Joomla Software solutions Template

Payday loan

Наличието на регулиращи органи е характерно за корпоративното управление в банковата система. Регулиращите органи са външни лица, които упражняват контрол над банките. Те включват национални и чуждестранни компетентни институции. Тяхната цел е надзор над управителите за съблюдаване интересите на обществото, националната икономика, банковата система и собствениците. Присъствието на регулиращите органи усложнява модела “принципал-агент” и намалява информационната асиметрия. От гледна точка на корпоративното управление регулиращите органи изпълняват ролята на принципал, което потвърждава първоначалната теза за прилагане на теорията на заинтересованите лица към корпоративното управление в банковата система. 

1. 1. Централна банка. Статут и правомощия на БНБ

Централната банка изпълнява основна роля на регулиращ орган при корпоративното управление на българските банки на територията на страната и на техните клонове зад граница. Централната банка е Българска народна банка,  която регулира и контролира дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита на интересите на вложителите.

Статута и правомощията на БНБ могат да се групират в няколко основни характеристики.

БНБ е юридическо лице създадено със закон. Като централна банка на България има правомощия, които не са присъщи на търговските банки и тя има надмощно положение спрямо тях.

Банката е независима от указанията на МС и други държавни органи при изпълнение на дейността си - чл. 44 от  Закона за БНБ.

БНБ играе ролята на надзорен и на регулаторен орган.

Основна задача на всяка централна банка е да провежда паричната и кредитната политика на държавата и на тази база да въздейства на вътрешната и външната стабилност на националната валута. Именно по този повод банката е независима от МС. Косвена зависимост съществува от Народното събрание доколкото управителят и тримата подуправители се избират от него.

БНБ в сферата на банковата система има правомощията на държавни орган. Тя е специализиран държавен финансов орган. За упражняване на правомощията си тя издава подзаконови нормативни актове, индивидуални административни актове, като притежава и санкционни правомощия.

БНБ на следващо място е емисионен център. Тя има изключително право да емитира банкноти и монети. Това е нейно изключително правомощие, което не може да се делегира на друг орган или банка. Банкнотите и монетите издадени от БНБ са законно платежно средство и задължително се приемат за плащания в пълната им номинална стойност без ограничения.

Изключително правомощие на БНБ е да пуска и изважда от обръщение паричните средства. Именно в това отношение тя е независима и автономна.

БНБ е и гражданско правен субект. Централната банка може да участва в правоотношения и в качеството на търговец, както останалите търговски банки. Но участва като равноправен субект в тези случаи.

По сега действащия закон за БНБ тя има функциите на паричен съвет. Тези функции са предоставени на управление “Емисионно”. Основните проявления на валутния борд са в няколко насоки. Паричната маса която ще бъде в обръщение трябва да съответства, на конвертируемата валута към която е прикрепена националната. Така се ограничават емисионните функции на БНБ. На следващо място се забранява кредитиране на бюджета. Забранява се на БНБ да бъде кредитор от последна инстанция, в смисъл да рефинансира останалите търговски банки. Освен при изключения по чл. 33 от Закона за БНБ, т.е. при опасност от ликвиден риск за банковата система и срещу сериозни обезпечения и краткосрочно за срок от три месеца.

Управителния съвет на банката се състои от трима подуправители и управител, които подуправители са ръководители на трите основни управления – “Емисионно”, “Банково” и “Банков надзор”. УС е колективен орган, който притежава най-големи правомощия. Подзаконовите нормативни актове се приемат от УС.

Финансово правният режим на БНБ включва и разпоредбите отнасящи се до формирането печалбата на банката и взаимоотношенията с бюджета. След като се заделят средства за фонд резервен и други фондове остатъкът от годишното превишаване на приходите над разходите се внасят в държавния бюджет.

Централната банка може да предложи мерки и санкции, когато установи, че банката или нейни администратори или акционери са извършили нарушения, изразяващи се във възпрепятстване упражняването на банков надзор; застрашаване интересите на вложителите; застрашаване стабилността на платежната система. В тези случай Централната банка може да разпореди писмено да се преустановят и отстранят допуснатите нарушения и се предприемат оздравителни мерки; да наложи на банката по-строги надзорни изисквания от установените за нея при нормалното и функциониране.

