Home Икономика Анализ на Министерство на здравеопазването

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Анализ на Министерство на здравеопазването ПДФ Печат Е-мейл

Анализ на Министерство на здравеопазването

1. Анализ на структурата на институцията

Министерство на здравеопазването (МЗ) се състои от няколко структури, както следва:

  • Централно управление
  • Регионални центрове по здравеопазване (РЦЗ)
  • Регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве РИОКОЗ (бивши ХЕИ),  към които има и:

-     Кабинети по анонимно и безплатно консултиране и изследване за СПИН -

-   Консултативни кабинети за оказване от тютюнопушене в Република България

Изпълнителни агенции, както следва:

-          Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ)

-          Изпълнителна агенция по трансплантация

Национални центрове, както следва:

-          Национален център за радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ)

-          Национален център по здравна информация (НЦЗИ)

-          Национален център по опазване на обществено здраве към МЗ

-          Национален център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ)

-          Национален център по наркомании

-          Национален център по хематология и трансфузиология

Центрове, както следва:

-          Центрове и отделения по трансфузионна хематология

-          Центрове за спешна медицинска помощ (ЦСМП)

-    Лечебни центрове

Лечебни заведения за болнична помощ, както следва:

-          Акредитационни оценки на лечебните заведения (към 23 юли 2007г.)

-          Диагностично- лечебни структури към висшите медицински училища

-          Национални специализирани болници

-          Многопрофилни болници за активно лечение - АД

-          Специализирани болници за лечение на белодробни болести

-          Многопрофилни болници за активно лечение /МБАЛ/

-          Специализирани болници за активно лечение /СБАЛ/

-          Специализирани болници за долекуване и продължително лечение /СБДПЛ/

-          Специализирани болници по рехабилитация

  • Диспансери
  • Домове за медико-социални грижи за деца(ДМСГД)
  • Национален съвет по наркотични вещества (НСНВ)

Както е видно от представената структура, МЗ е силно децентрализирано, като има подструктури в областните градове. Това се налага предимно от специфичната  дейност на министерството, която е ориентирана към здравеопазването на цялото население, което пък от своя страна  налага хоризонталната децентрализация   / в различни градове/ и вертикалната децентрализация / различни центрове/ на министерството.

2. Необходимост от подобна институция

Основна функция на министерството е регулацията на здравната дейност, което пък от своя страна е основен фактор за създаването  и   функционирането на подобна институция.

Основна особеност на здравния сектор  е регулацията на дейността.  Това се определя от спецификата на самия сектор- употребата на неефективни, с лошо качество лекарства може да доведе до значими терапевтични неуспехи, екзацарбация на болестта, резистентност към лекарствата, а в някои случаи и до смърт, като аналогично се отнася и за самите лекарствени услуги.

Самата здравна регулация включва няколко взаимносвързани дейности, имащи за цел да предпазят здравето на обществото. Тези дейности могат да се различават и да варират в различните страни, като зависят от степента на тяхното въвеждане.  Най-общо тези дейности могат да се формулират по следния начин:

            Лицензиране на производството, вноса, износа, дистрибуцията, промоцията и рекламата на лекарствата;

            Оценка на безопасността, ефикасността и качеството на лекарствата и издаване на разрешение за употребата им;

            Инспекция и контрол на производители, вносители, търговци на едро и дребно;

            Контролиране и мониториране на качеството на здравни услуги;

            Мониториране на нежеланите лекарствени реакции;

            Предоставяне на независима лекарствена информация на здравните специалисти и обществото.

Всяка една регулация във здравния  сектор изисква прилагането на сериозни медицински, научни и технологични познания и оперира в строго регламентирана законова рамка.

Регулаторните функции включват взаимодействия на различните страни в този процес - производители, търговци, консуматори, здравни специалисти, изследователи и правителство, чиито икономически, социални и политически мотиви се различават, което поставя пред процеса на въвеждане на регулацията, както политически, така и чисто технически предизвикателства.

За да се провежда ефективна национална регулация е необходима поддръжка от страна на правителството, което включва адекватна законова рамка, а така също човешки и финансов потенциал. Само тези условия обаче не са гаранция за ефективна здравна  регулация, необходима е силна обществена поддръжка и съвременно управление на процесите. Доброто управление изисква адекватна стратегия и методи за въвеждането на различните регулаторни функции в областта на регулацията на фармацевтичния пазар.

