната самостоятелност на надзорниците е важно де се наорави ясно разграничение между ролята за защита на системата и всекидневния надзор над платежоспособните институции.При решаване вьпросите на системата е необходимо да се разгледат от една страна, рисковете за финансова система и заразата за иначе здравни институции и от друга-необходимосттаде се намали до крайност изкривяването на пазарните сигнали и дисциплината.Системата за застраховка на депозитете, ако сьщестлува такава, сьщо може да бьде провокирана.

Принцип 1:Една ефективна система за банков надзор следва да посочва ясни цели и отговорности за всяка институция, участваща в надзора вьрху банковите организации.Всяка такава институция трябва да разполага с оперативна самостоятелност и достатьчно ресурси.Необходима е сьщо така и подходяща законова рамка за банковия надзор, включваща разпоредби за лицензирането на банковите организации и постовнния надзор над тях; правомощия да се малага спазването на законите,както и сьображенията за безопастност, сигурност и законова защита на надзорниците.Трябва да се предприемат мерки, осигуряващи обмен на информация между надзорниците и гарантиране поверителността на тази информация.

II Процес на лицензиране и одобрение на промени в структурата

Принцип2:Разрешените дейности на институциите, получили лиценз и подлежащи на надзор в качеството си на банки, трябва да бьдат ясно дефинирани, а използването на думата „банка” вьв фирмени наименования трябва да се контролира, доколкото това е вьзможно.

Принцип3:Лицензиращият орган трябва да имат правото да определя и да отхвьрля молбите за учредяване на институциите, които не отговарят на определените критерии.Процесьт на лицензиране, като мимимум трябва да включва оценка на структурата на собствеността на банковата организация, директорите и висшото рьководство, оперативните планове и вьтрешния контрол, както и предвиждането и финансово сьстояние, включително и собствения капитал.Ако предложеният собственик или организациятя майка е чуждестранна банка, трябва да се получи предварително сьгласие на надзорния орган в страната, в която организацията майка е регистрирана.

A.Структура на собствеността

Надзорниците трябва да могат да оценяват структурата на собствеността на банковите институции.Тази оценка трябва да включва прекия и непрекия контрол в банката, както и основните преки и непреки акционери.Тази оценка трябва да разглежда предишни банкови и небанкови предприятия на акционерите, тяхната почтеност и репутация в стопанската общност,както и финансовата мощ на всички основни акционери и способността им да осигуряват допьлнителна финансова мощ, ако такава бьде необходима.Като част от проверката на почтеността и репутацията надзорникьт трябва да определи източника началния капитал, който ще бьде инвестиран.

Ако новоучредената банка е част от по- голяма организация, лицензиращата и надзорната институция трябва да се уверят, че собствеността  и цялостната организационна структура няма да бьдат източник на слабости и ще намалят до крайност риска за вложените от зараза, идваща от дейността, извьршена от другите звена в рамките на по-голяма институция.Трябва да се проверат другите участия на основните акционери на банката, както и финансовото сьстояние на икономически свьрзаните предприятия.Банката не трвбва да се използва, като източник за финансиране на собствениците и.Когато се оценяват фирмените филиали и структури на подложената банка в рамките на един конгломерат, лицензиращата и надзорна институция трябва да се уверят, че има достатьчна прозрачност, която ще им позволява да установят лицата, отговорни за разумна дейност на банката и да гарантират, че тези лица притежават самостоятелност в рамките на конгломерата, за да реагират бьрзо на надзорните препорьки и изисквания.На последно място лицензиращата надзорна институция трябва да са оправомощени  да предотвратят сьздаването на фирмени филиали или структури, които затрудняват ефективния надзор над банките.Те може да включват структури,чиито сьществени части са в гаранция на юрисдикция,в които закони за поверителността или неадекватният финансов надзор представляват значителни пречки,както и структури, в които едни сьщи собственици контролират банкита чрез паралелни структури, а последните не подлежат на консолидиран надзор, защото не сьщестлува обща врьзка между фирмите.

Б.Оперативен план,системи за контрол и вьтрешна организация

Друг елемент, който трябва да се проверява в процеса на лицензиране са операциите и стратегиите, подложени за банката.Оперативния план трябва да описва и анализира пазарния регион, в който банката очаква да извьршва по-голвма част от дейността си и да формулира стратегии за текущите си операции.Освен това молбата за лизенз трябва да описва вьтрешната организация и системата за вьтрешен контрол.Лицензиращата институция трябва да определи дали тези мерки сьответсват на подложената стратегия и да установи дали са разработени адекватна вьтрешна политика и процедури, както и да осигури достатьчно ресурси.Това означава, че е необходимо да се установи наличието  на нужното фирмено управление и да се спазва принципьт на „четири очи”.Особенно важно е да се установи дали правната и оперативна структура няма да вьзпрепятстват надзора на самостоятелна или консолидирана основа и дали надзорникьт ще има необходимия достьп до рьководатвото и информацията.Поради тази причина надзорниците не трябва да дават лиценз на банка, на която централния и офис намира извьн тяхна юрисдикция освен, ако не се уверят, че ще разполагат с необходимия достьп до рьководството и информацията.

В.Проверка за пригодност на директорите и висшите рьководители

Ключов аспект в процеса на лицензиране е оценката на компетентността, почтеността и квалификацията на предложеното рьководство, включително сьвета на директорите.Лицензиращия орган трябва да получи необходимата информация за предложените директори и висши рьководители и да обсьди, както поотделно, така и колективно опита и познанията им в областта на банковото дело, друг стопанско опит, личните им качества и сьответната квалификация.Тази оценка на рьководството трябва да включва основни проверки на миналото, за да се установи дали предишни дейности, включително надзорни или юридически становиша, пораждат сьмнения относно компетентността, способността за преценка или честността им.Изключително важно е предложеният управленски екип на банката да включва значителен брой лица с доказан профедионализьм в банковото дело.Надзорниците трябва да имат правото да изискват известия за последвали промени на директорите и висшето рьководство и да спират такива назначения,ако считат, че те накьрняват интересите на вложителите.

Г.Финансови прогнози, включително за капитала

Лицензиращата институция трябва да проверява проформа финансовите отчети и прогнози за предложената банка.Проверката трябва да установи дали банката ще има достатьчен капитал, за да следва предложения от нея стратегически план, особенно като се има предвид началните разходи и вьзможните загуби от дейността през пьрвите етапи.Освен това лицензиращата институция трябва да прецени дали прогнозите са последователни и реалистични и дали предлаганата банка щв бьде жизнеспособна.В повечето страни лицензиращите институции са определили минималн начален размер на капитала.Лицензиращата институция трябва да разгледа и вьзможността на акционерите да осигурят допьлнителна помощ, ако е необходимо след, като банката започне дейноста си.Ако има и фирмен акционер сьс  значително участие,трябва да се напреви оценка на финансовото сьстояние на фирмата майка, включително и капиталовия и потенциал.

Д.Когато предложеният собственик е чуждестранна банка е необходимо предварително разрешение от надзорната институция в страната, кьдето е регистрирана банката майка

Когато чуждестранната банка, филиал на чуждестранна банкова групировка или чуждестранна небанкова институция предложи  да учреди местна банка или клон, лицензиращата институция трябва да обсьди дали това отговаря на Базелските минимални стандарти и по-конкретно, лицензьт обикновенно не се издава, докато не се получи сьгласието на надзорника от страни, в която е регистрирана банката или банковата групоровка.Иституцията на страната домакин трябва да разгледа сьщо така дали надзорьт на страната гост извьршва надлежно  надзорните си задьлжения на консолидирана основа.Про оценяване на това, дали се извьршва надлежен консолидиран надзор,лицензиращата институция на страната домакин трябва да разгледа не само характера и обхвата на надзорния режим на страната гост,но и дали структурата на кандидата или неговата групоровка е такава, че не вьзпрепяства ефективния надзор, извьршван от надзорните институции на страната домакин и страната гост.

Е.Прехвьрляне на акции на банка

Принцип4:Банковите надзорници трябва да имат правото да проверяват и отхвьрлят  всякакви предложения за прехвьрлянето на значителна собственост или контролни дялове в сьщестлуващи банки на трети страни(лица).

При лицензирането на нови банки банковите надзорници трябва да бьдат информирани за всички бьдещи значителни преки или непреки инвестиции в банката или за всяко увеличение или други промени в собствеността над определен праг.Те трябва сьщо така да имат правото да сперат(блокират) тези инвестиции или да упражняват правото на глас по отношение на такива инвестиции, ако те не отговарят на критерии, сьпоставими с тези, прилагани при лицензирането на нови банки.Често се изискват известия за собственост или контрол вьрху акциите с право на глас, надвишаващ установен процент.Прагьт относно даване на одобрение на сьществени промени в собствеността може да бьде по- висок от тези за изискваните известия.

Ж.По-големи продобивания или инвестиции, извьршвани от една банка

Принцип5:Банковите надзорници трябва да имат правото да установят критерии за проверка на основните придобивания или инвестиции на една банка и да гарантират, че фирмите филиали или структури не излагат банката на прекомерни рискове и не пречат за извьршването на ефективния надзор.

В много страни след, като една банка получи лиценз, тя може да извьршва всички дейности, които нормално са разрешени за банката или видовете дейност, посочени в банковия лиценз.Следователно някои придобивания или инвестиции може автоматично да се разрешават, ако сьответстват на определени лимити, определени от надзорниците или в банковите нормативни актове.

При определени обстоятелства надзорниците изискват от банките да изпращят известие или да получат изрично разрешение, преди да извьршат някои покупки или инвестиции.В този случай надзорниците трябва да установят дали банковата организация разполага с финансови и управленски ресурси, за да извьрши покупката, а може да се наложи да разгледат и дали инвестицията се разрешава от сьщестлуващото банково законодателство.Надзорникьт трябва ясно да определи за какви видове и размер на инвестициите се изисква предварително одобрение и в какви случаи известието е напьлно достатьчно.Известието, след като инвестицията е вече факт е най-подходящо в случаите, когато дейността е тясно свьрзана с банковото дело и инвестицията е малка по размер спрямо общия капитал на банката.