Joomla Software solutions Template

Payday loan

Застраховане на товари в България

Увод

Договорът за застраховка е такъв тип договор, с който едната страна – застрахованият – поема задължението да заплаща определени вноски /застрахователна премия/, а другата страна – застрахователят – се задължава за носи определен риск и при настъпване на застрахователното събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение или парична сума в договорен размер. Тоест, договорът за застраховането има двустранен и възмезден характер и принадлежи към категорията на алеаторните договори.

Договорът за застрахователни услуги по отношение на товари /карго/ по време на път е почти задължително условие за изпълнението на международни и национални пътни сделки. С договора за застрахователна услуга, застрахователят се задължава срещу получена застрахователна премия да изплати обезщетение на бенефициента по застраховката до размера на щетите, изрично упоменати в застрахователния договор, за времето на транспортирането и свързани с операциите по доставката на стоката.

Аналогично на пазарите на транспортни и спедиторски услуги, и пазарът на карго застраховки се отличава с висока степен на кконкурентност. В стремежа си да привлекат и спечелят повече клиенти, застрахователите предлагат огромно разнообразие от условия и тарифи за застраховане.

Настоящата курсова работа ще разгледа застраховането на товари /карго/ в България.

Изложение

1. 1. Общи положения на карго застраховането в България

Съществуват следните общи положения при карго – застраховането в България:

Отговорността на Застрахователя за всяка застрахована бройна или теглова единица започва от момента на натоварването й върху превозното средство, продължава по нормалния курс на транспорта, включително забавяне, разтоварване, натоварване, претоварване или трансбордиране на товара, ако са извън контрола на Застраховащия, както и за отклоненията, които се дължат на обстоятелства, независещи от превозвача, или са извършени с цел да се спаси човешки живот или имущество, или е било неизбежно за безопасността на превозното средство и завършва в момента на разтоварването й от превозното средство в мястото, означено в застрахователната полица.

Застрахователна сума. Застрахователната сума е тази, за която е застрахован даденият товар и която е посочена в застрахователния договор.

Застрахователна премия. Застрахователната премия се определя от Застрахователния договор въз основа на застрахователната сума, вида и опаковката на дадения товар, както и от маршрута и превозните средства, определени за неговия превоз и съобразно поетите отговорности.

Като цяло, при анализ на карго – пазара в България, може да се обобщи, че Застраховката "Карго" е изградена и се практикува на основание Общи условия за застраховане на товари по време на превоз за страната и чужбина, базиращи се на международни конвенции и клаузи, приети и прилагани в цял свят като Институтски карго клаузи А, В и С, и всички останали клаузи за отделни видове товари и транспорт.

2. Нормативна обосновка на каргозастраховането в България

Нормативната уредба, която урежда този вид застраховки е следната:

 Закон за застраховането - (Обн. - ДВ, бр. 86 от 11.10.1996 г.; посл ред. бр. 96 и бр. 107/2002 г., бр. 8/2003 г.); който определя в Раздел II  Видове застраховки. Рискове,  че за карго застраховки се смята застраховане на Товари по време на превоз (включително стоки, багаж и други), като се изплаща всяка щета или загуба, нанесена на товари по време на превоз, без оглед на вида на транспорта.

 Търговски закон -  (обн.,ДВ,бр.48 от 1991 г.,посл. Ред. ДВ,  бр.84 от 13 октомври 2000 г.), чрез който се уреждат дефинициите на застрахователния договор.

 Данъчни закони на Република България.

 Наредби, вътрешни правилници за застраховането на товарите.

3. История на карго застраховането. Специфични моменти на карго застраховането в България

Застраховането на товари срещу рисковете на превоза ("КАРГО" застраховането) може да се счита за основоположник на съвременното застраховане, защото елемeнтите на застрахователни отношения се появяват още в дълбока древност между търговците-керванджии от Епохата на Хамураби (1760г. пр.н.е.). Застраховането на товари срещу рисковете на превоза е станало първоначално известно още под наименованието "морско застраховане", поради застраховането на товара и кораба с една полица. Векове наред основен вид транспорт за превоз на товари са били корабите, поради което всички видове условия и полици за застраховане на товари, познати и до днес, са тясно свързани с морските рискове, които могат да настъпят при превоза на товари от едно пристанище до друго. Дори и използваните днес "КАРГО" клаузи третират основно морските рискове. Институтските "КАРГО" клаузи  имат факултативен характер на приложение, но поради своята оригиналност и универсалност са повсеместно прилагани, не само при стоки, превозвани по море, но и с всички видове транспорт.

