Joomla Software solutions Template

Payday loan

Основни предприемачески решения за реализирането на стопанската дейност

Още при стартирането на бизнеса предприемачът взема някои по-важни решения:

15.1. Решение за страртиране на собствен бизнес и избор на предмет на дейност.

Това решение се определя предимно от капиталите на предприемача и неговите качества и умения. Практиката е доказала, че обикновено предприемачите от най-малкия бизнес притежават ограничени финансови средства, което ограничава техните възможности. Поради това те се насочват главно към сферата на търговията на дребно и услугите. Значително по-големи финансови ресурси притежават дружествата, които обединяват капиталите на съдружниците.

Професионалните и личностните качества в редица случаи са определящи при вземането на решение за собствен бизнес и определяне предмета на неговата дейност. Главно значение има притежаването на специализирани знания и умения (основно на база на предишен опит и професионална реализация), които предоставят възможност за създаването на успешен бизнес. Не по-маловажно е умението да се управлява стопанската дейност, формирано на основата на знанията по икономика и мениджмънт. От личностните качества най-съществено значение имат такива, като: самоорганизираност и самодисциплина, готовност за продължителен работен ден, за работа без почивни дни, способност за вземане на бързи решения, умения за работа с хората, готовност за риск.

15.2. Избор на правно - орга­низационна форма на бизнеса.

Тя разкрива какъв вариант на правна организация е предпочел да избере предприемачът според предоставяните възможности от Търговския закон. Съгласно действащото у нас търговско законодателство предприемачите мо­гат да осъществяват дейността си под една от следните основни форми - едноличен търговец, търговско дружество или коопе­рация. Едноличните търговци са физически лица, а останалите правни   форми   са   юридически лица. Към търговските дружества се отнасят събирателните дружества, дружествата с ограничена отговорност, командитните дружества, командитните дружества с акции и акционерните дружества. Изборът на правно-организационна форма зависи от целите и ресурсите на пред­приемача. Критериите за избор са комплексни — необходимо е да се имат предвид правните, управленските и икономическите аспекти. Критериите включват: изискванията на Търговския закон по отношение на регист­рацията, отговорността при въз­никването на задължения, въз­можностите за управление, финансовите възможности, предпоставките за развитие и растеж на предприятието, изискванията на счетоводното отчитане (едностранно или двустранно), данъчното облагане.

На основата на тези критерии е необходимо да се направи комплексен задълбочен анализ, за да се избере най-подходящата правна форма на бизнес.

15.3. Решение относно избора на продукта, който ще се произвежда / продава и маркетинга.

След набелязването на идеи за продукта е необходимо да се предвиди дали ще има купувачи и по какъв начин ще се осъществява връзката с тях. Особено важна е преценката за възприемането на продукта от клиентите. Тя може да се направи на базата на тестване на концепцията за него, като се организира допитване до потенциалните купувачи на база подробното му описание, чертежи, рисунки, евентуална цена. След изработването на прототип на продукта е правилно да се извърши пробен маркетинг. На тази база предприемачите оценяват възможностите на продукта и потенциалния пазар. Те вземат решение относно вида на опаковката, търговската марка, определянето на цената, дистрибуцията, начина на стимулиране на продажбите. Важно значение има определянето на маркетинговата стратегия.

15.4. Откриване на новата идея.

Това решение  е  в  непосредствена връзка с предходното. Успешният    бизнес    в    много случаи    зависи    от    новостите, които   предлага.   За   тази   цел предприемачите      системно      и организирано      търсят      благоприятните       възможности      за откриване     и     създаване     на нововъведението.     То може да бъде по отношение на продукта, технологията,    източниците    на суровини    и    материали,    ново приложение  на  продукта,  нови пазари,   нова      организация   на дейността.

15.5. Избор на организационна структура на управление.

Организационната структура разкрива функциите и задачите на сътрудниците на предприятието и на отделните негови звена. Чрез нея се определят отношенията на съподчиненост и каналите за комуникация между персонала   и   звената.   Определянето на организационната структура зависи от следните фактори: а/ Обема на дейността и броя на работните места. Показва какви работи ще се изпълняват и как те ще бъдат разпределени между персонала, б/ Групирането на работните места по отдели, направления или други звена. Това налага избор на система за координация между звената, в/ Брой подчинени, падащи се на един ръководител от съответното звено (мащаб на управляемост). г/ Предоставяните възможности за вземане на решения от подчинените.

При малките фирми орга­низационна структура почти не съществува или е едва очертана. Собственикът и персоналът изпълняват различните функции комплексно, поради което липсва детайлизирано разпределение на дейностите и строга йерархия.

Неочертаната структура разкрива отношенията на подчиненост на сътрудниците на фирмата на нейния собственик. Всеки сътрудник се отчита директно на предприемача - мениджър.

При фирмите, при които се наблюдава развитие, е необходимо делегиране на права на специално подбрани мениджъри. Оформят се отдели, равнище на управление и йерархична линия на вземане на решения. Най-предпочитаната от малките фирми в този случай структура е линейната, която е най-проста. Ръководният принцип е единоначалието. Тя има президент - собственик или мениджър, линейни ръководители в зависимост от броя на оформените звена и сътрудници - изпълнители към отделните звена, които са подчинени на линейните ръководители.

При разширяването на дейността структурата може да претърпи и други изменения — може да бъде структура от функционален или от линейно-функционален тип.

Изборът на структурата се определя от функциите, които трябва да се изпълняват и от възприетата стратегия.

15.6. Решение за ресурсите на бизнеса.

Особеното отношение на предприемача към ресурсите се състои в тяхното комплексно и оптимално използване в стопанската дейност. Към предприемаческите ресурси се отнасят природните, материалните (сгради, машини, съоръжения, суровини и материали), финансовите-собствения капитал и привлечените средства, трудовите ресурси - персонала на фирмата. Не по-маловажно значение в съвременните условия на развитието на икономиката имат такива нематериални ресурси, като информацията и знанията на предприемача. Сред дребните предприемачи съществува страх от привличането на чужди финансови ресурси, които могат да бъдат под различни форми - кредити от търговски банки, привличане на средства чрез предоставяне на съучастия на специализирани    инвестиционни предприятия, обогатяване и обновяване на материално-техническата база чрез придобиването на нови машини чрез лизинг. Привличането на чужди ресурси (не само финансови) може да донесе успех на бизнеса, ако предприемачът съумее да използва ресурсите по-добре и по-интензивно от собственика им и с по-малко загуби. Необходимо е да се направи проучване къде се намират ресурсите, в какво състояние са и как могат да се получат, на каква цена и да се прецени коя е най-добрата форма на тяхното използване. Особено внимание заслужават ресурсите на другите хора (главно машини, вкл. компютърна техника, знания и умения), които могат да се използват за организирането на т.н. надомна работа, тъй като за тяхното поддържане и ремонт предприемачът не влага допълнителни финансови средства. Това е много често използвана практика както в някои източни страни (Тайланд, Хонг Конг, Малайзия и др.), така и в някои от развитите страни на Запад (главно по отношение използването на компютърната техника и умения на отделни индивиди). Чрез такова използване на ресурсите се постига минимизи­ране на разходите за помещения и за поддръжка и ремонт на техниката.

15.7. Решение относно местопо­ложението на предприятието и неговите фирмени магазини или офиси.

Особено значение за производственото  предприятие имат транспортните връзки и близостта до ресурсите. Едновременно с това от значение е възможността за захранване с електрическа енергия. Търговските обекти е правилно да се изграждат на оживени места, достъпни до клиентите. На тази основа факторите, оказващи влияние върху локализацията на бизнеса могат да се разделят на две основни групи - с пряко влияние и с косвено влияние. Към първата група се отнасят природните фактори (земя, биоресурси, водни ресурси, климатични особености и др.), икономически фактори (капитал, енергия и суровини, производствена структура, социална и екологична инфраструктура), демографски фактори и др. Към втората група се включват развитие на комуникациите и информационната инфраструктура, степен на специализация на производството и степен на зависимост от доставчици и снабдители, енергоемкост и трудоемкост на производството и др. При определянето на местоположението на бизнеса предприемачите оценяват привличането на клиентите към съответната част на населената територия, интензивността на движението, ефекта от функционирането на съседните магазини, удобството за паркиране и достъпност до обекта, характера на продуктите, които ще се предлагат за продажба-бързо или бавно продаваеми, луксозни или стоки за   ежедневието.   Необходима   е оценка на потенциалните клиенти в дадения район и на зависимостта на продажбите от сезоните.

15.8.Решение относно подбора на персонала.

Основните предприемачески решения се отнасят до: а/ определяне на необходимия брой персонал по професии; б/ начина на подбор на персонала - интуитивно от собственика или от консултантска фирма.

15.9 Решение относно организа­цията на производството.

Тук се отнасят решенията за производствената програма, управлението на материалните запаси, определянето на артикулите и асортимента на продуктите, контрола на производството. Важни предпри­емачески решения при организацията на производството са за пространственото разположение на машините (технологично или предметно), проектирането на производствените звена (технологични или предметни участъци), определяне режима на работа (брой работни дни, брой работни смени, сменно време на машините, ефективен фонд т време за работа на машините, ремонт на машините и др.), определянето на производствената мощност, пропускателната способност и часовата произво­дителност на машините. Важен е въпроса за организирането на трудовите процеси и на трудовите норми.

15.10. Решение относно начините на финансиране на бизнеса - частта на собствения капитал и частта на привлечения капитал. Възможностите за използване на чужди капитали - кредитиране, финансирания и субсидии по различни програми, лизинг за машини и съоръжения. 8. Решение за вида на инвестициите и на иновациите в предприятието. Инвестициите могат да бъдат в материални активи (дългосрочни - машини, съоръжения, суровини и материали), в технологии, за разширяване на производството, а също и във финансови активи (съучастия и дялове в други предприятия - инвестиции в дъщерни, асоциирани и смесени предприятия, в акции, облигации, държавни ценни книжа и др. подобни).

15.11. Решение за доставчиците.

Изборът на доставчици се определя главно от своевременното и ритмично   доставяне   на   суровините и материалите, качеството и цената.

15.12. Решение за предприемаческия план

Определяне на план за действие има важно значение за успеха на предприемачите в биз­неса. Той е необходим както при създаването на съответното пред­приятие и определянето на вида на неговата стопанска дейност, така и в процеса на нейното осъществяване. Планът е необходим като:

1. средство за развитие на бизнеса - указва посоката, в която трябва да се насочат усилията на предприемача, за да получава висок      икономически      ефект.

Разпределя ресурсите по видовете дейности и в същото време обвързва в комплекс целите, задачите, ресурсите и средствата за осъществяването на стопанската дейност.

2.    средство   за   привличане   на чужди капитали и финансирания - без предприемачески бизнес план е  невъзможно  получаването  на кредити от банкови институции и финансиране  по различни програми за подпомагане на бизнеса.

3.    в   някои   случаи   предприемаческият план е необходим като средство за привличане на съдружници в бизнеса.

За съставянето на този план трябва да се направи конкретен и точен анализ на заобикалящата външна макро- и микросреда, а също и на достиженията на фирмата, изразено чрез основните финансово-икономически показатели. Необходимо е да се оцени състоянието на наличните ресурси за развитието на бизнеса и да се направи най-точното им разпределение по различните направления на стопанската дейност. Оценката на риска е един от важните елементи при изготвянето на този план. Най-важният риск е финансовият. Факторите, които оказват влияние при определянето на риска са промените в очакваните продажби, промяна в разходите за трудови възнаграждения и социални осигуровки, в данъчните ставки и акцизи, неочаквани разходи, промени в цените на конкурентите за същия продукт, промени в цените на доставчиците, неценови действия на конкурентите, промени във валутните курсове и др.

Бизнес планът трябва да отговори на въпросите какво трябва да се произвежда, при какво състояние на материално-техническата база, с какви ресурси, на какви цени, за кого е предназначен продукта и как да се организира неговото производство и разпространение, какви са очакваните приходи от продажби, печалби, рентабилност и ефективност на стопанската дейност.