Най- общо факторите,  имащи значение за ефективна регулация от министерството  са следните:

            Политическа воля и инициативи за регулация;

            Адекватно осигуряване с лекарства на цени, които ги правят достъпни за по-голяма част от населението;

            Силна обществена поддръжка за здравната  регулация;

            Ефективно взаимодействие между МЗ  и другите правителствени организации, имащи отношение към процеса /митница, финансово- контролни институции,  полиция и др./

            Достатъчен капацитет от квалифицирани и с опит професионални кадри;

            Ясно дефинирани роли и отговорности;

            Достатъчно необходими помощни средства като стандарти, ръководства, процедури и др;

            Контрол и прозрачност на процесите;

            Добро управление на всеки един от етапите на здравната  регулация.

МЗ има и съществена роля при провеждане на здравната  реформа в страната.

България предприе вариант на преход в здравеопазването, преминавайки от система на здравни услуги, предоставяни изцяло от държавата към система на частни доставчици в доболничния сектор и публични доставчици в болничния сектор, като и двата сектора са финансирани основно от задължителните вноски в държавната здравноосигурителната система, като МЗ имаше съществена роля при разработване на методическите указания за провеждане на тази реформа.

3. Правомощия на основните органи

Според Устройствения правилник на МЗ, основен управляващ орган е министъра на  здравеопазването, който има ранг на централен едноличен орган на изпълнителната власт. Министърът делегира със заповед правомощия на заместник-министрите и определя техните функции.

Правомощията на министъра са  да:

  • провежда държавната политика в областта на здравеопазването;
  • отговаря за цялостната дейност на министерството;
  • внася в Министерския съвет проекти на нормативни актове в областта на здравеопазването;
  • дава становища по законопроекти и по проекти на подзаконови нормативни актове, изготвени от други централни органи на изпълнителната власт;
  • координира дейността на министерството с дейността на другите министерства и ведомства, с Националната здравноосигурителна каса и с ръководствата на Българския лекарски съюз, Съюза на стоматолозите в България и Съюза на фармацевтите в България;
  • участва в подготовката и сключването на международни двустранни и многостранни договори в областта на здравеопазването и координира действията по изпълнението им;
  • организира и контролира провеждането на държавния здравен и противоепидемиологичен контрол;
  • дава предложения и становища по хармонизирането на законодателството на Република България в областта на здравеопазването с международните правни норми;
  • отговаря за разработването на военновременния план и на плана за привеждане от мирно на военно положение на системата на здравеопазването, както и за участието на здравната мрежа при стихийни бедствия и аварии, както и редица други, свързани с опазване на здравето на населението.

Министърът отговаря за дейността си пред Народното събрание в рамките на процедурата за парламентарен контрол, което означава, че неговата дейност е силно регулирана.

Министърът провежда информационната политика и осигурява информация на обществеността за дейността на министерството чрез предоставяне на редовна и изчерпателна информация на средствата за масово осведомяване и на дирекция "Информация и връзки с обществеността" на Администрацията на Министерския съвет.

Функциите на министъра се подпомагат от кабинет, като началникът на кабинета:

  • организира програмата на министъра и срещите му с външни посетители;
  • изготвя дневния ред на заседанията на политическия кабинет и организира работата му;
  • осъществява контрол върху дейността на експертните и техническите сътрудници към политическия кабинет;
  • съхранява информация за сроковете за изпълнение на всички разпределени от министъра задачи и изисква сведения от заместник-министрите и главния секретар 24 часа преди да изтече съответният срок;
  • уведомява ежедневно министъра за сроковете за изпълнение на задачите.

Министъра се подпомага и от  парламентарен секретар, който:

  • осъществява връзките на министъра с Народното събрание, с народните представители и с политическите партии;
  • предоставя на Народното събрание информация за проекти на нормативни актове, изготвяни в министерството;
  • информира министъра и началника на кабинета за разглеждането в Народното събрание на актове, свързани със здравеопазването.

Главният секретар  на МЗ осъществява административното ръководство в изпълнение на законните разпореждания на министъра.

Според устройствения правилник на МЗ, главният секретар:

  • организира разпределението на задачите за изпълнение между административните звена на министерството;
  • създава условия за нормална и ефективна работа на звената в министерството;
  • осъществява общия контрол за изпълнението на възложените задачи;
  • контролира и отговаря за работата с документите, съхраняването им и опазването на служебната тайна;
  • изпълнява и други задачи, възложени му от министъра.

Инспекторатът осъществява контрол върху дейността на министерството, Изпълнителната агенция по лекарствата, второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването, здравните и лечебните заведения, с изключение на тези към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, като извършва планови и тематични проверки по заповед на министъра.

Към МЗ има и обща,  и специализирана администрация, свързана  пряко с дейността на министерството.