С развитието на търговските отношения между държавите, увеличения стокообмен и развитието на другите видове транспорт, се налага отделяне на застраховката на товарите от застраховката на плавателните съдове или застраховката на самото превозно средство, за да се стигне до обособяването в съвременния им вид на рисковете по време на превоза в отделни клаузи само за застраховане на товари, като институтските карго клаузи "Пълно покритие" (А), "Ограничено покритие" (В) и "Минимално покритие" (С). Те, както и специфичните клаузи за различните видове товари, се налагат на застрахователния пазар в резултат на нарастналото разнообразие от стоки, суровини и материали, предмет на търговски сделки и от използването на различни видове транспорт – морски, сухопътен, въздушен и комбиниран.

Тези институтските карго клаузи са валидни и в България.

Големите опасности, на които са изложени стоките по време на пътуването, големите материални интереси, които са съсредоточени на едно транспортно средство при един рейс, изтъкват карго застраховката като обективна необходимост при транспортирането на товарите особено при външно-търговските покупко-продажби. Това не означава обаче, че материалния интерес при вътрешния превоз на стоки трябва да се подценява.

Предмет на застраховане при карго застраховката е товарът (стоката), превозвана с дадено превозно средство /по суша, въздух и вода/. Обекти могат да бъдат всички товари, като стоки, предмети, вещи, животни, ценности и т.н. и свързаните с тях материални интереси, превозвани по железница, с плавателни съдове, самолети, моторни превозни средства, или комбинирано. Отговорността на застрахователя се разпростира не само върху стойността на предмета, но и върху транспортните разноски (навлото), застрахователните разноски (премии), очакваната печалба, мито и т.н.

За България, обикновено стойността на товара се завишава с 10%, които трябва да покрият останалия материален интерес на застрахования, свързан с товара.

Търговския закон (ТЗ) в чл.403, ал.2 изрично дава възможност превозваните товари да се застраховат до пазарната цена, която имат в местоназначението. Обикновено обаче застрахователната стойност на товара се приравнява на действителната му стойност в мястото на натоварването, завишена с 10%, които да покрият разходите за застраховка, навло и очаквана печалба. В случай, че 10% не са достатъчни, навлото може да бъде застраховано отделно.

Застрахователната премия, като цена на застрахователната услуга, зависи не само от естеството на товара и вида на транспорта - вътрешен или международен, сухопътен, воден, въздушен или комбиниран, но и от вида, конструкцията, качеството, товароспособността и другите експлоатационни качества на транспортното средство, дестинацията, желаните покрития, дали ще има претоварване по време на превоза и др.

И при старата правна уредба в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), и при сега действуващата в ТЗ, е закрепен принципът на универсалност на риска, който се носи от застрахователя при този вид имуществено застраховане. Този принцип се изразява в това, че застрахователят носи отговорност за всяка частична или пълна загуба или повреда на товара, освен когато е причинена вследствие на изрично изключен в застрахователния договор риск. Тежестта на доказване относно настъпването на събитие, покрито по полицата и размера на вредите носи застрахования съгласно чл.389, ал.3 от ТЗ.3

Условие за действителност на договора за застраховка е наличието на застрахователен интерес при сключването му. При карго застраховането, освен собственикът на стоката /изпращача/ застрахователен интерес могат да имат и спедитора, превозвача или получателя на стоката. Чл. 338, ал.3 от ЗЗД (отм.) казваше, че комисионерът, спедиторът или превозвачът могат да сключат застраховка за сметка на собственика или получателя на вещите. Макар и да липсва този текст в ТЗ, това не означава, че не е актуален и тази правна възможност е отпаднала, стига тези лица да са поели такова задължение в договора си с товародателя или товарополучателя. Застрахователен интерес обаче трябва да е налице и спрямо лицата, чиито блага са застраховани, и спрямо лицата, които сключват застрахователния договор.

Карго застраховката може да бъде сключена и от изпращача в полза на получателя.

Доколкото най-често карго застраховката съпътствува отношенията по международната покупко-продажба на стоки, от съществено значение при определяне на лицата, които имат застрахователен интерес са условията на доставката и моментът, в който рискът от погиването на товара преминава от изпращача на получателя. Правилата са обединени в четири категории - E, F, C и D, като в тази последователност се градират и задълженията на продавача/изпращача във връзка с рисковете и разноските по доставянето на стоката. Така например при клаузите EXW и тези от категория "F",  купувачът следва да сключи карго застраховката и товарът пътува на негов риск до местоназначението, а при клаузите от категория "C", изпращача има задължение да сключи договор за превоз, но без да поема рисковете от погиването или повредата на товара.

Само при клаузите CIF и CIP продавачът е дължен да сключи и карго застраховка за своя сметка, но в полза на купувача.

Най-тежки като задължения за продавача са клаузите от категория "D", при които той понася всички разноски и рискове, свързани с товара до доставянето му в страната на местоназначението, затова и застрахователният интерес от карго застраховката в този случай е негов.

Друг специфичен момент при застраховането на товарите срещу рисковете на превоза е свързан със сключването на застрахователния договор. Естествено за всеки отделен превоз на стоки, заинтересованите лица могат да сключват отделна карго застраховка след попълване на предложение и заплащане на дължимата застрахователна премия. Застрахователната полица може да се издаде поименно, на заповед или на приносител. В първия случай в полицата е определено ползващото лице и то не може да се променя без знанието на застрахователя, защото правния способ за прехвърлянето е цесията, която изисква уведомяването на длъжника, за да има действие спрямо него. В другите два случая полицата е прехвърляема, съответно чрез джиро или само с предаването й.

При осъществяването на големи обороти във външната търговия обаче по-удобно разрешение за търговците представлява сключването на абонаментна полица, която е изрично уредена в чл.404 от ТЗ. Според този текст с договора за абонаментна застраховка се предвижда обхващане на правата на застрахования за определен срок. Обикновено в абонаментната полица се изписва, че всички или определени видове товари или товари до определена стойност, които застрахованият ще изпраща или получава през срока на действието й се застраховат по тази полица, като за всяка отделна пратка ще се издава отделен документ (полица или сертификат). Преимуществото на абонаментната полица е, че се обезпечава застрахователно покритие за всички товари, които пътуват на риск на застрахования, като той дължи единствено предварително уведомление на застрахователя за превозвания товар. Заплащането на премията, както обичайно се уговаря в полицата, може да стане и след като превозът е започнал, обикновено в три дневен срок от тази дата. Следователно застрахователят поема риска от погиването или повреждането на товара преди заплащането на застрахователната премия доколкото договорът за застраховка обикновено влиза в сила от предаването на товара за превоз.

По принцип отговорността на застрахователя е в сила за обичайното време на превоза по обичайния маршрут, включително и натоварване, разтоварване, претоварване и трансбордиране 6 на товара, както и за отклонения, независещи от превозвача или извършени с цел да се спаси човешки живот или имущество и завършва в мястото, посочено в застрахователния договор. Съществено значение имат началото и краят на застраховката. По принцип при имущественото застраховане договорът има сила след плащането на първата премия, ако не е уговорено друго. В КАРГО застраховането обаче отговорността на застрахователя започва от момента на натоварването на първата бройка или тегловна единица на превозното средство в мястото, посочено в договора и завършва при пристигане на товара в крайно местоназначение, а застрахователната премия може да бъде платена и след като превозът е започнал ако е уговорено. 

Рискът като застрахователно-технически термин изразява вероятността от настъпване на застрахователни събития. Отговорността на застрахователя при КАРГО застраховането се разпростира за щети от повреждане или пълно унищожение на целия товар или на част от него вследствие най-общо на следните групи рискове:
а/ Непреодолима сила – форс мажор /force majeure/. Към тях се включват: пожар, мълния, буря, земетресение, наводнение, срутване и други стихийни бедствия, измокряне от проникнала през борда морска или речна вода, срутване на мостове и тунели и др.
б/ Рискове, произтичащи от самото превозно средство. Това са: сблъскване на транспортните средства помежду им или от удар на същите превозни средства с неподвижни и плаващи предмети, от засядане на кораба на пясък, дерайлиране на влака, експлозия, от повреждане на кораба от лед, принудително кацане на самолета, спиране на моторите при излитане и кацане, от безследно изчезване на кораба или самолета и т.н.

в/ Действия на превозвача или негови служители. Те са свързани с операциите на товаренето, подреждането, претоварването и разтоварването на превозните товари, при товаренето на горивни материали за транспортното средство или каквото й да било друго стъкмяване на превозното средство.

г/ Действия на външни/трети лица. Към тях спадат: изчезване, повреждане или унищожаване на целия или част от товара, поради кражба или грабеж.

Важно е също да се знаят винаги изключените рискове при КАРГО застраховането, които включват: умишлени действия или груба небрежност на застрахования, изпращача или получателя, при подготовката на товара за превоз, както и неспазване от горните лица на установените правила при превоз, препращане и съхраняване на товара; недостатъчна или неподходяща опаковка на товара за международен превоз, неправилно подреждане на товара в превозното средство; присъщ недостатък или естеството на товара, като например: изсъхване, свиване, саморазвала, естествена загуба на тегло /фира/, оцветяване, обезцветяване, поемане на миризми и други подобни, освен в случаите, когато такава загуба или повреда е настъпила вследствие на риск, който е покрит от застрахователния договор; плесен, ферментация, скрит дефект, червеи, лаври, гризачи, насекоми, с изключение на случаите, когато такава загуба е настъпила вследствие на риск, който е покрит от застрахователния договор;изцапване, замърсяване, оцветяване, обезцветяване и други подобни на товари, пътуващи в неопакован вид; загуба от забавяне на превоза, разлика в цени и други непреки загуби, като например: загуба от разлики във валутен курс, от лихва, от конюнктурни условия, от допълнителни навла, разноски за карантина; разлики в теглото поради различни показания на измервателните уреди, съоръжения или способи /кантарна разлика/; кражба на цялото транспортно средство при сухоземен транспорт; частична липса от съдържанието при запазена, цялостна, ненарушена външна опаковка; при контрабанда или забранена търговия; проникваща радиация или радиационно замърсяване; измама от което й да е лице.

Не на последно място следва да се отбележат особеностите при настъпване на застрахователно събитие при КАРГО застраховането. Условията на доставката ще определят правоимащия да получи застрахователното обезщетение в зависимост от това на риск на изпращача или на получателя е превозвана стоката. По време на транспорта е възможно полицата да е била прехвърлена чрез съответния законен способ на трето лице, което да има право да претендира получаването на обезщетението.

Първите действия, които правоимащия по КАРГО застраховката, най-често получателят на стоката, трябва да предприеме са свързани с ограничаване на вредите, уведомяване на застрахователя, ангажиране на отговорността на превозвача и извършването на оглед от авариен комисар за установяване на причините за повредата или загубата на товара и техния размер. В тежест на застрахования е представянето на документи, установяващи настъпването на събитието и размера на вредите съгласно чл. 389, ал.3 от ТЗ. Обикновено аварийния комисар при застраховането на износ на стоки се посочва в самата КАРГО полица. Огледът на стоката обаче от друг авариен комисар в мястото на получаването не би следвало да дава основание на застрахователя да откаже плащане на обезщетение. Получателят не би следвало да приема товара, преди да са установени вредите по предвидения в полицата или Общите условия ред, защото в противен случай застрахователят може да се освободи от отговорност. Осигуряването на регресните права на застрахователя спрямо превозвача чрез предявяването на рекламация, протест или съставянето на констативен протокол при железопътния транспорт и т.н. са също от съществено значение, защото неизпълнението на това задължение на застрахования може да доведе до отказ на застрахователя да заплати обезщетение.

Документите, които се прилагат към искането за изплащане на обезщетение, винаги включват най-малкото застрахователната полица, превозния договор, фактурата за стойността на стоката, опаковъчния лист и сертификат за произход на стоката, констативния протокол на превозвача и аварийния протокол за причините, вида и размера на загубата или повредата. Тези документи се представят в оригинал. Застрахователят може да иска и други документи от застрахования или сам да събира такива в зависимост от сложността на случая.

В заключение можем да изтъкнем още един път важността на застраховането на товарите срещу рисковете на превоза в условията на пазарна икономика, тъй като това е начина от разумното преразпределяне на риска и намаляване на загубите от търговската дейност. Застрахователната защита трябва да се превърне в осъзната необходимост не само при външно-икономическите взаимоотношения, но и при вътрешния транспорт на територията на страната.