Joomla Software solutions Template

Payday loan

Предприемачески   стратегии,    разглеждани    от   Питър Дракър

21.1. Най-бърз с най-голямото.

С прилагането на тази стратегия се цели да се заеме постоянно водеща позиция. Тя е с висока степен на риск, но с най-големи възможности за успех. При нея не бива да се допускат грешки, тъй като не позволява втори опит.

Тя изисква амбициозна цел, за да не се стигне до провал. Винаги е насочена към създаването на нов отрасъл или на нов пазар. Тази стратегия насочва предприемача към създаването на нещо истински ново и принципно различно. За нейното осъществяване е нео­бходим обмислен и внимателен анализ и концентрация на усилията, ясно определяне на целта и насочване на усилията и мобилизиране на ресурсите към нея.

След успешното нововъведение е необходимо да се отделят повече средства за изследвания, да се разкриват нови начини на употреба на продукта и да се привличат нови клиенти. Стратегията изисква да се свали от употреба продукта или технологичния процес преди да   бъде   използван   от   конку-

рентите, като веднага се започне работа върху новия продукт. Трябва систематично да се намалява цената на продукта или процеса, за да се ограничават конкурентите.

Стратегията трябва да се използва за основополагащи но­вовъведения. В противен случай е много рискована. Тя изисква задълбочен анализ и истинско разбиране на източниците на новаторството и тяхната дина­мика. За нейното прилагане са необходими значителни ресурси.

21.2. Бий ги там, където ги няма.

Тази стратегия обединява две различни предприемачески стратегии — съзидателна ими­тация и предприемаческо джудо.

А/ Съзидателна имитация — Имитация е, защото това, което прави предприемачът, вече е направено от друг. Съзидателна, защото трябва да се прояви творчество на базата на това, че той разбира нововъведението по-добре от онези, които са го създали и реализирали.

За прилагането на тази стратегия се изчаква някой друг да създаде новото. След това предприемачът изгражда около него продукта според изискванията на клиентите. Чрез съзидателната имитация се установяват стандартите и се завладява пазара.

Тази стратегия има за цел да се заемат водещи и дори доми­ниращи позиции на даден пазар или в дадено производство.Тя е много по-малко рискована от стратегията "най-бърз с най-голямото". Прилагането й се свързва с вече установен пазар от първоначалния внедрител на продукта, по-голямо търсене на продукта на имитатора, известни пазарни сегменти или възмож­ности за лесното им устано­вяване. Изследването на пазара до момента на внедряването на имитационния проект може да разкрие какво се купува, отно­шението на клиентите към проду­кта и да се предвидят съответни действия на имитатора.

Съзидателният имитатор използва успеха на другите. Той не е новатор в истинския смисъл на думата, тъй като не изобретява продукт. Той само усъвър­шенства съществуващия продукт и го позиционира на определен пазар, като отчита липсващите елементи в него. Позицио­нирането на пазара трябва да бъде съобразно позициите на клиентите. Стратегията е пазарно фокусирана.

Изискванията към прилага­нето на тази стратегия са следните:

а/ тя изисква бързо растящ пазар; чрез нея се задоволява търсене, което вече съществува, без да създава ново.

б/ изисква да се отчитат значителните рискове и да се извежда правилно тенденцията на пазара.

в/ тя се проявява като най-ефективна в областите, свъзани с авангардните технологии, тъй като внедрителите на високи технологии са най-малко пазарно ориентирани - те са фокусирани главно към технологията и продукта. Поради това те не могат да обмислят успеха си и не могат да удовлетворят търсенето, което са породили,

г/ тази стратегия е насоча към създаването на пазарно господ­ство. Затова тя е най-подходяща за прилагане по отношение на по-значими продукти, процеси или услуги.

д/ необходимо е постоянно вни­мание, гъвкавост, готовност да се приемат повелите на пазара, уси­лена работа и всеобхватност на предприемаческите действия.

Б/Предприемаческо джудо - смисълът на тази стратегия се състои в отстраняването на лидера от неговите водещи позиции. Тя носи най-малък риск и има най-големи шансове за успех. Също е насочена към завоюване на водещи позиции в отрасъла. Тя се проявява на базата на навиците на основните производители. Дракър определя 5 общи отрицателни навика, които позволяват на предприема­чите да използват тази стратегия и да заемат челно място, като изпреварват установените компании:

а/ високомерието на компаниите, което ги принуждава да вярват, че нищо ново не може да се създаде извън тях.

б/ стремежът да се "обере каймакът на пазара", т.е., да се вземе неговата доходоносна част. Това обаче е нарушение на еле­ментарните управленски и иконо­мически правила и води до загуб­ване на пазара.

в/ третият лош навик е свързан с качеството. Обикновено производителите считат, че продуктът има високо качество, защото се произвежда трудно и струва скъпо. Това е признак на некомпетентност, тъй като клиентът търси това, което е полезно за него.

г/ заблуждение за "бонифицира-ната" цена- тя винаги е покана за конкурента. Погрешно е да се смята, че тя ще доведе до по-висока печалба. По-високата печалба, получена чрез пови­шаване на цената отваря пътя за конкурентите, които за кратък период от време ще отстранят лидера.

д/ занимаването с максимизиране вместо с оптимизиране на произ­водствения процес - това е характерно за крупните компании, притежаващи големи ресурси. Изразява се в стремеж да се задоволи всеки отделен потребител с един и същ продукт.

Тази стратегия насочва усилията към осигуряване на пазар, който утвърдените лидери не защитават добре. Когато прилагащите стратегията получат пазара и съответните приходи, те разширяват и завладяват нови пазари, като повтарят стратегията. Те проектират продукт, който е специфичен за даден пазарен сегмент и е оптимален за него.

Стратегията      е      особено успешна в следните ситуации:

а/   когато   утвърдените   лидери отказват   да   се   възползват   от неочакваното, като го пропускат или се стремят да го отстранят;

б/ когато новаторите, предлагащи на пазара нова технология се държат като класически монополисти, т.е., искат да "оберат каймака" и да получат "бонифицирана" цена. Това създава условия за останалите предприемачи да приложат стратегията предприемаческо джудо. Лидерът може да се задържи на пазара само, ако се държи като "доброжелателен монополист", т.е., да снижава цените преди конкурентът да се намеси и да въвежда продукти преди него.

в/ тази стратегия е ефективна, когато пазарът или отрасловата структура се променят бързо.

Стратегията предприема­ческо джудо винаги е пазарно ориентирана и фокусирана. За нейното използване е необходимо да се направи анализ на състоянието на производствената дейност, производителите и доставчиците, техните на­вици, особено отрицателните и техните политики. След това вниманието се насочва към пазарите, като се установява мястото, където тя би имала най-голям успех при най-малко съпротивление. Тази стратегия изисква наличието на истинско новаторство, защото не е достатъчно да се предлага същия продукт, макар и на по-ниска цена. Необходимо е да има нещо ново, различно, което да отли­чава предлагания продукт от съ­ществуващия.

Стратегията е насочена към завоюване на челна позиция и господстващо положение, но не на база конкурирането с лиде­рите, а на база липсващия елемент в продукта.

21.3. Екологични ниши.

Тази стратегия се прилага от предприятия, произвеждащи от­делни елементи за цялостния продукт, който се окомплектова в други фирми. Стратегията е насочена към установяването на контрол. Тя цели завоюването на монопол в ограничена област. Дава възможност прилагащите я да не се влияят от конкуренцията. Те печелят от своята анонимност, незабележимост, макар че про­дуктите им имат основно зна­чение за производствения процес. Те печелят от това, че са толкова незабележими, че никой не се опитва да ги конкурира. Те съществуват и се развиват главно поради своята специализация и уникалните качества на своето производство, без чиито проду­кти не може да продължи произ­водствения процес и да се произ­веде основния продукт. В основата на прилагането на стратегията стоят специализи­раното знание и квалификация за производството на продукта и специализираното знание за пазара.

Дракър определя три стра­тегии, свързани с екологичната ниша - гранична, специализирана по квалификация и специа­лизирана по пазар.

А/ Гранична стратегия — тя е свързана   с   разработването   на продукт, който заема "гранична позиция" спрямо основния и е необходим, за да се осигури ефективността на основния процес. Отнася се за продукт, явяващ се помощно средство, без което не може да се реализира процеса. Рискът да не се използва продуктът трябва да бъде по-голям от неговата цена. Предлагането на продукта да бъде толкова ограничено, че да бъде удовлетворявано от първия, който го произвежда. Тази екологична ниша се запълва само от един вид дейност. Такива позиции не се откриват лесно. Те възникват само в ситуации, при които се проявяват несъответ­ствия. Свързани са със сериозни ограничения         и         рискове.

Дейността се разраства трудно, независимо от възможността продуктът да се продава на ниска цена. Търсенето на продукта зависи от производствения процес или от основния продукт, за който се явява главен елемент. След постигане на целите фирмата влиза в етапа на своята зрялост. Тя може да расте или да се свива според растежа или свиването          на          крайния потребител. Може да се окаже изведнъж морално остаряла, ако друг производител отклие нов начин за удовлетворяване на същата потребност.

Б/ Стратегия специализирана по квалификация и умение - Пазарната ниша се завладява на основата на развитието на високо умение в дадена област още в началния етап. След постигане на контролираща позиция благода­рение на специализираното уме­ние, предприемачите се стремят да я запазят за себе си. Тази стратегия може да се прилага при производството и при бартерните сделки. Тя се използва още в самото начало от развитието на нов отрасъл, нова клиентела, нов пазар, ново направление.

За завоюването на специа­лизираната ниша е необходимо винаги нещо ново. Тази ниша рядко се открива случайно. Нужно е системно изследване на възможностите. Предприемачите търсят място, където могат да развиват специализирани умения, така че компанията да стане лидер. Новото предприятие може да завоюва контролна позиция.

Специализираната квалифи­кационна ниша се нуждае от умения, които са уникални. Необходимо е постоянно пови­шаване равнището на уменията на стопанската организация и често сменяне на нейния облик.

В/ Специализиран пазар — тази стратегия се изгражда около специално знание за пазара. За прилагането й предприемачът трябва да си отговори на въпросит: какви са благоприят­ните възможности от това, което предоставя уникалната ниша и какво трябва да се предприеме, за да се настани неговата фирма на пазара преди конкурентите.

За прилагането на стра­тегията трябва да се спазват следните изисквания:

1. Да се прави систематичен анализ на новото направление, отрасъл или пазар;

2. Да има специфичен новаторски принос;

3. Про­дължително да се работи по подобряване на продукта или услугата, обслужването, за да се запази лидерството.

Най-голямата заплаха за стратегията е успехът. Тя възниква, когато пазарът стане масов.

21.4. Стратегия "изменящи се ценностни характеристики".

Самата стратегия е ново­въведение. Чрез нея стар, утвърден продукт се превръща в нещо ново. Тя променя неговата полезност,           ценност           и икономическите му характери­стики. Чрез нея се създават клиенти. Дракър определя 4 основни стратегии на изме­нящите се ценностни характери­стики. Те отговарят на удо­влетворението, което създават за клиента.

А/ Създаване на полезност за клиента - стратегията е ефективна с това, че носи полезност, отговаряща на целите на клиентите.

Б/ Стратегия на ценообра­зуване — Определянето на цената трябва да бъде в съответствие с това, което представлява ценност за потребителя, а не с това, което предствлява разход за произ­водителя.

В/ Стратегия, насочена към социалната и икономическата реалност на клиента - Изисква производството да бъде съо­бразено с разбиранията на клиен­тите за продукта, да отговаря на покупателната им способност. Тя означава реалността на произ­водителя да се приведе в съот­ветствие с реалността на клиента. 17 Доставяне на истинска ценност (стойност) за клиента - означава да се произвеждат продукти, които са ценни за потребителя, а не за произво­дителя.