Joomla Software solutions Template

Payday loan

ПРЕДПОСТАВКИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВОТО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

За развитието на предприемачеството са необходими свободни хора, притежаващи добри идеи, настойчивост и постоянство, професионални знания и умения, достъпни и налични ресурси (финансови, материални и човешки). Това съвсем не е достатъчно, както показаха изминалите години от началото на прехода към пазарно стопанство. Липсващ  елемент, необходим за развитието на свободното предприеманество е подходящата среда, която осигурява обективните предпоставки за развитието на предприемачеството в страната.

Тези липсващи компоненти на средата са:

•  реална държавната подкрепа за свободното предприемачество и малкия бизнес;

•  създаване от страна на държавата на специална кредитна институция, осигуряваща достъпни финансови ресурси на свободните предприемачи и малкия бизнес;

• създаване на специална институция за кредитни гаранции за свободните предприемачи и малкия бизнес;

•  създаване на работеща агенция за стимулиране на износа от свободните предприемачи и малкия бизнес;

•  създаване на работещ закон за свободното предприемачество и малкия бизнес, реализиращ гореизложените изисквания към обективните предпоставки и реалнигаранции за развитието на свободното предприемачество и малкия бизнес;

•  защита от всяко посегателство върху правото на избор и правото на собственост.

В България след въвеждането на Валутен борд, през 1997 година се извършиха две  положителни промени в паричната политика на страната:

Първо, престанаха да се  раздават негарантирани и сконтови кредити (което стабилизира паричното предлагане) и,

Второ, основния лихвен процент започна да се определя чрез пазарни инструменти (въз основата на доходността на краткосрочни държавни ценни книжа с падеж от една до четири седмици, предлагани на ежедневен аукцион от Министерството на финансите).

Резултатът от рестриктивната политика бе повече от насърчаващ - паричният сектор започна да се стабилизира още преди въвеждането на валутния съвет. Валутният съвет беше въведен на 1 юли 1997. Идеята му бе да се обвърже паричната база към валутните резерви по фиксиран обменен курс.

На практика обаче, валутния курс доведе до стабилизиране на общата бизнес среда и до условия за развитието на предприемачеството.

В България системата беше въведена, без да съществуват подходящи механизми за настройка и сцепление между различните фактори: доминираща частна собственост в промишлеността, либерализирана трудова борса и институционализирана мобилност на капитал, стоки и услуги.

Това обаче,  в крайна сметка насърчи свободното развитие на бизнеса.

Като цяло, пречки пред развитието на дребния и среден бизнес у нас съществуват и те са свързани още с изходните условия, в които започна да функционира частната делова дейност у нас. Тези условия могат да се обобщят:

Първо. По време на прехода през 90-те г. редица производства намаляват обема си или са закрити поради липса на външни пазари и свито търсене на вътрешния пазар;

Второ. Променя се формата на собствеността - нараства делът на частния сектор, особено в земеделието;

Трето. Регистрираната висока  безработица създава социално и икономическо напрежение.  Реалните доходи спадат 2-3 пъти за отделни социални групи, нараства чувствително социалната поляризация, естественият прираст на населението е отрицателен, миграцията е значителна, корупцията и престъпността се увеличават.

Към настоящия момент пречките, които съпътстват развитието на предприемачеството  могат да се разгледат в следните направления:

1.Наличието на сива икономика. Съвкупността от специфични икономически, правни, административни и социални фактори предопредели  съществуването на явлението  сива икономика. Стремежът към укриване на доходи, които да не се облагат с данъци е основният икономически мотив за осъществяване на дейности, които попадат в дефиницията за “сива” икономика. Подобен стремеж се обуславя от високото данъчно- осигурително бреме и желанието то да бъде минимализирано. Когато данъците са прекалено високи, за икономическите единици е по-изгодно (по-евтино) да поемат риска, свързан с неплащането на данъци, отколкото изпълнението на самото данъчно неизпълнение. Изправени пред алтернативата -  продукцията им да не бъде конкурентна в резултат плащането на данъци и осигуровки, множество стопански обекти предпочитат да заобиколят закона. Това обаче създава условия за развитието за нелоялна конкуренция, което затруднява малкия бизнес.

Областта, в която икономическите агенти развиват своята дейност, предопределя склонността им да бъдат част от скритата икономика. Необходимо е да се подобри цялостната бизнессреда чрез намаляване на данъчно-осигурителната тежест и създаване на ясно законодателство, което да бъде относително постоянно във времето. Колкото по-ясни и по-прости за прилагане са законите, колкото е по-малка намесата на администрацията, толкова повече хора спазват нормативите.

2.Корупция. Корените на корупцията в България са в традиционната духовна и ценностна система, както и в липсата на политически действия по проблема в началото на процеса на демократизация. Подобно разбиране е свързано с лошия имидж на държавата в ценностната система на нацията. 90-те  години показаха, че държавата работи повече против, отколкото за интересите на бизнеса.

Към настоящият момент като подчертано положителни фактори  за развитието на малкия и среден бизнес се отчитат: 

• възможността за свободна търговия;
• възможността за свободно пътуване;
• либерализацията  на валутния режим;
• свободното правосъдие и пр.

Демократичните промени изправиха малкия бизнес  и пред редица проблеми:

• инфлационни процеси;
• сива икономика и корупция;
• срив и криза на икономиката;
• политически конфликти, компромати и пр.

Като главни отрицателни фактори за развитието на предприемачеството  могат да се отчетат:

• корупцията;
• сенчестия бизнес;
• лошите социални условия у нас и пр.

Бъдещото развитие на българската икономика ще бъде тясно свързано и зависимо от политиката на Европейския съюз. Ето защо, България ще трябва още отсега да си постави за цел да развие малкия бизнес, с цел нарастване на  способността му да се устои на конкурентния натиск на пазарните сили вътре в съюза.

Следователно интеграцията, като перспектива и завършек на демократизацията  изисква страната да е способна да произвежда продукти, съответстващи на европейските технически параметри, да е напреднала в областта на стандартизацията и да е създала необходимите за целта структури на малкия и среден бизнес.