Joomla Software solutions Template

Payday loan

Застраховането е една от човешките дейност, възникнали в дълбока древност и породени от обективнипотребности в хода на развитие на обществения живот.

Застраховането на стоки по време на превоз по суша и море, развито във Финкия и , Гърция и Рим се счита за родоначалник на застраховането въобще. Развитието на търговията в градовете-републики Венеция , Генуа и Флоренция през ранното Средновековие върви ръка за ръка с укрепването на застраховането.

През  17 век търговския разцвет на най-големите морски държави Холандия, Испания , Великобритания , Португалия и Франция стимулира и развитието  в областта на застрахователния бизнес.През 1860 година Едуард Лойд основава своето станало по-късно легендарно кафене , където са се събирали собственици на кораби и превозвачи на стоки, за скючватпо между си застрахователни сделки.По късно това кафене търпи своето истрорически обосновано развитие и след време е наследено от уникалната корпорация “Лойд’с” – най- известният световен застрахователен център.

За начало на застрахователното дело в Българиа може да се  счита Регистрираният в град Русе филиал на румънското  застрахователно дружество “Дачия” през 1982 година.Последвалите го , учредени мейду 1987 и 1890 година компании “Ню-йорк – лайф” , “Ла насионала” и “Анкер” са се ползвали с благоразположението на българското правителство.

В периода между Освобождението и Втората световна война българското застраховане с цялата си специфика се утвърждава в страната като важен стопански отрасъл, в който водещо място заемат българските застрахователни дружества.Едновременно с това е въведена една сравнително ефикасна за времето си система за държавен контрол върху тази специфична дейност.

След края на Втората световна война и идването на власт на социалистическия режим застрахователния сектор търпи значителни промени.През 1946 година се оснновава Държавното застрахователно дружество ( ДЗИ ) , на основата на сливането на съществувалите до тогава 30 застрахователни дружества ( 19 български и 11 клона на чуждестранни застрахователни компании). ДЗИ продължава да бъде единствено застрахоателно дружество в централизирано-плановата българаска икономика 15 години до 1961 година , когато е създадено външното застрахователно дружество “Булстрат”.Това държавно-монополно състояние в застрахователния сектор продължава до 1989 година , когато на българска територия се появяват и първите чуждестранни застрахователни компании.

Зкона за застраховането урежда правомощията и задълженията на агентите, участващи в застраховатлния бизнес.Тези агенти са : застрахователи , застраховани , застраховаателни агенти, застрахователни брокери, както и държавния надзор върху застраховането и задължителното застраховане . В закона много добро определени относно сищността на застраховането е дадена в член 2 :

Застраховането е дейност, която се състои в

набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон, и се осъществява чрез сключване на застрахователни договори, както и в управление на тези средства.

Тази опомената дейност се извършва от определни юридически лица, това са застрахователите. Те по своята същност и характеристика се поделят на застрахователни акционерни дружества, взаимозастрахователни компании , както и клонове на чужди застрахователи , извършващи застрахователна дейност на територията на България.Те имат право да застраховат срещу различни законово регламентирани застрахователни събития.Освен тези три типа застрахователи има и  други . В закона са опомента два- “Застрахователен холдинг със смесена дейност”( холдингово дружество, което не е застраховател , но има поне едно дъщерно дружество , което е застраховател) и “ Застрахователна гупа ( застраховател , имащ поне едно дъщерно дружество , което не се занимава със застраховане).

По своята законова регламентация и същност застрахователите се отличават занчително един от друг , но все пак съществуват законови положения и рамки , в които  трябва да се вместват всички застрахователи , независимо от своята застрахователна дейност и структура.За предмет на дейност застрахователите има три основни елемента :

1. Застраховане;

2.Презастраховане;

3. Застраховане и презастраховане.

Според буквата на закона застрахоането е доброволно с изключени на случаите нормативно или посредством международна спогодба не е регламенирано то да е задължително.Тук има една особеност – застраховател , осъщшествяващ задължително застраховане няма прао да откаже на сключване на договор по задължителна застраховка.

Има някои основни изисквания , които закона налага на застрахователите, независимо то техните особености . Те нямат право да участват като неограничено отговорни лица в събирателни и комнадитни дуржества , както и да осъществяват охранителна дейност. На застрахователите е забранено оше да поставят стикери и други рекламни материали, свидетелстващи за връзката между застрахователя и застрахованото лице и застрахованото движимо или недвижимо имущество. С текстовете от тези членове се цел;и най-вече да бъде прекратено и предотвратено изпирането на пари , както и да бъде спряна дейността на така наречените

“ борчески групировки”, които срещу принудително застраховане оставят идентификационни материали върху застрахования обект , чрез което гарантират неговата сигурност срещу посегателство от друга силова структура.В  общи линии този ход на законодателите е успешен , тъй като напоследък случаите на такъв тип рекет са почти на изчезване или поне са драстично намалели.

Застрахователите търпят и ограничения в избора и параметрите на своята дейност.Тези които извършват застраховки живот и злополука нямат право да скл’чват договори по имуществено застраховане и обратното.Тези основно положения в дейността на застрахователите се определя и заляга в устава за създаването на им.Застрахователите нямат право да разкриват каквато и да е било информация относно застрахователното правоотношение, освен в случаите , когато такава поверетелна информация им бъде изрично поискана от Комисията по финансов надзор или нейния заместник директо , ръководещ управление "Зстрахователен надзор”.Постановление за разкриване  на информация може също да бъде издадено и от районните съдилищата по метсонахождение на застрахователя. Спецификата на дейността и структурата на различните типове застрахователи предполага и различни законови параметри . В глава втора от Закона за застраховането е регламентирана дейността на Акционерните дружества.Минималния размер на капитала на акционерното дружество , респективно на клона на чуждестранно застраховател дружество е както следва :

1. при застраховки по живот и злополука - 2 млн. лв.;

2. при имуществени застраховки - 3 млн. лв.;

3. при презастраховане - 4 млн. лв.

3. при застраховане и презастраховане – 4 млн. лв.

Вноските , за набиране на капитала , могат да бъдат едиствено парични , като съответните суми трябва да бъдат внесени изцяло към момента на подаване на заявлението за издаване на разрешение за извършване на застрахователна дейност.Останалите необходими документи , освен документите за удостоверяване на внесения капитал(той не може да бъде заемен) са:

1. декларация за произход на средства по ал. 8;

2. декларация по ал. 9;

3. декларация за свързани лица по смисъла на член1, т. 5 от допълнителните разпоредби;

4. декларация, че вноските за придобиване на акциите не са направени със заемни средства;

5. за физическите лица - декларация за имотно състояние по установения за съдилищата и нотариалните производства образец;

6. документи за самоличност или за актуално правно състояние;

7. доказателства за професионалната квалификация и опита на физическото лице или на ръководните служители на юридическото лице;

8. доказателства за платени данъци и/или за липса на данъчни задължения от съответните органи по местожителството, седалището и мястото на стопанска дейност на лицето;

9. референция от компетентен орган, осъществяващ финансов надзор по местожителството или седалището на лицето по образец, утвърден от заместник-председателя/т на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление ; и

10. одитираните финансови отчети за последните три години, ако лицето е било длъжно да ги изготвя.

Лицата , които заемат високи управленски и контролни функции трябва да отговарят на определни условия. Те трябва да имат висше образование ( по икономическа или юридическа специалност) със степен не по ниска от магистър,да не са осъждани  или лишени от правото да заемат съответния пост , да не са роднини с други лица , заемащи отговорни постове в дружеството , както и да имат отлична професионална характеристика и стаж .На лицата одобрени от заместник –председателя на Комисията за финансов надзор , ръководещ управление “Застрахователен надзор” се издават одобрения за практикуване на съответната професия или длъжност.Строгите и специфични изисквания към ръководните и контролни органи на застрахователните акционерни дружества са относво с цел да бъдат изградени мерки срещу обрауването на силови групировки , обелечени в дрехите на застрахователно дружество.

