Joomla Software solutions Template

Payday loan

Отношение между банките и фирмите

Увод:

В условията на развита пазарна икономика банките стоят в центъра на стопанския живот и са едно от най-важните звена в обкръжаващата среда. Това се дължи на факта, че те са основният елемент на финансовата система на едно общество, от една страна, а от друга - те са своеобразен посредник между останалите субекти в икономическите процеси - отделните индивиди, предприятия и институции.

Изхождайки от принципа, че с колкото по-голям размер привлечен ресурс разполага една банка, толкова по- голям обем сделки ще сключи, а оттук толкова по—голяма печалба ще получи, всяко банково предприятие се стреми към акумулиране на големи количества чужди ресурси.

Част от паричният пазар е междубанковия пазар, на който оперират търговските банки в дадена страна. По своята същност те са предприятия, които извършват разнообразни кредитни, посреднически и финансови услуги на своите клиенти. Основен нормативен документ, който урежда статута, създаването, функционирането и прекратяването дейността на всяка банка, е Закона за банките Съобразно изискванията, банките в РБългария са акционерни дружества с минимално необходим внесен капитал към датата на учредяването им не по-малък от 10 млн. лв. Дейността им е подчинена на разпоредбите и на Търговския закон като общовалиден за всички АД.

Взаимоотношенията на банката с нейните фирмени клиенти са изключително сложни по своя характер и са на принципа на договорните отношения. Те представляват особен вид въздействие между стопанските единици, възникващо по повод движението на парите във връзка с някакъв материален интерес. Водени от икономически  интерес, т.е. получаване на максимална печалба от дейността, банките  се стремят да си осигурят колкото се може повече свободни средства, които да превърнат в капитал, а чрез доходите и лихвите, получени от тях - в печалба. Това означава, че основната цел на всяко банково звено е привличане на максимален брой клиенти, които да осигурят необходимите за функционирането му ресурси. Но отделните лица имат понякога коренно различни стремежи. Затова е необходимо те да се групират на базата на някакви условни критерии, например: по отраслова принадлежност, по образование, финансови възможности, може да се разделят на първокласни и обикновени, като по този начин ще се постигне пълнота при изучаване на нуждите им, оттук - създаване на подходящи продукти и в крайна сметка -предпоставка за възникване на подобни взаимоотношения с представители на определена група или ограничаване на връзките с друга.

Взаимоотношенията между банката и нейните корпоративни клиенти може да се разгледа в изключително много аспекти. В настоящата разработка, освен на фирменото дело в банките ще се наблегне и върху някои нови аспекти за българската банкова практика – частното банкиране, консултирането на корпоративните клиенти и пр.

Изложение:

Голямата конкуренция между банките води до предлагане на сходни условия и услуги. Това налага търсене на подходящи средства за разграничаване от останалите алтернативи на пазара и насочване на усилията в подходяща пазарна ниша, която да съответства на потребителската ниша. Защото при избора на банка, с която да работят, стопанските субекти ще се насочат към тази, която от една страна в максимална степен ще отговори на нуждите им от финансови услуги, а от друга - ще предложи най-добра цена за тяхната "стока"- т.е. най-изгоден лихвен процент. Банките се стремят да платят колкото се може по-малко, а да ползват повече чужди средства. За да бъде спазена в максимална степен възмездността на сделката, т.е. да бъдат удовлетворени  и  двете  страни,  лихвените  проценти     се договарят, изхождайки от:

•    определеният от БНБ основен лихвен процент

•    съотношението между търсенето и предлагането на кредити

•    конкуренцията на пазара

•    срока на депозита

•   други фактори

Освен лихвеният процент като фактор, влияещ върху избора на депозанта, важна роля играе и стабилността на банката, делът й в банковия сектор, нейната ликвидност и платежоспособност. От друга страна големите и конкурентоспособни банки се тези, които предлагат изгодни лихвени проценти по депозитните операции. Защото те имат диверсифициран кредитен портфейл, минимизирали са риска от кредитните операции, имат сигурни и надеждни източници на постоянни доходи и могат да си позволят за заплащат по-висока цена за привлечените парични средства от икономическите агенти.

В последните няколко години – след приватизацията на банките  у нас, във взаимоотношенията между банките и техните корпоративни клиенти навлиза една относително непозната услуга за нашия паричен пазар – банковото консултиране.

В много ведомства и фирми,  обменът на информация с банките е пряко свързан с естеството на дейността им и е от критично значение за качеството на работата им. През последните години взаимодействието между финансовите институции у нас, и външния свят стана по-интензивно. Презицирането на данните, създаването на ефективни интерфейси и синхронизация продължават да стоят на дневен ред в контекста на развитието на банковата система.

