Joomla Software solutions Template

Payday loan

Възникването на една криза, независимо дали е национална, регионална или световна,води до затрудняване, а в определени случаи и до цялостното възпрепятсване нормалната работа на финансовата система, което от своя страна води до отрицателни последицивърху цялата икономика.

Според Международния валутен фонд основните видове икономически кризи са: валутна, банкова, системни финансови кризи и кризи на чуждестранния дълг.

Банкова криза е състояние на банковата система, при което значителна част от участниците в нея преустановяват нормалното функциониране на дейността си по обслужване на своите кредитори и депозитори с финансови активи и извършване на разплащания. Това е ситуация, при която настоящи или потенциални масирани тегления на ликвидност или фалити принуждават засегнатите банки да прекратят вътрешната обръщаемост  на техните пасиви или правителството да предприеме мерки за недопускане на подобно развитие чрез разширени  интервенции на финансовите пазари[1].

При съпоставянето на банковите балансови активи и пасиви се формулира друго определение за криза на кредитните институции: “Под банкова криза разбираме лавинообразни фалити на значителна част от търговските банки поради неликвидност или неплатежоспособност. Икономически фалит на отделна търговска банка имаме тогава, когато собствения й капитал става отрицателен или когато тя е неспособна да продължи да оперира без загуба на собствен капитал. Това е моментът, когато актуализираната стойност на нейните активи е по-ниска от актуализираната стойност на пасивите й”

За появата на банковите кризи можем да говорим през последните векове от развитието на човечеството – едва след като съвременните банки заемат мястото на основен финансов посредник в икономиката.

Първите теории за същността на банковите кризи възникват в началото  на ХХ  век с появата на теорията на бизнес циклите. Според Веблин, банковата криза е период на „ликвидация на кредити, с високи сконтови проценти, намаляващи цени и спад в стойностите”. Възникналите проблеми са в резултат на увеличеното предоставяне на кредит във фазата на икономически подем. Тогава очакванията за развитието на икономиката и отделния бизнес са благоприятни, а рисковете, свързани с оценката на риска на отпуснатия кредит, са по – ниски. При преминаването към следващия етап от икономическия цикъл фактическите печалби се различават от очакваните и обслужването на кредитит е става затруднено. Принудителната ликвидация на кредита в тази фаза на икономическия цикъл е свързана с понижената стойност на обезпечението и следователно – с генериране на загуби за банката. Крайния резултат е банкова криза, която може да доведе препасне в икономическа криза и рецесия.

В началото на 80-те години тези идеи се доразвиват от икономистите от школата на рационалните очаквния. Според тях „еуфорията” при търсене на кредити в период на подем може да се определи като „рационален спекулативен балон”, а изтеглянето на депозитите от банките – като „рационална спекулативна атака” при режим на фиксирани цени, валутни курсове или лихвени проценти.

Представителите на монетаризна акцентират основно на растежа на паричното предлагане и неговата колебливост катоосновен фактор за финансови кризи. Според тях банковата криза настъпва, когато хората загубят доверие в способността на търговските банки да изплащат депозитите. Паническото изтегляне на депозити води до неочаквани колебания в размера на паричната маса, което обикновено предшествано от сериозни затруднения или фалит на дадена банка. Банковите фалити могат да доведат да дефлация и задълбочаване на рецесията посредством свиването на паричното предлагане, тъй като се понижава паричната мултипликация. По този начин те поставят знак за равенство между „финасовата криза” и „банковата паника”.

Представителите на школата на неопределеността фокусират вниманието върху значението на неопределеността за улавяне на същността на финансовите кризи, изхождайки от тезата за наличие на събития, неподатливи на вероятностен анализ.

Според теорията на неопределеността, динамиката и състоянието на съвременната икономика не е възможно да бъдат прогнозирани точно.  Поради това, при вземане на решения за финансови сделки, икономическите агенти или напълно игнорират неопределеността, или предварително прилагат рискова премия за покриване на непредвидими събития. И в двата случая агентите се стремят да наблюдават околните и да не се отклоняват значително от тяхното поведение. Когато в последствие се окаже, че мнозинството е сбъркало, се стига до финансова криза.

След началото на 80-те години са появява ново научно направление, което търси причините за финансовите кризи в процесите на кредитното разпределение. В техните постановки са открива опит за съчетаване на вижданията на теорията на неопределеността и тази на бизнес цикъла, а впоследствие се заимстват и отделните елементи от теорията на индустриалната организация. В изследванията си представителите на тази школа достигат до извода, че проблема произлиза от факта, че търсещите кредит за дадено рисково начинание са сколнни да го получат и срещу по-висок лихвен процент, докато повишаването на лихвите принуждава съществуващите кредитополучатели да насочат дейността си към по-рискови, и съответно – по-доходно дейности, за да покрият нарасналите лихвени плащания. Значително нараства вероятността от сериозни затруднения  на кредитния портфейл, последвани от банковите бягства и широкомащабна банкова криза.

В случай, че на кредитния пазар е налице несиметрична информация, невъзможност за достъп до други пазари на финансиране, и несъвършенства в договорите за кредит може да се твърди, че страни с неразвита финансова система, слаба правна рамка и ограничен достъп до информацията, са в значително по-висока степен изложени на вероятност от банковата криза.

В началото на 90-те години, някои изследователи започват обяснението на причините за възникването на финасовите кризи в наличието на „несиметрична информация”. При наличие на такава несиметрична информация, възможността за разграничаване на безрисковите от по-високо – рисковите кредитополучатели е силно ограничена. Обикновено решаването на проблема с  „несиметричната информация” е свързано с големи управленски разходи, което от своя страна стимулира кредитното разпределение от страна на банките. Теоретиците от това направление търсят причина за появата на банковата криза в промените на лихвените проценти, увеличаването на нестабилността, въздействието на пазарите на активите върху банковите баланси, и възникването на банкова паника.