Joomla Software solutions Template

Payday loan

1. Какво се случи "По света и у нас" - Глобалната финансова криза изостри вниманието към проблемите на банковата система. Тази тема е особено болезнена за българите, особено за онези, които изгубиха спестяванията си при предходната криза от 1997 година, оказала се унищожителна и завършила с въвеждането на валутния борд у нас.

Макар влиянието на кризата да е различно по света, повсеместното отражение свидетелства за глобален характер на процеса. За жалост този път проблемът се породи в една от най-влиятелните световни икономики - САЩ. Постепенно ефектите от щатската криза обхванаха европейските и азиатските пазари. Като ефект от глобалната криза и затруднен достъп до финансов ресурс от международните пазари в България банковата дейност също се сви. Насочвайки вниманието си към привличане на спестяванията на населението, в края на 2008г. банковите институции показаха, че политиката им на управление вече се преориентира от "кредитна" към "депозитна експанзия". Забелязва се сравнително висока активност на банките при коригиране на условията по потребителски кредити и по кредитни карти. Според данните на БНБ към края на октомври 2008г. активите на банковата система са намалели с над 700 млн. лв. до нива 68.6 млрд. лв. Макар и да е с не толкова страшно изглеждащите 1.1%, спадът дава сигнал за внимание по отношение на забавянето на системата. Ето защо, за да продължат да поддържат темповете на кредитната си дейност, банките трябваше да привличат повече ресурс от вътрешния пазар. Нарастването на депозитната им база също забави темповете си и БНБ се принуди да налее малко свежи в банките, като намали дела от депозитите, които банките трябва да държат при нея.

В настоящата работа ще бъдат разгледани основните аспекти на финансовата криза, касаещи банковия мениджмънт- мерките за събиране на кредитите, реакциите на правителството, депозитната война между банките последиците както за бизнеса, така и за населението.

2.Какво ще предприемат банките - Някои банки започнаха да взимат мерки срещу негативните последици на световната финансова криза, като въведоха облекчения за клиентите. Целта е да стимулират потребителите да си погасят по-бързо взетите заеми. Една от мерките, които ще вземе банката, е да отмени събирането на таксите, когато клиенти искат да погасят целия си заем или по-голяма част от него предсрочно. Всяка банка определя сама размера на тези такси. Те ограничават клиентите да плащат по-големи вноски, коментират от финансовите институции.

Сред основните постъпки, които правят трезорите, за да облекчат негативното влияние на световната криза, е да дават възможност на повече кредитополучатели за отсрочки при погасяването на заемите им. Това се случва чрез промяна в договора по заема, която дава възможност да се удължи срока на вноската. Клиентът обаче е длъжен да посочи причините, заради които не може да плаща задълженията в срок. Очаква се скоро много от трезорите да предприемат подобни мерки.

Най-много отсрочки за месечните вноски искат фирмите, тъй като бизнесът им е блокиран заради кризата, твърдят банкери. За да се стимулират фирмите, някои банки възнамеряват да започнат да им отпускат повече кредити. Очаква се „Пощенска банка” например да даде около 50 млн. лв. заеми на бизнеса през следващите месеци, като ще започне да ги отпуска от днес, съобщиха от трезора. Целта е чрез заемите да се подобри работата на фирмите, а по този начин те ще могат да си изплащат по-бързо кредитите.

За да избегнат негативните последици на световната финансова криза и да увеличат паричния си ресурс, много банки в страната ограничиха даването на заеми и се ориентираха да привличат депозити, като увеличиха лихвите по тях. В момента някои трезори предлагат на клиентите си лихва по депозит от 10 процента.

