Home Икономика Форми на взаимодействие му малките предприятия и големия бизнес

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Форми на взаимодействие му малките предприятия и големия бизнес ПДФ Печат Е-мейл

Форми на взаимодействие м/у малките предприятия и големия бизнес

6.1. Аутсорсингът- бизнес стратегията на предприятията

Аутсорсингът предполага изпълняването на опр бизне -ф-ии (производствни,сервизни,инфо,финансови,управленски) от външна организация,разполагаща с необходимите за това ресурс,обикновено на основата на дългосрочни споразумения.Поради процесите на Г през посл 10-15 год , аутсорсингът може да бъде дефиниран като съвременна методология за създаване на високоефективни и конкурентоспособни организации в условията на ожесточена конкуренция.Много съвременни специалисти в сферата на практическия мениджмънт разглеждат аутсорсингът като процес,включващ придобиването на услуги.

Значимостта на аутсорсингът се обуславя от нт мащабите на неговото разпространение в световната икономика.Според изследвания на американската консултантска група McKinsey,51% от обема на бизнеса в САЩ през 1997г. се създава чрез аутсорсингови операции,а в Германия този процент е 46%.Резултатите от аутсорсинговата дейност се проявяват в най-важните сектори на дейността на компаниите- R&D,обслужване на к;иентите,производствени ф-ии.40% от водещите производители доставят чрез аутсорсинг 90% от необходимите им за произв-вото на крайния продукт детайли.Силно разклонена мрежа от доставчици по аутсортинговите контракти се формира и в европ автомобилна промишленост.Години наред немския концерн BMW доставя на англ компания Rolls Royce 30 % необходимите й комплектуващи изделия.

В усл на Г, епизодичните примери за делегиране на отделни бизнес-процеси на трети актори се заменят с масовото приложение на аутсорсингът в преуспяващите предприятия.Продължителният период на действие на аутсорсинговия контракт предполага много високо равнище на взаимно доверие на участващите страни.Отговорността за действията или бездействията на outsourser-а (този ,който изпълнява поръчката) е значително по-голяма в сравнение с обикновените договори за покупко-продажби.Осн предпоставка за иницииране на аутсорсингови отношения е взаимната изгода на страните.

Аутсорсингът предполага  не само  делегиране на пълномощия на изпълнителя,но и на отговорност на производството и предоставянето на опр продукти на предприятията –партньори в бизнеса.Според редица специалисти стремителното развитие на инфо с-ми  и технологии довежда до разпространението на аутсорсинга като методология на бизнеса.Безспорен лидер в областта на аутсорсинга днес е IBM Global Services на корпорация  IBM ,която използва над 100 сътрудника в 160 страни.

Microsoft например поставя на едно от първите поважност места процеса на обучние на персоналана компаниите-клиенти.Microsoft предава на аутсорсингови обучаващи компании обучението на партньрите си.Днес осн задача на световноизвестния гигант е да осигури компаниите-аутсорсери с необходимата документация.Когато корпорация Apple Computer,заема лидерска позиция на пазара,тя предава 70% от операциите си за произв-во на готови изделия и компоненти  на предприятия от аутсорсинговия бизнес,в това число R&D,произв-вато на принтери и др.Изследванията сочат че днес корпорация FORD поръчва на др компании 2/3 от необходимите й комплектуващи изделия,а много фирми,в частност Dell и Compaq преминават към 100% производствен аутсорсинг.

Аутсорсингът е продукт на съвремнните тенденции за развитие на световната икономик,тенденции,противоположни на монополизацията.

Аутсорсингът е методология за адаптация на управл на предприятието към усл на оазара,позволяваща бързо навлизане в нов бизнес, чрез използване на всички налични възможности на външната среда.

Независимо от триумфа на аутсорсинга на световната иконом сцена ,съществуват редица проблеми,свързани с използването му.Приложението на аутсорсинга е възможно само в условията на развита конкурентна среда.Поради тази причина реализацията му при новостартирали бизнес-процеси е невъзможна.В усл на една силна конкуренция,без която приложението на аутсорсинга е невъзможно по принцип,малкия бизнес е поставен в много твърди рамки.

6.2.Субконтрактните отношения –осн форма на взаимодействие м/у малкия и големия бизнес

Времето на вертикалната интеграция вече е отминало.Основаните в/у нейните принципи предшприятия постепенно се заместват от партньорства м/у големите и малките предприятия.Големият бизнес има нужда от малките предприятия,защото , зада запази конкурентоспособността си,той следва да прилага комбинирана стратегия-основана на диференцираната продукция.Тези и др причини предоставят шанс на SME за изява на м/унар пазар.Ролята на SME за иконом прогрес в развитите и развиващите се страни е общопризната.Това е причината те да бъдат дефинирани като гръбнака или сърцето на пазарната икономика.

Контракторите подбират с изкл прецизност своите контрагенти,за да избегнат христоматийните примери,при които SME се окзват неспособни да се справят с зпълнението на изцяло или частично дадена им поръчка.Важно за SME е да се възползват от предоставените възможности да изградят най-добрия конкурентен профил,който би представлявал интерес за даден клиент.Кооперирането м/у SME и  bigness може да окаже важно не само за повишаването на конкурентоспособността на отделните малки предприятия,но и за благоприятно индустриално развитие на дадена страна.

6.2.1.Видове субконтрактинг

Субконтрактната с-ма визира оптимизирането на дългосрочни договорни отношения м/у голяма компания-поръчител и малки предприятия  за доставки на полуфабрикати или услуги от производствен х-р.Осн субект на тези отношения е субконтракторът.Той изпълнява поръчката за сметка на контрактора или по негово нареждане.Субконтрактните отношения могат да бъдат формулирани тясно и широко.Тясното опр на субконтрактинга визира доставката на индустриални продукт,произвеждани от малки и средни предприятия,които работят на основата на подетайлна,възлова,модулна специализация.Най-широкото опр за субконтрактинга е произв-во на продукти от едно предприятие по инструкции на друго.

За ТНК главният иконом ефект от подобна производствена кооперация с намаляване  на себестойността на произведената продукция.Осн полза за локалните SME е гарантирания пласмент на тяхната продукция.Когато се коментира субконтрактната с-ма не може да не се спомене един от осн й аспекти- степента на зависимост на субконтрактора от поръчителя.Степента на подчиненост зависи от формата на субконтрактните отношения м/у фирмите.Дълбокоспециализираните субконтрактори се намират в по-изгодно положение,отколкото самостоятелните малки предприятия,зависещи от колебанията в търсенето на техните продукти.Оценката на зависимост може да се доведе до следните степени:

-абсолютна-100%

-силна-60-80%

-умерена-30-60%

-слаба-до 30%.

1.Американските  субконтрактори не зависят от производителите на крайната родукция

2.Цената е осн критерий,по който амер.фирма-поръчител избира доставчик

3.Контактите м/у амер.фирми-доставчици и техните клиенти се ограничават в рамките на конкретни връзки

4.амер фирми-доставчици не използват с-мата нула дефекти.Те подчертават,че при тях е създаден прецизен контрол на качеството на произвежданата продукция,но рядко се опитват да провеждат политика на вграден контрол на качеството.

1.В Япония производителите на крайна продукция и доставчиците са обединени от обща цел-максимални намаление на разходите за произв-во и едновременно с това осигуряване на високо качество.

2.Някои японски компании използват услугите само на един субконтрактор ,доставящ опр детайл или възел

3.Х-на черта на големите японски фирми-производители на крайна продукция е тясното сътрудничество с доставчиците при разработване на нови продукти.

4.Японските фирми-поръчители избират доставчици,като се ръководят от съвместимостта на оборудването и неговите възможности,а не цената на доставяния продукт

5.Японските производители  на крайна продукция предпочитат да работят със  субконтрактори не само произвеждащи политика на нула дефекти,но и имащи капацитета да осъществят доставка just in time.

6.3.Франчайзингът(Ф) – възможности за взаимовръзка м/у малките предприятия и големия бизнес

Началото на ф с-ма се поставя в САЩ,след II св.война.Франчайзингът визира с-ма от договорни отношения м/у голямо и малко самостоятелни предприятия,при която последното получава правото на произв-во и резлизация на опр вид стоки и услуги,от името,и под търговската марка на голямата фирма.Голямото предприятие наречено франчайзер заема стабилно място на опр пазар.Често то разполага с известна на потребителите търг марка.Голямото предприятие сключва договор с вече съществуваща или новосъздадена малка самостоятелна фирма,франчйзи за произв-во на стоки,услуги ,съответстващи на стандартите за качество,осигуравани от голямата компания.Франчайзерът гарантира правото на франчайзи да продава стоки и услуги,да използва търг марка и/или бизнес модела ,разработен от франчайзера.Франчайзинговите отношения се използват ефективно в разл сфери на икономиката:развлечения,пътешествия,спорт,здравеопазване,строителни услуги,образование и др.Франчайзингът съществува в няколко разл форми:

1.вътрешен-двете предприятия на територията на една страна

2.външен

3.стоков-изключителна дистибуция(Coca Cola, Shell, OMV)

4.производственият Ф се прилага в сфера на производството

5.делови(или бизнес)Ф.При тази форма Ф лицензира бизнес-формата,орг.с-ма и търг марка на своите франчайзи.Това е най-популярния вид Ф,при който компания франчайзер продава на др компании правото на откриване на фирми под името на франчайзера(напр предлагане на професионлни услуги,магазини,хотели).Тази форма на Ф води до нарастване на продажбите на всички страни в договорната с-ма.

6.корпоративен Ф-той обединява всички видове Ф

Ф договори са 2 типа:

-договори за продажба на продукт

-договор от корпоративен тип

-еднолично лицензионно споразумение за Ф

- договори за дистрибуция на продукцията

-споразумение тип бизнес-формат,при които съществува пълна идентификация на дилъра с продавача

- мастър-Ф се отличава с Ф на развитието по това,че мастъра получава да развива субфранчайзинг с трети фирми.

Задължения на франчайзера:

1.обучава персонала на франчайзи,който трябва да усвои неговите методи на работа и управление

2.франчайзерът провежда маркетингови изследвания,консултира.

3.франчайзерът предоставя на франчайзи оборудването и технологиите си за ползване

Задължения на франчайзи:

1.спазване на инструкциите и спецификациите на франчайзера

2.следване за редовно изплащане на фиксираните в договора на –плащания за ползване на марката на франчайзера и процент от обема на продажба

3.поемане на отговорността постоянно да съдейства за поддържане на търг марка и репутацията на франчайзера и на цялата с-ма.

Осн. проблеми:

McDonald’s във Франция включва в менюто си популярен френски сос-продукт,който не е предвиден от стандартите на франчайзера.Поради тази причина френския франчайзи е лишен от лиценз.Изводи за развитието на Ф:

1.Ф показва,че той се заражда първоначално в практиката

2.началният етап на възникването на франчайзинговите отношения предполага предоставянето на правото на реализиране на продукцията на крупен и известен производител и използването на известна търг марка.

3.Осн предимства:възможност за получаване на значителна печалба без да се инвестира във високорискови дейности,възможност за бързо разширяване на дейността чрез ползване на чужди ресурси.

КЛАСТЪРИ – те играят важна роля за изграждането на взаимоизгодно сътрудничество м/у малките и големите предприятия.Те се разпространяват активно както в развитите така и в развиващите се страни.Съвременните икономисти дефинират КЛАСТЪРИТЕ като концентрирани по геогр признак групи от взаимосвързани компании,от специализирани доставчици,фирми от разл отрасли,както и свързаните с тяхата дейност организации.Най-известните примери за с-ми от класърен тип са кооперациите на компаниите в сферата на инфо технологии(The Silicon Valley-USA),,кинопроизв-вото(Hollywood,USA).

Кластърите изпълняват ролята на точки на растежа на вътр пазар.Важна отличителна черта на кластъра е неговата иновативна ориентираност.К често се формират там,където се реализират или се очакват иновации в техниката и технологията на произв-во

Видове кластъри:

-устойчиви,към които се отнасят енергийният,металургичният и машиностроителният.

-потенциалните-тези на бизнес услугите и здравеопазването

-латентни-тези от ХВП и строителната индустрия.

ТОЛИНГЪТ

Нова форма на м/унар кооперация м/у малкия и големия бизнес.Толингът е всяко обработване или преработване на материала до получаване на нова продукция.Поръчител е компания,която предава суровината за преработване.Преработващата страна понякога наричана производител,предприемач,обработващ или контрактор е компания която осъществява преджидени ж технологията за производство бизнесоперации.

Понятието tolling се използва за дефиниране на операции на преработване на суровини,предоставяни от чуждестранни компании.Тези суровини не се обмитяват,както предполага самото название на термина.Има 2 подвида:

-толинг с предоставяне на данъчни преференции

-толинг без предоставяне на даннъчни преференции.

Толингът е разновидност на субконтрактинга.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG