Joomla Software solutions Template

Payday loan

Правен режим на кредитирането

Въведение

Банковата кредитна дейност има съществено значение за функционалното протичане на икономическите процеси, като чрез кредитирането не само се стимулира производството в рамките на дадена територия  или икономическо пространство,  но и се осигурява кръгооборот на капитала и на финансовите средства. От друга страна, актуалността на банковото дело, както и факта, че банковите предприятия оперират предимно с чужди средства поставят необходимостта от законово регулиране на  тяхната дейност, в това число и на кредитната им дейност. У нас, с оглед на модернизиране на финансово – кредитното дело, както и от гледна точка на това, че банките осъществяват дейност в условията на валутен борд има редица законови норми, както и наредби на Централната банка, уреждащи дейността по кредитирането.

1. Нормативни и институционални основи на кредитната дейност.

Централната банка – БНБ е основен орган, който организира и управлява националната платежно кредитна  система. В ролята си на агент по сетълмента тя обслужва сметките на участниците (търговските банки) в него и на практика се явява разплащателен център на страната.

Търговските банки обслужват пряко своите клиенти - юридически и физически лица, като им предоставят банкови продукти и услуги. Те осъществяват своята дейност на търговска основа и формират финансов резултат.

За извършване на банкова дейност се изисква писмено разрешение (лицензия), издадено от БНБ. Не се разрешава извършване на банкови сделки извън обхвата на издадената лицензия. Възникналите в процеса на работата им отношения между банките и между банките  и обслужваните от тях лица се осъществяват на договорна основа.

Кредитирането у нас  е обект на наблюдение от страна на БНБ, както и  на друга основна институция -  Централен кредитен регистър.

Основната цел на системата на Централния кредитен регистър, изградена и поддържана от БНБ, е да предоставя информация на търговските банки за кредитната задлъжнялост на клиентите им към цялата банкова система. Дейността на ЦКР се регламентира с Наредба № 22 на БНБ за Централен кредитен регистър на банките.

В системата на регистъра се подават всички вземания на търговските банки независимо от техния размер, с изключение на овърдрафти по дебитни карти до 1000 лв. (при условие че са категория „редовни“), кредити на правителството и кредити на БНБ. Не подлежат на отчет и междубанковите кредити. Системата осигурява надеждно подаване и съхранение на данните. Финансовите институции, участници в ЦКР, обменят данни с регистъра чрез онлайн връзка. Достъп до системата имат само специално упълномощени служители посредством цифрови сертификати. Таксата за проверка на клиент в ЦКР е 0.50 лв.

2. Изисквания към банковите предприятия

Наредба № 8 за капиталовата адекватност на кредитните институции въвежда по-детайлни изисквания към системите за управление на риска в банките, вследствие на предоставените от тях кредити. От началото на 2007 г. влязоха в сила и  новата Наредба № 7 за големите експозиции на банките и новата Наредба № 11 за управлението и надзора върху ликвидността на банките. Изменени бяха Наредба № 9 за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка и Наредба № 17 за установяване размера на вложенията на банките по чл. 47 от ЗКИ. В края на 2007 година,  бе приета и нова Наредба № 12 за надзор на консолидирана основа.

През април на интернет страницата на БНБ беше отворена нова рубрика „Надзорно оповестяване“ в съответствие с изискванията на чл. 102 от ЗКИ, според който БНБ публикува информация, свързана с приетите на национално равнище закони и подзаконови актове, начините, по които се упражнява правото на избор и национална дискреция, а също и основни статистически данни, свързани с прилагането на Директиви 2006/48/EО и 2006/49/EО. За целта се използва разработеният от Комитета на европейските банкови надзорни органи модел на надзорно оповестяване. През годината публикуваната информация беше своевременно обновявана, като бяха добавени и таблици с обобщено и подробно оповестяване на националните версии на пакетите Е/ИПЕР и СОПЕР.

В ход е и изграждането на електронна система за обмен на информация между банките и надзорните институции, базирана на платформата ХВРИ (отворен програмен език за бизнес отчетност). Целта е да се постигне комуникационна съвместимост между отделните надзорници и финансови институции в ЕС.

3. Правни основи на кредитирането от страна на търговските банки

Законът за кредитните институции е основна нормативна база, която урежда създаването и функционирането на търговските банки.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗКИ, кредитни институции са единствено банките и дружествата за електронни пари. Дружество за електронни пари е акционерно дружество, което извършва дейност по издаване на електронни пари (чл. 48, ал. 1 от ЗКИ). Финансовите институции не са кредитни институции и за извършване на дейността им по принцип не се изисква разрешение. Съгласно ЗКИ, банкова група е налице, когато предприятието-майка е банка и има за дъщерни дружества други кредитни институции и/или финансови институции (§ 1, т.11 ЗКИ).