Регулирането в банковата система се осъществява от подуправителя, ръководещ управление “Банков надзор”, съгласно определен в закон ред и издадените за неговото прилагане нормативни актове. Актовете на БНБ като държавен надзорен орган са необжалваеми. Съгласно законите за опазване интересите на вложителите и стабилността на банковата система БНБ може да прилага крайна принудителна административна мярка – отнемане на вече издадена лицензия. Причините за прилагането на тази мярка са поради нарушения на банковия закон и други нормативни актове, както и нарушения относно изискванията за ликвидност и стабилност на банковите операции. Органите за банков надзор оценяват системите, организацията и ефективността на вътрешния контрол в банките и банковите групи.

Правомощията на Централната банка върху търговските банки са:

v       Лицензиране – за извършване на банкова дейност се изисква писмено разрешение от Централната банка;

v      Надзор – централната банка упражнява надзор върху дейността на банките.

v      Разрешение за преобразуване – банката без писмено разрешение на Централната банка не може да се преобразува чрез вливане, сливане или разделяне.

v      Определяне на експерт-счетоводител – ГСО на всяка банка се проверява и заверява от специализирано одиторско предприятие, включено в списък, утвърден от Централната банка.

v                        Изисквания за минимален капитал.

v      Задължения за увеличаване на капитала - Централната банка може да задължи писмено банка да увеличи капитала си.

v                        Изисквания за предоставяне на информация.

v      Назначаване на вътрешен контрол – банките приемат правила за организацията на дейността на вътрешния контрол в съответствие с наредба на Централната банка.

v      Отнемане на лицензия – Централната банка отнема издадената лицензия за извършване на банкова дейност.

Регулиращите дейности на БНБ са насочени към участниците в корпоративното управление, и в най-голяма степен към собствениците и управителите на банки.

В тази насока банката има следните правомощия върху:

А)            Върху акционерите:

v                        Ограничения върху изплащането на дивиденти;

v                        Ограничения върху правото на глас;

v                        Ограничения върху притежаването на акции;

v                        Определяне на минимума акционери, влияещи върху търговската банка;

v                        Свикване на  общо събрание на акционерите;

v                        Назначаване на външен одитор за защита на заинтересованите лица;

v                        Нареждане за прехвърляне на акции,  цел стабилизиране на банковата система;

v                        Назначаване на квестори.

Б)             Ръководителите:

v                        Одобрение на ръководители;

v                        Ограничения върху правото да се избират и освобождават ръководители;

v                        Назначаване на представители при заседания на ръководители;

v                        Определяне на синдици;

2.    Фонд за гарантиране на влоговете в банките

Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) е независима публично-правна институция, създадена през януари 1999 год. със Закона за гарантиране на влоговете в банките. Фондът защитава средствата на вложителите в банките в размер до 100000.00 лв., както и интересите на кредиторите в производствата по банкова несъстоятелност. По този начин ФГВБ съдейства за поддържане на стабилността и доверието в банковата система.

Към настоящия момент фондът гарантира спестяванията на вложителите в 26 банки.

Неговите основни функции са:

v      да определя и събира встъпителните и годишните премийни вноски от банките, участващи в системата за гарантиране на влоговете;

v      да инвестира средствата си в: ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата; краткосрочни депозити в търговски банки, утвърдени за първични дилъри на държавни ценни книжа; и депозити в Българската народна банка;

v       да изплаща в пълен размер гарантираните суми по влоговете на физически и юридически лица до 100000.00 лв.;

v       да защитава интересите на кредиторите и контролира дейността на синдиците в банките в несъстоятелност съгласно Закона за банковата несъстоятелност в сила от 28.12.2002 год.

В съответствие със Закона за банковата несъстоятелност ФГВБ администрира производствата по банкова несъстоятелност с цел справедливо удовлетворяване на кредиторите и осигуряване на прозрачност на производствата.

Съгласно Закона за банковата несъстоятелност ФГВБ има правомощията (чл.39, ал.1) да контролира дейността на синдиците посредством назначаване и освобождаване от длъжност, определяне на възнаграждението, одобряване на плана за осребряване на активите, следене на осъществените разходи и сделки, извършване на дистанционни проверки и проверки на място и издаване на инструкции, касаещи упражняването на техните правомощия и др.

Съгласно Закона за кредитните институции ФГВБ може да участва в процеса на увеличаване на капитала на кредитната институция, поставена под специален надзор и с опасност от изпадане в неплатежоспособност. 

1. Комисия за защита на конкуренцията (КЗК)

Комисията за защита на конкуренцията е независим специализиран държавен орган, който е създаден да защитава свободната стопанска инициатива и интересите на участниците на българския пазар.

Комисията е оправомощена да прилага Закона за защита на конкуренцията. За разлика от другите регулативни органи, КЗК подобно на Конституционния съд и Сметната палата, е напълно независима от изпълнителната и съдебната власт. Предмет на дейност на КЗК са всички жалби за нарушения на свободната пазарна конкуренция. Поради това нейните становища и решения не винаги отразяват официалната икономическа политика на правителството или на парламента. Комисията няма териториални управления в страната и осъществява цялата си дейност от седалището си в София.

Комисията за защита на конкуренцията има регулиращи функции върху корпоративното управление при преобразуване на банка, което е един от принципите на корпоративното управление – принципът за максимизиране на изгодата на акционерите. По този повод КЗК предоставя разрешение на Централната банка и на окръжния съд за вливане или сливане. Решение за преобразуване може да се вземе от собствениците, от квесторите или от ликвидаторите.

Комисията разследва действия, ограничаващи свободната конкуренция, разпорежда прекратяването на подобни действия и налага санкции, които съответствуват на тежестта на нарушението и целят да окажат възпиращо въздействие.

Комисията има право при установяване на нарушение да наложи имуществена санкция или глоба.

В специфичното производство, свързано с контрола на концентрациите, КЗК може да разреши съответната сделка, като наложи допълнителни ограничителни изисквания, ако прецени, че те са необходими, за да бъде защитена ефективната конкуренция.

Със закона за изменение и допълнение на ЗЗК от 2003 год. на Комисията е предоставено едно ново правомощие, а именно - да извършва секторни анализи. Целта е да бъдат идентифицирани проблемите и да бъдат иниицирани мерки за подобряване на конкурентната среда в съответния сектор, както и да бъдат предприети действия за предотвратяване на антиконкурентните практики.

Застъпничеството за конкуренцията е особено важна функция на КЗК 

1. Окръжен съд

Окръжният съд участва в корпоративното управление на всички банки в страната като регулиращ орган чрез действията си по отразяване в търговския регистър на основните промени; откриване по производство по ликвидация или по несъстоятелност; назначаване на ликвидатор или прекратяване на правомощия на квестори. Разрешава продажбата на банката като търговско предприятие по искане на синдика или на Централната банка чрез пряко договаряне или чрез посредник при несъстоятелност. При обявяване на несъстоятелност на банката по искане на Централната банка съдът с решение прекратява правомощията на органите на банката. Окръжният съд обявява за нищожни сделки, извършени от банков администратор в нарушение на законите и обявява за недействителни действия и сделки по отношение на кредиторите. Когато общото събрание не е избрало експерт-счетоводители до изтичане на календарната година, по молба на съвета на директорите, управителя или надзорния съвет или на отделен акционер, те се назначават от съда.

Поради нарушения на законите съдът с решение прекратява правомощията на органите на банката и Фондът за гарантиране на влоговете в банките се назначава синдик 

1. Роля и назначаване на физически лица с особен статут в корпоративното управление на търговските банки. Синдици. Ликвидатори. Квестори.

Корпоративното управление в банковата система се отличава с наличието на допълнителни лица с особен статут. Тези лица имат определени правомощия от компетентни органи при дадена ситуация. Обща характерна черта за лицата с особен статут е възникване на нов модел “принципал-агент”, при който в зависимост от случая лицата с особен статут могат да бъдат принципал или агент.

v       Синдици

В случай на несъстоятелност на банката, Фондът за гарантиране на влоговете в банките назначава синдик от списъка на синдиците при Централната банка и го освобождава от Фонда, ако Централната банка го изключи от списъка на синдиците. Синдикът може да бъде само физическо лице. Той е колективен орган: правомощията на синдик на банка се осъществяват от най-малко две лица, а отговорността на назначените за синдици лица е солидарна.  Синдиците могат да бъдат и квестори на банката, при условие че не са назначени от Централната банка преди решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност.

Синдикът има следните правомощия ( чл.31, ал.1 от ЗБН):

1. представлява обявената в несъстоятелност банка;
2. управлява текущите дела на банката;
3. опазва, попълва и управлява имуществото, включено в масата на несъстоятелността;
4. получава под опис, съхранява и води търговските книги и търговската коренспонденция на банката;
5. издирва и уточнява имуществото на банката;
6. при предвидените в закона условия прави искания за прекратяване, разваляне или унищожаване на сделки, по които банката е страна;
7. участва в производствата по делата, по които банката е страна и завежда от нейно име дела;
8. събира парични вземания на банката;
9. съставя и изпълнява след одобрението му от Фонда месечен бюджет относно разноските в производството по несъстоятелност на банката;
10. издирва и уточнява кредиторите на банката и съставя по реда на този закон списъци на вземанията срещу банката;
11. изготвя програма за осребряване на имуществото;
12. извършва разпределение  на набраните парични средства по реда, предвиден в този закон;
13. и др.

Правомощията на синдика се осъществяват задължително заедно от лицата, назначени за синдик, като решенията се вземат с единодушие, а действията се извършват съвместно.

v      Ликвидатори

Ликвидаторите се назначават от общото събрание на акционерите при прекратяване на дружеството; от окръжния съд при доброволна ликвидация за срок, определен от общото събрание на акционерите и при обявяване на дружеството за недействително. Те могат да представляват дружеството само заедно. Волеизявление към дружеството може да се приеме и от един ликвидатор.

Разликата между ликвидатори и управител е, че ликвидаторите защитават индивидуални интереси – на кредиторите, а управителите действат в интерес на търговското дружество. Ликвидацията представлява производство за разпределение на една общност от права и задължения, за тяхното превръщане от общи в индивидуални.

v                        Квестори

Квесторът е физическо лице (чл.105, ал.1/ЗКИ).

Назначените квестори вземат решения с единодушие и упражняват правомощията си съвместно, освен ако БНБ реши друго (чл.105, ал.3/ЗКИ)

Квесторите се назначават и освобождават от БНБ         (чл.106, ал.1/ЗКИ). Срокът, през който банката се управлява от квестори не може да надхвърля 6 месеца. Ако в този срок не е отнет лиценза на банката, с изтичането на срока правомощията на квесторите се прекратяват и правата на всички органи на банката се възстановяват (чл.106, ал.2/ЗКИ).

Ако БНБ е отнела лиценза на банката, правомощията на квестора се прекратяват след назначаването от съда на ликвидатор, съответно синдик от Фонда (чл.106, ал.3/ЗКИ).

Общото събрание на акционерите може да се свиква само от квесторите и да се взема решение само по обявения от тях дневен ред (чл.107, ал.2/ЗКИ).

Квесторите имат неограничен достъп и контрол върху помещенията на банката, счетоводната и друга документация, нейното имущество и дъщерните и дружества (чл.108, ал.1/ЗКИ).

По искане на квесторите прокуратурата и органите на МВР са длъжни да оказват съдействие за упражняване на правомощията им(чл.108, ал.2/ЗКИ).

Квесторът се отчита за дейността си само пред БНБ и при поискване й предоставя незабавно отчет за дейността си (чл.107, ал.5/ЗКИ)

БНБ може по всяко време да прекрати правомощията на квестора и да назначи друг на негово място (чл.106, ал.4/ЗКИ)

Ако лицензът на банката не е отнет, квесторите имат право да вземат решение за преобразуване чрез вливане или сливане с друга банка, което подлежи на одобряване от БНБ след представяне на разрешение от Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително. В тези случаи квесторите упражняват всички правомощия на общото събрание на акционерите, предвидени в Търговския закон във връзка с преобразуването (Чл. 109, ал.1/ЗКИ).

Квесторът по ал. 1 се подчинява единствено на разпорежданията на БНБ (чл.114, ал.2/ЗКИ).