Интересен е и въпроса за структурата на акционерния капитал.Акциите , които издава застраховаелното АД са поиминенни, като васяка от тях дава право на глас.Местни и чуждестранни лица могат да придобиват 5%  , 25% , 34% , 50% , 67% от акциите на застрахователното дружество , като тази процедура е възможна едниствено при наличието на тримесечно писмено предизвестие , отпрваено към ръководителя на управление “ Застрахователен надзор” и издадено съответното разрешение.Тука трябва да се отбележи,че при придобиване на повече от 1 на сто от капитала на дружеството , както и всако последващо увеличение с повече от 1% изисква доказване на происхоа на средствата, с които се прави и удостоверяване на финансовото състояние на заявителя.

Своите особености има и Взаимозастрахователната кооперация ( тези особености са посочени в Раздел 2 “ Взаимозастрахователна кооперация.За учредяването на такава коопреация законодателя предвижда използването на структурата регламентирана от “Закона за кооперациите”.Този особен тип кооперации се учредява от минимум 500 дееспособни физически лица.Учредителите са длъжни да се застраховат в кооперацията след като тя получи разрешение по застраховка живот плюс внасянето на встъпителната и дялова вноска.Ако има недостиг на средстваза достигане на минималния гаранционен капитал , то общото събрание със над 50% мнозинство може да реши да поиска допълнителни от членкооператорите.За членовете на контролни органи , на управителения съвет , акютера и зпълнителния директор са нужни определени от закона стриктни изисквания , които са почти идентични със тези изисквания за съответните постове при застрахователното акционерно дружество.Тук изрично трябва да се отбележи една особеност на Взаимозастрахователната кооперация – тя акомулира средства по фондове според различния тип застраховки , които предлага и извършва и при настъпване на застрахователно събитие изплаща обезщетенията от същия фонд.

Глава шетвърта от Закона за застраховането се отнася до чуждестранните застрахователи , извършваши дейност на територията на България , както и за чуждестранното участие в мастни застрахователи.За да има право да извършва дейност на територията на страната чуждестранният застраховател трябва да получи съответното разрешение за това от Комисията за финансов надзор.Чуждестранните застрахователи могат да извършват своята дейност на територията на страната само посредством клон , чийто седалище се намира на теситорията на станата, освен това те получават право да извършват застраховане и превзастраховане.Местният клон трябва да отговаря на изискванията за минималния капитал по член 2 алинея 8 . Цялата документация на клона трябва да бъде на български език. Към искането за получаване на разрешение за извършване на застрахователна дейност,чуждите застрахователи трябва да приложат освен документите необходими на българските застрахователи за получаване на разрешение още и удостоверение от органа за надзор според седалището си , видовете застраховки , които ще бъдат предлагани от тях , както и доказателство че български застрахователи могат да упръжнявате застрахователна дейноста в съответната страна .За получаване на резрешение е необходимо още и да се представят балансите и други изискуеми счетоводни документ за последните теи години , а още и удостоврение от банка, която ще оперира със средствата на дружеството , получила лиценз от БНБ за извършване на банкова дейност.Необходими още са и документи удостоверяващи , че условията пи член 10 са изпълнени ( изисквания за контролните и управленски кадри , които са сходни с изискванията за застрахователните АД и взаимозастрахователните кооперации) .

Въпреки този сложен лицензионен режим за чуждестранните застрахователи , решили да упражняват дейността са в България, множество чужди застрахователи учредиха клнонове в страната и успешно развиват бизнеса си .

За да стигне до фазата на пълното функциониране едно застрахователно дружествао трябва да мине през определни условия за да получи разрешение.Режимът за издаване на разрешения за застрахователна дейност е облекчен в известен смисъл , тъй като вече не се изисква допълнително разрешение за всеки пдвид застраховка.Разрешението се изисква само за нов вид застраховка.Това изменение е в пряка връвзка с приетия едни от последните изменения (ДВ, бр. 96 от 2002г.) нов списък с видовете застраховки.Новият списък е много по ясен и подробен и премахва проблемите , които създаваше сегашния.Необходимите документи , които застрахователното акционерно дружество трябва да представи са :

1. устава, приет на учредителното събрание;

2. списък на акционерите;

3. прогноза за дейността на застрахователя за първите три години, която съдържа прихода от премии, щети, разноски за извършването на дейността, размер на средствата по специалните фондове и резерви;

4. програма за презастраховане на първите три години;

5. програма за инвестиране на застрахователните резерви и собствените средства за първите три години;

6. общи условия по застраховките, по които ще работи, тарифите и застрахователно-техническите планове по тях, както и техническите основи за калкулация на премийните ставки и застрахователните резерви;

7. документите, установяващи изискванията по чл. 10 за органите на управление и актюера;

8. писмено доказателство за внесения минимален капитал по чл. 8, ал. 2;

9. декларация за произхода на внесения капитал от акционерите, записали 1 и повече на сто от капитала;

10. декларация от акционерите, записали 1 и повече на сто от капитала, че нямат просрочени задължения към държавата и общините;

11. удостоверения за установените и платените данъчни задължения за последните 3 години от акционерите, притежаващи едно и повече на сто от капитала.

Строго специфични са изискванията и към взаимозастрахователните кооперации:

1. нотариално заверен препис от решението на учредителното събрание;

2. нотариално заверен препис от устава на кооперацията, приет на учредително събрание;

3. списък на учредителите;

4. план за работа на кооперацията за първата година;

5. удостоверение от българска или чуждестранна банка, получила разрешение от Българската народна банка за извършване на банкова дейност, за депозирана вноска от всеки учредител срещу бъдеща дългосрочна застраховка “Живот” за първата година;

6. документите, установяващи изискванията по чл. 13 за органите на управление и актюера.

Разрешение за застрахователна дейност на застрахователно акционерно дружество се исдава за застраховане , презастраховане ,застраховане и презастраховане , както и за отделните видове застраховки.При кооперациите разрешението се издава за един или повече видове застраховки.Комисията за финансов надзор се произнася в срок от два месеца след внасянето на искянето.При отказ за издаване на разрешение ново заявление може да се направи не по-рано от шест месеца след отказа.Основание да бъде направен отказ има когато лицата в контролните и управленски органи, както и акютера на застрахователя не отговарят на условията , посочени от закона условия , интересите на застрахованите лица не са защитени  , вноските са направени със заемни средства или пък други условия от закона не са били спазени.

Законодателите строго са регламентирали и и условията за отнемане на разрешения , с оглед по-добрия и стриктен конртрол върху този специфичен сектор на икономиката .Разрешения се отнемат в случаите когато застрахователя не е изпълнил условията за гаранионния минимум , нецелесъпбразно се ръководят средствата и са останали неудовлетворени плащания и непокрити загуби , не се спазват стриктно плащанията по застрахователните обезщетения.Отнемане на разрешение става и в следните случаи:

1. застрахователят в срок не е съставил и представил финансов или краткосрочен план в съответствие с чл. 50;

2. застрахователят не осъществи мерките по чл. 50;

3. годишното общо събрание на застрахователя не е приело решение за компенсиране на балансовата загуба или, макар да е прието решение, загубата не е възстановена през предвиденото време;

4. застрахователят неправомерно отказва плащане, плаща със закъснение или частично изискуеми и ликвидни задължения по застрахователните договори;

5. застрахователят не извършва дейност в продължение на една година от издаването на разрешение;

6. са нарушени изискванията на чл. 12, ал. 2 или 3;

7. застрахователят не изпълни наложена принудителна административна мярка по чл. 22б, ал. 2.

При случай на констатирани нарушения ръководителя на управление “Застахователен надзор” определя начина и процедурата по отнемане на разрешението.В процеса на ликвидация Комисията за финансов надзор назначава квестор , който изпълнява контролни и надзорни функции до назначаването на синдик.Кветорът има право да извършва плащания по настъпили застрахователни събития , както и да получава възнагаждение възнаграждение отпрделено от заместник-председателя на КФН ръководещ управление “Застрахователен надзор”, каот всички тези суми са за сметка на застрахователя.В тази своя част закона се опитва да постигне прозрачност на дейнсотта и функциите на застрахователите.Това се прави с цел да бъдат защитени интересите на застрахованите, тъй като едно не толкова стриктно законодателство би позволило съсздаването на познатите ни от началото на 90те години всеизвестни пирамидални структури .

В този закон са опоменати и видовете застраховки , които застрахователите могат да предлагат и сключват със своите клиенти.Застраховките основно се делят на две основни групи- доброволни и задължителни.Доброволните застраховки са множество и са отражение на обективното историко-икономическо развитие на България.