Финансов холдинг е налице, когато предприятието-майка е финансова институция, чиито дъщерни дружества са изключително или предимно кредитни или финансови институции, при условие че най-малко едно от тези дъщерни дружества е кредитна институция и предприятието-майка не е финансов холдинг със смесена дейност по смисъла на Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати.

По силата на чл. 2, ал. 5 от ЗКИ, само банка може да извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства, да извършва безналични преводи и други форми на безналични плащания, като акредитив и инкасо, да издава и администрира средства за плащане като електронни платежни инструменти, пътнически чекове и да приема ценности на депозит. Публично привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на закона е приемането на влогове или други възстановими средства от повече от 30 лица, които не са банки или други институционални инвеститори. ЗКИ приравнява на публично привличане на влогове издаването на облигации или други дългови ценни книжа не по реда на ЗППЦК, когато емисиите са придобити при първичното предлагане от общо повече от 30 лица, които не са банки или други институционални инвеститори. Това представлява една от основните дейности на емитента и емитентът предоставя заеми по занятие или по занятие извършва други финансови услуги (§ 1, т.3 от ЗКИ). Забраната за публично привличане на влогове и други възстановими средства от други лица не се прилага за българската държава и общините или международните публични организации, чиито членове са една или повече държави-членки - при приемането на възстановими парични средства в случаите, определени със закон; както и за дейността на лица, когато тази дейност е изрично уредена със закон и е обект на надзор, предназначен да защити вложителите и инвеститорите.

Банката не може да извършва по занятие други дейности извън посочените в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗКИ, освен когато това е необходимо във връзка с осъществяването на дейността є или в процеса на събиране на вземанията си по предоставени кредити.

ЗКИ дава възможност на банка, лицензирана в държава-членка, която възнамерява да извършва дейност на територията на Република България, да използва същото наименование, което използва в държавата-членка по седалище. По силата на ЗКИ, всяка банка, лицензирана в държава-членка, може да извършва на територията на Република България, директно или чрез клон, банкова дейност и свързаните с нея сделки по смисъла на закона, ако те са включени в лиценза є. За целта е необходимо единствено БНБ да бъде уведомена за това от компетентния орган, издал лиценза. За извършване на банкова дейност на територията на Република България чрез клон такава банка може да създава само един клон независимо от броя на местата на дейност.

От своя страна, всяка банка, лицензирана в Република България, която възнамерява да упражни за първи път правото си да извършва директно дейност на територията на друга държава-членка, трябва да уведоми БНБ за намеренията си, като посочи услугите, които възнамерява да извършва на територията на приемащата държава. В срок до един месец от получаване на уведомлението БНБ информира компетентните органи на приемащата държава. Когато обаче такава банка реши да извършва дейности на територията на друга държава-членка чрез клон, банката е длъжна да уведомява писмено БНБ със съдържанието, установено в закона, за намерението си да открие клон на територията на другата държава-членка. Ако прецени, че планираната дейност на територията на другата държава-членка е съобразена с организационната структура и финансовото състояние на банката, БНБ в срок до три месеца от получаване на уведомлението и всички документи, установени в закона, изпраща на компетентните органи на приемащата държава получената информация, както и информация за размера на собствения капитал на банката и за коефициента на капиталовата є адекватност.

4. Правна основа на потребителското кредитиране

Законът за потребителския кредит е съобразен е с редица директиви на Европейския парламент и на Съвета за сближаването на законовите, подзаконовите и административните актове на държавите членки, които се отнасят до потребителския кредит.
Основният мотив при създаването и приемането на закона е свързана със защитата на  потребителите, като тази защита се осъществява преди всичко чрез осигуряване на равни условия за получаване на потребителски кредит, а също и чрез задължително предоставяне на потребителите на пълна и точна информация за техните права и задължения по договора за потребителски кредит, и по-специално за условията и стойността на кредита. Освен това ЗПК предвижда възможност потребителите на кредит да защитят правата си самостоятелно или чрез свои сдружения не само по съдебен, но и по извънсъдебния ред, предвиден в Закона за защита на потребителите - чрез Комисията за защита на потребителите и помирителните комисии.

ЗПК се прилага при на всички форми на плащане чрез кредит - паричен заем, отсрочено или разсрочено плащане при покупка на стоки или услуги, лизинг и всички други форми на улесняване на плащането. Съответно и кредитори могат да бъдат не само банкови и финансови институции, а и всяко физическо или юридическо лице или обединение от такива лица, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Разпоредбите на ЗПК се прилагат и за договори за посредничество при предоставяне на потребителски кредит. За посредници се приемат физически или юридически лица, които действат в рамките на своята професионална или търговска дейност и предлагат или се задължават да уредят сключването на договор за потребителски кредит - или да посочат възможност за това. В тези случаи потребителят не плаща такси и комисиони на посредника, който може да ги събира само от кредитора. Платените от кредитора разходи за посредничество са неразделна част от общата стойност на потребителския кредит.

Според ЗПК за потребители се приемат само физически лица, които са страна по договора за потребителски кредит и не действат в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Най-същественото ограничение на приложното поле на ЗПК е, че той не се прилага при договори за кредит или за посредничество при предоставяне на кредит, които са:

- обезпечени с ипотека върху недвижим имот;

- предназначени за придобиване или запазване правото на собственост върху земя или сграда, която е построена или предстои да бъде построена, както и за ремонт или подобрение в недвижим имот.

ЗПК не се прилага и при договори за:

- наем, които не предвиждат прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право;

-кредит, за който не се начислява лихва или друг разход за потребителя;

- кредит, за който не се дължи лихва, при условие че потребителят се е съгласил да го издължи с еднократна вноска;

- предоставяне на услуги за продължителен период от време, като потребителят има право да плаща стойността им чрез периодични плащания;

- кредит, който потребителят се задължава да изплати за период, не по-дълъг от три месеца или чрез не повече от четири вноски за срок, не повече от 12 месеца;
-кредит, чийто размер е на стойност по-малка от 400 лв. или над 40 000 лв. (В този

случай обаче ЗПК се прилага, ако между един и същ кредитор и потребител са сключени няколко отделни договора за кредит с общ размер над 40 000 лв., за да се заобиколят изискванията на ЗПК.)

В ЗПК,  договорът за кредит   се определя като договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Този договор, както и всички изменения и допълнения към него, се сключват задължително в писмена форма. Кредиторът е задължен да уведоми потребителя за всички условия на кредита преди сключването на договора.

В ЗПК са посочени подробно всички задължителни елементи на съдържанието на договора за потребителски кредит. По-съществените са:

- чистата стойност на кредита, т. е. подлежащата на получаване сума;.

- максимален размер на кредита, ако такъв е уговорен, или начините за неговото определяне;

- годишен лихвен процент и годишен процент на разходите по кредита и условията, при които тези разходи могат да бъдат променяни;

- условията за издължаване на кредита от потребителя, включително размерът, броят, периодичността и датите на погасителните вноски;

- обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави, тяхната стойност, както и условията, при които могат да бъдат освободени;

- изискуемите застраховки и разходите по тях, ако изборът на застраховател не е предоставен на потребителя.

Липсата на писмена форма, както и на някой от задължителните елементи на съдържанието на договора за потребителски кредит, води до неговата недействителност. Ако потребителят е получил вече кредита, той връща само чистата му стойност, но не дължи лихва и други разходи по него.

5. Очаквани промени в законодателството за потребителски кредити

Поради минималния характер на Директива 87/102/ЕИО за потребителския кредит законодателството на държавите членки на ЕС в областта на потребителския кредит се различава съществено. Различните национални законодателства в областта на потребителския кредит се явяват пречка за изграждането на единен вътрешен пазар за предоставяне на потребителски кредити. За преодоляване на тази пречки на 13.09.2002 г. Европейската комисия представи на Съвета на министрите предложение за нова директива за договорите за потребителски кредит, което имаше за цел постигането на пълна степен на хармонизация на законодателството за потребителските кредити. На 17.07.2003 г. Европейският икономически и социален съвет даде становище по проекта на директива.

В съответствие с чл. 250, ал. 2 от Договора за Европейска общност Европейската комисия представи изменено предложение на проекта на директива за договорите за потребителски кредит, като възприе 108 от направените 152 поправки от страна на Парламента и на 29.10.2004 г. представи второ изменено предложение за нова директива за договорите за потребителски кредит. Това предложение бе изменено и подобрено и бе предоставено на Съвета на 13.10.2005 г.
На 20.09.2007 г. Съветът на министрите прие обща позиция по проекта на директива за договорите за потребителски кредит и я предостави на Европейския парламент. В съответствие с изискванията на съвместната декларация на Съвета и на Европейския парламент относно практическите условия за процедурата за съвместно вземане на решения през януари 2008 г. бяха проведени неформални контакти между Съвета, Европейския парламент и Европейската комисия с оглед постигането на споразумение на второ четене.

На 16.01.2008 г. Европейският парламент гласува на второ четене общо компромисно изменение на общата позиция на Съвета на министрите по проекта на директива. Това изменение съответстваше на компромисното споразумение, договорено между трите институции. На 25.02. 2008 г. Европейската комисия изрази своето становище по внесените от Европейския парламент изменения. На 07.04.2008 г. Съветът на министрите прие на второ четене предложението за нова директива за договорите за потребителски кредит, с което директивата бе окончателно приета.

Новата директива за договорите за потребителски кредит ще намали различията в националните законодателства относно договорите за потребителски кредит и ще улесни трансграничното предоставяне на заеми, като същевременно ще осигури защита на интересите на потребителите.

