Home Икономика Критичен обзор - Предмет и метод на микроикономиката

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Критичен обзор - Предмет и метод на микроикономиката ПДФ Печат Е-мейл

Критичен обзор

Предмет и метод на микроикономиката.

1. Предмет, метод и обхват на микроикономическия анализ. Икономически модели. Позитивна и нормативна икономическа теория…..

Увод

Известно е, че микроикономиката е наука, като част от общия икономикс, тя изучава отношенията между субектите на микро –ниво, потреблението( ,конкуренцията, настроенията на домакинствата и пр. Тя е силно социална наука, защото не борави, подобно на макроикономиката  само с цифри и конкретни анализи, но и използва  за обект на изучаване предпочитанията на индивидите, отношенията между двете страни –работодател – предприемач, потребител  - продавач и пр.

Именно, навлизането на науката ниво на отделен потребител или субект определя актуалността на темата.

Целта на курсовата работа е да се проследи как предметът и обектът на микроикономиката са представени при няколко автора. Актуалността на подобен обзор произтича от факта, че предметът и обектът, както и основните категории на микроикономиката са разбира се, идентични, но различните автори откриват различни интерпретации в понятия като маржинален  доход / При Ст. Савов/ и пределно търсене / При Георги Манлиев/. Необходимо е да се отбележи, че повечето автори виждат по един и същ начин причините и факторите, които определят потребителското поведение, еластичността на продукта и другите микроикономически категории, но в произведенията си, ги представят по своеобразен начин. Настоящата работа ще разгледа трудовете на Д. Коландър, Ст. Савов, Г.Манлиев, Е. Сотирова, Ст. Фишър.

Изложение

Посочените произведения могат да бъдат групирани по категория сериозност и задълбоченост на изследването. Като цяло, на първо място според този признак се явява произведението на Ст. Фишър, като неговата книга е пълен основен учебник по икономика. В нея ясно, достъпно и разбираемо за учащите се са разгледани всички основни понятия и принципи както на микро-, така и на макроикономиката. Независимо от различията между тях, те не са фундаментално различни, защото едни и същи концепции и основни идеи се отнасят както за микро-, така и за макроикономиката и усвояването на едната област помага за усвояването и разбирането на другата.
На микроикономиката са посветени от втора до пета част. Тя разглежда икономическото поведение на отделните икономически фактори (главно фирми и домакинства), както и на конкретните пазари и производства.
Макроикономиката от своя страна изследва функционирането на икономиката като цяло. Акцентът е върху общото производство на всички стоки и услуги и промените в средното равнище на цените. На макроикономиката са посветени от шеста до осма част.
Всяка част от учебника започва с основните понятия, теории, принципи и факти и завършва със съответните приложни теми, резюме, речник на използваните термини и задачи за упражнение. В рамка е даден отделен допълнителен материал. Посочена е литература за задълбочаване на познанията.

Като съавтори, идентични са произведенията и идеите на Е. Сотирова и Ст. Савов.  При авторката, целта на изданието е да подпомогне изучаващите микроикономическата теория. Основният текст, който е използван при разработването на сборника, е "Микроикономика", авторизиран курс по "Microeconomics" на проф. Стоядин Савов, д. ик. н. и Екатерина Сотирова, пето издание, С., 1999 г. Сборникът от задачи и тестове е предназначен за ползване преди всичко с цитираното издание на учебника по "Микроикономика". Така читателят  може да провери, разшири и затвърди възприемането на основните проблеми в текста.

При проф Савов, учебникът по Микроикономика съдържа следните теми: въведение в Микроикономикса; търсене и предлагане на индивидуалните пазари; търсене и потребителско поведение; теория на производството и фирмената организация; анализ на производствените разходи; фирмено предлагане при съвършена конкуренция; чист монопол; монополистична конкуренция и олигопол; пазар на производствените фактори; пазар на труда; капиталов пазар и инвестиционни решения; икономическа ефективност и пазар; икономически функции на държавата; регулиране и антимонополна политика; естествени ресурси и екологична политика; разпределение на дохода и борбата с бедността.

Учебникът на Г. Манлиев има за цел да представи общите принципи и механизми, по които се развива пазарното стопанство.  В него са включени както микроикономическите основания за стопанска дейност, така и макроикономическите процеси и проблемите на развитие.  На тази основа се анализира поведението на отделните стопански субекти и развитието на стопанството като цяло.

С най – лек стил е написаното от  Д. Коландър. Макроикономиката и Микроикономиката от проф. Дейвид Коландър съчетават полезното с приятното. Остроумно написано четиво, което, поставя  основи на знанията по икономика. Българското издание отделя специално място на икономическите процеси в страните от Централна и Източна Европа. Ето защо наред с многобройните примери от световната и американската икономика, в изданието има  данни и коментар за икономиките в преход към пазарно стопанство и в частност за България.

Икономическите модели при всички автори изхождат от няколко принципни позиции, които на пръв поглед не се нуждаят от доказателства. Аксиоматичен характер и за потребителя (купувача), и за производителя (продавача) имат следните постановки:

Потребителят има определени нужди, които се проявяват като потребности. Тези нужди са обективен "продукт", който не подлежи на маркетингово формиране или моделиране. Потребителят се стреми да оптимизира своя избор, като проучва внимателно стоковото предлагане, ценовите алтернативи, дистрибуционните удобства и диференциалните предимства, представени от комуникациите. Той разполага с достатъчно време, информация  и възможности за архивиране и обработване на тази информация. Оказваното върху него въздействие е минимално и в повечето случаи не влияе върху окончателния му избор. Потребителят е повече социално и рационално, отколкото биологично  и ирационално същество. /Савов: 1999/

Производителят, на свой ред, притежава определени производствени мощности, които подлежат на минимално (за определен период) разширение. Той внимателно проучва нуждите и потребностите на потребителите и също оптимизира своя избор в посочените направления, но от гледна точка на производството и конкуренцията. Цел на неговата дейност е печалбата. Приема се, че става дума за максимална печалба. /Фишър: 1997/

Двете страни осъществяват размяна чрез сделка. Приема се, че те си комуникират достатъчно пълноценно, за да задоволят незадоволените си нужди. Сделката е нещо като еднократен акт, ако към нея се прибави даже сервизното обслужване. /Савов: 1999; Сотирова: 2000/

В повечето случаи,  авторите възприемат производителя и потребителя като равнопоставени в процеса на вземане на решение. Към това следва да се добави и принципът за абсолютна мобилност –институционалните или психологическите фактори, които правят невъзможен, затруднен или забавен обмена на основата на рационален избор, на практика отсъстват./Фишър: 1997/

За да се създаде микроикономиксов оптимум, са достатъчни две неща: на обратната на производителите страна да стои достатъчно множеството от потребители, а на обратната на потребителите страна да стои достатъчно множество от производители. В тези случаи мотор на развитието е абсолютната двустранна (съвършена) конкуренция. / Коландър: 2001/

Тези аксиоми, в повечето случаи заимствани от икономикса, и които на пръв поглед не се нуждаят от доказателства, се оказват обаче проблемни, когато се анализират някои по-особени случаи, а също и еволюцията на микроикономикса. Така например, интересна е интерпретацията на проф. Савов, по отношение на разходите :

Постоянни (FC) са разходите, които не се изменят с промяната на количеството произведена продукция. Затова стойностите им дадени в таблицата за 3 единици количество продукт се запазват без промяна за всички останали.

  • Общите разходи (TC) включват всички фактически и неявни издръжки, свързани с производството на променливи обеми продукция и са нарастваща функция от прираста в производството – TC = FC + VC.
  • Средните променливи разходи (AVC) са променливите разходи за единица произведена продукция  AVC = VC / Q
  • Средните общи разходи (ATC), които представляват общите разходи за единица продукция са ATC = TC / Q
  • Пределният разход (MС) е съотношение между прираста на общия разход и прираста на количеството продукция – MС = ∆TС / ∆Q /Савов: 1999/

Според Г. Манлиев, общият приход (TR) е съвкупният приход и е равен на количеството продадена продукция по цената на единица продукция – TR = Q * P. Пределният приход (MR) е съотношение между прираста на общия приход и прираста на количеството продукция – MR = ∆TR / ∆Q

Сравнението на общите приходи и общите разходи определят размера на общата печалба, т.е. общата печалба (T) представлява разлика между общите приходи и общите разходи - T = TR – TC. / Манлиев: 1996/

Всички автори са единодушни по отношение на методологията на микроикономикса: Икономикса практикува всички общи методи към които: анализа и синтеза, индукция и дедукция, логически и исторически подход, експериментиране. Иконометрията е моделиране на икономически процеси или тя се използва като метод на формализация  на икономическия  процес, най  -често чрез графични  изображения.

Според Д. Коландър, съществуват четири  етапа на икономическо  мслене:

1)идентифициране на икономическите  променливи – търсене и търсено количество, предлагане и предлагано количество, пазарна цена на стоката, равновесно количество и равновесна цена, пределни разходи и приходи, пределна печалба и др.

2) Формулиране специфичните черти на икономическия  анализ чрез изработване на предложения за изведените икономически променливи.

3) Изработване на хипотези за икономическите  действия  - те играят важна роля в това отношение, те са взаимовръзката между отделните променливи. В микроикономиката повечето от тях имат универсален характер. Главното изискване е да приравнят  и други условия.

4) Процес на тестване на хипотезите в реалната икономика. / Коландър: 2001/

Според проф Савов, съществуват три  икономически категории: /Савов: 1999; Сотирова: 2000/:

1)          Размяна

2)           Дефицитността и рядкост на ресурси

3)           Възможности и правото на избор.

Според тези автори, размяната на притежаваните неща е важна заради съчетаването на две действия, всяко извършвано от различен индивид, които произвеждат общ резултат. Общият резултат е смяната на притежателите на нещата; всяко от действията е доброволно преотстъпване на мястото на притежател върху нещо. Размяната е интуитивно ясна за хората, които влизат в размяната, и те не се нуждаят от абстрактно разбиране на нейната същност, за да сключват сделки. Икономическият анализ изследва размяната, за да докаже увеличаването на стойността за всеки индивид, който участва в нея. Основното допускане е за рационалното поведение на индивидите; следователно, за да се случи размяната, те виждат повече стойност в размяната отколкото в липсата на размяна.

Фишър цитира: “...Размяната е политическата икономия", казва с бляскава категоричност Фредерик Бастиа и продължава: размяната "е обществото като такова, защото е невъзможно да си представим общество без размяна или размяна без общество…” /Фишър, 42: 1997/

Ресурс, според Ст Савов  е всичко онова, което хората възприемат като средство за постигане на желана цел. Потребностите, желанията, нуждите са най-разнообразни, затова и "ресурсите" за удовлетворяването им са различни. Ресурс е всяко нещо, което някой цени (има стойност за него или нея) и иска да използва в преследването на индивидуалната си цел. Ресурс е всяко нещо, което някои взема (заема, добива, използва и т.н.), за да направи нещо друго. Най-често споменаваните примери за ресурс са: земя, вода, топлина, полезни изкопаеми, енергийни носители, труд, знания, умения, пари и капитал.  Допускането за оскъдност на ресурсите е другата страна на разбирането, че потребностите са неограничени. /Савов, 87: 1999/

“....Стопански ресурс наричаме именно това, което се използва за удовлетворяване на потребностите и което винаги не достига, т.е. не може да служи едновременно за осъществяването на всички цели.” /Коландър, 129: 2001/  Всяко индивидуално човешко действие е съпроводено с ограничението на оскъдните ресурси. Както гласи поговорката, "не може и вълкът сит, и агнето цяло". Не може едновременно две фирми да използват една и съща машина. Не може едновременно да работим и да почиваме. А дори когато почиваме, свободното време ни стига само за ограничен кръг забавления, не може да осъществим всяко намерение, което ни хрумне. Оскъдността ражда конкуренция. Когато няколко човека (или фирми) искат да ползват определен ресурс при преследване на целите си, то те неизбежно се състезават за придобиването му. Както наличието само на един златен медал в спорта поражда стремеж към състезание между участниците, така и в обществото непрестанно се случва конкуренция за възможността за използване на ресурсите. / Коландър: 2001/.

По особено интересен начин е интепретиран изборът при авторите. Изборът е най-общата и елементарна форма на рационалното поведение. Той присъства и се разпознава във всяко човешко действие, което приемаме за рационално. Обстоятелството, че изборът е единствено форма, означава, че той се обективира чрез своето осъществяване. Както пространството се онагледява единствено чрез предметите в него, така и изборът се онагледява само чрез човешкото действие. /Фишър: 1997/

Изборът в основата си е форма единствено на индивидуалното човешко действие. Той е форма на рационалното действие, което е присъщо единствено на отделния човек. Изборът не може да бъде отнесен нито към действието на силите в природата (извън човека), нито към развитието на обществото като такова. Затова концепцията за обществен избор, избор на обществото извън избора на индивида е безсмислица. Същото важи за понятия като национален избор, национални цели, национални интереси и пр. Явленията в обществото, като конкуренцията и правата на собственост например, са продукт на срещата на индивидуални човешки действия и следователно на избор на индивиди, а не на преследването на обща (обществена) цел. / Манлиев: 1996/

Предлагането, според авторите  е основна пазарна променлива, която се намира в пряка връзка с търсенето. Под предлагане на дадена стока се разбира това количество стока, което е предоставено за продажба на пазара при определена цена. Както търсенето, така и предлагането е функция от действието на редица фактори. Те са:

- Предлагането като функция от цената на стоката- Р;

- предлагането като функция от цените на други стоки- P1, P2, P3...Pn;

- предлагането като функция от производствените разходи- к;

- предлагането като функция от технологията- Т;

- предлагането като функция от действието на други фактори- N.

Самото предлагане се бележи  с S.Следователно:

S= f( P, P1, P2, P3...... Pn, K, T, N) /Савов: 1999/

По метода на изключването, авторите последователно разглеждат  влиянието на всеки отделен фактор върху предлагането, приемайки че останалите фактори са константни величини.

Предлагането като функция на цената на стоката- връзката е права, като колкото по-висока е цената на разлежданата стока, толкова по-изгодна е за производителя е да я проивежда и да я предлага на пазара. Тази зависимост е известна като Закон за предлагането, а графичното изобразяване става с помощта на т.нар. крива на предлагането.

Предлагането като функция от цените на друга стока се разглежда подробно от Ст. Савов, като  зависимостта най-общо е обратна, което значи, че ако цените на останалите стоки растат при изменните условия предлагането на останалите стоки ще намалява. Особеностите, които трябва да се имат впредвид са:

-                      когато един и същи ресурс се използва за производството на различни стоки, производителят ще се насочи към тези стоки, чиято цена е по-висока, защото се предполага, че от тази цена той ще спечели повече. Проф. Савов дава пример със  син камък- винен и десертен сорт грозде;

-                      налице е алтернативност на предлагането, т.е. при промяна на доходите реализацията на определен продукт е свързана с промяна на вкусовете на потребителя. Това налага пренареждане на самото предлагане, което да се съобрази с тези вкусове (различните модификации на автомобили) .

Предлагането като функция от производствените разходи се разглежда както от Фишър, така и от Сотирова. Стоките  се произвеждат и се предлагат на пазара с цел не само да се възвърнат направените разходи за тяхното производство и да се извлече печалба. При това положение производителят ще се интересува не само от цената на стоката, но и от направените разходи, защото между цената и производствените разходи лежи печалбата. Така че производителят ще се интересува от производствените разходи най-вече в два аспекта: какъв е техният общ обем, т.е. може ли по някакъв начин да се намали този обем, защото когато нараства обема на производствените разходи, то самите разходи се доближават до цената и мотива за производство се намалява; производителят ще се интересува и от структурата на тези разходи, затова защото една част от тях по-бързо се променят за разлика от друга част. В крайна сметка производителят ще се интересува от обема на производствените разходи, количеството произведена продукция и цената, защото те се намират в различна зависимост. Ако цената остава константна, производствените разходи растат, но и количеството на произвежданата продукция расте, то ще се търси разликата в този растеж. Може да се стигне до вариант, когато темпът на растежа на разходите да е по-нисък от темпа на растеж на продукцията. В този случай производителят ще спечели. При обратното положение ще губи.

Предлагането като функция на технологията се разглежда подробно при Фишър, като  под технология най-общо се разбира начина на съединяване на труда с останалите фактори на производство. Технологията е част от производствените разходи, но тя има тенденциядълготрайно да влияе върху тях. Връзката между предлагане технология най-общо е обратна, когато тук са налице следните особености: при избор на технология трябва да се съобразяваме както с цените в момента, така и с евентуалната перспектива за тяхната промяна. Това означава, че трябва да отчитаме бъдещите тенденции при развитието на технологиите. Това е т.нар. проблем за техноческото и икономическото натоварване на производствените мощности, така че разликата между тях да даде възможност на предлагането бързо да реагира на търсенето (примера с бирената фабрика). При избора на технология производителят трябва да се стреми да търси такива технологични подобрения, които за най-кратко време и с най-малко разходи на средства значително да повиши обема на производство при запазващо се равнище на цените на стоките. При това положение ще се стигне до снижаване себестойността на единица изделие и превръщането на практика на технологичния фактор в производствен.

Зависимостта между търсенетот и предлагането определят пазарното равновесие, сопред всички автори. Под пазарно равновесие се разбира съвпадението между потребителското търсене и предлагане на дадена стока или стоки по установени цени, на определено място и в дадено време. / Коландър: 2001/.  Това е такова състояние на пазара, при което всички стоки са реализирани, търсенето е задоволено, вложените ресурси са получили обществено признание и никой от икономическите агенти няма никакъв смисъл да промени това състояние. Равновесието се разглежда на 3 равнища от авторите: това е равновесието при търсенето и предлагането на една стока- т.нар. индивидуално  цена, като унищожи излишното количествоот предлаганите стоки; да се продава цялото количество, но на цени по-ниски от равновесните. Целта е да се възвърнат направените разходи. Това е по-често срещаният вариант и при него е характерно, че цената пада, кривата на предлагане се премества надясно и надолу. Наред с тези варианти са възможни случаи, когато имаме едновременно изменение и в търсенето, и в предлагането. Това изменение може да бъде в различни посоки. Тогава трябва по отделно да се отчете влиянието на всяка от променливите величини. В практиката се различават два вида пазарно равновесие. Делението е в зависимост от количествената страна на рановесието и тези видове са: статично и динамично. Статично е равновесието, което се установява за определен период от време между търсене и предлагане, в резултат на което цената се застопорява в определени граници. Това равновесие обаче не винаги може да продължи дълго, защото под влияние на промените в потребността сътношението между търсенето и предлагането постоянно се променя, в резултат на което непрекъснато се получават нови пресечни точки. Това постоянно нарушаване на статичното равновесие се нар. динамично равновесие. Самото движение се нарича балансиран растеж. Динамичното пазарно равновесие може да бъде с положително или отрицателно значение. Положително значение имаме тогава, когато непрекъснатото нарушаване на равновесието стимулира производителите да произвеждат повече, по-качествени и по-разнообразни стоки. Отрицателно въздействие  имаме тогава, когато промените водят единствено до промени в цените на стоките. В практиката нито един пазар не може да съществува самостоятелно. В пазарната икономика всички пазари са взаимосвързани, което значи, че промените на един пазар по-рано или по-късно ще оказват влияние върху останалите пазари. В резултат на това ще се установи едно общо пазарно равновесие. Общото пазарно равновесие е изследвано от представителя на Лозанската школа Леон Валраз. /Савов: 1999/. Той, с помощта на педица математически уравнения доказва, че в икономиката на дадена страна има определени вектори, които влияят върху пзара и върху неговите величини. Тези вектори той нарича вградени стабилизатори на икономиката. Тяхната задача е да поемат големите отклонения и да смекчат ударите от тях.

Установяване на пазарно равновесие не става веднага, като тук са единодушни всички автори. На практика обаче, за да се стигне до пазарно равновесие, е необходимо време, през което икономическите агенти да реагират на промените. От тези агенти потребителите по-бързо реагират, докато на  производителите е необходимо повече време. Еластичността на предлагането въввремето е различна за различните производители и тя зависи преди всичко от характера на производството, използваните технологии и ресурси. Колкото по-кратък е периода на реакция спрямо промените, толкова нееластично е предлагането на новите условия. Проблемът за еластичността е разгледан в трудовете на английския икономист Алфред Маршал. /Савов: 1999/

Новата равновесна цена ще бъде по-висока от предишната, нормална равновесна цена. Затова това равновесие се нарича ценово равновесие. Краткосрочно е това равновесие, при което след като в резултат на моментното равновесие цената се покачи, производителите ще потърсят съответните резерви в стокови запаси в други количества и ще предложат на пазара повишено количество от търсената стока, което обаче няма да отговаря на потребителското търсене. В резултат на това цената ще се застопори или  ще спадне леко, но ще бъде пак по-висока от предходната равновесна цена. Този тип равновесие се нарича още ресурсно- ценово равновесие. То влече след себе си две съществени последици:

а) По-високата цена ще бъде привлекателен мотив за други производители да навлизат в производството на дефицитния продукт;

б) Високата цена ще задържи определена част от купувачите да не купуват големи количества от стоката, в резултат на което търсенето постепенно ще се стопира на определено равнище. Ако се отстранят причините, довели до равновесието, тогава ще настъпи обратен процес на връщане на кредита и цената към първоначалното или близо до първоначалното положение. Резултат от това движение ще бъде изчистване на излишните производства от отрасъла.

в) Дългосрочното пазарното равновесие е налице тогава, когато в резултат на дълготрайните тенденции промените в потребителското търсене се задържат на относително високо равнище. Тогава освен с цената и запасите трябва да се реагира и с  разкриването на нови производствени мощности. Затова този вид равновесие е известно като инвестиционно равновесие. При него цената е леко покачена, търсенето се стабилизира в определени граници, а предлагането се доближава до тези граници. Ефектът от дългосрочното равновесие е, че се произвежда и предлага по-голямо количество продукция, което предполага намалява стойността на единица изделие. Това ще даде възможност в определени случаи на производителите да предлагат с по-ниска пазарна цена. Те ще печелят в случая от оборота. Доброто познаване на вида на равновесието е от съществено значение за производителя, защото той позволява своевременно да вземат най-точните решения. Ако равновесието е моментно не трябва да се реагира със запаси и инвестиции, а само с цената. Ако равновесието е с дългосрочен характер трябва отрано да се реагира най-напред с повишаване производителността на труда, а след това с дълготрайни инвестиции. Особен момент в теорията за равновесието е т.нар. Теорема на паяжината. / Коландър: 2001/.

Заключение

Не би могло да се каже, че изследваните автори имат голям принос към установяване на нови правила или методи при икономическия анализ. Напротив, всички автори, по  - скоро интерпретират различни школи в икономикса, излагайки идеите на известни икономисти. Основе принос, во този смисъл имат двамата чужди автори -  Коландър и Фишър, които  разглеждат търсенето, предлагането, ценността, стоката, потребностите, нуждите и другите микрокатегории пред призмата на преходните условия. В силно теоретичен акпект се изявява Г. Манлиев. Уникалното при Е Сотирова са задачите, които служат за затвърждаване на наученото.

Като цяло, може да се обобщи, че петимата разглеждани автори имат свой принос при интепретацията на материята на микроикономикса.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG