Joomla Software solutions Template

Payday loan

Държавна форма за организиране застра­ховането на експортния кредит

Тази форма за организиране застраховането на експорт­ния кредит е характерна за редица държави в света (Англия, Япо­ния и др.) Тя се прилага и в България. Целта й е дър­жавна за­щита на фирмите, занимаващи се с експортно кредити­ране, сре­щу рискове, които могат да попречат на възстановява­нето на кре­дита.

В България застраховането на плащания по договори за износ се осъществява от Българската агенция за експортно заст­раховане (БАЕЗ АД), създадена през 1998 г., чийто учредители са Република България, представлявана от министъра на търго­вията и туризма и ДЗИ ЕАД.

Дейността на БАЕЗ1 е насочена към осъществяването на националната стратегия в областта на външнотърговския обмен и повишаване конкурентноспособността на износа на български стоки и услуги на международния пазар (чл.1. 2. от ЗЕЗ).

Обект на застраховката могат да бъдат кредити, гаран­ции и финансови загуби, свързани с износ на български стоки и услуги в други страни. Отговорността на БАЕЗ е за нетърговски и за търговски рискове. В ЗЕЗ е посочено изрично, че отговор­ността на застрахователя е за средносрочен и за дългосрочен търговски риск. За нетърговския риск такова уточнение няма, т.е. може да се приеме, че БАЕЗ носи отговорност само за крат­косрочен нетърговски риск (така както е посочено в общите ус­ловия на застраховката). В допълнителните разпоредби към ЗЕЗ се уточнява, че краткосрочният риск е риск с период до една го­дина, средносрочният - с период от една до пет години, а дъл­госрочният - над пет години.

Финансирането на БАЕЗ става за сметка на отчисленията от държавния бюджет за изплащане на застрахователни обезще­тения, свързани със застраховане на кредити, гаранции и финан­сови загуби при износ на български стоки и услуги срещу тър­говски и нетърговски рискове и на извънбюджетна сметка “Държавно гарантиране на експортното застраховане”. Макси­малният размер на средствата от бюджета на държавата се оп­ре­де­ля със Закона за държавния бюджет на Република България за съ­от­ветната година. Средствата в извънбюджетната сметка се на­би­рат от: застрахователни премии по сключени от БАЕЗ заст­ра­хо­ва­тел­ни договори; обезщетения от презастрахователи по пре­заст­ра­хователни договори, сключени от БАЕЗ; трансфер на средства от държавния бюджет; постъпления от управление на свободни средства; дарения и безвъзмездна помощ (чл.14.2. от ЗЕЗ).

Отговорността на държавата е в рамките на средствата, определени в Закона за държавния бюджет и средствата по из­вънбюджетната сметка. Застрахователните обезщетения се пла­щат от извънбюджетната сметка а когато средствата в нея не стигат - от средствата определени в бюджета на страната.

Работата на БАЕЗ се направлява и контролира от Меж­дуведомствен съвет за експортно застраховане. Той е създаден към Министерския съвет, и се състои от седем члена, които се назначават от Министър-председателя на Република България.

Междуведомственият съвет по експортно застраховане има следните задачи:

а) предлага сумите за изплащане на застрахователни обезщетения по експортно застраховане, които да бъдат заде­лени от бюджета на държавата за следващата година;

б) утвърждава основните насоки за дейността на БАЕЗ;

в) взема решение за предоставяне средства от държавния бюджет, когато средствата в извънбюджетната сметка не дости­гат;

г) одобрява експозициите по държави, за които БАЕЗ може да носи отговорност, като за всеки отделен случай взема решение за сключване на застрахователен договор;

д) одобрява презастрахователните сделки на БАЕЗ.

Работата на БАЕЗ е насочена в две основни насоки: заст­раховане на договори за износ срещу краткосрочен търговски риск и застраховане на договори за износ срещу краткосрочен нетърговски риск.

3.1. Застраховане на плащания по договори за износ срещу краткосрочен търговски риск2

Субекти (застраховани) по този вид застраховане могат да бъдат всички юридически лица, регистрирани по Търговския закон на Република България или физически лица с постоянно местожителство в Република България.

Предмет на застраховката са плащанията по договори за износ на стоки и услуги, сключени при условията на отсрочване на плащането до една година. Плащания при други условия мо­гат да бъдат правени само при специални уговорки между заст­рахователя и застрахования.

Застраховката се сключва въз основа на предложение, на­п­равено от клиента (кандидат за застраховане) към застрахо­ва­те­ля. Договорът е формален, т.е. той се сключва в писмена фо­р­ма.

Кандидатът за застраховане е длъжен да посочи в пред­ложението всички обстоятелства, които са му известни или биха могли да му бъдат известни във връзка с риска при външнотър­говската дейност. Тази информация е необходима на застрахо­вателя да реши дали да се ангажира с отговорността и ако се ан­гажира, то при какви условия това да стане.

Застрахователният договор се сключва минимум за 6 ме­сеца и максимум за 12 месеца. Застраховката се продължава мълчаливо за същия срок ако до един месец преди изтичането й едната от страните не е уведомила писмено другата за нейното прекратяване. Застрахованият е длъжен да застрахова целия из­нос през времетраенето на застраховката. В противен случай, застрахователното обезщетение се редуцира.

Отговорността на застрахователя е за загубите, произ­лезли от търговски риск. Под търговски риск се разбира опас­ността от неплащане за осъществен от застрахования износ на стоки и на услуги в резултат на събитията:

а) неплатежоспособност на длъжника (обявяване на длъжника в несъстоятелност или ликвидация или откриване процедура за обявяване на длъжника в несъстоятелност или ликвидация, като за това има съдебно решение или друго съ­дебно или извънсъдебно уреждане на задължения на длъжника), при условие, че вземанията на застрахования са включени в спи­съка на кредиторите или са включени в съдебното или в извън­съдебното уреждане;

б) забавено плащане на длъжника за период, по-дълъг от периода на изчакване, по причини, които не са свързани с из­пълнението на договора за износ.

Длъжник, съгласно общите условия, е всяко юридическо лице, регистрирано като търговец извън България или физи­ческо лице с постоянно местожителство извън България. Съг­ласно същите условия не може да бъде третиран като длъжник чужда държава, държавен орган или държавна организация на чужда страна, за които не може да бъде приложена процедурата по обявяване в несъстоятелност.

От отговорност на застрахователя са изключени следните по-важни рискове:

а) неплащане на длъжника, свързано с неуредени задъл­жения на застрахования към него;

б) неизпълнение, частично или неточно изпълнение на до­говора за износ от страна на застрахования;

в) умишлено действие или бездействие на застрахования, което пречи на изпълнението на договора за износ;

г) нарушаване от застрахования на правните норми на държавите, свързани с изпълнението на договора за износ или на общите условия, при които е сключен застрахователният до­говор;

д) събития с катастрофичен характер (природни бедствия, радиоактивно замърсяване);

е) политически събития (война, преврати, общ морато­риум върху плащанията и други подобни).

Застрахователната сума (кредитен лимит) се определя от застрахователя на базата на информацията, посочена в предло­жението, направено от кандидата за застраховане. Посочва се в български лева. Увеличаването на застрахователната сума за всеки длъжник може да стане само с изричното съгласие на застрахователя. Застрахователят има също право да повишава или да намалява кредитния лимит на всеки длъжник.

Застрахователната премия се определя на база на месеч­ните декларации за осъществения и застрахован износ към длъжника. Тези декларации се правят до десето число на всеки следващ месец. Премията се диференцира в зависимост от риска, сроковете и условията на застрахователния договор и е текуща. При сключването на застрахователния договор се плаща само така наречената минимална премия, която покрива администра­тив­но-стопанските разходи на застрахователя.

През времетраенето на застрахователния договор, заст­ра­хо­ваният е длъжен да се грижи като добър търговец за избяг­ва­не или намаляване на възможността за настъпване на загуба. То­ва означава, че той трябва да информира незабавно застра­хо­ва­теля за просрочените плащания, да направи всичко въз­можно да събере просрочените плащания, да не се отказва от своите пра­ва свързани с просрочени плащания, да прехвърли всички пра­ва, свързани с действия по просрочени плащания върху застрахователя.

При настъпването на застрахователното събитие, застра­хо­ва­ният трябва да уведоми за това застрахователя в седемдне­вен срок. Той е длъжен да представи на застрахователя всички до­ку­мен­ти, чрез които щетата трябва да бъде доказана по безс­порен на­чин, както и да посочи възможните мерки за намаля­ване на щетата.

Застрахователното обезщетение зависи от размера на за­губата (непогасения кредит). Неговият размер не може да пре­вишава 85 % от застрахователната сума (кредитен лимит). Из­плаща се в рамките на 15 дни след представяне пред застрахова­теля на всички документи, необходими за уреждането на плаща­нето.

След изплащане на обезщетението, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу длъжника до погася­ване на платеното застрахователно обезщетение. За застрахова­ния остава задължението да уведомява застрахователя за всички суми, постъпили от длъжника.

3.2. Застраховане на плащания по договор за износ срещу краткосрочен нетърговски риск

Тази застраховка се сключва във два варианта: когато длъжникът е публично-правно лице, срещу което не може да бъде обявена процедура по обявяване в несъстоятелност (чужда държава, неин орган или организация) и когато длъжникът е частно лице (юридическо лице, регистрирано като търговец в чужда страна или физическо лице с постоянно местожителство извън България).

По принцип общите условия на тази застраховка са ана­логични на общите условия за застраховане на плащания по до­говори за износ срещу краткосрочен нетърговски риск. Поради това ще бъдат посочени само различията.

Преди всичко тук става дума за нетърговски риск. Като такъв се третират следните случаи:

а) политически събития (войни, бунтове, ембарго и други от подобно естество;

б) промени в режима на валутните плащания;

в) обявяване на мораториум върху плащанията;

г) конфискация и национализация;

д) ограничения и забрани за износ на стоки;

е) приемане на нови или промяна на стари нормативни актове.

Във всички посочени случаи става въпрос за действия на чужди държави, които са свързани с плащането по застрахова­телните договори за износ на стоки и на услуги.

Когато длъжникът е публично-правна личност, нетъргов­ският риск включва още просрочване на дължимото плащане повече от три месеца от договорената дата на плащането и от­каз за извършване на дължимо плащане.

Застрахователното обезщетение зависи от размера на ре­гистрираната загуба (непогасен кредит) но не може да надви­шава 90 % от кредитния лимит.

4. Застраховане на експортния кредит от дружества със смесено участие

Рискът, свързан с експортния кредит може да бъде поет и от ин­ституция със смесен (държавен и частен) капитал. Такава е Френ­с­ката застрахователна компания за външна търговия (CFACE), създадена през 1946 г. с участието на държавни инс­ти­ту­ции и на частни застрахователни дружества. Нейните функ­ции са две:3

а) представяне на застрахователно покритие за търговски рискове за краткосрочни експортни кредити (до 3 години) за своя сметка, действайки като частно търговско дружество;

б) поемане на застрахователно покритие за политически рискове за сметка на държавата. Отговорността е за всички трансферни и за определени природни рискове за всички кре­дити и за търговски риск при кредити, които ще бъдат погася­ване в срок над 3 години.

Тенденцията е към постепенно интернационализиране дейността на компанията. Тя вече има участие в няколко водещи европейски компании за търговска информация и търси кон­такти със държавите от Източна Европа.

CFACE предлага застраховане на външнотърговските сдел­ки в няколко аспекта: проучване на пазара, производствени рис­ко­ве, рискове, свързани с търговски операции зад граница, га­ран­ти­ра­не на инвестициите, гаранции срещу рискове, свър­зани с валутни опе­рации. При оценката на риска се вземат пред­вид редовността на плащанията, финансовата, икономическа и политическа ситуа­ции.

4.1. Проучване на пазара

Направлението “Проучване на пазара” включва застра­ховките “Панаири”, “Проучване на пазара” и “Нормално про­учване”. Характерно за тези застраховки е че с тях се ангажира и държавата. Субекти (застраховани) могат да бъдат всички тър­говци - износители. Обезщетяват се всички загуби на застрахо­ваните, породени от неуспехи на външнотърговски операции, свързани с рекламни кампании в чужбина.4

4.1.1. Застраховка “Панаири”

Тази застраховка е свързана с участието в експозиции в чуж­би­на с цел разширяване на пласментната работа в други държави чрез създаване на нови контакти, привличане на нови клиенти, опознаване на конкурентите, които работят на местния пазар.

Застраховката може да бъде сключвана от всички су­бекти, които организират подобни прояви с цел развиване на експортна дейност в конкретен регион.

Отговорността на застрахователя обхваща:

а) всички административно-стопански разходи, свързани с организирането на експозицията;

б) разходите за реклама;

в) разходите направени за транспортирането на стоките, които ще бъдат представени на експозицията;

г) разходите за държането на стоките на склад в чужбина до момента на тяхната продажба;

д) транспортните разходи на членове на застрахованата фирма до мястото на експозицията, съответно за отиване, при откриването на експозицията (подготвително пътуване) и за връщане, след закриване на панаира (заключително пътуване) по най-краткия път;

е) разходите, свързани с пребиваването на членовете на фирмата зад граница в рамките на договорените дневни раз­носки за един човек. Пребиваването при предварителното и при заключителното пътуване не трябва да надвишава 8 дни а за участието в панаира, то може да бъде и по-дълго.

Посочените разходи се уточняват предварително между заст­рахователя и застрахования субект и формират застрахова­тел­на­­та сума, т.е. горната граница на отговорността на застра­хователя.

Застрахователната премия се определя като процент (например 2%) от застрахователната сума.

Застраховката се сключва в определени срокове. Те се оп­ре­де­лят от това дали съответната експозиция е включена в пред­вар­и­тел­ната програма за панаирите, изготвена от застрахова­телната ком­пания. Когато експозицията е включена в програма, застра­хо­в­ка­та се сключва най-малко 15 дни преди датата на нейното отк­ри­ва­не. В случай, че експозицията не е включена в предварителната програма на застрахователното дружество, застраховката се сключва най-малко 30 дни преди датата на ек­спозицията.

Уреждането на отношенията между застрахователя и не­го­вия клиент минава през две фази - предварително и оконча­телно плащане.

Предварителното плащане, което може да достигне до предварително договорен размер (например 50-60 % от застра­хователната сума), става на базата на разходите, потвърдени със съответните документи от застрахования. Застрахованият представя тези документи в определен от застрахователя срок след закриване на експозицията.

Окончателното разплащане се извършва на база на при­ходите от външнотърговската дейност от региона, където е била организирана експозицията. Отчитат се приходите през така на­речения срок за амортизация. Този срок се договаря предвари­телно и е с продължителност 2 или 3 години, в зависимост от го­лемината на застрахователната сума. Предварително се дого­варя и какъв процент от прихода през този период ще отива за амортизиране на предварителното плащане, направено от заст­рахователя. Този процент обикновено се движи между 3 и 7. През срока на амортизация, застрахователят не носи никаква отговорност. През него само се амортизира (погасява) предва­рителното застрахователно плащане.

При окончателното разплащане между застрахователя и застрахования, вариантите са два.

Първо, отчисленията от прихода (чрез процента за амор­тизация) надвишават предварителното плащане на застрахова­те­ля. В този случай, застрахованият връща на застрахователя пред­ва­рително направеното от него плащане. Ролята на застра­ховането следователно се изразява във временно финансово подпомагане на застрахования в момент, когато той е направил разходи но ефектът от тези разходи, изразен чрез приходите от външнотърговската дейност в района на експозицията, още не се е проявил.

Второ, отчисленията от приходите, предназначени за амор­тизиране на предварителното плащане са по-ниски от това пла­щане. Разликата межди предварителното плащане и сумата на отчисленията през срока на амортизация остава за сметка на застрахования. В този случай, ролята на застраховането е двойно. От една страна застрахователят подпомага финансово своя клиент, когато той е направил разходи, а приходите още не са постъпили. От друга, той поема загубите, в случай че начина­нието на застрахования се провали.

4.1.2. Застраховка “Проучване на пазара”

Търговците - износители се нуждаят от предварително про­уч­­ване на пазара, където желаят да започнат своята дейност с цел да намалят до възможния минимум риска от провал на тази дейност.

Предварителното проучване на пазара обаче е свързано с определени разходи и няма никаква гаранция, че приходите от реализацията при проучването в региона ще покрият тези раз­ходи. Възможността за възникване на загуба, предполага и на­месата на застрахователите.

Застраховката “Проучване на пазара” може да бъде сключ­вана от малки и от средни фирми, с оборот до 300 млн. франка, които възнамеряват да правят краткосрочни проучва­ния в определен район. Като краткосрочни се приемат проучва­нията, които имат времетраене от 1 до 3 години.

При сключването на застрахователния договор, кандида­тът за застраховане прилага документи за продуктите, които ще бъдат предлагани при проучването и за тяхната цена, баланса на фирмата за последните две години и данъчните декларации.

Отговорността на застрахователя обхваща разходите за: откриване на представителства; персонал; реклама; участие в търговски прояви зад граница; юридически консултации; скла­дови помещения; опазване на стоката; акции, свързани с проуч­вателна дейност. Чрез допълнително договаряне между застра­хователя и застрахования, отговорността може да бъде разши­рена и за разходите, свързани с: адаптиране на продуктите към стандартите на страната; наемане на консултанти; застраховка “Отговорност за продукт” и други подобни.

Посочените в застрахователния договор разходи образу­ват застрахователната сума за този вид застраховане. Застрахо­вателната премия е процент от застрахователната сума.

Времетраенето на застраховката обхваща два периода - период на гаранция и период на амортизация.

Периодът на гаранция е с продължителност една година, но той може да бъде продължен и до три години. През този пе­ри­од, на всеки 12 месеца се прави сметка за приходите, от които се амортизират направените разходи. Съпоставят се частта от при­ходите, определена от застрахователя (например 5-7 %) за амортизиране на разходите и фактически извършените разходи, но най-много до границите, посочени при определянето на заст­рахователната сума. Ако салдото е отрицателно, застраховате­лят изплаща обезщетение в размер на договорен процент, обик­новено 70-80 % от разликата.

Периодът на допълнителна гаранция е две или три го­дини. През този период, за сметка на амортизационния процент от приходите от експорта се погасява направеното плащане от застрахователя през периода на гаранцията. Ако постъпленията от прихода не са достатъчни за погасяване на плащането нап­ра­ве­но от застрахователя, остатъкът от неамортизираното обез­ще­те­ние остава за сметка на застрахования. Обратно, ако тези от­чис­ления възстановят напълно застрахователното обез­ще­те­ние, то от този момент застраховката се смята за прек­ратена.

Минималният срок за сключване на договора е три го­дини (период на гаранция една година, плюс период на аморти­зация - три години), но той може да бъде сключен и за пет или за шест години (период на гаранция 1 + 1 или 1 + 1 + 1 години и период за допълнителна амортизация - 3 години). Размерът на гарантираното покритие е до 65 % от предварително уточнените разходи, посочени в застрахователната сума.

4.2. Застраховка “Нормална проучване”

Застраховката се сключва от външнотърговски фирми с ут­вър­дени позиции, които имат разработена стратегия за дъл­го­сроч­но проучване на пазара в други страни. По своята същ­ност, та­зи заст­раховка е аналогична на застраховката “Проучване на па­за­ра”, като проучването може да обхване една или няколко дър­жави.

При сключването на застраховката, на застрахователя се представят: документи за структурата на фирмата и за предмета на нейната дейност; проектопрограма за проучването; разходът за целия период на проучване и подробен вариант за първата година; перспективи; баланс за последните три години и сметка “Печалби и загуби”.

Към посочената група застраховки си отнася и застра­ховката “Банково шефство”. При нея застрахователния договор се сключва между застрахователното дружество и банката. Бан­ката от своя страна, на базата на договор, кредитира фирмата за разходите, които тя прави във връзка с проучването на пазара. Ако приходите на фирмата не са достатъчни за възстановяване на кредита, то невъзстановеният кредит се покрива за сметка на застрахователното обезщетение.

4.3. Производствени рискове и рискове, свързани с кредитиране на търговски операции в чужбина

Застраховките от това направление имат за обект износ на големи промишлени комплекси, производствено оборудване, потребителски стоки, интелектуален труд. Най-често се предла­гат два вида застраховане: застраховка “Краткосрочен кредит” и застраховка “Търговски и политически рискове”.

4.3.1. Застраховка “Краткосрочен кредит”

Тази застраховка е известна и като глобална застрахова­телна полица “Търговия - политика”.

Субекти на тази застраховка могат да бъдат всички външнотърговски фирми - износители на потребителски стоки и услуги. Условието е продължителността на кредита да е по-малка от половин година и клиентът да застрахова всички свои външнотърговски операции.

Отговорността на застрахователя се изразява в гаранти­ране на кредита срещу търговски и политически риск. Гаран­цията е в рамките на 85% от кредита за търговския риск и 80 % от кредита за политически риск.

Размерът на кредита и условията за плащане се съгласу­ват със застрахователя. Изключение правят случаите когато сделките са за малки суми или трябва да бъдат сключени неза­бавно. В тези случаи отговорността на застрахователя се реду­цира на 50% от кредита.

Застрахователната премия се диференцира в зависимост от риска (търговски или политически), вида на купувача (частен или държавен), вида на плащането (на кредит или в брой).

Застрахованият е длъжен да уведомява застрахователя за всички неблагоприятни промени във финансовото състояние на купувача.

Подобна на застрахователната полица “Краткосрочен кредит” е полицата “Novex”. Тя обаче се прилага за фирми с го­дишен оборот под 1,5 млн. франка, които предлагат на клиен­тите си кредит за срок не по-дълъг от 120 дни. Застрахователят носи отговорност за неплащане на кредита поради неплатежо­способност на частен или на държавен купувач.

И при двете застраховки щетите се констатират (след молба за интервенция от страна на застрахования) в срок от два или пет месеца, съответно за кредит до и над 15 хил. франка. Обезщетението се изплаща през следващите 30 дни. След из­плащане на застрахователното обезщетение, сумите получени от купувача отиват в застрахователя а когато те надвишават пла­теното обезщетение - в застрахования.

4.3.2. Застраховка “Промишлено оборудване” (Equipex)

Тази застраховка гарантира кредитния риск при сделки с частни купувачи. Тя се сключва от износителите на промишлено оборудване (машини, продавани по каталог или сглобяемо про­изводствено оборудване) и услуги (проучване и техническа по­мощ). Застраховката дава гаранции срещу търговски риск.

Застраховката е годишна, може да се подновява мълча­ливо и изисква застрахованият да застрахова целия обем от своите външнотърговски сделки.

Отговорността на застрахователя е за всяка отделна тър­говска операция и се лимитира с посочения в договора процент (обикновено 85%) от нея. Застрахователната премия също се пресмята отделно за всяка търговска операция и се посочва в застрахователния договор.

Срещу допълнителна вноска, по желание на застрахова­ния, застрахователят може да поеме отговорност и за:

а) гаранции за филиалите на фирмата;

б) политически рискове;

в) производствени рискове.

Подобна застраховка е и полицата Grand`export, само че тя е за работа с купувачи от страни извън OCDE. Кредитът в този случай не трябва да бъде отпускан за повече от три години, като износителят не е задължен да застрахова всички свои тър­говски операции.

CFACE предлага и глобална полица “Кредит - купувач”. Тя е подобна на “Банково шефство”, но е за кредити отпуснати от банката, свързани с износ на оборудване. Застрахователното покритие е за загуби, произтичащи от невъзможността банката да възвърне отпуснатия кредит в резултат на търговски или по­литически рискове.

4.4. Гарантиране на валутни операции

Тази група застраховки се отнася за търговците-износи­тели, които продават своята стока във валута. Чрез тях търгов­ците прехвърлят валутния риск (свързан с негативната промяна на валутния курс) върху застрахователя.

Към застраховките от тази група се отнасят:

Първо, застраховка “Валутни операции внос-износ” (Cime). При­лага се за всички стоки и услуги, купени или прода­дени в рам­ките на една търговска сделка. Гаранцията е за точно оп­ре­де­лени валути, като застрахователната премия зависи от вида на валутата и от срока на отговорността, поета от застра­хователя.

Второ, застраховка “Преговори”. В този случаи става дума за загуби поради възможни разлика в курса на валутата при преговорите и в момента на извършването на сделката. Застрахователят гарантира непроменен курс на валутата при извършването на сделката. Застрахова се валутния риск при из­вършването на преговори за сделки с потребителски стоки, обо­рудване, услуги във всички валути.

В същата група попадат и други застраховки, свързани с валутни рискове: “Договор”, “Гаранция-депозит” и други по­добни.

4.5. Гарантиране на инвестиции

Застраховката гарантира интересите на инвеститорите в чуж­ди страни срещу политически риск. Може да се сключва за ин­вес­тиции в която и да е държава. Особено популярна е сред сред­ни­те и сред малките фирми от леката, хранително-вкусовата и фар­ма­цев­тичната промишленост и от сферата на туризма и хотелиерст­во­то.

Обект на застраховката са капиталовложения, дълго­срочни заеми за стопанска дейност, банкови гаранции.

Застрахователната сума се определя от първоначалния размер на инвестициите но може да бъде увеличавана до размер, съгласуван със застрахователя. Застрахователната премия се диференцира в зависимост от характера на инвестициите и е в процент (0,7 до 1,1) от застрахователната сума.

Застраховката може да бъде сключена само ако инвести­цията, която представлява застрахователен интерес, не е реали­зирана до момента на подаване на молба за сключване на заст­рахователен договор от страна на клиента.

5. Частна форма за организиране на експортния кредит

Държавното гарантиране на експортния кредит чрез част­на организация е характерно за Германия, Ирландия, Швейцария.

В Германия застрахователното обезпечаване на експорт­ния кредит се извършва от застрахователното дружество “Хер­мес”. То е основано през 1917 година, като едва след Вто­рата световна война единствено то е упълномощено да застрахова експорт­ните сделки на немските фирми.

Държавните гаранции, предлагани от “Хермес” са до оп­ределена и заделена от държавния бюджет квота. Годишно тя е обикновено няколко десетки милиарда марки.

Освен като пълномощник на държавата “Хермес” работи и за своя сметка, като застрахова експортни кредити срещу ико­номически рискове.

В Германия се използват три основни типа застрахова­телно покритие:

а) покритие на целия кредитен оборот на експортьора в една или в няколко държави;

б) покритие за редовните транзакции със стабилни конт­рагенти;

в) покритие за отделни (единични) операции.

Покритието достига до 80 % от стойността на износа за ико­но­мическите рискове и до 85% за политическите рискове. Немската сис­тема за застраховане на експортни кредити не из­ползва об­що­прие­тия подход за разделяне на държавите в групи според техния бо­нитет. Застрахователното дружество “Хермес” оценява са­мо­лич­ност­та на самия купувач на кредит а не държа­вата от която е той. Ме­тодиката за определянето на застрахова­телната вноска е след­на­та: пресмята се базовата вноска за ця­лата сделка, и според обс­тоя­телст­вата се правят съответните от­стъпки или надбавки.

Личното участие на застрахованите в покриването на за­гу­би­те варира между 25 и 30 % от стойността на кредитната опе­ра­ция.

Решенията за сключване на договорите, максималната отговорност, срокът на застраховката, самоучастието на застра­хования в покриването на загубите се взема от Междуминистер­ски съвет, който се занимава с експортното застраховане. Този съвет заседава на всеки две седмици.