Отрицателната доходност, която предоставят капиталовите пазари, поне в краткосрочен план, изтегля все повече средства към банките, но едва ли това е от полза за някого. Самите банки попадат в спирала на лихвените проценти и трябва да предлагат все по-атрактивни продукти, за да не изпуснат парите на „ловците на лихви“. Банките  повишиха лихвите по депозитите – няколко от тях обявиха лихвени проценти от 9 на сто за депозити със срок от 3 до 6 месеца. Останалите водещи играчи на пазара не се поколебаха и отговориха с още по-примамливи предложения. Стигна се дори до едномесечни депозити с двуцифрени лихви на годишна база, както и до различни бонуси за нови клиенти на банките. Високата доходност от депозитите обаче може да предизвика няколко основни проблема, което прави играта на правителството и банките изключително опасна за икономиката на страната. На първо място основният проблем е безпрецедентният „лов на лихви“, който все по-силно се превръща в любим спорт за притежаващите капитали. Това се изразява в пренасянето на средства от една банка в друга за кратки периоди, а това няма как да не се отрази на дейността на банката и нейната стратегия. Причината за това е, че основното количество привлечен капитал е с много нисък срок за ползване, а отпусканите кредити най-често са дългосрочни. За това не е учудващо, че банките нямат желание да кредитират – прекомерно разпускане на кредитирането, последвано от изтегляне на краткосрочно вложените капитали, за да отидат в друга банка при по-добри лихви, прави целия пазар изключително несигурен.

3. Реакцията на надзора - Още при първите загатвания за настъпването на кризата правителството предприе мерки, които отчасти бяха продиктувани от случващото се в ЕС, а от друга страна, дойдоха за вливане на доверие в системата. Размерът на максимално гарантираните депозити в банките беше повишен от 40 на 100 хил. лв., макар статистиката да е безкомпромисна, че депозитите над предходния гарантиран праг имат доста малък, почти пренебрежим дял. Истина е, че мерките по гарантиране на депозитите до толкова високо ниво бяха наложени и отвън, но все пак правителството имаше възможност да предложи и различни мерки за гарантиране на сигурността на системата.

Намалената ликвидност и затягането на условията за кредитиране накараха БНБ да вземе мерки за стимулиране на кредитния пазар. Първата стъпка беше в облекчаването на изискванията за резервите на банките. В края на октомври с промяна в Наредба №21 на БНБ за задължителните минимални резерви, които търговските банки поддържат при централната банка, БНБ призна за резервни активи на търговските банки 50% от касовите им наличности и улесни достъпа на финансовите институции до резервите им. По този начин стана възможно вливането на около 400 млн. лв. краткосрочен ресурс в системата. Обяснението на надзора беше, че промяната ще ограничи колебанията на междубанковия паричен пазар и ще стимулира активността на банките на кредитния пазар. В края на ноември 2008г. централната банка направи още една стъпка в тази посока, като намали задължителните минимални резерви (ЗМР) от 12% на 10% от размера на привлечените средства, считано от 1 декември 2008 г. По този начин в системата ще се влеят още около 1.1 млрд. лв. допълнителен ликвиден ресурс. В допълнение от 1 януари 2009 г. размерът на ЗМР върху привлечените от чужбина средства ще бъде допълнително намален от 10% на 5%. Върху средствата, които успеят да привлекат от държавния и от местните бюджети, търговските банки няма да трябва да отделят ЗМР. През септември 2007 г. ЗМР бяха увеличени от 8% на 12%. С този ход тогава централната банка целеше да поохлади ентусиазма на банките по отношение на кредитирането, което нарастваше с твърде ускорени темпове. Сега обаче ситуацията е противоположна и БНБ търси начини да стимулира банките, така че те да не ограничат съвсем кредитната си дейност, тъй като това би увеличило трудностите пред реалната икономика.

Според представители на сектора може да се очаква намаляването на ЗМР да доведе до понижаване и на лихвените проценти на междубанковия пазар. Доколко обаче този ход на БНБ ще окаже влияние в посока надолу и върху лихвите по заемите, които банките отпускат, е спорно. Обявените през миналите месеци промоционално високи лихви по депозитните кампании ще оскъпят допълнително финансовия ресурс на банките и ще се отразят и върху цената, на която ще го предлагат като кредити. А как ще се отрази на самите банки това равно по сила и обратно по посока противодействие ще покаже само времето. И отчетите им в разгара на зимата. С разумни мерки правителството може да омекоти удара: на първата пресконференция, която дадоха премиерът Сергей Станишев и финансовият министър Пламен Орешарски, премиерът каза: „Правителството следи изключително внимателно финансовите процеси в света не от няколко месеца, а от приблизително една година. Готови сме за различни варианти и мерки от страна на Българската народна банка и българското правителство“. Той конкретизира единствено, че се предвижда увеличаване на гаранциите по депозитите до левовата равностойност на 50 000 евро в съответствие с решението на държавите от Европейския съюз, които заседаваха в Люксембург. Затова беше важно да се знае, а и премиерът го каза в българския парламент, че управляващите следят развитието на проблема и са готови с пакет от мерки за противодействие.

Решението на българското правителство да гарантира всички влогове в банки до 100 000 лева е само първа, но изключително важна стъпка в подкрепа на банковата система у нас. Мярката на пръв поглед изглежда излишна, като се има предвид, че сегашното ниво на гаранция (до 40 000 лева) покрива 99,13 % от броя на всички депозити. Като стойност обаче останалите 0,87 % представляват голям дял около 20 млрд. лева, или почти 60 % от общата сума на депозитите. Това са предимно пари на търговски дружества и затова са много мобилни. В същото време българската финансова система е напълно отворена и ако другите държави от Европейския съюз увеличат гаранцията си, а България остане с по-ниски нива, това ще доведе до износ на пари в полза на чужди банкови системи. След като първоначално игнорира мярката, правителството все пак достигна до правилното решение и обяви, че ще изравни нивата на държавните гаранции с минимално договорените в Европа. В момента във Фонда за гарантиране на влоговете има близо 680 млн. лева. Тези средства са събрани от самите банки, които са длъжни да заделят всяка година 0,5 % от привлечените депозити. Целта на фонда е да гарантира влоговете в системата, като защитата обхваща сметките на граждани и фирми. Ефективно нивата на гаранцията ще се променят, след като парламентът гласува вдигането на прага от 40 000 на 100 000 лева. Което означава, че правителството се наема да финансира евентуален недостиг на средства при нужда, без да вдига вноските за банките. Това е въпрос за доверието в българската държава. А тя за щастие в момента има много финансов ресурс и още доста инструменти, с които да демонстрира, че владее ситуацията. Слабостите на нашата система могат да се окажат нейната сила, защото местните финансови институции печелят по най-простия начин събират пари назаем при една лихва и ги отпускат под формата на кредит при малко по-висока лихва. Печалбата е по-скромна, отколкото в Америка, където се измислят сложни финансови деривати, в които рискът се пакетира и препакетира и после се препродава на други играчи. В резултат на тази особеност на българската банкова система нейният коефициент на ливъридж е сравнително нисък. С този термин се означава размерът на поетия риск, тоест колко пъти поетите задължения от една институция надхвърлят нейните собствени средства. Обикновено финансистите пресмятат съотношението на поетия риск, като отнасят активите на банката към нейния собствен капитал (включващ не само акционерния капитал, но и натрупаните резерви и неразпределената печалба). Към края на август 2008г. българските банки имат съотношение 9,4. За сравнение в САЩ средният коефициент на поетия риск на системата преди кризата беше 35.

Макар мерките, свързани с осигуряване на достатъчно пари за функциониране на банковата система, съответно на бизнеса, да са от ключово значение в краткосрочен план, важно е българското правителство да не спре дотам. В дългосрочен план кризата не може да отмине този, който консумира повече, отколкото се произвежда. Хората следва да бъдат подготвяни да понесат своята отговорност, отговорността на пазара, да бъдат наясно, че държавата не е бог и че всеки: банки, фирми, спестители, поема своите рискове.

Връщането на доверието на Брюксел в българските институции например сега се оказва още по-важно за икономиката ни. Размразяването на еврофондовете не само би повишило ликвидността, но би ограничило шока от спада на външното търсене. И още нещо хоризонтът на управляващите трябва да се измести от края на мандата им поне десетина години напред. Защото целта на политиката би трябвало да е максимално възможната да се сбъдне най-добрият сценарий за България, според който случващото се в света само охлажда нашата икономика и разхлабва пазара на труда, но не води до трайни поражения за растежа.

В условия на финансова криза за България в общественото пространство навлязоха мнения за въвеждане на паралелно евро. Според министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров ако в България евро циркулира паралелно с лева, това ще е ефективно средство за справяне с инфлацията и нейното влияние върху покупателната способност на лева. Министърът на икономиката заяви, че е дошло време да се обяви война на сивия сектор, тъй като при криза този сектор изкривява условията за конкуренция и принуждава фирмите от белия сектор да се насочат към сивия. Проучване на Центъра за изследване на демокрацията показва, че има спад в дела на сивата икономика в сегментите доходи, оборот и данъци. Продължава обаче повишаването на възприятието на бизнеса за размера на скритата икономика.

Всъщност не става въпрос за въвеждане на еврото, а за нещо много по-просто – да се облекчи възможността българските физически и юридически лица да плащат с евро, без да преминават през задължителния обмен в левове. От финансово -техническа гледна точка, това е едно доста сериозно облекчение. То нищо не струва и веднага може да се направи. И тук не става въпрос за едностранна промяна на националната платежна единица и на законното платежно средство. Освен облекчаване на междубанковите разплащания, второто нещо, което може да бъде направено е правителството да започне да приема плащане на данъци и други държавни вземания в евро.

4. Как се отрази депозитната война на бизнесът - Тъй като депозити се "купуват", за да бъдат "продадени" после като кредити, то е логично да се очаква те също да поскъпнат -колкото повече разходи прави банката, толкова повече варианти за компенсирането им ще търси. Вариант за повишаване на приходите е покачването на лихвите по кредити. Те могат да се повишат и без цената на депозитите да е фактор. Към момента достатъчно основание е, че в световен мащаб има недостиг на средства. Набавянето им от депозити е само едно от решенията. Друго от лихвите по кредити. Да не забравяме също така, че един кредит е свързан и с някои такси. Те също подлежат на корекция.

Поскъпването на кредитите, съчетано с нежеланието на банките да кредитират заради недоверието от кризата, водят до значителни трудности за реалната икономика, тъй като работещият бизнес и хората с идеи не могат да получат финансиране за дейността си. От една страна, това може да доведе до необходимото охлаждане на икономиката ни след няколкото години на ръст, но от друга – действа разрушително на бизнеса и така икономическият ръст попада в омагьосан кръг. Кредитът е скъп, а е скъп не на последно място и заради войната на пазара на депозити. Високата доходност от депозити и липсата на желание за кредитиране от страна на банките лишава компаниите и от друг основен източник за придобиване на капитал – фондовите борси. Предлаганата доходност от 9 на сто и нагоре за година отклонява големи количества средства от компаниите, което може да изиграе негативна роля за капиталовия ни пазар.

Мащабът на кризата на Запад вече е такъв, че е решим единствено с бързи и точни политически действия, много от които бяха предприети от редица страни. Предстои да видим дали това ще върне доверието между институциите на световния паричен пазар, където банките не заемат пари помежду си. Това не само застрашава съществуването им, но води и до тежък шок за реалния сектор. В момента той е практически отрязан от достъп до кредит, съответно дружествата не могат да правят бизнес и съобщенията за предстоящо свиване на производството вече се сипят. Което значи само едно рецесия. Предстои да узнаем точно колко тежка ще е тя. Всички искаме да знаем и какво означава това за България; какъв е рискът за българската банкова система, доколко и как рецесията в богатите държави ще се отрази върху българската икономика. По време на приключилите във Вашингтон срещи на МВФ и Световната банка бе отправено предупреждението, че Източна Европа е не по-малко уязвима и застрашена. МВФ публикува изявление на своя директор Доминик Строс Кан, в което той подчерта, че много държави в региона са уязвими не само поради намаляване на постъпващите капитали, но и заради изтеглянето на капитали. От това ще намалее производството и цените ще потеглят нагоре. До дома на бедните, а това означава на повече от 50 на сто от българите, кризата ще достигне чрез комбинирания скок на горивата и високите цени на хранителните продукти. Опасността е от ниското развитие на икономиката и възможната рецесия. Няма да го има необходимия ръст на заплатите, докато цените на някои стоки и услуги ще продължават да растат. Това действително ще затрудни гражданите и особено кредитополучателите.

5. Какво ще предприеме населението - За хората със спестявания войната между банките за привличане на депозити е добре дошла, защото се явява някакъв заместител на доходите, които доскоро осигуряваше борсата. Голяма част от ловците на промоции са бивши инвеститори на борсата - клиенти на взаимни фондове или дребни спекуланти. Те са свикнали да местят парите след всяка по-рязка промяна на конюнктурата и може да се очаква, че ще продължават да действат импулсивно и в ролята на банкови клиенти.

От гледна точка на отделния човек подобно поведение изглежда разумно. При положение че законът защитава на 100% влоговете за суми до 40 000 лева в банките, защо да не се възползваш от конкуренцията между банките, като опиташ да си максимизираш доходността, местейки пари от банка в банка. Така хората, които покрай срива на борсата загубиха възможността за умножаване на своите спестявания, успяват поне частично да компенсират инфлацията.

Интерес имат и банките, тъй като те разчитат да задържат част от новите клиенти и след края на промоцията - било то чрез отпускане на потребителски кредит или някакъв друг продукт. Всеки, който някога е ползвал услугите на банка, знае, че всяко разкриване на депозит обикновено върви ръка за ръка с издаване на дебитна карта (а в повечето случаи и на кредитна). Тези "безплатни" подаръци, които банките правят на новите си клиенти, целят да ги задържат максимално дълго при тях. Освен това банките печелят от таксите, които събират при ползване на картите или при обслужването на заемите.

Въпреки всички промоции и високите лихви по депозитите през септември и октомври 2008г. беше отчетено намаляване на общия обем на привлечени средства. Само към края на октомври депозитите на граждани и домакинства са с близо 350 млн. лв. по-малко, отколкото месец по-рано. Спадът е още по-осезаем по отношение на средствата, привлечени от фирмите - за същия период те са с над 900 млн. лв. по-малко. В търсене на повече свободни ликвидни активи някои банки обявиха промоционални кампании, в рамките на които няма да събират наказателни такси при предсрочно погасяване на кредити. Същевременно борбата за привличане на парите на населението отново се разгоря с пълна сила. През ноември голяма част от финансовите институции обявиха нови депозитни кампании. Въпреки промоционалните лихвени проценти по депозити и въпреки че депозитите се гарантират до 100 хил. лв., хората  са притеснени и си теглят парите от банките. Една част от хората пращат пари в чужбина, защото не се чувстват достатъчно сигурни да ги държат тук. Други изтеглят средствата си от банките и си ги държат вкъщи. Има и клиенти, които посягат на депозитите си в търсене на допълнителни финансови средства, каквито в момента могат да се получат по-трудно и заради намалялото банково кредитиране.

6. Опасна ли е тази игра за банките- От гледна точка на БНБ ожесточената конкуренция между банките за привличане на депозити е положително явление, защото вкарва повече свободни пари на населението в системата. Към края на юли срочните депозити на населението в левове отбелязаха ръст от 18.9% на годишна база. Още по-голям е ръстът на срочните депозити на домакинствата във валута - 35.6% на годишна база (виж графиката). Така към края на юли общата сума на срочните депозити на домакинствата (левови и валутни) в банковата система надхвърля 12 млрд. лева.

Има обаче и мнения, че главоломното покачване на лихвите по депозитите може да се окаже опасно в някакъв момент за банките, защото "банковите екскурзианти" не са лоялни клиенти - след края на промоцията техните пари могат да изчезнат също толкова бързо, както са се появили. А в ситуация на международна финансова криза и растящо глобално недоверие във финансовите институции това може да изиграе лоша шега на банките.

Случаят с истерията около "Първа инвестиционна банка" (ПИБ) през пролетта показа, че банковите депозанти се влияят много от слухове и анонимни информации в интернет форуми. В средата на май т.г. банката беше принудена да изплати десетки милиони левови депозити на граждани и фирми, подплашени от слуховете за фалит на банката, появили се в различни интернет сайтове. Тогава от ПИБ заявиха, че атаката е била инициирана от конкурентни банки, които са разпространили слуховете сред нейни клиенти. С изясняването на случая се заеха прокуратурата и ДАНС, като до ден днешен няма доказателства за тази версия. Фактът е обаче, че в разгара на кризата много хора изтеглиха депозитите си, въпреки че срокът до падежа им не беше изтекъл и по този начин те загубиха високите лихви, които са ги накарали да изберат ПИБ. Няма гаранции, че подобен казус няма да възникне и за друга банка в бъдеще. Ето защо новата ситуация на пазара изисква от банките удвоени усилия за регулиране на ликвидността.
Според банкери ожесточената конкуренция в набирането на депозити ще даде отражение и върху кредитната политика. Банките плащат висока цена за пари, на които не могат да разчитат дълго време, защото депозитите на промоция са непредсказуем и неустойчив ресурс. Това изцежда потенциала за печалба на банките. В крайна сметка тази по-висока цена ще се пренесе върху клиентите, защото банките не могат до безкрай да свиват маржовете по лихвите си.

7. В заключение - На практика намаляването на депозитната маса означава допълнително свиване на кредитната дейност на банките, която бездруго вече е доста ограничена. През последните няколко месеца се наблюдава намаляване на темповете на растеж на финансирането както по отношение на корпоративните заеми, така и при тези за физически лица .Стратегията на банките за следващата година ще е за по-безрисков растеж. Това означава, че кредитният портфейл ще нараства, но само до размера на привлечените нови депозити и погашенията по вече отпуснати заеми. Кредитните институции вече са много по-предпазливи при финансирането на един проект в сравнение само с преди няколко месеца.

Най-големият риск за банките е високата инфлация. При положение че тя надхвърля 14%, нито една банка не може да ги компенсира с лихва по депозит, дори и той да е тригодишен. Истината е, че в момента всички банкови депозити носят отрицателна доходност от гледна точка на инфлацията. Намеренията на правителството да похарчи голяма част от излишъка допълнително ще окаже натиск върху инфлацията, която вероятно ще се задържи на двуцифрени стойности и през 2009 г. Това лишава населението от стимули за спестяване и кара хората да търсят алтернативни начини за защита на парите си (това е и една от причините за новия бум на финансови пирамиди, който се забеляза напоследък). Така в един момент, ако борсовите индекси отново тръгнат нагоре или се появи алтернативен начин за умножаване на спестяванията, банките ще трябва да се разделят с привлечените в последните месеци пари. Въпросът е дали ще са достатъчно подготвени за отлив, подобен на този на реалните туристи от българското Черноморие.

Банковата криза води до поява на валутна криза, а валутната криза е предпоставка за възникване на дългова криза. Дълговата криза от своя страна е сред факторите за проявление на банкова криза. Често зависимостите между кризите са двупосочни, а катализатор сред тях е финансовата либерализация. Освобождаването от регулации на капиталовите потоци би могло да има както позитивен, така и негативен ефект върху сферата на финансите. От особено значение за крайния ефект върху финансовия сектор са съпътстващите мерки при либерализация на капиталовите потоци и степента на подготвеност на финансовите посредници и надзорните органи за нея.