Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)| Предприемачески прозорци (ПП) |
 |
 |
 |
4.1.Същност, структура и място на ПП в предприемаческия процес Успелите предприемачи, независимо от конкретната сфера на дейност, независимо от характера на полезността, която са предоставили на обществото, в действителност са работили за развитието му, за изменение на обществото към по-добро. Това предприемачите правят по различен начин. Едни създават нови, непознати материали и продукти, други модифицират чертите и функциите на съществуващи такива, трети откриват нови приложения на известни вече материали или продукти. Същественото тук е, че всяко едно от тези действия практически води до изменение на конкретната среда. "Изменението, пише П. Дракър, е това, което винаги осигурява благоприятна възможност за новото и различното. Системното новаторство по такъв начин се състои от целенасочено и организирано търсене на изменения, от системен анализ на благоприятните възможности с оглед на това, дали такива изменения могат да се предложат за стопанско или социално нововъдение". Изменението е видимата страна на развитието, което често пъти може да бъде забелязано от човека, но и много често е неуловимо за пряко наблюдение. Това в много голяма степен се отнася и за процесите, които протичат в обществото. Изменението е преход от едно състояние на системата в друго, различно от първото. Изменението е достъпно за всички членове в една общност, но не всички могат да го открият. Хората, които правят това, са предприемачите, които притежават онова особено качество, оная особена наблюдателност, която може да се нарече будност и която им дава преимуществото, способността да виждат различно от другите. Преминаването от едно състояние на системата в друго през погледа на предприемача може да бъде описано като своеобразен прозорец, който може да се нарече предприемачески прозорец. Той има едно магическо свойство - отваря се само за тези, които го дефинират, обособяват и виждат по своеобразен начин. Благоприятните възможности или предприемаческите прозорци, посочва П. Дракър, могат да бъдат оприличени на прозорците на една сграда, от всеки от които се вижда по различен начин, въпреки и да гледа към една и съща цел (предмет). Всеки източник на промяна (и следователно всеки предприемачески прозорец) има специфични характеристики. Съществуват и редица общи черти и характеристики, които могат да помогнат за изучаването, търсенето и откриването на предприемаческите прозорци. Ако се успеем да се дефинират основните характеристики на всеки един предприемачески прозорец, ще може да с насочи вниманието към новото, не като се използва будността, интуицията или случайността, а по пътя на системното изучаване и наблюдение на измененията в самия предприемачески прозорец. Във формирането и развитието на всеки предприемачески прозорец могат да бъдат разграничени: • симптоми на съществуването на предприемаческия прозорец;
Симптомите на съществуването на предприемаческия прозорец могат да бъдат дешифрирани чрез параметрите наблюдаемост, надеждност и предсказуемост. Отварянето на предприемаческия прозорец може да бъде описано чрез параметъра скорост на отваряне. Използването на предприемаческия прозорец може да бъде характеризирано чрез параметрите продължителност на живота на прозореца, обем на предприемаческия прозорец, размер на предприемаческия прозорец. Експлоатацията на ефектите от отварянето на прозореца може да бъде описана чрез експлоатация на единичните ефекти, експлоатация на сбора (или група) от ефектите. Изчерпването на предприемаческия прозорец може да бъде описано чрез параметрите скорост на затваряне на прозореца, последствия от затварянето на прозореца. Според П. Дракър съществуват 7 типизирани предприемачески прозореца, описани в неговия фундаментален труд "Иновации и предприемачество", а именно:
Тези предприемачески прозорци описват благоприятните възможности за изменение в американската икономика през 60 - 80-те години на 20 век, които ще се нарекат традиционни. Както обаче показва предприемаческата практика, повечето от тях съществуват и у нас, макар и все не добре структурирани и видими в икономическия живот. Анализът на предприемаческата практика през призмата на изминалите у нас години, както и в другите развити страни дава основание към тази група да бъдат добавени още три предприемачески прозореца. Те могат да бъдат наречени вечни предприемачески прозорци. Към тях спадат:
Посочените благоприятни възможности за създаване на новото обясняват много от успехите на американските предприемачи и усилията им за превръщането на Америка в реално предприемаческо общество. Една голяма част от тези обяснения имат практическо приложение и в нашата предприемаческа практика. Отговор и обяснения обаче за благоприятните възможности, създаващи се в условията на прехода към пазарно стопанство у нас, съвсем основателно П. Дракър не дава. Изминалите години от началото на прехода и натрупаният опит от българските предприемачи позволяват дефинирането на още три благоприятни възможности, които се счита, че съществуват в нашите условия:
От посочените предприемачески прозорци ще бъдат разгледани само онези, които имат практическо приложение в настоящата практика на българските предприемачи и следователно представляват интерес за тях. 4.2. Видове предприемачески прозорци Традиционни предприемачески прозорци Предприемачески прозорец неочакваността Неочакваността, разгледана като: неочакван успех, неочакван провал и неочакваното външно събитие се илюстрира от П. Дракър с поредица от примери, които поради специфичната културна среда и икономически условия трудно се разбират и възприемат като реална предприемаческа възможност. Причините за това са много, но може би най-важните са културните различия и липсата на дълготрайна предприемаческа практика и способността на българския предприемач да се самооценява, да се вглежда критично в себе си и в своите действия. В същото време в полето на българското предприемачество навлязоха редица големи чуждестранни фирми, от практиката на които могат да се извлекат сериозни поуки. Най-добър пример за неочакван неуспех е поведението на една от веригите за бързо хранене у нас - компанията "Макдоналдс" в България. Основната сила и конкурентно преимущество на тази фрайнчайзингова верига е в бързото й хранене и качествената храна Независимо от характера (успех, провал, външно събитие и пр.) на неочакваността, предприемачът трябва да има предвид следното:
Така вероятността за отварянето и използването на този прозорец за предприемача е много по-голяма. Предприемачески прозорец несъответствието Несъответствието между реалността, каквато е в действителност и реалността, каквато се приема, че трябва да бъде, е симптом, белег на изменение на средата. В обществената практика то се проявява като: несъответствие между икономическите реалности в производствената сфера (или обществените услуги.) Много от предприятията за производство на жилищно и офис оборудване, принудени под натиска на вносителите на конкурентна продукция и поради търсенето на пазара, непрекъснато разширяват продуктовата си листа (това се отнася и до редица държавни предприятия в другите отрасли). Подобно поведение влошава обаче все повече финансовото им състояние и в крайна сметка стигат до стопански крах. В същото време малки частни фирми, произвеждащи не повече от 2 до 5 продукта, успешно се развиват. В основата на техния успех стои оценката им на благоприятната възможност, която предоставя търсенето на съответния продукт и способността им да се концентрират върху него, т.е. способността им правилно да оценят икономическите реалности. В случая това са тясната специализация, високотехнологично и качествено производство въз основа на световните стандарти. Несъответствие между производствените реалности (или реалността в обществените услуги) и представата за нея Една значителна част от предприемчивите българи, непосредствено след 10 ноември 1989 г. разкриха множество заведения за хранене. След първоначалния бум обаче настъпи период на отрезвяване и разреждане на редиците. Какво се бе случило? Първоначалното опиянение и чувството за реална свобода като че ли бе отнело способността на голяма част от тези хора за правилно възприемане на реалността в този пазар (а може би и липсата на опит). Мнозина от тях бяха отъждествили сегашната с реалността отпреди 10 ноември 1989 година. Такива бяха и техните ресторанти - подобие на държавните такива. Реалността днес обаче е различна. Много бързо (за около 1 -3 години) на този пазар бе извършено преструктуриране, вследствие на което се формираха три основни групи потребители и съответно предлагане:
Ето защо тези, чиито представи за реалността се отличаваха коренно от действителната реалност и които не приведоха своите продукти в съответствие с потребностите на действителната реалност, не успяха. Несъответствие между възприемани и действителни потребителски ценности и очаквания Когато П. Дракър обяснява неочаквания успех на ТV в бедна селска Япония, както и неочаквания интерес на руския гражданин към леката кола с непознаването на действителните очаквания и нужди на съответните купувачи, основателно е да се помисли - това не се отнася до нас. Но обясненията на П. Дракър, че някои неща (като примерно ТV и автомобилът) са нещо повече от стоки за потребление, заслужават по-голямо внимание. Те (самите стоки) са нещо повече - те са прозорци към друг свят, те разширяват кръгозора на хората, те носят информация за това, което става извън селото, населеното място и пр. Те са нов, различен начин на съществуване. Мнозина от търговците и производителите не разбират, че с предлагането на една стока (предмет или услуга) продават не само стока, но и задоволяват (съответно създават), примерно: представата за мобилност - колата, принадлежността към друг свят - Интернет, романтика - сателитната телевизия, желанието за власт - екшън филмите и пр. Това обяснява защо днес се продават твърде много (съобразно платежоспособността на населението) луксозни обзавеждания за баня, кухни, спални и пр., защо кабелните оператори продават значителен брой абонаменти за платения канал НВО и пр. В тези случаи клиентите не са купили услугата, продукта. Те са купили не само баня, те са купили една мечта, видяна на филм, списание и пр., те са купили частица от това, което никога няма да имат реално. Много често обаче незадоволяването на тези потребности от страна на официалните вносители и производители на такива услуги и продукти води до възникването на т.нар. черен пазар на съответния продукт или услуга (пример за това са съществуващите нелегални кабелни телевизии). Както посочва П. Дракър, в основата на съществуването на това несъответствие стои високомерието на производителя или търговеца, който не си прави труда да опознае своя пазар, т.е. да знае защо купува и какво купува клиентът. Следователно търговецът, респективно производителят трябва да знае, че произвежда, съответно продава не само стоки, а продава и мечти, илюзии, романтика, власт и пр., защото, това често е действителната причина за търсенето на дадения продукт или услуга. Предприемачески прозорец процесна потребност Процесната потребност е специфична благоприятна възможност за новаторство, която съществува само при изпълнението на една работа или реализирането на един процес. Същественото при нея е дефинирането на т.нар. слабо място в извършването на работата или процеса. Класическите примери на П. Дракър за процесната нужда като източник на благоприятна възможност за предприемаческо действие като линотипната машина на Отмар Мергентхалер през 1885 г. или автоматичния телефонен комутатор, създаден през 1911 г. в "Бел телефон системс", или въвеждането във фотографията на целулоидната лента на Дж. Истман, основал по-късно фирмата "Кодак" и още много други, обаче не изчерпват възможностите на този предприемачески прозорец. Процесната потребност е един широко отворен, универсален предприемачески прозорец, се базира върху развитието на знанието и технологиите в съответната област и съществува непрекъснато край нас и днес. Погледнете примерно частното строителството, което днес се радва на бурно развитие. Държавните строителни фирми не строят жилища главно поради липсата на финансиране. Високият лихвен процент и дългият технологичен цикъл в отрасъла (около 24 месеца) правят недостъпни предлаганите от банките финансови ресурси. Следователно слабото, тясното място в процеса на строителството днес е финансирането на жилища. В същото време преобладаващата част от строителните предприемачи решават успешно този проблем. Решението се нарича работи с ресурсите на другите и представлява договор за изпълнение на строителен продукт (жилище) срещу частично, на вноски или цялостно предварително заплащане на продукта от страна на бъдещия собственик. Така строителните предприемачи избягват унищожителната хватка на високия лихвен процент и осигуряват финансирането на обектите си. Нещо, което държавните строителни фирми не могат да предложат на клиентите си. В същото време строителството дава възможност за илюстрация и на други благоприятни възможности за предприемаческо действие, основаващи се отново върху процесната потребност. Една от най-трудните и скъпи операции в строителния процес са довършителните работи. Те изискват значителен по обем ръчен труд, време и висока цена. Следователно довършителните работи могат да бъдат определени като тясно място в строителния процес. Повечето от строителните предприемачи, обаче, използват в своите строежи вместо тухли газобетон. Но този лек, с отлични строителни качества материал е значително по-скъп от традиционния строителен материал - тухлата. Ако проведете разговор с някой строителен предприемач, който използва газобетон, вместо тухли, ще се установи, че цената на строителството е същата като при тухленото строителство. Използването на газобетона дава едно много голямо преимущество - прави вътрешната мазилка излишна поради високата гладкост и качество на стените. Използването на газобетона премахва грубата и фината външна и вътрешна мазилка, улеснява прекарването на електрическата и водната инсталация. Така по-високата цена на газобетона се компенсира от отпадането на разходите по довършителните работи. Тук не се включват преимуществата в намаляване на разходите за отопление, които имат дългосрочен ефект. Същите преимущества имат и битумните покривни плочки, вместо традиционните керемиди, вграждането на готови сервизни възли в жилищата и други решения, които се базират върху благоприятните възможности, в резултат на съсредоточване вниманието на предприемача върху предприемаческия прозорец процесна потребност. За всеки, който желае за отвори този предприемачески прозорец, е важно да знае следното:
Предприемачески прозорец изменения в производствената и пазарната структура, които изненадват всички Промените в производствената и пазарната структура се извършват не толкова често и бързо в сравнение с изложените по-горе предприемачески прозорци. Шансът примерно, който развитието на автомобилната индустрия е дало на Хенри Форд (ФОРД), Джовани Анели (ФИАТ), Уйлям Дюрани (Дженерал Моторс) и други, едва ли ще се повтори. Тук има един дребен нюанс, който заслужава съществено внимание. Нито един от тримата не е бил водещ преди това в същия бизнес, когато е видял в промяната на пазарната структура благоприятната възможност за себе си и своята фирма. Следователно измененията на производствената и пазарната структура предлагат равни възможности за всички – и за големи, и за малки - в дадения отрасъл. В това е големият шанс малките (аутсайдерите) в отрасъла да станат водещи в кратък срок и при нисък риск. Индикаторите, които сигурно и ясно определят съществуването на този предприемачески прозорец, са следните:
Успехът за новите предприемачи е много по-сигурен, когато производството (пазарът) са монополни. Причината за това е, че като правило големите в отрасъла са толкова уверени в своите възможности, че не допускат вероятността за изпреварване, като пренебрегват и следователно не наблюдават "малките" в същия отрасъл (пазар). В това е и шансът на "малките". Този предприемачески прозорец се отнася за благоприятни възможности за изменения в икономики с дълги периоди на натрупване и развитие. Предприемачески прозорец изменения в състава и структурата на демографския фактор Въпреки че демографските промени в населението като възрастова структура, равнище на заетост, образование и други са едни от най-ясно видимите и реално достъпни за наблюдение и анализ от всички предприемачи, в действителност към тях се проявява най-малък интерес. Няма обаче никакво съмнение, че предприемачите, които днес полагат основите на своя бизнес и не отчитат демографските промени в страната, ще претърпят разочарования. Новите предприемачи трябва да знаят, че качеството на структурата и състава на демографския фактор е практически качеството на фактора потребители, без които няма какъвто и да е бизнес. По тази причина отговорите на въпроси като: Каква ще бъде покупателната способност на.....?, Каква ще бъде структурата на населението в България след....години? ще бъдат от жизнено важно значение за много от предприемачите, които имат трайни намерения за бизнес в България. Днес мнозина от предприемачите отчитат, че броят на пенсионерите в България е значителен (над 2 млн. души), но за съжаление никой не гледа на тях като на сериозен "клиент", главно поради ниските им доходи. Но няма ли техният увеличаващ се брой при запазване на тенденцията за повишаване на доходите им да ги превърне в един от най-мощните консуматори на пазара? Нима не трябва да се очаква, че те също (при съответстващо равнище на доходите) не биха желали да получат своя дял от туристическия пазар, от развлечения, книги, храна, облекло, услуги и много други потребности. Отново ли ще чакаме да дойдат външни предприемачи и да отворят магазини за третата възраст и да произвеждат за тях специфичните предмети, храна, облекло и пр. В същото време дори там, където новите предприемачи са насочили своето внимание към възможностите, осигурени от промените в демографския фактор, се наблюдават типични български изкривявания. В резултат на това цели сегменти от пазарa се "оголват" и чакат своите организатори и създатели. По подобие на много от младите хора в развитите страни и в България много от тях се клонираха според определени предпочитания: екология, музика, танци, спорт и пр. Това естествено е съпроводено с определена външна проява, изразяваща се в специфичния начин на обличане и носенето на принадлежности - атрибути (значки, халки, колани, шапки и пр.). Тази особеност на младото поколение (желанието му да се отличава от другите, да протестира срещу определени порядки в обществото и пр.) с неподозирано внимание и активност се поддържа от производители и търговци в развитите страни, които виждат в нея благоприятна възможност за предприемачески доход. Трябва обаче да се отбележи, че предприемачите както в САЩ, така и в Европа правят това на приемливи, достъпни цепи, като отчитат, че младите хора са лица, чиято покупателна способност все още в голяма степен зависи от родителите им. За съжаление лицата, които предлагат подобни облекла и атрибути за младото поколение в България, практически ги правят недостъпни за голяма част от тях чрез предлагането им на неприемливо високи цени. По този начин те сами стесняват пазарната ниша, а от друга страна принуждават ония от тях, които имат желание да покажат своята принадлежност към една или друга група или стил на живот и не могат да задоволят своята потребност, да прибягват обикновено към криминални или други решения и прояви за придобиване на доходи за закупуването на необходимите дрехи и аксесоари. Задържането по една или друга причина на влиянието на демографските фактори върху пазара води в крайна сметка до преодоляването му, като често създава възможности за усложнения и изкривявания. Илюстрация на това е развитието на системата за висше образование след 10 ноември 1989 г. в България. Задържането и ограничаването на достъпа до висшето образование от страна на държавата чрез различни инструменти като държавна поръчка, квоти за специалности, приемни изпити, създаде благоприятни възможности за предприемачески действия от страна както на самите държавни образователни институции, така и от страна на частната инициатива за разширяване предлагането на този пазар. Днес практически броят на студените е удвоен спрямо равнището от 1989 година. Не така обаче стоят въпросите с преподавателския състав, който в преобладаващия брой висши училища и университети е запазил своята численост. Това говори практически за влошаване на подготовката на новите студенти и снижаване качеството на крайния продукт. Въпреки това образователният пазар остава една привлекателна предприемаческа възможност главно поради гарантирания (предварително събиран) доход, ниската цена на преподавателския труд и ниските разходи за обслужване на учебния процес. Предприемачески прозорец изменения във възприятията, настроенията, емоционалната нагласа и морала Днес електронните медии и пресата, както и пътната реклама се надпреварват да убеждават своите читатели и зрители, че употребата на тази услуга или стока е просто незаменима, че този или друг продукт е най-добрият за здравето им и пр. Какво всъщност е това? На какво разчитат производителите и търговците, когато влагат огромни суми за реклама? Какво очакват да се случи с потребителите, за да разчитат производителите, че ще подобрят своите позиции на пазара? Ключът за разбирането на тази ситуация се крие в промяната на възприемането на нещата. Ценностите, като основен компонент на културата на всеки индивид, имат свойството да се променят, да се развиват под въздействието на множество фактори. Един от каналите за осъществяване на това въздействие са средствата за масова информация. Много от производителите и търговците са разбрали, че възприятията на индивидите се променят, нещо повече, че могат да бъдат направлявани чрез множество инструменти за въздействие и главно чрез рекламата. Приложете за собствено убеждение христоматийния пример за това. Поднесете на клиент наполовина празна чаша с напитка. Опитайте след това с наполовина пълна чаша с напитка, поднесена с усмивка. Сами ще се убедите, че реакцията ще бъде различна. Следователно поведението на клиента зависи (в преобладаващ брой случаи) от това как ще бъде поднесена (рекламирана) напитката, а не от нейното количество или качество. По същия начин постъпват и рекламодателите. Те рекламират един и същ продукт. Този, който сте видели в магазина и не сте купили и този който, сте купили след рекламата. Продуктът, който купувате, не се е променил. Променило се е значението за Вас на това, което купувате, променило се е значението на това откъде купувате и защо купувате. Факторите за промяната на възприятията, както посочва П. Дракър, са не само икономически. Те могат да бъдат: подражание, желание за принадлежност към определена социална група или към определен тип поведение, натиск от страна на производителя, диференциране на предпочитанията, както и често не могат да бъдат намерени разумни на пръв поглед основания за промяната във възприятията. Предприемачът обаче трябва да се възползва от създадената благоприятна възможност и главно с помощта на електронните медии и пресата да оказва въздействие и да насочва желаните промени и по този начин да създава нова потребителска нагласа, ново потребителско поведение у клиентите, сегментирано по непознати досега линии. Такива могат да бъдат примерно: страхът от остаряване • употребявайте ................. , за да защитите кожата си от преждевременно остаряване;
страхът от наднормено тегло
страхът от заболяване
Много често възможността за промяна не може да бъде уловена количествено или чрез специални изследвания. Често пъти тя има само симптоми, уловими единствено с будността на предприемача. В този предприемачески прозорец промените са изключително бързи, защото тук, както бе показано, става въпрос не за факти, а за чувства, настроения, емоции и пр. По този начин отварянето на предприемаческия прозорец се извършва много бързо и това е една от причините за по-рядкото използване на възможностите, които той често предоставя за предприемачите. Вечните предприемачески прозорци Предприемачески прозорец удобството (или улеснението) Удобството или улеснението, което един или друг продукт носи в нашия ежедневен живот, са едни от най-важните потребителски полезности за индивида. Хладилникът, който се размразява сам, дистанционното управление на телевизора, алармата, видео- и аудиосистемите, саморегулиращата се седалка на колата, навигационната система в колата, маратонките с водно стъпало, саморегулиращите се матраци и хилядите подобни улеснения, които осигуряват по-голямо удобство и комфорт на потребителя и пр., описват наличието на един от вечните предприемачески прозорци, а именно по-високото удобство или улеснение. Източниците на улеснението могат да бъдат търсени в различни направления. Значителна част от тях могат да бъдат дефинирани в следните насоки:
Предприемачески прозорец Конвергенцията Ако се проследи развитието на човешкото общество, не може да не забележи, че една от неговите видими характеристики на развитието му е промяната в инструментите, с които различните човешки общества са изграждали материалните основни на своите общества. Това дава основание на някои учени да считат, че различните човешки общества се различават най-вече по инструментите, които неговите членове са използвали, за да създават материални и духовни ценности. Или, казано по-точно, инструментът е един от най-великите революционери в човешката история. Ако се проследи развитието на някои от първите инструменти в човешката история, ще се установи, че голяма част от тях са възникнали, като човешките индивиди са осъществявали конвергенция между различни стари инструменти и така са създавали новите. Ако се проследят два от основните инструменти от живота на първобитния човек - кремъчния нож и тоягата, колелото и конят - резултатите са копието и каруцата. Двигателят с вътрешно горене и файтона, или каруцата и парният двигател - резултатът е колата и камионът. И така по същия начин възникват радиотелефонът, електронната поща, асансьорът, самолетът и хиляди още инструменти на човешкото общество, родени от конвергенцията между два съществуващи вече стари инструмента. Това дава основание да се счита, че конвергенцията е една от най-старите благоприятни възможности за предприемачите. Друг е въпросът дали те съзнателно са я използвали, или това е било плод на случайността. Затова задача е да се превърне в поле на постоянно наблюдение и анализ относно възможностите за конвергенция на съществуващите около нас продукти и услуги в нови. Предприемачески прозорец образците от процесите и явленията в природата Природата е първоучителят на човека. От природната лаборатория вече няколко хилядолетия хората са усвоявали оръдия, инструменти и практически решения. Природата със съвършенството на своите процеси и многообразието на своите решения, с множеството неразкрити тайни е била, е и ще бъде вечен предприемачески прозорец, който ще бъде отворен винаги за будността на търсещия изследовател или предприемач. В търсенето на съвършеното и рационалното решение човекът има възможността да получи готови решения в няколко основни направления:
Независимо от широката достъпност на този предприемачески прозорец неговото практическо използване ще става все по-трудно и ще изисква все по-сложен и прецизен научен инструментариум за наблюдение, анализ и моделиране на природните процеси. Това обаче в никаква степен не намалява неговата значимост като източник на благоприятна предприемаческа възможност.
Предприемачески прозорци на прехода към пазарна икономика Предприемачески прозорец измененията в структурата и субектите на властта Когато през 1983 г. Дж. Кенет Гълбрайт е написал своя пореден бестселър "Анатомия на властта", едва ли е имал точна представа и надежда, че лансираната от него теза за все по-нарастващото влияние на голямата организация като източник на власт ще намери такова широко приложение в осъществяване на прехода към пазарно стопанство в страните от Централна и Източна Европа и по-специално в България. Нещо повече, изминалите години от началото на реформите към пазарно стопанство в България ясно очертават, че отличителен белег на реформите са не промените в структурата на собствеността (както това бе извършено примерно в Чехия, Полша и Унгария, където приватизацията - и касова, и масова, стартира още през първите 1-2 години от началото на реформите), а използването на преимуществата на принадлежността към различните големи организации и създаване на новите пазарни субекти и играчи. Българският модел на реформата към пазарно стопанство убедително потвърди лансираната теза на Голбрайт, че в края на XX и началото на XXI век принадлежността към големите организации ще бъде реално много по-силен източник на власт (следователно и на доходи), отколкото собствеността. Какво всъщност се случи? Как се получи така, че хора, които нямаха нито капитал, нито производствени мощности, нито добре обучен персонал, т.е. необходимите за успешното предприемачество ресурси, успяха да създадат всичко това. Нима само идеята, която имаха за бизнес, им бе достатъчна. Но нали и други имаха идеи за бизнес, а не успяха. Всъщност се бе случило нещо много просто. В резултат на уникалния шанс, който бе предоставен е преминаването на плановото стопанство към пазарна инициатива, се бе отворил един от значимите предприемачески прозорци в края на XX век, а именно промяната в структурата па властта. Голяма част от хората, които успяха през тези години (едни интуитивно, други организирано, а трети поради липса на избор), използваха преимуществото, което притежаваха, а именно: принадлежността си към различни големи организации на тоталитарната държава - партията, външнотърговската система, износни централи, системата на централизираното материално-техническо снабдяване, големите стопански организации и много други. По този начин, без да притежават реални (в традиционното разбиране) икономически ресурси, те съумяха да натрупат значителен икономически потенциал. Примерите за това са много. Първите и най-видими примери за това бяха създаването на частни или приватизирането на външнотърговските централи. За хората, които в продължение на 10, 15 и повече години са натрупали знания, конкретни умения, опит в контактите с външни организации, фирми и частни лица, не представляваше никаква трудност (когато това бе нормативно правно разрешено) да прехвърлят всичко това в новата частна организация. Те вършеха отново всичко (придобито като членове на съответната организация), както и преди, но вече само за своя сметка. По подобен начин постъпваха и работещите примерно в системата на материалното техническо снабдяване. Напущайки своите работни места, те носеха със себе си установените с продължение на години контакти, приятелства, както с производителите, от които се снабдяваха с необходимите материали, но и с най-добрите си клиенти. Те имаха най-голямото преимущество, т.е. имаха пазара, имаха платежоспособните клиенти. Не напразно сред средите на застрахователите по това време битуваше израз, че за учредяване на ново застрахователно дружество не е необходим начален капитал. Необходимо е някой да ти отстъпи един платежоспособен клиент за една година. Но за да имаш възможността да отстъпиш или да получиш един платежоспособен клиент, трябва да си бил твърде дълго време част от съответната голяма организация, нещо което не е възможно за хилядите други, желаещи същото. Следователно предприемаческият прозорец промяна в структурата и субектите на властта се отвори само за ония лица, които в продължение на много години са принадлежали към една или друга форма на голяма организация. В крайна сметка те са получили съществено преимущество в старта към пазарното стопанство и успешно са го материализирали. Същественото на този предприемачески прозорец се крие в обстоятелството, че той ще има твърде продължително действие и няма да се изчерпи само със съществуването си по време на прехода към пазарно стопанство и ще има съществено значение в предприемаческата практика в условията на пазарното стопанство. Главна причина за това е обстоятелството, че процесът на изграждане на новите големи частни организации тепърва започва и техните нови служители, придобили след известно време необходимите умения, знания, контакти и пр., ще имат същата възможност, както и тези, които са основали примерно голямата организация. Предприемачески прозорец различия в равнището на жизнения стандарт на различните национални стопанства Затварянето на централизираната планова система в рамките на политическата общност и формирането на тази основа на затворен, неконкурентен по своята същност пазар (СИВ) създаде не една илюзия за качеството, дизайна и функционалността на своите продукти и за стандарта на живот при социализма. С прехода от централизирана планова система към пазарно стопанство след 1989 г. всички тези "илюзии" рухнаха, съизмервайки се с образците на бит и потребление от развитите пазарни страни. Така се отвори един от най-големите по своите мащаби и дълбочина предприемачески прозорец в страните от Източна Европа, а именно - различията в жизнения стандарт на различните национални стопанства. Той се проявява във всички сфери на обществения живот - от производството на стоки за бита до оформлението и разпространението на вестниците и списанията. Конкуренцията на вносните стоки е повсеместна, активна и тотална. Успехът на вносните стоки се заключава в по-високата надеждност, по-добрия дизайн, по-голямата функционалност и пр. Вносителите на тези стоки са разбрали, че от потребителска гледна точка преходът към пазарно стопанство е преход към по-висок стандарт на потребление с тенденции за неговото изравняване с този на развитите пазарни икономики. Следователно до изравняването на стандарта на потребление и живот този предприемачески прозорец ще бъде отворен за тях. В преобладаващ брой случаи този прозорец се реализира в предприемаческата практика чрез внос на образци на новия на живот и потребление, а именно: коли, радиотелевизионна техника, офис оборудване, домакинска техника, санитарна и битова керамика и много други. Тази благоприятна възможност се използва главно от вносители (чужди и наши), които не пропускат и най-малката възможност за разширяване на собствените си пазари, създавайки по този начин все повече работни места за своите национални икономики. Нещо повече, те не пропускат да заемат наши пазари, с наши качествени продукти - типичен пример в това отношение е поведението на пазара на млечни продукти на френската фирма "Данон". В същото време, отварянето на този предприемачески прозорец създава неограничени възможности за много от производителите на аналогичните български продукти. Някои от тях чрез привличането на чужди технологии и коопериране ("Интерсервиз - Узунов" - Варна), други, като "М. Стоева" - със съвременния дизайн и системата на продажби, успяха да наложат своята продукция, успешно конкурирайки вносните аналози. Неизползването на благоприятните възможности, които предлага отварянето на предприемаческия прозорец разликата в стандарта на потребление и живот от страна на националните производители (и държавни, и частни) обрича българския пазар на просто разширение на чуждите национални пазари. Следователно използването на всяка една конкретна ситуация, която се предоставя чрез заявяването на потребност от продукти с по-добро качество, дизайн, функционалност, надеждност и пр, т.е. задоволяване на изискванията на по-високия стандарт на живот е благоприятна възможност, която всеки български предприемач трябва да използва в своята дейност. Предприемачески прозорец масови психични състояния: депресии, страх (потребност от защита), еуфории (потребност от изява) Преходът от централизирана планова икономика към пазарно стопанство е многоизмерен процес. Обикновено към него се гледа от гледна точка на цените на основните хранителни и нехранителни стоки, лихвените проценти, определяни от националната банка и от търговските банки, валутните курсове и много други "измерители" на процеса към пазарно стопанство. Неусетно и невидимо на пръв поглед в същото време се развиват и протичат процеси и явления, които далеч надхвърлят основните ежедневни човешки потребности и ценности, известни до този момент. Неусетно се извършва ограждане с нова стена, стената на страха. Тя се материализира във вид на двойни метални врати, електронни ключалки, алармени системи както за дома, така и за колата, офиса и пр. По този начин преходът създаде една нова потребност и заедно с това отвори един нов, непознат досега предприемачески прозорец - прозорецът на страха. Едва ли трябва да се описва с каква бързина той се отворя от новите предприемачи, колко бързо се сегментира, съобразно изискванията на пазара като:
и колко бързо тук се поражда истинска конкуренция. Както показва практиката обаче, този пазар търпи съществено развитие в последните години. Тук настъпват съществени промени в предмета на охрана, което води и до промяна в състава и качеството на охранителите на съответната собственост. Нарастването на приходите от интелектуалните производства съвсем естествено изисква и съответната им защита. Това създава естествено и новия сегмент в този пазар. Но по-важното тук е фактът, че самото развитие на прехода към пазарно стопанство непрекъснато ще създава нови психични състояния, които ще генерират нови благоприятни възможности за предприемачите. Това могат да бъдат депресията от изпадането на много хора в положението на безработни, от невъзможността да намерят работа, съответна на квалификацията и възрастта им, от невъзможността за младите хора да намерят работа след завършване на специалното си или висшето си образование и пр. Емоционалните процеси и нагласи в обществото (дори и днес във времето на всеобщ песимизъм) могат да бъдат и с положителен знак. Един от последните и най-ярко откроили се примери в това отношение е непознатото емоционално състояние, в което изпада цялата страна след победите на нашия национален или клубен отбор по футбол над водещи футболни сили. Какво се случва всъщност от предприемаческа гледна точка. Всъщност се отворя един нов непознат предприемачески прозорец вследствие на еуфоричното състояние на нацията след победа над водеща футболна сила. Някои от новите предприемачи реагираха мигновено и още на другия ден и на последващите мачове зрителите носеха в ръцете си хиляди национални флагове - нещо непознато до този момент у нас. Този предприемачески прозорец има твърде кратък живот и предполага бърза реакция от страна на предприемача.
|