Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)| Предприемачеството движеща сила на Г |
 |
 |
 |
|
Предприемачеството – движеща сила на Г Ключов елемент на съвременната пазарна икономика е предприемачеството(П).Без него е невъзможно да се осигури нормално функциониране и динамично развитие на съвременната иконом. реалност.П е сложно соц-икономическо явление,което не само предполага инициатива,активност и самостоятелност на иконом.субекти,но и визира конкретен начин за организация на производството.Главната цел на всяка предприемаческа дейност е произв-вото на материални или др. блага и услуги,задоволяващи нуждите на потребителите,на целевите пазари за получаване на печалба и предприемачески доход.То създава нови раб.места,попълва бюджетите на д-вата и местните власти чрез плащане на данъци и т.н. Както твърди известният австрийски икономист и социолог Шумпетер, П като иконом.фактор по своята значимост е на едно равнище с капитала,труда и земята. 3.1.Осн. видове организация на предприемаческата дейност Предприемачът като субект на икономическата дейност притежава комплекс от права и задължения.Много автори открояват правата му за създаване на предприятието,придобиване на активите на др.предприятия и продажба на своите активи;участие в дейността на др.бизнес субекти,наемане и уволняване на сътрудници,разработване и реализиране на бизнес програми,свободно използване на печалбата на предприятието,оставаща след изплащането на данъците и др. задължителни плащания,осъществяване на валутни операции в ред установен от закона и т.н. Предприемаческата дейност да се извършва в определени организационни рамки на разл вид производствени и търг предприятия,учреждения,обединения,съюзи. Предприятията могат да бъдат няколко вида: 1.индивидуални – осноивани на личната собственост на физ.лице и изключително на неговия труд 2.частни – основани на собствеността на отделния гражданин, с право на наемане на раб.сила 3.държавни – основани на общодърж. собственост 4.съвместни – създаване чрез обединение на имуществата на разл. собственици,предприятия в т.ч. на чуждестранни юридически лица и граждани 5.арендни – основани на договорно временно владение и използване на имущество,което е необходимо на наемателя за осъществяване на предприемаческата дейност. П може да се прови чрез разл. форми и типове : индивидуално и колективно,еднолично и съвместно,частно и държ,производствено,търговско,финансово и т.н. По функционално-отраслови признак могат да бъдат дефинирани промишлени,селскостопански,търговски,транспортни,производствено-търговски,търговско-посреднически,строителни,иновационни,лизингови,банкови,застрахователни,туристически и др.предприятия. В зависимост от юридическата форма предприятията могат да бъдат : физически и юридически лица.Юридическите лица са АД,ООД,КД,СД. В зависимост от размера на бизнес единиците предприятията биват малко,средно и голямо. Най-очевиден критерий за различаване на типовете предприемачество и формите за организация на предприятията е формата на собствеността,в съответствие с която съществуват частни и държавни бизнес субекти или частно и държ.предприемачество. Изборът на форма на бизнес и търг. дейност в значителна степен се определя от размера на капитала, личните качества на предприемача и функционална насоченост на предприятието,отраслова и общоиконом.ситуация в страната,мащаби на предполагаемата дейност,соц и политическа обстановка в д-вата и т.н.Според германския изследовател Либерникел никой не може да си представи иконом.с-ма както без големите предприятия,така и без малките и средните. Стр-рата на организацията зависи от: -законодателството на страната -интересите,потребностите и ценностната с-ма на създателите на предприятието -целите и задачите на мениджмънта и сътрудниците на предприятието -направленията на дейността на предприятието и стратегията,която да предприема и реализира. Глобалната икономика е предизвикателство пред мениджмънта на предприятието,който не може да се съобразява с формата за приспособяване на организационната стр-ра към изменненията на външната среда с цел осигуряване на допълнителен положителен ефект от управлението.Главната цел на създаването и функционирането на предприятието е получаването на максимално възможна печалба чрез реализация на продукцията 3.2.Малките и средните предприятия – най-разпространената форма за организация на предприемаческа дейност Г е „икономическа политика,отговаряща на интерсите на частното П.Границите на малките предприятия зависят от законодателно установените от държ.органи или от др. представителни организации критерии(показатели), конструиращи същността на това понятие.Малките и средни предприятия в развитите индустриални д-ви до голяма степен опр. темповете на иконом.разстеж,стр0рата и качеството на БНП,формирайки го в обем 40-50% ,а в някои отрасли до 70-80%. В доклада на М/унар бюро на труда на 85-тата сесия на М/унар конференция на труда (1997г.) : до 19 човека- микропредприятия до 99 – малки от 100 до 499 – средни над 500 – големи. В ЕС се използва друга класификация: До 9 души – микропредприятия; От10 до 50 души – малки; От 50 до 249 души - средни Комисията БОЛТЪН счита,че малки и средни са фирмите,които отговарят на следните критерии: -заемат малък пазарен дял; -собствеността и управлението на практика са на едно лице; -имат проста стр-ра на управление; -независими са юридически и фактически; -гъвкавостта и бързината на вземане на решение,прякото предване на инфо,бързата реакция при протичащите изменения,малките оперативни разходи,малкия фонд аб.заплата,скромните инвестиционни възможности и т.н. КАТО УНИВЕРСАЛЕН ПРИЗНАК СЕ ИЗПОЛЗВА БРОЯ НА ЗАЕТИТЕ.Счита се,че единствено той е достатъчно диференциран и неутрален критерий за сравнение. В световната практика всички предприятия, в които работят по-малко от 500 души се разглеждат като малки и средни. Във Великобритания за малко предпри тие се счита компания с числен състав по-малък от 200 души в производствения сектор,а в строителството – до 5 работника.Във Франция средни са предприятията от 50 до500 заети.Предприятия с брой на работещите в тян се класифицират като занаятчийски. В България се акцентира в/у количествения критерий за разграничаване на малките и средни предприятия.Според закона за малките и средни предприятия SME са микропредприятията,малките и средни предприятия. Микро-до 10 души персонал Малки- до 50 души Средни-250 души. Едно от условията за функциониране на сектора на малките и средните предприятия е степента на развитие на неговата инфраструктура,която в Б-я започва да се развива все по-интензивно.Субекти на малкия бизнес са и физически лица,занимаващи се със стоп. дейност . Класификация на предприятията според показателя собственост: -акционерни малки и средни предприятия -кооперативни малки и средни предприятия -малки предприятия – филиали на големи корпорации -малки предприятия – филиали на държ.обединения -смесени държвно-частни SME -собствени малки и средни предприятия Касификация на предприятията според характера на труда в предприятието: -индивидуални частни фирми,използващи наемни работници -индивидуални частни фирми ,неизползващи наемни работници Класификация според отношението към големите предприятия: -независими SME -зависими SME , като същите са субконтрактори на големите предприятия. Класификация според ширината на пазара: -SME, работещи на местен пазар -SME, работещи на нац.пазар -SME, работещи на м/унар пазар Класификация според темповете на разстеж: -SME със слаби темпове на растеж и нарастваща задлъжнялост -SME със слаби темпове на растеж и слаби темпове на растеж на рентабилност -SME с високи темпове на растеж и увеличаваща се задлъжнялост -SME с високи темпове на растеж и рентабилност Класификация според отрасъла : -традиционни SME -иновативни SME Световние тенденции за развитие на SME в началото на XXIв: -създаване и развитие на малки независими предприятия -малки предприятия,обслужващи големи предприятия -кооперация м/у малки и средни предприятия -създаване на малки многопрофилни компании 3.3.Корпорацията – организационна форма на П Думата corporatio (лат.ез.) означава обединение,общество,съюз.Корпорациите възникват още в средните векове, като реминават през няколко етапа на развитие.Съвременното значение на това понятие визира оптимална форма на организация на голямо мащабно производство на продукти в условията на глобална икономика.Именно корпорациите дефинират иконом. и политическа мощ на индустриално развитите страни.Например в САЩ корпорациите са само 18% от промишлените фирми, но те произвеждат 90% от обема на промишлената продукция. ТНК притежават огромен икономи1ески,производствен,научно-технически потенциал,който по своята мощ и възможности превъзхожда някои потенциала на някои д-ви.Решенията,които се вземат в техните щаб квартири, са способни да оказват съществено влияние на съдбата на милиони хора ,д-ви и цели региони..Затова според Голбрайт големите корпоративни стр-ри са основа на индустриалната с-ма. Според някои автори ,най-голямото предимство на големите фирми е възможността да организират масово произв-во и да внедрят широко иновациите,защото са способни на големи инвестиции и провеждане на сериозни научни разработки.Големите корпорации са най-устойчивият вид иконом.актори.За разлика от SME тяхната дейност много трудно може да бъде преустановена.При финансови,управленски и др. проблемикорпорациите обикновено сменят собствениците си,а не се ликвидират. Корпорацията е слижна социално-икономическа и техническа с-ма, интегрираща разнородни ресурси и фактори ,хора,предприятия,обединили се за осъществяване на съвместна дейност и достигане на общи цели.Организацията и управлението на ТНК водят до синергичен ефект.ТНК имат възможност да акумулират повече ресурси ,които да се използват по-ефективно.При корпоративната форма на организация на производството се създават благоприятни условия за привличане на инвестиции,акумулиране на постъпления от разл.източници Днес корпорацията често предполага обединение на АД или др. фирми от разл сфери на дейност: промишлена,търг.научно-техническа,маркетингова,пласментна и др.Целта на обединението им предполага разработване на съгласувана политика за специализация и интеграция на производството,за създаване на еднотипна продукция ,за разделяне на пазарите на пласмент,за разпределяне на капиталните вложения,за коопериране в R&D сферата и за усвояване на производството на нова продукция. През 80-те години диверсификацията на производството и създаването на многоотраслови холдинги и конгломерати се разглежда като начин наповишаване на конкурентоспособността на компаниите.Ресурсите се преразпределят в по-слабите поделения. През 90-те год. в условията на Г на инфо,финансовите и чов.ресурси и разпространението на електронната търговия се засилват обратните тенденции:корпорациите се освобождават от непрофилните си произв-ва,разпродават акциите си и се концентрират в/у осн.,най-перспективните видове дейности,например: разработване на know-how и нови продукти. Корпорациите играяр ключова роля в съвременната икономика.Същевременно ,х-рът и особеностите на корпорацията се определят не само от мащабите на нейната дейност,но и от факта,че тя е завършена иконом. и юридическа форма на отделяне на собствеността от управлението.Ограниченията за имуществена отговорност позволяват на много индивиди да инвестират в корпорацията ,а това дефинира понижаването на риска. Недостатъци на корпорацията са трудностите,свързани с нейното създаване, оформление, регистрация,които изискват значителни усилия и средства.Съществен недостатък е и голямото данъчно бреме. Най-съществената черта на корпорацията е установяването на монопол в/у произв-вото и разпределението на опр.продукти.Политиката на корпорацията предполага стремеж към установяване на високи цени и утвърждаване на едноличен контрол на принципи на пазарната икономика като свободна конкуренция и конкурентна среда.Тук задачата на д-вата е да реализира специална антимонополна политика, възпрепятстваща утвърждаването на монопола и защитаваща конкуренцията.Повечето индустриално развити страни приемат т.н. антитръстови или антимонополни закони.Това са комплекс от закони срещу недобросъвестната конкуренция, забраняващи споразумения за разпределяне на пазара и установените монополни цени.
|