Joomla Software solutions Template

Payday loan

БИЗНЕС-СРЕДА НА ПРЕДПРИЕМАЧА

В теорията на управлението на бизнеса се отдава, твърде голямо значение на изучаването на проблемите, които възникват и се решават по повод състоянието, анализа и оценките на въздействието на външната среда. Нещо повече, практика на повечето от големите компании е да създават специални отдели и звена и да наемат специалисти, занимаващи се с решаването на този проблем. В   управлението на малкия и средния бизнес, това не може да стане. Основната причина е в невъзможността да бъдат назначени   човешки и финансови ресурси за анализ и оценка на въздействието на външната среда.

За собствениците на малък и среден бизнес решаването на този проблем е също от изключителна важност. От първия ден те разбират, че в каквато степен познават външната среда на своя бизнес, в същата степен е възможен техният успех и оцеляване.

Следователно за собствениците на малък и среден бизнес този въпрос е от същото жизнено значение, както при големите компании, но те не разполагат с необходимите за това ресурси.

В същото време, както показват множество примери от практиката, макар собствениците на малкия и на големия бизнес да функционират в една и съща среда, въздействието й върху тях е различно, т.е. средата ги засяга по различен начин.

Участниците в малкия бизнес разбират, че правилата на пазарното стопанство, на пазара не са законите, с които държавата регулира икономическия живот. Множеството собственици на малък бизнес знаят, че формата, чрез която външната среда им въздейства, практически се изразява в режима на икономически свободи, която държавата им осигурява. Всеки индивид преценява в крайна сметка въздействието на средата главно чрез възможността за избор и преследването на собствения си интерес, т.е. да бъде индивидуално свободен и да реализира своя интерес. Индивидуалната оценка на режима на икономическа свобода е една от най-важните задачи при оценката на външната среда на малката фирма.

В тази връзка ще посочим някои от основните икономически свободи, дефинирани от Ф. Махлуп:

• работа,
• предприемаческа инициатива,
• търговия,
• пътуване,
• миграция,
• договаряне,
• пазари,
• конкуренция,
• избор на потребление,
• избор на професия,
• коалиране и асоцииране.

Обществата се отличават едно от друго не по степента на свобода, а по режима на свобода. Свободата не е възможността за избор изобщо, а по-скоро възможността всеки да формира по свой собствен начин на действие в съответствие с намеренията и очакванията си, да планира и реализира действията си. Противоположното означава подчиняваме на чужда воля и е противоположно на свободата.

В стопанския живот (основан върху частна собственост) свободата е тази, която подтиква индивида към инициативност и амбициозност, тъй като тя поставя индивида в нови условия, при които контролът върху него е намален, и той трябва да използва своите вътрешни ресурси - знания, умения, качества, за да реализира намеренията си, Свободата превръща индивида в мислещо, избиращо и преценяващо същество.

Това обяснява в много голяма степен защо у нас наличието на частна собственост не осигурява създаването на ефективен пазарен процес. Онова, което винаги е липсвало на българското общество, на неговото стопанство, е либералният режим на свобода.

Организиращата сила на рационалната дисциплина е един от най-видимите и в същото време от жизнено значение компонент на обществения живот. За да постигне целите, които си е поставил, предприемачът организира, мотивира и използва различни ресурси. Един от най-важните от тях това са хората, с които работи. Той използва техните знания, умения, качества чрез полагания от тях труд.

Неизбежното социално обединяване на индивидите активира необходимостта от спазването, подчиняването на определени норми и правила от страна на всички тях, т.е. от дисциплина. Това позволява дисциплината да се разглежда като планомерно провеждан опит за намаляване свободата па индивидуалните действия, желания, пориви и пр. и въвеждане на постоянна вътрешна ориентираност към постигането на общата цел.

За съжаление едно от най-слабите места на българските работници и специалисти се оказва дисциплината. Закъсненията за работа, неуплътняването на работното време, напускането на работното място и пр. са само част от характеристиките, които описват равнището на дисциплината в реалния бизнес.

ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО

Предприемаческият процес е процес, при който:

-                      се съвместяват и комбинират  усета към икономическите потребности и талантът да се разработват нови продукти и технологии за тяхното задоволяване;

-                      умението да се организират ресурсите за производството им и за пазарната им реализация;

-                      се поема отговорност;

-                      се реализира готовност за поемане на риска, с цел постигане на дефенираните цели.

Различните дейности и етапи, разграничавани в предприемаческия процес, не винаги протичат в последователността, която желаем. В практиката често някои от дейностите протичат едновременно. От една страна, това в значителна степен затруднява работата на предприемача, като увеличава натоварването му, но от друга страна, в много голяма степен намалява времето за реализация на идеята. В практиката реалният предприемачески процес има строго определени граници, което го прави уникален спрямо другите.

Предприемаческия процес,  най - често се представя като интегратор на усилията на предприемача за реализиране на идеята до конкретния продукт или услуга в даден пазар. Ето защо предприемаческият процес, трябва да бъде разглеждан преди всичко, като средство за описанието н обяснението на конкретните усилия на предприемача, а не като практически инструмент.

Съществуват две опорни точки на всеки предприемачески бизнес:

- източниците на доход;

- качествата и уменията на индивида.

Могат да бъдат дефинирани следните източници на доход в съвременното пазарно стопанство:

•  Добрата идея е един от най-ефективните източници на доход в пазарното стопанство. Тя може да бъде продадена, с цел реализирането на доход, но може да бъде и осъществена от собственика й. Следователно нейният субект има възможността да стане предприемач, придобивайки доход от реализирането на идеята си, или да придобие доход от продажбата й на заинтересовани лица;

•  Доходът от труд е един от най-разпространените източници на създаване на бизнес. Шанс имат хората, които притежават специализирани знания и умения, реализиращи се като занаятчии (шивачи, обущари, дърводелци, златари и много други). Те обаче твърде често не  притежават знания и умения относно пазара, което с една от най-често срещаните пречки за тяхното успешно развитие. Най-често тези недостатъци се изразяват в следното:

- неправилно ценообразуване, като често надценяват своя вложен труд и умения;

- не проучват потребителските нужди, желания и мнения, поради което често губят клиенти от това си поведение;

- не се стремят към разширяване па дейността, с което се обричат на бавно и сигурно замиране на дейността;

-  не познават новите технологии и инструменти, което ги обрича па преимуществено ръчен труд.

•  Доходът от притежаване на капитал има най-разнообразни форми в пазарни условия и използването му се основава върху трудността на достъп до капитал при банковите и други специализирани институции за малките търговци и производители. В българските условия той намира разпространение главно под формата на заложни къщи, къщи за вещи под наем и други.