Модернизацията на финансовата система у нас се налага с бързи темпове след идването на българския пазар на водещи международни банки и финансови институции, които наложиха консултантски  системи, използвани в централите на банките. Все по-ясни и категорични са намеренията на водещите банки у нас да инвестират в изграждането на модерни консултантски системи, които гарантират непрекъснатост на работата и защитеност на транзакциите.

В широката гама от консултантски услуги, които търговските банки  предлагат на корпоративните лица обикновено се открива стремеж към  удовлетворят в най-пълна степен нуждите на клиента при конкурентна банкова среда.

В условията на повишена конкуренция, банките в България  постоянно се стремят да подобряват качеството, бързината и достъпността на предлаганите услуги.  Водени от желанието да предоставят максимално бързо и удобно за физическите лица,  повечето банки предлагат  едновременно доверително управление на активи и съобразяване с нуждите на клиента. Услугите, които търговските банки в България  предлагат на фирмите, гарантират бързо, надеждно и професионално обслужване. В този смисъл, консултирането се явява преимущество за дадена банка в условията на завишена конкуренция.

Консултирането, както вече бе изяснено, е услуга.  Като такава, в условията на банкирането в България  тя носи характерни особености - неосезаемост, неделимост, нееднородност (изменчивост), несъхраняемост. С оглед на изясняване на маркетинговите аспекти на консултирането, ще се посочат следните  съществени черти на услугата.

Под неосезаемост се има предвид, че услугата не може да бъде докосната като физическия продукт, тя се доставя като определена стойност за клиента, стойност, която той оценява по скалата на собствените си нужди и определя цената, която е готов да плати за тази стойност, след като се съобрази с пазарното предлагане. Изискванията, които консултирането налага с цел намаляване на недоверието у клиента, породено от неосезаемостта, са:

Предварително демонстриране с цел намаляване на неизвестността и несигурността - професионалната презентация в атмосферата на банковата институция създава доверие и чувство за респект у клиента;

Консултации за изясняване параметрите на услугата - нивото на обслужване на клиента, количеството на предоставяната информация и нейното представяне по достъпен за клиента начин, както и персоналното внимание към всеки клиент са дългосрочна инвестиция за създаване на маркетинг на взаимоотношенията;

Визуализиране чрез маркетингови комуникации – консултирането е услуга, която изисква съответна реклама, както и активен пъблик рилейшънс;

Изграждане и поддържане на имидж- имиджа се изгражда всеки ден, от всеки един служител на банката; затова са необходими вътрешни обучения за всеки нов продукт на банката; така че, те да могат да бъдат предложени при консултирането

Консултирането  носи търговска марка на банката - тя създава определен образ  и доверие у клиента;

Създаване на атмосфера, която вдъхва доверие (за “консултирането това е не само физическа атмосфера като интериора на банката например, а самото разбиране на потребностите на клиента), но това не пречи да се правят постоянни иновации с цел създаване на доверие между клиента и банката; това може да е например уникален банков софтуер за електронно банкиране, визуализиращ интериора на реална банка, който ще създаде чувство на комфорт и ще повиши клиентското доверие и консултации по отношение на използването му, а може да бъде и демонстрация на продукт.

Неделимостта на консултирането у нас  е втората му  особеност като услуга. Тя поставя изискване за високо качество, тъй като неделимост означава, че банкирането се доставя и консумира едновременно. Следователно,  грешки в присъствието на клиента, особено когато той има нужда от бързо обслужване, са недопустими. При консултирането,  фактът, че процесите по извършване на банкови операции се извършват най-вече симулационно, изиграва положителна роля, защото по този начин се минимизира рискът от грешки. Изискванията, които консултирането налага с цел намаляване на негативните аспекти на неделимостта му, са:

Овладяване на изкуството на маркетинга на взаимоотношенията, който залага не на еднократната покупка, а на създаване на дългосрочни бизнес отношения;

Финансовата услуга да се произвежда в присъствието и с участието на клиента; и производител, и клиент оказват влияние върху крайния резултат, което намалява клиентското недоверие;

Финансовата услуга да има персонален, адресен характер, което кара клиентът да се чувства специален.

Третата особеност на консултирането като услуга е нееднородност или изменчивост, което означава, че всяка услуга се различава от другите и всеки път може да се доставя по различен, по-добър начин. Тъй като потребностите не се задоволяват еднозначно, няма стандарт за качество за задоволяване на разностранните потребности. Различните клиенти изискват различен, персонален подход. Изискванията, които консултирането налага с цел намаляване на негативните аспекти на нееднородността му, са:

Липсата на право за правна защита на финансовите услуги предизвиква изостряне на конкуренцията, която е истинско предизвикателство за истински търсещите новаторски банки, готови във всеки момент да задоволят нуждите на своите клиенти;

С незначителни промени в параметрите на услугата тя се предлага като нова, което позволява лансиране на нови услуги без поемане на твърде голям риск за отхвърляне от пазара, тъй като техните предшественици са били добре приети; това е и възможност за постоянно подобряване на качеството на услугите като поредната стъпка от схемата, целяща високо качество и включваща: привличане на квалифицирани човешки ресурси в банките, постоянни обучения на персонала при въвеждане на нови продукти и при изграждане на маркетинг на взаимоотношенията, разработване на стандартни процедури и документация.

Четвъртата особеност на консултирането е несъхраняемост. Изискванията, които консултирането налага с цел намаляване на негативните аспекти на несъхраняемост, са:

Диференцирано ценообразуване (по-високи цени за услуги  в пиковите периоди) с цел изместване от пикови моменти в по-спокойни периоди;

Разработване на допълнителни услуги за пиковите периоди,  например консултиране по услуга, чието закупуване гарантира ползването на друга услуга на преференциална цена, но след определен период от време извън пиковия; по този начин банката поема само “спешните случаи” като си гарантира бъдещ приход при ползването на втората услуга от пакета;

Наемане на допълнителен персонал на непълно работно време, което подобрява социалната политика на банката в аспект на осигурен брой работни места и дава възможност на нови специалисти да натрупат опит, който е полезен и за банката;

Разработване и въвеждане на практика на технологии по време на нарастващо търсене; технологичният напредък прави банката конкурентноспособна;

Подялба на услуги с други доставчици, което подобрява отношенията с конкурентите и дава възможност за успешни сливания и поглъщания.

Разгледаните аспекти на консултирането като услуга, както  и начините за преодоляване на някои негативни аспекти са само една малка част от изграждане на успешния маркетинг на банкирането  у нас. Особеностите на консултирането като банкова  услуга произтичат от неговия обект – парите и от социално-икономическо състояние в страната.

Може да се дефинира, че особеностите на консултирането като финансова услуга предполагат високо ниво на отговорност и професионализъм, както от страна на банковия служител, така и от страна на клиента, и съответно регулиране, тъй като банковите операции крият рискове, които могат да бъдат поети на по –високо  ниво.

Съществена особеност при консултирането у нас се крие при кредитирането.

Кредитната активност е сред основните дейности на банковите предприятия в България. Всяка банка има своя вътрешна организация, правила и норми, по които протича кредитния процес, като същевременно те са подчинени на  законодателството, регламентиращо дейността на банките в България. Общо за всички банки е спазването на принципите за “рентабилност, ликвидност и сигурност.”

Конкретно за при кредитирането, процесът по консултиране  преминава през следните етапи:

Ü                             разговор с потенциалния клиент и предоставяне на необходимите документи;

Ü                             приемане на молбата за кредит, заедно с комплекта документи на фирмата – кредитоискател;

Ü                             анализ на кредитоспособността на фирмата -  кредитоискател;

Ü                             мнение на кредитния инспектор;

Ü                             при одобряване на фирмата -  кредитоискател се изготвя и предлага договор за банков кредит;

Ü                             уточняване на начините на отпускане на заема / в брой или по сметка – в зависимост от нуждите на клиента /

Ü                             уточняване на начина на разплащане.

От гледна точка на важността на този процес, ще бъдат разгледани  детайлно всеки от етапите:

• разговор с потенциалния клиент и предоставяне на необходимите документи. Всички потенциални кредитоискатели провеждат предварителни разговори с кредитните инспектори в банката. Разясняват се основните условия по искания заем, уточнява се размера на лихвата, обезпечението, начините на погасяване на заема. Кредитоискателят получава комплект документи, които трябва да представи в банката, при  депозиране на молбата за заем. Необходими документи са: съдебна регистрация на фирмата, документ за актуално състояние на фирмата, годишна декларация от предходната година, молба за отпускане на кредит, бизнес – план, ако се кандидатства за инвестиционен кредит, годишен счетоводен отчет за предходната година  и др. Тези документи са необходими при последващия  кредитен анализ.  При консултирането, клиентът може да получи разяснения как да попълни документите. Това е важен етап, защото молбата за кредит се приема и завежда, само ако е придружена от пълния комплект документи, изискуеми от банката, което се проверява от кредитния инспектор. В молбата се съдържат всички данни за фирмата – кредитоискател: име, данъчен номер, булстат, седалище  и адрес на регистрация на фирмата, телефон, данни за искания кредит – размер, срок, цел, обезпечение  и пр. Ако кредита е със инвестиционна цел, се изисква бизнес – план. Обикновено банките имат точни изисквания относно съдържанието му, но най – общо бизнес – плана представя фирмата пред определени финансови кръгове и прави съответният проект продаваем.
• одобряване на кредита. Съгласно представените данни и направения анализ, кредитния инспектор формулира мнение, относно възможността на фирмата да обслужва кредита си. Това решение далеч не е последно, необходимо е да се преразгледа от по – горните кръгове в банката. След този процес отново следва разговор с клиента, на които се уточняват последните параметри по заема.

Може да се обобщи: съвременните банки акцентират върху сигурността, интеграцията и иновацията с фокус върху клиента, за да се конкурират успешно в съвременната бизнес среда и предлагането на модерното  банкиране.

Сигурността е важно препятствие при разширяване на услугата консултиране. Институциите, както и клиентите, са еднакво недоверчиви към публичността на банковите услуги и продукти. Необходимо е създаване на отношение на доверие между клиента и банката, за да се финализира успешно банковата сделка. Консултацията е важен и неделим елемент от това.

Иновациите с фокус върху клиента са друг фактор са повишаване на маркетинговия аспект на услугата консултиране. Счита се, че моделът, който поставя клиента в центъра измества модела, който поставя продукта в центъра и следователно банките започват да реконструират техните продукти и услуги според нуждите и желанията на техните клиенти.

За пример може да се дадат консултантските услуги в банка HVB Bank Biochim.

Банката използва няколко инструмента за консултиране на своите клиенти, като изборът на инструменти зависи на първо място от сегментацията на потребителите на банковата услуга. Съгласно, политиката на банката, тя разделя клиентите си на няколко групи:

-             български ключови клиенти;

-             български средни клиенти;

-             международни клиенти.

През периода 2003-2004г, консултациите за българските клиенти може да се разграничи по сектори както следва от Графика 1:

Сектори от стопанството, свързани с консулт на клиенти, в %

От графиката е видно, че се запазва тенденцията към консултиране в областта на услугите, селското стопанство и промишлентие отрасли. Силно се увеличава консултирането в областта на недвижимите имоти, което се обяснява с увеличеното им търсене у нас от български и чужди граждани.

Друг, сравнително нов аспект на банковите взаимоотношения с корпоративни клиенти е частното банкиране или доверителното управление на активите.

Услугата доверително управление е за тези частни  клиенти, които нямат възможност или желание да следят непрекъснато пазарната конюнктура, но имат свободни средства. Доверителното управление е възможност за реализиране по-висока доходност в сравнение с традиционните форми на депозиране на средства. Тази инвестиционна услуга представлява управление на индивидуални портфейли от ценни книжа и/или пари. Финансовият консултант е този, който управлява средствата, но рискът е за сметка на клиента. Управлението на парите се извършва по собствена преценка на консултанта, като доверителят има право да определи типа инвестиционен портфейл. В зависимост от нуждите на клиента - желаната доходност, неговата склонност да поема риск, инвестиционните възможности и опит се оформят предлаганите от частните банки  основни типа договори за доверително управление:

- ниско рисков пакет, включващ инвестиране на предоставените средства в почти безрискови активи като държавни ценни книжа, отчасти корпоративни и ипотечни облигации. Естествено, те носят и по-ниска доходност, заради ограничената възможност за загуба.

- средно рисков пакет, характеризиращ се с диверсифициране на портфейла в две основни групи активи - ниско рискови и високо рискови. -  - високо рисков пакет, преследващ предимно спекулативни цели и съставен от акции, индекси; валутни деривати и др.

На базата на тези три модела могат да се разработват персонални пакети, съответстващи най-добре на желанията и възможностите на клиента.

Основните характеристики на доверителното управление като част от Private banking са следните:

Сигурност за инвестициите – Паричните средства на клиентите са отделени от собствените средства на банката и във всеки момент са налични под формата на пари и/или финансови инструменти;

Ликвидност – в зависимост от условията на конкретните договори всеки инвеститор може да си изтегли сумата в различни срокове.

Доходност – очакваната доходност зависи от вида на инструментите, в които се влагат паричните средства. При инвестиции в ДЦК се очаква около 10–12% годишен доход. Когато средствата се инвестират поравно в ДЦК и в акции, се прогнозира около 18–20% на година. Ако инвестициите са основно в акции, доходността, която се очаква да се постигне, е около 30%. Различните варианти носят и съответната степен на риск. Доходността е базирана на предварителни прогнози, като инвестиционният посредник не може да гарантира, че тя ще бъде постигната;

Възнаграждение за банката - съществуват различни варианти на начисляване на възнаграждение, но някои от най–използваните са следните:

• фиксиран процент от стойността на активите към края на всеки отчетен период. Например, в края на всеки месец се отчита общият размер на портфейла и се начислява даденият процент, който обикновено варира между 1–3% на годишна база;
• процент от печалбата към края на всеки отчетен период. Например, в края на годината върху инвестирани 1000 единици се отчита печалба от 200 единици. От печалбата се удържа възнаграждението за посредника, примерно 10% (20 единици.) и на клиента се предоставят останалите 180 единици, т.е. той е постигнал доход в размер на 18%.

Отчетност– месечно, тримесечно или годишно. В зависимост от условията на договорите, инвеститорите получават подробен отчет за извършените действия с техните парични средства. Там е описано каква е началната сума, в какво е инвестирана, какви сделки са извършвани през периода и какъв е текущият доход.

Разнообразие на предлаганите видове стратегии и портфейли – съществуват различни видове портфейли, които се предлагат на инвеститорите в зависимост от техните изисквания. Като цяло те се разделят в следните три основни видове стратегии, използвани при управлението на активи: консервативен, балансиран и рисков портфейл.

Консервативен портфейл. Инвестициите са в ценни книжа и облигации или в инструменти с фиксиран доход. При подобни портфейли, ликвидността е най–висока, което означава, че инвеститорите могат да си получат сумата в рамките на два работни дни, освен ако няма други условия на договора. Очакваният доход е в рамките на 8–12% на годишна база.

Балансиран портфейл. При тези портфейли се приема някакво съотношение между инвестиции в инструменти с фиксиран доход и акции. Очакванията са за по–висок доход – в рамките на 18–20%, но запазвайки ликвидността на портфейла и предпазвайки размера на паричните средства от резки колебания.

Високо рисков портфейл. Използват се инвестиции основно в акции. Колебанията в цените са значителни и затова тези портфейли се свързват с приемането на по–висока степен на риск от инвеститорите, но и с очакване за значителен доход, който надминава 30% на годишна база.

Пример за частно банкиране в банка  може да се даде чрез Хеброс банк. Основните клиенти – корпоративни на банката могат да се видят на Графика 2:

Счита се, че основните насоки, в които ще се развива частното банкиране като услуга на банката са:

• разширяване на кръга на предоставяните кредити, предимно на частни лица с доказани финансови възможности;
• разширяване на програмата за финансов лизинг на банката;
• насоки и промени в областта на управление на активи на клиенти;
• доверително управление на активи и закупуване на ценни книжа.

Много характерни за банката са следните  продукти в сферата на частното банкиране:

• издаване на гаранции – това са различни по тип банкови гаранции, на определени клиенти, банката преразглежда и възможности за рефинансиране, сконтиране на акредитиви. Изключително характерен е индивидуалния подход при всеки клиент;
• операции с ДЦК, услугата е насочена обикновено към физически лица, При закупуване на ДЦК Банка "Хеброс" издава свидетелство за собственост (сертификат за собственост на ДЦК). В него се отбелязват номерът на емисията, номиналната стойност на притежаваните ДЦК, лихва и дата на лихвени плащания, падежът, данните на притежателя на ДЦК както и дата на издаване на сертификат за собственост на ДЦК. Банка "Хеброс" котира ежедневно цени купува-продава за предлаганите от банката емисии ДЦК, така че предоставя възможността за предсрочно изкупуване, като в цената за обратно изкупуване е включена и натрупаната лихва до момента;
• специфичният продукт Хеброс лизинг. Лизингът може да се разглежда като форма на стоково кредитиране, където Лизинговата институция закупува дълготрайния материален актив и го предоставя за ползване на лизингополучателя, който заплаща договорени в лизинговия договор вноски /месечни, тримесечни, годишни и т.н./. Съгласно действащото българско законодателство, договорът за лизинг е споразумение, по силата на което наемодателят предоставя на наемателя правото на ползване на определен актив за договорен срок срещу възнаграждение (наем). Като лизингов договор се третират и споразуменията за наемане на актив, в който има клауза, даваща право на наемателя да придобие собствеността върху актива при определение условия (лизингови договори с покупки).

Банката предлага на частни клиенти следните форми на лизинг:

Финансов лизинг - лизингополучателят има право да придобие ползвания от него актив в края на лизинговия период. От клиентска гледна точка финансовият лизинг изглежда като покупка на дълготраен материален актив с разсрочено плащане.

Оперативен лизинг - лизингополучателят ползва дълготрайния материален актив, като заплаща регулярна парична вноска като наем за наетия актив. Лизингополучателят няма никога да придобие собствеността върху актива. От клиентска гледна точка оперативният лизинг изглежда като наемане на актив за определен срок - клиента би могъл винаги да шофира последния модел автомобил, да работи с най-новия компютър и т.н.

Инвентарен лизинг - особена форма на финансов лизинг за финансиране на инвентарните запаси на даден търговец.

Реверсивен лизинг - след като вече е направена покупка на оборудване, но контрагентът изпитва недостиг от финансов ресурс, той има възможност да го продаде на лизинговата компания и да го получи обратно на лизинг, като същевременно се освобождават нужните финансови средства.

В резултат на “революцията” в банковото дело,  в момента финансовият сектор претърпява най-голямата си промяна след въвеждането на банкомата. Предлаганите от него услуги се намират в уникалното и привилегировано положение да се възползват максимално от предимствата на Интернет, а именно моментално и евтино придвижване на нематериални активи.
Другояче казано, финансовият сектор борави с числа и информация, а и двете могат да се транспортират лесно в мрежата. В резултат на това банките се оказват под силен натиск да започнат да експлоатират новите е-продукти и услуги и да усложнят и без това претоварения си бизнес модел с нови канали за обслужване на клиентите. Предизвикателствата пред частното банкиране в ТБ Хебросбанк в световен мащаб могат да се обособят в 5 основни области – Интернет, познаване на клиентите, минимизиране на излишните разходи, преодоляване на инерцията на традиционните подходи на работа, използване на новите технологии. Актуалността на първата от изброените области естествено води и към останалите и предопределя организацията и прегрупирането на функциите на частното банкиране.  Стратегията на банката по отношение на частното банкиране и неговите нови измерения може да се види на Таблица 1

Стратегия на банката по отношение на частното банкиране

Разбира се отношенията – банка – клиент могат  да се разгледат и в направление счетоводно отчитане на капиталите на банката.

Пасивните операции са свързани с привличането на свободни парични средства от стопанските субекти. Чрез тях банката набира капитала, който ще и служи за предоставяне на горепосочените услуги. Изразходването и насочването им към трети лица под различни форми става чрез активните операции. От тях банката получава печалба. Следователно пасивните са предпоставка за извършване на активните. Посредническите пък се свързани с оказване на финансови услуги и доверителни операции.

Целият размер на привлечените средства се отразява в пасива на баланса на една банка, а конкретните начини на приложение - в актива., т.е. в пасива се намират източниците на средства, а в актива - целево изразходените такива. Оттук идва и изискването за равенство между активните и пасивните операции. Структурата на привлеченият капитал до голяма степен предопределя характера на активните операции. Тя показва с какъв ресурс разполага съответната банка - краткосрочен или дългосрочен, и съответно в какви активи трябва да ги насочи.

Като най-често използвани и утвърдили се организационни форми за привличане на чужди капитали, се прилагат:

• откриване на сметки от банковите клиенти

• емитиране на собствени облигационни заеми

• получаване на заеми от други банкови институции и от бюджета

• чрез получени субсидии и дарения

Откриване на сметки е най-често използвана форма за акумулиране на паричен ресурс от банките. Тя има големи възможности за приложение и е удобна както за физическите, така и за юридическите лица. Банките рядко отказват откриването на сметки, но ако все пак това се случи, съществува възможност за отправяне на искането за водене на сметка в друго банково звено. Съгласно вътрешно-приети правила финансовото предприятие може само да определя условията, при които се съгласява да обслужва сметката - лихвен процент, минимален неснижаем остатък, размер на месечните такси за поддържане, както и комисионните за всяка една транзакция.

Наредба №3 за безналичните плащания и националната платежна система [1] регламентира вида и предназначението на сметките, реда и условията, при наличието на които се откриват и закриват.