При застраховките с доброволен характер най-популярна е застраховката “Жиивот”.Тя има няколко сонвни форми – “Живот и рента” , която покрива рисковете смърт и доживяване до определна възраст и застраховка “Живот “ , свързана с натрупване на суми по застрахователен фонди изплащаща обезщетения на базата на стойността и/или дохода на предварително определни активи.Законът тук регламентира  и още много други видове застраховки в зависимост от същността им и начина на акумулиране , съхранение и натрупване на сумите , както и методите и подходите за тяхното изплащане.Тук са опомента застраховки на имущество , превозни и транспортни средства, застраховки на фирми срещу неплатежоспособност ,застарховки за пожари , наводнения , бедствия , както и други имушествени щети.

Глава дванадесета от Закона за застраховането регламетира така нреченото задължително застраховане . Задължителните застраховки са изрично опоменати в закона и те са две – “Гражданска отговорност” и злополука.Задължителните застраховки могат да бъдат изискани от други нормативни документи , както и от междудържавни спогодби и договори.

Застраховка  “Гражданска отговорност” са задължени да сключат лицата, които притежават или разполагат с моторно превозно средство , регистрирано в страната ( тук се вкючват и чужденците , които влизат в България със собствено превозно средство.Застраховката “Гражданска отговорност” покрива рисковете от нанасянето на щети , свързани с притежаването или използването на моторно превозно средство, като тук обаче се изключват отгорностите на застрахованото лице като превозвач на товари..Застрахователите , които предлагаттози тип застраховки се обединяват в Национално бюро на българските автомобилни застрахователи , която организация е юридическо лице със седалище в София.Националното бюро има за цел най-вече да координира действията на местните и чужди застрахователи.Контролът по този параграф от закона се осъществява от Комисията за финансов надзор и в частност от ръководителя на управление “Застрахователен надзор” , който контролира ъсздаването и дейността на НББАЗ.                                           Задължителната застраховка “Злополука” се отнася до онези които извършват превозна дейност със средствата на обществения транспорт. Тези лица трябва да сключат застраховка “Злополука” в 15 дневен срок от получване на разрешението да за обществен превоз за времето оставащо до изтичанетона календараната година.Задължително е още минималната застрахователна сума за всеки пътник и всяко събитие да бъде 10 000 лева .Законодателите регламентират и какво е точно “обществен транспорт” и кои транспортни услуги се включват в него.Това са :

1. релсови превозни средства;

2. тролейбуси и автобуси;

3. въздухоплавателни средства;

4. всички видове морски и речни плавателни съдове;

5. въжени линии и влекове

6. таксиметрови автомобили.

Застрахивани по смисъла на застраховките “Злополука” са пътниците в обществения транспорт , както и лицата, които са в непосредствена близост до транспортното средство.Не са застраховани водачите на превозните средства и обслужващия персонал.Ако обаче такава застраховка не бъде сключена при настъпване на застрахователно събитите(изкълчване , счупване  и обтягане на тъкани, инфекции и зарази , както и други телесни увреждания и смърт) потърпевшите имат право на минимална застрахователна сума от Гранционния фонд.

Във връзка с коректното и точно изплащане на застрахователнмите суми по задължителното застраховане ,закона предвижда учредяването на Гаранционнен фонд.Този фонд иплаща суми по застраховките “Гражданска отговорност” и “Злополука”.Фондът се ръководи от прецедател , избран от Комисията за финансов надзор и четирима члена , избрани също от КФН по предложение на Асоцицяцията на българските застрахователи , извършващи задължително застраховане.Акумулирането на средства от Гранционния фонд става по три начина :

1. вноски на застрахователите, които извършват задължително застраховане по този закон в процент от събраните застрахователни премии по задължителното застраховане;

2. глобите и имуществените санкции;

3. приходи от инвестиране на средствата на фонда.

Дейността на фонда изцяло се котролира и ръководи от КФН , която издава правилник за устойството и работата му .