Директивата за договорите за потребителски кредит от 2008 г. има две основи цели:

Þ      изграждане на единен пазар на потребителските кредити;

Þ      постигане на високо ниво на защита на потребителите.

Отчитайки необходимостта от постигане на първата цел, директивата за договорите за потребителски кредит от 2008 г. има максимален характер.

Новата директива за договорите за потребителски кредит ще се прилага за кредити от 200 до 75 000 евро, които трябва да се изплатят за период от повече от един месец.

Договори за кредит за придобиването на земя или недвижими имоти не са включени в обхвата на директивата. Директивата ще се прилага за договори за кредит, при които се начислява лихва, и няма да се прилага за дебитни карти за разсрочено плащане.
Директивата за договорите за потребителски кредит от 2008 г. няма да се прилага и за следните видове договори:

Þ      договори за кредит, обезпечени с ипотека;

Þ      договори за кредит, които имат за цел придобиване или запазване на вещни права на собственост върху земя или сграда, която е построена или предстои да бъде построена;

Þ      договори за наем или лизинг;

Þ      договор за наем или лизинг при които не се предвижда задължение за закупуване на предмета на договора;

Þ      договор за кредит под формата на овърдрафт, при който кредитът трябва да бъде погасен в срок от едни месец;

Þ      договори за кредит, при които кредитът се отпуска, без да се начислява лихва или други разходи;

Þ      договори за кредит, при които кредитът трябва да се погаси в срок до 3 месеца и за които се дължат незначителни по размер разходи;

Þ      договори за кредит, при които кредитът се отпуска от работодателя на негови служители като допълнителна дейност, без да се начислява лихва, или при годишен процент на разходите по кредита, който е но нисък от преобладаващия на пазара и не се предлага на общо основание;

Þ      договори за кредит, сключени с инвестиционни посредници;

Þ      договори за кредит, съгласно които от потребителя се изисква да депозира като обезпечение някакъв предмет на съхранение при кредитора и при които отговорността на потребителя е строго ограничена до този заложен предмет;

Þ      договори за кредит, отнасящи се до заеми, отпуснати на ограничен кръг лица, при по-ниска лихва от преобладаващата на пазара, или до заеми, отпуснати без лихва или при други условия, които са по-благоприятни за потребителя от преобладаващите на пазара;

Þ      договори за дебитни карти за разсрочено плащане, съгласно които кредитът се връща в тримесечен срок.

Новата директивата за договорите за потребителски кредит предвижда също:

Þ      задължение за предоставяне на информация по време на изпълнението на договора относно настъпили промени в лихвения процент;

Þ      регламентиране на някои специфични форми на кредит, като овърдрафт;

Þ      прекратяване на договори, които са икономически свързани с договора за кредит;

Þ      прехвърляне на правата на кредитора на трети страни;

Þ      задължения за кредитните посредници и др.

Целта на новата директива е да хармонизира договорите за потребителски кредит в много области, например чрез въвеждането на:

Þ      еднакви правила за информацията в рекламите за кредитите,

Þ      задължение за предоставяне на стандартна преддоговорна информация и

Þ      задължителна информация, която трябва да съдържа договора за потребителски кредит.

Директивата за договорите за потребителски кредит предвижда потребителите да могат да получат информация за условията и стойността на кредита, за техните задължения преди сключването на договора за кредит. Кредиторите трябва за предоставят информацията на потребителите предварително, преди сключването на договор за потребителски кредит, така че същите да имат възможност да я вземат със себе си и да обмислят дали да сключат договор за кредит. С оглед осигуряването на максимална прозрачност и сравнимост на различните предложения за сключване на договор за потребителски кредит предварителната информация трябва да включва годишния размер на разходите по кредита.

Заключение

Правните аспекти на кредитирането не се съдържат само в специфичните закони, уреждащи кредитната  дейност, но и в редица други нормативни документи, свързани със самото функциониране на  кредитните институции. Все пак може  да се посочи, че основния документ, свързан с режима на кредитиране е Законът за кредитните институции и Законът за потребителския кредит.                 Съобразно тези два акта, общата стойност на кредита за потребителя включва всички разходи, включително лихви, комисиони, такси, заплащане на кредитни посредници и всички други разходи, които потребителят трябва да заплати във връзка с договора за кредит. Потребителят трябва да бъде информиран преди сключването на договора за кредит за всички допълнителни услуги, които са задължителни за получаването на кредита. Разходите за допълнителните услуги трябва да бъдат включени в общата стойност на кредита.

Съобразно промените в законодателството на ЕС, се очакват и изменения на правните документи, регламентиращи кредитирането у нас, като тези изменения ще бъдат свързани с осигуряване на повече прозрачност при предоставяне на   финансови средства.