По принцип няма ограничение относно броят на притежаваните от едно лице разплащателни сметки, но в-една банка може да се открие само една такава. Могат да се захранват от всяко едно лице, но тегления и плащания извършва само титуляра или упълномощено от него лице. Освен че са предпоставка за осъществяване на безналичните разплащания между отделните контрагенти, те обуславят откриването и на ДДС сметките. За да се открие такава е необходимо наличието на разплащателна, от която евентуално да се захранва, т.к. е забранено касовото захранване на ДДС сметки. Освен стандартните документи, необходими при откриване на всяка сметка, се изискват още:

• копие от удостоверението за регистрация по ЗДДС

• разрешение за откриване на ДДС - сметка, което се издава от териториалната    данъчна    дирекция,    в    която    е    данъчно регистрирано лицето

• копие от личната карта на лицето, упълномощено да извършва преводи и да се разпорежда със сумите по сметката

Сметките на разпоредителите с бюджетни средства се откриват само на лица на бюджетна издръжка и изпълняват функциите, които играе една разплащателна сметка. Първостепенните и второстепенните разпоредители набират и отчитат бюджетните и извънбюджетните приходи на Републиканския и Местните бюджети до тяхното разпределение.

Най-голямо приложение набирателните сметки намират при образуване на ООД или за набиране на акционерния капитал при АД. По тях се отразяват сумите, необходими като минимално изискуем размер по закон. След съдебната регистрация на фирмата и излизане на Решение №1, сумата се прехвърля по разплащателна сметка, а избирателната се закрива.

Най - значително място в пасивите на баланса на банката заемат депозитите или влоговете на чужд капитал по различните сметки. По принцип в понятията "влог" и "депозит" има разлика. Влоговете са парични суми, които клиентите внасят в банките , а депозитите са влогове на ценности при банката с цел тяхното управление и съхранение.Според нашето законодателство между тях няма разлика и за депозити се считат парични вложения за определен срок, а влоговете се безсрочни вложения. От тази гледна точка между понятията "влог" и "безсрочен депозит" няма разлика.

Паричните депозити заемат от 75% до 90% от привлечените средства. Те са на разположение на банката за различен период от време в зависимост от предпочитанията на клиентите. Интерес има към поддържане както на депозити по разплащателните сметки, по които или не се начислява лихва, или е минимална, а така също и към срочните депозити, които поради задържането им по-дълго време в банките са важни за създаването на нейните активи. Според предназначението им те се делят на: депозити за гаранции, депозити с цел получаване на доходи и други депозити.

Условното им разделение е на:

-  депозити на виждане (до поискване, платими без предварително определяне на времето)

-  срочни депозити - платими след определен период от време при изпълнението на определено условие

Безсрочните депозити се отъждествяват със средствата по разплащателните сметки, които могат да бъдат изтеглени във всеки един момент в зависимост от потребностите на налични средства. Затова лихвеният процент при тях е нисък. Колкото по - голям е делът на безсрочните депозити, толкова по-големи са изискванията за поддържане на ликвидност от банката и възможността за създаване на активи е по-малка.

При откриването на срочен депозит се подписва договор, в които се определят основните параметри - размера на депозираната сума, срок на договора, лихвеният процент, наказателната лихва при ! нарушаване на срока и др. Тези влогове създават предпоставки за по-голяма сигурност и ликвидност, както и за диверсифициране на депозитната база. Основните им недостатъци като форма за привличане на ресурси, е че те са сравнително скъпи средства и увеличават лихвените разходи, а в условия на икономическа нестабилност са обект на масово теглене от вложителите.

Оптималният им размер е около 50-60% от обема на пасивите.

При набирането на средствата банките залагат не толкова на значителното увеличение на лихвените проценти по депозитите в сравнение с конкурентите си, а главно на специфичните възможности за различните видове депозитни сметки. Ако лихвата е по-висока от средното равнище за определен период, това може да е сигнал за силна потребност от мобилизиране на чужд капитал, което е резултат от нарушена ликвидност. Така вместо да се привлекат повече клиенти, може да се стигне до неблагоприятна ситуация, свързана със загуба на такива.

Тези особености на привлечените средства поставят въпросите, свързани с дилемата "срочни - безсрочни" депозити на първо място в списъка за решаване. Правилното съотношение между тях ще доведе до стабилност на банката и увереност при осъществяването на активните операции.

В банките се прилага двустранно счетоводно записване. В НСС 30 Финансови отчети на банките са заложени основните изисквания относно организацията на документооборота, начина на осъществяване на вътрешен контрол, процедурата при отстраняване на допуснати грешки и др.

Най-общо редът при постъпване и обработка на документите в една банка е следният:

1. проверява се дали книжният носител на отчетна информация е адресиран до нея, както и точното попълване на всички задължителни реквизити по БУС 1092 Печатна подготовка на формуляри за платежни документи и БУС 2092 Съставяне на платежни документи;

2. осчетоводява   се   документа   чрез   разнасяне   на   сумите   по съответните синтетични и аналитични сметки и партиди;

3. поставя се уникален номер, който служи за идентифициране на банковия   работник,   операцията,   която   е   извършена   и   където   е необходимо — за установяване на точния час  на съставяне,  съотв. представяне;

4. осъществява    се    последващ    контрол    върху    верността    на записването от служител на банката, различен от съставилия статията.

В хронологичен ред на постъпване на счетоводните документи се извършва и попълването на дневната ведомост на операциите. Това е особен регистър за хронологическо записване, съставян предимно чрез електронни системи за обработка на информацията.След или успоредно с нея се попълва оборотната ведомост, която се съставя в края на всеки работен ден. Тя съдържа салдата от предходния ден, оборотите за деня и крайните салда към края на текущия ден. Регистър за систематическо счетоводно записване е главната книга, в която по синтетичните сметки се регистрира само по един запис в дебита или кредита. Приключва се от упълномощен банков служител, който с подписа си потвърждава верността на данните в нея.

Поради изключително големия брой отчетни обекти, респективно големият брой аналитични сметки за тяхното отчитане, всяка банка води и т.н. операционна книга, съдържаща информация на най-ниско аналитично равнище.

Чрез БИСЕРА в края на работния ден се изпраща по служебен път съобщение за остатъците по сметките на всички клиенти до централите на банките, а оттам - в ЦУ на БНБ, където се осъществява сетълмента. За по-големи плащания над 100 000 лв., както и по желание на клиента За т.н. предни плащания, се използва RINGS - системата, в която плащанията в левове на територията на страната се извършва незабавно и индивидуално за всяко нареждане за плащане.

Заключение

Като страна, кандидатстваща за членство в Европейския съюз, България ще трябва през идващите години да запази стабилни, добре регулирани и конкурентни финансови си пазари и институции. По-конкретно това предполага адаптиране на законовата рамка и нейните институционални капацитетни възможности към нормите и стандартите на ЕС. Освен приемане на достиженията на ЕС в областта на банковото право обаче, България трябва да съобрази развитието на банковия си сектор, съобразно тенденциите на глобалния финансово – кредитен пазар, ако иска да разполага с нова, модерна и съвременна банкова система. От въвеждането на валутния съвет през 1997 г. надеждността на банковия сектор се подобри значително благодарение на консолидацията и затягането на регулациите и банковия надзор. Типично за след-кризисна ситуация, търговските банки подхождат твърде предпазливо към предоставянето на кредити, демонстрирайки висока степен на неохота да поемат рискове, както и нисък капацитет за оценка на кредитния риск. Към тези недостатъци се добавя и повишената интензивност на преструктуриране в производствения сектор, свързано със създаване и закриване на голям брой фирми, което представлява една твърде неустойчива маса клиенти с къса или напълно липсваща кредитна история.

Все повече банки се насочват към масовото банкиране (retail banking), както и към работа с малките и средни корпоративни клиенти (consumer banking). Известно е, че в условията на ниско равнище на лихвите маржът при предоставянето на кредити на частни лица е значително по-висок от този при предоставянето на корпоративни кредити. Този ефект се наблюдава най-силно на пазара на кредитните карти, но се проявява във всички сфери на кредитирането на частни лица (personal loans). За това не следва да изненадва фактът, че дори и в условията на криза на пазара на ценни книжа през последните години и на всеобщ икономически спад курсът на акциите на банките, работещи с частни лица, малки и средни фирми (retail banks) , не само не падна, но се и покачи.

В работата на банките с корпоративните клиенти се засилва ролята на структурираните продукти (structured finance transactions). Това са нестандартни продукти, които имат за цел да удовлетворят специфични потребности на клиента. Тяхното структуриране изисква съвместната работа на банкови и небанкови специалисти (особено в сферата на проектното финансиране – project finance) и поради това е свързано със значителни разходи. Често предлагането на тези продукти е възможно само чрез специални оперативни звена, за да могат да бъдат отчетени потребностите на клиента от икономическа, правна, данъчна, счетоводна и т.н. гледна точка. Но от друга страна, структурираните продукти могат да изложат банката на нови рискове.

[1] ДВ бр.75/27.06.2002г.