Joomla Software solutions Template

Payday loan

Значение на кривата на трансформация за анализа на фирмата

1. Същност на проблема

Анализът като управленски инструмент се занимава със синтез и последващо разчленяване на информацията. Целта е да определят дадени тенденции, които в последствие да помогнат за планирането.

В анализа  може да има и  директни наблюдавани  величини, които зависят от редица фактори, чието влияние върху производството е нееднозначно и трудно измеримо. На равнище индивидуален производствен процес или фирма е сравнително лесно да се определи количествено какво би било равнището на производство при пълно натоварване, но не и претоварване, на мощностите, което може да се поддържа в един продължителен период от време.

Ако трябва  графично да се изразят тези променливи, то първият етап на процеса по проучване на зависимости включва построяване на диаграма на разсейване. Това се прави с оглед изследователят да добие визуална представа за формата на зависимостта между двете променливи и се насочи към вероятен теоретичен модел.

При този вид графично изображение абсцисата се скалира в съответствие със стойностите на независимата променлива (Х), а ординатата – със значенията на зависимата променлива (Y). В полето на графиката се нанасят точки с координати наблюденията (X_i,Y_i) за всяко едно изследвано лице. По конфигурацията от точки се прави заключение за формата на зависимостта. Ако  тя наподобява елипса - зависимостта е линейна, а ако е с друга конфигурация, трябва да се търси адекватен теоретичен модел за описание на връзката между променливите величини.

Това би било и съдържанието на понятието „потенциално производство” на фирмено ниво. Несъмнено производственият капацитет на фирмите е от съществено значение за производствения потенциал на икономиката.

Ето защо, в анализа често се използва кривата на трансформация, чрез която се определя бъдещето развитие на производствените възможности на фирмите.

Фирмения доход се генерира в процеса на размяна, на взаимодействие между икономическите агенти и по този начин не зависи само и единствено от наличните производствени мощности (предлагането), а и от факторите, влияещи върху търсенето, както и от факторите, от които зависи функционирането на пазара.

Трябва също така да се отчете, че генерирането на даден доход е динамичен процес и факторите, които му влияят, технологиите, уменията, предпочитанията, институциите се променят във времето. Ето защо в макроикономическия си смисъл потенциалното производство на една фирма  е комплексно понятие. При практическите подходи за оценяване на потенциалното производство се прилагат разнообразни работни дефиниции, обхващащи в различна степен множеството фактори, които му влияят, и по тази причина следва да се приемат като условни.

При анализа, с цел синтезиране и обобщаване на данни за бъдещето    производство и по този начин подпомагане  разбирането и дефинирането му, се използва кривата на трансформация.

Тя обвързва реализирания доход (продукт) с фундаменталните фактори, които характеризират средата на фирмата, групирани в няколко основни категории. Границата между тези категории е условна и зависи от конкретната реализация на модела.

Поради високото ниво на агрегация,  конструирането и оценяването на функцията се сблъсква със сериозни теоретични и практически проблеми. От една страна, това е изборът на функционална форма  и на измерители на количеството (човекодни, часове работа на машините и оборудването и пр.) и качеството на действително вложените трудови ресурси и капитал, както и на останалите характеристики на икономиката, наречени обобщаващо „обща факторна производителност”.

От друга страна, стои проблемът как от зависимостта, описваща реализираното производство, да се получи оценка на потенциалното производство, т.е. изчистването на цикличните колебания в динамиката на променливите и по-конкретно установяването на равнището на пълна заетост и дългосрочната тенденция на общата факторна производителност.

Потенциалното производство е променлива, която фигурира в моделите на динамиката на цените, основаващи се на т.нар. крива на трансформация, според които надвишаването на потенциалното производство води до покачване на инфлацията, а дезинфлацията изисква производството да спадне под потенциала си.

2. Крива на трансформацията в   международен план

Кривата на трансформация може да се разгледа и по отношение на международното производство и разделение на труда. В случая, може да се даде следния пример:

Нека страната А произвежда стоките X иY. Кривата  ще съдържа всички алтернативни комбинации на производство на двете  стоки. При постоянни разходи,  отношението между произведеното количество между двете стоки има пропорционален характер и се измерва чрез коефициент за пропорционалност. Той за всяка алтернативна комбинация е един и същ за всяка от стоките.

При търсенето,  основен инструмент за икономически анализ е кривата на безразличие, като разграничаваме 2 вида такава крива.

а) единична крива на безразличие. (Потребление на Х и У в страна А.) Тя показва:

• отделните точки, всяка от които определя различни количества на две стоки, употребявани в страната А;
• всяка точка А, В, С изразяват комбинация на двете стоки, които в еднаква степен задоволяват потребностите вътре в страната;
• кривата е с отрицателен наклон, защото желанията за потребления са винаги повече.

б) карта на безразличие (много криви на безразличие):

Всяка крива на безразличие изразява само една степен на задоволяване на потребностите. По-високо разположената крива на безразличие изразява по-висока степен на задоволяване на потребностите от двете стоки, а по-ниско разположената крива на безразличие – по-ниска степен на задоволяване на потребностите от двете стоки.

Съотношението, при което намалява потреблението на една стока при нарастване на потреблението с единица на другата стока се нарича маржинален (пределен) курс на заместване.

Ново равнище на потребление в страната може да се постигне при увеличение на потреблението на една от двете стоки и запазване на количеството потребление на другата, при която се маржиналният курс на заместване.

3. Измерване на риска чрез кривата на трансформация

Чрез кривата може да се измерва и анализира и риска за фирмата.

Нека f(x) е пределната вероятност на функцията на разпределението печалба /загуба на портфейла по време на прогнозния хоризонт и при 1-с гаранционна вероятност. VaR се получава при решаване на уравнението:

или еквивалентното:

Графично, моделът може да бъде представен по следния начин:

Кривата представя вероятносното разпределение на печалби или загуби в края на периода.

Най-долната точка от кривата съответства на най-лошия сценарий за компанията или най-голямата загуба в портфейла й за периода T.

Площта между най-долната точка на кривата и точката на песимистичния вариант от графиката е равна на 1 %, а останалата част – 99 %. Тогава VaR при доверителен интервал от 99 % е това число върху хоризонталната линия, което отговаря на границата между двете области на вероятносно разпределение.

Едно от основните предимства на кривата е, че осигурява един общ разумен измерител на риска за различните позиции в парично изражение.