Прякото осъществяване на застраховането може да бъде извъшвано чрез застрахователни брокеври и застрахователни агенти.По законова дефиниция застрахователен брокер е лице, което срещу заплащане сключва застрахователни договори и изпълнява консултантски услуги по тях. При осъществяване на дейността си брокерът е длъжен добросъвестно да изпълнява задълженията си по договора и да не използва личната информация във вреда на застрахования , както и да борави коректо със сумите при настъпване на застрахователно събитие.Разрешение за практикуване на професията застрахователен брокер се издава от управление “Застрахователен надзор”. Дейността на брокера се изразява в подготвяне , планиране и договаряне на застраховки.Той трябва да оказа пълно съдействи на застрахованите лица , да им предоставя необходимата информация , както и да договаря най-добрите условия за застрахованите. Брокерът също така отговаря и за събиранмето на застрахователните вноски , а възнаграждението му се определя на базата на застрахователната премия , дължащата се от застрахователя.

Застрахователния агентр юридическо или физическо лице , опълномощено от застрахователя да извършва застрахователна дейност ( посочеан в пълномощно) и да получава възнаграждение . По своето естество професията на агента е свободна  , катои агента няма право да работи при повече от един застраховател. В своята работа застрахователния агента трябва да се води от принципите на доброволност и добросъвестност , както и да информира редовно ои точно застрахованите лица .Агентите се задължават да пазят служеба тайна , а техните работодатели са задължени ежемесечно да представят пред заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление ” Застрахователен надзор” списък на работещите при тях агенти.  Застахователните агенти нямата првао да работя за застрахивателен брокер, както и да извършват охранителна или сходна с нея дейност.

Законовото регламентиране на дейността на застраховатекните агент и застрахователните брокери е необходима стъпка за осъвременяването на законодателството в един такъв динамичен сектор като застраховането.Рамките в които се простират правата и задълженията на брокерите и агентите им дава една относителна самостоятелност от застрахователите.Тази част от закона за застраховането е срванително млада и има още какво да буъде уточнено и изгладено , най-вече от гледна точка на заеманото от брокери и агенти място в структурата на застрахователите и на застрахователния бизнес като цяло.

В течение на дейността и застрахователите са длъжни да представят определни годишни отчети , които се представят по определени изисквания и срокове , които са регламентирани от Комисията за финансов надзор.Финансовите отчети на застрахователите подлежат на задължителна заверка от двма регистрирани одитори , представя се също така и актюерският доклад  , подписан от актюера на застрахователя.Заедно с с доклада за заверка на годишните финансови отчети  одиторите представя и разшрен доклад пред КФН , който трябва да бъде изготвен по установен образец.Застахователните групи и холдинги представят консолидирани отчети в срок до 30 юни следващата година.

В следващия важен момент в Закона за за застраховането е въпроса за собствените средства на застрахоивателите и тяхното инвестиране.Собствените средства на застрахователите трябва да най-малко равни на гранциата на пшлатежоспособност.Гаранционния капитал е равен на 1/3 от границатана платежоспособност , като неговия размер  зависи също и от различните видове застраховки , които предлага застрахователя .Формулите и начините за определяне на тези параметри се определят от КФН , която също регламентира и допълнителното събиране на средства при спадане на активите под определеното минимално нивона гаранционния капитал.Член 51 задължава застрахователите да създадат два фонда – Общи и застрахователни резеви.

Общите резерви се състоят от :

1. резервен фонд по чл. 246 от Търговския закон, съответно чл. 36 от Закона за кооперциите;

2. други фондове и резерви, ако е предвидено в устава на застрахователя.

Застрахователнитре резерви се състоят от :

1. запасен фонд;

2. математически резерви по застраховките по живот;

3. резерви за предстоящи плащания;

4. пренос-премиен резерв;

5. капитализирана стойност на пенсиите;

6. резерви по застраховки “Живот”, свързани с инвестиционен фонд;

7. други резерви, одобрени от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”.

Тези резерви са регламентирани от законодтеля с цел да бъдат предотвратени злоупотреби със средствата на застрахованите лица . Те са един вид предпазана мярка срещу евентуални загуби и фалити на застрахователите , а по този начин могат да бъдта прадпазени интересите на зстрахованите лица .Тези резерви се контролират строго от управление “Застрахователен надзор” , което в още по-висока степен говори за тяхната важност.

Строгият контрол върху резервите и боравенето с тях става още по всеобхватен с въвеждането на текстовете от член 51 ,който определя задължителните граници , в които можа да се простира инвестиционната активност на застрахователите , когато инвестиции се извършват със средста от резервите.Чуждите застрахователи , както и българските със чуждестранно участи се задължават да инвестират средствата , придобити от застрахователни договори в България.Има изисквания и относно и до какви размери могат да се инвестират нетните размери на застрахователните резерви.Те могат да се инвестират в следните активи :

- държавни ценни книжа , издадени и гарантирани от Рапублика Българиа- без ограничения;

необременени с тежести недвижими имоти – до  10% от нетния размер на застрахователните разерви;

облигации , издадени от общините – до 5% от нетния размер на застрахователните разерви;

акции и облигации , издадени от търговските дружества и приети за търговия на фондовата борса – до 30% от от нетния размер на застрахователните разерви , но не повече от 10% от акциите или облигациите на едно дружество;

банкови депозити – до 50% от от нетния размер на застрахователните разерви , но не повече от 25% от нетния разнер в една банка.

ипотечни облигации , издадени по закона за ипотечните облигации- до 25% от нетния размер на застрахователните разерви , но не повече от 15% от ипотечните облигации издадени от една банка

активи по горните точки , посочени в общите условия и договорени в полицата  по “Живот’ , свързани с инвестиционен фонд.

Застрахователите могат да инвестират своите средства в чужбина само с разрешението на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление ” Застрахователен надзор” .

Тези законодателни позтановки могат да бъдат класифицирани като мярака за стимулиране на българската икономика , както и за увеличаване обората и съответно приходите на специфичните фондови пазари,

Тъй като застрахователите са едни от най-крупните държатели на парични средства , наред с бакните и осигурителните фондове и могат в занчителна степен да окажат положително влияние върху все още младия фондов пазар в България.

Застрахователите имат право да променят структурната си цялост , както и да прехвърлят помежду си застрахователни договори.Условието,което трябва да бъде спазено за да се извърши вливане , сливане или отделяне е застрахователя да има средства съответстващи на границата на платежоспособност , а също така и да бъде получено разрешение от Комисията за защита на конкуренцията . При осъществяване на една такава радикална промяна в структурата на застрахователя той е длъжен да уведоми всички застраховани..Прехвърляне на застраховатлени договори (т. нар. Застрахователен портфейл) става възможно след получаване на разрешение от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление   ”Застрахователен надзор”.Останалите условия са сходни с тези за промяна в структурата на застрахователя.Други да основни момента в дейнсотта на застрахователите са обявяването в несъстоятелност и ликвидацията.Ликвидцията на застрахователна става възможна при наличието на решения на общото събрание , при изтичане на срока , както и при други параметри ,залегнмали в устава на застрахователя, които предвиждат ликвидация.Ликвидация се осъществява и при наличието на нарушения по член 31.Ликвидацията се контролира от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор,ръководещ управление”Застраховате-лен надзор”. Застрахователя предлага план за ликвидация, както и ликвидатор, които трябва да бъдат одобрени . След като процедурата по ликвидация  е започнала , ликвидатора трябва да се отчита на всяко тримесечие пред заместник-председателя на Комисията за финансов надзор,ръководещуправление”Застраховате-лен надзор”  , а той от своя страна има право да изисква сведения и информация  за параметрите и хода на ликвидационния процес. Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор,ръководещ управление ”Застрахователен  надзор” има право да издава задължителни за изпълнение пртедписания , както и да освобождава ликвидатора , при неспазване на задълженията му.

Процедурата за обявяване е несъстоятелност на застрахоател , подобно на ликвидацията се осъществява и ръководи от КФН.Условията един застраховател да бъде обявен в несъстоятелност са :

1. е нарушил изискването на чл. 48, ал. 1 и мерките по чл. 50, ал. 1 са се оказали безрезултатни;

2. неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.

Изрично упоменто в закона е ,че процедурата по обявяване на застраховател в несъстоятелностсе открива  по искане на Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор,ръководещ управление ”Застрахователен  надзор” , като в искането си той посочва мотивите , което е базата на съда да открие дело.Заседанията на съда се водят при закрити врата. Ако доводите на Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор,ръководещ управление ”Застрахователен  надзор” са основателни съда назначава синдик.Той може да бъде подпомаган в дейността си от застъпник  , в случаите в които застрахователя провежда застраховане по живот.Застрахователя може да бъде продаден като предприятие при наличието на разрешение от съда.При погасяване на задълженията се използва следния ред на разпределение на средствата и имуществото:

1. вземанията на кредитори, обезпечени със залог или ипотека - от заложената или ипотекирана вещ;

2. разноските по несъстоятелността;

3. вземанията на застрахованите по договорите за задължително застраховане;

4. вземанията на застрахованите по застраховки живот;

5. вземанията на застрахованите по останалите видове застраховки;

6. вземанията по трудови правоотношения на работещите при застрахователя;

7. вземанията на държавата за данъци, такси и други публичноправни вземания;

8. вземанията на други кредитори;

9. вземанията на акционери, съответно членове на застрахователя .

Надзорът върху застрахователната дейност в България има исторически традиции. Още на 26.07.1926 г. е приет Закон за държавен надзор върху полуавтономен режим започва да работи Учреждение за държавен надзор върху частните застрахователни предприятия към Министерството на финансите, което се състои от Съвет и изпълнителен орган- дирекция. Учреждението за застрахователен надзор се закрива с влизането в сила от 27.06.1946 г. на Закона за Държавен застрахователен институт, според който осъществяването на застрахователна дейност става държавен монопол и се възлага на ДЗИ.

Приемането на Закона за застраховането на 26.09.1996 г. прави възможно възобновяването на дейността на държавния застрахователен надзор. С промените в този закон от 22.07.1997 г. се създава двустепенна застрахователно-надзорна система, състояща се от Национален съвет по застраховане към Министерския съвет и Дирекция за застрахователен надзор (ДЗН) към Министерството на финансите. Дирекцията е изпълнителният орган на тази система, който упражнява контрол за законосъобразност върху дейността на всички местни и чуждестранни лица, извършващи застраховане на територията на Република България.

Дирекцията за застрахователен надзор към Министерството на финансите започва фактически своята дейност на 1.10.1997 г. За сравнително кратък период ДЗН попълва своя състав с необходимите специалисти, които разработват подзаконовата нормативна база, извършват лицензирането на заварените застрахователи и започват да осъществяват текущ оперативен контрол върху тяхната дейностчастните застрахователни предприятия. В съответствие с § 51, ал. 1 на Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта (в сила от 01.01.2002 г.) АНЗХ се закрива. Към министъра на финансите се създават Държавна комисия по хазарта (ДКХ) и Агенция за застрахователен надзор (АЗН).

През 2003 година бяха приети много важни изменения в закона за застарховането. Комисията за финансов надзор бе създадена през март 2003 със специален закон за Комисията за финансов надзор (КФН), в сила от 01.03.2003. Целта на нейното създаване бе да консолидира надзора над небанковия финансов сектор, като обедини Държавната комисия по ценни книжа, Държавната агенция за осигурителен надзор и Агенцията за застрахователен надзор. Към КФН се обособиха три основни управления - "Надзор на инвестиционната дейност", "Застрахователен надзор" и "Осигурителен надзор", всяко от които се ръководи пряко от заместник-председател на комисията. С цел минимизиране на политическия риск, законът предвиди КФН да е независима от изпълнителната власт. При осъществяване на своите правомощия, КФН се отчита за дейността си само пред Народното събрание.

Така, КФН стана специализиран държавен орган за регулиране и надзор върху дейността на:
• регулираните пазари на ценни книжа;
• централния депозитар;
• инвестиционните посредници;
• инвестиционните и управляващите дружества;
• физическите лица, които непосредствено извършват сделки с ценни книжа и инвестиционни консултации;
• публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа, съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа;
• застрахователите;
• застрахователните брокери и застрахователните агенти съгласно Закона за застраховането;
• дружествата, осъществяващи дейност по допълнително социално осигуряване, в това число пенсионно, здравно и за безработица и професионална квалификация, както и на управляваните от тях фондове, съгласно Кодекса за задължително обществено осигуряване, Закона за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, Закона за здравното осигуряване и Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.