Служителите от МЗ следва да се подчиняват на т нар. Етичен кодекс, според който дейността на служителите в Министерство на здравеопазването се осъществява при спазване принципите на законност, лоялност, честност, безпристрастност, компетентност, политическа неутралност, отговорност, зачитане на личността и отчетност, както следва:

  • Законност – служителят изпълнява служебните си задължения при строго спазване на Конституцията и законите на Република България, и съобразно установените вътрешни правила в министерството.
  • Лоялност – служителят съдейства за провеждането на държавна политика и в частност – политиката на Министерство на здравеопазването, основаващи се на принципите на правовата държава.
  • Честност – служителят в зависимост от функциите, които изпълнява, осъществява действия, предлага и взема решения, водещи до елиминиране на произвола и укрепване на доверието в държавните институции.
  • Безпристрастност – служителят извършва дейността си обективно и добросъвестно, като се стреми вярно, точно и безпристрастно да събира, анализира и оценява всички факти и обстоятелства свързани с работата му, без да допуска влияние на собствени или чужди интереси.
  • Компетентност – служителят извършва дейността си като използва и прилага знанията и опита, които притежава, и непрекъснато повишава нивото на професионалната си квалификация и работа в интерес на гражданите.
  • Политическа неутралност – служителят не допуска в своята работа да бъде повлияван от свои или чужди политически пристрастия.
  • Отговорност – служителят следва поведение, което не накърнява престижа на държавната служба и Министерство на здравеопазването, не само при изпълнение на служебните си задължения, но и в своя обществен и личен живот.
  • Зачитане на личността – при изпълнение на служебните си задължения служителят се отнася любезно, възпитано и с уважение към всеки, като зачита правата и достойнството на личността и не допуска каквито и да са прояви на дискриминация.
  • Отчетност – служителят осъществява своята дейност по начин и даващ възможност да се видят ясно неговите действия и резултатите от извършената работа.

4. Обобщение

Адаптацията на традиционните системи на здравеопазване към условията на пазарните отношения, изследването на здравната  дейност от гледна точка на производството и продажбата на здравни продукти и услуги, разкриването на действието на икономическите закони при организацията и осъществяването на здравния   процес са обективни реалности на съвременния етап от развитието на медицината и здравеопазването по отношение на тяхната динамична същност и търсенето на нови организационни форми при опазване и укрепване здравето на населението.

Като цяло, МЗ има огромна функция в този процес, защото:

-            осигурява законодателния процес;

-            осъществява регулация и контрол;

-            подготвя методически указания;

-            насърчава развитието на добри практики  в здравната дейност;

-            съдейства за интеграция в отношенията на здравния пазар;

-            подготвя проекти за документи, свързани с повишаване на качеството  на здравеопазването на населението.

Може да се изкаже следното мнение: структурата  на МЗ на първо място е децентрализирана. Това се обуславя от следното: МЗ има за задача да следи за здравеопазването в цялата страна, което налага разпръсната структура с цел осъществяване на по ефективен контрол чрез децентрализацията. Освен това, създаването на отделни структури в рамките на Министерството е предопределено от наличието на отделни направления на развитие на здравеопазването. Както е известно, съвременното здравеопазване е свързано с превенция, здравна промоция, контрол и пр. Ето защо, в рамките на МЗ има отделни структури, които работят за промоциране на здравни инициативи, за развитие на здравната култура и пр.

Също така,         следва да се посочи, че структурата на МЗ е изградена и от гледна точка на административните закони. Както е известно у нас е приет Закон за администрацията и други нормативни документи, които  регламентират организацията на отделните публични институции. Ето защо, администрацията на МЗ е разграничена на обща и специализирана. След това,  разграничаването на специализираната администрация е с оглед на спецификата на дейността на Министерството и    съответно с оглед  на необходимостта от  съответни служители, които да работят за целите на Министерството. Следователно, структурата на МЗ е формирана:

-            първо, съобразно законовите изисквания, приети с различни нормативни документи -  например Закона за администрацията и други;

-            второ, съобразно самата специфика на дейността на Министерството – наличието на социална насоченост на дейността му;

-            трето, съобразно съвременните изисквания към здравеопазването. Съобразно добрите практики, съвременното здравеопазване е свързано не само с оказване на медицински услуги, но и с превенция на здравето на населението, с промотиране на различни здравни услуги и други;

-            на следващо място, структурата на МЗ е децентрализирана, което е организирано с цел обхващане на населението на цялата територия на страната и контролиране на дейността на отделните медицински работници  в страната. По този начин се постига повишаване на качеството на здравните услуги.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG